Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Мечтаеш... 26-10-2018 08:11

Мечтаеш...

Мечтаеш лятото.Узрялото му слънце.
И въздух, натежал от мараня.
Диханието леко на морето
и ниви-в златно грейнали жита.

Мечтаеш лятото. На глътки го отпиваш.
Отхапваш прасковената му плът.
Докосваш жълтоглави слънчогледи
и молиш ги във теб да разцъфтят.

Мечтаеш лятото? Мечтаеш мене!
За тебе аз съм слънчевата светлина.
И ароматно-прасковена съм, и морска.
Целунеш ли ме-в теб ще разцъфтя.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9223.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Прераждане 26-10-2018 08:09

Прераждане

От миражните стъпки на вятъра,
от плясъка тих на вълните,
от писък на утринни гларуси,
от белия смях на звездите,
от пламъци слънчево-огнени
се раждам и тръгвам към тебе,
разкъсвайки алчните спомени,
от които ти бил си обсебен.
Рисувам със устни лицето ти,
избърсвам сълзите със длан,
а после горяща и истинска
и нова душа ще ти дам.
А после смирен и пречистен,
положил глава на гърдите ми,
заспиваш,повярвал във приказки,
презрял всички вчерашни истини.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4922.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

С тях... 26-10-2018 08:08

С тях...

Един след друг напускат залива.
Скалите онемяват от тъга.
Понася ги в прегръдката си вятъра.
Морето посивя от самота.

Блестят перата-перли лъскави.
Размах широк и шепот на криле.
Целува ги за сбогом слънцето-
искрици бели в синьото небе.

И сякаш, че със ятото от лебеди
отива си и част от мен.
Мечтите си във пясъка заравям
и чакам да покълнат някой ден...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9794.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ето ме 26-10-2018 08:07

Ето ме

И не веднъж в съня си си ме викал.
И не веднъж за мене си копнял.
И не веднъж луната си разпитвал
дали наистина си ме видял.

Ужасно дълго си ме търсил...
И чакал си ме цял един живот
да стъпя тихо и на пръсти
в душата ти по мраморния под,
и да прегърна тежките колони,
които си издигнал сам,
със топли длани да погаля
студът пълзящ във твоя храм.

И ето ме - пристигам във съня ти.
И ето ме - нали за мен копня?
А на луната...моля те, не вярвай.
Луната има две лица...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_7444.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Нощен бяг 26-10-2018 08:06

Нощен бяг

Отведи ме оттук надалече!
Понеси ме през нощни ливади.
Нямам минало. Свърши се вече.
Аз прескочих всички огради.

Хайде конче! Нощта ще ни скрие.
Само тихи звезди ще ни светят.
Вплела пръсти във твоята грива,
аз препускам през росни полета.

В хоризонта зората се ражда.
Все на там ще пътуваме двамата.
А зад нас ще умира от жажда
този свят, покорен от измамата.

Всички клади зад нас ще оставим.
Те изгарят на тях всяка истина.
Понеси ме през нощни ливади!

Свободата обичам единствено...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_5197.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Съдба 26-10-2018 08:05

Съдба

Какви ли мойри ме орисаха,
че с тебе съм наказана сега...
Навярно в листа на живота ми написаха
"Нещастна да е в любовта!"

Защо иначе в тебе ще се влюбя?
Защо иначе всичко ще търпя?
Защо заради тебе се погубвам?
Защо, ако не е съдба?

И искам да въстана срещу нея.
И искам да забравя любовта.
Но зърна ли очите ти- немея.
Защото ти си моята съдба!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1625.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Две 26-10-2018 08:04

Две
1
С какво съвършенство пристига нощта!
Гениален пейзаж на безумен художник.
С каква простота догаря свещта
в едно огледало на празен триножник.

Три капки вино остават до там-
до пияното дъно на празна бутилка,
където отчаян се давеше сам
вечерният мрак във червена мътилка.

От близката църква долиташе звън
и ангели слизаха в бели одежди
при онзи бездомник в пророчески сън
в бутилка открил благородни надежди.

Луната страхливо се скрива от срам.
Потъва във облаци кадър след кадър...
Той плаче,изгубен в един лабиринт...
Самотен,отритнат,добър минотавър.

2

По детски наивно ,по ангелски знак,
бледото утро пристига смутено.
Избърсва със длани вечерния мрак
и слънцето блесва наново родено.

Във малката стая на прашен таван
мирише на вино и снощни целувки...
Изгаснала свещ...Протъркан диван...
И котка ,заспала на чужди обувки.

Няма я църквата...А дали е била?
Или само душата ми, както изглежда,
измисли си този бездомник с крила,
който предрече, че има надежда.

Луната навярно почина от срам...
И слънцето гордо по небето закрачи.
...И никой не чу, как някъде там,
един минотавър самотен си плаче.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3286.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Завръщане 26-10-2018 08:03

Завръщане

Приласкай ме,море.Прегърни ме.
Целуни ме със устни солени.
Всички бивши копнежи върни ми
и надеждите-преродени.

Пак се връщам,море. Босонога,
малко тъжна,пред теб коленича.
Помниш ли? Първо бях твоя...
После станах момиче.

Първо бях пяна
и черупка на мида.
...После станах голяма
и...от теб си отидох.

Днес се връщам,море.
Нищо, че съм пораснала!
Аз съм твое дете-
песъчинка угаснала .

Прегърни ме, море. Приюти ме.
Влей ми пак от твоите сили.
А вълните- приятелки мои-
всичко грешно от мен са отмили.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6908.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Настроение 26-10-2018 08:02

Настроение

Заставам на морския бряг,
а жълтата лодка отплува...
Сама, по-сама, най-сама...
Пътувам, пътувам, пътувам...
А може би в пясъка бял
съм пуснала котва-мечта?
Рисувам сега настроения-
сама, по-сама, най-сама.
Какво съм? Жена? Морска птица?
Или песъчинка? Не зная...
Пътувам, пътувам, пътувам
към края, в безкрая на края.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1398.html

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Изведи ме от тук... 26-10-2018 08:00

Изведи ме от тук...

От тези цветове се натъжавам -
ръждиво-сива ставам. Като тях.
И зимата безмълвно ме затваря
във замък с пепелява тишина.

Провесва ми едно небе отгоре-
със дрипави, задъхани мъгли.
А аз със него как да си говоря?
Не мога! И ми се мълчи...

Ти можеш ли да ме завърнеш пак?
Да бъда като себе си, когато
рисувам с пръсти слънце и дъга.
Ти можеш ли да ми напишеш стих за лятото?

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_03.html

Take me out of here...

These colours make me grey and sad
rusty and dull I become - just like them
winter silently closes me ...clad
in a silent palace made of ashy grey gem

The sky is hanging right above me
with raggy and breath-taking fogs
How can I talk to Him ? How can I be ?
I cannot , i fell silent , in clogs...

Can You bring me back again there?
to be myself, no more to feel dumber
when I'm drawing Sun and rainbow gaily
can You write me a poem about the Summer?

=============

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Чака ли ти се? 26-10-2018 07:59

Чака ли ти се?

Нали ме знаеш -
бавно ще те омагьосвам.
Всяка вечер -
с по няколко точици.
И глътка по глътка
вода ще ти нося.
От ненапитата.
За магьосници.
Все ще отлагам
момента на случката.
Няма да знаеш
къде ще е краят.
Аз отдавна
така съм научена.
Ти пък обичаш
да ме мечтаеш...
После сама
ще разпусна косите си,
тъмни и диви-
абаносов разкош.
И при тебе ще дойда.
Влюбена.
Истинска.
В хиляда и първата нощ.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2296.html

Do you feel like waiting ?

You know me-
I'll be enchanting You slowly
every night
with some dots and some points
and sip after sip
I'll bring water To you only
the one hever drunk
where nobody has dipped...

I'll be putting off
the moment of the happening
You wouldn't know
where the real end would be
I have been taught
for a long time
and You relly like it
to dream all along
so... let the dreams be ...

Then I will let
my hairs down rolling
dark and so wild
an ebony splendour
and I'll come to you
real, in love falling
In night 1001
and to you
I'll ...surrender...

================

and I surrender ...
before that beauty !!!!

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

...и само тогава съм себе си 26-10-2018 07:57

...и само тогава съм себе си

Когато ехото на твоя дъх
по раменете ми въздушно отзвучава,
когато дланите ти уморено спят,
а устните ти тихо ме забравят

рисувам с пръст по твоите гърди
едно небе, в което да се скрия.
Едно небе с отворени врати,
в което влизам бавно и заспивам.

Навън е нощ и стапя се светът.
В небето на гърдите ти сънувам.
А ехото на топлия ти дъх
по кожата ми пише нежнодумия...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_02.html

t's only at this time I am myself...

When the echo of your tender breath
lingers airy onto my shoulders
when your palms get asleep - tired and bereft
when your lips forget myself , silently smouldering

I'm drawing with fingers onto your chest
a sky where I can hide all my feelings
a sky with wide-open doors ,nothing less
then I get in slowly and my sleep I'm sealing

The night is now out, the whole world is melting
into this sky in your chest I am dreaming
the echo of your soft warming man's breath
is drawing on my skin words - tender,gleaming...

==================

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

И ми стига...почти 26-10-2018 07:54

И ми стига...почти

Когато идваш толкова случаен,
досущ си като слънцето на февруари.
Разместваш облаците на обратно -
навътре сивото, навънка - шарено.

Предсказваш ми по линиите на ръката,
че точно тука ние се пресичаме.
Не искам да те слушам за нататък.
Във тази пресекулка те обичам.

И нищо, че е пет секунди щастие.
От много, казват, че се оглупявало.
А аз от малка вярвам във случайности.
И тъй се влюбвам все -от дъжд на вятър.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post.html

It's enough for me ...almost

When You're coming so sudden ,at random
looking just like a February Sunny spout
arranging the clouds the sky has abandoned
the grey for the inside ,and all colours out.

Telling my fortune by the lines of my palm
that it is the place where our paths cross
No more I would listen,No more I'll be calm
right here I love You ,and then I get lost...

It doesn't matter it's a five-second happiness
if you have too much, You may turn to a fool
since my childhood I've believed in good accidents
I'm so much in love ...Once in a blue Moon...

=========================

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Стига! 26-10-2018 07:53

Стига!

Ако поискам, мога да мълча и сто години!
Така, че, хайде, свиквай със това.
И стига си ми обяснявал колко силно
те наранявам с тази тишина.

Мълчи ми се. Мълчи ми се и толкова!
Различна съм била... И чак те плаша?
Не ме разсмивай... Казах ти. За Бога!
Мълчанията от кога са страшни?

Нали ме има...Някъде съм. Тук.
На същата Земя съм, като тебе.
Но просто искам да е тихо. Всеки звук
сега ми е безкрайно непотребен...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_5776.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Нищо, че си човек 26-10-2018 07:52

Нищо, че си човек
В това градче, в което се събуждам,
по покривите няма керемиди.
Там всяка малка, светложълта къща
изцяло е покрита само с миди.

Морето е небе. И е отгоре.
А корабите плават на обратно.
Понякога ята от цветни риби
кръжат из синята му необятност.

В червените корали си завързах
зелени водорасли - като люлка.
Между прозрачните воали на медузите
лъчите сутрин тихичко бълбукат.

Но приказките за русалки свършват тъжно.
Русалките не стават на момичета.
Морето, казват, в пяна ги превръща...

Аз, въпреки това, ще те обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_7346.html

It doesn't matter You're a human

In the town where I wake in the morning
the houses have no tiles on the roofs
and every little house in yellow shining
is covered with shells that are standing aloof

The sea is the sky , it is hanging above
and all the ships sail just upside down
a colourful fish-school ,instead of doves
is circling in this blue infinity round

A swing I tied into its corals - reddish
it's made of sea-plants with a smell of sea
between transparent veils of jelly-fish
the dawn rays of sunshine silently gleam...

But the tales of mermaids have a sad ending
a mermaids does not turn into a girl
they say the sea makes them meerschaum (I'm sending)
....
I'll love You inspite of this...(You're my world)...

------------------------------
Once in a million a mermaid
may become a human girl ....
------------------------------

превод на английски yanbibiyan

yanbibiyan

...ако бях онзи ,
който с пръчка вълшебна
нещата прави да бъдат тъй лесни
щях да обещая ....
после с шепи бих гребнал ...
и бих ти подарил ...
най-хубавите песни ....

ако бях онзи , в чийто ръце
все сънуваш , че стопляш ти твоите
със тях погалил бих твойто лице...
и бих поискал мъдростта от совите ...

ала съм ...само
силует един в здрача
ала аз съм само ...
един минувач ...
но дори и така да е...
...каквото и да знача
(минавам само за остаряваш драскач)

а някой ще може ...даже без думи
за тебе да бъде синята шир
на теб да покаже всичките друми
дори без почивка ...просто безспир

ще бъде ( обещавам )
казвам го.... тихо ....
за тебе това,
което за него си ти
и в буря и в дъжд
и в слънце и вихър
за двама е всичко ...
ще го има ...
...
Амин ! ! !

Moonshine
Морето е спасение за лудите,
които искат само тишина,
любейки се до полуда с мидите,
затварящи в черупка самотата.

Морето всъщност помни всичко.
Излива се, когато го боли.
И там където свършва нищото,
започва то, метално да крещи.

Морето ми е чуждо и е дом,
на всякакви мечти несподелени.
Ще тръгна, смела, със фасон,
с надежда принц най-после да намеря.

Ками.

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

А ти ще ме познаеш ли тогава? 26-10-2018 07:49

А ти ще ме познаеш ли тогава?

Аз утре ще застана на брега
и с поглед ще очаквам всички кораби.
Ще бъда фар и песен на моряк,
който си носи птици в погледа.

Ще чакам там. Докато дойдеш ти.
Дори да пусна корени във пясъка.
Дори когато тежките вълни
по мене се нахвърлят с крясъци.

Ще се завържа с корабно въже,
с най-здравия моряшки възел.
За да не могат злите ветрове
без теб от този бряг да ме изхвърлят.

Накрая сигурно ще стана друга -
ще бъда статуя от сол и миди.
Дано поне очите ми останат -
когато дойдеш, да те видя...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_31.html

And will You recognize me then ?

Tomorrow I'll be standing on the shore
my eyes will be waiting for every ship
like a light-house ,a song of a sailor and more
He will have birds in his eyes in his trip

I'll be waiting there until You come
even I strike deep roots in the sand
even when heavy waves against me run
even when they start at me on the strand

I'll tie myself with heavy cordage
and with the strongest seaman's knot
winds won't be able to toss me like garbage
I will be standing on this sandy spot

In the end I'll probably become so different
I'll be a statue of salt and so many shells
I hope I'll keep my eyes to see You
when one day You come to unbreak this spell...

====================

тогава ятата пак ще се завърнат
на своите крила те слънце ще носят
а аз подир тях своя полет ще сбъдна
не момиче,а птица -от теб омагbосана ...

=======================

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

От милион години е така... 26-10-2018 07:48

От милион години е така...

Тъмнината идва на талази.
Никой не погали пак Нощта.
Тя се сви във ъгълчето празно
някъде, на края на света.

Никой не попита как се чувства,
хладно ли и е сама на вън...
Бързат хората...Да не пропуснат
своя празен, нечовешки сън.

Само някакъв висок кипарис
с клони и свали една звезда.
Даже ако имаше китара
щеше да посвири на Нощта.

Само че дърветата не свирят.
А пък Нощите се скитат все сами.
За това със теб не се намираме.

Виж...започна да вали...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_30.html

It's been like that for millions of years

The darkness is coming just like a flood
but Noone again caresses the Night
She cuddled in the empty corner unclad
in the world's smallest nook where there is no light

Noone asked about the way She feels
If She's cold alone out in the dark
and People hurry, not to miss their reels
in their empty unhuman dream they embark

Just a high-grown ever-green cypress
with its bracnhes - took down a star for Her
if It had a guitar, I would play in the campus
a tune joyful , merry -to The Night in the blur

But, alas, the plants can't play any tune
and the Nights are wandering always alone
that's why we can never find ourselves under Moon

...can You see outside rain's starting to fall...

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Приказка за една гъсеничка 26-10-2018 07:47

Приказка за една гъсеничка

Човек като започне да се опитва да си подреди разхвърляния компютър, понякога намира разни неща, които е забравил...А с тях идват и спомени за хора...за важни за него хора...Но да не се отдавам на размисли, които така или иначе не ми идат отръки. И тъй...

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА ГЪСЕНИЧКА

На едно черешово дърво (тип дива череша) в една най-обикновена гора живеела една гъсеничка. И не само тя де. Там живеели две врабчета, четири калинки, един кошер цял с диви пчели, седем-осем мухи, няколко комара и един възрастен Паяк. По някога на гости им идвали две оси-близначки и Водното Конче от Близкото Езеро. И...в общи линии, живеели си всички задружно, обичали се, помагали си, обаче...гъсеничката се чувствала някак тъжна. Усещала в погледите на приятелите си нещо като смесица от съжаление и надменност, а понякога дори и отвращение. Тя не разбирала защо е всичко това. А и никой никога не и казвал нищо, с което да я нагруби или поне да и подскаже защо тя се чувства така и наистина ли приятелите и крият нещо от нея. Минавали си така дните, живота между листата на дървото кипял, вихрели се купони с череши и мед, а гъсеничката все тъгувала по малко. Един ден мъничкото и гъсеническо сърчице не издържало и тя решила да сподели подозренията си с единствения, който чувствала най-близък и в чийто поглед откривала само приятелска топлота - стария мъдър Паяк.
- Право си, приятелче...-промълвил той със старческия си паяков глас...-Това, което долавяш в очите на нашите приятели, наистина го има...Пренебрежение...Не много, но го има. А ти наистина ли не знаеш защо е? Помисли...кое е това, което те прави различен от тях? Защо те мислят, че са над теб?
Гъсеничката замълчала тъжно. Мислила, мислила...но не откривала причината. Та нали всички на едно дърво живеели, под еднакви листа спели, деляли и радости и скърби заедно... Паякът забелязал, че на малкото гъсениче му е трудно да проумее защо, и заговорил:
- Преди време и с мен се държаха така. Само, че аз им доказах, че грешат. Но аз имам моите невидими нишки, с които плета мрежите си...И беше лесно да им покажа, че всъщност, ако поискам и аз мога да ЛЕТЯ! Крилете, приятелче...крилете. Ние с тебе нямаме криле...
Очите на гъсеничката се напълнили със сълзи...
-Какво да правя, дядо Паяк? Как да полетя? Искам да бъда като тях. Искам за ден поне да мога да разперя криле и да полетя!
Мъдрият Паяк обаче не знаел. Прегърнал малкото гъсениче и му казал да отиде да се наспи, а на сутринта ще измислят нещо. Може да му дойде някаква идея на сън. Гъсеничето запълзяло към своя клон. Искало му се да се стопи, да изчезне от мъка...да го няма на тоя свят. Наместило се в малкото си легълце и се увило в одеалцето си. Треперело. От студ и мъка. Увило се още по-плътно. И още...и още...докато не заприличало на малко тъжно пашкулче.
На другия ден Паякът се учудил, че гъсеничето не идва на закуска. Другите гадинки също се притеснили. Решили да видят какво се е случило с гъсеничето.
Дохвърчали до неговия клон, надникнали в легълцето му, но там гъсениче нямало! Имало само някаква омотана в одеалца шушулка.
Първо едната калинка се осмелила и побутнала шушулката. От вътре нещо прошавало, но само толкова. После едното врабче попитало:
- Хей, гъсениче, няма ли да ставаш?
-Оставете ме на мира! -измърморил един тъжен глас от вътре.- и без това само ви пречех, и без това ме презирахте, че нямам крилца. Сега ме оставете!
На буболечетата им станало страшно тъжно, за дето са пренебрегвали малкото гъсениче. Почувствали се ужасно виновни. И решили, по един от тях да стои "дежурен" при гъсеничето и да му прави компания и да го наглежда. Редували се така дни наред.
Изведнъж, в едно слънчево утро, тъкмо когато дежурен бил дядо Паяк, одеалцата в леглото на гъсеничето се размъдали. Първо се подала една антенка.
-Охо! Добро утро!- зарадвал се паякът, познавайки тъничиките гъсеничовски антенки. - Някой май се е наспал, а?
От одеаленото пашкулче се подала втора антенка.
-Бавно се събуждаме нещо, май? - продължил Паякът.- Ми, така е...толкова време спане, и аз нямаше да мога да се разгъ....Кхъ...А? Кашлюк...хлъц!
Всичките осем очи на стария Паяк щръкнали и той забравил ума и дума. От пашкулчето изпълзяло не малкото невзрачно гъсениче, а най-красивия лазурносин пеперуд на света! Крилцата му били поомачкани още, но въпреки това блестели на слънчевата светлина. И целите били изпъстрени с яркожълти точици.
Докато младия пеперуд протягал крилца, дядо Паяк се осеферил и бодро надул треньорската свирка, която всеки носел на врата си, докато давал дежурства при спящото гъсениче, за да може в случай на случка да извика другите. А това си било жива случка! Даже каква ти случка! Това било събитието на века!
Още на второто изсвирване на клона накацали всички буболечета от Дивата Череша, и двете врабчета, барабар с гостите оси-близначки и Читать далее...

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

А после ще дойде и вятърът... 26-10-2018 06:33

А после ще дойде и вятърът...

Аз много от отдавна не те помня.
Защото те забравях с всички сили.
Вградих те в мен, и после те изроних.
А белезите днес съм вкаменила.

Това, че те сънувам, не е нищо...
И не е важно, че след теб е празно.
Аз цялата съм есенно стърнище
и тихо под мъглите доизгарям.

Та, кой си, казваш?
...Не, не си те спомням...
Да плача?
Аз?
Прощавай, но грешиш.
Това е просто дъжд, дошъл отгоре
последните искри да угаси...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_29.html

And after that the wind will come...

I do not remember You ...It was so long ago
I've been forgetting You with all of my strengths
I embedded You in me then I let You go
my scars I turned in stones - all at length...

The fact I dream of You ... it Isn't just nothing
It isn't important that it's empty after You
I'm a burning and big stubble-field near a gutter
and under the fogs I am smouldering , too...

And ... who were You ...and what D'you say?
I ... do not remember You and ..I ? I do not cry...
excuse me , You're wrong- it is just falling rain
to extingush to sparkles it has come from the high....

========================
those who try to hide it ... there
are those who...keep the atmost care

===============

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

случва се... 26-10-2018 06:32

случва се...

Той веднъж ми хвана еднорог
и го пусна да препуска из съня ми.
Аз не питах как, или защо...
Просто подозирах, че е влюбен.

После пък ми даде огърлица
от роса, събрана в юлско утро.
Аз отново нищо не попитах.
Само мълчаливо го прегърнах.

После той си тръгна. Ей така.
Беше късно вече за въпроси.
Само еднорогът от съня
продължава Него да ми носи...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/01/blog-post_9448.html

It happens...

Once he caught a unicorn for me
then he let it run wild in my sleep
I never asked how this could be
I only suspected he's in love with me.

Then he gave me a crystal necklace
the dew beads he's gathered in July dawn
I didn't ask a thing , it was secret
I gave Him a hug and nothing more...

Then he left. He made it ... like that
it was too late to ask any questions
only the unicorn , a little bit sad
keeps bringing Him in his wild running passion

превод на английски yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»