Онемелите дни /които обичам/
26-10-2018 02:55
Онемелите дни /които обичам/
Мълча понякога. Понякога мълча...
Когато думите са призрачно-прозрачни,
умират, уморени от това,
че не умеят нищичко да значат.
Тогава слушам звуците на нощите-
заспали птици в скъсано небе.
Тогава ставам като празна поща –
писма не чакам. Не пиши. Недей.
Единствено с Луната си говоря.
Тя става мъж. Побъркан цигулар,
приседнал до комина, най-отгоре,
с разстроена цигулка от мъгла.
Лъкът е дим, издишан от комина.
Мелодия от пепел ли звучи?
По устните ми пада вкус на Зима.
И за това сега ми се мълчи...
П.П. Много ми се искаше да открадна заглавието "Цигулар на покрива", но просто не мога да причиня това на този мюзикъл :)
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_13.html
My silent days ( When I really love )
Sometimes I am silent...and I am quiet...
when the words are transparent as ghosts
because of that my words are dying
because they mean nothing, and they're lost
Then I start listening to all the Night sounds
like birds merely sleeping in the sky when it's torn
I look like an empty post box you've found
not waiting for letters,so don't write at all
Then I'm only talking... just to the Moon.
She has dressed like a man.A crazy fiddler
who's playing his violin made of mist and Lagoon
and sitting on top of the roof,by the chimney
The fiddle's bow's the smoke (as woman's hips)
is this a melody of ash that's in the air?
the taste of Winter's coming softly to my lips
that's why I'm silent, quiet ... ( But really I care )...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Онемелите дни /които обичам/
Мълча понякога. Понякога мълча...
Когато думите са призрачно-прозрачни,
умират, уморени от това,
че не умеят нищичко да значат.
Тогава слушам звуците на нощите-
заспали птици в скъсано небе.
Тогава ставам като празна поща –
писма не чакам. Не пиши. Недей.
Единствено с Луната си говоря.
Тя става мъж. Побъркан цигулар,
приседнал до комина, най-отгоре,
с разстроена цигулка от мъгла.
Лъкът е дим, издишан от комина.
Мелодия от пепел ли звучи?
По устните ми пада вкус на Зима.
И за това сега ми се мълчи...
П.П. Много ми се искаше да открадна заглавието "Цигулар на покрива", но просто не мога да причиня това на този мюзикъл :)
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_13.html
My silent days ( When I really love )
Sometimes I am silent...and I am quiet...
when the words are transparent as ghosts
because of that my words are dying
because they mean nothing, and they're lost
Then I start listening to all the Night sounds
like birds merely sleeping in the sky when it's torn
I look like an empty post box you've found
not waiting for letters,so don't write at all
Then I'm only talking... just to the Moon.
She has dressed like a man.A crazy fiddler
who's playing his violin made of mist and Lagoon
and sitting on top of the roof,by the chimney
The fiddle's bow's the smoke (as woman's hips)
is this a melody of ash that's in the air?
the taste of Winter's coming softly to my lips
that's why I'm silent, quiet ... ( But really I care )...
превод на английски yanbibiyan
...но ти го знаеш
26-10-2018 02:36
...но ти го знаеш
Аз съм просто случайност
във чадъра на зимата.
Имам четири тайни.
Две от тях ще ти стигнат,
за да тръгнат пътеките
под очите солени.
Там, където сърцето ти
крие мисъл за мене.
Аз съм трън във петата.
Всяка крачка ме помни.
Имам вино в душата си
и жарава във стомните.
Аз съм крехка невинност
на ръба на седлото ти.
И сега си отивам.
Все така недокосната.
Но пък нощем се връщам
със очите на котките.
(По стените на къщите
всяка сянка е клопка.)
И се свивам във скута ти.
И от обич ... мълча.
И така те целувам,
все едно съм жена...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_11.html
... But You know it
I am just a mere accident
in the winter's umbrella
I keep all my four secrets
two of them I will sell off
just to start salty paths
under your warm man's eyes
it is where your heart
for me secrets there hides
I'm a thorn in the heel
every step follows me
in my soul the wine spills
the live coal in jugs glee
I'm fragile and innocent
on the edge of the saddle
but now I'm leaving away
I'm untouched,own boat paddle
and I come back at nights
in the eyes of the cats
on the walls, with the sights
where shadows chase bats
In your lap then I cuddle
I stay silent ... of love
then I'm kissing you suddenly
like a white woman - dove ....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
...но ти го знаеш
Аз съм просто случайност
във чадъра на зимата.
Имам четири тайни.
Две от тях ще ти стигнат,
за да тръгнат пътеките
под очите солени.
Там, където сърцето ти
крие мисъл за мене.
Аз съм трън във петата.
Всяка крачка ме помни.
Имам вино в душата си
и жарава във стомните.
Аз съм крехка невинност
на ръба на седлото ти.
И сега си отивам.
Все така недокосната.
Но пък нощем се връщам
със очите на котките.
(По стените на къщите
всяка сянка е клопка.)
И се свивам във скута ти.
И от обич ... мълча.
И така те целувам,
все едно съм жена...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_11.html
... But You know it
I am just a mere accident
in the winter's umbrella
I keep all my four secrets
two of them I will sell off
just to start salty paths
under your warm man's eyes
it is where your heart
for me secrets there hides
I'm a thorn in the heel
every step follows me
in my soul the wine spills
the live coal in jugs glee
I'm fragile and innocent
on the edge of the saddle
but now I'm leaving away
I'm untouched,own boat paddle
and I come back at nights
in the eyes of the cats
on the walls, with the sights
where shadows chase bats
In your lap then I cuddle
I stay silent ... of love
then I'm kissing you suddenly
like a white woman - dove ....
превод на английски yanbibiyan
и...не
26-10-2018 02:34
и...не
Напоследък всичките ми мисли почват с "Не..."
Явно просто имам нужда да отричам -
зимата и хората, птиците и...теб.
И това, че страшно те обичам.
Връзвам с тел пробитите мечти.
Те подрънкват, като стадо хлопки.
И защо така ми се лети?
Сигурно да търся юг. И топлото.
Как пък не измислих нещо с "Да!"?
Не и не... Това е. Отрицание.
Да му се не види на Света!
Тъй и не успях да го позная...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_9473.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
и...не
Напоследък всичките ми мисли почват с "Не..."
Явно просто имам нужда да отричам -
зимата и хората, птиците и...теб.
И това, че страшно те обичам.
Връзвам с тел пробитите мечти.
Те подрънкват, като стадо хлопки.
И защо така ми се лети?
Сигурно да търся юг. И топлото.
Как пък не измислих нещо с "Да!"?
Не и не... Това е. Отрицание.
Да му се не види на Света!
Тъй и не успях да го позная...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_9473.html
Няма значение...
26-10-2018 02:33
Няма значение...
Заради онази вечер, в която
всички птици си свиват гнезда,
аз забравих инстинкта на ятото
и забравих, че имам крила.
И се кръстих Душа На Глухарче.
Доверчиво заспах в твойте длани.
А когато разбрах, че си вятър,
вече бях до край разпиляна...
На тревите по сините хълмове
шепнех летни добри измишльотини
за мечтите, които се сбъдвали
и от тях все пониквал живота ни.
За очите на белите мечки,
във които живеят сияния,
за среброто на вечния север,
в който нямало помен от лятото...
Бях Душа На Глухарче за тебе.
Без да мисля колко съм смъртна.
И сега си летя, непотребна,
без да зная как да се върна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_10.html
It ain't matter...
Because of that very special blue night
when all the birds built up their nests
I forgot the old instinct(when felt in the flight)
I forgot I have wings, and all of the rest
And I took a new name: a Soul-Dandelion
and I slept trustedly within your hands
when I understood you're a wind ( I was blinded )
I was blown all along above misty lands
To the grass of the bluish hillsides
I was whispering - some summer fabrications
'bout the dreams that somehow turn right
of the dreams giving birth to the life ,it's sensation
For the eyes of those polar bears
where such a bright radiance shine
for the silver that only North shares
where summer light No one can find...
I was a Soul-Dandelion for You
never thought that I am just mortal
Now I'm soaring in sky , it is blue
don't know return path,how to say it's forgotten...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Няма значение...
Заради онази вечер, в която
всички птици си свиват гнезда,
аз забравих инстинкта на ятото
и забравих, че имам крила.
И се кръстих Душа На Глухарче.
Доверчиво заспах в твойте длани.
А когато разбрах, че си вятър,
вече бях до край разпиляна...
На тревите по сините хълмове
шепнех летни добри измишльотини
за мечтите, които се сбъдвали
и от тях все пониквал живота ни.
За очите на белите мечки,
във които живеят сияния,
за среброто на вечния север,
в който нямало помен от лятото...
Бях Душа На Глухарче за тебе.
Без да мисля колко съм смъртна.
И сега си летя, непотребна,
без да зная как да се върна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_10.html
It ain't matter...
Because of that very special blue night
when all the birds built up their nests
I forgot the old instinct(when felt in the flight)
I forgot I have wings, and all of the rest
And I took a new name: a Soul-Dandelion
and I slept trustedly within your hands
when I understood you're a wind ( I was blinded )
I was blown all along above misty lands
To the grass of the bluish hillsides
I was whispering - some summer fabrications
'bout the dreams that somehow turn right
of the dreams giving birth to the life ,it's sensation
For the eyes of those polar bears
where such a bright radiance shine
for the silver that only North shares
where summer light No one can find...
I was a Soul-Dandelion for You
never thought that I am just mortal
Now I'm soaring in sky , it is blue
don't know return path,how to say it's forgotten...
превод на английски yanbibiyan
Не отваряй очи...още дълго
26-10-2018 02:32
Не отваряй очи...още дълго
Над всички улици в света
Нощта бродира сън по миглите.
Прозрачен е като мъгла,
която шепне нещо в синьото.
За тебе е избрала летен сън.
С безкрайни детелинови полета.
Със тесни улички от калдъръм.
И с нещо светло, много светло...
Със спомен за една ръка,
която те докосва колебливо.
С неясен поглед на жена,
във който целият се скриваш.
Това е сън... И ти заспа...
И аз сънувам го. Все още.
Когато става тъмно над света
и тихо изповядвам Нощите...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_2714.html
Do not open Your eyes...for so long
Above ALL the streets in the world
Night is embroidering a dream on its lashes
it is transparent, as a mist softly hurled
that is whispering something in the blue ashes...
It has chosen for You a slumber in summer
fields never ending, with so many clovers
with old cobbled streets,very silent,no runner
and something so bright coming over and over...
With a gentle remembrance of the healing hand
which is so hesitant,which is touching you,
with a view of a woman, as if caressing the sand
in which You just hide, then you're feeling blue
It is just a dream...And you've fallen asleep...
And I still keep dreaming it, into my mind
when darkness comes outside and tenderly creeps
and I silently hear the confessions of Night...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не отваряй очи...още дълго
Над всички улици в света
Нощта бродира сън по миглите.
Прозрачен е като мъгла,
която шепне нещо в синьото.
За тебе е избрала летен сън.
С безкрайни детелинови полета.
Със тесни улички от калдъръм.
И с нещо светло, много светло...
Със спомен за една ръка,
която те докосва колебливо.
С неясен поглед на жена,
във който целият се скриваш.
Това е сън... И ти заспа...
И аз сънувам го. Все още.
Когато става тъмно над света
и тихо изповядвам Нощите...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_2714.html
Do not open Your eyes...for so long
Above ALL the streets in the world
Night is embroidering a dream on its lashes
it is transparent, as a mist softly hurled
that is whispering something in the blue ashes...
It has chosen for You a slumber in summer
fields never ending, with so many clovers
with old cobbled streets,very silent,no runner
and something so bright coming over and over...
With a gentle remembrance of the healing hand
which is so hesitant,which is touching you,
with a view of a woman, as if caressing the sand
in which You just hide, then you're feeling blue
It is just a dream...And you've fallen asleep...
And I still keep dreaming it, into my mind
when darkness comes outside and tenderly creeps
and I silently hear the confessions of Night...
превод на английски yanbibiyan
Над Земята...
26-10-2018 02:31
Над Земята...
Една пътека странно окуця.
Компасът и посочи към небето.
Опита се стане на звезда,
ала и липсваха два грама светлост.
Прибрах я в джоба си, навита на ролце.
Не можех да я изоставя безпричинно.
Пътеките ... и те са сърце.
Но не като човешко. А невинно.
Помислих си, че пак ще оживее.
Понеже чувах – стъпките звънят.
Така и стана – днес е на небето ми,
превърнала се в малък Млечен път...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_09.html
Above the Earth...
A narrow path now started a bit limping
its compass showed up, right to the sky
it tried to be Star,it started glintling
but it missed the lightness to go with a sigh
In my pocket I put her,folded in a roll
I couldn't just leave her without a reason
Paths have theirs hearts,they are tiny, though
though not just like human, but innocent,decent
I thought It would ,maybe, somehow survive
I could hear her steps as a gentle soft sway
it did happen so - today She's up and alive
it simply has turned in a small Milky way...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Над Земята...
Една пътека странно окуця.
Компасът и посочи към небето.
Опита се стане на звезда,
ала и липсваха два грама светлост.
Прибрах я в джоба си, навита на ролце.
Не можех да я изоставя безпричинно.
Пътеките ... и те са сърце.
Но не като човешко. А невинно.
Помислих си, че пак ще оживее.
Понеже чувах – стъпките звънят.
Така и стана – днес е на небето ми,
превърнала се в малък Млечен път...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_09.html
Above the Earth...
A narrow path now started a bit limping
its compass showed up, right to the sky
it tried to be Star,it started glintling
but it missed the lightness to go with a sigh
In my pocket I put her,folded in a roll
I couldn't just leave her without a reason
Paths have theirs hearts,they are tiny, though
though not just like human, but innocent,decent
I thought It would ,maybe, somehow survive
I could hear her steps as a gentle soft sway
it did happen so - today She's up and alive
it simply has turned in a small Milky way...
превод на английски yanbibiyan
До следващият прилив...
26-10-2018 02:30
До следващият прилив...
Изплува от мъглата на мечтите ми.
Напълни нощите ми с много незабравяне.
Призна си, че съм те измислила.
А пък Луната знаеше отдавна...
Направи ми усмивката черешова.
А облаците – захарнопамукови.
Дъждът валеше лепкаво и смешно.
И ставаше на лимонада във капчука.
Сърцето ми получи сеизмичност.
И биеше със десет. Според Рихтер.
Направо земетръсно те обичах.
(Пропускайки това, че си измислен.)
Но после някой сбърка календара.
Отиде си сезонът на мъглите.
Дъждът забрави колко му е шарено.
А ти потъна някъде в мечтите ми...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_08.html
Till the next high tide ...
You swam out, out of the mist of my dreams
filling my nights - they became unforgettable
You confessed, You were simply my fancy whims
but the Moon has known that ( nothing regrettable)
You made my smile look and taste like a cherry
You made the clouds as sweet as candy-floss
thew rain fell down - quite sticky ,funny, dreary
and then some lemonade in the rainpipe it was
My heart got so heavy seismic boom,tremor
it was measured 10, on the Richter scale
an earthquake it was when I loved You ...forever
(missing the fact You were fancy and pale )
Then someone got wrong the calendar days
and the season of the mists simply left
the rain forgot how merrily it plays
you sank somewhere, in my dreams bereft...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
До следващият прилив...
Изплува от мъглата на мечтите ми.
Напълни нощите ми с много незабравяне.
Призна си, че съм те измислила.
А пък Луната знаеше отдавна...
Направи ми усмивката черешова.
А облаците – захарнопамукови.
Дъждът валеше лепкаво и смешно.
И ставаше на лимонада във капчука.
Сърцето ми получи сеизмичност.
И биеше със десет. Според Рихтер.
Направо земетръсно те обичах.
(Пропускайки това, че си измислен.)
Но после някой сбърка календара.
Отиде си сезонът на мъглите.
Дъждът забрави колко му е шарено.
А ти потъна някъде в мечтите ми...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_08.html
Till the next high tide ...
You swam out, out of the mist of my dreams
filling my nights - they became unforgettable
You confessed, You were simply my fancy whims
but the Moon has known that ( nothing regrettable)
You made my smile look and taste like a cherry
You made the clouds as sweet as candy-floss
thew rain fell down - quite sticky ,funny, dreary
and then some lemonade in the rainpipe it was
My heart got so heavy seismic boom,tremor
it was measured 10, on the Richter scale
an earthquake it was when I loved You ...forever
(missing the fact You were fancy and pale )
Then someone got wrong the calendar days
and the season of the mists simply left
the rain forgot how merrily it plays
you sank somewhere, in my dreams bereft...
превод на английски yanbibiyan
Между всички звезди да познаеш...
26-10-2018 02:29
Между всички звезди да познаеш...
Така и не можах да ти я дам...
онази нежност, дето ти я пазих.
Сега тя, свита, спи във мойта длан
а ти си никъде. И ти е празно.
Вали ли нощем твоето небе?
Превръща мислите ти във галери,
с които се завръщаш все при мен-
в червените полета на Венера.
А аз не зная как да продължа...
Не искам да се влюбвам в други.
Във шепата си още я държа -
онази лятна нежност, пеперудена.
Далечни ли са нашите планети?
Или са близо.Ние сме далеч...
Ако решиш... оставям да ти свети
прозорчето на моето сърце.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_06.html
Among all the stars You should know
It happened like this, I couldn't give You...
the tenderness I kept only for You
She's sleeping in my palm now (asking forgiveness)
and You are somewhere, feeling empty, blue...
Does Your sky rain down often at night ?
and does it turn Your thoughts into galleys
where You come back to me with the light
into the red field of Your Venus alleys
I don't know the way...How should I go on...
I don't want to fall in love with another
cos' into my palm I still keep that blow
as tender as butterfly, that I cannot smother
well, are out planets so far apart ?
or do they stand near, and we're so distant...
If You decide, I'm leaving my heart
to light as a window, for You It's existing...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Между всички звезди да познаеш...
Така и не можах да ти я дам...
онази нежност, дето ти я пазих.
Сега тя, свита, спи във мойта длан
а ти си никъде. И ти е празно.
Вали ли нощем твоето небе?
Превръща мислите ти във галери,
с които се завръщаш все при мен-
в червените полета на Венера.
А аз не зная как да продължа...
Не искам да се влюбвам в други.
Във шепата си още я държа -
онази лятна нежност, пеперудена.
Далечни ли са нашите планети?
Или са близо.Ние сме далеч...
Ако решиш... оставям да ти свети
прозорчето на моето сърце.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_06.html
Among all the stars You should know
It happened like this, I couldn't give You...
the tenderness I kept only for You
She's sleeping in my palm now (asking forgiveness)
and You are somewhere, feeling empty, blue...
Does Your sky rain down often at night ?
and does it turn Your thoughts into galleys
where You come back to me with the light
into the red field of Your Venus alleys
I don't know the way...How should I go on...
I don't want to fall in love with another
cos' into my palm I still keep that blow
as tender as butterfly, that I cannot smother
well, are out planets so far apart ?
or do they stand near, and we're so distant...
If You decide, I'm leaving my heart
to light as a window, for You It's existing...
превод на английски yanbibiyan
...когато е на път
26-10-2018 02:28
...когато е на път
Аз имам най-оранжевия път,
над който нощите са струни на цигулка.
Над него звездопадите валят,
и нещо със Земята си шушукат.
Той води много надалеч...
Където твоите нозе не са достигали.
Премине ли го моето сърце,
ще се превърна просто в минало.
Освен това си имам и чадър.
Изплетен е от паяжина синя.
Под него мислите за тебе спят.
Нарочно. Да не те достигат.
И аз вървя към своя хоризонт.
Измислям си по малко щастие.
Благодаря ти за парченцето любов...
Но исках цяла. Не на части.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_05.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
...когато е на път
Аз имам най-оранжевия път,
над който нощите са струни на цигулка.
Над него звездопадите валят,
и нещо със Земята си шушукат.
Той води много надалеч...
Където твоите нозе не са достигали.
Премине ли го моето сърце,
ще се превърна просто в минало.
Освен това си имам и чадър.
Изплетен е от паяжина синя.
Под него мислите за тебе спят.
Нарочно. Да не те достигат.
И аз вървя към своя хоризонт.
Измислям си по малко щастие.
Благодаря ти за парченцето любов...
Но исках цяла. Не на части.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_05.html
Без Теб ми е високо...
26-10-2018 02:27
Без Теб ми е високо...
Онази птица май че ме позна,
прелитайки над тъмните балкони.
Събуди тишината със крила,
едно перце за мене да отрони.
А то се спусна в нежен пирует
и кацна в топлината на дланта ми,
да ми припомни – моите криле
ме чакат някъде, недолетяни.
В сумрака белият му цвят изгря.
И вятърът го грабна ненадейно.
Прииска ми се пак да полетя,
но ме е страх сама. Не смея...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_04.html
It's too high without You...
That bird...well...I think She recognized me
while flying above the balconies...blue
with her tender wings she woke up the silence
a feather for me She dropped (then she flew)
It fell down softly in a pirouette
it perched into the warmth heat of my palm
to just remind me that my wings I've left
and they are waiting somewhere ...calm
Its whitish colour rose up in twilight
the wind then grasped it, all of a sudden
I wanted to fly up, but there in my flight
I feel insecure, and even frightened...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Без Теб ми е високо...
Онази птица май че ме позна,
прелитайки над тъмните балкони.
Събуди тишината със крила,
едно перце за мене да отрони.
А то се спусна в нежен пирует
и кацна в топлината на дланта ми,
да ми припомни – моите криле
ме чакат някъде, недолетяни.
В сумрака белият му цвят изгря.
И вятърът го грабна ненадейно.
Прииска ми се пак да полетя,
но ме е страх сама. Не смея...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_04.html
It's too high without You...
That bird...well...I think She recognized me
while flying above the balconies...blue
with her tender wings she woke up the silence
a feather for me She dropped (then she flew)
It fell down softly in a pirouette
it perched into the warmth heat of my palm
to just remind me that my wings I've left
and they are waiting somewhere ...calm
Its whitish colour rose up in twilight
the wind then grasped it, all of a sudden
I wanted to fly up, but there in my flight
I feel insecure, and even frightened...
превод на английски yanbibiyan
Последните цветя от теб...
26-10-2018 02:26
Последните цветя от теб...
Видя ли ги? Те снощи разцъфтяха.
И въздухът заспа опиянен.
Лилавите цветя на тишината,
която ти разстилаш покрай мен.
Не ги откъсвай! Толкова са крехки.
Раними, като счупена мечта.
В листенцата им капят безутешно
парченца от звезди и от Луна.
Не стъпвай в тях, за да ме стигнеш!
Отдолу има бездна от очакване.
Тръгни си най-добре. Не ме разпитвай.
Аз имам тях. И себе си. И мрака...
Не се завръщай в Тайната градина.
Лилавият и аромат ще те убие.
Хвърли ключето с надпис "Минало".
Така все някой някога ще ме открие.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_03.html
The last flowers given by You...
Did you see them? They blossomed last night
then the air went to sleep intoxicated
the violet flowers of the silence-might
that you have spread around me lately
Don't tear then,they are so fragile,
easily-hurt as a dream that's been broken
pieces of Moon and of star - tiny,agile
are dropping in leaves - а groovy token
Don't step in them to reach me, please do not!
there is an expectation abyss right below
You'd better leave , don't ask 'bout my lot
I only have them, and the darkness, and my soul
And Please, Don't go back in the Secret Garden
cos' you gonna die... by her violet aroma
nd throw away the key "Past" ...suddenly
someone... somehow can find me (healing my trauma).....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Последните цветя от теб...
Видя ли ги? Те снощи разцъфтяха.
И въздухът заспа опиянен.
Лилавите цветя на тишината,
която ти разстилаш покрай мен.
Не ги откъсвай! Толкова са крехки.
Раними, като счупена мечта.
В листенцата им капят безутешно
парченца от звезди и от Луна.
Не стъпвай в тях, за да ме стигнеш!
Отдолу има бездна от очакване.
Тръгни си най-добре. Не ме разпитвай.
Аз имам тях. И себе си. И мрака...
Не се завръщай в Тайната градина.
Лилавият и аромат ще те убие.
Хвърли ключето с надпис "Минало".
Така все някой някога ще ме открие.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_03.html
The last flowers given by You...
Did you see them? They blossomed last night
then the air went to sleep intoxicated
the violet flowers of the silence-might
that you have spread around me lately
Don't tear then,they are so fragile,
easily-hurt as a dream that's been broken
pieces of Moon and of star - tiny,agile
are dropping in leaves - а groovy token
Don't step in them to reach me, please do not!
there is an expectation abyss right below
You'd better leave , don't ask 'bout my lot
I only have them, and the darkness, and my soul
And Please, Don't go back in the Secret Garden
cos' you gonna die... by her violet aroma
nd throw away the key "Past" ...suddenly
someone... somehow can find me (healing my trauma).....
превод на английски yanbibiyan
време е...
26-10-2018 02:06
време е...
Усещаш ли как бавно си отивам...
Как се превръщам във далечен хоризонт.
След мене нищото е някак си горчиво.
А Слънцето е семка от лимон.
Животът ти е същия. До точка.
Не липсва нищо. Нищо не боли.
Часовникът е пълен със отсрочки,
които спъват тънките стрелки.
Не съм била. Недей да си ме спомняш.
Кутията е пълна със мълчание.
А тишината на гласа ми е отровна -
да ти помогне лесно да забравиш.
Ще мине бързо. Няма да усетиш.
Да бъда драма...мисля, че е скучно.
Не се обръщай. Аз съм прах в небето.
Не помниш нищо. Аз не съм се случвала...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_8813.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
време е...
Усещаш ли как бавно си отивам...
Как се превръщам във далечен хоризонт.
След мене нищото е някак си горчиво.
А Слънцето е семка от лимон.
Животът ти е същия. До точка.
Не липсва нищо. Нищо не боли.
Часовникът е пълен със отсрочки,
които спъват тънките стрелки.
Не съм била. Недей да си ме спомняш.
Кутията е пълна със мълчание.
А тишината на гласа ми е отровна -
да ти помогне лесно да забравиш.
Ще мине бързо. Няма да усетиш.
Да бъда драма...мисля, че е скучно.
Не се обръщай. Аз съм прах в небето.
Не помниш нищо. Аз не съм се случвала...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_8813.html
А думите така и не написах...
26-10-2018 02:04
А думите така и не написах...
Денят се скри в ъглите на Земята.
По стъпките му мина хладна нощ.
Във чашата и – кубче лед. И вятър.
Очите и – рисувано стъкло.
А аз зад него – седнала на пода,
с една тетрадка, пълна с тишина.
В която все се мъча (но не мога)
да пиша неизпратени писма.
Броя райетата. (Чорапи на райета –
обула съм се сякаш със дъги).
Приличат ми на шарени пътеки,
които някой някога ще извърви.
А редовете на тетрадката са бели.
И празни, като зимна раковина.
Очите на Нощта са ослепели.
Рисувани стъкла. Мастило. Синьо.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_02.html
I've never written down the words
The day hid... in the far-away Earth corners
The cool Night passed into His strides
an ice-cube in His cup,a wind hot as sauna
her eyes so beautiful -tinned glass, many lights
I was behind it, have been sitting on floor
holding a notebook that was full of silence
in which I always try (now less,and then more)
to write down the letters unsent (without guidance)
I'm counting the stripes(of my weird socks)
I seem to be wearing rainbows in colors
resembling patterned quite lengthy blocks
that someone will walk someday, carrying me flowers
But the lines of the notebook are only white
so bare and empty like a shell in the winter
the eyes of the Night got probably blind
I'm drawing transparent ink, blue glass, sinking...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А думите така и не написах...
Денят се скри в ъглите на Земята.
По стъпките му мина хладна нощ.
Във чашата и – кубче лед. И вятър.
Очите и – рисувано стъкло.
А аз зад него – седнала на пода,
с една тетрадка, пълна с тишина.
В която все се мъча (но не мога)
да пиша неизпратени писма.
Броя райетата. (Чорапи на райета –
обула съм се сякаш със дъги).
Приличат ми на шарени пътеки,
които някой някога ще извърви.
А редовете на тетрадката са бели.
И празни, като зимна раковина.
Очите на Нощта са ослепели.
Рисувани стъкла. Мастило. Синьо.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post_02.html
I've never written down the words
The day hid... in the far-away Earth corners
The cool Night passed into His strides
an ice-cube in His cup,a wind hot as sauna
her eyes so beautiful -tinned glass, many lights
I was behind it, have been sitting on floor
holding a notebook that was full of silence
in which I always try (now less,and then more)
to write down the letters unsent (without guidance)
I'm counting the stripes(of my weird socks)
I seem to be wearing rainbows in colors
resembling patterned quite lengthy blocks
that someone will walk someday, carrying me flowers
But the lines of the notebook are only white
so bare and empty like a shell in the winter
the eyes of the Night got probably blind
I'm drawing transparent ink, blue glass, sinking...
превод на английски yanbibiyan
Ти не можеш.
26-10-2018 02:03
Ти не можеш.
Точно сега имам нужда от дъжд.
За да бъде безгрижен със мене.
Да се смеем в очите на тъмната нощ
и да крачим в звезди до колене.
Да сме мокри от смях чак до кости
и на пук на това, че е зима.
Да задаваме трудни въпроси
на Земята с изтъркано минало.
Да си правим морета от локвите,
във които да плува Луната.
И накрая да седнем на покрива,
за да чакаме Южния Вятър.
Имам нужда от дъжд.Не от тебе.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post.html
You cannot...
Right at this moment I need some rain
I want Him to be just soft, carefree
we'll laugh in the face of Night as a spell
we'll stride all in stars up to our knees
This laughter will make us soaked to the skin
even though it is winter that it is out
we shall ask all hard questions staying within
to the Earth and its past,there we'll shout
we'll be making small seas out of the puddles
and in them our Moon will be floating so swift
at last we shall sit at he window and cuddle
we shall wait for South Wind, and for His shift
I just need some rain now ...Not You.
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Ти не можеш.
Точно сега имам нужда от дъжд.
За да бъде безгрижен със мене.
Да се смеем в очите на тъмната нощ
и да крачим в звезди до колене.
Да сме мокри от смях чак до кости
и на пук на това, че е зима.
Да задаваме трудни въпроси
на Земята с изтъркано минало.
Да си правим морета от локвите,
във които да плува Луната.
И накрая да седнем на покрива,
за да чакаме Южния Вятър.
Имам нужда от дъжд.Не от тебе.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/12/blog-post.html
You cannot...
Right at this moment I need some rain
I want Him to be just soft, carefree
we'll laugh in the face of Night as a spell
we'll stride all in stars up to our knees
This laughter will make us soaked to the skin
even though it is winter that it is out
we shall ask all hard questions staying within
to the Earth and its past,there we'll shout
we'll be making small seas out of the puddles
and in them our Moon will be floating so swift
at last we shall sit at he window and cuddle
we shall wait for South Wind, and for His shift
I just need some rain now ...Not You.
превод на английски yanbibiyan
Две неща да запомниш...
26-10-2018 02:02
Две неща да запомниш...
“Жената, която от паметни дни
сърцето ми пламенно, страстно обича,
живее в незнайни, далечни страни
и Ничия Никога тя се нарича.”
Николай Лилиев
Най-ничия съм. Повече от другите!
Дори и твоя никога не съм била!
Не си ли даваш сметка, че е трудно
да наречеш на мене любовта?
Добре, дори на теб да ти е лесно,
каква любов? Кажи, каква любов?
Извезана с преглътнати въпроси,
и всичките започващи с "Защо?"
Безумно ничия съм. Хайде, проумей го!
Дори и своя не умея съм днес.
И няма "тебе", няма "него".
А само пулс на ничие сърце...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_2468.html
Two things to remember ...
"The woman who loves so much my heart
and she's loved it so passionate for so very long
resides in unknown country , where No one is guard
her name is Nobody's Never - just like in a song"
I can't be more No-one's .Even more than the others !
and even yours,in fact, I've never been !
Don't you realize it is hard , it's a drama
to name the Love in me what you've seen ?
Alright,even if it is easy for you
what is that love ? Can you tell me about it ?
a love of the questions - never asked and untrue
all starting with WHY -can you hear them sounding?
I'm awfully No-one's .Now take it for granted
I cannot be mine , even now, that's an art
There is no "you" , nor "him" and it shan't be
there is just a throb pulse of someone's heart
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Две неща да запомниш...
“Жената, която от паметни дни
сърцето ми пламенно, страстно обича,
живее в незнайни, далечни страни
и Ничия Никога тя се нарича.”
Николай Лилиев
Най-ничия съм. Повече от другите!
Дори и твоя никога не съм била!
Не си ли даваш сметка, че е трудно
да наречеш на мене любовта?
Добре, дори на теб да ти е лесно,
каква любов? Кажи, каква любов?
Извезана с преглътнати въпроси,
и всичките започващи с "Защо?"
Безумно ничия съм. Хайде, проумей го!
Дори и своя не умея съм днес.
И няма "тебе", няма "него".
А само пулс на ничие сърце...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_2468.html
Two things to remember ...
"The woman who loves so much my heart
and she's loved it so passionate for so very long
resides in unknown country , where No one is guard
her name is Nobody's Never - just like in a song"
I can't be more No-one's .Even more than the others !
and even yours,in fact, I've never been !
Don't you realize it is hard , it's a drama
to name the Love in me what you've seen ?
Alright,even if it is easy for you
what is that love ? Can you tell me about it ?
a love of the questions - never asked and untrue
all starting with WHY -can you hear them sounding?
I'm awfully No-one's .Now take it for granted
I cannot be mine , even now, that's an art
There is no "you" , nor "him" and it shan't be
there is just a throb pulse of someone's heart
превод на английски yanbibiyan
За нощите, в които вали...
26-10-2018 01:59
За нощите, в които вали...
Аз съм някаква нощ. Най-бездомната.
И се скитам навън, по стрехите.
Някак смътно, едва си ме спомняш.
И въобще и не искаш да питаш...
Аз пък ...аз ще седна ей тука,
на перваза на твоя прозорец.
Точно там, където капчукът
свири в мрака дъждовни минори.
И в съня ти нахално ще шепна.
Моят глас все ще чуваш от някъде.
Като фолио на стъклото ще лепна
всички тъмни сълзи неизплакани.
А когато си ида по съмнало,
ти едва ли ще помниш лицето ми.
Аз съм истинска нощ, тъмна съм.
Просто някой ми беше взел светлото...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_27.html
For the nights when the rain's falling down
I am a kind of a Night.The most homeless one
and I'm wandering outside upon the roofs
you remember me vaguely as if I am gone
you don't ask where to,you don't need a proof
And I ...I'll be sitting right over here
on the sill of your tiny adn lighted window
on a spot where the rain-pipe is very near
and it plays in the dark a minor-A symphony
I'll whisper insolently into your sleep
you'll hear my voice from every direction
I will stick on the window as folio weeps
all the tears uncried,due to dark affections
I will leave, when the day out has broken
you will hardly remember a bit of my face
I'm so real and genuine Night I am spoken
...someone has stolen my light shining blaze...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
За нощите, в които вали...
Аз съм някаква нощ. Най-бездомната.
И се скитам навън, по стрехите.
Някак смътно, едва си ме спомняш.
И въобще и не искаш да питаш...
Аз пък ...аз ще седна ей тука,
на перваза на твоя прозорец.
Точно там, където капчукът
свири в мрака дъждовни минори.
И в съня ти нахално ще шепна.
Моят глас все ще чуваш от някъде.
Като фолио на стъклото ще лепна
всички тъмни сълзи неизплакани.
А когато си ида по съмнало,
ти едва ли ще помниш лицето ми.
Аз съм истинска нощ, тъмна съм.
Просто някой ми беше взел светлото...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_27.html
For the nights when the rain's falling down
I am a kind of a Night.The most homeless one
and I'm wandering outside upon the roofs
you remember me vaguely as if I am gone
you don't ask where to,you don't need a proof
And I ...I'll be sitting right over here
on the sill of your tiny adn lighted window
on a spot where the rain-pipe is very near
and it plays in the dark a minor-A symphony
I'll whisper insolently into your sleep
you'll hear my voice from every direction
I will stick on the window as folio weeps
all the tears uncried,due to dark affections
I will leave, when the day out has broken
you will hardly remember a bit of my face
I'm so real and genuine Night I am spoken
...someone has stolen my light shining blaze...
превод на английски yanbibiyan
НАСТРОЕНИЯ
26-10-2018 01:58
НАСТРОЕНИЯ
Дъжд заваля. Внезапно. След Слънцето.
И прилича на летен. Но е есенен дъжд.
Трополи по прозрците. Монотонно, но звънчево.
После също внезапно се спря. Изведнъж.
Беше кратък. И силен. Едно настроение.
Заприлича ми някак на мене самата.
През сълзи се усмихвам. Това го умея.
После ставам дъга. А след нея съм вятър.
За това ли съм пролет? Но пък виж - есента
е научила вече същите фокуси...
И да знаеш - така е при всяка жена -
тя умее да бъде и слънце, и облаци.
Само ти, разбери, само ти имаш силата
да владееш нейните живи сезони.
Ала трябва да пазиш тайнството в нея.
Ако не - забрави...Просто вятъра гониш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_386.html
IN THE MOOD
The Rain fell. Abruptly. After the Sun
It looks like in summer, though outside is autumn
clattering, ringing, in monotonous tone
then suddenly stopped, He has something forgotten
It was short but quite heavy, like someone's in Mоod
It looked just like me (well, I am a woman... )
I smile through my tears, it's something I could
then I'm a rainbow, then a wind magic-doomed
Is this why I'm spring ? Now, look at the autumn
It has probably learned the same olden trick...
I want You to know that a woman can softly
turn as bright as the Sun, then a cloud to depict
But It is only You, that possesses the power
to control all Her lively and cheerful seasons
You should just keep her mystery (as fragile as flower)
If you cannot do that - just forget, there's no reason
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
НАСТРОЕНИЯ
Дъжд заваля. Внезапно. След Слънцето.
И прилича на летен. Но е есенен дъжд.
Трополи по прозрците. Монотонно, но звънчево.
После също внезапно се спря. Изведнъж.
Беше кратък. И силен. Едно настроение.
Заприлича ми някак на мене самата.
През сълзи се усмихвам. Това го умея.
После ставам дъга. А след нея съм вятър.
За това ли съм пролет? Но пък виж - есента
е научила вече същите фокуси...
И да знаеш - така е при всяка жена -
тя умее да бъде и слънце, и облаци.
Само ти, разбери, само ти имаш силата
да владееш нейните живи сезони.
Ала трябва да пазиш тайнството в нея.
Ако не - забрави...Просто вятъра гониш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_386.html
IN THE MOOD
The Rain fell. Abruptly. After the Sun
It looks like in summer, though outside is autumn
clattering, ringing, in monotonous tone
then suddenly stopped, He has something forgotten
It was short but quite heavy, like someone's in Mоod
It looked just like me (well, I am a woman... )
I smile through my tears, it's something I could
then I'm a rainbow, then a wind magic-doomed
Is this why I'm spring ? Now, look at the autumn
It has probably learned the same olden trick...
I want You to know that a woman can softly
turn as bright as the Sun, then a cloud to depict
But It is only You, that possesses the power
to control all Her lively and cheerful seasons
You should just keep her mystery (as fragile as flower)
If you cannot do that - just forget, there's no reason
превод на английски yanbibiyan
Двете страни на Небето
26-10-2018 01:56
Двете страни на Небето
Когато Изгревът се счупи на парчета
във огледалото на гневното море,
една хартиена Луна все още свети
зад сянката на идващия Ден.
И той се мъчи с абразивен облак
да я изтрие от очите на небето.
Луната избелява. Но до колко?
Не се изтриват лесно цветовете.
Ако Денят се сети да погледне
Небето, но от другата страна,
ще се разплаче, сигурно, от ревност.
От блясъка на живата Луна.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_26.html
he two sides of the Sky
When the sunrise broke into pieces
into the mirror of the angry sea
a PaperMoon's* still up and glistens
behind the shadow of the day to be
it's trying hard with а destructive cloud
to erase Her from the eyes of the blue Sky
the Moon is fading but it still can be found
it's hard to erase Her colorful sigh
if the day remembers to just cast an eye
on the Sky , but to see its other side
it will surely start softly to cry
feeling jealous about the Moon-lively light...
===========================
*
Papermoon
"Tell Me A Poem"
(It) could be the last time you stand beside me
(It) could be the first time we see it through
No matter what comes I won't ask you to write me
There's only one thing I'll ask from you
Tell me a poem, write a love song just for me
I will miss you no longer
Tell me your story, let me be the key
I will be, I will be free
And so you are leaving love and happiness behind
Just turn around and say goodbye
What have I done for you to change your mind
Just turn around and I won't cry
Whatever happens don't try to be true
I let you go if only you
Tell me a poem ...
Wherever I go I just can't take this blues away
Can't get these words out of my head
The only cure for me is when you softly say
These words again I won't be sad
Tell me a poem ...
Tell me a romance write a fairy tale for me
I will miss you no longer
Show me your heaven and baby you will see
I will be, I will be free
I will be, I will be free
=========================
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Двете страни на Небето
Когато Изгревът се счупи на парчета
във огледалото на гневното море,
една хартиена Луна все още свети
зад сянката на идващия Ден.
И той се мъчи с абразивен облак
да я изтрие от очите на небето.
Луната избелява. Но до колко?
Не се изтриват лесно цветовете.
Ако Денят се сети да погледне
Небето, но от другата страна,
ще се разплаче, сигурно, от ревност.
От блясъка на живата Луна.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_26.html
he two sides of the Sky
When the sunrise broke into pieces
into the mirror of the angry sea
a PaperMoon's* still up and glistens
behind the shadow of the day to be
it's trying hard with а destructive cloud
to erase Her from the eyes of the blue Sky
the Moon is fading but it still can be found
it's hard to erase Her colorful sigh
if the day remembers to just cast an eye
on the Sky , but to see its other side
it will surely start softly to cry
feeling jealous about the Moon-lively light...
===========================
*
Papermoon
"Tell Me A Poem"
(It) could be the last time you stand beside me
(It) could be the first time we see it through
No matter what comes I won't ask you to write me
There's only one thing I'll ask from you
Tell me a poem, write a love song just for me
I will miss you no longer
Tell me your story, let me be the key
I will be, I will be free
And so you are leaving love and happiness behind
Just turn around and say goodbye
What have I done for you to change your mind
Just turn around and I won't cry
Whatever happens don't try to be true
I let you go if only you
Tell me a poem ...
Wherever I go I just can't take this blues away
Can't get these words out of my head
The only cure for me is when you softly say
These words again I won't be sad
Tell me a poem ...
Tell me a romance write a fairy tale for me
I will miss you no longer
Show me your heaven and baby you will see
I will be, I will be free
I will be, I will be free
=========================
превод на английски yanbibiyan
Само бих ти напомнила...
26-10-2018 01:53
Само бих ти напомнила...
Обичай ме по-нежно от нощта,
която слиза тихо от небето.
Когато ме докосваш, обещай,
че цялата ще ставам топъл трепет.
От устните ми си открадвай шепнешком,
мълчания, заключени в целувка.
В очите ми събуждай онзи стон,
от който думите сами замлъкват.
Обичай ме по-нежно от нощта,
защото тежките любови ме раняват…
Ако не можеш – нека съм сама.
Луната и до днес сама изгрява…
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_25.html
Just to remind you ...
Love me,but tenderer than the dark night
which is softly coming down from the sky
when you're touching me-promise me light
and make me a warm thrill-just you and I
Steal of my lips while you're whispering
all of my silences-locked down my kisses
raise a tender moan in my eyes whistling
then make all words disappear,but wishes
Love me,but tenderer than the dark night
all these hard loves are hurtin' me much
let me go now ,if you can't love me right
Moon's still rising alone-far, never touched
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Само бих ти напомнила...
Обичай ме по-нежно от нощта,
която слиза тихо от небето.
Когато ме докосваш, обещай,
че цялата ще ставам топъл трепет.
От устните ми си открадвай шепнешком,
мълчания, заключени в целувка.
В очите ми събуждай онзи стон,
от който думите сами замлъкват.
Обичай ме по-нежно от нощта,
защото тежките любови ме раняват…
Ако не можеш – нека съм сама.
Луната и до днес сама изгрява…
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_25.html
Just to remind you ...
Love me,but tenderer than the dark night
which is softly coming down from the sky
when you're touching me-promise me light
and make me a warm thrill-just you and I
Steal of my lips while you're whispering
all of my silences-locked down my kisses
raise a tender moan in my eyes whistling
then make all words disappear,but wishes
Love me,but tenderer than the dark night
all these hard loves are hurtin' me much
let me go now ,if you can't love me right
Moon's still rising alone-far, never touched
превод на английски yanbibiyan
За да пътуваш, не ти е нужна посока…
26-10-2018 01:50
За да пътуваш, не ти е нужна посока…
На облаците им е лесно да пътуват-
закачат се за някой скитащ вятър,
платната си памукови опъват
и стават пладноходки над Земята.
На мене чак ми се прииска да застана
на покрива. Така, на автостоп.
Един пътуващ облак да си хвана
с поръбено от слънчев лъч платно.
Къде ще стигна - даже и не зная.
От картите направих оригами.
Но вече ми е тясна тази стая…
Излизам някой облак да си хвана.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_24.html
You don't need a direction to be able to travel...
It's easy for the clouds to take a ride
they simply hook up to a random wind ,quite naughty
they spread their cotton sails, before a flight
just like some small boats 'bove the Earth (or sort of)
I feel like standing on the roof of my brick house
and get a cloud to set off, probably hitch-hiking
I'll get a cloud and start,excited and aroused
I'll have a sail of sunshine ray - sewn,striking
In the end ...I don't know the place I will get
I made origami of all the road maps
my room is too narrow ,there's a buzz in my head
I go outside to get a cloud ...(no more naps)...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
За да пътуваш, не ти е нужна посока…
На облаците им е лесно да пътуват-
закачат се за някой скитащ вятър,
платната си памукови опъват
и стават пладноходки над Земята.
На мене чак ми се прииска да застана
на покрива. Така, на автостоп.
Един пътуващ облак да си хвана
с поръбено от слънчев лъч платно.
Къде ще стигна - даже и не зная.
От картите направих оригами.
Но вече ми е тясна тази стая…
Излизам някой облак да си хвана.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2008/11/blog-post_24.html
You don't need a direction to be able to travel...
It's easy for the clouds to take a ride
they simply hook up to a random wind ,quite naughty
they spread their cotton sails, before a flight
just like some small boats 'bove the Earth (or sort of)
I feel like standing on the roof of my brick house
and get a cloud to set off, probably hitch-hiking
I'll get a cloud and start,excited and aroused
I'll have a sail of sunshine ray - sewn,striking
In the end ...I don't know the place I will get
I made origami of all the road maps
my room is too narrow ,there's a buzz in my head
I go outside to get a cloud ...(no more naps)...
превод на английски yanbibiyan