Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Поне да завали! 26-10-2018 23:48

Поне да завали!

Днес небето в сиво се е пременило.
От облаци оплело си е одеал.
А Слънцето сърдито се е скрило,
обидено, че го нарекох портокал.

Уж идва лято, а от студ потръпвам.
Добре поне, че Вятърът заспа...
Ще завали. Какво пък?Нека да изкъпе
дърветата, тревите и пръстта.

Обаче като няма Слънце на небето,
душата ми помръква мълчалива.
Във ла минор затупква и сърцето
и някак ми е празно, некрасиво...

Поне да завали! Да си попеем
с капчуците и мокрите врабци.
А после, току-виж Дъга изгрее.
Е, хайде де! Поне да завали!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2854.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Неотговорени въпроси 26-10-2018 23:46

Неотговорени въпроси

Дали на вятърът му е студено, като духа?
Дъждът намокря ли се от водата?
Защо по залез слънце е лилаво?
И кой отхапал е парченце от Луната?

Защо престанахме да вярваме във чудеса?
защо държим да бъдем винаги логични?
Нима забравихме, че сме били деца
и се обрекохме на прозаичност?

Не искам да съм възрастна и безчудесна...
Във моя свят все още има феи!
Ще яхна еднорога си и ще препусна
из приказките ,дето в мен живеят.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3892.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Магия по залез 26-10-2018 23:45

Магия по залез

Прозява се слънцето.Прегръща го здрача-
този магьосник с лилави очи.
Тополови пухчета разсеяно крачат,
а после се сплитат с мойте коси.

Розови облаци, поръбени в златно,
въздишат суетно и чакат луната.
Въздухът липов е.Птиците-сребърни.
Вятърът...скрил се е.Звъни тишината.

Гребвам си шепичка пурпурен здрач,
капвам му малко аромат на кайсия,
смесвам ги с щипка звезден прашец,
пошепвам :Обичам те!...
Направих магия!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4810.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ако някога... 26-10-2018 23:44

Ако някога...

Ако някога със тебе се изгубим
и ти до мене редом не вървиш,
повикай ме тихо по име,
тъй както молитва шептиш.

И ще те чуе сърцето,
ще пламне във мене искра
и взела от нейния огън
към теб ще намеря следа.

По птиците бели стих ще ти пратя,
по вятъра пролетен-песен-магия.
Ще бързам към тебе,безумно обичаща.
Щом ти призоваваш ме-ще те открия!

Ще ме обгръща мъглата навярно...
Пред мен ще израстват черни гори.
Но аз ще те търся,ще вървя по гласа ти,
искрата от обич във мен щом гори.

Повикай ме тихо по име,
тъй както молитва шептиш,
ако някой ден не съм до тебе,
а сам не искаш да вървиш...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3240.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Калинка 26-10-2018 23:43

Калинка

Една калинка долетя незнайно от къде.
На бялата ми блуза кацна кротко.
Усмихна се и синьото небе
на пролетната и разходка.

За миг превърнах се в дете отново
и със калинката си поговорих:
- Хей, вземи една усмивка
и бързичко литни нагоре.

Един човек отдавна чака
да кацнеш и на неговата длан.
Лети, калинке, но върни се.
Кажи ми , че отново е засмян.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_5642.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не питай 26-10-2018 23:42

Не питай

Недей да ме питаш защо те обичам.
Любовта не търси отговори и причини.
Пристига мълчалива, ала властна.
Понякога си тръгва...щом изстине.

Недей да ме питаш...Аз също не знам.
Сърцето единствено може би знае.
А може би не... Но някъде там,
то ще те пази дори и след края.

Защо те обичам?! Излишен въпрос...
Недей да ме питаш.Замълчи...замълчи.
Само те моля-пази ме обичаща,
даже когато от обич...горчи.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1383.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

В такава нощ... 26-10-2018 23:41

В такава нощ...

Омагьосвам те.Със поглед.С думи.С жест.
Тъгата във очите ти пропуква се и стихва.
Целуваш ме. Аз сгушвам се до теб.
Навън раззвездената вечер се усмихва.

Нахален вятър шмугва се между пердетата,
напарфюмиран, с мирис на липи.
А след това засрамено притихва
и скрива се във тъмните ъгли.

Ти слушаш приказката ми замрял,
притиснал устни в топлото ми рамо.
Харесва ти във моя свят магиен
и искаш още...още малко само.

Не гледай мен! Виж-погледни небето!
Звездите са камбанки- всяка пее.
Изобщо не е чудо! Нима забрави?
Просто Малкият Принц отново се смее.

В такава вечер стават чудеса.
И звездобройците, запретнали ръкави,
забравят да броят звезди,
а приказки за влюбени раздават...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1769.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Лунна приказка 26-10-2018 23:40

Лунна приказка

Нощта се спъна във високите етажи
и падна тежко над града.
Разпъна шатрата си звездна
една лимонена Луна.

Притихват улиците уморени
от хорски стъпки и автомобили.
Дърветата сънуват изгрева,
вечерен здрач в короните си скрили.

Не ми се спи. Обичам нощите-
Луната е една Шехеризада.
Не вярваш ли? Заслушай се!
Виж там-звездичка пада.

Повярвал в приказката и вълшебна,
тръгни по нейните пътеки в мрака.
Прескачай облаци.Надбягай вятъра.
Побързай! Аз те чакам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3159.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Преди да завали 26-10-2018 23:39

Преди да завали

Днес Утрото усмихва се разчорлено.
Конфети от черешов цвят са навалели.
Врабчетата подсвиркват си нехайно.
Тревите росни- плитки са разплели.

Два облака кроят замислено
памучна рокля за небето срамежливо.
Ветрецът бавно преминава-
май днеска му е доста мързеливо.

Мирише ми на диви ягоди. И мента.
И аз не знам защо и откъде...
Виж-облаците май привършиха-
облечено е синьото небе.

А мене ме е страх от гръмотевици!
В прегръдката си скриваш ме, нали?
От тебе е било на мента. От мен-на ягоди.
Ще ме целунеш ли преди да завали?

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6374.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Моят храм 26-10-2018 23:38

Моят храм

Моят храм е изваян от стъпки-
тези, дето към теб извървях.
Няма свещи. И няма икони.
Аз самата на кръста горях.

Моят храм са очите ти сутрин
и ръцете ти топли в нощта.
Без молитви. И без песнопения.
Всеки грях ще простя с тишина.

Моят храм е и в Ада ,и в Рая.
Да пристъпиш във него дали си готов?
Аз не съм божество. Дар не очаквам.
На олтара сложи само твойта любов...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_8940.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ние, котките... 26-10-2018 23:37

Ние, котките...

Ние , котките, сме леко загадъчни.
Носим мистична и дива душа.
Леко небрежни, дори непорядъчни.
Осанка изискана.Изящни тела.

Ние, котките, сме толкова тайнствени!
Извечните истини-в очите ни скрити.
Грациозно се движим, гледаме царствено.
Горди.Пленителни.В магия обвити.

Вие присъствате в нашия свят.
И смешно се мислите за господари.
А всъщност...изобщо не е така.
Ние, котките, това го правим!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_7041.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ако някой ден... 26-10-2018 23:36

Ако някой ден...

Ако някой ден реша,
че не те обичам вече,
ако тръгна си от теб,
ако кажа ти, че пречиш,
ако с думи те раня
и надеждите ти взема,
ако искам да съм с друг,
ако бъда зла, надменна,
ако мисля си че ти
с нищо мен не си заслужил,
ако пратя ти мъгла
и тайфуни да те брулят,
ако някой ден така-
без причина те напусна...
Ти не вярвай във това,
и не казвай, че е късно.
Завържи ме във прегръдка,
със целувка прикови ме,
укроти ме с капка нежност,
накажи ме с твой'то име.
Нищо, че очите ми
с мълнии ще те пронизват,
нищо, че светът край нас
мълчешком ще се изнизва.
Разреши ми пак за миг
в твойте длани да изгрея.
Знам, че много ще боли
докато докрай изтлея...
Знам...Но знам, че ти,
ако истински обичаш,
ще успееш да спасиш,
туй, в което се заричаш.
Ала ако някой ден
ти си тръгнеш без причина
аз ще мога ли така?
Или просто ще загина...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3942.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Такава съм 26-10-2018 23:35

Такава съм

Измисли ме. От нощите безсънни.
Изпя ме. От горчива тишина.
От черна мъка ти ме нарисува.
Написа ме със кървави слова.

Създаде ме неистинска. Безплътна.
Превземах твойте мисли мълчешком.
Невидима бях. И нетленна.
Душата ти бе мой единствен дом.

Но днес съм тук.Реална.Земна.И от плът.
Пулсирам в твойте длани пълнокръвна.
Но запомни, че нараниш ли ме веднъж,
отново във мечта ще се превърна!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4313.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Слънчево 26-10-2018 23:34

Слънчево

Донеси ми малко слънце,
увито във парче небе!
Или недей,сама ще си го взема,
ти само повдигни ме на ръце!

И ще подскочи като плажна топка
зелената усмихната Земя,
да ти помогне да ме вдигнеш нависоко-
букет от слънчеви лъчи да си сбера.

И слънцето ще слезе по-надолу,
да го достигна лесно със ръце.
Небето синьо късче ще ми връчи,
изпъстрено с дъги и със криле.

И най-красивия букет ще имам,
от слънчеви лъчи и синева!
А после влюбена във теб и укротена
на рамото ти тихо ще заспя...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9666.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Завинаги 26-10-2018 23:33

Завинаги

Не беше ли началото на лятото,
когато аз във теб се влюбих?
Да, спомням си китарения вятър
с крила на пъстри пеперуди.

И помня първата целувка-
сърцето ми кънтеше във гърдите.
А после легнахме на пясъка
и ти ме нарисува във звездите.

Дали за тебе ще остана
завинаги Единствена Луна?
А ти за мен- любимия
ловец на пъстри хвърчила?

Завинаги...Но ДНЕС нали те имам!
Нали СЕГА си моят кораб бял,
а аз съм твоето море и твоят пристан,
и всичко за което си живял!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9771.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Картината, която ти... 26-10-2018 23:31

Картината, която ти...

Във рамката на нощния прозорец
картина ти ми нарисува.
С една Луна, безброй звезди
и облаци, които се целуват.

За да не бъде тъй сама Луната
ти свещ на масата постави.
-Картина!- каза ми...А бе магия!
Среднощно чудо с мен направи.

И как да ти повярвам ми кажи,
че стиховете скучни ти се струват,
щом можеш със един прозорец само
картини омагьосващи да нарисуваш!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4326.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Нещо за вълшебниците, което не знаеш 26-10-2018 23:30

Нещо за вълшебниците, което не знаеш

Едно сънливо слънце
нацупено се мъчи да изплува.
Морето бавно се протяга,
а гларусите влюбено танцуват.

Притичва бързо рошав вятър.
(Не знам дали е бризът.)
Прокарва пръсти през косите ми-
разглежда ме отблизо.

А въздухът е с аромат на синьо.
Тук, на брега, го има само...
Защо ме гледаш тъй замислен!?
Вълшебниците стават рано!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_5611.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Д! 26-10-2018 17:10

Николай Басков - С Днём рождения! (Official Video)

Маргаритката / The Daisy Flower

БУ- БУ Димитровград България HD BU- BU Dimitrovgrad Bulgaria HD

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Старите замъци* 26-10-2018 08:13

Старите замъци*

Пристъпвам смутена през портите каменни.
Градината тъне във преспи от сняг.
По моста порутен минавам през времето
на реката замръзнала на отсрещния бряг.

Дърветата молят се да върна живота им.
Звездите изтръпват от блясък студен.
А гарван- пазител на старите замъци
със няма надежда се взира във мен.

Високите кули-силуети от черна скръб
изпъкват на фона на бяла луна.
За първи път стъпвам тук.А сърцето вълнува се,
все едно след години е пак у дома.

Дали съм принцесата ,дето замъка чака я?
Дверите тежки се разтварят пред мен.
Пристъпвам през прага. Боли тишината.
Самота оковала е всичко във плен.

По стълбите каменни праха се разстила.
Стените простенват от студ и тъга.
Пазителят-гарван на прозореца каца.
И вече е сигурен в това, че съм Тя.

По стъпките мои в градината ледена
млади тревици разпукват снега.
Луната свирепа потъва във нищото,
отстъпила място на дръзка зора.

Замъкът стар отронва въздишка.
Реката свободна запява на глас.
Със грохот вековният лед се пропуква.
И вече не питам дали Тя съм аз ...

*по стиха на Георги "Старите замъци"

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2137.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Остави ме така... 26-10-2018 08:12

Остави ме така...

Не ме буди. Така красиво е в съня ми.
До мене просто тихо приседни
и погали косите разпилени,
очите нежно целуни.

Луната паяжини ще рисува
по уморените стъкла
и аз все още ще сънувам.
А ти постой до мен така...

Не ме буди. Ела в съня ми.
През времето и тишината премини.
Гмурни се в моя свят лазурен.
Но, моля те, не ме буди...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2057.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»