Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Влюбеният дъжд 27-10-2018 00:09

Влюбеният дъжд

Какво като вали!? Във мен е слънчево.
Аз цялата съм жълта светлина.
Пресичам боса мокрогърби улици,
прескачам дъждопийни локви и тъга.

Какво като е сиво!? Аз съм пъстра.
Душата ми е шарена дъга.
Чадъра си го нося като лодка-
събирам там капчукова вода.

Дъждовно-омърлушените хора гледат странно.
Със сиво-кални погледи замерват моя ден.
Не,не обичам дъжда...Но пък той ме обича
и нежно-влюбено покапва върху мен.

Чертае тесни криволичещи пътеки
по голите ми летни рамене
и после спуска ги надолу по ръцете,
и не ,съвсем не иска да се спре.

Подтичвам наваляна по асфалта.
Дъждът целува с трепет моето лице.
Ех, тези капки...Нека да целуват!
Аз бързам пък,за да целуна теб.

Такава мокра, със сърце от слънце,
с душа ,ушита от дъга,
ще спра пред теб, ще се усмихна
и всичкия си дъжд ще ти даря.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_5502.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Запази ме... 27-10-2018 00:08

Запази ме...

Минава полунощ. Ти спиш.
Звездите са излъскани до блясък.
Луната опетнена си мълчи.
И вместо нея-птичи крясък.
Почуквам на прозореца ти. С дъх.
Дали ще се събудиш да отвориш?
Облечена съм само в горски мъх.
И идвам да ти отговоря.
Защото в предния си сън
ти ме попита има ли ме или съм измислена.
Сега съм тук. Стоя отвън...
Незнам лъжа ли съм ,или съм истина.
Дали съм измечтаната от теб
и после сбъдната от някаква магия,
или съм истинска, от плът,
дошла в съня ти да се скрие?
Не искай да съм истинска.Недей.
Ако съм истинска, навярно ще боля...
Сънувай ме.Пиши ме.И ме пей.
Кое по-истинско е от една мечта!?

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4711.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Венец от глухарчета 27-10-2018 00:07

Венец от глухарчета

Нощта ухаеше на цъфнали магнолии
и вместо свещи, палеше звезди.
Звучеше музика от арфи и обои,
приспиваща зелените треви...

Там ,под разцъфнали в розово храсти,
на поляна от мъх и песен на птици,
танцуваха елфите загадъчни танци,
край огън, разпукващ златни искрици.

Реката се стелеше кротка в нощта,
безмълвна и гладка,сякаш заспала.
По водите и тъмни лилава луна
светли пътечки бе начертала.

Горските феи с вълшебен прашец
посипваха мрака и той заблестя.
От жълти цветчета оплетен венец
кралицата тяхна дари ми в нощта...

А после

Луната лилава прозя се сънливо.
И елфите спряха магичния танц.
Звездите угасваха.А бе тъй красиво...
Но идваше ден, окъпан в зора.

Дали съм сънувала танца на елфите,
и Кралицата-фея, и цветни венчета?
Светулки ли бяха наистина феите?...

По пода на стаята...жълти цветчета...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1940.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Крайморска лоза 27-10-2018 00:06

Крайморска лоза

Когато ти ми подари ветровете,
аз се превърнах в крайморска лоза.
Вкорених се дълбоко в сърцето ти,
и разтворих в душата ти свежи листа.

Там пораствах, под твоето слънце.
Пиех лъчите ти,вместо вода.
Узрявах. И всяко гроздово зрънце
аз обрекох на теб след това.

Като амброзия сега ме отпивай.
Глътка по глътка споделена любов.
Обичта си в тъмните гроздове скривам
и за тебе вкусът им е толкова нов.

Потичам по вените ти-рубинено вино.
Разливам щедро във теб сладостта.
Опиянявам те.И съм крехка, и силна.
Като южното вино от крайморска лоза...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1514.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Подарявам мечти 27-10-2018 00:05

Подарявам мечти

Разнолики са мойте мечти.
В мен покълват,от слънце целунати.
Вятър бездомен в сърцата им спи.
Обич пият с вода от лагуната.

А когато съвсем разцъфтят,
ги кръщавам с имена неизречени.
Криле им дарявам. Нека летят!
Живи и истински,съвсем разсъблечени.

Облаци нека ги грабнат в прегръдка.
Пъстроцветни,крилати и вихърно смели.
В сърцето мое,като в мидена черупка,
ще си отгледам нови,бисерно-бели.

Нека отлитнат със вятъра южен.
С целувка изпращам ги.С букет от лъчи.
Незабравково сини ,с аромат теменужен
разнолики и истински. Подарявам мечти!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9610.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

А ние с тебе... 27-10-2018 00:03

А ние с тебе...

Пияни от носталгия вълни
се втурват бреговете да целунат.
Разплели водораслени коси,
вакхански танци във нощта танцуват.

А ние с тебе, още силно влюбени,
опитваме се да спасим онези
бездомни обичи, от хората прокудени,
вместо сърца с картонени протези.

А ние с тебе, все така обичащи,
превръщаме душите си в приюти,
за всички обичи, самотни, питащи,
отритнати,забравени, нечути.

Намига в жълто пристанният фар.
Самотен гларус с клюна си почуква.
А светлинките край брега-гирлянд.
Надежда в тъмното блещука.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2048.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

За лека нощ 27-10-2018 00:02

За лека нощ

Защо не спиш?Не ти ли се сънува?
И на звездите горе май им се приспа.
Виж как във пухкавите облаци потъват,
като в огромни теменужени легла.

Да ти разкажа приказка тогава?
За гъбката с червената качулка
и паячето, дето е нещастно,
защото влюби се в една светулка.

А ако искаш, песен ще изпея.
Онази, дето много я обичаш,
за вятъра, разнесъл над полето
усмивката на снежното момиче.

Ще те погаля с длани,с думи и с очи.
Със устни всичките тревоги ще изтрия.
Ще мине болката. Съвсем ще отшуми.
От всичко лошо обещавам да те скрия.

Сега заспивай. Аз ще те обичам.
И няма да съм само във съня.
Щом се събудиш, пак ще те целуна
със първите лъчи на утринта.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6080.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Цветята на дъжда 27-10-2018 00:01

Цветята на дъжда

Дъждът не спира да вали...
Навярно тъй обича да се забавлява-
рисува първо локви по асфалта,
а после в тях балончета си прави.

Е, да, на него му е весело,нали...
Замерва булеварда с тежки капки.
Изплезвам му се през прозореца сърдито.
Обаче съм сърдита, но за кратко.

Защото тъй загледана във локвите,
полегнали по черния асфалт,
откривам как,разцъфнали,чадърите
си правят пъстроцветен карнавал.

Червени, сини, жълти и на точки,
танцуват полудели под дъжда.
И тротоарите приличат на градини,
в които никнат приказни цветя.

Е, как да продължа да му се сърдя?
Нали когато спре дъждът,
чадърените му цветя увяхват,
а тъй красиво е,когато разцъфтят!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4256.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Сънливо 27-10-2018 00:00

Сънливо

Две мидени черупки и рапан...
Прегръщам те.Най-хубавият ми подарък!
Над нас блестят светулкови звезди.
Луната, в профил,сякаш се прозява.

Понеже и на мен ми е сънливо,
облягам се на топлото ти рамо.
Морето може ли да бъде тилилейско,
или горите могат само?

Защото, тъй ,като го гледам тази вечер,
съвсем на тилилейско ми прилича.
Едно такова...като от приказка излязло.
За някакъв вълшебник и едно момиче.

Не я ли знаеш тази приказка? Възможно...
Аз май си я измислям във момента...
Обаче ми е толкова сънливо...
И все пак, тилилейско е морето!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3370.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Приказка за една душа 26-10-2018 23:59

Приказка за една душа

Отболяха ме счупени обичи.
Отшумяха лъжовни любови.
Възроди се Душата посърнала,
да обича се втурна отново.
А дали си научи уроците,
от предишните грешки написани?
Или пак ще обича безпаметно?

Май така е Душата орисана...

Все обича, обича до болка.
Разпилява се цяла от обич.
След това наранена, измамена,
да повярва,че свършва-не може.
И зазижда се в кули бетонени,
и зарича се-Край! Вече няма!
Пие чай от изсъхнали спомени
със горчиви парченца измама.
Защитена е уж, тъй си мисли,
но внезапно - кулата рухва
и една нова обич, нечакана,
като пролетен изгрев избухва.
А Душата не мисли-прегръща я.
Колко малко и трябва на нея-
две очи- да прокудят тъмата,
две ръце,във студа да я сгреят.
И...отболяват я счупени обичи,
отшумяват лъжовни любови...
Тя обича отново безпаметно,
да обича да край е готова...
Тя е толкова крехка, наивна,
доверчива е мойта душа.

Ето-пак щастлива и влюбена,
тя за полет разтваря крила!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6441.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Лятото, което ме обичаше... 26-10-2018 23:58

Лятото, което ме обичаше...

Във пясъка вчера видях
босите стъпки на лятото.
Усмихнах се. Колко копнях,
цяла зима бях го очаквала!

И ето го днес-русо и рошаво,
с трапчинки и сини очи,
с лунички по бузките розови
към мене нахално върви.

Посява треви изумрудени.
Събужда цветята от сън.
И плаши площадните гълъби
с камбанено-празничен звън.

А мене ме грабна в прегръдка
(защото обича ме още)
и вместо подарък изпя ми
песента за бургаските нощи.

Обичам бургаското лято!
Такова едно...непослушно.
Мирише на бриз,на вкус е солено,
усмихва се в синьо-въздушно.

И май докрай ще си остана
влюбена във жарките му дни.
Сгушвам се във морската му нежност.
И то е влюбено във мен, нали?

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3284.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Изсънувах си... 26-10-2018 23:57

Изсънувах си...

Изсънувах си новата приказка.
По черешово време сънувах.
Разсъниха се вече божурите.
Цяла нощ по тревите танцувах.

Посребря ми душата от музика.
Зазвуча като славей Нощта.
Аз сънувах ли, или наистина
преродила се бях в Пролетта?

Аз сънувах ли или наистина
по следите ми всичко цъфтеше,
а Луната-усмивка във тъмното-
над съня и цветята ми бдеше?

Изсънувах си новата приказка.
Сън божурен, черешов сънувах.
Разцъфтели са белите люляци.
Под Луната-усмивка танцувах...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_7422.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Понеже нямам си криле... 26-10-2018 23:56

Понеже нямам си криле...
По "Страната Която Не Е"на Астрид Линдгрен

Това е онзи час, съвсем вълшебен,
във който милват се денят с нощта,
часът, във който лятото ухае
и посребрените липи блестят.

Това е тайнственият час,когато,
макар наужким, мога да летя,
морето става гладко и заспива
и светва пъстролампено градът.

Понеже нямам си криле,душа разпервам.
Летя. Градът смалява се под мен.
Небето е палитра на художник,
в която чезне гаснещият ден.

Летят край мене жълти парашутчета-
подарък са ми от шептящите тополи.
с криле ме поздравяват шумни гларуси.
За малко да летят до мен се молят.

Часът на Свечеряването е магия.
Врата към Страната Която Не Е.
Пътувам на там. Всяка вечер пътувам.
А всъщност пътувам...към свойто сърце.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_399.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

А розите... 26-10-2018 23:55

А розите...

Там розите пълзяха по стената
и вдъхваха на камъка живот.
Прозорците очакваха зората,
а тя приличаше на Дон Кихот-
съвсем уверено се бореше,
не с мелници,със нощната тъма.
А котката с Луната си говореше
(обсъждаха една звезда).
Приличаха на пеперудени целувките
и бяха с портокалов аромат.
Забравили света и недомлъвките,
със тебе преоткрихме любовта.
Очите ти извайваха ме в мрака.
Във дланите ти стоплена заспах.
А розите пълзяха по стената
и вдъхваха на камъка душа...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_432.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Таралежено 26-10-2018 23:54

Таралежено

Когато съм сърдита, съм пустиня.
Отглеждам само кактуси във мен.
Пресъхва всеки извор и изгарям,
а пясъкът е кърваво червен.

Когато съм сърдита става остро.
Тревата даже остра е, боде.
И таралежите ,подобно котки
умилкват се във моите нозе.

Когато съм сърдита,цъфват тръни.
Звездите са с подострени лъчи.
Бодлив е вятърът и злобно хапе.
И няма дъжд.Валят игли.

Но после ми омръзва да се сърдя...
Прегръщам те.Не, вече не бода.
Приспивам всички мои таралежи.
Дъждът се лее.Без игли. Вода...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_268.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Понякога 26-10-2018 23:53

Понякога

Понякога приличам на звънче,
съня ти нарушило, без да пита.
Понякога съм златното ключе,
отварящо вратата към мечтите.

Понякога съм плюшена играчка
и роня сухи плюшени сълзи.
Понякога звуча като задачка,
която ти не можеш да решиш.

Понякога на вкус съм като пролет,
която завладява сетивата.
понякога съм дива птица в полет,
а ти ме гониш долу из полята.

Понякога съм призрачна въздишка,
изтръгната от твоите гърди.
А искам да съм сребърната нишка,
която цял живот да следваш ти...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1980.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Сянката ми 26-10-2018 23:52

Сянката ми

Звънят липите от пчели.
Дори и вятърът се е заслушал.
Един врабец наперено си чикчирика,
а друг до него мълчаливо се е сгушил.

А слънцето, като ленива котка,
по небосклона мързеливо се изляга.
По обед сенките изчезват.
И моята на някъде избяга.

Навярно и е писнало от мен.
Решила е да си почине малко.
Омръзнало и е да я катеря
и да я спускам по пързалки.

Обаче знам, до час ще се завърне.
Небрежно ще се лепне пак за мен.
Ще ми разкаже две-три тайни.Ще ме обича...
...до обеда на следващия ден.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_993.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

По вятъра тръгнах 26-10-2018 23:51

По вятъра тръгнах

Облякох си рокля от диви цветя.
Слънцето даже с усмивка намигна-
изплува в небето сияйна дъга.
По вятъра тръгнах-при тебе да стигна.

Нося ти песни на пролетни птици.
Нося ти мирис на млади треви.
Нося лъчи на ранна Зорница.
По вятъра тръгнах.Дочакай ме ти!

В очите си скрила съм златна Луна,
с ръцете си-морска нежност прегърнах.
В сърцето си пазя за теб любовта.
Дочакай ме само! По вятъра тръгнах...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2605.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пътуваща песничка 26-10-2018 23:50

Пътуваща песничка

А жиците чертаят петолиния.
Рисуват ноти лястовиците по тях.
Солисти стават пламналите макове
в оркестър от разветрена трева.

И релсите се втурват устремно
към Слънцето-един изгрял чинел.
А влакът днес е барабанчик,
тактуващ ритъм равнодел.

Да композират лястовиците!Таланти!
Препуска пулсът ми със песента.
А текстът и е кратичък и лесен:
Пътувам към дома, пътувам към дома!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_5316.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Захарна приказка 26-10-2018 23:49

Захарна приказка

Луната се търкулна като меденка
сред свойте курабиени звезди.
А захарно-памучни облаци
очакваха бонбонен дъжд да завали.

И блоковете станаха от шоколад.
Светлееха прозорците-бадеми.
Един бисквитен тротоар
ухажваше асфалта карамелен.

Като Хензел и Гретел сме...само без вещица.
Отчупваш ми парченце нощ канелена.
А меденковата Луна така притихна.
Гушни ме, малко ми е сладоледено...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9949.html

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»