Хайде, обясни ми...
26-10-2018 01:49
Хайде, обясни ми...
Не се влюбвам. Не съм ли ти казвала?
Отдавна забравих как се прави това.
Изсъхнаха всичките рози във вазата.
А уж им наливах все жива вода.
Мъглата от розови облаци пръснах.
Небето ми днес е просто ... небе.
Така, че не искай за мен да откъснеш
ни Лунното цвете, ни звездно лале.
Недей да ми пишеш сълзливи куплети.
Не казвай, че губиш съня си без мен.
Не пращай светулки в нощта да ми светят.
Нека е тъмна след светлия ден.
Не се влюбвам. Не мога. Съвсем не умея.
И някак учудващо, дори алогично
сама се опивам да проумея
как без да се влюбя така те обичам?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_4809.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Хайде, обясни ми...
Не се влюбвам. Не съм ли ти казвала?
Отдавна забравих как се прави това.
Изсъхнаха всичките рози във вазата.
А уж им наливах все жива вода.
Мъглата от розови облаци пръснах.
Небето ми днес е просто ... небе.
Така, че не искай за мен да откъснеш
ни Лунното цвете, ни звездно лале.
Недей да ми пишеш сълзливи куплети.
Не казвай, че губиш съня си без мен.
Не пращай светулки в нощта да ми светят.
Нека е тъмна след светлия ден.
Не се влюбвам. Не мога. Съвсем не умея.
И някак учудващо, дори алогично
сама се опивам да проумея
как без да се влюбя така те обичам?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_4809.html
Кой разсърди Събота? на една Баронеса Лунна Светлина
26-10-2018 01:09
Кой разсърди Събота?
на една Баронеса Лунна Светлина
Обещах ти Събота. А точно тази
съвсем не става за разказване!
Развързала е, явно, Ветровете си
и те прииждат лудо, на талази.
Препъват се в ръцете на антените,
провират се между високите комини,
ръкавите им сякаш са разплетени –
повличат паднали листа отдето минат.
Изглежда, сякаш стадо Вихрогони
невидими препускат над града.
След тях по улиците тежко се отронват
пресъхнали сълзи от сивкав прах.
Небето е пустинно. Няма птици.
А облаците са досущ като бразди.
И Вятърът ги разорава, да засее
в тях семе от Дъждовните води.
А на пристанището крановете се люлеят,
като пияни стражи, спрели край брега.
Вълните се разбиват, полудели
на кея във бетоновата гръд.
Да ти разкажа Събота...А точно тази
се е разсърдила на цялата Земя!
Но Съботите са лишени от омраза.
И сигурно това е просто гняв...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_22.html
Who made Saturday angry?
(to baroness Moon Light)
I promised you Saturday, but not like this one
It just isn't proper to use as a story
it has untied winds ,they are blowing undone
and crazily they resemble mad glory
Тhey stumble... in the hands of the antennas
and go among the chimneys that stand high
their sleeves seems chaotic, unknitting -
they sweep the fallen leaves - as a reply
It seems that a herd of spirited horses
are running invisibly throughout the town
and after them fall tears heavy and sodden
shed of dry eyes of grey dust that runs down.
The sky is deserted , there are no birds
the clouds look like tracks into a field
and wind ploughs them first, before he seeds
his waters of rain - to harvest big yield
The cranes on port are swinging and swaying
as some drunken guards who stand on the shore
the waves run and crash, madly ,wild-playing
into the concrete bosom of quay more and more
To tell you about Saturday...but this one today
is angry to every and each one on Earth
but I know for Saturdays hatred's far away
and I think it is just some rage undeserved...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Кой разсърди Събота?
на една Баронеса Лунна Светлина
Обещах ти Събота. А точно тази
съвсем не става за разказване!
Развързала е, явно, Ветровете си
и те прииждат лудо, на талази.
Препъват се в ръцете на антените,
провират се между високите комини,
ръкавите им сякаш са разплетени –
повличат паднали листа отдето минат.
Изглежда, сякаш стадо Вихрогони
невидими препускат над града.
След тях по улиците тежко се отронват
пресъхнали сълзи от сивкав прах.
Небето е пустинно. Няма птици.
А облаците са досущ като бразди.
И Вятърът ги разорава, да засее
в тях семе от Дъждовните води.
А на пристанището крановете се люлеят,
като пияни стражи, спрели край брега.
Вълните се разбиват, полудели
на кея във бетоновата гръд.
Да ти разкажа Събота...А точно тази
се е разсърдила на цялата Земя!
Но Съботите са лишени от омраза.
И сигурно това е просто гняв...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_22.html
Who made Saturday angry?
(to baroness Moon Light)
I promised you Saturday, but not like this one
It just isn't proper to use as a story
it has untied winds ,they are blowing undone
and crazily they resemble mad glory
Тhey stumble... in the hands of the antennas
and go among the chimneys that stand high
their sleeves seems chaotic, unknitting -
they sweep the fallen leaves - as a reply
It seems that a herd of spirited horses
are running invisibly throughout the town
and after them fall tears heavy and sodden
shed of dry eyes of grey dust that runs down.
The sky is deserted , there are no birds
the clouds look like tracks into a field
and wind ploughs them first, before he seeds
his waters of rain - to harvest big yield
The cranes on port are swinging and swaying
as some drunken guards who stand on the shore
the waves run and crash, madly ,wild-playing
into the concrete bosom of quay more and more
To tell you about Saturday...but this one today
is angry to every and each one on Earth
but I know for Saturdays hatred's far away
and I think it is just some rage undeserved...
превод на английски yanbibiyan
Не ти трябва да разбираш...
26-10-2018 01:07
Не ти трябва да разбираш...
Няма никаква логика в мен.
Само дъга, на възел завързана.
Букет от кокичета, вместо сърце -
вечно към някаква пролет си бързам.
Хрумват ми люляци. Насред снега.
Рисувам звезди по обед в тревите.
Нощем отказвам изобщо да спя –
в твоите сънища идвам да скитам.
Зная езика на сините птици.
Мога да шия криле от коприва.
(А някой преди съшиваше ризи.
Обаче на мене криле ми отиват.)
Така, че не бързай. Не знаеш кога
ще опаря дланта ти и ще литна високо.
Аз нямам логика. Само дъга.
Който иска да плува – скача в дълбокото.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_3868.html
You don't need to understand...
I know There's no logic into my soul
just a colorful rainbow tied on a knot
instead of my heart - white snowdrops grow
I'm chasing a spring(or a summer-it's hot)
I fancy blue lilacs among fallen snow
at lunchtime I'm drawing stars on the grass
at night I deny into sleep to fall
in your dreams I'm coming, wandering fast
I know the language of all the blue birds
and I can sew wings of soft greenish nettle
(someone before sewed some kind of shirts
but wings fit me nice, as light as petals)
So don't hurry now, you just don't know when
I will sting on your palm and soar in the air
there's no logic in me ,I'm a rainbow,a glen
if you wanna swim -in the deep dive... down there
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не ти трябва да разбираш...
Няма никаква логика в мен.
Само дъга, на възел завързана.
Букет от кокичета, вместо сърце -
вечно към някаква пролет си бързам.
Хрумват ми люляци. Насред снега.
Рисувам звезди по обед в тревите.
Нощем отказвам изобщо да спя –
в твоите сънища идвам да скитам.
Зная езика на сините птици.
Мога да шия криле от коприва.
(А някой преди съшиваше ризи.
Обаче на мене криле ми отиват.)
Така, че не бързай. Не знаеш кога
ще опаря дланта ти и ще литна високо.
Аз нямам логика. Само дъга.
Който иска да плува – скача в дълбокото.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_3868.html
You don't need to understand...
I know There's no logic into my soul
just a colorful rainbow tied on a knot
instead of my heart - white snowdrops grow
I'm chasing a spring(or a summer-it's hot)
I fancy blue lilacs among fallen snow
at lunchtime I'm drawing stars on the grass
at night I deny into sleep to fall
in your dreams I'm coming, wandering fast
I know the language of all the blue birds
and I can sew wings of soft greenish nettle
(someone before sewed some kind of shirts
but wings fit me nice, as light as petals)
So don't hurry now, you just don't know when
I will sting on your palm and soar in the air
there's no logic in me ,I'm a rainbow,a glen
if you wanna swim -in the deep dive... down there
превод на английски yanbibiyan
Къде се крие Нощта през деня?
26-10-2018 01:06
Къде се крие Нощта през деня?
Нощта е черна като котка.
Пресича белия площад.
Умилква се лениво-кротка
и кара къщите да спят.
Със меки лапички, безшумно,
кръстосва цялата Земя.
Преде и мърка до разсъмване
по улиците на града.
Когато Слънцето изгрее,
тя става малка, като бобче.
Небето тихо я прибира
на топло, в задното си джобче.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_21.html
Where is the night hiding in the day?
The Night is so black like a cat
She's crossing the very white square
She's fawning lazily ,even sad
making houses asleep that are there
with her soft paws, without any noise
She's wandering through all the Earth
She's purring tender (this is her choice)
on the streets of the town (a rebirth)
When the Sun is up and above
She becomes as tiny as bean
Sky takes her,with so much love
in her pocket to warm her within...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Къде се крие Нощта през деня?
Нощта е черна като котка.
Пресича белия площад.
Умилква се лениво-кротка
и кара къщите да спят.
Със меки лапички, безшумно,
кръстосва цялата Земя.
Преде и мърка до разсъмване
по улиците на града.
Когато Слънцето изгрее,
тя става малка, като бобче.
Небето тихо я прибира
на топло, в задното си джобче.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_21.html
Where is the night hiding in the day?
The Night is so black like a cat
She's crossing the very white square
She's fawning lazily ,even sad
making houses asleep that are there
with her soft paws, without any noise
She's wandering through all the Earth
She's purring tender (this is her choice)
on the streets of the town (a rebirth)
When the Sun is up and above
She becomes as tiny as bean
Sky takes her,with so much love
in her pocket to warm her within...
превод на английски yanbibiyan
Всяка нощ...
26-10-2018 01:05
Всяка нощ...
Луната шепне мойто име,
тъй както шепне заклинание.
Изглежда някак странно-синя.
А облакът я подминава.
Навярно е самотна горе.
И сигурно и е студено.
И няма с кой да поговори.
И за това - говори с мене.
Протягам длан – да я погаля.
Тя знае колко я обичам.
И всяка нощ за мен изгрява.
А аз съм Лунното момиче.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_20.html
Every night...
The Moon is whispering my name
the way it whispers a good omen
so strange and bluish in a flame
the cloud is passing her ( quite lonely )
she's probably lonesome standing up there
she's probably cold up in the sky
she's probably got No one to share
that's why She's talking to me (even cries)
I stretch out my hand to gently caress her
She knows how much love I've kept for her
and every night She's rising up the world
I am the charming , small Moon-lit girl...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Всяка нощ...
Луната шепне мойто име,
тъй както шепне заклинание.
Изглежда някак странно-синя.
А облакът я подминава.
Навярно е самотна горе.
И сигурно и е студено.
И няма с кой да поговори.
И за това - говори с мене.
Протягам длан – да я погаля.
Тя знае колко я обичам.
И всяка нощ за мен изгрява.
А аз съм Лунното момиче.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_20.html
Every night...
The Moon is whispering my name
the way it whispers a good omen
so strange and bluish in a flame
the cloud is passing her ( quite lonely )
she's probably lonesome standing up there
she's probably cold up in the sky
she's probably got No one to share
that's why She's talking to me (even cries)
I stretch out my hand to gently caress her
She knows how much love I've kept for her
and every night She's rising up the world
I am the charming , small Moon-lit girl...
превод на английски yanbibiyan
Една обичайна вечерна магия ...
26-10-2018 01:04
Една обичайна вечерна магия ...
Моят град, с тази морска душа,
като птица е легнал във залива.
И над него плете вечерта
свойте сини, копринени шалове.
Бягат улици. Все към брега...
А в градината спят листопади.
Слиза тънка лилава мъгла
и целува с въздишка площада.
А във въздуха плуват усмивки
и докосват лицата на хората.
Светлинките се плъзват във здрача,
сякаш някой ги сипе от горе.
Скитат сенки из малките улички.
Тракат стъпки по белите плочници...
А пък аз от мъничка си знам -
в този град има живи магьосници!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_19.html
An ordinary evening spell...
My town, with that typical sea soul
like a bird that has laid in the Bay
above it the night's knitting shawls
made of silk and of blue Moon-lit rays
All the streets there run to the beach
in the garden the falling leaves - sleeping
a thin bluish mist comes as a siege
kissing the square with a sigh ...it is weeping
There are smiles floating up in the air
and they touch all the faces of people
all the lights slip across, dusk comes there
as if someone is dropping a ripple
Shadows roaming among narrow streets
steps are echoing on the white pavement
but I've known it since my childish years
that this town houses magic real saviors....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Една обичайна вечерна магия ...
Моят град, с тази морска душа,
като птица е легнал във залива.
И над него плете вечерта
свойте сини, копринени шалове.
Бягат улици. Все към брега...
А в градината спят листопади.
Слиза тънка лилава мъгла
и целува с въздишка площада.
А във въздуха плуват усмивки
и докосват лицата на хората.
Светлинките се плъзват във здрача,
сякаш някой ги сипе от горе.
Скитат сенки из малките улички.
Тракат стъпки по белите плочници...
А пък аз от мъничка си знам -
в този град има живи магьосници!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_19.html
An ordinary evening spell...
My town, with that typical sea soul
like a bird that has laid in the Bay
above it the night's knitting shawls
made of silk and of blue Moon-lit rays
All the streets there run to the beach
in the garden the falling leaves - sleeping
a thin bluish mist comes as a siege
kissing the square with a sigh ...it is weeping
There are smiles floating up in the air
and they touch all the faces of people
all the lights slip across, dusk comes there
as if someone is dropping a ripple
Shadows roaming among narrow streets
steps are echoing on the white pavement
but I've known it since my childish years
that this town houses magic real saviors....
превод на английски yanbibiyan
Случайно пробягал слънчев отблясък...
26-10-2018 01:03
Случайно пробягал слънчев отблясък...
Плъзна тънки пръсти Есента
сред кичурите на пъстрите дървета.
После пълни шепи със листа
пръсна по заспалите павета.
Звънна вятър - остър, светлоок -
по телата на студените прозорци.
Тежък облак, свил се на кълбо,
с гларусите нещо си говореше.
Аз бях топла. Като липов чай.
Киселеех сладко. Като ябълка.
Бях за малко късче светлина
в непрогледните очи на мрака ти.
Ти поиска ли ме? Или беше сън?
Кратък, като вдишване на птица.
Като дума, казана на ум.
И светулка в нечия зеница.
Не разбрах. А вънка есента
разпилява жълто по паважа.
Запази ме - стръкче светлина
в тъмните ти нощни пейзажи...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_18.html
A sunny reflection that has run accidentally
The Autumn slipped its slender fingers
among the tree locks, full of colour
then spread full hands of falling leaves
upon the pavements in their sleeping parlor
The blue-eyed wind so sharp and chilly
tolled on the bodies on the window panes
a heavy cloud crouched up,and looking silly
was talking to the gulls, something insane
As a cup of linden tea - I was so warm
as an apple I was sour, a bit sweet
a piece of light for a moment I call
in the eyes impenetrable of your dark downbeat
Did you want me ? Or was it a dream?
as short as a breath made by a bird
as a word said in mind or as it seem
as a worm in a pupil glowing but hurt
I did not understand, but Autumn outside
is spreading its yellow upon the sidewalks
keep me in You, as a blade of grass light
in the dark nightly scenery (and ...do not talk)...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Случайно пробягал слънчев отблясък...
Плъзна тънки пръсти Есента
сред кичурите на пъстрите дървета.
После пълни шепи със листа
пръсна по заспалите павета.
Звънна вятър - остър, светлоок -
по телата на студените прозорци.
Тежък облак, свил се на кълбо,
с гларусите нещо си говореше.
Аз бях топла. Като липов чай.
Киселеех сладко. Като ябълка.
Бях за малко късче светлина
в непрогледните очи на мрака ти.
Ти поиска ли ме? Или беше сън?
Кратък, като вдишване на птица.
Като дума, казана на ум.
И светулка в нечия зеница.
Не разбрах. А вънка есента
разпилява жълто по паважа.
Запази ме - стръкче светлина
в тъмните ти нощни пейзажи...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_18.html
A sunny reflection that has run accidentally
The Autumn slipped its slender fingers
among the tree locks, full of colour
then spread full hands of falling leaves
upon the pavements in their sleeping parlor
The blue-eyed wind so sharp and chilly
tolled on the bodies on the window panes
a heavy cloud crouched up,and looking silly
was talking to the gulls, something insane
As a cup of linden tea - I was so warm
as an apple I was sour, a bit sweet
a piece of light for a moment I call
in the eyes impenetrable of your dark downbeat
Did you want me ? Or was it a dream?
as short as a breath made by a bird
as a word said in mind or as it seem
as a worm in a pupil glowing but hurt
I did not understand, but Autumn outside
is spreading its yellow upon the sidewalks
keep me in You, as a blade of grass light
in the dark nightly scenery (and ...do not talk)...
превод на английски yanbibiyan
Една въздишка светлина
26-10-2018 01:02
Една въздишка светлина
Късно Слънце, пронизало облака.
Сноп лъчи, завалял над Света.
Сякаш Бог от високо докосна
с нежни пръсти добрата Земя.
Стана жълто в листата умиращи -
като глътка живот подарен.
Заблестяха крилете на птиците
по ръба на смълчания ден.
Ако можех, бих те докоснала
като тези последни лъчи.
Ала моите облаци...Много са...
Как да стигна до теб, ми кажи?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_17.html
Just a sign of light
The Sun is so late , It pierces clouds
a shaft of ray-light falling over the world
As if God from afar above the crowds
is touching with fingers the Mother Earth
And It became yellow in the leaves dying fast
as a gulp of life that to them has been given
the wings of the birds became sparkling blast
on the edge of the day that has been forgiven
I would touch you for sure ,if only I could
as those last sunny fading soft rays
but too many a cloud... above me I've found
how,tell me please, can I reach you in space?
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Една въздишка светлина
Късно Слънце, пронизало облака.
Сноп лъчи, завалял над Света.
Сякаш Бог от високо докосна
с нежни пръсти добрата Земя.
Стана жълто в листата умиращи -
като глътка живот подарен.
Заблестяха крилете на птиците
по ръба на смълчания ден.
Ако можех, бих те докоснала
като тези последни лъчи.
Ала моите облаци...Много са...
Как да стигна до теб, ми кажи?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_17.html
Just a sign of light
The Sun is so late , It pierces clouds
a shaft of ray-light falling over the world
As if God from afar above the crowds
is touching with fingers the Mother Earth
And It became yellow in the leaves dying fast
as a gulp of life that to them has been given
the wings of the birds became sparkling blast
on the edge of the day that has been forgiven
I would touch you for sure ,if only I could
as those last sunny fading soft rays
but too many a cloud... above me I've found
how,tell me please, can I reach you in space?
превод на английски yanbibiyan
Когато забравя прозореца отворен...
26-10-2018 01:00
Когато забравя прозореца отворен...
Във нощи като тази съм различна.
Разпускам плитките на тъмните коси.
А есенния въздух ме обича
и с хладни устни нещо ми шепти.
Съблича дрехите ми и ми дава други-
ефирни, като звезден ореол.
От пръстите му цялата настръхвам
под тънкото си лунно кимоно.
Дори не знам дали ми е студено.
А есенния въздух ме целува.
Ръцете му копнеят да ме вземат
и само в неговия свят да съществувам.
С разпуснати коси и босонога,
във нощи като тази съм различна.
Небето се покрива с тънък облак,
а есенния въздух ме обича...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_6769.html
When I leave the window open...
I am different In nights just like these
I'm unbraiding my plaits of my darky hair
the autumn air is loving me , with a kiss
whispering something its cool lips He share
He's undressing my clothes,and giving me new
they are ethereal like a starry bright nimbus
under his fingers I bristle , I am so true
under His Moon-lit attire , thin symbol
I don't know at all if I feel the cold
the autumn soft air is kissing me gently
his hands are longing to take me and behold
to exist in his world ...( not at all incidentally)
No socks,barefoot,and with hairs unbraided
I am so different in nights just like these
the sky's overcast with a cloud that has faded
the air of autumn is loving me ..with a kiss...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Когато забравя прозореца отворен...
Във нощи като тази съм различна.
Разпускам плитките на тъмните коси.
А есенния въздух ме обича
и с хладни устни нещо ми шепти.
Съблича дрехите ми и ми дава други-
ефирни, като звезден ореол.
От пръстите му цялата настръхвам
под тънкото си лунно кимоно.
Дори не знам дали ми е студено.
А есенния въздух ме целува.
Ръцете му копнеят да ме вземат
и само в неговия свят да съществувам.
С разпуснати коси и босонога,
във нощи като тази съм различна.
Небето се покрива с тънък облак,
а есенния въздух ме обича...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_6769.html
When I leave the window open...
I am different In nights just like these
I'm unbraiding my plaits of my darky hair
the autumn air is loving me , with a kiss
whispering something its cool lips He share
He's undressing my clothes,and giving me new
they are ethereal like a starry bright nimbus
under his fingers I bristle , I am so true
under His Moon-lit attire , thin symbol
I don't know at all if I feel the cold
the autumn soft air is kissing me gently
his hands are longing to take me and behold
to exist in his world ...( not at all incidentally)
No socks,barefoot,and with hairs unbraided
I am so different in nights just like these
the sky's overcast with a cloud that has faded
the air of autumn is loving me ..with a kiss...
превод на английски yanbibiyan
Защото съм забравила да кажа нещо...
26-10-2018 00:59
Защото съм забравила да кажа нещо...
Опитах се нарисувам еднорог. С пастели.
И с вятър вместо грива.
И после себе си да нарисувам на гърба му.
Как си отивам.
Тревите покрай нас да са цъфтящи. Разлюлени.
А Слънцето – високо.
Да няма път, а само много, много въздух.
И сто посоки.
Опитах се да нарисувам как си тръгвам.
Не се обръщам.
А всъщност на картината се вижда
как се връщам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_16.html
Because I've forgotten something to say...
I tried to draw a unicorn in pastels
and put a wind instead of mane
adn draw myself on its back riding
while I am leaving ( once again )...
The grass around us...blooming, waving hair
the sun so high above the ground
no road , no path , just lots of air
and a hundred directions that can be found
I tried to draw how I am leaving
and how I do not turn around
in fact the picture is now telling me
that I am coming back , (myself I've found)...
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I tried to draw the way I am leaving
and I simply don't turn my head back
in fact on the picture ( maybe not seemingly )
it's me coming back,'cos' there's something I lack....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Защото съм забравила да кажа нещо...
Опитах се нарисувам еднорог. С пастели.
И с вятър вместо грива.
И после себе си да нарисувам на гърба му.
Как си отивам.
Тревите покрай нас да са цъфтящи. Разлюлени.
А Слънцето – високо.
Да няма път, а само много, много въздух.
И сто посоки.
Опитах се да нарисувам как си тръгвам.
Не се обръщам.
А всъщност на картината се вижда
как се връщам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_16.html
Because I've forgotten something to say...
I tried to draw a unicorn in pastels
and put a wind instead of mane
adn draw myself on its back riding
while I am leaving ( once again )...
The grass around us...blooming, waving hair
the sun so high above the ground
no road , no path , just lots of air
and a hundred directions that can be found
I tried to draw how I am leaving
and how I do not turn around
in fact the picture is now telling me
that I am coming back , (myself I've found)...
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
I tried to draw the way I am leaving
and I simply don't turn my head back
in fact on the picture ( maybe not seemingly )
it's me coming back,'cos' there's something I lack....
превод на английски yanbibiyan
чай от есенни листа
26-10-2018 00:58
чай от есенни листа
И тази късна есен се разлива
по устните ми, сякаш е сълза.
Ухае на тъга и на тръпчиво,
но аз не я изричам, а мълча.
Какво да кажа...Толкова е късно...
Утрата се завиват със слани.
На облака кожуха му е скъсан.
Невидим дъжд над мен и теб вали.
А ти вървиш. Уж знаеш точно пътя.
Защо, тогава, още си далеч?
Строиш си вечност май. От стъпки.
Които никога не стигат тук, до мен.
А устните ми чакат твойте устни.
Но имат само есенната тишина.
Изглежда май със теб сме се пропуснали...
Какво да кажа ... тихо е. Мълча.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_4454.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
чай от есенни листа
И тази късна есен се разлива
по устните ми, сякаш е сълза.
Ухае на тъга и на тръпчиво,
но аз не я изричам, а мълча.
Какво да кажа...Толкова е късно...
Утрата се завиват със слани.
На облака кожуха му е скъсан.
Невидим дъжд над мен и теб вали.
А ти вървиш. Уж знаеш точно пътя.
Защо, тогава, още си далеч?
Строиш си вечност май. От стъпки.
Които никога не стигат тук, до мен.
А устните ми чакат твойте устни.
Но имат само есенната тишина.
Изглежда май със теб сме се пропуснали...
Какво да кажа ... тихо е. Мълча.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_4454.html
..., което е по-вероятно
26-10-2018 00:33
..., което е по-вероятно
Ти ли опакова небето със облаци?
Виж Луната как плахо наднича.
Вятърът скита, изгубен над клоните,
после се спъва и коленичи.
Искам да мога да стигна до горе
и да изчопля дупчици в небето.
А през тях, като през ключалки
звездите да надзъртат и да светят.
Тези нощи, пълни с много есен
нещо все ме карат да тъгувам.
Теб те няма. Произвеждаш облаци.
Или пък въобще не съществуваш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_14.html
...,which is more probable
Did you wrap up sky with the clouds?
see how the Moon is timidly peeping
wind wanders in branches,above the crowds
then He stumbles and kneels after creeping
I want...somehow to reach high up
to poke tiny cracks into the sky
through them just like through keyholes
the stars would peer with twinkling light
These nights are full of so much autumn
they make me feel sad ,yes, quite a bit
you are away, and producing clouds soften
or you maybe don't... exist in Earth grid...
======================
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
..., което е по-вероятно
Ти ли опакова небето със облаци?
Виж Луната как плахо наднича.
Вятърът скита, изгубен над клоните,
после се спъва и коленичи.
Искам да мога да стигна до горе
и да изчопля дупчици в небето.
А през тях, като през ключалки
звездите да надзъртат и да светят.
Тези нощи, пълни с много есен
нещо все ме карат да тъгувам.
Теб те няма. Произвеждаш облаци.
Или пък въобще не съществуваш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_14.html
...,which is more probable
Did you wrap up sky with the clouds?
see how the Moon is timidly peeping
wind wanders in branches,above the crowds
then He stumbles and kneels after creeping
I want...somehow to reach high up
to poke tiny cracks into the sky
through them just like through keyholes
the stars would peer with twinkling light
These nights are full of so much autumn
they make me feel sad ,yes, quite a bit
you are away, and producing clouds soften
or you maybe don't... exist in Earth grid...
======================
превод на английски yanbibiyan
И чакам на някаква малка звезда...
26-10-2018 00:30
И чакам на някаква малка звезда...
Когато се разхождаш сред звездите
на твоето забравено небе,
ще видиш – птиците долитат
със слънце върху белите криле.
Ще видиш, как се раждат дъждовете,
как облаците се подреждат, като пъзел.
Ще хванеш нишката на времето в ръцете си
и сигурно ще осъзнаеш, че не бързаш.
Ще яхнеш някаква разсеяна комета
и отвисоко ще помахаш на Земята.
Край теб ще стане светло, много светло,
а ти ще си свободен. Като вятъра.
Вдигни очи. Небето ти те чака.
Земята стана малка за мечтите ти.
Звездите са фенерчета във мрака,
А аз... безкрайно те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_2512.html
And I am waiting on a little star
When you are walking among the stars
onto your long forgotten sky
you'll see the birds perching at last
on their white wings the blazing Sun
You will see the way how rains are born
the way that the clouds, like a puzzle arrange
you will take the thread of Time , and alone
and you'll realize that to hurry is ... strange
You will ride upon a random commet
and you'll wave to Earth far from above
it will be so light the lights will be falling
and you will be free as wind in love
Raise your eyes .Your sky is awaiting
the Earth's become so small for your dreams
the stars are torches - they are your saviors
and I ... really love you it is true , not some whims
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И чакам на някаква малка звезда...
Когато се разхождаш сред звездите
на твоето забравено небе,
ще видиш – птиците долитат
със слънце върху белите криле.
Ще видиш, как се раждат дъждовете,
как облаците се подреждат, като пъзел.
Ще хванеш нишката на времето в ръцете си
и сигурно ще осъзнаеш, че не бързаш.
Ще яхнеш някаква разсеяна комета
и отвисоко ще помахаш на Земята.
Край теб ще стане светло, много светло,
а ти ще си свободен. Като вятъра.
Вдигни очи. Небето ти те чака.
Земята стана малка за мечтите ти.
Звездите са фенерчета във мрака,
А аз... безкрайно те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_2512.html
And I am waiting on a little star
When you are walking among the stars
onto your long forgotten sky
you'll see the birds perching at last
on their white wings the blazing Sun
You will see the way how rains are born
the way that the clouds, like a puzzle arrange
you will take the thread of Time , and alone
and you'll realize that to hurry is ... strange
You will ride upon a random commet
and you'll wave to Earth far from above
it will be so light the lights will be falling
and you will be free as wind in love
Raise your eyes .Your sky is awaiting
the Earth's become so small for your dreams
the stars are torches - they are your saviors
and I ... really love you it is true , not some whims
превод на английски yanbibiyan
Предчувствие на вкус
26-10-2018 00:29
Предчувствие на вкус
Пет - шест стъпки има до Зимата.
По Въздуха днеска усетих.
Беше висулков. Броеше комините
и после настръхна в ръцете ми.
Няколко шепи сняг носеше в джоба си
и скачаше смешно с врабчетата.
Небето си сложи ушанка от облаци
(но искаше тайно с райета).
Дърветата спяха. Но нямаха шалове.
А Въздухът имаше вкус на снежинки.
Миришеше тихо на скрежово бяло,
откраднал парфюма на Зимата...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_13.html
Pre-sense about taste
Only five or six steps to the Winter
I could tell that... by the air today
It was like icicle counting the chimneys
and then in my hands It just bristled away
He had some handfuls of snow in His pocket
jumping so awkwardly with all the sparrows
the sky put an ear-cap made of clouds, in a socket
but secretly wanted a caps on stripes ..yellow
The trees were sleeping, but they had no shawls
the air had the taste of soft pure snowflakes
it had the taste of an icy crystal white call
stealing the perfume of Mrs.Winter that breaks...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Предчувствие на вкус
Пет - шест стъпки има до Зимата.
По Въздуха днеска усетих.
Беше висулков. Броеше комините
и после настръхна в ръцете ми.
Няколко шепи сняг носеше в джоба си
и скачаше смешно с врабчетата.
Небето си сложи ушанка от облаци
(но искаше тайно с райета).
Дърветата спяха. Но нямаха шалове.
А Въздухът имаше вкус на снежинки.
Миришеше тихо на скрежово бяло,
откраднал парфюма на Зимата...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_13.html
Pre-sense about taste
Only five or six steps to the Winter
I could tell that... by the air today
It was like icicle counting the chimneys
and then in my hands It just bristled away
He had some handfuls of snow in His pocket
jumping so awkwardly with all the sparrows
the sky put an ear-cap made of clouds, in a socket
but secretly wanted a caps on stripes ..yellow
The trees were sleeping, but they had no shawls
the air had the taste of soft pure snowflakes
it had the taste of an icy crystal white call
stealing the perfume of Mrs.Winter that breaks...
превод на английски yanbibiyan
Напълно достатъчен спомен...
26-10-2018 00:28
Напълно достатъчен спомен...
Не помня думите ти. Помня тишината,
която казваше, че ме обичаш.
Не помня пътищата. Помня вятъра.
И тъмното желание в очите ти.
Забравила съм също звездопадите.
Забравила съм всичките посоки.
Забравила съм лятото, цикадите,
и въздуха тръпчив на сенокоса.
А помня само тишината между двама ни.
Наситена. Лилава. Споделена.
Беззвучното докосване на дланите
когато ти поиска да ме вземеш...
И помня мълчаливите треви.
Дъхът ти, сенките, Луната горе...
А ти, ако си спомняш думи – забрави...
Помни ме тиха, лятна ...твоя.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_12.html
A memory that is absolutely enough
I don't remember the words , but the silence
that was telling to me that You loved me
the roads I don't remember, nor their guidance
I remember the wind and your wish grown inside me
I've forgotten the bright falling stars
I've forgotten all the directions
I've forgotten the summer and cicadas
the air so tart... and the haymaking reflections
I remember the silence between both of us
so full and purple ...and so shared
the gentle touch without sound of our palms
when you wanted to take me ,the moment You dared
I remember the quiet green grass
Your spirit, the shadow, the Moon up above
If you remember the words... you remember...alas
please remember me quiet ,full of summer , your love...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Напълно достатъчен спомен...
Не помня думите ти. Помня тишината,
която казваше, че ме обичаш.
Не помня пътищата. Помня вятъра.
И тъмното желание в очите ти.
Забравила съм също звездопадите.
Забравила съм всичките посоки.
Забравила съм лятото, цикадите,
и въздуха тръпчив на сенокоса.
А помня само тишината между двама ни.
Наситена. Лилава. Споделена.
Беззвучното докосване на дланите
когато ти поиска да ме вземеш...
И помня мълчаливите треви.
Дъхът ти, сенките, Луната горе...
А ти, ако си спомняш думи – забрави...
Помни ме тиха, лятна ...твоя.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_12.html
A memory that is absolutely enough
I don't remember the words , but the silence
that was telling to me that You loved me
the roads I don't remember, nor their guidance
I remember the wind and your wish grown inside me
I've forgotten the bright falling stars
I've forgotten all the directions
I've forgotten the summer and cicadas
the air so tart... and the haymaking reflections
I remember the silence between both of us
so full and purple ...and so shared
the gentle touch without sound of our palms
when you wanted to take me ,the moment You dared
I remember the quiet green grass
Your spirit, the shadow, the Moon up above
If you remember the words... you remember...alas
please remember me quiet ,full of summer , your love...
превод на английски yanbibiyan
Зад завесата на нощта...
26-10-2018 00:27
Зад завесата на нощта...
Ела...След залез ставам нежна.
Събличам бавно миналия ден.
Под миглите ми тихо се процеждат
желания със цвят на ветрове.
Изтривам делничните скучни думи
и уча нови. Пишещи любов.
Оставам топла. Чиста. Лунна.
Без отговор. И без въпрос.
Превръщам се във аромат на лято.
Смутена, иззад рамо те поглеждам.
В очите ми съзвездия изгряват.
Ела...след залез ставам нежна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_11.html
Behind the curtains of the night...
Come...After sunset I become tender
then I undress the gray fading day
under my lashes then quietly linger
all my colorful wishes and then I just pray
I erase the everyday words ..they're boring
and I learn some new...that can write love
I stay hot and pure,to the Moon I'm flowing
with no answer,nor question I fly above
then I'm becoming soft hot summer scent
and shy, I look at you, behind my shoulder
and constellations shine in my eyes' bent
come after sunset ..when I'm tender and golden...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Зад завесата на нощта...
Ела...След залез ставам нежна.
Събличам бавно миналия ден.
Под миглите ми тихо се процеждат
желания със цвят на ветрове.
Изтривам делничните скучни думи
и уча нови. Пишещи любов.
Оставам топла. Чиста. Лунна.
Без отговор. И без въпрос.
Превръщам се във аромат на лято.
Смутена, иззад рамо те поглеждам.
В очите ми съзвездия изгряват.
Ела...след залез ставам нежна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_11.html
Behind the curtains of the night...
Come...After sunset I become tender
then I undress the gray fading day
under my lashes then quietly linger
all my colorful wishes and then I just pray
I erase the everyday words ..they're boring
and I learn some new...that can write love
I stay hot and pure,to the Moon I'm flowing
with no answer,nor question I fly above
then I'm becoming soft hot summer scent
and shy, I look at you, behind my shoulder
and constellations shine in my eyes' bent
come after sunset ..when I'm tender and golden...
превод на английски yanbibiyan
Ако те има...
26-10-2018 00:04
Ако те има...
Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.
Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.
Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_09.html
If you exist ...
Hold me in your arms,but don't look in my eyes
I have buried in them so many tears and cries
give me a kiss on my cheek, and tell me a story
then stay with me ...chase away all of my worries
Leave only when My breath.... is even and easy
when my pulse's back to normal and my head is not dizzy
You can make me smile only in my sleep if you draw
a bright Sun disk,by my bed, then I'll ask of no more
Hold me near you , so I can hear the throb your heart
to become a small dot , into your sleep to depart
a magic so bright,,, your hands are for me
tired and crouched I will sleep and I'll be...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Ако те има...
Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.
Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.
Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_09.html
If you exist ...
Hold me in your arms,but don't look in my eyes
I have buried in them so many tears and cries
give me a kiss on my cheek, and tell me a story
then stay with me ...chase away all of my worries
Leave only when My breath.... is even and easy
when my pulse's back to normal and my head is not dizzy
You can make me smile only in my sleep if you draw
a bright Sun disk,by my bed, then I'll ask of no more
Hold me near you , so I can hear the throb your heart
to become a small dot , into your sleep to depart
a magic so bright,,, your hands are for me
tired and crouched I will sleep and I'll be...
превод на английски yanbibiyan
По свечеряване, когато ставам друга...
26-10-2018 00:03
По свечеряване, когато ставам друга...
Във онзи миг,
когато падна здрачът,
когато всички
полусенки оживяха
аз се събудих-
цялата прозрачна
и сякаш от
копнежи бях направена.
Но първо бях топола.
После вятърът
съблече дрехата ми от листа.
Луната ме видя-
свенливо – гола,
и тайно ме превърна
във жена.
Наметна раменете ми
със шлейфа си-
прозирно-сребърен,
оплетен от лъчи.
Със тънки пръсти
нарисува силуета ми.
А някъде започна да вали.
Ухаеше на есен
в тъмнината.
Луната ме целуна
и заспа.
И пак край мене се
изви събуден вятър...
Но аз не бях топола.
Бях жена...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_08.html
At dusk, when I am different...
At the moment when dusk's falling down
when every half-shadow becomes alive
I woke up alone in transparent gown
made from the wishes and from all my strive
At first I was a poplar,but then the wind
took off all my clothes of yellow leaves
the Moon saw me naked , and coy from within
and made me a woman (and made me believe)
It put its mantle on my shoulders...wet
it was transparent-silver,knit of rays
it drew with fingers my own silhouette
rain came down lightly in a distant place
The autumn smelled of autumn in the dark
Moon kissed me softly,then She fell asleep
the wind came round me, woken by a lark
a poplar no more was I but a woman -I still keep
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
По свечеряване, когато ставам друга...
Във онзи миг,
когато падна здрачът,
когато всички
полусенки оживяха
аз се събудих-
цялата прозрачна
и сякаш от
копнежи бях направена.
Но първо бях топола.
После вятърът
съблече дрехата ми от листа.
Луната ме видя-
свенливо – гола,
и тайно ме превърна
във жена.
Наметна раменете ми
със шлейфа си-
прозирно-сребърен,
оплетен от лъчи.
Със тънки пръсти
нарисува силуета ми.
А някъде започна да вали.
Ухаеше на есен
в тъмнината.
Луната ме целуна
и заспа.
И пак край мене се
изви събуден вятър...
Но аз не бях топола.
Бях жена...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_08.html
At dusk, when I am different...
At the moment when dusk's falling down
when every half-shadow becomes alive
I woke up alone in transparent gown
made from the wishes and from all my strive
At first I was a poplar,but then the wind
took off all my clothes of yellow leaves
the Moon saw me naked , and coy from within
and made me a woman (and made me believe)
It put its mantle on my shoulders...wet
it was transparent-silver,knit of rays
it drew with fingers my own silhouette
rain came down lightly in a distant place
The autumn smelled of autumn in the dark
Moon kissed me softly,then She fell asleep
the wind came round me, woken by a lark
a poplar no more was I but a woman -I still keep
превод на английски yanbibiyan
Апокрифните ти мисли
26-10-2018 00:01
Апокрифните ти мисли
Сглобявай ме наново. От фантазии.
Кръсти на мен последния кошмар.
Недей да си признаваш, че ме пазиш.
Изтрий ме цялата. И тайно ме създай.
В косите ми дъхът ти се изгубва,
когато тръгне върху голия ми гръб.
Сънуваш ме. А толкова си буден!
Отричащите себе си ... не спят.
По дланите ти паря. И ме има
в мига, във който рухваш уморен.
По котешки лениво се извивам
и тръгвам по мечтите ти. Напред.
А ти отричай. Колкото си искаш.
Дори, когато устните ти ме шептят.
Дори, когато ме превръщаш в писък.
Дори, когато ме крадеш от вечерта.
Отричай ме. И бавно ме възвръщай.
По шията ми напиши с език,
че все едно е днес дали сме същите.
Защото вечността е просто миг...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_1383.html
our apocryphal thoughts
Assemble me again. Made out of fantasies.
and give my name to your latest nightmare
do not confess that you are guarding me
erase me , then create me, do not share !
Your breath's getting lost into my hairs
when it starts walking onto my naked back
You're dreaming of me , awake in despair
those denying themselves - the sleep for them lacks
I'm hot on your palms - and I exist
the moment when you're falling into small pieces
like a small lazy cat my body I twist
I'm walking on my dreams - towards my wishes
You can deny as much as you like
even the time your lips whisper my name
even when you make a scream of me, strike
even when you take me from my night's aim
Deny me and retrieve me ... very slowly
write on my neck with your tongue, write on me
that it doesn't matter we're the same or we're lonely
because eternity is a moment , you see....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Апокрифните ти мисли
Сглобявай ме наново. От фантазии.
Кръсти на мен последния кошмар.
Недей да си признаваш, че ме пазиш.
Изтрий ме цялата. И тайно ме създай.
В косите ми дъхът ти се изгубва,
когато тръгне върху голия ми гръб.
Сънуваш ме. А толкова си буден!
Отричащите себе си ... не спят.
По дланите ти паря. И ме има
в мига, във който рухваш уморен.
По котешки лениво се извивам
и тръгвам по мечтите ти. Напред.
А ти отричай. Колкото си искаш.
Дори, когато устните ти ме шептят.
Дори, когато ме превръщаш в писък.
Дори, когато ме крадеш от вечерта.
Отричай ме. И бавно ме възвръщай.
По шията ми напиши с език,
че все едно е днес дали сме същите.
Защото вечността е просто миг...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_1383.html
our apocryphal thoughts
Assemble me again. Made out of fantasies.
and give my name to your latest nightmare
do not confess that you are guarding me
erase me , then create me, do not share !
Your breath's getting lost into my hairs
when it starts walking onto my naked back
You're dreaming of me , awake in despair
those denying themselves - the sleep for them lacks
I'm hot on your palms - and I exist
the moment when you're falling into small pieces
like a small lazy cat my body I twist
I'm walking on my dreams - towards my wishes
You can deny as much as you like
even the time your lips whisper my name
even when you make a scream of me, strike
even when you take me from my night's aim
Deny me and retrieve me ... very slowly
write on my neck with your tongue, write on me
that it doesn't matter we're the same or we're lonely
because eternity is a moment , you see....
превод на английски yanbibiyan
Няколко реда обич...
25-10-2018 23:59
Няколко реда обич...
Написах ти най-краткото писмо,
с перо от птица, стигнала Луната.
С мастило от предизгревно сребро.
На лист от тънък, летен вятър.
Написах го с най-тихите слова,
които само пълнолунието знае.
И в него сложих падаща звезда.
Да те науча просто да мечтаеш.
Недей, недей да го четеш на глас!
Чети го само със затворени очи...
...ако поиска да заплаче любовта-
поне по миглите ти нека не личи...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_07.html
Some Love lines...
I wrote you today the shortest letter
with a feather of bird that HAS reached the Moon
in ink made of a sunrise ( just to look better )
on a thin sheet of paper of a breeze over dune
I wrote it...the most silent phrases
that are known to Moon when it's full
and there I put a falling star traces
to teach You a dream (like children at school)
But please don't read it! Don't read it aloud!
JUst read it when your eyes are shut...
if Love wants to cry ( it does with no sound )
one can tell by your lashes (tiny red drops like blood )...
==========
the shortest letter I wrote to You
with a feather of bird that has touched the Moon
in ink made of silver upon sunset , so true
on a thin puff of wind above sea blue lagoon...
Don't read it aloud , I beg You, do not !
read it just when your eyelids are over your eyes
when Love wants to cry ,it will let tiny drops
they will come on your lashes, a sign of thy* cries
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Няколко реда обич...
Написах ти най-краткото писмо,
с перо от птица, стигнала Луната.
С мастило от предизгревно сребро.
На лист от тънък, летен вятър.
Написах го с най-тихите слова,
които само пълнолунието знае.
И в него сложих падаща звезда.
Да те науча просто да мечтаеш.
Недей, недей да го четеш на глас!
Чети го само със затворени очи...
...ако поиска да заплаче любовта-
поне по миглите ти нека не личи...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_07.html
Some Love lines...
I wrote you today the shortest letter
with a feather of bird that HAS reached the Moon
in ink made of a sunrise ( just to look better )
on a thin sheet of paper of a breeze over dune
I wrote it...the most silent phrases
that are known to Moon when it's full
and there I put a falling star traces
to teach You a dream (like children at school)
But please don't read it! Don't read it aloud!
JUst read it when your eyes are shut...
if Love wants to cry ( it does with no sound )
one can tell by your lashes (tiny red drops like blood )...
==========
the shortest letter I wrote to You
with a feather of bird that has touched the Moon
in ink made of silver upon sunset , so true
on a thin puff of wind above sea blue lagoon...
Don't read it aloud , I beg You, do not !
read it just when your eyelids are over your eyes
when Love wants to cry ,it will let tiny drops
they will come on your lashes, a sign of thy* cries
превод на английски yanbibiyan