Отражения
26-10-2018 06:31
Отражения
Дъждът танцува, като за последно,
в кристалните дворци на моя свят.
Дори Луната спря - да го погледа
и сложи в капките му светлина.
Засвириха еоловите арфи
под дланите на Вятър тънкопръст.
А някъде, високо между арките
Луната се целуна със Дъжда...
И как сега, кажи ми, да тъгувам?
(макар да имам сто причини за това)
Луната, влюбена в Дъжда, танцува
в кристалните дворци на моя свят...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_28.html
Reflections
The rain is dancing as if for the last
in the crystal palaces of my own world
even Moon stopped to see ,then it passed
and put some light in the drops - they are like pearls
The eol harps start playing the tune
under the hands of wind , with tender fingers
and somewhere high , almost high as the Moon
the light disk kissed the rain , then it lingered
and tell me now , how could I be sad ?
although I have at least a hundred reasons
the Moon is love with the rain and She's glad
in the crystal palaces during all of my seasons...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Отражения
Дъждът танцува, като за последно,
в кристалните дворци на моя свят.
Дори Луната спря - да го погледа
и сложи в капките му светлина.
Засвириха еоловите арфи
под дланите на Вятър тънкопръст.
А някъде, високо между арките
Луната се целуна със Дъжда...
И как сега, кажи ми, да тъгувам?
(макар да имам сто причини за това)
Луната, влюбена в Дъжда, танцува
в кристалните дворци на моя свят...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_28.html
Reflections
The rain is dancing as if for the last
in the crystal palaces of my own world
even Moon stopped to see ,then it passed
and put some light in the drops - they are like pearls
The eol harps start playing the tune
under the hands of wind , with tender fingers
and somewhere high , almost high as the Moon
the light disk kissed the rain , then it lingered
and tell me now , how could I be sad ?
although I have at least a hundred reasons
the Moon is love with the rain and She's glad
in the crystal palaces during all of my seasons...
превод на английски yanbibiyan
На път за никъде
26-10-2018 06:30
На път за никъде
Момичето извади телефон
и много дълго си говори с някой.
Звучеше влюбено. И толкова самО...
И бавничко вървеше в тъмнината.
По стъпките и светваха звезди,
а тя едва ли знаеше, че го умее.
Говореше със някой, без дори
да подозира как след нея
по хорските настръхнали лица
се връщат плахо няколко усмивки
и как Луната слиза над света,
защото иска да остане близко
до тихата и, жълта топлина,
с която казва колко го обича,
до късчето изгряваща дъга,
която свети във това момиче.
А то вървеше толкова само,
макар, че си говореше със някой.
И после никой не разбра защо
Луната се обърна и заплака.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_27.html
On the road to Nowhere
(Nowhere bound)
The girl took out her mobile phone
and then she talked for so long to Somebody
She sounded in love but also alone
and she walked so slowly in the dark...ruddy
Along her steps the stars got a-shining
she hardly knew that she was the reason
talking to someone ,she wasn't guided
that somehow behind her,after the season
On the faces of the people bristling
the smiles were coming,although pretty shy
and how the Moon was coming down and whispering
because the Moon got lower from the sky
next to the calm and yellow warm light
with which She was telling Him about her love
by the piece of the Rainbow rising so high
that also shines deep into her heart
And SHe was walking so slow and so lonely
although She was talking ,to the same... Someone
then Noone understood why before morning
Moon turned back and cried..( after The Sun )
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
На път за никъде
Момичето извади телефон
и много дълго си говори с някой.
Звучеше влюбено. И толкова самО...
И бавничко вървеше в тъмнината.
По стъпките и светваха звезди,
а тя едва ли знаеше, че го умее.
Говореше със някой, без дори
да подозира как след нея
по хорските настръхнали лица
се връщат плахо няколко усмивки
и как Луната слиза над света,
защото иска да остане близко
до тихата и, жълта топлина,
с която казва колко го обича,
до късчето изгряваща дъга,
която свети във това момиче.
А то вървеше толкова само,
макар, че си говореше със някой.
И после никой не разбра защо
Луната се обърна и заплака.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_27.html
On the road to Nowhere
(Nowhere bound)
The girl took out her mobile phone
and then she talked for so long to Somebody
She sounded in love but also alone
and she walked so slowly in the dark...ruddy
Along her steps the stars got a-shining
she hardly knew that she was the reason
talking to someone ,she wasn't guided
that somehow behind her,after the season
On the faces of the people bristling
the smiles were coming,although pretty shy
and how the Moon was coming down and whispering
because the Moon got lower from the sky
next to the calm and yellow warm light
with which She was telling Him about her love
by the piece of the Rainbow rising so high
that also shines deep into her heart
And SHe was walking so slow and so lonely
although She was talking ,to the same... Someone
then Noone understood why before morning
Moon turned back and cried..( after The Sun )
превод на английски yanbibiyan
Отвъд приказката...
26-10-2018 06:29
Отвъд приказката...
Вълшебният ми замък опустя.
Отидоха си приказните феи.
В градините с изсъхнали цветя
едва ли някога ще е неделя.
Едва ли някога отново ще са тук
Вълшебниците с островърхи шапки.
Сега от тъжния, ръждив капчук
се сипят онемели капки.
Пегасите ми станаха коне.
Остана само пепел от крилата им.
Заключено е онова небе,
в което се надбягваха със вятъра.
Часовникът удари полунощ.
И приказката се превърна в...нищо.
Под тънкото напукано стъкло
остана обич. Толкова излишна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_26.html
Beyond the fairy tale...
My magic castle now seems so deseted
cause all the fairies have gone
in the garden when flowers have flirted
it would hardly be Sunday , it is forlorn.
They would hardly be ever here
all the sorcerers with pointed hats
and from the rusty water pipe there
drops are falling , without a chat
The Pegases have turned back into horses
and only ash's left behind their wings
that endless sky now counts its losses
there are no tracks to chase the winds
The clock struck midnight... all is still
the tale has turned in Nothing ... less
under the thin and cracked window
there's Love that's left but... in excess...
==================
the One will see it ...
and will answer it
the way You wanted
and the way you feel
it's just a pause
there is still thrill
and all the things
can be so real ....
-------------------
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Отвъд приказката...
Вълшебният ми замък опустя.
Отидоха си приказните феи.
В градините с изсъхнали цветя
едва ли някога ще е неделя.
Едва ли някога отново ще са тук
Вълшебниците с островърхи шапки.
Сега от тъжния, ръждив капчук
се сипят онемели капки.
Пегасите ми станаха коне.
Остана само пепел от крилата им.
Заключено е онова небе,
в което се надбягваха със вятъра.
Часовникът удари полунощ.
И приказката се превърна в...нищо.
Под тънкото напукано стъкло
остана обич. Толкова излишна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_26.html
Beyond the fairy tale...
My magic castle now seems so deseted
cause all the fairies have gone
in the garden when flowers have flirted
it would hardly be Sunday , it is forlorn.
They would hardly be ever here
all the sorcerers with pointed hats
and from the rusty water pipe there
drops are falling , without a chat
The Pegases have turned back into horses
and only ash's left behind their wings
that endless sky now counts its losses
there are no tracks to chase the winds
The clock struck midnight... all is still
the tale has turned in Nothing ... less
under the thin and cracked window
there's Love that's left but... in excess...
==================
the One will see it ...
and will answer it
the way You wanted
and the way you feel
it's just a pause
there is still thrill
and all the things
can be so real ....
-------------------
превод на английски yanbibiyan
Ти, дъжда и аз
26-10-2018 06:27
Ти, дъжда и аз
Не мога да ти кажа колко много
в очите ми приличаш на дъжда.
А той сега замислено потропва
по стъкленото тяло на деня.
А той сега е близък и далечен-
такъв, какъвто винаги е бил.
И думите му падат, неизречени.
...от този дъжд ужасно ме боли.
А исках да ти кажа страшно много,
ала не знам езика на дъжда.
Той ще си тръгне, скрит във някой облак.
А аз ли? Аз съм тишина...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_25.html
You , The Rain and Me
I can not tell You to what an extent
You do resemble the rain in my eye
the drops that now rattle thoughtfully bent
on the glassy day body... and makes me cry
The rain's very close but also so distant
the way it has ever and always been
rain words are falling as unspoken whispers
they're hurting my soul and myself within
I've always wanted... to tell You so much
alas... I could not speak the language of rain
it'll leave in a cloud ,hidden and out of touch
and what about me? I am Silence...(in pain)...
========================
...This silence... I know
well It bears no name
in the body and soul
and when nothing's the same
it is silently.... but it seems...
and every whisper You hear
and the thoughts that you dream
can't decide - false or real ... ?!.......
===================
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Ти, дъжда и аз
Не мога да ти кажа колко много
в очите ми приличаш на дъжда.
А той сега замислено потропва
по стъкленото тяло на деня.
А той сега е близък и далечен-
такъв, какъвто винаги е бил.
И думите му падат, неизречени.
...от този дъжд ужасно ме боли.
А исках да ти кажа страшно много,
ала не знам езика на дъжда.
Той ще си тръгне, скрит във някой облак.
А аз ли? Аз съм тишина...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_25.html
You , The Rain and Me
I can not tell You to what an extent
You do resemble the rain in my eye
the drops that now rattle thoughtfully bent
on the glassy day body... and makes me cry
The rain's very close but also so distant
the way it has ever and always been
rain words are falling as unspoken whispers
they're hurting my soul and myself within
I've always wanted... to tell You so much
alas... I could not speak the language of rain
it'll leave in a cloud ,hidden and out of touch
and what about me? I am Silence...(in pain)...
========================
...This silence... I know
well It bears no name
in the body and soul
and when nothing's the same
it is silently.... but it seems...
and every whisper You hear
and the thoughts that you dream
can't decide - false or real ... ?!.......
===================
превод на английски yanbibiyan
Две изречения само...
26-10-2018 06:26
Две изречения само...
Тази лодка, далеч от брега
ми напомня по нещо за тебе -
с уморените тъжни весла,
дето биха били слънчогледи,
ако стане морето земя,
ако зимата стане на лято,
ако всичко се случи така,
както би било точно когато
ти застанеш най-после до мен,
пренебрегнал причината "време",
а пък времето вземе, че спре,
и остане такова, зелено,
за да можеш да стоплиш във шепи
тези длани, без теб опустели,
тези думи, дошли от сърцето,
дето само за теб са живели...
би било малко вълшебно,
би било точно така.
И защо ли на теб ми напомня
тази лодка, далеч от брега...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_24.html
Two sentences only....
The boat over there, far from the beach
with something reminds me just about You
its oars - sad and tired -and pretty bleached
not like the warm colours of sunflowers true...
and ... If the sea turned into hard land
and if the winter became summer - dry, hot
if all the things came there- right on the sand
when you'd stand before me as a destiny ...lot
having ignored the old reason "time"
and it would somehow stop for a "break"
then all the clocks, I know, will just chime
it would be so green and not a bit fake
THen You could warm into your hands
these palms of mine, deserted without You
these words that come from within my heart
that have been living for only about You...
It would be probably a piece of a magic
it would be just ... what it simply would be...
But why does this boat reminds me lethargicly
of You far from beach...feeling sad probably..
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Две изречения само...
Тази лодка, далеч от брега
ми напомня по нещо за тебе -
с уморените тъжни весла,
дето биха били слънчогледи,
ако стане морето земя,
ако зимата стане на лято,
ако всичко се случи така,
както би било точно когато
ти застанеш най-после до мен,
пренебрегнал причината "време",
а пък времето вземе, че спре,
и остане такова, зелено,
за да можеш да стоплиш във шепи
тези длани, без теб опустели,
тези думи, дошли от сърцето,
дето само за теб са живели...
би било малко вълшебно,
би било точно така.
И защо ли на теб ми напомня
тази лодка, далеч от брега...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_24.html
Two sentences only....
The boat over there, far from the beach
with something reminds me just about You
its oars - sad and tired -and pretty bleached
not like the warm colours of sunflowers true...
and ... If the sea turned into hard land
and if the winter became summer - dry, hot
if all the things came there- right on the sand
when you'd stand before me as a destiny ...lot
having ignored the old reason "time"
and it would somehow stop for a "break"
then all the clocks, I know, will just chime
it would be so green and not a bit fake
THen You could warm into your hands
these palms of mine, deserted without You
these words that come from within my heart
that have been living for only about You...
It would be probably a piece of a magic
it would be just ... what it simply would be...
But why does this boat reminds me lethargicly
of You far from beach...feeling sad probably..
превод на английски yanbibiyan
Колкото мога да чакам...
26-10-2018 06:25
Колкото мога да чакам...
Ела! Във моя сън е плитко.
Луната слиза ниско, като пладне.
Тревите са високи, като облак.
И всичко е почти като реално.
И аз съм същата почти. Обаче твоя.
И само мъничко съм като вятър.
А пък нощта е корабна пробойна,
в която се разлива тишината.
Нали ти казвам - също като истински,
Сънят ми се събува. Влиза вътре.
И ти ела. Да ми измислиш приказка.
Измисляй ми...докато стане утре.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_23.html
As long as I can wait...
Come in ! Into my short dream - it is shallow
The Moon goes low,as if it the day's at Noon
grasses are high as the clouds that I follow
and everything's real ( Or it will be soon )
And I am the same, But I am just yours
just a bit like the wind I am in the winter
the Night is a leakage in a ship that cross
through which the silence gently lingers
Well, I told You it is so-o-o much like real
My dream's taking off his shoes and gets in
Come along ,invent a tale and let me feel
and don't You stop - till dawn,'cos I live within
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Колкото мога да чакам...
Ела! Във моя сън е плитко.
Луната слиза ниско, като пладне.
Тревите са високи, като облак.
И всичко е почти като реално.
И аз съм същата почти. Обаче твоя.
И само мъничко съм като вятър.
А пък нощта е корабна пробойна,
в която се разлива тишината.
Нали ти казвам - също като истински,
Сънят ми се събува. Влиза вътре.
И ти ела. Да ми измислиш приказка.
Измисляй ми...докато стане утре.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_23.html
As long as I can wait...
Come in ! Into my short dream - it is shallow
The Moon goes low,as if it the day's at Noon
grasses are high as the clouds that I follow
and everything's real ( Or it will be soon )
And I am the same, But I am just yours
just a bit like the wind I am in the winter
the Night is a leakage in a ship that cross
through which the silence gently lingers
Well, I told You it is so-o-o much like real
My dream's taking off his shoes and gets in
Come along ,invent a tale and let me feel
and don't You stop - till dawn,'cos I live within
превод на английски yanbibiyan
На зиг-заг и на точки...
26-10-2018 06:24
На зиг-заг и на точки...
Аз съм една рошава мисъл,
зад стените, които си вдигнал.
Все подскачам немирна и боса.
Не ме търсиш, но пак ме намираш.
Живея точно на ръба
на твоето червено сърцебиене.
И в нощите ти имам аромат
на шоколад, на мента и ванилия.
Какво да правиш...просто си безсилен...
И си признай - не искаш да си тръгвам.
Без мене ще останеш без магия -
самотен, сив и правоъгълен.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_3725.html
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
На зиг-заг и на точки...
Аз съм една рошава мисъл,
зад стените, които си вдигнал.
Все подскачам немирна и боса.
Не ме търсиш, но пак ме намираш.
Живея точно на ръба
на твоето червено сърцебиене.
И в нощите ти имам аромат
на шоколад, на мента и ванилия.
Какво да правиш...просто си безсилен...
И си признай - не искаш да си тръгвам.
Без мене ще останеш без магия -
самотен, сив и правоъгълен.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_3725.html
превод на английски yanbibiyan
През прозореца...
26-10-2018 06:23
През прозореца...
Сенките са дълги, като скука
и катерят тъжните стени.
Уличната лампа е светулка,
само че не може да лети.
Къщите мечтаят да са лодки
и да тръгнат някъде на път.
Тихомълком преминава котка
(само тя и клоните не спят).
Ако можех да съм нещо друго,
щях да бъда копче. Или шал.
Или пък да бъда просто въздух,
който се разхожда над града...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_22.html
Through the window ...
The shadows are long just like boredom
they're climbing the sad greyish walls
the street lamp is glow-worm and calls them
but it can't rise high,down the light falls
The houses are dreaming to be tiny boats
and start if they can on a trip to ...somewhere
down into the street a cat silently walks
(it is she and the branches that don't sleep round there)
If I could be something ...else , not a girl
I'd be a blue button or a long winter scarf
or I'd be the air to flow 'bove the world
or at least 'bove my city I'd fly high above...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
През прозореца...
Сенките са дълги, като скука
и катерят тъжните стени.
Уличната лампа е светулка,
само че не може да лети.
Къщите мечтаят да са лодки
и да тръгнат някъде на път.
Тихомълком преминава котка
(само тя и клоните не спят).
Ако можех да съм нещо друго,
щях да бъда копче. Или шал.
Или пък да бъда просто въздух,
който се разхожда над града...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_22.html
Through the window ...
The shadows are long just like boredom
they're climbing the sad greyish walls
the street lamp is glow-worm and calls them
but it can't rise high,down the light falls
The houses are dreaming to be tiny boats
and start if they can on a trip to ...somewhere
down into the street a cat silently walks
(it is she and the branches that don't sleep round there)
If I could be something ...else , not a girl
I'd be a blue button or a long winter scarf
or I'd be the air to flow 'bove the world
or at least 'bove my city I'd fly high above...
превод на английски yanbibiyan
Разбирам го...
26-10-2018 06:07
Разбирам го...
Небето има сламена шапка през юли.
Сега е просто с качулка.
Понеже е зима, и вятърът брули
фалшиви ноти в улука.
Понеже е зима и е студено,
небето не носи риза.
От този кожух е така уморено,
че чак не му се излиза.
Стои си скрито във своята къща
и чака да стане пролет.
Тогава да видиш как се превръща
във синя писта за полети!
Е, да, обаче, сега е зима.
Небето слага ушанката,
(добре, поне, че нея я има)
и се спотайва във сянката...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_5975.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Разбирам го...
Небето има сламена шапка през юли.
Сега е просто с качулка.
Понеже е зима, и вятърът брули
фалшиви ноти в улука.
Понеже е зима и е студено,
небето не носи риза.
От този кожух е така уморено,
че чак не му се излиза.
Стои си скрито във своята къща
и чака да стане пролет.
Тогава да видиш как се превръща
във синя писта за полети!
Е, да, обаче, сега е зима.
Небето слага ушанката,
(добре, поне, че нея я има)
и се спотайва във сянката...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_5975.html
Почти като теб...
26-10-2018 06:06
Почти като теб...
Където се докосват ветровете,
над спящите дървета през нощта,
проблясва за секунда нещо светло
и сякаш се превръща във звезда.
Минава като шепот в тъмнината
и тихичко звъни с прозрачен глас.
Почуква с плахи пръсти по стъклата
и в стаята ми влиза Тишина.
Присяда на леглото срамежливо
(навярно както би направил ти).
И с леките си длани ме завива
и слага сън във моите очи.
А после ... сигурно си тръгва.
Не зная...аз отдавна спя.
Но знам - ще спре за миг на ъгъла,
преди да се превърне във тъга.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_21.html
Almost like You ...
The place where the winds get a touch
above the sleeping trees at night
there comes something as shiny as latch
and turns into star ,twinkling and bright
It passes like a whisper in the darkness
and echoes like a bell with voice like glass
it knocks with timid fingers ,as if crashes
and entering my room ..The Silence pass
It takes a seat onto my bed,and pretty shy
probably just... like You... would have done it
and covers me with hands , and makes me fly
then puts a slumber in my eyes (this is the summit)
And then... it probably just leaves away
I do not know for sure , I am fast asleep
But in the corner it stops while in his way
before it's become a sadness blue... deep ....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Почти като теб...
Където се докосват ветровете,
над спящите дървета през нощта,
проблясва за секунда нещо светло
и сякаш се превръща във звезда.
Минава като шепот в тъмнината
и тихичко звъни с прозрачен глас.
Почуква с плахи пръсти по стъклата
и в стаята ми влиза Тишина.
Присяда на леглото срамежливо
(навярно както би направил ти).
И с леките си длани ме завива
и слага сън във моите очи.
А после ... сигурно си тръгва.
Не зная...аз отдавна спя.
Но знам - ще спре за миг на ъгъла,
преди да се превърне във тъга.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_21.html
Almost like You ...
The place where the winds get a touch
above the sleeping trees at night
there comes something as shiny as latch
and turns into star ,twinkling and bright
It passes like a whisper in the darkness
and echoes like a bell with voice like glass
it knocks with timid fingers ,as if crashes
and entering my room ..The Silence pass
It takes a seat onto my bed,and pretty shy
probably just... like You... would have done it
and covers me with hands , and makes me fly
then puts a slumber in my eyes (this is the summit)
And then... it probably just leaves away
I do not know for sure , I am fast asleep
But in the corner it stops while in his way
before it's become a sadness blue... deep ....
превод на английски yanbibiyan
На няколко преки от утрото...
26-10-2018 06:05
На няколко преки от утрото...
Във очите на зимата слиза нощта,
яхнала черен кон с ледена грива.
Само една непокорна звезда
свети над мен. И е просто...красива.
Аз мълча. Аз мълча и не зная защо.
Но така ми е толкова леко...
Спи умореното Земно кълбо,
скрито в небесните шепи.
Спят страховете ми. Ти също спиш...
А на мен ми е толкова светло!
Тази звезда непокорно блести
и ме вика по свойта пътека.
Ако тръгна на там, ще забравя за теб.
И навярно ще стана щастлива.
А нощта ще остане на твойто небе,
яхнала черен кон с ледена грива.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_20.html
Some turnings away from the dawn...
In the eyes of the winter there falls Night
riding black horse with a cold icy mane
there is just one untamed star - it lights
right above me - it's so pretty , like flame
Silent I am .And I just don't know why
but I simply feel light ,not stepping on land
and mother Earth is sleeping ( a bit wry )
She has been cuddled in the Heaven's blue hands
All of my fears are sleeping , You too ...
and I can feel so light and so bright
this little star shines , even it woos
me to take up a path ... as a flight
Starting this path ,I'll forget about You
and I will probably feel merry and happy
night will be kept on your sky ,in dark blue
riding a horse with icy mane ,... snappy...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
На няколко преки от утрото...
Във очите на зимата слиза нощта,
яхнала черен кон с ледена грива.
Само една непокорна звезда
свети над мен. И е просто...красива.
Аз мълча. Аз мълча и не зная защо.
Но така ми е толкова леко...
Спи умореното Земно кълбо,
скрито в небесните шепи.
Спят страховете ми. Ти също спиш...
А на мен ми е толкова светло!
Тази звезда непокорно блести
и ме вика по свойта пътека.
Ако тръгна на там, ще забравя за теб.
И навярно ще стана щастлива.
А нощта ще остане на твойто небе,
яхнала черен кон с ледена грива.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_20.html
Some turnings away from the dawn...
In the eyes of the winter there falls Night
riding black horse with a cold icy mane
there is just one untamed star - it lights
right above me - it's so pretty , like flame
Silent I am .And I just don't know why
but I simply feel light ,not stepping on land
and mother Earth is sleeping ( a bit wry )
She has been cuddled in the Heaven's blue hands
All of my fears are sleeping , You too ...
and I can feel so light and so bright
this little star shines , even it woos
me to take up a path ... as a flight
Starting this path ,I'll forget about You
and I will probably feel merry and happy
night will be kept on your sky ,in dark blue
riding a horse with icy mane ,... snappy...
превод на английски yanbibiyan
Да те обичам писано ми е било...
26-10-2018 06:04
Да те обичам писано ми е било...
Колко, мислиш, може да се напише
по повърхността на една сълза?
Седем думи и много затишия.
Между тях - силует на жена.
После хвърляш сълзата по вятъра,
както идва внезапният дъжд.
Тя не трябва да има читатели.
И се скрива в ръцете на мъж.
После той, без дори да разбира,
все сънува предпролетна нощ...
И в сърцето му тихо пулсират
седем думи. И много любов.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_19.html
It was my destiny to love you ...
How much , do you think , it can be written
onto the surface of a crystal tear
Just seven words and a lot of lulls sitting
and between them - a lady's silhouette ...dear
Then you throw the tear into the wind
just like a sudden rain falling down
It needs no readers , it is almost a sin
it the hands of a man it can be found
And after that, without even knowing
He's always dreaming a night before spring...
and in his heart it is pulsing and rolling
these seven words ...and much love within...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Да те обичам писано ми е било...
Колко, мислиш, може да се напише
по повърхността на една сълза?
Седем думи и много затишия.
Между тях - силует на жена.
После хвърляш сълзата по вятъра,
както идва внезапният дъжд.
Тя не трябва да има читатели.
И се скрива в ръцете на мъж.
После той, без дори да разбира,
все сънува предпролетна нощ...
И в сърцето му тихо пулсират
седем думи. И много любов.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_19.html
It was my destiny to love you ...
How much , do you think , it can be written
onto the surface of a crystal tear
Just seven words and a lot of lulls sitting
and between them - a lady's silhouette ...dear
Then you throw the tear into the wind
just like a sudden rain falling down
It needs no readers , it is almost a sin
it the hands of a man it can be found
And after that, without even knowing
He's always dreaming a night before spring...
and in his heart it is pulsing and rolling
these seven words ...and much love within...
превод на английски yanbibiyan
Нищо ново под ... Луната
26-10-2018 06:03
Нищо ново под ... Луната
Никой не подарява цветя на Луната.
Кой ще и стигне високото?
Всички залепят нозе за земята
и ги превръщат във корени.
Тайно понякога си мечтаят за нея,
ала криле не поникват...
И тя продължава така да живее.
И малко по малко привиква...
Пише по голите хребети думи,
а лъчите и стават заоблени.
После узрява в едно пълнолуние,
загърната в риза от спомени.
А който се влюби безумно в очите и,
завинаги става обречен.
Луната отдавна е луда по Вятъра.
И е безкрайно далече.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_18.html
Nothing New Under The... Moon
Nobody gives any flowers to Moon...
Who can be able to reach Her so high ?
everyone Sticks their noses to ground ...soon
they turn into roots and forget about sky
They dream about Her ,secretly ,not confessing
but no wings come out ( it is simply impossible )
ans She still exists , just like a blessing
and little by little She turns into... fossil...
She's writing Her words on the naked crests
and her yellow rays become pretty rounded,
then she becomes ripe in a Full-Moon in vest
and wrapped in a shirt of memories sounding
The one who in love falls in her eyes
remains for eternity doomed over Her
The Moon is in love with the wind and his flights
and she is so far ...so far in the blur ....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Нищо ново под ... Луната
Никой не подарява цветя на Луната.
Кой ще и стигне високото?
Всички залепят нозе за земята
и ги превръщат във корени.
Тайно понякога си мечтаят за нея,
ала криле не поникват...
И тя продължава така да живее.
И малко по малко привиква...
Пише по голите хребети думи,
а лъчите и стават заоблени.
После узрява в едно пълнолуние,
загърната в риза от спомени.
А който се влюби безумно в очите и,
завинаги става обречен.
Луната отдавна е луда по Вятъра.
И е безкрайно далече.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_18.html
Nothing New Under The... Moon
Nobody gives any flowers to Moon...
Who can be able to reach Her so high ?
everyone Sticks their noses to ground ...soon
they turn into roots and forget about sky
They dream about Her ,secretly ,not confessing
but no wings come out ( it is simply impossible )
ans She still exists , just like a blessing
and little by little She turns into... fossil...
She's writing Her words on the naked crests
and her yellow rays become pretty rounded,
then she becomes ripe in a Full-Moon in vest
and wrapped in a shirt of memories sounding
The one who in love falls in her eyes
remains for eternity doomed over Her
The Moon is in love with the wind and his flights
and she is so far ...so far in the blur ....
превод на английски yanbibiyan
Не е трудно за разбиране
26-10-2018 06:01
Не е трудно за разбиране
Не мога да съм късче облак,
защото аз съм цялото небе.
Понякога, измамно кротка,
синея слънчева над теб.
А след това сърдито-сива
валя поройно. Много дълго.
И после шарено извивам
една дъга. И ставам хубава.
Понякога проблясват мълнии
и чак е страшно да си с мен.
Понякога със пълнолуния
изпълвам скучния ти ден.
Понякога съм звездопадна.
(тогава си ме пожелай!)
Понякога съм просто...празна.
И мога само да мълча.
Дали съм изгревна, или залязвам,
дали съм вечер или ден...
Не знам.
Но аз не съм парченце облак.
Аз просто съм едно небе.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_7421.html
It's not hard to understand
I can't ever be a bit of a cloud
I am ,in fact, the whole light blue sky
sometimes pretending timid , but I'm loud
above You I'm shining in bluish light
After that I am angry and gray
I'm raining hard , for so very long
then I am twisting all the colours and they
become a rainbow - as nice as a song.
Sometimes I flash lightnings
you'll be afraid to be with me
sometimes I'm the Full Moon (guiding )
filling you day , may boring it be
Sometimes I am all stars-falling
(at this moment I want you to want me )
sometimes the emptiness in calling
and I can only stay silent before thee
Am I like sunrise or like the sunset... ?
Am I a day or dusk or late evening ...?
I do not know - I'm not a piece of cloud wet
because I'm the SKY - you can believe me ....
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не е трудно за разбиране
Не мога да съм късче облак,
защото аз съм цялото небе.
Понякога, измамно кротка,
синея слънчева над теб.
А след това сърдито-сива
валя поройно. Много дълго.
И после шарено извивам
една дъга. И ставам хубава.
Понякога проблясват мълнии
и чак е страшно да си с мен.
Понякога със пълнолуния
изпълвам скучния ти ден.
Понякога съм звездопадна.
(тогава си ме пожелай!)
Понякога съм просто...празна.
И мога само да мълча.
Дали съм изгревна, или залязвам,
дали съм вечер или ден...
Не знам.
Но аз не съм парченце облак.
Аз просто съм едно небе.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_7421.html
It's not hard to understand
I can't ever be a bit of a cloud
I am ,in fact, the whole light blue sky
sometimes pretending timid , but I'm loud
above You I'm shining in bluish light
After that I am angry and gray
I'm raining hard , for so very long
then I am twisting all the colours and they
become a rainbow - as nice as a song.
Sometimes I flash lightnings
you'll be afraid to be with me
sometimes I'm the Full Moon (guiding )
filling you day , may boring it be
Sometimes I am all stars-falling
(at this moment I want you to want me )
sometimes the emptiness in calling
and I can only stay silent before thee
Am I like sunrise or like the sunset... ?
Am I a day or dusk or late evening ...?
I do not know - I'm not a piece of cloud wet
because I'm the SKY - you can believe me ....
превод на английски yanbibiyan
То се усеща със сърцето...
26-10-2018 06:00
То се усеща със сърцето...
Докато чакам истинския дъжд
да кацне по стрехите потъмнели,
ще нарисувам птици по первазите
на дългата скучаеща неделя.
Ще избродирам слънчогледи по пердетата
и от прозореца ми ще прозира лято.
А с корените си, навън дърветата
ще слушат сънищата на тревата.
И после, със разпуснати коси
по улиците ще премина през мъглата.
Защото истинският дъжд ще завали.
Понеже нещо му подсказва, че го чакам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_17.html
It is felt with the heart...
While I'm waiting for the real rain
to perch onto the dusky shelters
I will be drawing birds upon the panes
of this so-long Sunday that outside is pelting
I'll embroider sunflowers onto the curtains
and through my window - Summer will peep
the trees will listen to grass, I am certain
soft fairy-tales ,in half-whispering weep
And then I'll let down my toussled hairs
I'll walk the streets along - into the mist
the real rain will be falling - right there
He's felt a hint - I'll be waiting .....
............. because I exist...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
То се усеща със сърцето...
Докато чакам истинския дъжд
да кацне по стрехите потъмнели,
ще нарисувам птици по первазите
на дългата скучаеща неделя.
Ще избродирам слънчогледи по пердетата
и от прозореца ми ще прозира лято.
А с корените си, навън дърветата
ще слушат сънищата на тревата.
И после, със разпуснати коси
по улиците ще премина през мъглата.
Защото истинският дъжд ще завали.
Понеже нещо му подсказва, че го чакам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_17.html
It is felt with the heart...
While I'm waiting for the real rain
to perch onto the dusky shelters
I will be drawing birds upon the panes
of this so-long Sunday that outside is pelting
I'll embroider sunflowers onto the curtains
and through my window - Summer will peep
the trees will listen to grass, I am certain
soft fairy-tales ,in half-whispering weep
And then I'll let down my toussled hairs
I'll walk the streets along - into the mist
the real rain will be falling - right there
He's felt a hint - I'll be waiting .....
............. because I exist...
превод на английски yanbibiyan
Да задържиш в шепата си...
26-10-2018 05:59
Да задържиш в шепата си...
Аз, всъщност, те обичам за това,
защото знам, че няма да ме притежаваш.
Ще бъда птича сянка на ръба
на всичките ти пролетни пожари.
В индиговите ириси на нощите
ще те събуждам, като лятно пълнолуние.
Ще ме проклинаш след това, защото
в дълбокото съм морска буря.
И всъщност, затова ще те обичам,
когато пиша името ти по стъклата.
Не знам достатъчно ли е, но ми е всичко.
Останалото ми е...вятър.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_16.html
To keep in Your handful ...
I love You , In fact , because I really know
that I will simply never have You
I'll be a bird's shade on the edge that flow
of all your spring fires..I love You ...
In the indigo irises of all blue Night
I'll wake you up , I'm a summer Full Moon
You'll curse me then ...Iknow , that's right
because In the deep I'm a typhoon...
In fact that's the reason because I love You
when I'm writing Your name on the window pane
Is it enough ? -I don't know - you are around me
the rest that I have is ...a wind ...it's insane...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Да задържиш в шепата си...
Аз, всъщност, те обичам за това,
защото знам, че няма да ме притежаваш.
Ще бъда птича сянка на ръба
на всичките ти пролетни пожари.
В индиговите ириси на нощите
ще те събуждам, като лятно пълнолуние.
Ще ме проклинаш след това, защото
в дълбокото съм морска буря.
И всъщност, затова ще те обичам,
когато пиша името ти по стъклата.
Не знам достатъчно ли е, но ми е всичко.
Останалото ми е...вятър.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_16.html
To keep in Your handful ...
I love You , In fact , because I really know
that I will simply never have You
I'll be a bird's shade on the edge that flow
of all your spring fires..I love You ...
In the indigo irises of all blue Night
I'll wake you up , I'm a summer Full Moon
You'll curse me then ...Iknow , that's right
because In the deep I'm a typhoon...
In fact that's the reason because I love You
when I'm writing Your name on the window pane
Is it enough ? -I don't know - you are around me
the rest that I have is ...a wind ...it's insane...
превод на английски yanbibiyan
Обяснимо е...
26-10-2018 05:58
Обяснимо е...
Обърканите сенки на дъжда
чертаят по прозорците пътеки.
И всичко е различно, за това
се чувствам някак безгранично лека.
По хоризонта кацат светлинки,
които вятърът раздухва. И изгарят.
Небето е вода, която спи
в протегнатите длани на безкрая.
Момичето ти (тоест, аз) е звън
във празното пространство на Всемира.
А ти повтаряш още онзи сън,
във който мислите и те намират.
Но всичко е различно, за това
часовникът звъни - да се събудиш.
Обърканите сенки на дъжда
понякога се чувстват пеперуди...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_14.html
It's easy to explain...
The baffled shadows of the falling rain
are drawing paths onto the window panes
and all is different , there's no pain
there is no limit, I feel light again
On the horizon bits of light are perching
the wind is blowing them and they are glowing
the sky is just some water that is searching
to fall down from the endless palms and flow in
Your girls ( well I mean me) is just a sound
into the empty space of all the galazies
and You repeat that dream , when you get found
by all her thoughts , there is no fallacy
But all is different ,probably that's why
the clock is buzzing - you should wake
the baffled shadows of the rain and sky
now feel like butterflies -for someone's sake...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Обяснимо е...
Обърканите сенки на дъжда
чертаят по прозорците пътеки.
И всичко е различно, за това
се чувствам някак безгранично лека.
По хоризонта кацат светлинки,
които вятърът раздухва. И изгарят.
Небето е вода, която спи
в протегнатите длани на безкрая.
Момичето ти (тоест, аз) е звън
във празното пространство на Всемира.
А ти повтаряш още онзи сън,
във който мислите и те намират.
Но всичко е различно, за това
часовникът звъни - да се събудиш.
Обърканите сенки на дъжда
понякога се чувстват пеперуди...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_14.html
It's easy to explain...
The baffled shadows of the falling rain
are drawing paths onto the window panes
and all is different , there's no pain
there is no limit, I feel light again
On the horizon bits of light are perching
the wind is blowing them and they are glowing
the sky is just some water that is searching
to fall down from the endless palms and flow in
Your girls ( well I mean me) is just a sound
into the empty space of all the galazies
and You repeat that dream , when you get found
by all her thoughts , there is no fallacy
But all is different ,probably that's why
the clock is buzzing - you should wake
the baffled shadows of the rain and sky
now feel like butterflies -for someone's sake...
превод на английски yanbibiyan
...или ще се изгубя
26-10-2018 05:57
...или ще се изгубя
Нося си гердан от мигове-
натрошени, пъстри стъкълца.
Някога се чудя - ще ми стигнат ли
да маркирам пътя към дома.
За да мога, щом ми страшно,
да се върна там, където бях.
Нищо, че изобщо не ме плашат
вълците от тъмната гора.
Може да ми се прииска някой
да ме вземе в двете си ръце.
Да познае, че нощес съм плакала,
скрита в чашката на някое лале.
После да ми подари вселена.
И да сбъдне няколко мечти.
И накрая тихо и смутено,
сплели длани, с него да заспим...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_13.html
...Or I shall be lost ...
I wear a necklace of my precious moments -
they are made of broken,colourful glass
I wonder if They will just be sufficient
to leave a trace and get back home at last
I'll leave it because I need it so badly
to return where I was, when sometimes I'm scared
well, in the forest, the wolves look quite sadly
they aren't even frightening, Nor I feel despair
It may happen ,maybe... probably some day
that I'd like somebody to take me in his arms
"You've been crying" - I'm sure he'd say
"You've been hiding in a tulip cup ,no harm"
then He'd get me a Universe - only for me
then he will make some dreams come true
and then at last ...very quiet , you see
will get asleep - hand in hand ( yes,we shall do)...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
...или ще се изгубя
Нося си гердан от мигове-
натрошени, пъстри стъкълца.
Някога се чудя - ще ми стигнат ли
да маркирам пътя към дома.
За да мога, щом ми страшно,
да се върна там, където бях.
Нищо, че изобщо не ме плашат
вълците от тъмната гора.
Може да ми се прииска някой
да ме вземе в двете си ръце.
Да познае, че нощес съм плакала,
скрита в чашката на някое лале.
После да ми подари вселена.
И да сбъдне няколко мечти.
И накрая тихо и смутено,
сплели длани, с него да заспим...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_13.html
...Or I shall be lost ...
I wear a necklace of my precious moments -
they are made of broken,colourful glass
I wonder if They will just be sufficient
to leave a trace and get back home at last
I'll leave it because I need it so badly
to return where I was, when sometimes I'm scared
well, in the forest, the wolves look quite sadly
they aren't even frightening, Nor I feel despair
It may happen ,maybe... probably some day
that I'd like somebody to take me in his arms
"You've been crying" - I'm sure he'd say
"You've been hiding in a tulip cup ,no harm"
then He'd get me a Universe - only for me
then he will make some dreams come true
and then at last ...very quiet , you see
will get asleep - hand in hand ( yes,we shall do)...
превод на английски yanbibiyan
Малко объркано и незнайно защо...
26-10-2018 05:32
Малко объркано и незнайно защо...
Има нещо толкова топло в гласа ти,
че настръхвам и само мълча.
По снега неотъпкан минавам
като котешка боса следа.
И се свивам в ръцете ти тихи
под едно звездочело небе.
Там Луната защо се усмихва?
За това, че сме спрели със теб
под един светофар истеричен,
който свети зелено на пук.
А тъгата на струйки изтича
от отсрещния щърбав капчук.
И гласът ти е толкова летен,
че изобщо не е януари.
Дай със устни да стопля ръцете ти.
Аз от твоите цялата паря.
А Луната-усмивка наднича
между клоните олисели.
Знаеш ли как те обичам?
Колкото осем вселени!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_7449.html
A bit confusing and ...
for no particular reason...
There is something so warm in your voice
that I'm bristling and ... I stay numb
on the snow still untrodden I walk
as a cat step - bare-footed , one by one
Then I cuddle in your silent arms
under sky that has stars on its forehead
Why does Moon smile ? why is She so calm ?
it's because we have stopped under starlit.
There we are - under green traffic light
that is shining , although, and in spite
sadness is trickling ( to it we are blind )
down the funny and narrow rain-pipe...
And your voice is so hot ,just like in July
that I don't feel the cold , not a bit
let me warm your palms with my lips, and let's fly
I am all burning hot - your hands I can't quit...
And the Moon is a smile and it's peering
from above through the naked dry boughs
Do you know that I love You,
IT IS NOT JUST A FEELING
it's as big as eight Universies
....( Did you say "wow"...?)
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Малко объркано и незнайно защо...
Има нещо толкова топло в гласа ти,
че настръхвам и само мълча.
По снега неотъпкан минавам
като котешка боса следа.
И се свивам в ръцете ти тихи
под едно звездочело небе.
Там Луната защо се усмихва?
За това, че сме спрели със теб
под един светофар истеричен,
който свети зелено на пук.
А тъгата на струйки изтича
от отсрещния щърбав капчук.
И гласът ти е толкова летен,
че изобщо не е януари.
Дай със устни да стопля ръцете ти.
Аз от твоите цялата паря.
А Луната-усмивка наднича
между клоните олисели.
Знаеш ли как те обичам?
Колкото осем вселени!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_7449.html
A bit confusing and ...
for no particular reason...
There is something so warm in your voice
that I'm bristling and ... I stay numb
on the snow still untrodden I walk
as a cat step - bare-footed , one by one
Then I cuddle in your silent arms
under sky that has stars on its forehead
Why does Moon smile ? why is She so calm ?
it's because we have stopped under starlit.
There we are - under green traffic light
that is shining , although, and in spite
sadness is trickling ( to it we are blind )
down the funny and narrow rain-pipe...
And your voice is so hot ,just like in July
that I don't feel the cold , not a bit
let me warm your palms with my lips, and let's fly
I am all burning hot - your hands I can't quit...
And the Moon is a smile and it's peering
from above through the naked dry boughs
Do you know that I love You,
IT IS NOT JUST A FEELING
it's as big as eight Universies
....( Did you say "wow"...?)
превод на английски yanbibiyan
Не всичко, което лети...
26-10-2018 05:31
Не всичко, което лети...
Сърцето на Неделята, безумно синьо,
преля в един ванилов следобяд.
Дори самотен гларус не премина
през звънката, прозрачна тишина.
Не духна вятър. Котка не измяучи.
Колите бяха спрели да бръмчат.
А аз полека се превърнах във глухарче,
понеже все сънувам, че летя.
Изхвръкнах над града и станах песен
със някакъв наивен, лек рефрен.
Да ме изпееш, сигурно ще ти е лесно.
И после ще се влюбиш тайно в мен.
Да знаеш, ще ти бъде трудно.
Какво съм аз? Глухарче сред снега.
И сигурно преди да ти се сбъдна
ще се стопя...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_12.html
Not everything that flies...
The heart of the Sunday, increadibly blue
overflowed in an afternoon with a taste of vanilla
Nobody was out , not a sea-gull there flew
above the ringing, transparent and silent billows
there was no wind , nor a cat's gentle miaowing
the cars have even stopped their "crying"
and slowly into dendelion there I turned
because all my dreams are just full of flying
I flew out above city ,a song I became
it had pretty simple and light refrain
it is so easy to start it whistling again
and secretly fall me, you just cannot abstain
You have to know, it's hard and You need zeal
I'm just a little dandelion above snow
and maybe before I've become to You real
I will simply melt.... or I will have flown...
превод на английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не всичко, което лети...
Сърцето на Неделята, безумно синьо,
преля в един ванилов следобяд.
Дори самотен гларус не премина
през звънката, прозрачна тишина.
Не духна вятър. Котка не измяучи.
Колите бяха спрели да бръмчат.
А аз полека се превърнах във глухарче,
понеже все сънувам, че летя.
Изхвръкнах над града и станах песен
със някакъв наивен, лек рефрен.
Да ме изпееш, сигурно ще ти е лесно.
И после ще се влюбиш тайно в мен.
Да знаеш, ще ти бъде трудно.
Какво съм аз? Глухарче сред снега.
И сигурно преди да ти се сбъдна
ще се стопя...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_12.html
Not everything that flies...
The heart of the Sunday, increadibly blue
overflowed in an afternoon with a taste of vanilla
Nobody was out , not a sea-gull there flew
above the ringing, transparent and silent billows
there was no wind , nor a cat's gentle miaowing
the cars have even stopped their "crying"
and slowly into dendelion there I turned
because all my dreams are just full of flying
I flew out above city ,a song I became
it had pretty simple and light refrain
it is so easy to start it whistling again
and secretly fall me, you just cannot abstain
You have to know, it's hard and You need zeal
I'm just a little dandelion above snow
and maybe before I've become to You real
I will simply melt.... or I will have flown...
превод на английски yanbibiyan