Это цитата сообщения Ipola Оригинальное сообщение

Вертикальные панорамы парижских соборов в объективе Ричарда Силвера

Известный фотограф Ричард Силвер решил перевернуть представления о типичных фотографиях соборов и церквей, и показал их с другой точки зрения - в виде вертикальных панорам. Таким уникальным способом фотограф запечатлел уже более 300 церквей по всему миру. В этой серии представлены головокружительные вертикальные панорамы религиозных сооружений Парижа. 

Ричард Силвер - известный фотограф и лауреат многих премий, чьи работы представлены в различных коллекциях и художественном музее LaGrange Art Museum в США. 

Фотограф сотрудничает с именитыми брендами, среди которых - National Geographic Travel, United Airlines, Cartier, Tiffany&Co и IKEA. За 25 лет опыта в фото-искусстве он объехал 90 стран мира. 

Это цитата сообщения Felisata Оригинальное сообщение

Роберт Фрост "Печаль моя..."

* * *
Печаль моя, осенних дней
Со мною пасмурность деля,
Твердит, что ей всего милей
Унылый вид нагих ветвей
И тропка в мокрые поля.

Она мне говорит всерьез
О том, как радует ее,
Что шумных птиц спугнул мороз,
Что серебрит туманный ворс
Ее неброское шитье,

Что роща серая пуста,
Что небо клонится к стерне,
Что ей одной понятна та
Таинственная красота,
Которой-де не видно мне.

Давно я знаю наизусть
Упреки эти, что с того?
До первых снегопадов пусть
Мне их нашептывает грусть,
Усугубляя колдовство.
===
Художник: И.Левитан

Не мога да ти кажа...

Дреха от облаков тюл.
Бледо. Прозрачно. И синьо.
Аз съм вода от капчук.
И бавно от теб си отивам.

В твойта протегната длан
чертая любов…тънка струйка.
Не ти ли напомня сълза,
която целува беззвучно?

Това е последният танц.
А после съм вятър във здрача.
Оставям ти … тишина …
Вода съм в дланта ти.
И плача…

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_3876.html


I cannot tell you

A garment made of cloudy tulle
pale, transparent sky-light blue
I am the water from water-pipe,too
I am leaving you ,hear my "adieu"

Like a tiny love-streak in your palm
I am drawing ,a sign of affection
Does it seem like a tear , so calm
that is kissing (no sound,no direction)

This is the last dance, I know it is so
then I'm the wind in the gloaming
I'm leaving you silence that quietly grow
I'm water in your hand (and my tears're falling)

превод на английски yanbibiyan

Сърцебиене...

Помниш ли синджирените люлки?
И захарната песен на петлетата?
Усещането, че светът е малък
в ръкавите на пъстрото ти детство?

Такова ми е, като те сънувам…
Безвремево, с трапчинки от усмивка.
И после Утрото неканено нахлува
и мислите ми бавно те изпускат…

Обаче си оставаш в мене. Като трепет.
Като рисунка по стъкло със дъх.
На пук на мислите, сърцето те запомня.
И боцкаш тихо в синия му пулс.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_26.html


Heartbeat ...

Do you remember the chain-folded swings?
and the sweet sugar song of red lollipop?
the feeling the world is as small as a blink
in sleeves of a childhood with colorful drops?

It's what I feel when I'm dreaming of you
I feel no time, I've dimples from a smile
the morning dashes suddenly without you
and then my thoughts release you..(for a while)

But You stay in me ,as a bristling thrill
just like a drawing on a sweaty glass
despite my thoughts, my heart keeps you still
as a slight piercing in my woman's blue pulse...

превод на английски yanbibiyan

Да дочакам...

Целувах се с дъжда. Безкрайно дълго.
Чак до когато леко загорча.
Чадърите от ревност се прегъваха
и вятърът се спъваше във тях.

По устните ми пареше от есен.
И имах вкус на въздух и небе.
Във локвите танцуваха отнесено
прозрачни сенки на заглъхващ ден.

Целувах се с дъжда...Нали го чаках...
И цялата му мокра обич взех.
А някъде в очите ми изгряваха
дъждовни капчици... За Теб.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_25.html


To wait until...

I was kissing the rain,for so very long
until I felt it...well... slightly bitter
umbrellas were jealous, they couldn't stand strong
the strong wind was stumbling, it didn't wither

The fall was scolding onto my lips
I've had the taste of sky and of air
into the pools - splashing down in the dips
the dancing shadows of a dying day were there

I was kissing the rain ,after waiting for Him
I took all His love -it was drowning and wet
somewhere in my eyes - as flash behind opposed to grim
two rainy drops appeared -for you -they tricked in duet...

превод на английски yanbibiyan

Да беше ми оставил нишка...

В пластмасовия лабиринт на твойте мисли
се лутам като вятър. Безпосочна.
Не си ме пускал там… И как съм влязла?
Сега не ме мисли. Нарочно!

Пусни ме да изляза. Твоят свят
не е за мене. Той е … синтетичен.
Аз спя в легло от пролетна трева
и само имам нужда да обичам.

От думите от каучук оглушавам.
И този лабиринт… не ми харесва.
(Тезей поне е имал Ариадна…)
А аз за мислене съм страшно лесна…

Обаче трудното започва след това –
когато заживея във съня ти.
Пусни ме, казах ти. Съвсем съм вятърна.
И затова навярно съм безпътна…

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_24.html


I wish you had left me a thread...

Into the plastic labyrinth of all your thoughts
I linger and wander without a direction
You haven't let me in ( I sneaked ) and I brought
...Don't think about me now- Was I driven by affection...

Now, please,let me out, your world's not for me
It is simply synthetic and artificial
I'm sleeping in bed made of spring grass,you see
all that I need is to love (that's my wishing)

I become deaf from the words made of rubber
and this labyrinth ... well... I do not love
Theseus,from Athens, had at least Ariadne
and I am so easy to be thought, as a dove

The hard thing ,however comes just after it
when I start to live silently into your dreams
let me go,I have told you,in the wind-blow I sit
without a direction is how I always seem ...

превод на английски yanbibiyan

Бродерия от дъжд по ризата на въздуха...

Дъждът е студен. А Небето си тръгна...
Кой ми е крив, че съм тъжна?
Опитах се някакво смешно хвърчило
с въженце от лято да вържа...
Опитах да скрия във джоба си слънце.
Опитах да бъда вълшебница.
Но нещо обърках... Небето си тръгна.
Дъждът е студен. И е есенен.
А някъде в мен нацъфтели са люляци
и влюбват пчелите в дъха си.
Обаче прозорецът излъчва „дъждовно”.
И лИста на лятото къса ...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_5282.html


Rain embroidery on the shirt of the air

Now the rain is so cold, the sky's even gone
But Noone's to blame for my sadness inside
I found a sunny small string ,(still feeling alone)
my string's made of summer,it can't keep my kite
Somehow I tried to hide a piece of Sun in my pocket
I also tried to be a sorceress who lives down here
I've made it wrong,the sky's gone... someone locked it
the rain is so cold , tastes like autumn ,I see it
But Somewhere in me - there are lilacs that blossom
with a swarm of the bees , buzzing round ,feeling love
but my window's broadcasting "rainy weather and lonesome"
and the months of the summer tears with autumn glove....

превод на английски yanbibiyan

Защото есента не ми отива...

Знаеш ли колко отдавна
съм спряла да чакам на прага...
Хвърлих цветята хартиени
и от мечтите избягах.

Напълних си въздуха с дъжд.
А мислите – с пеперуди.
Рисувам фрагменти от кораби.
И без вълни...ми е трудно.

Аз съм повтарящ се сън.
В окото ти (дясното) плача.
Очаква те празния праг...
Тръгнах си... Няма друг начин.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_23.html


Because Autumn doesn't suit me
(and rainy weather's not my cup o'tea)

Do you know that so long ago
I stopped waiting on my door steps...
throwing all paper flowers to flow
and I ran from my dreams (on a thin spider web)

I filled my air with rain
In my thoughts I let butterflies
I draw pieces of ships (but in vain)
with no waves everything somehow dies....

I am a dream that is ever repeating
into your right eye I'm the tear you're crying
the door step is now empty , No one is sitting
I have just left ..that's it... no more flying ...

превод на английски yanbibiyan

Ъмм ... :)

Имало едно време една приказка.
Ама още никой не я знаел.
Тя живеела съвсем, съвсем на близко –
само пет-шест стъпки преди края.

В нея нямало принцеси. Нито принцове.
Тя била съвсем обикновена.
Нямало вълшебници и рицари,
нито пътешествия във времето.

Тя била оранжева на вкус. И като лукче.
Котката и спяла до комина.
Нямала си даже страшни случки.
Но пък топлела страхотно за през зимата.

Имала си ръкавички. С палец.
Шал на точки, че и шапка даже.
Някой път, преди да сме заспали,
напомни ми. Ще ти я разкажа.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_21.html


Uhmmmm...:-)

once upon a time there was a tale over here
but Nobody knew it existed on land
It lived so very , very close and so near
five or six steps before there comes end

there were no princes and princesses in it
it was ordinary and so very plain
with no magicians and no knight to live there
no time -traveling in the sky in star rain

its tasted like orange ,like a menthol sweet
by the chimney the cat was purring and sleeping
of all the frightening happenings It had got rid
but it made warm , when the winter was sweeping

it had its own very warm knitted mittens
it had a shawl ,and a hat in small dots
one day before sleep ,at your bed I'll be sitting
please,just remind me to tell you all on the spot...

превод на английски yanbibiyan

мога и така...

Не те сънувам вече. Спрях.
Сега сънувам своите безмислици.
(Онези пеперуди над житата,
калинките)...и всичко по- е истинско.

Сега не ми е лудо от обичане.
Сега ми е лениво като есен.
И мисля, че ненужно го отричам,
но, да, така ми е дори по-лесно.

Простих се с теб наум и мълчешком.
(така по-малко ще боли и двама ни).
А ти не влизай в моя сън със взлом.
Достатъчно горчив си от раздялата...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_4713.html

В прозрачното мълчание на моят ден...

Ще отговоря само с тишина
на незададените ти въпроси...
По ивичка от слънчев лъч вървя
и коренче от Майски Ден ти нося.
Във шепа пръст ще го засея пред дома ти.
(Дано израстне бяло, като пролет.)
По птиците звезди ще ти изпратя,
да заблещукат ярко над тополите.
От нишките на залези ще оплета
постеля, във която да заспиваш.
Ще се превърна в езерна вода,
която да преглъщаш след горчивото...
Но днес поисках само да мълча...
А ти ме питай все така, без думи.
Събирам букви, да напиша Любовта.
И след това по тях ще се завърна...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_20.html


Into the transparent silence of my day...

And ...I will only answer with silence
to the questions that you didn't dare to ask
on a tread of a sun ray I walk(it's my guidance)
a root of a May day I bring to you (in my flask)

I'll put it soil - in front of your home
(and let it grow white,just like the spring)
and I'll send you stars on the wings of the birds
to start twinkling bright,above poplars that swing

And from the fibers of the sunset I will knit
a tender bedding into which you'll fall asleep
I'll turn myself in water of a lake, so deep
that you can swallow after the harsh bitter sweep...

But Today I wanted ... just to be silent...
and you... keep asking,yet saying no words
Letters I take - to write Love (never thought about violence)
and use them on my way to come back ( with the birds)...

превод на английски yanbibiyan

Стъпките и ...

Тя е най-червенокосият му залез.
И прорязва пушечното му небе.
Мислите му стават на вулкани
в островно пробягващия ден.

Тя е кратка. Само двайсет крачки.
Колкото от него до брега.
Мислите и нищичко не значат...
Цялата е вятър и мъгла.

Тя е неговата петминутна тайна.
Миг отминал. Миг неизживян.
Тя е най-червенокосият му залез...
Стръкче мак в морето от трева...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_3577.html


Her steps...
("SHE"- second version )

She is his most red-haired sunset
she is his silk cut on his smoky sky
Volcanoes become his thoughts (and dancing)
into an island-running day that can fly

She is short.Only two dozens of steps.
as far as to get from Him to the shore
Her thoughts mean just nothing, but in the depths
She is the wind and the fog (and much more)...

She is His secret that lasts just five minutes
a moment that's gone ,but unlived in the time
She is his red-haired sunset...his inner believing
a little red poppy among green grass and thyme...

превод на английски yanbibiyan

С две думи...

Аз съм толкова безкрайна,
че си нямам и начало...
Буква съм от древна тайна.
И съм сянка в огледалото.

Имам утрини в излишък -
нощите не ми достигат.
Някога сама се пиша.
Някога съм стара книга.

Аз съм тиха, мълчалива.
Спя в дъха на сто вулкана.
Ту съм роза...ту коприва.
Ту съм късно, ту съм рано.

Аз съм шепа боровинки.
И понякога - лимони.
Аз съм хапче. И настинка.
Брой до сто.
И после...гониш!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_18.html


In two words...

I am infinite and unbounded
there is no beginning in me
a letter of an ancient secret
a shade in the mirror that you can see

I've too many mornings(in surplus)
and my nights just aren't enough
I am writing myself (sometimes in circles)
sometimes I'm a book -very old (even rough)

I can also be silent and quiet
In the breath of a hundred volcanoes I sleep
sometimes I'm a rose,sometimes I'm a riot
sometimes I am late , sometimes early I keep

I'm a handful of wild red blueberries
but sometimes I taste as sour as lemon
I am a pill ,and a cold (in one sharing)
count a hundred,and chase me...(an angel and demon)...

превод на английски yanbibiyan

толкова.

Имам толкова много приказки,
а в нито една не съм те разказала.
Събирам те на прекъсвания
и си те нося в пазвата.

Когато ми спре сърцето,
ти ще останеш там. Да дишам.
Ще ми бъдеш последното
изречение. И начало на притчата.

Доколкото се познавам,
тя сигурно ще е без поука.
Освен нея, друго нямам...
Вдишай ме и... наслука!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_17.html

Все по-чисто...
"На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути макар."
Миряна Башева

С ръцете си тополите изметоха небето
от пепелта на вчерашните облаци.
Тежи във въздуха дъждовна нежност,
пропита с мирис на море и сОлници.

Повдигам се на пръсти да целуна
това разсънено добро небе,
което снощи много дълго е сънувало
ръцете ми, протегнати към Теб.

На зазоряване е лесно да съм влюбена
(дори и без да зная точно в кой).
И толкова ми е …зелено…И е хубаво!
Като завъртане с виенско колело.

Събирам в шепи утринно обичане
За Тебе…който и да си…
Все някога ще дойдеш да го вземеш.
Все някъде те има Теб. Нали?

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_16.html


Cleaner and cleaner...

"At dawn everything's pink
although just for some 15 minutes"

Miryana Basheva


http://www.youtube.com/watch?v=xuRgSjVOM4U&feature=related


.......


The poplars swept the sky with their hands
the ash of the yesterday's clouds has gone
rainy tenderness hangs heavily above the lands
soaked in sea scent and salty pans forlorn

On my tip-toes I rise and I try to kiss
this sleepy and good autumn sky
that has been dreaming last night in a bliss
my hands stretched to You ( and I fly ...)

To feel in love at early dawn is so easy
(without even knowing exactly the One)
the green leaves are in me,I just feel dizzy
just as a round of a Ferris wheel done

I gather early-morning love into my hands
I do it for You ( no matter who are You)
One day You'll come to get it ... your demand
I believe You exist somewhere ,Don't you ?

превод на английски yanbibiyan

4 секунди

Разлива се по вените ми сън.
Един такъв какаов, карамелен...
По миглите ми каца лунен звън,
дошъл в зениците ми лято да намери.

Под клепките ми никне синева,
като море, когато е дълбоко.
А в устните ми гасне тишина,
дошла от несънувана посока.

Една спирала в жълти цветове
подхваща мислите ми в сънен унес.

Да знаеш, даже времето ще спре,
ако сега решиш да ме целунеш...

Но теб те няма. Има го съня.
Ръцете му са нежни като полъх.
Милувка са. И аз потъвам в тях.
Понеже в твоите...не мога...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/4.html


4 SECONDS

The sleep is lingering along my veins
it tastes like cocoa and like caramel
moon cling is perching on my lashes panes
in my pupils to find the hot summer spell

Bluish light slowly grows under my lashes,
just like a sea , when it is so deep
into my lips silence fades...(maybe crashes)
from direction that doesn't exist in the sleep

A tender spiral - all in yellow
is taking my thoughts in a heaven daze...

You know, time will stop to tell me "Hi,hello"
if now you decide to kiss my lips and my face...

But you're not here.The sleep is around
Its hands are so tender,just like wind-puff
they are caressing me,and I sink with no sound
'cos I can't into yours (but I still feel ..it's love)...

превод на английски yanbibiyan

Ако имах право на едно желание...

Есента оглуша от крясък на гларуси
и се счупи стъклото на Лятото.
Умори се зеленото. Предреши се във охра.
Заръмяха дъждовни проблясъци.

Посивя, престаряло, небето и млъкна.
Вместо макове – хризантеми.
Сиви стъпки, нагризали мокрия пясък,
Свършват там. На брега. Уморени.

Струйка дим. Изгорели листа. Безвъзвратност.
Тишина…А мъглите – разплетени.
Топъл дъх съм. Прашинка от Слънцето.
Пожелах си да стопля ръцете ти…

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_15.html


If I had the right of only one wish...

The autumn got deaf from the squeaks of sea-gulls
and the hot Summer window suddenly broke
Green colour got tired , okra colour came dull
flashing thoughts came like rain (and I got soaked)

The old sky turned gray, then it went silent
instead of red poppies - CHRYSANTHEMUM
S came
gray steps are biting the wet sandy land
they end on the shore, feeling tired and lame

A wisp of smoke.Burnt out leaves.One-way road
only silence ... and the fogs came untwisted
A hot breath I am , a sunny part I behold
"to warm your hands" - my only wish in the list...

превод на английски yanbibiyan

Инстинктивно

Откъсвам те от себе си. Като опашка.
Така, по гущерски. Да оцелея.
Накъсаният въздух ме преглъща,
а от сълзи, навярно, соленея.

Вратата се люлее. Влез – излез.
Животите приличали на гари.
Идва човек на твоя коловоз,
но дойде ли му влака – заминава.

Откъсвам те от себе си. Да не болиш.
( Започвам да се уча на практичност.)
Знам, беше грешка. Ще ме извиниш.
Прибързах май с това, да те обичам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_13.html

превод на английски yanbibiyan

Ей така си те спомням...внезапно
(Без да искам. Не мисля за теб.)

С непреминала нежност те помня.
Имаш вкус на разтапящ се сняг.
Имаш слънце във думите. Топлят.
Имаш мирис на утринен бряг.

С незавършена обич те помня.
Още щипе ме. Без да боли.
А пък нещо във мен все ме моли:
Забрави. Забрави. Забрави!

А телата ни помнят година.
Но сърцата? Уви...цял живот.
Всяка обич е обич единствена.
Но една е онази – до гроб...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_11.html


remember You ...all of a Sudden

(I do it involuntarily, I am not thinking about you)

I remember You - still continuing, tender
You have the taste of soft melting snow
with the Sun in your words that easily blender
a scent of a shore ,in the morning - still warm

I remember You - with unfinished Love
it's still pinching on me , it still hurts
there is something in me that is praying above
forget it, forget...and all of the words !

Our bodies remember a year
our hearts (alas) - remember for life
every love is the only love here
there is ONLY and ONE - till we breathe and survive....

превод на английски yanbibiyan

Балонче от дъвка

Днес тя е малка. С чорапки на точки.
И с дъвка със ябълков вкус.
Светът и порастна. Безкрайно широк е.
И странно – не е вече пуст.

Защото когато един бликнал залез
напука небето с ръце,
един стар вълшебник се спусна при нея
по тънко магично въже.

В черупка от мида наля и отвара
от сини небесни треви
и после в ръцете и скришом остави
парченце дъга да блести.

През него да гледа когато от сивост
очите и плачат без глас.
И върна и чудото по свечеряване-
на онзи, магичния час.

И тя си избра да вярва в магьосници.
(Понеже не вярва на хора.)
И там, на прозореца, по шарена нощница
отново с Небето говори...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/09/blog-post_10.html


Bubble of a chewing gum

Today She is small, with socks on small dots
with a gum that tastes like an apple
Her world somehow grew , so much , so a lot
and "deserted" is now No more her sample

it's maybe because of the purple red sunset
that made the sky cracked under its arms
and an old magician came down to her bed
He came down a rope , so thin , not to harm

He poured some herb tea - in her tiny shell
it was magical ,yes,made of bluish sky grass
then he left in her hands (so secretly)...well
a piece of a rainbow to shine ever last

And now She will see through this piece of light
when even (without voice) Her eyes're crying
He left her the miracle before the stars bright
of that magic hour (when everything's flying)

And then She just chose to believe in magicians
( because in the people She doesn't believe)
Now She's at her window - in a night gown ,she's wishing
She still talks to Sky and... out ..falling eve...

превод на английски yanbibiyan