Ти във мен...
22-10-2018 10:57
Ти във мен...
Из хълмистите си мисли те откривам-
Ти си вятър, скитащ край пътеките.
Спускаш се над нивите незримо.
И потъваш в погледа ми. Леко.
Нямаш спомен как си ме целувал...
само помниш, как си ме желал.
Как в зениците ти нощем съм танцувала
с тънки глезени и смугли рамена.
И сега те нося в мислите си непрестанно.
Заради очите ти... и онзи танц...
Взел си си от мене...пожелал си ме...
а в замяна - себе си си дал...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_10.html
You in me ...
I find you among my rough hilly thoughts-
you're a wind that is wandering near the alleys
you're going down over the fields that are full of oats
you sink in my eyes - light, unseen - in their valleys
You've no memory of how you've been kissing me
you only remember me ... how much you desire
the way I danced in your pupils (as fire... hissingly)
with my slender ankles and shoulders ...hot wire
I still keep you in my thoughts and ...it is for good*
because of your eyes, ...because of that crazy dance...
You've taken a part of me,you've wanted me sooth
and you've given yourself ... and all your romance...
============
* for good = forever
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Ти във мен...
Из хълмистите си мисли те откривам-
Ти си вятър, скитащ край пътеките.
Спускаш се над нивите незримо.
И потъваш в погледа ми. Леко.
Нямаш спомен как си ме целувал...
само помниш, как си ме желал.
Как в зениците ти нощем съм танцувала
с тънки глезени и смугли рамена.
И сега те нося в мислите си непрестанно.
Заради очите ти... и онзи танц...
Взел си си от мене...пожелал си ме...
а в замяна - себе си си дал...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_10.html
You in me ...
I find you among my rough hilly thoughts-
you're a wind that is wandering near the alleys
you're going down over the fields that are full of oats
you sink in my eyes - light, unseen - in their valleys
You've no memory of how you've been kissing me
you only remember me ... how much you desire
the way I danced in your pupils (as fire... hissingly)
with my slender ankles and shoulders ...hot wire
I still keep you in my thoughts and ...it is for good*
because of your eyes, ...because of that crazy dance...
You've taken a part of me,you've wanted me sooth
and you've given yourself ... and all your romance...
============
* for good = forever
превод на английски yanbibiyan
Пък Вятърът да си се сърди, като иска...
22-10-2018 10:56
Пък Вятърът да си се сърди, като иска...
Едно врабче си носи ноти във джобовете
и скача смешно по перваза на прозореца.
А малко по-надолу на тревите им е рошаво
и гъделичкат тайно клонките на розата.
На мене ми омръзна вече да съм тъжна.
Омръзнаха ми всичките вини, които си вмених.
Това врабче навън е мъничко нахално…
Повика ме, подсвирквайки, да полетим.
От пъстрите му перушинки ми е весело,
а то от джоба си ми дава шепа нотички.
Една пчела прехвърча хеликоптерно…
Представям си, че носи мед във кошничка.
Добре, че Слънцето е мързеливо преди залеза
и седна на терасата да си побъбрим.
Отцеждам си вината … Ставам празна.
И почвам с ноти на врабчета да се пълня…
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_5005.html
And let the wind be angry with me ....
A sparrow is bringing its notes in its pockets
jumping funnily on the window pane
a little bit down the grass feels so rackety
and it tickles the rose branch, almost insane
I've had enough time of being sad
I'm tired of all the guilt I have felt
the sparrow outside looks haughtily glad
It whistled to me...and I simply... melt...
His coloured feathers make me "joyfully improper"
and out of its pocket it is giving me notes
some kind of a bea is buzzing like chopper...
I imagine she's bringing honey ...so loads
The Sun is so lazy before purple setting
It sits on the terrace to chat with me for a while
I strain off my guilt ...and I become empty
and start filling with sparrows' notes and their smiles
==============================
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Пък Вятърът да си се сърди, като иска...
Едно врабче си носи ноти във джобовете
и скача смешно по перваза на прозореца.
А малко по-надолу на тревите им е рошаво
и гъделичкат тайно клонките на розата.
На мене ми омръзна вече да съм тъжна.
Омръзнаха ми всичките вини, които си вмених.
Това врабче навън е мъничко нахално…
Повика ме, подсвирквайки, да полетим.
От пъстрите му перушинки ми е весело,
а то от джоба си ми дава шепа нотички.
Една пчела прехвърча хеликоптерно…
Представям си, че носи мед във кошничка.
Добре, че Слънцето е мързеливо преди залеза
и седна на терасата да си побъбрим.
Отцеждам си вината … Ставам празна.
И почвам с ноти на врабчета да се пълня…
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_5005.html
And let the wind be angry with me ....
A sparrow is bringing its notes in its pockets
jumping funnily on the window pane
a little bit down the grass feels so rackety
and it tickles the rose branch, almost insane
I've had enough time of being sad
I'm tired of all the guilt I have felt
the sparrow outside looks haughtily glad
It whistled to me...and I simply... melt...
His coloured feathers make me "joyfully improper"
and out of its pocket it is giving me notes
some kind of a bea is buzzing like chopper...
I imagine she's bringing honey ...so loads
The Sun is so lazy before purple setting
It sits on the terrace to chat with me for a while
I strain off my guilt ...and I become empty
and start filling with sparrows' notes and their smiles
==============================
превод на английски yanbibiyan
Сънувах...не сънувах...
22-10-2018 10:54
Сънувах...не сънувах...
Когато съм с тебе, умея да чувам
лъчите на Слънцето в два през нощта.
Сядам във въздуха и улавям поеми
със весели ризи на пъстри цветя.
Забравям за всичко, което ме чупи.
Плета цветни шалове на всички звезди.
И малки парченца усмивки си скътвам.
И късчета светли, въздушни мечти.
И после заспивам. Сънувам те в тъмното.
На бял еднорог...мой приказен рицар...
И после те чакам в очите на утрото,
което те носи с крилете на птиците...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_08.html
Did I dream or not...
When I am with you I can truly hear
The rays of the Sun at 2 in the night
In the air I'm sitting, I catch poems near
with colourful shirts and flowers so bright
I forget about all that makes me so fragile
and I knit shawls for stars in all the colours
I hide tiny pieces of beautiful smiles
and bits of light dreams within crystal palace
Then I fall asleep, dreaming you in the dark
on a white unicorn...you're a fairy knight...
Then I'm waiting for you in the eyes of a lark
spreading its wings when the morning comes bright
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Сънувах...не сънувах...
Когато съм с тебе, умея да чувам
лъчите на Слънцето в два през нощта.
Сядам във въздуха и улавям поеми
със весели ризи на пъстри цветя.
Забравям за всичко, което ме чупи.
Плета цветни шалове на всички звезди.
И малки парченца усмивки си скътвам.
И късчета светли, въздушни мечти.
И после заспивам. Сънувам те в тъмното.
На бял еднорог...мой приказен рицар...
И после те чакам в очите на утрото,
което те носи с крилете на птиците...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_08.html
Did I dream or not...
When I am with you I can truly hear
The rays of the Sun at 2 in the night
In the air I'm sitting, I catch poems near
with colourful shirts and flowers so bright
I forget about all that makes me so fragile
and I knit shawls for stars in all the colours
I hide tiny pieces of beautiful smiles
and bits of light dreams within crystal palace
Then I fall asleep, dreaming you in the dark
on a white unicorn...you're a fairy knight...
Then I'm waiting for you in the eyes of a lark
spreading its wings when the morning comes bright
превод на английски yanbibiyan
По-трудният начин...
22-10-2018 10:52
По-трудният начин...
Обичах го. И не заради устните.
(Които даже бяха нецелунати.)
А въпреки бодлите го обичах,
които ме разкъсваха до тъмност.
Обичах го. И не защото топлеше.
И не защото ме превръщаше в сияние.
А въпреки солта му го обичах,
която ми лютеше в раните.
Обичах го. Обичах го, полярен.
Оставих го душата да ми вземе…
Обичах го наивно и до бяло.
Обичах го…
В минало време.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_07.html
The hard way ...
I loved him, not because of his lips
(that I have never even kissed)
despite his thorns I loved his bits
that tore me inside..And I couldn't exist
I loved him, not because he warmed me
and not because he turned me into sunshine
despite his bitter salt, I loved him, though
he put the salt in my wounds ...when I decline
I loved him I loved Him - as cold as the pole
I let him take me, I gave him my soul
I loved him naive , as if he was my last
I loved him , but now that's all in the past....
--------------------------------
Welcome back!
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
По-трудният начин...
Обичах го. И не заради устните.
(Които даже бяха нецелунати.)
А въпреки бодлите го обичах,
които ме разкъсваха до тъмност.
Обичах го. И не защото топлеше.
И не защото ме превръщаше в сияние.
А въпреки солта му го обичах,
която ми лютеше в раните.
Обичах го. Обичах го, полярен.
Оставих го душата да ми вземе…
Обичах го наивно и до бяло.
Обичах го…
В минало време.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_07.html
The hard way ...
I loved him, not because of his lips
(that I have never even kissed)
despite his thorns I loved his bits
that tore me inside..And I couldn't exist
I loved him, not because he warmed me
and not because he turned me into sunshine
despite his bitter salt, I loved him, though
he put the salt in my wounds ...when I decline
I loved him I loved Him - as cold as the pole
I let him take me, I gave him my soul
I loved him naive , as if he was my last
I loved him , but now that's all in the past....
--------------------------------
Welcome back!
превод на английски yanbibiyan
рано е още...
22-10-2018 10:50
рано е още...
Аз мога да ти пратя единствено умора,
която натежава във двете ми ръце.
От думи и от мисли, от облаци и хора,
от празни обещания и мрачни светове.
Не искам да ти пращам...оставям я за мене.
При мене е поникнала и тук ще си изсъхне.
А ти ме потърси в цвета на слънчогледите
когато ветровете в душата ми заглъхнат.
Сега съм мълчалива. Предателка. Предадена.
Горчива от омразата, с която ме замерват.
Когато се изтрия от мислите на жадните
пътеката към тебе сама ще ме намери...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_3141.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
рано е още...
Аз мога да ти пратя единствено умора,
която натежава във двете ми ръце.
От думи и от мисли, от облаци и хора,
от празни обещания и мрачни светове.
Не искам да ти пращам...оставям я за мене.
При мене е поникнала и тук ще си изсъхне.
А ти ме потърси в цвета на слънчогледите
когато ветровете в душата ми заглъхнат.
Сега съм мълчалива. Предателка. Предадена.
Горчива от омразата, с която ме замерват.
Когато се изтрия от мислите на жадните
пътеката към тебе сама ще ме намери...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_3141.html
Цветовете на една неделя...
22-10-2018 10:47
Цветовете на една неделя...
Тази седмица си отива.Във пастелна неделя.
Със пастелно небе и пастелни жита.
И пастелните птици пастелено пеят
по пастелните клони във пастелни гнезда.
Мек и див пейзаж се разсипва пастелно.
Нежна неделя със нежни цветя.
Само аз оживявам някак отделно -
малко фулмастерна в пастелния свят.
Със оранжев контур се преструвам на слънце
и рисувам лъчи, дето водят към Теб.
А пастелната седмица пастелено свършва...
Акварелно изгрява звездолико небе...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_06.html
The colours of a Sunday
The week is leaving away and Sunday is pastel
as well as the sky and the colour of fields
the same are the birds - their song also pastel
the pastel are branches , and the nests pastel- built
Landscape - wild and so soft .It is flowing in pastel
Sunday is tender ..with flowers alike
It is just me , who is living like cast-away
just like a marker in a pastel world- bike
With an orange outline I pretend I'm a Sun
I am drawing some rays that are leading to you
and this pastel-calm week is now almost done
the sky's full of stars ...it's rising.. water blue
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Цветовете на една неделя...
Тази седмица си отива.Във пастелна неделя.
Със пастелно небе и пастелни жита.
И пастелните птици пастелено пеят
по пастелните клони във пастелни гнезда.
Мек и див пейзаж се разсипва пастелно.
Нежна неделя със нежни цветя.
Само аз оживявам някак отделно -
малко фулмастерна в пастелния свят.
Със оранжев контур се преструвам на слънце
и рисувам лъчи, дето водят към Теб.
А пастелната седмица пастелено свършва...
Акварелно изгрява звездолико небе...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_06.html
The colours of a Sunday
The week is leaving away and Sunday is pastel
as well as the sky and the colour of fields
the same are the birds - their song also pastel
the pastel are branches , and the nests pastel- built
Landscape - wild and so soft .It is flowing in pastel
Sunday is tender ..with flowers alike
It is just me , who is living like cast-away
just like a marker in a pastel world- bike
With an orange outline I pretend I'm a Sun
I am drawing some rays that are leading to you
and this pastel-calm week is now almost done
the sky's full of stars ...it's rising.. water blue
превод на английски yanbibiyan
Мантията на Вълшебника
22-10-2018 10:45
Мантията на Вълшебника
Ти си Вълшебник. Нищо, че не вярваш.
Поне на мен ми действаш вълшебящо.
От думите ти ставам някак хубава,
и някак приказково съм блестяща.
Усмихваш ми очите до небето.
И някак безпричинно съм щастлива.
Обаче май понеже си Вълшебник.
Пък и защото... имам си причина...
Сега ти шия пълнозвезден плащ.
Като на всички истински Вълшебници.
И му бродирам малки сърчица.
В които вплитам обич. И от себе си...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_9249.html
The mantle of the sorcerer
You're a sorcerer ,though you don't believe
because you make me feel like a fairy
your words make me pretty, they make me be
and I can become so shiny and airy...
You make my eyes smile , up to the sky
you make me so happy without a reason
because you're a sorcerer ..maybe that's why
maybe because ...you are in... every season
I am sewing you a mantle sprinkled with stars
just like the one all the sorcerers got
and I am embroidering on it miniature hearts
weaving my love ..and of myself - a lot...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Мантията на Вълшебника
Ти си Вълшебник. Нищо, че не вярваш.
Поне на мен ми действаш вълшебящо.
От думите ти ставам някак хубава,
и някак приказково съм блестяща.
Усмихваш ми очите до небето.
И някак безпричинно съм щастлива.
Обаче май понеже си Вълшебник.
Пък и защото... имам си причина...
Сега ти шия пълнозвезден плащ.
Като на всички истински Вълшебници.
И му бродирам малки сърчица.
В които вплитам обич. И от себе си...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_9249.html
The mantle of the sorcerer
You're a sorcerer ,though you don't believe
because you make me feel like a fairy
your words make me pretty, they make me be
and I can become so shiny and airy...
You make my eyes smile , up to the sky
you make me so happy without a reason
because you're a sorcerer ..maybe that's why
maybe because ...you are in... every season
I am sewing you a mantle sprinkled with stars
just like the one all the sorcerers got
and I am embroidering on it miniature hearts
weaving my love ..and of myself - a lot...
превод на английски yanbibiyan
Над люлката ми бдяла е орисница...
22-10-2018 10:43
Над люлката ми бдяла е орисница...
Не зная защо съм такава.
Навярно е орис... Съдба.
Но винаги светла изгрявам,
дори след парлива тъга.
Със поглед събирам мелодии,
живели отдавна във мен.
И звънва със техните ноти
животът ми бял - прероден.
И руква смеха ми по стълбите.
В очите ми бягат звънчета.
И Слънцето гушва ме влюбено,
оплело ми люлка в ръцете си.
Тъгата се свива самотна.
Мърмори, прокудена в ъгъла.
Поглеждам я леко изкосо
и ето я - вече си тръгва.
Не зная защо съм такава.
Прости ми и сбогом, Тъга!
Навярно от светла орисница
си имам такава съдба.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_05.html
A magic fairy was watching over my me
( and over my cradle)
I don't know why... I am such a girl
It's probably a destiny ,it's probably my lot
but it's always bright that I rise 'bove the world
even after a bitter rainbow that's shot
I gather soft tunes into my eyes
that have lived in me ,I've never torn
and a melody's singing (as if butterflies)
my life is so white and now ..I'm reborn
My laughter spills onto the stairs
and blue bells are running into my eyes
The sun rays are hot and they make me theirs
they have knit a swing out of their arms
My sadness stays there alone
It murmurs , punished in the corner
I look at Her , straight to the bone :-)
Now not it is leaving and I feel no trauma
I don't know why I am such a girl
Forgive me , Mrs Sadness... Farewell
because when I've come into this world
a fairy has cast on me her bright magic spell...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Над люлката ми бдяла е орисница...
Не зная защо съм такава.
Навярно е орис... Съдба.
Но винаги светла изгрявам,
дори след парлива тъга.
Със поглед събирам мелодии,
живели отдавна във мен.
И звънва със техните ноти
животът ми бял - прероден.
И руква смеха ми по стълбите.
В очите ми бягат звънчета.
И Слънцето гушва ме влюбено,
оплело ми люлка в ръцете си.
Тъгата се свива самотна.
Мърмори, прокудена в ъгъла.
Поглеждам я леко изкосо
и ето я - вече си тръгва.
Не зная защо съм такава.
Прости ми и сбогом, Тъга!
Навярно от светла орисница
си имам такава съдба.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_05.html
A magic fairy was watching over my me
( and over my cradle)
I don't know why... I am such a girl
It's probably a destiny ,it's probably my lot
but it's always bright that I rise 'bove the world
even after a bitter rainbow that's shot
I gather soft tunes into my eyes
that have lived in me ,I've never torn
and a melody's singing (as if butterflies)
my life is so white and now ..I'm reborn
My laughter spills onto the stairs
and blue bells are running into my eyes
The sun rays are hot and they make me theirs
they have knit a swing out of their arms
My sadness stays there alone
It murmurs , punished in the corner
I look at Her , straight to the bone :-)
Now not it is leaving and I feel no trauma
I don't know why I am such a girl
Forgive me , Mrs Sadness... Farewell
because when I've come into this world
a fairy has cast on me her bright magic spell...
превод на английски yanbibiyan
Преча...
22-10-2018 10:41
Преча...
Искам ножица
с която да срежа
пунктира
между вчера и днес.
Може и да няма утре.
Все ми е тая.
Искам днес.
Без вчера.
Денят ми е тригълен.
И крив.
А аз съм мигла,
тръгнала дя бяга
от окото на слънцето.
Паднах в зеницата.
Сега боцкам там.
Слънцето търка с юмрук
дясното си око.
Предизвиквам
слънчево изригване.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_7780.html
I'm standing on the way
(Impediment)
I want a pair of scissors
I want it to cut the dotted line
between today and yesterday
Tomorrow may not come
I don't care.
I want TODAY
No yesterday .
My day is ugly like a
rough triangle
and uneven .
I am an eye-lash
that is trying to escape
form the Sun's eye
I fell in His pupil.
Now I prick there...
The Sun is rubbing
with his fist his right eye
I cause the sun
lava erupt.
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Преча...
Искам ножица
с която да срежа
пунктира
между вчера и днес.
Може и да няма утре.
Все ми е тая.
Искам днес.
Без вчера.
Денят ми е тригълен.
И крив.
А аз съм мигла,
тръгнала дя бяга
от окото на слънцето.
Паднах в зеницата.
Сега боцкам там.
Слънцето търка с юмрук
дясното си око.
Предизвиквам
слънчево изригване.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_7780.html
I'm standing on the way
(Impediment)
I want a pair of scissors
I want it to cut the dotted line
between today and yesterday
Tomorrow may not come
I don't care.
I want TODAY
No yesterday .
My day is ugly like a
rough triangle
and uneven .
I am an eye-lash
that is trying to escape
form the Sun's eye
I fell in His pupil.
Now I prick there...
The Sun is rubbing
with his fist his right eye
I cause the sun
lava erupt.
превод на английски yanbibiyan
Не обичам "завинаги", освен когато...
22-10-2018 10:38
Не обичам "завинаги", освен когато...
След бурята на миналия ден,
когато всеки беше ледник и ме мразеше,
в съня ми ти дойде...Дойде...
И беше хубаво със теб. И пареше...
Целуна моите разплакани очи
и шепнешком ми каза, че си с мене.
Поиска да е тихо... Да мълчим.
И с устни стопли моето студено...
Аз доверчиво се зарових в теб...
Обичах те безмълвно и ранимо.
Бих искала след вчерашния ден
завинаги до мене да те имам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_04.html
I can't love "forever" , except ...
After the storm of the day that has just passed
when everyone was ice-box , hating me much
in my sleep you appear ...yes, there you came
with you... was so beautiful...So hot was your touch
You kissed my eyes , yes they were crying
and whispering you told me you're with me
you wanted to stay silent in the time
and your lips made warm my cold to be
I cuddled trustfully deep into you
I loved you painfully, without a word
after that yesterday I'd like ...( nothing new )
I want you forever to stay in my world
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не обичам "завинаги", освен когато...
След бурята на миналия ден,
когато всеки беше ледник и ме мразеше,
в съня ми ти дойде...Дойде...
И беше хубаво със теб. И пареше...
Целуна моите разплакани очи
и шепнешком ми каза, че си с мене.
Поиска да е тихо... Да мълчим.
И с устни стопли моето студено...
Аз доверчиво се зарових в теб...
Обичах те безмълвно и ранимо.
Бих искала след вчерашния ден
завинаги до мене да те имам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_04.html
I can't love "forever" , except ...
After the storm of the day that has just passed
when everyone was ice-box , hating me much
in my sleep you appear ...yes, there you came
with you... was so beautiful...So hot was your touch
You kissed my eyes , yes they were crying
and whispering you told me you're with me
you wanted to stay silent in the time
and your lips made warm my cold to be
I cuddled trustfully deep into you
I loved you painfully, without a word
after that yesterday I'd like ...( nothing new )
I want you forever to stay in my world
превод на английски yanbibiyan
Вземи сълзите ми в ръката си...
22-10-2018 10:36
Вземи сълзите ми в ръката си...
Понякога от твоята далечност ме боли.
Понеже имам нужда да си близо.
Когато пясъчният дъжд вали.
Когато студовете слизат.
Когато целият ми свят е опустял.
Когато синьото небе заспива, кално.
Когато се топя от тишина
и спират ударите на махалото.
Тогава твоята далечност ме боли.
И ме боли от липсата на длани.
Да се стопя във тях във две сълзи
и само споменът за мен да ти остане...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_03.html
Take my tears in your hand...
Sometimes It hurts me ...Cos you're far away
because I need you ..close and near
when sand rain is falling right over me
when cold comes along and when it is here...
When all my world is barren and empty
when the blue sky asleeps covered in mud
when silence makes me feel that I'm melting
when even the pendulum stops in my blood
That's why It hurts me..Cos' you're far away
the lack of your palms - makes my heart hurt ,
I wanna melt into them , in two tears... I pray
a mere memory of myself to stay for you on this Earth...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Вземи сълзите ми в ръката си...
Понякога от твоята далечност ме боли.
Понеже имам нужда да си близо.
Когато пясъчният дъжд вали.
Когато студовете слизат.
Когато целият ми свят е опустял.
Когато синьото небе заспива, кално.
Когато се топя от тишина
и спират ударите на махалото.
Тогава твоята далечност ме боли.
И ме боли от липсата на длани.
Да се стопя във тях във две сълзи
и само споменът за мен да ти остане...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_03.html
Take my tears in your hand...
Sometimes It hurts me ...Cos you're far away
because I need you ..close and near
when sand rain is falling right over me
when cold comes along and when it is here...
When all my world is barren and empty
when the blue sky asleeps covered in mud
when silence makes me feel that I'm melting
when even the pendulum stops in my blood
That's why It hurts me..Cos' you're far away
the lack of your palms - makes my heart hurt ,
I wanna melt into them , in two tears... I pray
a mere memory of myself to stay for you on this Earth...
превод на английски yanbibiyan
Няма дума за това чувство.
22-10-2018 10:34
Няма дума за това чувство.
Небето е черно.
И лепкаво.
Понеже днес
е денят,
в който го асфалтирам.
Смолата пари.
А аз го правя гладко
с голи ръце.
Небето го боли ли?
А моите длани
вече ги няма.
Когато изстине асфалта
и небето поиска да плаче
ще падат ситни камъчета.
И ще ме затрупат.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_3868.html
I've no words for that feeling
The sky is black and sticks so much
today I just put asphalt on it
the pitch is hot , but I still touch
and make it even with my hand upon it
The sky feels the pain - and my hands are gone
when the asphalt on it becomes cold
and the sky then would like to cry tears alone
I will be covered by dark bluish stones ...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Няма дума за това чувство.
Небето е черно.
И лепкаво.
Понеже днес
е денят,
в който го асфалтирам.
Смолата пари.
А аз го правя гладко
с голи ръце.
Небето го боли ли?
А моите длани
вече ги няма.
Когато изстине асфалта
и небето поиска да плаче
ще падат ситни камъчета.
И ще ме затрупат.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_3868.html
I've no words for that feeling
The sky is black and sticks so much
today I just put asphalt on it
the pitch is hot , but I still touch
and make it even with my hand upon it
The sky feels the pain - and my hands are gone
when the asphalt on it becomes cold
and the sky then would like to cry tears alone
I will be covered by dark bluish stones ...
превод на английски yanbibiyan
Откраднато дихание...
22-10-2018 10:32
Откраднато дихание...
Откъснах се от корен. И си тръгнах.
След мен остана синя тишина.
Звънчетата на трепетликите ли млъкнаха?
Светът ли свърши? Ти ли оглуша?
И някак стана трудно да обичам.
( Понеже се затварях в стихове.)
И някой пожела да им прилича.
Дотолкова, че станахме безлични.
И аз си тръгнах. За да бъда себе си.
Не мога да съм жива, без да пиша.
А чуждите очи изсмукаха куплетите.
И начинът, по който АЗ обичах...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_02.html
Stolen Breath...
I tore myself from the roots..Then I left...
After me - there's only silence...so blue
Did the bells of the aspens become so bereft
Is the world over?... Or the deaf one is you...?
Somehow it happened - it's so hard to love
( locking myself into my couplets - trouble)
Someone then wanted... to steal my dove
and be the same ... and be my double
And so I left...To be myself again
I can not breathe without my lines
eyes of strangers...have pierced my veins
wishing to steal how I love and my likes...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Откраднато дихание...
Откъснах се от корен. И си тръгнах.
След мен остана синя тишина.
Звънчетата на трепетликите ли млъкнаха?
Светът ли свърши? Ти ли оглуша?
И някак стана трудно да обичам.
( Понеже се затварях в стихове.)
И някой пожела да им прилича.
Дотолкова, че станахме безлични.
И аз си тръгнах. За да бъда себе си.
Не мога да съм жива, без да пиша.
А чуждите очи изсмукаха куплетите.
И начинът, по който АЗ обичах...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_02.html
Stolen Breath...
I tore myself from the roots..Then I left...
After me - there's only silence...so blue
Did the bells of the aspens become so bereft
Is the world over?... Or the deaf one is you...?
Somehow it happened - it's so hard to love
( locking myself into my couplets - trouble)
Someone then wanted... to steal my dove
and be the same ... and be my double
And so I left...To be myself again
I can not breathe without my lines
eyes of strangers...have pierced my veins
wishing to steal how I love and my likes...
превод на английски yanbibiyan
Отивам си. Оставям се за теб...
22-10-2018 10:29
Отивам си. Оставям се за теб...
Днес съм остра.
Таралежена.
Небето е закърпило
очите си,
за да не гледа
как раздирам с думи
хората
Които уж обичах…
Хвърлям
в лицето на света
собствената му
извратена
представа за себе си
и си тръгвам.
От всичко.
И всички.
И най-вече от себе си.
За да може друг да бъде мен.
Понеже
от несебедостатъчност
е изтънял до незабележимост.
А има нужда да бъде Някой.
Подарявам му себе си.
И си тръгвам.
Аз мога да бъда друга.
И всякаква.
Защото дори и прозрачна
съм видима.
Понеже ухая.
А когато аз си тръгна,
ти
от кой ще живееш?
Или ще се повтаряш
размествайки само думите?
Докато всичко
излязло от теб
не заприлича на
чернобяло ксерокопие
на една минала
през твоя свят дъга.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_7328.html
I'm leaving ...
I'm leaving myself to You
Today I am tart
I look like a hedgehog
The sky has sewn
some patches on my eyes
in order not to see
the way I tear with words
the people that I ...
that I so much loved ...
I'm throwing in the face of the world
his own twisted view
about myself
and ... and I'm leaving
I'm leaving from everything
I'm leaving from everybody
I'm leaving from myself ...
So that someone else can be Me
because Out of this feeling of being
"not-self-enough"
it has shrunk so much
that No-one can recognize it...
And I need it to be Someone
I am giving myself
And I am leaving
to be able to be Another
to be able to be someone Else
everyone Else...
Because even transparent I am visible
because I have the scent ...
(the scent of a woman .....)
And when I leave ...
who will you use to live from ...?
or you gonna repeat yourself
just changing the places of the words ?
Until everything that has come out of you
starts resembles a black-and white copy
of a Rainbow
who has passed through your world ...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Отивам си. Оставям се за теб...
Днес съм остра.
Таралежена.
Небето е закърпило
очите си,
за да не гледа
как раздирам с думи
хората
Които уж обичах…
Хвърлям
в лицето на света
собствената му
извратена
представа за себе си
и си тръгвам.
От всичко.
И всички.
И най-вече от себе си.
За да може друг да бъде мен.
Понеже
от несебедостатъчност
е изтънял до незабележимост.
А има нужда да бъде Някой.
Подарявам му себе си.
И си тръгвам.
Аз мога да бъда друга.
И всякаква.
Защото дори и прозрачна
съм видима.
Понеже ухая.
А когато аз си тръгна,
ти
от кой ще живееш?
Или ще се повтаряш
размествайки само думите?
Докато всичко
излязло от теб
не заприлича на
чернобяло ксерокопие
на една минала
през твоя свят дъга.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post_7328.html
I'm leaving ...
I'm leaving myself to You
Today I am tart
I look like a hedgehog
The sky has sewn
some patches on my eyes
in order not to see
the way I tear with words
the people that I ...
that I so much loved ...
I'm throwing in the face of the world
his own twisted view
about myself
and ... and I'm leaving
I'm leaving from everything
I'm leaving from everybody
I'm leaving from myself ...
So that someone else can be Me
because Out of this feeling of being
"not-self-enough"
it has shrunk so much
that No-one can recognize it...
And I need it to be Someone
I am giving myself
And I am leaving
to be able to be Another
to be able to be someone Else
everyone Else...
Because even transparent I am visible
because I have the scent ...
(the scent of a woman .....)
And when I leave ...
who will you use to live from ...?
or you gonna repeat yourself
just changing the places of the words ?
Until everything that has come out of you
starts resembles a black-and white copy
of a Rainbow
who has passed through your world ...
превод на английски yanbibiyan
Понеже искам да заспя в ръцете ти...
22-10-2018 10:27
Понеже искам да заспя в ръцете ти...
Понякога си те измислям уморен
от сивите парченца чужди погледи.
От празната вода на делника
и от горчивата му (вече) обредност.
Тогава сключвам двете си ръце
в прегръдка, като лято омагьосваща,
около твойте мъжки рамене,
изтръпнали за шарено докосване.
В очите ти подпалвам фойерверки.
И всичката си приказност ти давам.
Преливам ти лъчи на юлско слънце.
...Висулките умора се стопяват.
Понякога си те измислям уморен.
Да има повод да се сгуша до гърдите ти.
Уж е за теб. А всъщност...е за мен.
Когато идваш уморен в мечтите ми...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post.html
Because I want to get asleep in your hands
Sometimes I imagine you tired
from grey pieces of else's looks
from the empty water your work-day acquired
from the bitter rite it has got in its nooks
Then I'm joining my two hands together
in a hug like a charming hot summer
around your strong manly shoulders
that shiver as a colour rhythm drummer
I'm lighting bright fireworks - into your eyes
I'm giving you all the magical feelings
I infuse in your veins a splash of Sunny sighs
...and the tired icicles are melting ...healing
Sometimes I imagine you tired ..(you see)
as a reason to huddle into your chest
it seems it's for you, but in fact it's for me
when you're coming tired ...
.............. my dreams are your nest...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Понеже искам да заспя в ръцете ти...
Понякога си те измислям уморен
от сивите парченца чужди погледи.
От празната вода на делника
и от горчивата му (вече) обредност.
Тогава сключвам двете си ръце
в прегръдка, като лято омагьосваща,
около твойте мъжки рамене,
изтръпнали за шарено докосване.
В очите ти подпалвам фойерверки.
И всичката си приказност ти давам.
Преливам ти лъчи на юлско слънце.
...Висулките умора се стопяват.
Понякога си те измислям уморен.
Да има повод да се сгуша до гърдите ти.
Уж е за теб. А всъщност...е за мен.
Когато идваш уморен в мечтите ми...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/07/blog-post.html
Because I want to get asleep in your hands
Sometimes I imagine you tired
from grey pieces of else's looks
from the empty water your work-day acquired
from the bitter rite it has got in its nooks
Then I'm joining my two hands together
in a hug like a charming hot summer
around your strong manly shoulders
that shiver as a colour rhythm drummer
I'm lighting bright fireworks - into your eyes
I'm giving you all the magical feelings
I infuse in your veins a splash of Sunny sighs
...and the tired icicles are melting ...healing
Sometimes I imagine you tired ..(you see)
as a reason to huddle into your chest
it seems it's for you, but in fact it's for me
when you're coming tired ...
.............. my dreams are your nest...
превод на английски yanbibiyan
Да бъда с теб... (метаморфоза)
22-10-2018 10:25
Да бъда с теб... (метаморфоза)
...а лунните лъчи не се събуват.
Направо влизат в къщи през прозореца.
И стъпките им в тишината чувам.
И смешното им сребърно бърборене.
Харесвам ги. Хлапашки се усмихват.
На пода с мене сядат да мечтаем...
Прииждат и фантазии-реликви
от приказковите ъгли на стаята.
Една звезда зашива със игличка
забравен облак за ревера на небето.
Такова странно ми е някак всичко...
Дори и аз съм почнала да светя...
Превърнала съм се във лунен лъч, изглежда.
И без да се събувам, влизам в стаята ти.
Оплитам се около теб - ефирна прежда.
Усещаш ли ме? Заедно ще мечтаем...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_5406.html
To be with you ...(metamorphosis)
...Moon-rays don't take off their shoes
they come right away through the window
their steps I can hear - when silence moves
and their light chatter is funny and silver
I like them,they smile so much boyishly
they sit on the floor- together we dream
with them some fantasies are coming
in the corners of tale-room, like relics they seem
A little star is sewing with a needle
forgotten cloud to the blue sky's lapel
and everything looks somehow weird
even I've started glowing (it's a spell...)
It seems that I have turned into a Moon-ray
I enter your room ..not taking off my shoes
I interweave around you -a piece of airy hay
Can you feel me...? Together....
.....we dream .... dancing blues....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Да бъда с теб... (метаморфоза)
...а лунните лъчи не се събуват.
Направо влизат в къщи през прозореца.
И стъпките им в тишината чувам.
И смешното им сребърно бърборене.
Харесвам ги. Хлапашки се усмихват.
На пода с мене сядат да мечтаем...
Прииждат и фантазии-реликви
от приказковите ъгли на стаята.
Една звезда зашива със игличка
забравен облак за ревера на небето.
Такова странно ми е някак всичко...
Дори и аз съм почнала да светя...
Превърнала съм се във лунен лъч, изглежда.
И без да се събувам, влизам в стаята ти.
Оплитам се около теб - ефирна прежда.
Усещаш ли ме? Заедно ще мечтаем...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_5406.html
To be with you ...(metamorphosis)
...Moon-rays don't take off their shoes
they come right away through the window
their steps I can hear - when silence moves
and their light chatter is funny and silver
I like them,they smile so much boyishly
they sit on the floor- together we dream
with them some fantasies are coming
in the corners of tale-room, like relics they seem
A little star is sewing with a needle
forgotten cloud to the blue sky's lapel
and everything looks somehow weird
even I've started glowing (it's a spell...)
It seems that I have turned into a Moon-ray
I enter your room ..not taking off my shoes
I interweave around you -a piece of airy hay
Can you feel me...? Together....
.....we dream .... dancing blues....
превод на английски yanbibiyan
Да превърнеш изкуството в конфекция... (или колко е важно да бъдеш харесван)
22-10-2018 10:12
Да превърнеш изкуството в конфекция...
(или колко е важно да бъдеш харесван)
Обличам се
в жълти цветя.
И крача през утрото.
И знам, че само Феите ще ме познаят.
Във джоба ми спят
три стъклени топчета.
От Милано.
Където никога не съм била.
От някъде мирише на кафе...
Нали е сутрин.
Аз кафе не пия.
И ако не бях АЗ, щях да съм калинка.
Да затвориш хаоса на мислите си в думи
е по-лесно, когато стихът е свободен.
Но ми пречи на поезията.
Обаче моята поезия я няма.
Превърна се в конфекция.
Когато Донде рисува
"Слънчогледи"-те на Ван Гог
изкуство ли създава?
Създава? Ли?
Репродукция.
Ре - продукция...
Продукция...
Конфекция...
За тези, които искат да имат оригинала.
Но не могат.
За тях рисува Донде.
И заради възхитените очи,
които ще му кажат "Браво!"
Браво, имитаторе...
А в чуждите картини ти къде си?
Когато Ван Гог
е болял от
НУЖДА
да рисува,
ти къде беше?
Омръзнах си...
омръзнах си на себе си.
Добре, че има още
парченца самородни...
да пия от тях.
Когато ме превръщат във клише.
А с моята поезия сме от години заедно...
Сраснали сме се.
Оцеляваме една чрез друга
в някаква наша си симбиоза от думи...
Но ще си тръгна.
Да спра да пиша...
да пиша в бяло...
да пиша друго...
В името на конфекцията.
(Когато Донде рисува
за масите,
светът няма нужда от друго.
Кой е луд да плаща
за овехтели оригинали?)
Рисувай, Даниеле...
Слънчогледи...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_5958.html
Let's turn ART into ready-made clothes store
(or the importance of being liked )
I 'm putting on
yellow flowers
and I'm striding
through the dawn
I know only fairies
who have gathered
will recognize me , though
there are three glass balls
sleeping into my pocket
From Milan
where I have never been
there is a smell of coffee
coming from somewhere
it is morning ...
I don't drink coffee...
If It wasn't me,
I would be a lady-bird
To close the chaos of you imaginary words
...it is much more easier when the poem is free
But it gets in the way of my poetry
But my poetry is ..not here
it has turned into a ready-made clothes store
When Donde is drawing
Van Gogh "Sunflowers"...
Is this art that He creates
Creates ? Does he ?
Re-production.
production
Ready-made .
For those who want
to posses the original
But cannot
Donde is drawing for them
and For those excited eyes
that will tell him "Bravo ! "
"Bravo" to you, genius imitator
and where are you in the other paintings ...?
When Van Gogh has felt the painful need
to draw , where were you ?
I 'm fed up ...
I'm fed up of myself
It's good that there are pieces of
virgin and native ...to drink from them
when they are turning me into a cliche .
And my poetry and I - we've been together for so long
we've become one whole.
We survive one via the other
in some kind of weird symbiosis of words
But I'll leave
to stop writing
to write in blank verse
In the name of the ready-made goods
(When Donde draws for the masses
the world needs nothing more
Nobody is so mad to pay for
some ancient old originals ? )
Keep on drawing, Daniel
Keep on drawing "Sunflowers"...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Да превърнеш изкуството в конфекция...
(или колко е важно да бъдеш харесван)
Обличам се
в жълти цветя.
И крача през утрото.
И знам, че само Феите ще ме познаят.
Във джоба ми спят
три стъклени топчета.
От Милано.
Където никога не съм била.
От някъде мирише на кафе...
Нали е сутрин.
Аз кафе не пия.
И ако не бях АЗ, щях да съм калинка.
Да затвориш хаоса на мислите си в думи
е по-лесно, когато стихът е свободен.
Но ми пречи на поезията.
Обаче моята поезия я няма.
Превърна се в конфекция.
Когато Донде рисува
"Слънчогледи"-те на Ван Гог
изкуство ли създава?
Създава? Ли?
Репродукция.
Ре - продукция...
Продукция...
Конфекция...
За тези, които искат да имат оригинала.
Но не могат.
За тях рисува Донде.
И заради възхитените очи,
които ще му кажат "Браво!"
Браво, имитаторе...
А в чуждите картини ти къде си?
Когато Ван Гог
е болял от
НУЖДА
да рисува,
ти къде беше?
Омръзнах си...
омръзнах си на себе си.
Добре, че има още
парченца самородни...
да пия от тях.
Когато ме превръщат във клише.
А с моята поезия сме от години заедно...
Сраснали сме се.
Оцеляваме една чрез друга
в някаква наша си симбиоза от думи...
Но ще си тръгна.
Да спра да пиша...
да пиша в бяло...
да пиша друго...
В името на конфекцията.
(Когато Донде рисува
за масите,
светът няма нужда от друго.
Кой е луд да плаща
за овехтели оригинали?)
Рисувай, Даниеле...
Слънчогледи...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_5958.html
Let's turn ART into ready-made clothes store
(or the importance of being liked )
I 'm putting on
yellow flowers
and I'm striding
through the dawn
I know only fairies
who have gathered
will recognize me , though
there are three glass balls
sleeping into my pocket
From Milan
where I have never been
there is a smell of coffee
coming from somewhere
it is morning ...
I don't drink coffee...
If It wasn't me,
I would be a lady-bird
To close the chaos of you imaginary words
...it is much more easier when the poem is free
But it gets in the way of my poetry
But my poetry is ..not here
it has turned into a ready-made clothes store
When Donde is drawing
Van Gogh "Sunflowers"...
Is this art that He creates
Creates ? Does he ?
Re-production.
production
Ready-made .
For those who want
to posses the original
But cannot
Donde is drawing for them
and For those excited eyes
that will tell him "Bravo ! "
"Bravo" to you, genius imitator
and where are you in the other paintings ...?
When Van Gogh has felt the painful need
to draw , where were you ?
I 'm fed up ...
I'm fed up of myself
It's good that there are pieces of
virgin and native ...to drink from them
when they are turning me into a cliche .
And my poetry and I - we've been together for so long
we've become one whole.
We survive one via the other
in some kind of weird symbiosis of words
But I'll leave
to stop writing
to write in blank verse
In the name of the ready-made goods
(When Donde draws for the masses
the world needs nothing more
Nobody is so mad to pay for
some ancient old originals ? )
Keep on drawing, Daniel
Keep on drawing "Sunflowers"...
превод на английски yanbibiyan
Спомени от сънувано време...
22-10-2018 10:10
Спомени от сънувано време...
Събудените птици са звезди,
които снощи някой е сънувал.
Сега в крилете им е музика
от златните фанфари на деня.
По белите пера танцуват спомени
за струйки обич, плиснали по кожата.
Събудените птици помнят вятъра,
и се опитват да го стигнат със очи.
Когато снощи бях звезда в сърцето ти,
сънят ти боцкаше, но беше хубаво.
Сега съм птица и денят е музика.
Но още помня, че сънувах с теб...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_2950.html
Memories of Time spent in dreaming
The awoken birds are actually stars
that have been dreamed by someone last night
Now there's music in their wings at last
form the golden trumpets of day light
There are dancing memories on their white feathers
for streams of love , splashed on the skin
The awoken birds remember the weather
and the wind they are trying to reach akin
When at the nights I was a star in your heart
the dream was pricking, but it was nice and true
Now I am a bird , the day's music - a lark
but I still remember I dreamed about You
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Спомени от сънувано време...
Събудените птици са звезди,
които снощи някой е сънувал.
Сега в крилете им е музика
от златните фанфари на деня.
По белите пера танцуват спомени
за струйки обич, плиснали по кожата.
Събудените птици помнят вятъра,
и се опитват да го стигнат със очи.
Когато снощи бях звезда в сърцето ти,
сънят ти боцкаше, но беше хубаво.
Сега съм птица и денят е музика.
Но още помня, че сънувах с теб...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_2950.html
Memories of Time spent in dreaming
The awoken birds are actually stars
that have been dreamed by someone last night
Now there's music in their wings at last
form the golden trumpets of day light
There are dancing memories on their white feathers
for streams of love , splashed on the skin
The awoken birds remember the weather
and the wind they are trying to reach akin
When at the nights I was a star in your heart
the dream was pricking, but it was nice and true
Now I am a bird , the day's music - a lark
but I still remember I dreamed about You
превод на английски yanbibiyan
Приют за мисли...
22-10-2018 10:08
Приют за мисли...
Понякога съм толкова разсеяна,
че се качвам на покрива
и си улавям самолет.
После го превръщам
във водно конче
със синьозелени прозрачни крилца
и го пускам да лети
над саксиите с маргарити.
А мислите ми са калинки.
Обаче седемточкови.
Почти като многоточие...По две.
А той не знае.
Иска да знае само защо мълча.
И аз му казвам:
-От многоточието е...
Но той не разбира.
Той не знае,
че по покривите гнездят
две фантазии и един гларус.
И няколко котки.
И колко мисли само...
Недоизмислени,
прокудени,
непожелани,
избягали...
Които аз понякога
приютявам
и превръщам в стихове.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_2717.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Приют за мисли...
Понякога съм толкова разсеяна,
че се качвам на покрива
и си улавям самолет.
После го превръщам
във водно конче
със синьозелени прозрачни крилца
и го пускам да лети
над саксиите с маргарити.
А мислите ми са калинки.
Обаче седемточкови.
Почти като многоточие...По две.
А той не знае.
Иска да знае само защо мълча.
И аз му казвам:
-От многоточието е...
Но той не разбира.
Той не знае,
че по покривите гнездят
две фантазии и един гларус.
И няколко котки.
И колко мисли само...
Недоизмислени,
прокудени,
непожелани,
избягали...
Които аз понякога
приютявам
и превръщам в стихове.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_2717.html
Песничката на пекарката
21-10-2018 17:21
Песничката на пекарката
Неделя. Преди обяд. Едно такова мързеливо, мързеливо...Чак вятъра го мързи.
По улиците с най-мързеливата си походка се размотават само две мързеливи котки. Няколко гълъба се обаждат. Мързеливо, разбира се.
И един мързелив гларус мързеливо изграква. Колкото да напомни за себе си.
Измислям си...
Зелени къщи, жълти къщи, сини къщи...с островърхи червени покриви и петлета-ветропоказатели.
С малки верандички и балкончета с цветя. С дървени капаци на прозорците и пъстроцветни перденца.
И една пекарка.
Зад нейния прозорец винаги е светло. Ама не такова обикновено светло, ами някак празнично светло. И уютно светло.
От време на време я виждам като преминава край прозореца - бялата и рокля, запретнатите над лактите ръкави, косата, свита в леко отпуснат кок.
Виждам я как меси тесто. Как изтупва брашното от ръцете си и около нея се разхвърчават бели облачета. Виждам как точи тънки кори и как изрязва формички за курабийки. Виждам очите и. И те като прозореца- светят празнично и уютно. Виждам зачервените и бузи и слънцето в усмивката и. Понякога пее. Не разбирам езика и. Ама песничката е страшно заразителна - една такава жизнерадостна и направо кара меденките в тавите да подскачат от веселост. Първи те са готови - половината остават така, другата половина пекарката "облича" с глазура. Захарна и шоколадова. После прави кифлички. С мармалад, с крем, с маково семе. А след това баници. И козунаци. И едни мънички курабийки, поръсени с много захар. След това отваря широко всичките си прозорци и нарежда тавите там да изстиват. Ммммм, как започва да ухае само...Изведнъж мързеливата неделя изчезва. Вратите на сините, жълти и зелени къщи се отварят една по една и към оранжевия дом на пекарката тръгват, подтичват, препускат всички жители на моя град, онзи, зад прозорците. И майстора на чадъри, шивачката, която шие кукли със сърца, въжеиграчът и момчето, което продава сладолед, срамежливия пощальон, момичето, което никога не знае какво иска, джуджето с боровинковата супа, таралежът с велосипед с едно колело, децата, които са достатъчно богати ( купуват си кукли със 17 усмивки), коминочистачът с цвете в бутониерата...всички...
И пекарката със слънце във усмивката излиза на зелената полянка пред своята къща, заръчва на розите в градината да свият малко бодлите си и постила червено-бели карирани покривки на земята. В плетени подносчета подрежда баничките, кифлите, меденките, курабийките, питките и пастите с крем и с най звънкия глас на света съобщава "Начало на еженеделния пикник!"
Неделята не е мързелива. Неделята се смее на глас. Неделята пее най-странната и най-жизнерадостна песничка, която съм чувала.
А аз си мисля, ако я нямаше пекарката във моя град, дали щяха да се случват чудеса?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_971.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Песничката на пекарката
Неделя. Преди обяд. Едно такова мързеливо, мързеливо...Чак вятъра го мързи.
По улиците с най-мързеливата си походка се размотават само две мързеливи котки. Няколко гълъба се обаждат. Мързеливо, разбира се.
И един мързелив гларус мързеливо изграква. Колкото да напомни за себе си.
Измислям си...
Зелени къщи, жълти къщи, сини къщи...с островърхи червени покриви и петлета-ветропоказатели.
С малки верандички и балкончета с цветя. С дървени капаци на прозорците и пъстроцветни перденца.
И една пекарка.
Зад нейния прозорец винаги е светло. Ама не такова обикновено светло, ами някак празнично светло. И уютно светло.
От време на време я виждам като преминава край прозореца - бялата и рокля, запретнатите над лактите ръкави, косата, свита в леко отпуснат кок.
Виждам я как меси тесто. Как изтупва брашното от ръцете си и около нея се разхвърчават бели облачета. Виждам как точи тънки кори и как изрязва формички за курабийки. Виждам очите и. И те като прозореца- светят празнично и уютно. Виждам зачервените и бузи и слънцето в усмивката и. Понякога пее. Не разбирам езика и. Ама песничката е страшно заразителна - една такава жизнерадостна и направо кара меденките в тавите да подскачат от веселост. Първи те са готови - половината остават така, другата половина пекарката "облича" с глазура. Захарна и шоколадова. После прави кифлички. С мармалад, с крем, с маково семе. А след това баници. И козунаци. И едни мънички курабийки, поръсени с много захар. След това отваря широко всичките си прозорци и нарежда тавите там да изстиват. Ммммм, как започва да ухае само...Изведнъж мързеливата неделя изчезва. Вратите на сините, жълти и зелени къщи се отварят една по една и към оранжевия дом на пекарката тръгват, подтичват, препускат всички жители на моя град, онзи, зад прозорците. И майстора на чадъри, шивачката, която шие кукли със сърца, въжеиграчът и момчето, което продава сладолед, срамежливия пощальон, момичето, което никога не знае какво иска, джуджето с боровинковата супа, таралежът с велосипед с едно колело, децата, които са достатъчно богати ( купуват си кукли със 17 усмивки), коминочистачът с цвете в бутониерата...всички...
И пекарката със слънце във усмивката излиза на зелената полянка пред своята къща, заръчва на розите в градината да свият малко бодлите си и постила червено-бели карирани покривки на земята. В плетени подносчета подрежда баничките, кифлите, меденките, курабийките, питките и пастите с крем и с най звънкия глас на света съобщава "Начало на еженеделния пикник!"
Неделята не е мързелива. Неделята се смее на глас. Неделята пее най-странната и най-жизнерадостна песничка, която съм чувала.
А аз си мисля, ако я нямаше пекарката във моя град, дали щяха да се случват чудеса?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/06/blog-post_971.html