Майсторът на чадъри
21-10-2018 17:19
Майсторът на чадъри
На третия етаж в едно блокче, от онези, старите кооперации от петдесетте години, дето имат дворове с цветя и чимширени лабиринти, има един прозорец с обикновена бяла дървена дограма. Обаче с много весели перденца. Карирани. На оранжеви, жълти, червени и бели квадратчета. Зад него живее един майстор на чадъри. Той се буди сутрин в пет часа и четиринайсет минути. Задължително. Още не знам защо. Ама винаги тогава се буди. Става, измива се, оправя прическата на рунтавия си мустак и започва да крои. Плата за чадърите. Номерата, които смята да свърти на внука си.Ризи за гларусите...И така до около десет часа. Когато стане десет, майсторът на чадъри си прави мляко с канела и мед и чаша със сапунена вода и излиза на малкото балконче, което гледа към павираната уличка.
Сяда на едно нисичко столче, отпива блажено от горещото си мляко, после издухва през една тръбичка цял рояк сапунени балони и ми звъни по телефона.
Да си наловя малко. Балони с приказки. Защото в неговите балони има заключени приказки. Прозрачните сферички се носят над Бургас, а в тях са скрити хиляди вълшебни историйки. И който иска, може да си улови. Ама или никой не иска, или никой не ги вижда. Обаче тъкмо има повече за мен. Събирам си цели шепи сапунени мехури със скрити вълшебства.
След като си изпие млякото и след като си издуха всичката сапунада стария майстор на чадъри се прибира и започва да облича спиците на чадърите. Със скроените от него специални рокли за чадъри. Те са като балеринските :) Така като се завъртят и се разтварят като цветове на маргаритки. Обаче освен че са много красиви, неговите чадъри са и вълшебни. Попитайте Мери Попинз :) И на мене ми подари такъв чадър. Летателен. Летя си понякога с него. Когато ми е скучно. Или когато сапунените балони , които майстора ми изпраща са много високо.
На обяд той си прави сандвичи с масло и сирене и прави една хууубава купчинка трохи...каква ти купчинка, цели две шепи, ама нарочно. За гълъбите. Те кацат на терасата му и обядват заедно с него. Когато се наобядва, стария чадърен майстор прибира всички чадъри, тези които е направил и онези, дето още са ненаправени
и сяда в един люлеещ се стол за следобедната си дрямка.
Понякога сънува кораби.
Друг път сънува децата си...че се връщат...Ама това са едни тъжни сънища...няма да разказвам за тях сега.
Във три часа точно камбанката на звънеца му го измъква от следобедната дрямка.
Внукът му. Само той му е останал. И аз, разбира се, но аз не съм му роднина.
Играят на домино. Понякога си разказват истории и пият чай. Друг път изваждат кутията със съкровища на дядото и отпътуват далеееч, далеч във времето.
Понеже , разбира се, старият майстор на чадъри не е обикновен майстор на чадъри, той си има в съкровищницата :
1. Флейтата на Питър Пан.(подарил му я в знак на благодарност)
2. Първият чадър на Мери Попинз.(дала го за ремонт, но той и направил по-хубав и тя му оставила стария)
3. Носът на Пинокио.( За да не се изкушава да лъже повече. Пинокио. Не майстора.)
4. Шапката на Господин Тау.( забравил си я, когато отлетял за неговата си планета)
5. Бързоходните обувки на Малкият Мук. (Понякога отскача с тях до Колумбия за прясно кафе)
6. Един куфар със златни парички ( подарък от Пипи дългото чорапче)
7. Един брой кристална пантофка. ( Пепеляшка я остави у него на съхранение)
8. Стар вестник с оръфани краища и заглавие на първа страница "Летящо буре или какво?" ( Ех, Карлсон, Карлсон...)
9. Три бобени зърна (от Джак, разбира се)
и още много, много интересни нещица :)
Понякога ме викат и мене да ги разгледам.
Към седем и половина стрият майстор на чадъри си прави супа. С много зеленчуци и месо. Почти като истински борш. След супата излиза за малко да се разходи из двора, да полее цветята и да погали котките, после се прибира, облича пижамата си на сини райета, сваля очилата и си ляга.
Първо брои малко овце. Към 7-8. До деветата рядко стига. Заспива. И сънува, сънува...
Така и не може да разбере, защо с неговите чадъри едни летят, а други не. Уж всички са еднакви. Ама казват, чудесата се случвали на тези, които вярват в тях...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_815.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Майсторът на чадъри
На третия етаж в едно блокче, от онези, старите кооперации от петдесетте години, дето имат дворове с цветя и чимширени лабиринти, има един прозорец с обикновена бяла дървена дограма. Обаче с много весели перденца. Карирани. На оранжеви, жълти, червени и бели квадратчета. Зад него живее един майстор на чадъри. Той се буди сутрин в пет часа и четиринайсет минути. Задължително. Още не знам защо. Ама винаги тогава се буди. Става, измива се, оправя прическата на рунтавия си мустак и започва да крои. Плата за чадърите. Номерата, които смята да свърти на внука си.Ризи за гларусите...И така до около десет часа. Когато стане десет, майсторът на чадъри си прави мляко с канела и мед и чаша със сапунена вода и излиза на малкото балконче, което гледа към павираната уличка.
Сяда на едно нисичко столче, отпива блажено от горещото си мляко, после издухва през една тръбичка цял рояк сапунени балони и ми звъни по телефона.
Да си наловя малко. Балони с приказки. Защото в неговите балони има заключени приказки. Прозрачните сферички се носят над Бургас, а в тях са скрити хиляди вълшебни историйки. И който иска, може да си улови. Ама или никой не иска, или никой не ги вижда. Обаче тъкмо има повече за мен. Събирам си цели шепи сапунени мехури със скрити вълшебства.
След като си изпие млякото и след като си издуха всичката сапунада стария майстор на чадъри се прибира и започва да облича спиците на чадърите. Със скроените от него специални рокли за чадъри. Те са като балеринските :) Така като се завъртят и се разтварят като цветове на маргаритки. Обаче освен че са много красиви, неговите чадъри са и вълшебни. Попитайте Мери Попинз :) И на мене ми подари такъв чадър. Летателен. Летя си понякога с него. Когато ми е скучно. Или когато сапунените балони , които майстора ми изпраща са много високо.
На обяд той си прави сандвичи с масло и сирене и прави една хууубава купчинка трохи...каква ти купчинка, цели две шепи, ама нарочно. За гълъбите. Те кацат на терасата му и обядват заедно с него. Когато се наобядва, стария чадърен майстор прибира всички чадъри, тези които е направил и онези, дето още са ненаправени
и сяда в един люлеещ се стол за следобедната си дрямка.
Понякога сънува кораби.
Друг път сънува децата си...че се връщат...Ама това са едни тъжни сънища...няма да разказвам за тях сега.
Във три часа точно камбанката на звънеца му го измъква от следобедната дрямка.
Внукът му. Само той му е останал. И аз, разбира се, но аз не съм му роднина.
Играят на домино. Понякога си разказват истории и пият чай. Друг път изваждат кутията със съкровища на дядото и отпътуват далеееч, далеч във времето.
Понеже , разбира се, старият майстор на чадъри не е обикновен майстор на чадъри, той си има в съкровищницата :
1. Флейтата на Питър Пан.(подарил му я в знак на благодарност)
2. Първият чадър на Мери Попинз.(дала го за ремонт, но той и направил по-хубав и тя му оставила стария)
3. Носът на Пинокио.( За да не се изкушава да лъже повече. Пинокио. Не майстора.)
4. Шапката на Господин Тау.( забравил си я, когато отлетял за неговата си планета)
5. Бързоходните обувки на Малкият Мук. (Понякога отскача с тях до Колумбия за прясно кафе)
6. Един куфар със златни парички ( подарък от Пипи дългото чорапче)
7. Един брой кристална пантофка. ( Пепеляшка я остави у него на съхранение)
8. Стар вестник с оръфани краища и заглавие на първа страница "Летящо буре или какво?" ( Ех, Карлсон, Карлсон...)
9. Три бобени зърна (от Джак, разбира се)
и още много, много интересни нещица :)
Понякога ме викат и мене да ги разгледам.
Към седем и половина стрият майстор на чадъри си прави супа. С много зеленчуци и месо. Почти като истински борш. След супата излиза за малко да се разходи из двора, да полее цветята и да погали котките, после се прибира, облича пижамата си на сини райета, сваля очилата и си ляга.
Първо брои малко овце. Към 7-8. До деветата рядко стига. Заспива. И сънува, сънува...
Така и не може да разбере, защо с неговите чадъри едни летят, а други не. Уж всички са еднакви. Ама казват, чудесата се случвали на тези, които вярват в тях...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_815.html
Шивачката на кукли
21-10-2018 17:16
Шивачката на кукли
Аз много обичам да си измислям разни неща. Даже понякога си измислям и разни хора. Особено вечер. Ама в ранните вечери. Когато Бургас се потапя в един такъв спокоен аромат на море, на нацъфтели дървета, на усмивки. Когато улиците звучат на стъпки за разходка, на смях, на шепот. Когато светлината става синкава, лилава и мека. Когато един по един светват с най-топлата си жълта светлина прозорците. Тогава най-обичам да се разхождам по малките улички в центъра на града и да си измислям хора. Харесвам си някой прозорец и...зад него оживяват моите хора. Има един прозорец на една стара къща, със синя дървена рамка. Той свети много уютно. Има завески бели, на пъстри ситни цветчета. Зад него живее една шивачка. Но не обикновена. Тя шие кукли. От стари, никому ненужни парчета плат, от износени рокли и ризи, от панталони с протрити колена. Ушива им лица, очи, уши, коси, ушива им устни,носове и вежди, и също тяло, ръце крака, шие им пъстри дрехи и смешни обувки...А в неделя излиза на площада и ги продава. Една кукла струва седемнайсет усмивки. Ама истински! То и затова куклите и предимно деца ги купуват. Веднъж един бизнесмен се опита да купи такава кукла за дъщеря си, обаче не можа да я плати. Имаше само половин истинска усмивка.
А малко преди него едно петгодишно момиченце си купи цели 6. Просто беше по-богато. Всички деца обичат тези кукли. И появи ли се шивачката на площада, около нея просто гъмжи от малчугани. И от непорастанали възрастни. Витрините на магазините за играчки започват да блестят по-силно, за да привлекат очите на хората, но...не успяват. Красивите кукли зад тях гледат надменно и току изсумтяват "Ха! Гледай онова момченце какъв опърпан коминочистач си взе! А аз мога да говоря, понеже имам копче на корема." или "Ох, ще припадна! Та моята коса е златиста, очите ми се затварят, а роклята ми е обшита с диаманти! Защо това момиченце не взе мен, а онази грозновата кукла с коса от конци и рокля от басма?" Но никой не чува пластмасовите им гласове. Дечицата притискат парцалените си кукли към гърдите си и бягат към домовете си. Всъщност, май само шивачката чува. Защото тя е една наистина необикновена шивачка на кукли. А каква е тайната и ли? Просто шие на своите кукли сърца.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_8630.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Шивачката на кукли
Аз много обичам да си измислям разни неща. Даже понякога си измислям и разни хора. Особено вечер. Ама в ранните вечери. Когато Бургас се потапя в един такъв спокоен аромат на море, на нацъфтели дървета, на усмивки. Когато улиците звучат на стъпки за разходка, на смях, на шепот. Когато светлината става синкава, лилава и мека. Когато един по един светват с най-топлата си жълта светлина прозорците. Тогава най-обичам да се разхождам по малките улички в центъра на града и да си измислям хора. Харесвам си някой прозорец и...зад него оживяват моите хора. Има един прозорец на една стара къща, със синя дървена рамка. Той свети много уютно. Има завески бели, на пъстри ситни цветчета. Зад него живее една шивачка. Но не обикновена. Тя шие кукли. От стари, никому ненужни парчета плат, от износени рокли и ризи, от панталони с протрити колена. Ушива им лица, очи, уши, коси, ушива им устни,носове и вежди, и също тяло, ръце крака, шие им пъстри дрехи и смешни обувки...А в неделя излиза на площада и ги продава. Една кукла струва седемнайсет усмивки. Ама истински! То и затова куклите и предимно деца ги купуват. Веднъж един бизнесмен се опита да купи такава кукла за дъщеря си, обаче не можа да я плати. Имаше само половин истинска усмивка.
А малко преди него едно петгодишно момиченце си купи цели 6. Просто беше по-богато. Всички деца обичат тези кукли. И появи ли се шивачката на площада, около нея просто гъмжи от малчугани. И от непорастанали възрастни. Витрините на магазините за играчки започват да блестят по-силно, за да привлекат очите на хората, но...не успяват. Красивите кукли зад тях гледат надменно и току изсумтяват "Ха! Гледай онова момченце какъв опърпан коминочистач си взе! А аз мога да говоря, понеже имам копче на корема." или "Ох, ще припадна! Та моята коса е златиста, очите ми се затварят, а роклята ми е обшита с диаманти! Защо това момиченце не взе мен, а онази грозновата кукла с коса от конци и рокля от басма?" Но никой не чува пластмасовите им гласове. Дечицата притискат парцалените си кукли към гърдите си и бягат към домовете си. Всъщност, май само шивачката чува. Защото тя е една наистина необикновена шивачка на кукли. А каква е тайната и ли? Просто шие на своите кукли сърца.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_8630.html
Облачетата не обичат да се сбогуват
21-10-2018 16:38
Облачетата не обичат да се сбогуват
Снощи Облачето се разсърди на Луната. Вече цяла зима, всяка вечер я завиваше с тънкото си, почти невидимо одеалце, но снощи не го прави.
Просто мина край нея и дори на се обърна. Луната се сви. Брадичката и потрепна, миглите и се спуснаха над тъжните очи, за да прикрият бликналите в тях сълзички. Прииска и се да викне след него...да попита поне...защо...Но не го направи. Знаеше, че добре възпитаните Луни никога не викат след тръгващите си Облачета. Беше и чудно как така...какво се беше случило, че то я подмина...Друга Луна ли беше намерило? Обидата в нея тежеше...Поне...поне да беше казало защо...Помръкна блясъка и. Златистата и кожа се покри с тъмни петънца. Звездите тревожно заблестяха. Зашушукаха като пчели в мастиления кошер на небето.
А Луната мълчеше...Искаше и се да потъне в най-черната дупка на космоса, да я погълне и никога, ама никога повече да не засвети! Болеше я от обида. Болеше я, защото се чувстваше предадена. Чувстваше се пренебрегната...Изоставена...Не знаеше дали обича Облачето. Никога не беше се замисляла за това. Просто знаеше, че то идва, стопля я, завивайки я с ефирното си одеалце, без да скрива сияйната и красота и някак... мислеше, че това е нормално. Нали тя беше Кралицата на Нощното небе... Сега обаче и стана някак празно. Да, звездите си бяха там...И с тях можеше да си говори. Но сега техните брътвежи и се струваха ужасно досадни. Вятърът и той се завърташе около нея, ама с него какво ли може да си каже една Луна...вятър-приказки... Няколко други облачета, като видяха, че Луната е сама се втурнаха едно през друго да я прегръщат, обаче техните одеалце не стига, че не топлеха достатъчно добре, ами на всичко отгоре скриваха лъчистите и блясъци...Луната ги отпрати с пренебрежение. Искаше да е сама. Съвсем сама. Малкото облаче си беше заминало. Беше я изоставило. Без дори да помаха за сбогом. Чак сега тя осъзна, че то не е било просто Облаче. Било е най-специалното Облаче от всички. Нейното Облаче. Луната обърна гръб на Земята, покри с длани очите си и неудържимо се разрида...Плака така цели три дни...А ако за миг поне беше погледнала към Земята, щеше да види...
Щеше да види как Нейното Облаче просто изпълнява задълженията си. Бедната Луна не знаеше, че най-добрите облачета получават привилегията да се превърнат в капчици от първия пролетен дъжд, с който се завръщат тревиците по поляните. А Нейното Облаче безспорно беше най-доброто. Затова именно него избраха да поведе ятото облачета към очите на Пролетта, където всички дружно щяха да се гмурнат и да се излеят над Света под формата на кристални, свежи капки дъжд.
Малкото Облаче просто не обичаше сбогуванията. Не искаше да натъжава Луната. Не искаше да и каже, че неговата съдба е да се излее над Земята. Че неговият живот под формата на облаче е бил до тук. Сега трябва да се превърне в пролетна сълзичка и да напои семенцето на най-усмихнатата зелена тревичка. Мислеше си, че Луната ще го забрави бързо. Кралиците бързо забравят малките ефирни облачета. Така си мислеше Облачето, докато потъваше в топлите очи на Пролетта...И продължаваше да си мисли така, докато превърнато в сребриста капчица летеше към една горска поляна. Малкото му облачево сърчице се свиваше от мъка, че никога няма да може да погали Луната отново. И болката от това караше Капчицата, в която се беше превърнало да искри още по-кристално.
Най-после Облачето-Капчица тупна на меката горска почва. Заоглежда се и смело започна да си проправя път през нападалите борови иглички, семена от шишарки и разни буци пръст към спалнята на бебетата на тревата - малките семенца. Други капчици се втурнаха след него. Семенцата кротко спяха зимния си сън и чакаха дъждът, който щеше да ги събуди. Облачето - Капчица си избра едно малко, сънено семенце, гушна го в нежната си прегръдка и му прошепна, че вече е време...време е за разлистване... Семенцето отвори очи, целуна капчицата, тя попи в жадните му устни и то бавно започна да се превръща с пролетно стръкче трева. Протегна крехко коренче надолу, вкопчи се здраво в земята и с всички сили протегна ръчички нагоре, прокопавайки си път към въздуха и небето. Когато челцето на тревичката се подаде над земята беше нощ. Зеленото стръкче се измъкна, изтръска полепналите по него прашинки пръст и пое дълбоко въздух. Беше прекрасно! Свежия нощен въздух, аромата на разлистена гора, тихия шепот на вятъра...Тревичката погледна към небето. Трептящите светлинки на звездите я накараха да премалее от красота... Но златистия диск на Луната накара сърчицето и да спре да бие за секунда. Когато видя Луната, изплуваща иззад хребета на близката планина сякаш хиляди спомени от някакъв друг, отдавна минал живот нахлуха в съзнанието и... Луната и липсваше! А тревичката никога до сега не беше я виждала. Но така и липсваше докосването и...шепота и, усмивката... И в този миг Читать далее...
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Облачетата не обичат да се сбогуват
Снощи Облачето се разсърди на Луната. Вече цяла зима, всяка вечер я завиваше с тънкото си, почти невидимо одеалце, но снощи не го прави.
Просто мина край нея и дори на се обърна. Луната се сви. Брадичката и потрепна, миглите и се спуснаха над тъжните очи, за да прикрият бликналите в тях сълзички. Прииска и се да викне след него...да попита поне...защо...Но не го направи. Знаеше, че добре възпитаните Луни никога не викат след тръгващите си Облачета. Беше и чудно как така...какво се беше случило, че то я подмина...Друга Луна ли беше намерило? Обидата в нея тежеше...Поне...поне да беше казало защо...Помръкна блясъка и. Златистата и кожа се покри с тъмни петънца. Звездите тревожно заблестяха. Зашушукаха като пчели в мастиления кошер на небето.
А Луната мълчеше...Искаше и се да потъне в най-черната дупка на космоса, да я погълне и никога, ама никога повече да не засвети! Болеше я от обида. Болеше я, защото се чувстваше предадена. Чувстваше се пренебрегната...Изоставена...Не знаеше дали обича Облачето. Никога не беше се замисляла за това. Просто знаеше, че то идва, стопля я, завивайки я с ефирното си одеалце, без да скрива сияйната и красота и някак... мислеше, че това е нормално. Нали тя беше Кралицата на Нощното небе... Сега обаче и стана някак празно. Да, звездите си бяха там...И с тях можеше да си говори. Но сега техните брътвежи и се струваха ужасно досадни. Вятърът и той се завърташе около нея, ама с него какво ли може да си каже една Луна...вятър-приказки... Няколко други облачета, като видяха, че Луната е сама се втурнаха едно през друго да я прегръщат, обаче техните одеалце не стига, че не топлеха достатъчно добре, ами на всичко отгоре скриваха лъчистите и блясъци...Луната ги отпрати с пренебрежение. Искаше да е сама. Съвсем сама. Малкото облаче си беше заминало. Беше я изоставило. Без дори да помаха за сбогом. Чак сега тя осъзна, че то не е било просто Облаче. Било е най-специалното Облаче от всички. Нейното Облаче. Луната обърна гръб на Земята, покри с длани очите си и неудържимо се разрида...Плака така цели три дни...А ако за миг поне беше погледнала към Земята, щеше да види...
Щеше да види как Нейното Облаче просто изпълнява задълженията си. Бедната Луна не знаеше, че най-добрите облачета получават привилегията да се превърнат в капчици от първия пролетен дъжд, с който се завръщат тревиците по поляните. А Нейното Облаче безспорно беше най-доброто. Затова именно него избраха да поведе ятото облачета към очите на Пролетта, където всички дружно щяха да се гмурнат и да се излеят над Света под формата на кристални, свежи капки дъжд.
Малкото Облаче просто не обичаше сбогуванията. Не искаше да натъжава Луната. Не искаше да и каже, че неговата съдба е да се излее над Земята. Че неговият живот под формата на облаче е бил до тук. Сега трябва да се превърне в пролетна сълзичка и да напои семенцето на най-усмихнатата зелена тревичка. Мислеше си, че Луната ще го забрави бързо. Кралиците бързо забравят малките ефирни облачета. Така си мислеше Облачето, докато потъваше в топлите очи на Пролетта...И продължаваше да си мисли така, докато превърнато в сребриста капчица летеше към една горска поляна. Малкото му облачево сърчице се свиваше от мъка, че никога няма да може да погали Луната отново. И болката от това караше Капчицата, в която се беше превърнало да искри още по-кристално.
Най-после Облачето-Капчица тупна на меката горска почва. Заоглежда се и смело започна да си проправя път през нападалите борови иглички, семена от шишарки и разни буци пръст към спалнята на бебетата на тревата - малките семенца. Други капчици се втурнаха след него. Семенцата кротко спяха зимния си сън и чакаха дъждът, който щеше да ги събуди. Облачето - Капчица си избра едно малко, сънено семенце, гушна го в нежната си прегръдка и му прошепна, че вече е време...време е за разлистване... Семенцето отвори очи, целуна капчицата, тя попи в жадните му устни и то бавно започна да се превръща с пролетно стръкче трева. Протегна крехко коренче надолу, вкопчи се здраво в земята и с всички сили протегна ръчички нагоре, прокопавайки си път към въздуха и небето. Когато челцето на тревичката се подаде над земята беше нощ. Зеленото стръкче се измъкна, изтръска полепналите по него прашинки пръст и пое дълбоко въздух. Беше прекрасно! Свежия нощен въздух, аромата на разлистена гора, тихия шепот на вятъра...Тревичката погледна към небето. Трептящите светлинки на звездите я накараха да премалее от красота... Но златистия диск на Луната накара сърчицето и да спре да бие за секунда. Когато видя Луната, изплуваща иззад хребета на близката планина сякаш хиляди спомени от някакъв друг, отдавна минал живот нахлуха в съзнанието и... Луната и липсваше! А тревичката никога до сега не беше я виждала. Но така и липсваше докосването и...шепота и, усмивката... И в този миг
Феята, която остана без усмивки
21-10-2018 16:33
Феята, която остана без усмивки
В една пролетна гора, на една поляна с много божури имаше една малка, съвсем мъничка къщичка. Съвсем като истинска - с веранда, със капаци на прозорците и с комин, през който понякога излизаше дим - само че, съвсем, съвсем миниатюрна. Колкото една футболна топка, може би. В нея живееше една малка фея. Феите обикновено живеят самички. Обаче никога не са самотни. В мислите им винаги е пълно с неотложни дела, с думи, и с усмивки. На тази фея , понеже вече нямаше място в мислите и, усмивките се бяха преместили на лицето и. Една голяма на устните и по много мънички в очите. Имаше усмивки даже в дланите и, сутрин, когато поръсваше тревата с роса.
В едно майско утро феята беше събрала всички листенца на божурите, беше ги изпрала и тъкмо ги простираше по тревите, когато усети някаква тъга да се шляе на около. Озърна се и го видя - един магьосник, целият в черно. Такъв, мъничък, също като нея. Феите и черните магьосници не се обичат по принцип. Даже скрито враждуват по между си. Но точно този магьосник се стори на феята не като другите. Стори и се, че е някак светъл от вътре. Пооправи един-два кичура в косите си, поопъна крилцата си ( защото беше малко суетна фея) и застана пред черния магьосник. Попита го дали случайно не е изгубил нещо. И дали случайно тя не може да му помогне по някакъв начин. Черният магьосник изсумтя. Те не са много разговорливи магьосниците. Тогава феята го покани в къщичката си на чай с курабийки. Не, че имаше курабийки, но пък имаше малка печка с малки дърва и малък огън, имаше малко чувалче с истинско брашно от най-златното жито, имаше също мед, от най-хубавите диви цветя, и лешници, които една катеричка и подари за рождения ден, и даже истинска канела от остров Ява, която някаква птичка и беше донесла. Докато черния магьосник си почиваше, феята замеси ароматно тесто за ароматни меденки, запали малкия огън в малката печка, нареди кръгчетата, които щяха да се превърнат в курабийки в една малка тавичка и сложи на огъня малка тенджерка с вода и липов цвят. Ето сега от малкия комин на малката къща излизаха тънки струйки дим, които се гонеха и преплитаха, летейки към небето.
Предложи на черния магьосник да свали черната си дреха, понеже в къщичката и беше топло. Когато го видя без грозното тежко наметало, тя разбра, че това е най-уязвимият магьосник на света. Дожаля и за него. Искаше и се да му върне светлината. Още преди чаят да заври и медените курабийки да заухаят вкусно, тя измъкна от стария скрин на нейната баба-фея един магичен пъстроцветен плащ и облече малкия черен магьосник с него. По бледото му лице пропълзя руменина, и устните му, отвикнали да се усмихват, този път успяха да повдигнат тромаво ъгълчетата си.
Чаят и курабийките бяха готови. Малката фея подреди на малката масичка малък поднос със медени сладки, малки чашки от шапчици на желъди с димящ липов чай и седна на фотьойла , който всъщност беше едно цъфнало глухарче. Очите и се взряха в тези на магьосника. Тръпки полазиха по телцето на малката фея. Ами че в тях имаше толкова много болка! Чак крилцата и от бледосини със златисти точици потъмняха и заприличаха на нощно небе. Беше и трудно да говори с него. Феите и черните магьосници нямат общ език. Но някак си, тя успя да го убеди, че е добронамерена и просто иска да му помогне. Разказваше му случки от живота си, от време на време той споделяше по парченце от своята болка и...лека-полека очите му просветляваха. Реши да остане при феята. Тя нямаше нищо напротив.
Тъкмо щеше да има кой да събира дърва за малката печка, да оправя керемидите на малкия покрив когато завали, да носи тежкото ведро с вода от кладенчето до къщата...и също да слуша нейните историйки. И някой, на който да дава половината от усмивките си, защото вече и по дланите и нямаше място и те капеха от пръстите и вечер, когато палеше звездите над Божурената ливада.
Може би месец живяха така -черният магьосник и малката фея. В техния мъничък свят беше лесно да си създадат собствен език, на който да се разбират. Говориха си почти без думи. Един ден, докато малката фея учеше една пчела как да разпознава най-узрелите диви теменужки с най-ароматен нектар, чу едно прошепнато "обичам те". Сепна се... Крилцата и забравиха да пърхат и тя тупна на земята учудена. Огледа се и видя малкия черен магьосник облегнат на шапката на една гъба-манатарка да излъчва обичане. Сърчицето на феята затупка бързо. Не знаеше ли редно ли беше да се случва това. Беше ли възможно черен магьосник да се влюби във фея? И дали...феите се влюбваха в черни магьосници? И защо нощите и бяха безсънни напоследък? Тя стана, поизтръска се от няколкото полепнали по дланите и прашинки и тръгна към малкия магьосник. Когато очите им се срещнаха, той съвсем на глас, и съвсем убедено каза "Обичам те". Очите на феята се разшириха. Заприличаха на малки балончета. Някаква топлина Читать далее...
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Феята, която остана без усмивки
В една пролетна гора, на една поляна с много божури имаше една малка, съвсем мъничка къщичка. Съвсем като истинска - с веранда, със капаци на прозорците и с комин, през който понякога излизаше дим - само че, съвсем, съвсем миниатюрна. Колкото една футболна топка, може би. В нея живееше една малка фея. Феите обикновено живеят самички. Обаче никога не са самотни. В мислите им винаги е пълно с неотложни дела, с думи, и с усмивки. На тази фея , понеже вече нямаше място в мислите и, усмивките се бяха преместили на лицето и. Една голяма на устните и по много мънички в очите. Имаше усмивки даже в дланите и, сутрин, когато поръсваше тревата с роса.
В едно майско утро феята беше събрала всички листенца на божурите, беше ги изпрала и тъкмо ги простираше по тревите, когато усети някаква тъга да се шляе на около. Озърна се и го видя - един магьосник, целият в черно. Такъв, мъничък, също като нея. Феите и черните магьосници не се обичат по принцип. Даже скрито враждуват по между си. Но точно този магьосник се стори на феята не като другите. Стори и се, че е някак светъл от вътре. Пооправи един-два кичура в косите си, поопъна крилцата си ( защото беше малко суетна фея) и застана пред черния магьосник. Попита го дали случайно не е изгубил нещо. И дали случайно тя не може да му помогне по някакъв начин. Черният магьосник изсумтя. Те не са много разговорливи магьосниците. Тогава феята го покани в къщичката си на чай с курабийки. Не, че имаше курабийки, но пък имаше малка печка с малки дърва и малък огън, имаше малко чувалче с истинско брашно от най-златното жито, имаше също мед, от най-хубавите диви цветя, и лешници, които една катеричка и подари за рождения ден, и даже истинска канела от остров Ява, която някаква птичка и беше донесла. Докато черния магьосник си почиваше, феята замеси ароматно тесто за ароматни меденки, запали малкия огън в малката печка, нареди кръгчетата, които щяха да се превърнат в курабийки в една малка тавичка и сложи на огъня малка тенджерка с вода и липов цвят. Ето сега от малкия комин на малката къща излизаха тънки струйки дим, които се гонеха и преплитаха, летейки към небето.
Предложи на черния магьосник да свали черната си дреха, понеже в къщичката и беше топло. Когато го видя без грозното тежко наметало, тя разбра, че това е най-уязвимият магьосник на света. Дожаля и за него. Искаше и се да му върне светлината. Още преди чаят да заври и медените курабийки да заухаят вкусно, тя измъкна от стария скрин на нейната баба-фея един магичен пъстроцветен плащ и облече малкия черен магьосник с него. По бледото му лице пропълзя руменина, и устните му, отвикнали да се усмихват, този път успяха да повдигнат тромаво ъгълчетата си.
Чаят и курабийките бяха готови. Малката фея подреди на малката масичка малък поднос със медени сладки, малки чашки от шапчици на желъди с димящ липов чай и седна на фотьойла , който всъщност беше едно цъфнало глухарче. Очите и се взряха в тези на магьосника. Тръпки полазиха по телцето на малката фея. Ами че в тях имаше толкова много болка! Чак крилцата и от бледосини със златисти точици потъмняха и заприличаха на нощно небе. Беше и трудно да говори с него. Феите и черните магьосници нямат общ език. Но някак си, тя успя да го убеди, че е добронамерена и просто иска да му помогне. Разказваше му случки от живота си, от време на време той споделяше по парченце от своята болка и...лека-полека очите му просветляваха. Реши да остане при феята. Тя нямаше нищо напротив.
Тъкмо щеше да има кой да събира дърва за малката печка, да оправя керемидите на малкия покрив когато завали, да носи тежкото ведро с вода от кладенчето до къщата...и също да слуша нейните историйки. И някой, на който да дава половината от усмивките си, защото вече и по дланите и нямаше място и те капеха от пръстите и вечер, когато палеше звездите над Божурената ливада.
Може би месец живяха така -черният магьосник и малката фея. В техния мъничък свят беше лесно да си създадат собствен език, на който да се разбират. Говориха си почти без думи. Един ден, докато малката фея учеше една пчела как да разпознава най-узрелите диви теменужки с най-ароматен нектар, чу едно прошепнато "обичам те". Сепна се... Крилцата и забравиха да пърхат и тя тупна на земята учудена. Огледа се и видя малкия черен магьосник облегнат на шапката на една гъба-манатарка да излъчва обичане. Сърчицето на феята затупка бързо. Не знаеше ли редно ли беше да се случва това. Беше ли възможно черен магьосник да се влюби във фея? И дали...феите се влюбваха в черни магьосници? И защо нощите и бяха безсънни напоследък? Тя стана, поизтръска се от няколкото полепнали по дланите и прашинки и тръгна към малкия магьосник. Когато очите им се срещнаха, той съвсем на глас, и съвсем убедено каза "Обичам те". Очите на феята се разшириха. Заприличаха на малки балончета. Някаква топлина
Старото дърво и Вятърът
21-10-2018 16:30
Старото дърво и Вятърът
Във едно далечно царство
имало едно момиче,
дето търсело си принца,
който силно да обича.
Тя си имала дърво
във градина край брега.
В клоните му криела
свойта болка и тъга.
А дървото (кестен стар)
пиел цялата и мъка.
Бил най-верния другар
и надеждите и скътвал.
Затова веднъж,на есен
той помолил всички птици
като отлетят на юг
да потърсят нейде Принца.
А когато пролетта
се завърнала със песен
всички птици до една
по едно писмо донесли-
принцове от разни царства
искали това момиче.
Ала пак било то тъжно-
никой просто не обичало.
Паднала нощта в градината.
Кестенът на глас заплакал.
И в короната му изведнъж
се промъкнал топъл вятър.
-Разкажи ми, братко мой,
за какво са тез сълзи.
Ако мога-ще помогна.
Само да не те боли.
Кестенът се спуснал да разказва
за мечтата на момичето-
да се влюби, да обича,
и да бъде тя обичана.
-Знаеш ли, аз знам къде е
този неин чакан принц.
На далече той живее.
Но не е неосъществимо.
Аз ще тръгвам. Ще летя.
Над морета и океани.
Принца ще ти доведа,
за да са щастливи двамата.
И потеглил във нощта
вятърът на пътешествие-
за да сбъдне любовта
на момичето вълшебно.
След време много или малко
(историята тук мълчи)
вятърът пристигнал там,
уморен бил да лети.
Шмугнал се между пердетата,
принцът спял, било среднощ.
Вятърът го залюлял
все едно е спал във кош.
Плъзнал ветрените длани
по лицето му заспало.
А момчето засънувало,
че момичето видяло.
И под нежната среднощна
топла вятърна милувка
то усетило по устните си
парещата и целувка.
-Кой си ти? Дочул се глас.
Вятърът се поуплашил.
А от тъмнината в ъгъла
черен гарван се разграчил.
-Аз съм Вятърът.А ти?
Кой си и защо си тук?
-Аз съм Гарванът на Принца.
Шшшшт.Да не чувам нито звук.
Как така нахлу при нас?
И какво насам те води?
-Изпълнявам мисия.
Искаш ли да ми помогнеш?
Гарванът потънал в слух.
Дълго Вятърът разказвал
за Принцесата и птиците,
и за кестена му казал.
-Слушай, братко, зная как
двама да ги събереме.
Ала няма да е лесно,
ще отнеме много време.
Ти си вятър лекокрил,
по света навред се скиташ.
Може Принцът при момичето
да заведеш, ако опиташ.
Ала имам аз идея,
струва ми се по-добра.
Я ела да ти прошепна,
пък ще видим след това...
Там, високо в планината
има чуден водопад.
Над скалите му високи,
там живее моят брат.
Той сокол е, но огромен.
Със най могъщите криле!
Зная, че ще ни помогне,
зная-ще ни разбере.
Ала той е надалече,
аз до там не зная пътя.
Ала ти...та си Вятър,
хуквай с ветренските стъпки!
Вятърът не чакал миг-
през прозореца препуснал.
Полетял над равнините,
над морето пак се спуснал.
И нещеш ли, не след дълго
той съзрял скала висока,
а от нея водопад
сипел се във сто посоки.
Било приказно красиво,
греела дори дъга.
Тука сякаш в миг умирала
и най-страшната тъга.
Вятърът подухнал плахо,
и соколът призовал.
-Хей, ти птицо, великанска!
Идвам аз с една молба.
Твоят брат при теб ме прати,
каза, ще помогнеш, знай.
И разказал му историята
от началото до край.
Силният сокол разперил
тежки, бляскави криле
и със вятъра понесъл се
към заспалото Момче.
Принцът се събудил, сънен.
А сънят му -още жив...
Как Принцесата целува,
и е влюбен и щастлив...
Затова когато гарванът
казал му да бъде смел,
да се качва на Сокола
и към нея да поеме,
той не се подвоумил,
скочил бързо на крилете му
и безстрашно се понесли
над земята, над морето.
А пък Вятърът помощник,
редом с тях и той летял,
щом соколът уморял се,
под крилете му стоял.
А във царството крайморско
безутешната Принцеса
все така самотна била
и се чудела къде са
тези слънчеви очи,
дето във съня си вижда.
И дали...ех...някога...
тя във тях ще се оглежда.
Пак при кестена стояла
и разказвала в захлас,
как мечтае да е влюбена,
и къде ли в този час
скита се Момчето нейно,
има ли го на света,
той дали така копнее
да открие Любовта...
В миг небето почерняло.
Връхлетяла буря сякаш.
Клоните превил си кестена,
Искал той да я опази...
Но...за миг било туй всичко...
Слънцето се появило.
А до старото дърво
Птица ...не...а птичище
устремно се приземило.
И от нея слязал Той...
В миг Земята сякаш стихнала.
Времето дори замряло-
и секунда не отлитвала.
Не отделяли очи
Той и Тя един от друг...
Сякаш всичко се събуждало...
Сякаш случвало се чудо...
Сякаш всичките звезди
редом с Слънцето блестели,
сякаш музика звучала
от камбани и от трели...
Той пристъпил плах към нея,
Тя видяла във очите му,
че това е, точно този,
дето вечно е обичала...
И Земята пак се втурнала
във лудешки вихрен бяг,
вдъхновена и щастлива,
че познала Любовта.
Без слова, без думи празни,
той подал и топла длан.
И във нея сякаш бликнал
цял вълшебен океан.
А соколът им предложил
на далече да ги отведе,
за да няма никой, никой
любовта им да краде.
Тя прегърнала Читать далее...
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Старото дърво и Вятърът
Във едно далечно царство
имало едно момиче,
дето търсело си принца,
който силно да обича.
Тя си имала дърво
във градина край брега.
В клоните му криела
свойта болка и тъга.
А дървото (кестен стар)
пиел цялата и мъка.
Бил най-верния другар
и надеждите и скътвал.
Затова веднъж,на есен
той помолил всички птици
като отлетят на юг
да потърсят нейде Принца.
А когато пролетта
се завърнала със песен
всички птици до една
по едно писмо донесли-
принцове от разни царства
искали това момиче.
Ала пак било то тъжно-
никой просто не обичало.
Паднала нощта в градината.
Кестенът на глас заплакал.
И в короната му изведнъж
се промъкнал топъл вятър.
-Разкажи ми, братко мой,
за какво са тез сълзи.
Ако мога-ще помогна.
Само да не те боли.
Кестенът се спуснал да разказва
за мечтата на момичето-
да се влюби, да обича,
и да бъде тя обичана.
-Знаеш ли, аз знам къде е
този неин чакан принц.
На далече той живее.
Но не е неосъществимо.
Аз ще тръгвам. Ще летя.
Над морета и океани.
Принца ще ти доведа,
за да са щастливи двамата.
И потеглил във нощта
вятърът на пътешествие-
за да сбъдне любовта
на момичето вълшебно.
След време много или малко
(историята тук мълчи)
вятърът пристигнал там,
уморен бил да лети.
Шмугнал се между пердетата,
принцът спял, било среднощ.
Вятърът го залюлял
все едно е спал във кош.
Плъзнал ветрените длани
по лицето му заспало.
А момчето засънувало,
че момичето видяло.
И под нежната среднощна
топла вятърна милувка
то усетило по устните си
парещата и целувка.
-Кой си ти? Дочул се глас.
Вятърът се поуплашил.
А от тъмнината в ъгъла
черен гарван се разграчил.
-Аз съм Вятърът.А ти?
Кой си и защо си тук?
-Аз съм Гарванът на Принца.
Шшшшт.Да не чувам нито звук.
Как така нахлу при нас?
И какво насам те води?
-Изпълнявам мисия.
Искаш ли да ми помогнеш?
Гарванът потънал в слух.
Дълго Вятърът разказвал
за Принцесата и птиците,
и за кестена му казал.
-Слушай, братко, зная как
двама да ги събереме.
Ала няма да е лесно,
ще отнеме много време.
Ти си вятър лекокрил,
по света навред се скиташ.
Може Принцът при момичето
да заведеш, ако опиташ.
Ала имам аз идея,
струва ми се по-добра.
Я ела да ти прошепна,
пък ще видим след това...
Там, високо в планината
има чуден водопад.
Над скалите му високи,
там живее моят брат.
Той сокол е, но огромен.
Със най могъщите криле!
Зная, че ще ни помогне,
зная-ще ни разбере.
Ала той е надалече,
аз до там не зная пътя.
Ала ти...та си Вятър,
хуквай с ветренските стъпки!
Вятърът не чакал миг-
през прозореца препуснал.
Полетял над равнините,
над морето пак се спуснал.
И нещеш ли, не след дълго
той съзрял скала висока,
а от нея водопад
сипел се във сто посоки.
Било приказно красиво,
греела дори дъга.
Тука сякаш в миг умирала
и най-страшната тъга.
Вятърът подухнал плахо,
и соколът призовал.
-Хей, ти птицо, великанска!
Идвам аз с една молба.
Твоят брат при теб ме прати,
каза, ще помогнеш, знай.
И разказал му историята
от началото до край.
Силният сокол разперил
тежки, бляскави криле
и със вятъра понесъл се
към заспалото Момче.
Принцът се събудил, сънен.
А сънят му -още жив...
Как Принцесата целува,
и е влюбен и щастлив...
Затова когато гарванът
казал му да бъде смел,
да се качва на Сокола
и към нея да поеме,
той не се подвоумил,
скочил бързо на крилете му
и безстрашно се понесли
над земята, над морето.
А пък Вятърът помощник,
редом с тях и той летял,
щом соколът уморял се,
под крилете му стоял.
А във царството крайморско
безутешната Принцеса
все така самотна била
и се чудела къде са
тези слънчеви очи,
дето във съня си вижда.
И дали...ех...някога...
тя във тях ще се оглежда.
Пак при кестена стояла
и разказвала в захлас,
как мечтае да е влюбена,
и къде ли в този час
скита се Момчето нейно,
има ли го на света,
той дали така копнее
да открие Любовта...
В миг небето почерняло.
Връхлетяла буря сякаш.
Клоните превил си кестена,
Искал той да я опази...
Но...за миг било туй всичко...
Слънцето се появило.
А до старото дърво
Птица ...не...а птичище
устремно се приземило.
И от нея слязал Той...
В миг Земята сякаш стихнала.
Времето дори замряло-
и секунда не отлитвала.
Не отделяли очи
Той и Тя един от друг...
Сякаш всичко се събуждало...
Сякаш случвало се чудо...
Сякаш всичките звезди
редом с Слънцето блестели,
сякаш музика звучала
от камбани и от трели...
Той пристъпил плах към нея,
Тя видяла във очите му,
че това е, точно този,
дето вечно е обичала...
И Земята пак се втурнала
във лудешки вихрен бяг,
вдъхновена и щастлива,
че познала Любовта.
Без слова, без думи празни,
той подал и топла длан.
И във нея сякаш бликнал
цял вълшебен океан.
А соколът им предложил
на далече да ги отведе,
за да няма никой, никой
любовта им да краде.
Тя прегърнала
В минутите, в които ставам толкова себе си...
21-10-2018 16:27
В минутите, в които ставам толкова себе си...
(а всъщност съм изцяло Негова)
Обичам да се случва тишина
след лудото стълпотворение от хора.
Да седна на парченце от дъга.
Да дишам. И да не говоря.
Във чашка от оранжево лале
да си налея глътка въздух.
А времето по охлювски да спре,
за да не може да се случва късното.
От клончето на някаква липа
да си издялкам мъничко моливче,
с което по узрялата Луна
да мога приказка да Mу напиша.
И да Mу кажа, че едно море
е твърде малко, за да скрие обичта ми.
И че във чашата Mу с утринно кафе
не захар, а целувка съм оставила.
Но то е утре. А сега Tой спи...
По миглите Mу слизам като шепот.
В съня Mу нося песни на щурци
и мъничко от моето далече...
И седнала на своята дъга
със пръсти роня тихото безсъние.
В трошиците заключвам синева...
С която утре ще нахраня гълъбите...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_30.html
In the moments when I become so much Myself...
(and in fact I am so much His )
I love when the silence may happen
after the crazy babel of people
on a piece of rainbow I sat and
I breathe , and my words I am "eating"
In a chalice of tulip - orange and bright
I will pour myself a small sip of air
and time will stop like a snail on the site
not allowing the late to become in despair
From a twig of a young linden-tree
I'll whittle a very small pencil
and then I'll write upon the ripe Moon
a tale just for Him ( cos' I'm his damsel)
And then I'll tell Him that one sea
is not (at all) enough for my love to hide
and that in His cup of coffee or tea
I didn't put sugar , but my kiss inside
But that is tomorrow,and now He is sleeping
I'm getting down His lashes like a whisper
In His dreams I'm bringing the tunes of crickets
and pieces of my Far-Away and my crispness
And there - on the rainbow sat in pleasure
I shed the quiet sleeplessness with fingers
In small crumbs I'm locking bluish azure
I'll feed the doves when morning lingers...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
В минутите, в които ставам толкова себе си...
(а всъщност съм изцяло Негова)
Обичам да се случва тишина
след лудото стълпотворение от хора.
Да седна на парченце от дъга.
Да дишам. И да не говоря.
Във чашка от оранжево лале
да си налея глътка въздух.
А времето по охлювски да спре,
за да не може да се случва късното.
От клончето на някаква липа
да си издялкам мъничко моливче,
с което по узрялата Луна
да мога приказка да Mу напиша.
И да Mу кажа, че едно море
е твърде малко, за да скрие обичта ми.
И че във чашата Mу с утринно кафе
не захар, а целувка съм оставила.
Но то е утре. А сега Tой спи...
По миглите Mу слизам като шепот.
В съня Mу нося песни на щурци
и мъничко от моето далече...
И седнала на своята дъга
със пръсти роня тихото безсъние.
В трошиците заключвам синева...
С която утре ще нахраня гълъбите...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_30.html
In the moments when I become so much Myself...
(and in fact I am so much His )
I love when the silence may happen
after the crazy babel of people
on a piece of rainbow I sat and
I breathe , and my words I am "eating"
In a chalice of tulip - orange and bright
I will pour myself a small sip of air
and time will stop like a snail on the site
not allowing the late to become in despair
From a twig of a young linden-tree
I'll whittle a very small pencil
and then I'll write upon the ripe Moon
a tale just for Him ( cos' I'm his damsel)
And then I'll tell Him that one sea
is not (at all) enough for my love to hide
and that in His cup of coffee or tea
I didn't put sugar , but my kiss inside
But that is tomorrow,and now He is sleeping
I'm getting down His lashes like a whisper
In His dreams I'm bringing the tunes of crickets
and pieces of my Far-Away and my crispness
And there - on the rainbow sat in pleasure
I shed the quiet sleeplessness with fingers
In small crumbs I'm locking bluish azure
I'll feed the doves when morning lingers...
превод на английски yanbibiyan
Сезонът на виното...
21-10-2018 16:26
Сезонът на виното...
В един есенен ден, в един парк,
на една пейка ще седнеш до мене.
Ще чирикат врабчета. Ще тичат деца.
А небето ще гасне в червено.
Ти ще хванеш последния лъч със очи.
Ще ми го подариш, ей така, безпричинно.
И тогава в косите ми вятър ще спи.
И тогава Земята ще стихне.
И без думи ще зная, че още съм Тя...
И че още съм влюбена в тебе.
И когато се сгуша във твойте ръце
ще почувствам какво е безвремие...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_9845.html
The season of wine...
One day in the autumn ,in a random park
you will sit right beside me (puppies will bark)
sparrows will chirrup, kids will be running
sky will be fading , red as at dawning
You will catch with your eyes the last sunny ray
you 'll give it to me , with no reason ..to play
and in my hairs then, the wind will be sleeping
and at this very moment the Earth won't be weeping
Without words , I'll know... that I'm still the One...
you will feel ... I'm in love - with you (and the Sun)
when I huddle so gently in your warm arm
I will feel that INFINITY...has finally come...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Сезонът на виното...
В един есенен ден, в един парк,
на една пейка ще седнеш до мене.
Ще чирикат врабчета. Ще тичат деца.
А небето ще гасне в червено.
Ти ще хванеш последния лъч със очи.
Ще ми го подариш, ей така, безпричинно.
И тогава в косите ми вятър ще спи.
И тогава Земята ще стихне.
И без думи ще зная, че още съм Тя...
И че още съм влюбена в тебе.
И когато се сгуша във твойте ръце
ще почувствам какво е безвремие...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_9845.html
The season of wine...
One day in the autumn ,in a random park
you will sit right beside me (puppies will bark)
sparrows will chirrup, kids will be running
sky will be fading , red as at dawning
You will catch with your eyes the last sunny ray
you 'll give it to me , with no reason ..to play
and in my hairs then, the wind will be sleeping
and at this very moment the Earth won't be weeping
Without words , I'll know... that I'm still the One...
you will feel ... I'm in love - with you (and the Sun)
when I huddle so gently in your warm arm
I will feel that INFINITY...has finally come...
превод на английски yanbibiyan
По няколко стъпала наведнъж...
21-10-2018 16:05
По няколко стъпала наведнъж...
Днес пълня всички облаци със дъжд.
А капчиците дъжд - със тебе.
Ужасно съм заета от разсъмване.
И нямам време. Никак нямам време.
В зеленото мълчание на сутринта
напълних шепите си с думички на гълъби.
А мислите ми си откраднаха адреса ти...
И даже не разбрах, кога са тръгнали...
Обаче те видях през ризата на слънцето.
Изглеждаш малко тъжен. И ме чакаш...
Не се обръщай. Просто знай, че идвам.
И вече съм два лъча по нататък.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_29.html
Taking several steps at a time....
Today I fill all clouds with rain
and all the drops -with parts of me
I 'm busy with the dawn. I feel no pain
I have no time , no time at all , you see...
In the green silence of the morning
I filled my palms with words of doves
My mind stole your address from calling
and started to you ...following my love
But I saw you through the shirt of the Sun
You're looking sad and waiting for me certain
don't turn around , just know that I'm coming
I'm on my way .Two sun rays.. even further...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
По няколко стъпала наведнъж...
Днес пълня всички облаци със дъжд.
А капчиците дъжд - със тебе.
Ужасно съм заета от разсъмване.
И нямам време. Никак нямам време.
В зеленото мълчание на сутринта
напълних шепите си с думички на гълъби.
А мислите ми си откраднаха адреса ти...
И даже не разбрах, кога са тръгнали...
Обаче те видях през ризата на слънцето.
Изглеждаш малко тъжен. И ме чакаш...
Не се обръщай. Просто знай, че идвам.
И вече съм два лъча по нататък.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_29.html
Taking several steps at a time....
Today I fill all clouds with rain
and all the drops -with parts of me
I 'm busy with the dawn. I feel no pain
I have no time , no time at all , you see...
In the green silence of the morning
I filled my palms with words of doves
My mind stole your address from calling
and started to you ...following my love
But I saw you through the shirt of the Sun
You're looking sad and waiting for me certain
don't turn around , just know that I'm coming
I'm on my way .Two sun rays.. even further...
превод на английски yanbibiyan
Достатъчно...съвсем
21-10-2018 16:01
Достатъчно...съвсем
Той е като мен. И чува пеперудите.
Като него съм. И виждам музика.
Той рисува вместо птици - думички.
Аз му пиша с мидички. От букви.
Той познава в мене минзухарите.
И глухарчето. И котката в очите ми.
Знае ме, когато стана пареща.
И е синоптика на сълзите ми.
Аз познавам в него само топлото.
И утехата, след летните ми бури.
Зная го единствено до толкова,
че да го обичам до безумие...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_5684.html
Absolutely Enough ....
He's like me .And the butterflies He hear
I'm like Him. And the music I can see
Instead of birds He draws words (tender,dear)
I'm writing with shells (and my letters glee)
He knows the yellow crocuses in me
the dandelion ..the purring cat in my eye
He knows when I'm burning (He makes me be)
He is the weatherman of the tears I cry
I know only... the Warmth inside Him
He's my solace after... my summer storms
I know just enough of Him but under my skin
I'm loving Him madly ... beyond any norms...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Достатъчно...съвсем
Той е като мен. И чува пеперудите.
Като него съм. И виждам музика.
Той рисува вместо птици - думички.
Аз му пиша с мидички. От букви.
Той познава в мене минзухарите.
И глухарчето. И котката в очите ми.
Знае ме, когато стана пареща.
И е синоптика на сълзите ми.
Аз познавам в него само топлото.
И утехата, след летните ми бури.
Зная го единствено до толкова,
че да го обичам до безумие...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_5684.html
Absolutely Enough ....
He's like me .And the butterflies He hear
I'm like Him. And the music I can see
Instead of birds He draws words (tender,dear)
I'm writing with shells (and my letters glee)
He knows the yellow crocuses in me
the dandelion ..the purring cat in my eye
He knows when I'm burning (He makes me be)
He is the weatherman of the tears I cry
I know only... the Warmth inside Him
He's my solace after... my summer storms
I know just enough of Him but under my skin
I'm loving Him madly ... beyond any norms...
превод на английски yanbibiyan
На прага...
21-10-2018 15:52
На прага...
От жълтите ръкави на Луната
звездичките изскачат мълчаливо.
По синята пола на Необята
една вълшебност бавно се разлива.
По устните ми кацат две усмивки,
които някой ми е подарил случайно.
А някъде, зад тъмните ми мигли,
си шепнат тихичко три малки тайни.
На рамото ми спи парченце Вчера,
а в дланите ми пари късче Утре.
Почти съм сигурна, че в него ще намеря
късметчета за обич. И за сбъдване...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_1840.html
On the threshold...
Out of the Moon's yellow sleeves
little stars are popping up silently
along thе blue skirt of Infinite Peace
a wonder's rolling ,tender,not violently
Two smiles are perching on my lips
given by someone , maybe by chance
and there behind my thick dark eye-lids
three little secrets now whisper romance
A piece of Yesterday is sleeping on my shoulder
My palms are holding a hot piece of Tomorrow
I'm almost sure that... I will find golden
charms for true love ...and chasing away sorrow
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
На прага...
От жълтите ръкави на Луната
звездичките изскачат мълчаливо.
По синята пола на Необята
една вълшебност бавно се разлива.
По устните ми кацат две усмивки,
които някой ми е подарил случайно.
А някъде, зад тъмните ми мигли,
си шепнат тихичко три малки тайни.
На рамото ми спи парченце Вчера,
а в дланите ми пари късче Утре.
Почти съм сигурна, че в него ще намеря
късметчета за обич. И за сбъдване...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_1840.html
On the threshold...
Out of the Moon's yellow sleeves
little stars are popping up silently
along thе blue skirt of Infinite Peace
a wonder's rolling ,tender,not violently
Two smiles are perching on my lips
given by someone , maybe by chance
and there behind my thick dark eye-lids
three little secrets now whisper romance
A piece of Yesterday is sleeping on my shoulder
My palms are holding a hot piece of Tomorrow
I'm almost sure that... I will find golden
charms for true love ...and chasing away sorrow
превод на английски yanbibiyan
Чупливост
21-10-2018 15:50
Чупливост
Когато ставам стъклена понякога,
навярно е защото съм се влюбила...
Неясно във кого, неясно как...
но в моята прозрачност той се сбъдва.
И птиците престават да са тъжни.
И капе лято в дланите на времето.
Ръцете му ме пожелават. Непрекъснато.
И аз му позволявам да ме вземе...
И стъклена прозвънвам в него.
Измамно-крехка съм. По женски.
С език по хоризонта му пробягвам
под слънчево-дъждовни сенки.
Оставам стъклена в ръцете му.
И вграждам в себе си
на всичките му изгреви магиите.
Той се изгубва в мен.
И аз във него.
И после много дълго се откриваме...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_27.html
Fragile ( handle with care )
Sometimes when I become fragile
it's maybe because I have fallen in love
I vaguely know Him ,but it is the Magi
who make Him come true-transparent as dove
Then the flying birds are no more sad
summer's dripping in the palms of time
again and again he's wanting me..Glad
I am... and let him to take me ...sublime
And I'm tinkling like glass inside of his body
I'm deceptively-fragile, very womanly-like
my tongue's running wild on his horizon
under sunshine and rainy shadows that strike
And I stay so brittle... in his manly arms
building in me all his charm and sunrises
He's losing Himself in me, and I - in his palms
then,for so long we're finding our promises...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Чупливост
Когато ставам стъклена понякога,
навярно е защото съм се влюбила...
Неясно във кого, неясно как...
но в моята прозрачност той се сбъдва.
И птиците престават да са тъжни.
И капе лято в дланите на времето.
Ръцете му ме пожелават. Непрекъснато.
И аз му позволявам да ме вземе...
И стъклена прозвънвам в него.
Измамно-крехка съм. По женски.
С език по хоризонта му пробягвам
под слънчево-дъждовни сенки.
Оставам стъклена в ръцете му.
И вграждам в себе си
на всичките му изгреви магиите.
Той се изгубва в мен.
И аз във него.
И после много дълго се откриваме...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_27.html
Fragile ( handle with care )
Sometimes when I become fragile
it's maybe because I have fallen in love
I vaguely know Him ,but it is the Magi
who make Him come true-transparent as dove
Then the flying birds are no more sad
summer's dripping in the palms of time
again and again he's wanting me..Glad
I am... and let him to take me ...sublime
And I'm tinkling like glass inside of his body
I'm deceptively-fragile, very womanly-like
my tongue's running wild on his horizon
under sunshine and rainy shadows that strike
And I stay so brittle... in his manly arms
building in me all his charm and sunrises
He's losing Himself in me, and I - in his palms
then,for so long we're finding our promises...
превод на английски yanbibiyan
Твоя...
21-10-2018 15:38
Твоя...
Усети ли ме? Чу ли ме? В съня ми…
Единствено във него те целувам.
Единствено във него (колко пъти)
съм твоя цялата. Не искам друго.
По устните ти отпечатвам името си,
което е въздишка. И дихание.
Под пръстите ти се взривява тишината
и на кристални късчета се разпилява.
По топлата си кожа те гравирам,
изтръпнала от обич. До безумие.
И тихо ти нашепвам женска святост
на тайния език на всички влюбени…
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_26.html
Yours...
D"you feel me?D"you hear me?Into my dream
It's only there... that I'm kissing you
It's only there ( a lot of times I've been )
entirely yours .. nothing else, not longing new
I seal my name upon your lips
it is a sigh ,a gentle woman's breath
under your fingers - the silence eclipse
on crystal pieces ...that's what you have left
Upon my hot skin I engrave your all
affection makes me bristle,
..................... (until sheer madness)
I whisper quietly my sacred call
in a secret language of those in love
.......................(no more sadness)
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Твоя...
Усети ли ме? Чу ли ме? В съня ми…
Единствено във него те целувам.
Единствено във него (колко пъти)
съм твоя цялата. Не искам друго.
По устните ти отпечатвам името си,
което е въздишка. И дихание.
Под пръстите ти се взривява тишината
и на кристални късчета се разпилява.
По топлата си кожа те гравирам,
изтръпнала от обич. До безумие.
И тихо ти нашепвам женска святост
на тайния език на всички влюбени…
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_26.html
Yours...
D"you feel me?D"you hear me?Into my dream
It's only there... that I'm kissing you
It's only there ( a lot of times I've been )
entirely yours .. nothing else, not longing new
I seal my name upon your lips
it is a sigh ,a gentle woman's breath
under your fingers - the silence eclipse
on crystal pieces ...that's what you have left
Upon my hot skin I engrave your all
affection makes me bristle,
..................... (until sheer madness)
I whisper quietly my sacred call
in a secret language of those in love
.......................(no more sadness)
превод на английски yanbibiyan
Омагьосница
21-10-2018 15:37
Омагьосница
Обикновена лятна нощ...Почти.
Нещоочакваща, излюпва се Луната.
Небето я замерва със звезди.
И почва приказка оттук нататък...
Във нея аз съм с устни като залези,
а пък косите ми са пролетни поветрия.
Оплитам мислите ти със очи си.
И в шепите ти сипвам шепоти.
Научила съм всичките си заклинания
от детски книжки за вълшебници.
От бели самодиви по поляните
откраднах си мелодия за песните.
И...цяла приказка те омагьосвах...
Във мене да се влюбиш те заричах.
Ала магията ми нещо се обърка
и стана тъй, че аз те заобичах...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_25.html
Enchantress
It's Quite a normal summer night...
The Moon's got born... and it's awaiting
The sky throws stars at her delight
a story starts and it is stating...:
In the story my lips are the sunsets
My hairs are winds - fresh as the spring
I entangle your thoughts with my eye-lids
in your palms I slip silent whispers that blink
I have learned about all of my spells
from kids' books telling for fairies
from white nymphs on the green glades
I've stolen the song tune - playful and various
And all my tale I've been casting a spell
to enchant you - to fall in love with me
but ...I've mistaken my magic and ..well
It happened so ..I fell in love with you ..see
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Омагьосница
Обикновена лятна нощ...Почти.
Нещоочакваща, излюпва се Луната.
Небето я замерва със звезди.
И почва приказка оттук нататък...
Във нея аз съм с устни като залези,
а пък косите ми са пролетни поветрия.
Оплитам мислите ти със очи си.
И в шепите ти сипвам шепоти.
Научила съм всичките си заклинания
от детски книжки за вълшебници.
От бели самодиви по поляните
откраднах си мелодия за песните.
И...цяла приказка те омагьосвах...
Във мене да се влюбиш те заричах.
Ала магията ми нещо се обърка
и стана тъй, че аз те заобичах...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_25.html
Enchantress
It's Quite a normal summer night...
The Moon's got born... and it's awaiting
The sky throws stars at her delight
a story starts and it is stating...:
In the story my lips are the sunsets
My hairs are winds - fresh as the spring
I entangle your thoughts with my eye-lids
in your palms I slip silent whispers that blink
I have learned about all of my spells
from kids' books telling for fairies
from white nymphs on the green glades
I've stolen the song tune - playful and various
And all my tale I've been casting a spell
to enchant you - to fall in love with me
but ...I've mistaken my magic and ..well
It happened so ..I fell in love with you ..see
превод на английски yanbibiyan
Не искам да валя...
21-10-2018 15:35
Не искам да валя...
Нали ме знаеш колко съм крилата...
И непрекъснато ми се хвърчи.
Дори почти не стъпвам по земята.
Из въздуха съм все...почти.
На всички облаци дете съм, май.
И по дъгата се разхождам.
Не ми отива земността.
Небето ми подхожда.
Не се опитвай да ме приземиш.
Хвърчаща съм, и толкова!
Когато облаците слязат на земята,
...превръщат се във локви.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_24.html
I don't wanna rain
Do you know me...
... that I have got wings...
Do you know that I wanna fly
I can hardly touch what the Earth brings
so..I fly so high in the sky
I am a small child of every cloud
and I can walk... along the rainbow
all the Earth things seem rather brown
sky matches me , to Him I surrender
So do not try to make me land
because I fly and... that is me ...
and when all clouds get heavy down
they turn just in puddles, you see...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не искам да валя...
Нали ме знаеш колко съм крилата...
И непрекъснато ми се хвърчи.
Дори почти не стъпвам по земята.
Из въздуха съм все...почти.
На всички облаци дете съм, май.
И по дъгата се разхождам.
Не ми отива земността.
Небето ми подхожда.
Не се опитвай да ме приземиш.
Хвърчаща съм, и толкова!
Когато облаците слязат на земята,
...превръщат се във локви.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_24.html
I don't wanna rain
Do you know me...
... that I have got wings...
Do you know that I wanna fly
I can hardly touch what the Earth brings
so..I fly so high in the sky
I am a small child of every cloud
and I can walk... along the rainbow
all the Earth things seem rather brown
sky matches me , to Him I surrender
So do not try to make me land
because I fly and... that is me ...
and when all clouds get heavy down
they turn just in puddles, you see...
превод на английски yanbibiyan
Вратата е заключена отдавна...
21-10-2018 15:34
Вратата е заключена отдавна...
Ще можеш ли да ме целуваш, дъждокоса,
във центъра на локва - океан?
И после да вървиме дълго, боси,
до ъгъла на третата дъга?
Ще преброиш ли всичките ми мисли,
които носят буквички от теб?
Ще можеш ли да ми направиш бисерче
от късче облак и парче море?
Ако те има някъде, не казвай нищо.
А просто, моля те, ела при мен...
За теб отдавна съм оставила отворен
прозореца на моето сърце...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_6558.html
The door's been locked a long time ago...
Will you be able... to kiss me ...rain-haired
in the center of a puddle - my big ocean
then we'll be walking for long , our feet bare
to the corner of 3-rd rainbow full of emotions?
Will you be counting all of my thoughts
that carry the letters of only thee* ?
Will you make for me a real pearl
out of a cloud and a piece of the sea?
If you exist , don't say a word.
Just come to me, please, it isn't hard
For you... I have left a window open
the window of my only heart...
*thee = you
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Вратата е заключена отдавна...
Ще можеш ли да ме целуваш, дъждокоса,
във центъра на локва - океан?
И после да вървиме дълго, боси,
до ъгъла на третата дъга?
Ще преброиш ли всичките ми мисли,
които носят буквички от теб?
Ще можеш ли да ми направиш бисерче
от късче облак и парче море?
Ако те има някъде, не казвай нищо.
А просто, моля те, ела при мен...
За теб отдавна съм оставила отворен
прозореца на моето сърце...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_6558.html
The door's been locked a long time ago...
Will you be able... to kiss me ...rain-haired
in the center of a puddle - my big ocean
then we'll be walking for long , our feet bare
to the corner of 3-rd rainbow full of emotions?
Will you be counting all of my thoughts
that carry the letters of only thee* ?
Will you make for me a real pearl
out of a cloud and a piece of the sea?
If you exist , don't say a word.
Just come to me, please, it isn't hard
For you... I have left a window open
the window of my only heart...
*thee = you
превод на английски yanbibiyan
Малката думичка
21-10-2018 15:32
Малката думичка
На един човек, който неусетно се превърна в неделима част от ежедневието ми и който значи много, страшно много за мен.
Защото правиш времето да спира.
Защото правиш ми сълзи от смях.
Защото правиш вечерите сини.
Защото правиш от дъжда - дъга.
Защото приказките ти умеят да са живи.
Защото с теб е хубаво да се мълчи.
Защото в тебе себе си намирам.
Защото ти си просто...ти...
Бих искала да мога да оставя
до теб, в нощта, докато спиш,
един мъничък, бял подарък.
Един мъничък кратък стих.
Без много думи. Без излишности.
Със много нежна тишина...
целувам те със плахи устни
и просто ти благодаря...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_23.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Малката думичка
На един човек, който неусетно се превърна в неделима част от ежедневието ми и който значи много, страшно много за мен.
Защото правиш времето да спира.
Защото правиш ми сълзи от смях.
Защото правиш вечерите сини.
Защото правиш от дъжда - дъга.
Защото приказките ти умеят да са живи.
Защото с теб е хубаво да се мълчи.
Защото в тебе себе си намирам.
Защото ти си просто...ти...
Бих искала да мога да оставя
до теб, в нощта, докато спиш,
един мъничък, бял подарък.
Един мъничък кратък стих.
Без много думи. Без излишности.
Със много нежна тишина...
целувам те със плахи устни
и просто ти благодаря...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_23.html
В усмивката на Лятото...
21-10-2018 15:31
В усмивката на Лятото...
Във пясъчните длани на морето
се ражда Лятото и хуква през града.
В усмивката му има нещо светло -
безброй искрящи, грейнали слънца.
Такова босоного и разрошено,
разсипва ромолящия си смях.
Жужи градът, подобно кошер,
потънал в сладък липов аромат
От захарни памуци става лепкаво,
и сладко става... И от сладолед.
И шарените дрехи се стопяват.
Горещо е. Солено. И... море.
А Лятото подскача до небето
и мидички подритва на брега.
В усмивката му има нещо светло...
Парченце Тебе има. Вече знам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html
In the smile of the Summer...
In the sandy palms of the blue sea
Summer's born, and now It's on the run
into his smile - the light is all you see
a million of sparkling shining suns.
It is so barefoot ,with tousled hair
it rolls around its rippling laughter
The city's buzzing ,a hive that shares
and sinks in lime-aroma...thereafter
The candy-floss is making air sticky
it's filled with ice-cream ,and it feels so sweet
the colored clothes are melting ,even trickling
it is so hot , and salty ...can you feel the sea .... :-)
The Summer now is jumping almost sky-high
and kicking around some shells on the beach
there's something light-I know what and why
It's a part of You - I recognize your speech....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
В усмивката на Лятото...
Във пясъчните длани на морето
се ражда Лятото и хуква през града.
В усмивката му има нещо светло -
безброй искрящи, грейнали слънца.
Такова босоного и разрошено,
разсипва ромолящия си смях.
Жужи градът, подобно кошер,
потънал в сладък липов аромат
От захарни памуци става лепкаво,
и сладко става... И от сладолед.
И шарените дрехи се стопяват.
Горещо е. Солено. И... море.
А Лятото подскача до небето
и мидички подритва на брега.
В усмивката му има нещо светло...
Парченце Тебе има. Вече знам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html
In the smile of the Summer...
In the sandy palms of the blue sea
Summer's born, and now It's on the run
into his smile - the light is all you see
a million of sparkling shining suns.
It is so barefoot ,with tousled hair
it rolls around its rippling laughter
The city's buzzing ,a hive that shares
and sinks in lime-aroma...thereafter
The candy-floss is making air sticky
it's filled with ice-cream ,and it feels so sweet
the colored clothes are melting ,even trickling
it is so hot , and salty ...can you feel the sea .... :-)
The Summer now is jumping almost sky-high
and kicking around some shells on the beach
there's something light-I know what and why
It's a part of You - I recognize your speech....
превод на английски yanbibiyan
Не ме изричай...
21-10-2018 15:29
Не ме изричай...
Събрах във скута си изпадалите думи,
които (без да искаш) промълви.
Пришивах им парченца пълнолуния
и топлех ги със длани. И с очи.
От светлите им жълти слънчогледия
успях ти направя талисман.
Заключих го за винаги в сърцето ти,
а себе си превърнах в тишина...
И само ти, единствен, имаш силата
да ме завърнеш, като малък стих.
Но аз не искам. В тебе ми е хубаво.
Мечтая си да кажеш "Остани..."
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_20.html
Don't utter me ...
I gathered in my lap all fallen words
which (somehow accidentally) you whisper
I sewed them pieces of Full-Moon unhurt
I warmed them with my palms and my eyes crystal...
From the light yellow heads of sunflowers
I made an amulet , especially for you
In my heart I locked it , forever with power
Myself turned in silence ... I was so true
It's only you, the only one... who has the power
to make me come back as a short refrain
but I don't want it, Inside you I'm a flower
and dream so much to tell me "Please,Stay..."
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не ме изричай...
Събрах във скута си изпадалите думи,
които (без да искаш) промълви.
Пришивах им парченца пълнолуния
и топлех ги със длани. И с очи.
От светлите им жълти слънчогледия
успях ти направя талисман.
Заключих го за винаги в сърцето ти,
а себе си превърнах в тишина...
И само ти, единствен, имаш силата
да ме завърнеш, като малък стих.
Но аз не искам. В тебе ми е хубаво.
Мечтая си да кажеш "Остани..."
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_20.html
Don't utter me ...
I gathered in my lap all fallen words
which (somehow accidentally) you whisper
I sewed them pieces of Full-Moon unhurt
I warmed them with my palms and my eyes crystal...
From the light yellow heads of sunflowers
I made an amulet , especially for you
In my heart I locked it , forever with power
Myself turned in silence ... I was so true
It's only you, the only one... who has the power
to make me come back as a short refrain
but I don't want it, Inside you I'm a flower
and dream so much to tell me "Please,Stay..."
превод на английски yanbibiyan
Тъмносините ръце на тази Нощ...
21-10-2018 15:27
Тъмносините ръце на тази Нощ...
Разтварям се невидима в нощта...
Не искам никой да ме види плачеща.
Приличам на въздишка на пчела.
Приличам на отлитащо глухарче.
Приличам на един прошепнат вик
и спъвам се във празните си мисли.
Приличам на на фенер, но без светлик.
На кратък стих...така и недописан.
Наричам си сълзите с имена
и подарявам по едничка на звездите.
Разтварям се невидима в нощта,
за да поплача, в синьото и скрита...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_19.html
he dark blue hands of this Night...
And I dissolve invisible at Night...
I want Noone to see me crying
I'm a sigh of a bee and I am so light
I'm a dandelion high-above flying
I look like... just a whispered scream
and stumble - in my empty reflections
I look like a lantern , but without gleam
like a couplet with no end and no directions...
I give to each tear a single name
I'm giving one to the stars that I knew
And I dissolve invisible at Night...
just to cry, hidden covered in blue...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Тъмносините ръце на тази Нощ...
Разтварям се невидима в нощта...
Не искам никой да ме види плачеща.
Приличам на въздишка на пчела.
Приличам на отлитащо глухарче.
Приличам на един прошепнат вик
и спъвам се във празните си мисли.
Приличам на на фенер, но без светлик.
На кратък стих...така и недописан.
Наричам си сълзите с имена
и подарявам по едничка на звездите.
Разтварям се невидима в нощта,
за да поплача, в синьото и скрита...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_19.html
he dark blue hands of this Night...
And I dissolve invisible at Night...
I want Noone to see me crying
I'm a sigh of a bee and I am so light
I'm a dandelion high-above flying
I look like... just a whispered scream
and stumble - in my empty reflections
I look like a lantern , but without gleam
like a couplet with no end and no directions...
I give to each tear a single name
I'm giving one to the stars that I knew
And I dissolve invisible at Night...
just to cry, hidden covered in blue...
превод на английски yanbibiyan
Заклинание
21-10-2018 15:26
Заклинание
Сънувай птици тази нощ, Небе!
Сънувай, как ти носят капки лято.
Сънувай слънчевите им криле.
Целувай ги, Небе, в съня си кратък...
Сънувай вятър тази нощ, Трева!
Сънувай, как те гали до премала.
Сънувай го в трептяща тишина.
И цялата, Трева, му се отдавай...
Сънувай мене, тази нощ, Момче!
Сънувай, как към теб пристъпям, чиста.
Сънувай влюбените ми ръце.
Обичай ме, Момче!
На сън...
На истина...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_3035.html
Omen ( spell )
Dream of birds , tonight ,
Oh my clear blue Sky
Dream how they bring you
soft drops of summer
Dream their sunny wings
( and don't ask me why )
and kiss them ,my Sky ,
in you dream short and warmer
Dream of wind tonight,
Oh, soft and green Grass
dream how He caresses you-
till you grow so faint
dream of Him...
in a trembling silence that pass
and give all of Yourself to Him
..as if he's a Saint...
Dream of me ,tonight ...Boy
..and please do not stop
Dream of me tonight ...
how I step pure... to you
Dream my loving hands ...
that rise and then drop
Make Love to me , Boy!
In your dream. ..make it true...
-------------------------
dream ....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Заклинание
Сънувай птици тази нощ, Небе!
Сънувай, как ти носят капки лято.
Сънувай слънчевите им криле.
Целувай ги, Небе, в съня си кратък...
Сънувай вятър тази нощ, Трева!
Сънувай, как те гали до премала.
Сънувай го в трептяща тишина.
И цялата, Трева, му се отдавай...
Сънувай мене, тази нощ, Момче!
Сънувай, как към теб пристъпям, чиста.
Сънувай влюбените ми ръце.
Обичай ме, Момче!
На сън...
На истина...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_3035.html
Omen ( spell )
Dream of birds , tonight ,
Oh my clear blue Sky
Dream how they bring you
soft drops of summer
Dream their sunny wings
( and don't ask me why )
and kiss them ,my Sky ,
in you dream short and warmer
Dream of wind tonight,
Oh, soft and green Grass
dream how He caresses you-
till you grow so faint
dream of Him...
in a trembling silence that pass
and give all of Yourself to Him
..as if he's a Saint...
Dream of me ,tonight ...Boy
..and please do not stop
Dream of me tonight ...
how I step pure... to you
Dream my loving hands ...
that rise and then drop
Make Love to me , Boy!
In your dream. ..make it true...
-------------------------
dream ....
превод на английски yanbibiyan