А можех да порасна Изгрев...

Тези есенни залези…Като скитници
спират само за миг над града.
После бавно поемат на никъде
с тихи крачки на жълта печал.
А Небето, навярно, тежи от посоки -
раменете им някак са сведени.
А пък аз от дете им мечтая високото…
Как да спра, ми кажи, да ги гледам?

Някой ден ще се счупя от твоето нямане.
И ще стана на есенен залез…
Във очите ти само за миг ще припламна-
лъч последен…и мен ще ме няма.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_06.html

I could have grown into a sunset...

These autumn sunset seem like some wanderers
that stop for a moment above my town
then they start to nowhere , and a bit suddenly
strolling away with yellow paces and gown
And the sky looks so heavy with all directions
and their shoulders are crouching above the ground
and I have been dreaming their heights and affection
how to stop watching them - they're all ..hear the sound...?
I'll break myself someday,cos You're not around
and I will become an autumn sunset
in a second I'll flash in your eyes ..burning sound
the last shining ray -'fore I'm gone and far-fled ...

превод на английски yanbibiyan

Это цитата сообщения Отрада Оригинальное сообщение

Выдающийся американский художник Эндрю Уайет

Эндрю Уайет родился в 1917 году, Чеддс-Форд, штат Пенсильвания, США — 16 января 2009, там же. — американский художник-реалист, один из виднейших представителей изобразительного искусства США XX века. Сын выдающегося художника-иллюстратора Ньюэлла Конверса Уайета, брат изобретателя Натаниэля Уайета и художницы Генриетты Уайет Хёрд, отец художника Джейми Уайета. Всю жизнь он провёл там, где родился.

Первая персональная выставка акварелей состоялась, когда художнику было 20 лет.

Стиль художника практически не менялся на протяжении всей жизни, хотя со временем картины Уайета становились более символическими, уходя в сторону магического реализма.

В 1976 году стал Иностранным членом французской Академии изящных искусств.
В 1978 году стал Почётным членом Академии художеств СССР.
В 1980 году Почётный член британской Королевской академии художеств.

Имеет множественные награды и медали в области искусств.


Ветер с моря

«Я убеждён в том, что искусство художника способно преодолеть лишь такое расстояние, какое способна преодолеть его любовь», — писал Уайет.


Стеклянный дом
Дальше

Каждый примеряет на себя…

Каждый примеряет на себя
Строки из чужих стихотворений,
Созданных под ритм сердцебиений
Ненавидя, плача иль любя.

И находит каждый в тех словах
Отзвуки своих переживаний,
Тени неисполненных желаний
И надежду, словно в вещих снах.

* * *

Стихи – как драгоценные каменья,
У каждого свой блеск, огранка, цвет.
И в каждом есть особое свеченье –
Души частичку в них вложил поэт

Гузель Халит

Mark Knopfler - Good On You Son




Mark Knopfler & Emmylou Harris - Romeo And Juliet (Real Live Roadrunning) OFFICIAL

Ennio Morricone - The Clock Music (HQ Sound)





fotoJosh Anderson
[700x466]

Киселото грозде на Небето

Ноември е. А аз пък съм...малина.
Изобщо не на място. И на пук.
Небето чак забрави да е синьо,
нацупи се. И не пророни звук.
Защото просто било неприлично
да съм червена между капещи листа.
Така нахално съм била надничала...
Не можело така през есента!
А аз съм си малина. Всесезонно.
И мисля, че Небето го е яд.
Защото му се иска да ме близне,
обаче е високо...няма как :)

Радосвета Аврамова


https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_05.html

The sour grapes of the sky

It's November(quite cold)... and I'm a raspberry
I don't fit in that place in spite all
the sky has forgotten to be blue,it is weary
and it just stayed numb, with no sound and call
It just would have been quite improper
that I be so red ... among falling leaves
but I have been gazing ...maybe so naughtily
it wasn't allowed , cos fall can't be pleased
and I am a raspberry .Throughout all seasons
and I think the sky even envies me so
cos He'd like to lick the sweet of my reason
but it is quite High ,and cannot bent low ...

превод на английски yanbibiyan

Кратък пътепис на един Дъжд

Аз валях над горите. Над седем реки.
И над пътища прашни валях.
Нощем валях. Валях и през дните.
Понякога правех дъга.
Валях над полета с висока трева.
Валях над селца и къщурки.
Валях монотонно над някакъв град
и сипвах му ромон в чучурите.
Но днес ще валя ето тук. С часове.
А ти...изхвърли си чадъра!
Момиче от Юг ме изпрати при теб.
Просто... да те прегърна.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_04.html


The travel notes of a rain

I rained over woods,over seven blue rivers
over roads so much dirty my tears I rained
I rained at night and at day I delivered
my rain groovy sometimes and rainbow it made
I rained over fields with high-growing grass
I rained over villages and over small huts
I rained so monotonous over city of glass
and I poured my babble into rain paper cups
Today I'll be raining for hours...right here
and You just throw out your umbrella away
a girl from the South has sent me with cheer
and told me to hug You (and no words to say)

превод на английски yanbibiyan

Просто нощи и дни...

Дните ми са дълги. Като дакели.
И ги пускам да притичват. Ей така.
А след тях досущ като жирафи
нощите ми гледат над света.
Вдигат ме съвсем до върховете
на едни далечни планини.
Ставам тичника на диво цвете
и покълвам в нечии мечти.
После дните ми се будят на кравайче.
Спускам се по шия на жираф.
Пазя няколко вечерни тайни
и пристъпвам боса в утринта…

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_03.html


just nights and days...

My days are long ..just like these lengthy dogs
I let them run across ...simply like that
and after them giraffes with long neck walk
they look like my nights that stare ...when glad
they satnd high to the peaks and billows
of some far-reaching distant mountains
and I'm a stamen of a flower wild ..pillow
and I grow slowly in a dreamy fountain
then my days are waking on a circle
and I go down on the long neck of the giraffe
I keep several secrets ( what world is)
and I step barefoot in the dawn - that's my craft...

превод на английски yanbibiyan

толкова.

Не съм откраднала най-нежния ти сън...
Единствено си взех от самотата ти.
Но огледалото се пръсна. Звън.
Назъбени стъкла. Светкавици...
Преминаха през чистото във мен.
Защото бях крайъгълна. И трудна.
Обеси обичта ми. Без въже.
Не можех да летя. И просто тръгнах...
Не съм откраднала последния ти сън.
Оставих ти любов. Да я съсипеш.
Поиска роза. Аз съм трън.
И по-добре е, че съм си отишла...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_6711.html

Единствено след залез съм възможна...

От кратки сънища
единствено ме помниш.
Като ухание
на вино от цветя,
което си забравил
нейде в стомните,
а още от вкуса му
си пиян.
Във мислите си
опипом ме търсиш –
заоблена и мека
топлина.
А пръстите ти
сякаш са изтръпнали
от допира
до крехката ми длан.
Светът, във който
вечер ме създаваш,
утрата ти отричат.
От инат.
Един оранжев изгрев
разпилява
в сълзите ти
контура на жена...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_02.html


I'm possible only after Sunset

In your dreams You remember me only
like an aroma of flower-made wine
that you forgot in the pitchers so lonely
but the taste is still making you tipsy divine

Groping in your thoughts You search for me
round and cozy warm into the calm
your fingers are numb and maybe You see
that it is because of the touch of your palm

The world in which You create me at night
the dawns deny it ,simply out of spite
an orange sunrise spreading round the light
into your tears the outlines of a lady ignite...

превод на английски yanbibiyan

Песента, която ти написах...

Един прозорец още е отворен
и маха със перденце на Звездите.
Те свирят със тромпетите си горе
и нотите им към Земята литват.

И после кацат по терасите заспали,
по покривите със разперени антени,
по клоните, по пустите площади,
а няколко долитат и до мене.

Аз ги събирам в шепи, а пък после
подреждам ги така, без петолиния.
Заслушай се във тишината нощем...
Навярно моята мелодия ще ти изсвири...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_7924.html


The song I wrote for You...

A window high up there is still open
waving with a curtain to the stars
playing their trumpets a sound soften
to the Earth the tones fly,not so far

then they perch onto the sleepy terraces
onto the roofs with spread out antennae
onto the branches , on the squares
and some of them are flying to me,here

I collect them in my hands and then
I arrange them without any staves
listen at night the silence on land
my melody will sing ,a warm sea waves...

превод на английски yanbibiyan

Добро утро

От този розов въздух сутринта
небето ми изглежда срамежливо.
Едно свенливо слънце със ръка
звездите от очите му изтрива.
И сплита пръсти между облачните му коси,
целува го невинно и смутено.
Небето с ветрен глас шепти:
-Не спирай...беше ми студено...
И Слънцето приплъзва топли длани
по сънените му и гладки рамене.
По кожата му влюбено изгрява
с дихание на обич. И море...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post.html


Good morning

The pinkish air this morning
is making the sky a bit shy
The Sun's very timidly dawning
and wiping the stars (tears cried)

Twining its fingers among cloudy hair
kissing it tender and quite abashed
Heaven is whispering,and the wing is up there
"Do not stop!"... I was cold...make it flash

The Sun is slipping its warm tender palms
upon its sleepy,round,smooth shoulders
onto its skin it is rising quiet calm
with breath of love and sea silently golden

превод на английски yanbibiyan

От двеста живота насам...

Ти,
който някога ще ме обикнеш,
със всичките ми грешки и несъвършенства,
ще можеш ли да видиш във очите ми,
че съм оставила за тебе шепа нежност?
Ще можеш ли да премълчиш сълзите ми
и само рамото ти тихо да ме приютява,
когато разбера, че не съм силна...
когато бъда себе си, по женски слаба?
Ще може ли ръката ти да ме погали,
когато всички други ме отричат?
Ще можеш ли...
да ме намериш само...

Ти,
който винаги си ме обичал...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_2182.html


Since two hundred years ...

You,The One ,who will love me some day
with all of my faults and my imperfection
will You ,somehow,in my eyes find the way
where I've kept a handful tenderness and affection?
Will You be able to accept without words
all my tears,and lend me your shoulder as shelter
and when I understand that I'm weak...and it hurts
when I am myself ,just a woman.. in rain pelting ?

Will your hand be able to caress me ,
when All the others simply reject me

... will You be able to find me ...then possess me
You, who has always loved me and protect' me ....

превод на английски yanbibiyan

За да те обичам (...като хората)

Окъснели прозорци
премигват във жълто
и пращат сигнали.
Към звездите нагоре,
съвсем тихомълком,
политат сияния.
Може би си говорят
с небесните хора
за нещо вълшебно.
И изпълват простора
догоре, догоре
с парченца от нежност.
Затвори очи, Обич моя.
Нека сърцето ти
сАмо да гледа...
В звездопади поройни
откъсвам крилете си
и слизам при тебе...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_31.html


To be able to love You
(...like people do)

The late window panes
are flashing in yellow
They're sending to me
some sorts of signals
To the stars up above
so silent and charming
the sky-glare lights
are secretly whispering

They probably talk
with the people up there
about something magical
(and something so rare)
with pieces of tenderness
with no sign of despair
they fly up above
in the crystal blue air

close your eyes, MY beloved
only let Your heart watch
in the torrents of stars
let me,now something share
Here I am close to You
within a human's arm touch
I am coming to You
and my wings I will tear...

превод на английски yanbibiyan

Между моите устни и твоите...

Целувките ти сигурно са с вкус на утрин.
На облаци и крехка светлина.
Защото като ме целуваш във съня ми
по устните ми гасне вечерта.
По меките им топли очертания
дъхът ти плъзва нишка от копнеж.
Рисува обич, шепот и стенание.
Чертае линийка задъханост по мен.
По ръбчетата се разлива захарно,
По–тръпнеща от влюбения пулс.
Настръхва ме, подобно кратък вятър,
внезапно през прозорците нахлул.
На устните ми твоите заспиват.
И имат вкус на светла тишина.

Когато се събудя … ще те има ли?
Не знам...
целувай ме в съня...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_30.html


Between my lips and yours...

Your kisses probably taste just like dawn
of fluffy clouds and tender blue light
'cause in my dreams you kiss me (I'm not alone)
on my lips the evening leaves of of sight...
on their warm and tender outlines
your breath now lingers a thread of a wish
it draws affection , whisper , silence
a line of breathless... goes like a swish
It lingers sweetly on the sharp-end edge
it is more thrilling than the loving pulse
it makes me bristle like a short wind wedge
that has come through the window,a sudden impulse

Your lips get asleep right upon mine
they have the taste of light quiet stream
will you be here when I wake up ?... or sign
you will have left with your kiss in my dream ....

превод на английски yanbibiyan

...и не е трябвало

Не съм ти казала за песента на думите,
които съм зашила със мълчание.
Които идват винаги по съмнало
и чак до полунощ при мен остават.
Не съм ти казала за тяхната безпомощност.
Понеже те не стават за изслушване.
Най-верни са единствено през нощите,
когато тихо във съня ти шушнат.
Не съм ти казала за тяхното незначене
(в което, всъщност, има много сила).
По устните ми дишат от прозрачност,
а аз не съм ти казала...
Не си ме питал...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_3669.html

Като късметче... до поискване

Един случаен Вятър
почука на прозореца
и се усмихна.
Отсреща на фасадата
терасите бърбореха,
но тихо.
Пълзяха парапетено
листата на лозичката.
Оранжеви.
В косите си дърветата,
листенца като фибички
закачаха.
Следобедна и жълта съм.
По чаено съм дъхава.
И медена.
Рисувам ти парченце сън.
Оставям го зад ъгъла.
Да го намериш…

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_29.html


As a charm-luck...(to be called)

A random wind
knocked on my door
and smiled ...
across the street
the terraces were
chatting...
and on the railings
the leaves of the vine
were crawling
orange ...as if
someone patting
Into their hairs
the trees put their leaves
just like hairpins
trimming themselves
I am like afternoon,
yellow and thin
aromatic like tea
tasting like honey-spell...
A piece of a sleep
I am drawing to You
behind the corner
I hide it-
To find it
brand new....

превод на английски yanbibiyan

От толкова взаимност...

Със теб взаимно май сме се измисляли,
в минути, с преболяла тишина.
И неуверено били сме истински.
По-истински от есенния мрак.

Един на друг създавали сме очертания –
изрязани контури от небе.
Били сме си един на друг дихание,
без даже и сами да разберем.

Безброй години сме събирали сърцата си,
разпъснати сред хиляди вселени.
Душите ни са се преследвали през знаците,
които те доведоха при мене.

Неподозиращи, със теб се измечтахме.
Изтръпваха ръцете ни от обич…
Открихме се. И се изгубихме. Уплашени.
Един от друг. Защото сме възможни.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_28.html


With so much mutual affection.......

It seems we both have figured out each other
into the minutes full of silence hurting so
though insecure we've been real, suddenly
and much more real than the darkness in the fall

And we have made the outlines of each other
two silhouettes cut off from sky... so blue
we've been each others' breath,climbing a ladder
without even knowing that we've been so true

We've gathered our hearts- for so many years
they've been scattered among plenty a universe
our souls've been chasing through all of the symbols
they brought You to me in the end (like a curse)

And Unsuspectingly,we've dreamed each other
and our hands felt shivers - of love and affection
We found ourselves,we got scared ,cos' we'd rather
ourselves made possible , in our own reflections...

превод на английски yanbibiyan


Няма книги и няма учебници -
даже погледи, думи и жестове.
Всеки смело открива лицето си
и потегля по пътя отвесен.

Спира колкото сухия залък
да прокара с вода или вино.
Някак диша и вярва от малък
че животът край него върви си.

Без да можем да ходим - ще тичаме
и ръцете в крила ще обърнем
с малко вяра без край ще обичаме.

Анонимен

May the good Lord be with you
Down every road you roam
And may sunshine and happiness
Surround you when you're far from home
And may you grow to be proud
Dignified and true...
*
Ще вървя, ще опитам да бъда безстрашен
както в приказка нямаща край.
Ще си спомням за вятъра буен и прашен
и ще търся смълчания рай.

Ако буря ме срещне ще ходя по-бавно, ще спра,
ще затворя очи и ще дишам по-леко -
тази радост е светъл пожар сред дима.

Анонимен

По пътеката пред тебе ще изпратя
няколко лъчи – за да те водят.
Ще завържа възела на вятъра,
да не бърка твоята посока.
В бурята ще се превърна в дъх –
за да оцелееш сред пороя и.
После ще съм цвете покрай пътя.
И крило на птица – по завоите.
И когато стигнеш своя Рай,
Аз ще стана светла. И невидима.
Само твоето сърце ще знае,
че в живота ти била съм...И ме има.

Caribiana

само това...

Спри изгрева! От него ми е тъжно...
Защото те краде от моя сън.
Нощта красиво нека да ме лъже,
полегнала на облака отвън.
Аз мога до забрава да я слушам...
Да се преселя в Сънищния свят.
Защото там единствено се будя сгушена
във свивката на твоята ръка.
Спри този изгрев...Нека да не идва.
За малко още нека да съм с теб.
А после превърни ме в празна мида
и ме хвърли във зимното море...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_6345.html

До теб...почти

Аз съм във всичките онези дълги мигове,
в които дъждовете се събличат.
В пропуснатите страници на книгите.
И в кратката целувка на лъчите.
В ръцете ти, когато уморени
притварят длани и сънуват тишина.
Във капката по бузата на времето.
И в сънения поглед на Нощта.
Аз съм в прозореца на къщата отсреща.
В зениците на котката на двора.
И все мълча.
А исках да ти кажа нещо.

Несбъднатата обич не говори...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_2215.html


Next to You ...almost

I still live In all these moments,so long
in which the rains get slowly undressed
in the missing book-lines,in the lyrics of song
in the short ray kiss ( or maybe it's caress )
In your hands I live, when they are tired
touching each other, while they're dreaming silent
in the drop on the cheek of Time, hot and fiery
in the sleepy look of the Night (when She's violet)
I'm in the pupils of the cat down in the yard
I am in the window of the house across the street
I am still silent, I wanted to tell You...aloud
....
The never-come-true Love ..simply can't speak...

превод на английски yanbibiyan

...и малко по-друга

Ето ме същата – на ръба на Вселената.
Колко Луни за теб нарисувах...
Измислях ти сънища. Мълчах те, безсънна.
И те обичах. Безумно. До лудост.

Ето ме същата – на брега на сърцето ти.
Колко слънца ти посях да те стопля...
Живях те във приказка. Събуждах се есенна.
Бях сол и море. И обич. И обич...

Ето ме същата...безкрайно далечна.
Нарочно забравих вратата отключена...
Създавах те мислено.Измислих ти вечност.
Сега ме поискай. Дано да се случа...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2008/10/blog-post_27.html


...and a little bit different

Here I am - on the edge of the Universe
how many Moons I drew just for You...
I fancied you dreams,silent and cursed
I loved you so much, insane,deep and true...

Here I am - just the same-on the beach of your heart
how many Suns I sowed - to make you feel warm
I lived You in tale and woke up in autumn piece art
I was salt , and the sea ,and the gentle love storm

Here I am - just the same - standing so far away
I left on purpose my door open and unlatched
In my mind I created You, made Eternity for You to stay
reach for me now-I can happen only in your touch ...

превод на английски yanbibiyan