малко провокативно, а? Хубаво е , тегли.

ganu, какво му е провокативното, бе Майсторе?! Много ще ми бъде интересно да ми отговориш :))
Благодаря ти обаче за оценката!

Мария, мне нравятся эти стихи. Очень.
И как всегда, моё сумасшедшее эхо:))

Я твоё отражение,
Нашим путям не скреститься,
Я твоё возражение,
Ты частица, я - античастица...

А остальное - на уровне эмоций:))

М_ИПС, милая моя ведьма! Ты как всегда знаешь больше, чем положено :))
То, что я здесь опубликовала, является второй частью текста под именем ОГОНЬ.Я их назвала: Агни - земной; Индра - междинный и Сура - небесный / огонь/. А вот - третяя:

Жупел и гняв божествен,
пагубна сила, пречистваща!
Как ми изглеждаш женствен –
с много лица, все истински.

Пак ли от теб завися? –
ти си живот и мора.
Мисля... Понякога мисля!
Трябва да ти говоря:

Я погледни към мене!
Виж ме, недей изтръпва –
аз съм ти отражението!
Стъпваш – и аз пристъпвам.

Тръгваш назад. – Заминах.
Устрем! – Летя към тебе.
Как се учуди! – Зинах.
Лебеди, бели лебеди

в танц се въртят, любовен.
Искаш или не искаш,
двете души съдбовно
са си преплели нишките.

Искаш да ме прокудиш?!
Ти си ми отражението!
Хукна ли нейде лудо,
ще се стопиш без мене.

Тъй е – от мен зависиш.
Аз съм живот и мора!
Мислиш... Понякога мислиш.
Време е да заговориш.

Посмотри! - в свое своеобразное продолжение ты почти повторила мою третью строфу :))

А если интересно, я тебе покажу и первую часть.

Маришко, мне интересно, мне нравятся твои стихи. А эта третья часть так легко читается, как поётся, даже не надо проверять ударения по словарю:))

Ириш! Вот весь текст:

О Г Ъ Н

...тури огън в пазухата си
Притчи 6:27


АГНИ – земен


Ще стъкна огън, ще ми потрябват
два сухи клона.
Дали ще мога по стъпалата
да се догоня?...

Ще бъда мъдра и търпелива –
ще се опитам.
Какво се мъдриш, борино стара?
А? Тебе питам!

Ела, пресъхнал, ранен и беден,
ела със мене!
Светът е слънчев, светът е ведър,
светът зелен е.

Ще стъкнем огън – ще бъдем двама,
два сухи клона...
Дали ще можем по стъпалата
да се догоним?...




ИНДРА – междинен


Там, на синура, на междата
идвай понякога нощем!
Все те чакам, а за отплата
още сама съм, още...

Ще се срещнем – две неми сенки
и ще можем да се прегърнем.
И ще блесне в нощта вселенска
мълния, мълния, мълния.

Път ще лумне – две златни релси,
устремени, една до друга.
И по нас ще пътува времето –
и към севера, и към юга.

Звън ще звънне – две златни струни –
силна обич, безумна ярост.
Кой от двама ни може без другия?! –
без надежда, любов и вярност.

Ти проникваш, а аз поемам.
Ти съзиждаш, а аз струпалям.
Ти си богът, а аз съм демонът.
Но ме галиш и аз те галя...

Там, на синура, на междата
идвам понякога нощем.
Все ме чакаш! И за отплата
още сама съм. Още.



СУРА – небесен


Жупел и гняв божествен,
пагубна сила, пречистваща!
Как ми изглеждаш женствен –
с много лица, все истински.

Пак ли от теб завися? –
ти си живот и мора.
Мисля... Понякога мисля!
Трябва да ти говоря:

Я погледни към мене!
Виж ме, недей изтръпва –
аз съм ти отражението!
Стъпваш – и аз пристъпвам.

Тръгваш назад. – Заминах.
Устрем! – Летя към тебе.
Как се учуди! – Зинах.
Лебеди, бели лебеди

в танц се въртят, любовен.
Искаш или не искаш,
двете души съдбовно
са си преплели нишките.

Искаш да ме прокудиш?!
Ти си ми отражението!
Хукна ли нейде лудо,
ще се стопиш без мене.

Тъй е – от мен зависиш.
Аз съм живот и мора!
Мислиш... Понякога мислиш.
Време е да заговориш.

Я очень благодарна за твой интерес!

А сегодня у нас национальный праздник - 101 год. независимости Болгарии. И я не работаю :))
Хороший день тебе, подружка!

Спасибо, Маришко:)) С праздником тебя!
[699x492]

ами как да не е, проникване поемане, чак се посмях сега, тъкмо на място, че се върнах току изморен