EX...
27-10-2018 18:13
EX...
По заскрежените ми устни
нощта рисува топлина.
Измамна.Плоска.Бездиханна.
Разтапяща се от леда.
Копнея само да докосна
това канелено небе...
Целувах принцове.
Превръщаха се в жаби...
Проклятието кой ще спре?
Или по старото поверие
да тръгна тихо край брега
и на листо на водна лилия
да търся своята съдба...
Едно самотно малко жабче,
Принц чаровен,може би...
Да вярвам ли във приказки?
Не зная.
От другото... така боли!
РОКЛЯ
С ножица от лястовича опашка
си отрязох парченце дъга.
Взех си игла от белия бор,
изпредох конец от лятна трева.
Седнах на люлка от облаци тихи,
вместо с въжета-с лунни лъчи.
Ще си ушия рокля.Най-красивата!
От завист- Слънцето да замълчи.
И после алено-синя и жълто-лилава,
зелено-оранжева, лумнала в цвят,
ще скоча от облака,ще прегърна Земята,
и пъстри огньове ще разгоря.
Ще изпращам усмивки фойерверково пъстри.
С плитра и четка в ръка
ще рисувам по сивото, оцветявайки скуката.
Нали съм момичето с рокля-дъга!
ДРУГАТА
По керемидите на тихи покриви
гнездят отблясъци на сънени звезди.
В чемширен лабиринт и жълти рози
увяхват разни сбъднати мечти.
Нощта преглъща капките, изплакани
от сребърните мигли на Луната.
Нахапано до смърт безвремие
горчи по устните на тишината.
Изтръпнали от нежност длани
копнеят да докоснат Юга.
Но мен ме няма.Тръгнах снощи.
По лунната пътека.
Днес съм друга...
ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
През полета от синя тинтява,
по пътечки от заешки стъпки,
под дъжда кехлибарен на залеза,
днес душата ми (цялата в кръпки)
идва тук. В твоята къща.
И нахално си свива гнездо
на диванчето,там, до прозореца.
Като есенно тъжно листо
се отронва сълзичка по бузата.
После-друга.След нея-река.
И изливат се минали обичи,
разни болки, измами ,вина.
После тихо, спокойна заспива,
приютила глава на гърдите ти.
Ти се чудиш- от къде се е взела?
Май е същата-Тя-от мечтите ти.
Не така съвсем съвършена,
малко грешна, но много добра,
не съвсем кристалено снежна,
но пък истинска-твоята Тя.
Дай и изгрева, щом се събуди.
Тя, душата ми, цялата в кръпки,
все към теб до днес е вървяла.
И открила е верните стъпки...
СЪТВОРЕНИЕ
Тя се буди от първия лъч
и разлиства тревите сънуващи.
Шепне тихо красиви слова
на цветята, в зората покълващи.
Пие езерни чисти води
и се къпе под ябълков цвят,
после с облаци розово-сини
праща обич на целия свят.
И я галят с крилете си птиците,
и замира от нежност земята.
Става тихо, красиво и влюбено.
В този ден
Бог създаде
Жената...
КЪДЕ
Кой ми открадна усмивката?
Ти? Или другият беше?
Всъщност... няма значение.
Въпросът ми ,май, е погрешен.
Все едно. Нея я няма.
А уж бях щастлива.И влюбена...
Е да, само дето оказа се,
че сърцето ми плаче.Изгубено.
Не искам отминали обичи.
Не искам и ти да ме съдиш.
Обаче на теб ти е хубаво
пак първия камък да хвърлиш.
Добре. Направи го! Отново...
А преди си имах усмивка.
Сега имам само вина.
Искам цигара.
Почивка!
САМОТАТА Е МЪЖ
Във възел от планински ветрове
завързвам чувствата си избледнели.
Под сянка на орел заспивам.
Плете луната облачни дантели.
Притихва шепота на водопада,
наричан със ирония "любов".
А самотата, всъщност май е мъж.
Със строг костюм и фрак вместо сако.
Приемам го във съня си сенчест.
Запалваме цигари.А и спомени.
Не, няма да живееш в мисълта ми.
Изсъхнаха отдавна твойте корени.
Сега със мистър Самота сме двамата.
На него с мене май му е приятно...
А ти си тръгвай.Свободата
е само твоя.Няма път обратно.
МЕЧТАТА НА МОМЧЕТО
Със палитра на смахнат художник
и със хъс на възторжен водач
Слънцето рисува залеза.
Бавно се стеле вечерният здрач.
Всичко губи ясни очертания,
Контурите преливат в сянка,
приказките се събуждат
от кратката си дневна дрямка.
Едно момче със плахи пръсти
докосва Свечеряването пак.
И пак мечтата му възкръсва
по даден от сърцето знак.
Едно момче...какво си има?
Безкрайна, тежка самота...
Не е обичал никога. Не е обичан.
Единствено говори със Смъртта.
Но вече няма страх от нея.
Разбрали са се от преди-
преди завинаги да го прегърне,
да го остави да лети.
ТАКА СЕ СЛУЧИ...
Събудено от странна болка,
прилична малко на любов,
сърцето впрегна в своята двуколка
жребеца си. А пътят-нов.
Понесе ме през нощни калдаръми,
разтърси позаспалата ми същност
и ме стовари пред вратата
на тихата ти, празна къща.
Почуках с пръсти отмалели
(звънецът ти отдавна не работел).
Ти ми отвори. И се влюби.
А славеите пееха. Без ноти.
Прекрачих прага. И те заобичах.
Сълзите бяха просто изкупление.
Не исках друго.Само да те има.
Да се превърнеш в чакано спасение.
Да мога най-накрая да заспя,
под устните ти, търсещи покоя.
Отдадена до край. Докрай приета.
До вчера ничия. Днес- само твоя.
Радосвета Читать далее...
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
EX...
По заскрежените ми устни
нощта рисува топлина.
Измамна.Плоска.Бездиханна.
Разтапяща се от леда.
Копнея само да докосна
това канелено небе...
Целувах принцове.
Превръщаха се в жаби...
Проклятието кой ще спре?
Или по старото поверие
да тръгна тихо край брега
и на листо на водна лилия
да търся своята съдба...
Едно самотно малко жабче,
Принц чаровен,може би...
Да вярвам ли във приказки?
Не зная.
От другото... така боли!
РОКЛЯ
С ножица от лястовича опашка
си отрязох парченце дъга.
Взех си игла от белия бор,
изпредох конец от лятна трева.
Седнах на люлка от облаци тихи,
вместо с въжета-с лунни лъчи.
Ще си ушия рокля.Най-красивата!
От завист- Слънцето да замълчи.
И после алено-синя и жълто-лилава,
зелено-оранжева, лумнала в цвят,
ще скоча от облака,ще прегърна Земята,
и пъстри огньове ще разгоря.
Ще изпращам усмивки фойерверково пъстри.
С плитра и четка в ръка
ще рисувам по сивото, оцветявайки скуката.
Нали съм момичето с рокля-дъга!
ДРУГАТА
По керемидите на тихи покриви
гнездят отблясъци на сънени звезди.
В чемширен лабиринт и жълти рози
увяхват разни сбъднати мечти.
Нощта преглъща капките, изплакани
от сребърните мигли на Луната.
Нахапано до смърт безвремие
горчи по устните на тишината.
Изтръпнали от нежност длани
копнеят да докоснат Юга.
Но мен ме няма.Тръгнах снощи.
По лунната пътека.
Днес съм друга...
ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
През полета от синя тинтява,
по пътечки от заешки стъпки,
под дъжда кехлибарен на залеза,
днес душата ми (цялата в кръпки)
идва тук. В твоята къща.
И нахално си свива гнездо
на диванчето,там, до прозореца.
Като есенно тъжно листо
се отронва сълзичка по бузата.
После-друга.След нея-река.
И изливат се минали обичи,
разни болки, измами ,вина.
После тихо, спокойна заспива,
приютила глава на гърдите ти.
Ти се чудиш- от къде се е взела?
Май е същата-Тя-от мечтите ти.
Не така съвсем съвършена,
малко грешна, но много добра,
не съвсем кристалено снежна,
но пък истинска-твоята Тя.
Дай и изгрева, щом се събуди.
Тя, душата ми, цялата в кръпки,
все към теб до днес е вървяла.
И открила е верните стъпки...
СЪТВОРЕНИЕ
Тя се буди от първия лъч
и разлиства тревите сънуващи.
Шепне тихо красиви слова
на цветята, в зората покълващи.
Пие езерни чисти води
и се къпе под ябълков цвят,
после с облаци розово-сини
праща обич на целия свят.
И я галят с крилете си птиците,
и замира от нежност земята.
Става тихо, красиво и влюбено.
В този ден
Бог създаде
Жената...
КЪДЕ
Кой ми открадна усмивката?
Ти? Или другият беше?
Всъщност... няма значение.
Въпросът ми ,май, е погрешен.
Все едно. Нея я няма.
А уж бях щастлива.И влюбена...
Е да, само дето оказа се,
че сърцето ми плаче.Изгубено.
Не искам отминали обичи.
Не искам и ти да ме съдиш.
Обаче на теб ти е хубаво
пак първия камък да хвърлиш.
Добре. Направи го! Отново...
А преди си имах усмивка.
Сега имам само вина.
Искам цигара.
Почивка!
САМОТАТА Е МЪЖ
Във възел от планински ветрове
завързвам чувствата си избледнели.
Под сянка на орел заспивам.
Плете луната облачни дантели.
Притихва шепота на водопада,
наричан със ирония "любов".
А самотата, всъщност май е мъж.
Със строг костюм и фрак вместо сако.
Приемам го във съня си сенчест.
Запалваме цигари.А и спомени.
Не, няма да живееш в мисълта ми.
Изсъхнаха отдавна твойте корени.
Сега със мистър Самота сме двамата.
На него с мене май му е приятно...
А ти си тръгвай.Свободата
е само твоя.Няма път обратно.
МЕЧТАТА НА МОМЧЕТО
Със палитра на смахнат художник
и със хъс на възторжен водач
Слънцето рисува залеза.
Бавно се стеле вечерният здрач.
Всичко губи ясни очертания,
Контурите преливат в сянка,
приказките се събуждат
от кратката си дневна дрямка.
Едно момче със плахи пръсти
докосва Свечеряването пак.
И пак мечтата му възкръсва
по даден от сърцето знак.
Едно момче...какво си има?
Безкрайна, тежка самота...
Не е обичал никога. Не е обичан.
Единствено говори със Смъртта.
Но вече няма страх от нея.
Разбрали са се от преди-
преди завинаги да го прегърне,
да го остави да лети.
ТАКА СЕ СЛУЧИ...
Събудено от странна болка,
прилична малко на любов,
сърцето впрегна в своята двуколка
жребеца си. А пътят-нов.
Понесе ме през нощни калдаръми,
разтърси позаспалата ми същност
и ме стовари пред вратата
на тихата ти, празна къща.
Почуках с пръсти отмалели
(звънецът ти отдавна не работел).
Ти ми отвори. И се влюби.
А славеите пееха. Без ноти.
Прекрачих прага. И те заобичах.
Сълзите бяха просто изкупление.
Не исках друго.Само да те има.
Да се превърнеш в чакано спасение.
Да мога най-накрая да заспя,
под устните ти, търсещи покоя.
Отдадена до край. Докрай приета.
До вчера ничия. Днес- само твоя.
Радосвета
КОГАТО ДУМИТЕ НЕ СТИГАТ
27-10-2018 18:11
КОГАТО ДУМИТЕ НЕ СТИГАТ
Когато думите не стигат
да кажа колко много много те обичам,
аз мога с поглед само
да изрека,докрай че ти се вричам.
Когато нямам вече думи,
всяка частица на моето тяло
иска да ти покаже
че единствено твоя ще бъда.Изцяло.
Когато думите станат безсилни
да говорят за любовта ми към теб,
ще се превърна в лист от душата ти.
В стон.В ненаписан още куплет.
Ще ме чувстваш във себе си.
Ще те паря отвътре.
Ще боля.Ще те топля.Ще ти бъда душа.
Съвсем безсловесно,
съвсем тихомълком,
във теб ще разливам без звук любовта...
ВЯТЪРНА ПЕСЕН
Като музика по мен разливаш любовта си.
капки-ноти стичат се в сърцето ми.
Разлистваш петолиния сонатни
със думите си влюбени и песенни.
В еолова арфа превръщаш душата ми.
Просвирваш със полъх най-нежните струни.
Мелодия ваеш от чувства отронени-
прошепнати тихо вятърни думи.
Заспивам под нотите,които ме галят.
Събуждам се в лодка сред тихи води.
Нежният повей целува ме влюбено.
Вятърна песен...А знам, че си Ти.
САМО...
Търсещи пръсти целуват клавишите.
Старо пиано отронва тъга.
Свещи,догарящи с бронзов отблясък
истина търсят в акорд от вина.
Времето плаче ,скрито в часовник-
старинен и прашен,махагонов пазач.
Поклаща махалото.Сякаш пропъжда
събрания в ъглите тъмносин здрач.
Горчи от безсъние.Запалвам цигара.
Нежна мъгла ме обгръща във сиво.
Духвам свещта.Истина няма!
Пианото млъква.Тихо...
Красиво.
НЕИЗРЕЧИМО
Недописано синьо море.
Искам там да се върна след края.
Преоткрила,че даже звездите,
са понякога малко разкаяни.
И в очите ми ,вместо сълзи,
да проблясват със перлен отблясък
две усмивки и стръкче тъга.
Как се пускат корени в пясъка?
Недописано синьо море...
Падат думите, мъртви от празност.
Тишината е бивша мелодия...
Да умееш да чуваш, е важно.
ДА СИ ЗНАЕШ...
Време нося в сините си вени.
В очите ми-парченца южни нощи.
Косите ми са утринно безветрие.
Такава искаш ли ме още?
Душата си превръщам в дансинг
на твоите експериментални чувства.
Да ваеш скулптури от пясък...
и да си мислиш,че твориш изкуство.
Добре, да продължиме още малко-
ти ще се правиш ,че обичаш,
а аз съвсем наистина прехласната,
ще го играя "твоето момиче".
Обаче искам да ти кажа-
не си мисли, че можеш да ме имаш.
Като циганка съм.И ...обичам ли-обичам!
Намразя ли те,значи е за винаги!
НЕ СЪМ ДЖЕНИ...
Да те целуна искам просто...
Дори да не е в цъфналата ръж.
И да не спирам.Да не спирам...
Да бъдеш най-целуваният мъж.
И да ти кажа,че макар далече,
във нощите си чувствам твоя дъх.
Пресичам лавандулени полета.
По дланите ми пари слънчев лъх.
И после във подножието на върха,
в една къщурка (като на Пинокио)
да бъда твойта сбъдната мечта-
момиче приказно и лунноко.
А щом се свечери и през прозореца
надникнат минзухарени звездите,
ти да ми кажеш ,че безумно ме обичаш,
аз да ти кажа ,че безумно те обичам.
И в утрото, разбудени от песента,
на птиците под стряхата гнездящи,
да бъдем вече с теб едно.
Отрекли миналото.Настоящи.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6116.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
КОГАТО ДУМИТЕ НЕ СТИГАТ
Когато думите не стигат
да кажа колко много много те обичам,
аз мога с поглед само
да изрека,докрай че ти се вричам.
Когато нямам вече думи,
всяка частица на моето тяло
иска да ти покаже
че единствено твоя ще бъда.Изцяло.
Когато думите станат безсилни
да говорят за любовта ми към теб,
ще се превърна в лист от душата ти.
В стон.В ненаписан още куплет.
Ще ме чувстваш във себе си.
Ще те паря отвътре.
Ще боля.Ще те топля.Ще ти бъда душа.
Съвсем безсловесно,
съвсем тихомълком,
във теб ще разливам без звук любовта...
ВЯТЪРНА ПЕСЕН
Като музика по мен разливаш любовта си.
капки-ноти стичат се в сърцето ми.
Разлистваш петолиния сонатни
със думите си влюбени и песенни.
В еолова арфа превръщаш душата ми.
Просвирваш със полъх най-нежните струни.
Мелодия ваеш от чувства отронени-
прошепнати тихо вятърни думи.
Заспивам под нотите,които ме галят.
Събуждам се в лодка сред тихи води.
Нежният повей целува ме влюбено.
Вятърна песен...А знам, че си Ти.
САМО...
Търсещи пръсти целуват клавишите.
Старо пиано отронва тъга.
Свещи,догарящи с бронзов отблясък
истина търсят в акорд от вина.
Времето плаче ,скрито в часовник-
старинен и прашен,махагонов пазач.
Поклаща махалото.Сякаш пропъжда
събрания в ъглите тъмносин здрач.
Горчи от безсъние.Запалвам цигара.
Нежна мъгла ме обгръща във сиво.
Духвам свещта.Истина няма!
Пианото млъква.Тихо...
Красиво.
НЕИЗРЕЧИМО
Недописано синьо море.
Искам там да се върна след края.
Преоткрила,че даже звездите,
са понякога малко разкаяни.
И в очите ми ,вместо сълзи,
да проблясват със перлен отблясък
две усмивки и стръкче тъга.
Как се пускат корени в пясъка?
Недописано синьо море...
Падат думите, мъртви от празност.
Тишината е бивша мелодия...
Да умееш да чуваш, е важно.
ДА СИ ЗНАЕШ...
Време нося в сините си вени.
В очите ми-парченца южни нощи.
Косите ми са утринно безветрие.
Такава искаш ли ме още?
Душата си превръщам в дансинг
на твоите експериментални чувства.
Да ваеш скулптури от пясък...
и да си мислиш,че твориш изкуство.
Добре, да продължиме още малко-
ти ще се правиш ,че обичаш,
а аз съвсем наистина прехласната,
ще го играя "твоето момиче".
Обаче искам да ти кажа-
не си мисли, че можеш да ме имаш.
Като циганка съм.И ...обичам ли-обичам!
Намразя ли те,значи е за винаги!
НЕ СЪМ ДЖЕНИ...
Да те целуна искам просто...
Дори да не е в цъфналата ръж.
И да не спирам.Да не спирам...
Да бъдеш най-целуваният мъж.
И да ти кажа,че макар далече,
във нощите си чувствам твоя дъх.
Пресичам лавандулени полета.
По дланите ми пари слънчев лъх.
И после във подножието на върха,
в една къщурка (като на Пинокио)
да бъда твойта сбъдната мечта-
момиче приказно и лунноко.
А щом се свечери и през прозореца
надникнат минзухарени звездите,
ти да ми кажеш ,че безумно ме обичаш,
аз да ти кажа ,че безумно те обичам.
И в утрото, разбудени от песента,
на птиците под стряхата гнездящи,
да бъдем вече с теб едно.
Отрекли миналото.Настоящи.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6116.html
ЩАСТЛИВА СЪМ...ДО КОМИНА
27-10-2018 18:10
ЩАСТЛИВА СЪМ...ДО КОМИНА
"Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина."
Миряна Башева
"На тези, с които случайно се срещаме"
Щастлива съм.Така щастлива!
Защото тебе има те до мен.
И обичта ми-река се разлива.
В очите ти се буди моят ден.
Обичам те!Безумно те обичам!
Света край мене разцъфтява като пролет.
Учудени усмивки все надничат
и радват се на дивия ми полет.
Щастлива съм,защото те обичам,
щастлива съм,защото те открих.
Изобщо...цялата на щастие приличам
и паля огънчета в моя стих.
Нали ти казах-Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до комина!
Вече ,май... три пъти повече даже.
Откакто си тук, откакто те има.
НЕДОВЪРШЕНО НЕБЕ
Със тебе двамата,
започнахме да си строим небе.
Понеже къщите са тесни за мечтите ни...
Криле ушихме.За телата си...
За да догонят в полета душите ни.
Сглобявахме дъгата.Цвят по цвят.
Посяхме слънчеви лъчи в саксиите.
От облаци постелих ти легло.
А ти ме нарисува лунна в синьото.
Бродирахме звезди.И малко дъжд.
На гости идваха ни птици окъснели.
На тръгване оставяха перца,
защото исках рокля от дантели.
И ти ми я направи-най-ефирната!
От птичи пух...и нежните ти устни.
А после боси тръгнахме към Залеза...
Да се разлюбим... беше твърде късно.
МОЛБА
Онзи влак, със неуморното сърце,
дето релсите му все към тебе водят
идва пак.И ще ме отнесе
към ръцете ти.И към очите твои.
Пощурели от безумна обич слънчогледи
край прозорците препускат като луди.
Жълти ниви с точки от червени макове.
Търсещи, искрящи пеперуди...
Влюбената ми душа отдавна се изплъзна
от оковите на тленното ми тяло.
Втурна се във полет устремена.
Да се слее с твоята.Да бъде цяла.
Тя лети по релсите към тебе,
изпреварила и времето и влака.
Моля те , не я оставяй да се лута.
Слез на гарата. И я очаквай.
ИЗПРАЩАМ ТИ ЛЮБОВ
Като бели платноходи
по небето облаците скитат.
Край мачтите от слънчеви лъчи
моряци-гларуси прелитат .
А аз на моето пристанище,
така далече съм от теб сега
Товаря куфари със обич,
примесена със мъничко тъга.
По всеки облак-кораб ти изпращам
късчета от моята любов,
на сърцето ми копнежите,
тихият му, тръпнещ зов.
И когато пладноходите
стигнат твоето небе
и излеят над лицето ти
дъжд проливен,ти недей
да се пазиш под чадъри,
и да търсиш сушинка.
Знай, това е обичта ми,
рукнала по теб с дъжда...
КОГАТО ТЕ НЯМА, КОГАТО СИ ТУК
Когато те няма, в сърцето е тихо
и няма го приливът с име любов.
Няма ни слънчице, няма ни вятър
зад тежка врата със метален обков.
Когато те няма,нощта е безлунна,
звездите превръщат се в хищни оси,
чиито жила до болка ме парват,
щом ги попитам ще дойдеш ли ти.
Но щом си със мен и чувам гласа ти,
в душата ми плисват вълни топлина,
покълват перуники , повява южнякът,
в небето изгрява нова звезда.
Когато те има аз ставам сияние,
и светя ,попила от твойта любов.
Обичам те!-казваш ти, казвам аз.
Две думички само.Един благослов.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1365.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ЩАСТЛИВА СЪМ...ДО КОМИНА
"Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина."
Миряна Башева
"На тези, с които случайно се срещаме"
Щастлива съм.Така щастлива!
Защото тебе има те до мен.
И обичта ми-река се разлива.
В очите ти се буди моят ден.
Обичам те!Безумно те обичам!
Света край мене разцъфтява като пролет.
Учудени усмивки все надничат
и радват се на дивия ми полет.
Щастлива съм,защото те обичам,
щастлива съм,защото те открих.
Изобщо...цялата на щастие приличам
и паля огънчета в моя стих.
Нали ти казах-Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до комина!
Вече ,май... три пъти повече даже.
Откакто си тук, откакто те има.
НЕДОВЪРШЕНО НЕБЕ
Със тебе двамата,
започнахме да си строим небе.
Понеже къщите са тесни за мечтите ни...
Криле ушихме.За телата си...
За да догонят в полета душите ни.
Сглобявахме дъгата.Цвят по цвят.
Посяхме слънчеви лъчи в саксиите.
От облаци постелих ти легло.
А ти ме нарисува лунна в синьото.
Бродирахме звезди.И малко дъжд.
На гости идваха ни птици окъснели.
На тръгване оставяха перца,
защото исках рокля от дантели.
И ти ми я направи-най-ефирната!
От птичи пух...и нежните ти устни.
А после боси тръгнахме към Залеза...
Да се разлюбим... беше твърде късно.
МОЛБА
Онзи влак, със неуморното сърце,
дето релсите му все към тебе водят
идва пак.И ще ме отнесе
към ръцете ти.И към очите твои.
Пощурели от безумна обич слънчогледи
край прозорците препускат като луди.
Жълти ниви с точки от червени макове.
Търсещи, искрящи пеперуди...
Влюбената ми душа отдавна се изплъзна
от оковите на тленното ми тяло.
Втурна се във полет устремена.
Да се слее с твоята.Да бъде цяла.
Тя лети по релсите към тебе,
изпреварила и времето и влака.
Моля те , не я оставяй да се лута.
Слез на гарата. И я очаквай.
ИЗПРАЩАМ ТИ ЛЮБОВ
Като бели платноходи
по небето облаците скитат.
Край мачтите от слънчеви лъчи
моряци-гларуси прелитат .
А аз на моето пристанище,
така далече съм от теб сега
Товаря куфари със обич,
примесена със мъничко тъга.
По всеки облак-кораб ти изпращам
късчета от моята любов,
на сърцето ми копнежите,
тихият му, тръпнещ зов.
И когато пладноходите
стигнат твоето небе
и излеят над лицето ти
дъжд проливен,ти недей
да се пазиш под чадъри,
и да търсиш сушинка.
Знай, това е обичта ми,
рукнала по теб с дъжда...
КОГАТО ТЕ НЯМА, КОГАТО СИ ТУК
Когато те няма, в сърцето е тихо
и няма го приливът с име любов.
Няма ни слънчице, няма ни вятър
зад тежка врата със метален обков.
Когато те няма,нощта е безлунна,
звездите превръщат се в хищни оси,
чиито жила до болка ме парват,
щом ги попитам ще дойдеш ли ти.
Но щом си със мен и чувам гласа ти,
в душата ми плисват вълни топлина,
покълват перуники , повява южнякът,
в небето изгрява нова звезда.
Когато те има аз ставам сияние,
и светя ,попила от твойта любов.
Обичам те!-казваш ти, казвам аз.
Две думички само.Един благослов.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1365.html
иска...м те
27-10-2018 18:09
иска...м те
Нежен, лиричен,
нахлуваш в съня ми.
Тъй романтичен
пристъпваш в деня ми.
Караш лицето ми
да засиява,
а пък сърцето...
съвсем онемява.
Дните и нощите
сливаш в магия.
Искаш ме, искам те...
ще те открия
в стих и във мисъл.
Любовен куплет
за мен си написал-
нали си поет!
За теб съм изписала
нежни слова
и съм ги скрила
във мойта душа.
Ела и вземи я,
без да ме питаш.
Докрай изчети я-
разтворена книга.
Искам те, иска...м те,
мое момче...
Само кажи ми,
къде си? Къде...
ЩЕ ТИ КАЖА,ЧЕ...
Обичам те ей толкова много-
високо чак до небесата!
Любов голяма, като океана,
и обич истинска-като Земята.
И липсваш ми ,като комин за щъркел,
като вълна за бряг ми липсваш...
Откривам те в дъжда, напъплил,
в очите ми, когато задъждяват...
ВЯТЪРЪТ ПОД КРИЛЕТЕ МИ
Докосна ме прегръдката ти вятърна.
Политнах-от глухарче пух.
Сърцето ми крещеше,че съм влюбена.
И ти навярно, също си го чул...
Понесе ме в небето като птица
и аз, разтворила криле, летях.
Четях "Обичам те!" във твоите зеници
и не усещах студ и страх.
Високо ме понесе любовта ти.
А ти ми подари небе...
И за да мога да го притежавам-
във вятър се превърна под моите криле...
СЪНУВАМ
Нощта пристига като Дядо Коледа-
със цял чувал прекрасни сънища.
Оставя ги под чакащи възглавници
и хуква пак по свойте пътища.
Под моята възглавница,обикновено,
оставя разни приказки нечувани,
в които аз заспивайки се гмурвам,
превръщайки ги в истини сънувани.
Но тази вечер май ме е пропуснала
Нощта със сънищния си чувал...
Обаче тя не знае, че те има
и ти от свойте сънища,че си ми дал.
И тя не знае колко са красиви,
защото ти ми ги разказваш сам.
А ако знае-просто ще завиди
и даже ще я хване срам.
Разказвай, ми не спирам да те слушам!
Красиво е във твоите мечти.
Сънувам във прегръдката ти сгушена.
В очите ти-валят звезди...
Усещам те ,като трева през май,
душата гола да ми галиш,
да се разливаш в мене-ментов чай,
и нежна цялата да ме направиш...
КОГАТО СЕ СЪБУДЯ...
Очите ми чертаят пътища
през ниви от зелена ръж.
По тях минавам в свойте сънища
със теб-Единственият мъж.
Над нас простира си лъчите
едно усмихващо се Слънце денем.
Цъфтят камбанки из тревите.
Защото ти си ги посял.За мене.
А вечер силуетите ни се поръбват
в сребристо от Луната мълчалива.
Разнежени щурци се влюбват
и музиката им в звезди прелива.
И ние с теб вървиме все нататъка...
Ръката ми във твоята е сгушена.
Над нас Небето става пеперудено.
Под нас тревата се превръща в плюшена.
И няма дъжд-вали любов-
нали сънят ми е от теб измислен.
Когато се събудя, целуни ме.
За мене винаги ще си Единствен!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1305.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
иска...м те
Нежен, лиричен,
нахлуваш в съня ми.
Тъй романтичен
пристъпваш в деня ми.
Караш лицето ми
да засиява,
а пък сърцето...
съвсем онемява.
Дните и нощите
сливаш в магия.
Искаш ме, искам те...
ще те открия
в стих и във мисъл.
Любовен куплет
за мен си написал-
нали си поет!
За теб съм изписала
нежни слова
и съм ги скрила
във мойта душа.
Ела и вземи я,
без да ме питаш.
Докрай изчети я-
разтворена книга.
Искам те, иска...м те,
мое момче...
Само кажи ми,
къде си? Къде...
ЩЕ ТИ КАЖА,ЧЕ...
Обичам те ей толкова много-
високо чак до небесата!
Любов голяма, като океана,
и обич истинска-като Земята.
И липсваш ми ,като комин за щъркел,
като вълна за бряг ми липсваш...
Откривам те в дъжда, напъплил,
в очите ми, когато задъждяват...
ВЯТЪРЪТ ПОД КРИЛЕТЕ МИ
Докосна ме прегръдката ти вятърна.
Политнах-от глухарче пух.
Сърцето ми крещеше,че съм влюбена.
И ти навярно, също си го чул...
Понесе ме в небето като птица
и аз, разтворила криле, летях.
Четях "Обичам те!" във твоите зеници
и не усещах студ и страх.
Високо ме понесе любовта ти.
А ти ми подари небе...
И за да мога да го притежавам-
във вятър се превърна под моите криле...
СЪНУВАМ
Нощта пристига като Дядо Коледа-
със цял чувал прекрасни сънища.
Оставя ги под чакащи възглавници
и хуква пак по свойте пътища.
Под моята възглавница,обикновено,
оставя разни приказки нечувани,
в които аз заспивайки се гмурвам,
превръщайки ги в истини сънувани.
Но тази вечер май ме е пропуснала
Нощта със сънищния си чувал...
Обаче тя не знае, че те има
и ти от свойте сънища,че си ми дал.
И тя не знае колко са красиви,
защото ти ми ги разказваш сам.
А ако знае-просто ще завиди
и даже ще я хване срам.
Разказвай, ми не спирам да те слушам!
Красиво е във твоите мечти.
Сънувам във прегръдката ти сгушена.
В очите ти-валят звезди...
Усещам те ,като трева през май,
душата гола да ми галиш,
да се разливаш в мене-ментов чай,
и нежна цялата да ме направиш...
КОГАТО СЕ СЪБУДЯ...
Очите ми чертаят пътища
през ниви от зелена ръж.
По тях минавам в свойте сънища
със теб-Единственият мъж.
Над нас простира си лъчите
едно усмихващо се Слънце денем.
Цъфтят камбанки из тревите.
Защото ти си ги посял.За мене.
А вечер силуетите ни се поръбват
в сребристо от Луната мълчалива.
Разнежени щурци се влюбват
и музиката им в звезди прелива.
И ние с теб вървиме все нататъка...
Ръката ми във твоята е сгушена.
Над нас Небето става пеперудено.
Под нас тревата се превръща в плюшена.
И няма дъжд-вали любов-
нали сънят ми е от теб измислен.
Когато се събудя, целуни ме.
За мене винаги ще си Единствен!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1305.html
НА ЕДИН ДЪХ
27-10-2018 18:08
НА ЕДИН ДЪХ
Като топъл летен дъжд,
неочакван и неканен,
бликнал някак изведнъж,
освежаващ и внезапен,
се изсипа върху мен,
върху прашните ми нощи,
върху тихия ми ден,
и сърцето ми горящо.
Плъзна капчици-искри
по душата ми ранена
и кръвта ми съживи
в поизтръпналите вени.
Колко нужен си ми бил!
Как ужасно си ми липсвал!
Без дори да подозирам,
точно този дъжд съм искала-
и горещ, и много нежен,
и искрящ и съживителен,
романтичен и копнежен,
тъй различен и чувствителен.
И сега,подобно цвете,
във напукана земя
аз протягам си листенцата
към кристалната вода.
Капчиците ти отпивам
и разлиствам се пред теб-
като бяла маргаритка
във пресъхнало поле.
Ти не спирай да валиш!
искам още да те пия.
А пък щом се умориш,
в дланите си ще те скрия.
И легло ще ти постеля-
венчелистно и уханно,
от листенцата ми бели
и от утрото ми ранно...
Като дъжд внезапно-летен,
неочаквано желан
ти дойде и във сърцето ми
маргаритка разцъфтя...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3251.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
НА ЕДИН ДЪХ
Като топъл летен дъжд,
неочакван и неканен,
бликнал някак изведнъж,
освежаващ и внезапен,
се изсипа върху мен,
върху прашните ми нощи,
върху тихия ми ден,
и сърцето ми горящо.
Плъзна капчици-искри
по душата ми ранена
и кръвта ми съживи
в поизтръпналите вени.
Колко нужен си ми бил!
Как ужасно си ми липсвал!
Без дори да подозирам,
точно този дъжд съм искала-
и горещ, и много нежен,
и искрящ и съживителен,
романтичен и копнежен,
тъй различен и чувствителен.
И сега,подобно цвете,
във напукана земя
аз протягам си листенцата
към кристалната вода.
Капчиците ти отпивам
и разлиствам се пред теб-
като бяла маргаритка
във пресъхнало поле.
Ти не спирай да валиш!
искам още да те пия.
А пък щом се умориш,
в дланите си ще те скрия.
И легло ще ти постеля-
венчелистно и уханно,
от листенцата ми бели
и от утрото ми ранно...
Като дъжд внезапно-летен,
неочаквано желан
ти дойде и във сърцето ми
маргаритка разцъфтя...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3251.html
Една нощ...
27-10-2018 18:07
Една нощ...
Като котешка стъпка ще мина по тебе,
ще мириша цялата на сън.
Ще се мушна във ръцете ти заспали
А звездите ще потръпват вън.
Устните ти ще погаля с дъх,
ще заровя пръсти във косите ти,
ще заспя така, във тебе вплетена-
също както във мечтите ти.
А щом разцъфнат минзухарите на изгрева,
ще те събудя с няколко целувки-
със устни меки и сънливи още,
даряващи най-нежните милувки.
И щом очите си отвориш
и името ми нежно прошептиш
аз ще потъна цяла в твоя поглед,
оставяйки те да ме изгориш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_7370.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Една нощ...
Като котешка стъпка ще мина по тебе,
ще мириша цялата на сън.
Ще се мушна във ръцете ти заспали
А звездите ще потръпват вън.
Устните ти ще погаля с дъх,
ще заровя пръсти във косите ти,
ще заспя така, във тебе вплетена-
също както във мечтите ти.
А щом разцъфнат минзухарите на изгрева,
ще те събудя с няколко целувки-
със устни меки и сънливи още,
даряващи най-нежните милувки.
И щом очите си отвориш
и името ми нежно прошептиш
аз ще потъна цяла в твоя поглед,
оставяйки те да ме изгориш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_7370.html
ХАМАК ОТ ЛЪЧИ
27-10-2018 18:06
ХАМАК ОТ ЛЪЧИ
Небето е поляна от синчец,или от незабравки,може би.
А слънцето, като самотен нарцис,цъфти сред сините треви.
Протяга своите листенца,за да докосне моя град.
Да си откъсне малко обич,да стопли синия си свят.
Протягам му ръка.С усмивка.И то ме залюлява сред лъчи.
Хамак ми сплита,за да ме прегърне и гмурва се във моите очи.
А Вятърът (какъв нахалник!), лудешки се завърта покрай нас.
Превръщам се във слънчев лъч и светя!И спускам се в нозете на Бургас.
Усмихнатото Слънце ме търкулва по тихите алеи край морето.
И аз, искряща цялата от обич, докрай раздавам си сърцето.
А после,малко уморена, превръщам се отново във момиче.
Нощта се спуска.Слънцето заспива ,усмихнато,защото го обичам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4622.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ХАМАК ОТ ЛЪЧИ
Небето е поляна от синчец,или от незабравки,може би.
А слънцето, като самотен нарцис,цъфти сред сините треви.
Протяга своите листенца,за да докосне моя град.
Да си откъсне малко обич,да стопли синия си свят.
Протягам му ръка.С усмивка.И то ме залюлява сред лъчи.
Хамак ми сплита,за да ме прегърне и гмурва се във моите очи.
А Вятърът (какъв нахалник!), лудешки се завърта покрай нас.
Превръщам се във слънчев лъч и светя!И спускам се в нозете на Бургас.
Усмихнатото Слънце ме търкулва по тихите алеи край морето.
И аз, искряща цялата от обич, докрай раздавам си сърцето.
А после,малко уморена, превръщам се отново във момиче.
Нощта се спуска.Слънцето заспива ,усмихнато,защото го обичам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4622.html
ЛУНАТА ПИШЕ...
27-10-2018 18:04
ЛУНАТА ПИШЕ...
Свикнах с твоите вълшебни сънища,
в дъхави, топли нощи...безсънни.
Да сънувам приказки на яве,
почти докато утрото разсъмне.
А онова лятно вино,така ме опива
с аромата си на ягоди и на череши.
И... на пролетни ангелски устни.
...Тази песен тогава звучеше...
Беше твоят нощен подарък за мен.
И звездите се зъвртяха в небето...
А Луната учудена, плахо погледна,
и надраска с лъчи после нещо в морето.
Може би пишеше своя лунен сонет,
върху лист от вълни и от пяна,
вдъхновена от лятото,вдъхновена от обич,
вдъхновена от нас, когато сме двама...
Мастилото лунно попиха вълните,
а после шепнешком, говореха с брега
за онези двамата, приказно-среднощните,
дето не заспиват и вярват в чудеса...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6562.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ЛУНАТА ПИШЕ...
Свикнах с твоите вълшебни сънища,
в дъхави, топли нощи...безсънни.
Да сънувам приказки на яве,
почти докато утрото разсъмне.
А онова лятно вино,така ме опива
с аромата си на ягоди и на череши.
И... на пролетни ангелски устни.
...Тази песен тогава звучеше...
Беше твоят нощен подарък за мен.
И звездите се зъвртяха в небето...
А Луната учудена, плахо погледна,
и надраска с лъчи после нещо в морето.
Може би пишеше своя лунен сонет,
върху лист от вълни и от пяна,
вдъхновена от лятото,вдъхновена от обич,
вдъхновена от нас, когато сме двама...
Мастилото лунно попиха вълните,
а после шепнешком, говореха с брега
за онези двамата, приказно-среднощните,
дето не заспиват и вярват в чудеса...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6562.html
Николай Караченцов
27-10-2018 01:17
Николай Караченцов - Молдаванка
Николай Караченцов - Молитва
Николай Караченцов - Страдания (Я ходил по белу свету...)
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Николай Караченцов - Молдаванка
Николай Караченцов - Молитва
Николай Караченцов - Страдания (Я ходил по белу свету...)
НА МОЯ БРЯГ СЕ СЛУЧВАТ ПРИКАЗКИ
27-10-2018 00:20
НА МОЯ БРЯГ СЕ СЛУЧВАТ ПРИКАЗКИ
По този бряг поникват приказки.
На този бряг се случват чудеса.
Русалка нощем, взирам се в Луната,
А денем се превръщам във вълна.
Понякога излизам на брега.По залез.
И вятърът танцува покрай мен.
Косите ми от морска пяна гали,
а после стихва в погледа ми.укротен.
Морето нежноръко ме обича. Много.
Защото аз съм му единствена.Една.
Защото само аз едничка мога
да бъда и русалка, и вълна.
Защото съм родена на брега му.
И съм сънувала във водораслено легло.
И само аз със рибите говоря
език беззвучен.С думи от любов.
И само аз посявам раковини в пясъка.
И после ги поливам с доброта.
Затуй на този бряг поникват приказки,
и затова се случват чудеса.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_8142.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
НА МОЯ БРЯГ СЕ СЛУЧВАТ ПРИКАЗКИ
По този бряг поникват приказки.
На този бряг се случват чудеса.
Русалка нощем, взирам се в Луната,
А денем се превръщам във вълна.
Понякога излизам на брега.По залез.
И вятърът танцува покрай мен.
Косите ми от морска пяна гали,
а после стихва в погледа ми.укротен.
Морето нежноръко ме обича. Много.
Защото аз съм му единствена.Една.
Защото само аз едничка мога
да бъда и русалка, и вълна.
Защото съм родена на брега му.
И съм сънувала във водораслено легло.
И само аз със рибите говоря
език беззвучен.С думи от любов.
И само аз посявам раковини в пясъка.
И после ги поливам с доброта.
Затуй на този бряг поникват приказки,
и затова се случват чудеса.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_8142.html
ЮНСКИТЕ НОЩИ
27-10-2018 00:19
ЮНСКИТЕ НОЩИ
Юнските нощи са много особени-
свежи и топли, с рояци звезди,
и с Луна, като древна магьосница,
дошла да сбъдва всякакви мечти.
В една такава юнска вечер
те срещнах,сякаш на шега.
Или за тебе бях си пожелала,
когато гледах падаща звезда?
Или когато минах под дъгата,
ти чакаше ме там, зад нея.
И Слънцето проби мъглата,
решено и в нощта да грее.
Цъфтяха нощните липи от радост,
а аз -разцъфнала до тях.
Май ще повярвам в звездопади,
щом ти си истински,какъвто те мечтах.
Юнските нощи са много вълшебни.
Я виж небето- звездна карта,
в която е написала съдбата,
че нас ,навярно, Щастието чака.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2264.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ЮНСКИТЕ НОЩИ
Юнските нощи са много особени-
свежи и топли, с рояци звезди,
и с Луна, като древна магьосница,
дошла да сбъдва всякакви мечти.
В една такава юнска вечер
те срещнах,сякаш на шега.
Или за тебе бях си пожелала,
когато гледах падаща звезда?
Или когато минах под дъгата,
ти чакаше ме там, зад нея.
И Слънцето проби мъглата,
решено и в нощта да грее.
Цъфтяха нощните липи от радост,
а аз -разцъфнала до тях.
Май ще повярвам в звездопади,
щом ти си истински,какъвто те мечтах.
Юнските нощи са много вълшебни.
Я виж небето- звездна карта,
в която е написала съдбата,
че нас ,навярно, Щастието чака.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2264.html
СЪНУВАМ,ЧЕ ЛЕТЯ
27-10-2018 00:18
СЪНУВАМ,ЧЕ ЛЕТЯ
Сънувах водни кончета.С крилца като дъги.
И минзухарена поляна.С пеперуди.
В небето Слънцето залиташе от смях.
Дъждът замерваше тревата с изумруди.
Сънувах вятъра-измамник бос,
подмамващ лястовиците да го догонят.
И аз ,понеже нося птичешка душа,
след тях се втурнах, в птичи полет.
Сънувах,че летя. И беше синьо.
под мен оставих всички прашни пътища.
Криле разперих.Пиех свобода.
Защото... срещнах Разказвач на сънища.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_96.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
СЪНУВАМ,ЧЕ ЛЕТЯ
Сънувах водни кончета.С крилца като дъги.
И минзухарена поляна.С пеперуди.
В небето Слънцето залиташе от смях.
Дъждът замерваше тревата с изумруди.
Сънувах вятъра-измамник бос,
подмамващ лястовиците да го догонят.
И аз ,понеже нося птичешка душа,
след тях се втурнах, в птичи полет.
Сънувах,че летя. И беше синьо.
под мен оставих всички прашни пътища.
Криле разперих.Пиех свобода.
Защото... срещнах Разказвач на сънища.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_96.html
ХОДЕЩАТА ПО ВЪЛНИТЕ
27-10-2018 00:17
ХОДЕЩАТА ПО ВЪЛНИТЕ
"Я давно не верю снам изменчивым
О бегущей по волнам женщине..."
Филип Киркоров, "Бегущая по Волнам"
Ще преплувам до изгрева.До първия лъч.
Или не - ще вървя по водата!
Не е трудно, веднъж съм опитвала.
И направо... си беше приятно.
Ще танцуват край мене вълни-ранобудници,
дантелена пяна ще ми разстилат.
Ще се смеят ,навярно, нахалните гларуси,
но пък те...какво ли разбират.
Даже Бризът, ще се чуди сънува ли.
Ще помоли някой да го ощипе.
От моста рибарите ще се взират замислено.
Може би... ще си търкат очите.
А пък аз ще вървя по водата към Изгрева.
Към първия лъч ще протегна ръце.
Утре, навярно, и някой друг ще се пробва.
Само му трябва...като мойто сърце...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3894.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ХОДЕЩАТА ПО ВЪЛНИТЕ
"Я давно не верю снам изменчивым
О бегущей по волнам женщине..."
Филип Киркоров, "Бегущая по Волнам"
Ще преплувам до изгрева.До първия лъч.
Или не - ще вървя по водата!
Не е трудно, веднъж съм опитвала.
И направо... си беше приятно.
Ще танцуват край мене вълни-ранобудници,
дантелена пяна ще ми разстилат.
Ще се смеят ,навярно, нахалните гларуси,
но пък те...какво ли разбират.
Даже Бризът, ще се чуди сънува ли.
Ще помоли някой да го ощипе.
От моста рибарите ще се взират замислено.
Може би... ще си търкат очите.
А пък аз ще вървя по водата към Изгрева.
Към първия лъч ще протегна ръце.
Утре, навярно, и някой друг ще се пробва.
Само му трябва...като мойто сърце...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3894.html
ИЗПОВЕД НА ЕДНА ФЕЯ
27-10-2018 00:16
ИЗПОВЕД НА ЕДНА ФЕЯ
Понякога навярно си уморен от мен.
От моя свят. От мойто непорастване.
И от това,че жълтото не си е просто жълто,
а е ``цветяно жълто, с вкус на праскови``,
и че колите са бръмчащи пеперуди,
летящи над асфалтови поляни,
и от безсънните ми нощи,
и от това,че ставам рано,
и от това,че роклята ми е на точки,
и че обичам Аладин и Шрек,
и предпочитам мляко или чай,
вместо да си ``умирам``за кафе,
от гълъбите на терасата,
от елфите във дланите ми сгушени,
и от професията ми...на фея..,
от залезите ми божурно-теменужени,
от изгревите,дето според теб,
съвсем на нищо не миришат,
а те ухаят целите на синьо,
обаче ти не знаеш как да дишаш.
И също сигурно си уморен
когато плача без причина,
или се смея,ей така,
или и двете едновременно.В комбина.
Навярно ти е писнало от моя свят.
И казваш ми,че в приказки не можело да се живее...
Обаче, тука мисля, че грешиш.
Аз превъзходно го умея!
Недей да искаш да се променя,
защото вероятно ще ти липсвам.
Светът ти ще потъне в сивота
...когато феята отлитне.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2023.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ИЗПОВЕД НА ЕДНА ФЕЯ
Понякога навярно си уморен от мен.
От моя свят. От мойто непорастване.
И от това,че жълтото не си е просто жълто,
а е ``цветяно жълто, с вкус на праскови``,
и че колите са бръмчащи пеперуди,
летящи над асфалтови поляни,
и от безсънните ми нощи,
и от това,че ставам рано,
и от това,че роклята ми е на точки,
и че обичам Аладин и Шрек,
и предпочитам мляко или чай,
вместо да си ``умирам``за кафе,
от гълъбите на терасата,
от елфите във дланите ми сгушени,
и от професията ми...на фея..,
от залезите ми божурно-теменужени,
от изгревите,дето според теб,
съвсем на нищо не миришат,
а те ухаят целите на синьо,
обаче ти не знаеш как да дишаш.
И също сигурно си уморен
когато плача без причина,
или се смея,ей така,
или и двете едновременно.В комбина.
Навярно ти е писнало от моя свят.
И казваш ми,че в приказки не можело да се живее...
Обаче, тука мисля, че грешиш.
Аз превъзходно го умея!
Недей да искаш да се променя,
защото вероятно ще ти липсвам.
Светът ти ще потъне в сивота
...когато феята отлитне.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_2023.html
СКИТНИЦА
27-10-2018 00:15
СКИТНИЦА
Като бръшлян пропълзявам по тебе-
със устни, с коси и със пръсти.
Замлъкват щурците.Настава беззвездие.
Месечината ,в бяло ,се кръсти.
Тръпчив аромат на треви и на билки,
окосени във утро безветрено.
И пух от глухарчета.В криле пеперудени
омагьосвам си устните.Временно.
Запалвам искрици по твоята кожа
и после, в роса се превръщам.
Подмамва ме Вятърът.Вкусът му опива.
Подгонвам го. После се връщам.
И сгушвам се в теб-на котка приличам,
бездомна, нахална. И сита...
Заспивам така.Душата ми-скитница...
Хукна след вятъра...
Без да попита...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_5898.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
СКИТНИЦА
Като бръшлян пропълзявам по тебе-
със устни, с коси и със пръсти.
Замлъкват щурците.Настава беззвездие.
Месечината ,в бяло ,се кръсти.
Тръпчив аромат на треви и на билки,
окосени във утро безветрено.
И пух от глухарчета.В криле пеперудени
омагьосвам си устните.Временно.
Запалвам искрици по твоята кожа
и после, в роса се превръщам.
Подмамва ме Вятърът.Вкусът му опива.
Подгонвам го. После се връщам.
И сгушвам се в теб-на котка приличам,
бездомна, нахална. И сита...
Заспивам така.Душата ми-скитница...
Хукна след вятъра...
Без да попита...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_5898.html
ПРОСТО...ТЕ ОБИЧАМ
27-10-2018 00:14
ПРОСТО...ТЕ ОБИЧАМ
Открих те без да искам. Слепешком.
Треперех цялата. И вече те обичах.
Сърцето ми усмихваше се мълчешком.
Душата ми превърна се във птица.
Понякога ми беше страшно.Без причина.
Но ти разстрелваше безмилостно страха.
В снега прокарваше за мен пъртина.
И заедно с мен във пламъци горя.
Ще бъда твоя.Винаги.До края.
И не на думи.Не, не се заричам.
Аз вярвам във това.Аз вярвам,зная.
И ти повярвай.Просто...те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1496.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ПРОСТО...ТЕ ОБИЧАМ
Открих те без да искам. Слепешком.
Треперех цялата. И вече те обичах.
Сърцето ми усмихваше се мълчешком.
Душата ми превърна се във птица.
Понякога ми беше страшно.Без причина.
Но ти разстрелваше безмилостно страха.
В снега прокарваше за мен пъртина.
И заедно с мен във пламъци горя.
Ще бъда твоя.Винаги.До края.
И не на думи.Не, не се заричам.
Аз вярвам във това.Аз вярвам,зная.
И ти повярвай.Просто...те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1496.html
ЛОША СЪМ
27-10-2018 00:13
ЛОША СЪМ
Един облечен в бяло гларус
опитва се да отвлече Луната
и като странна светла сянка
промъква се във тъмнината.
Присядам на перваза на прозореца.
Ти виждаш във това картина-
във бяла рамка-звездното небе
и аз...красива и невинна.
Усмихвам се. Мирише на море.
На бриз. На обич закъсняла.
Грешиш.Не съм невинна тази нощ.
Изобщо!...Уo soy mala...
В очите ми,с цвят на кафе
припламват огънчета диви...
В кръвта ми-ритъм на merengue,
по вените ми бясно се разлива.
"Te mando flores, mi amor,
червеното безкрайно ти отива."
Нали?!Отдавна си го знаех и сама.
Обаче розите са толкова бодливи.
No te pido flores, caro mio...
Не съм принцеса. Свърши бала...
Сега съм просто твоето момиче...
И тази вечер...Уo soy mala...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1096.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ЛОША СЪМ
Един облечен в бяло гларус
опитва се да отвлече Луната
и като странна светла сянка
промъква се във тъмнината.
Присядам на перваза на прозореца.
Ти виждаш във това картина-
във бяла рамка-звездното небе
и аз...красива и невинна.
Усмихвам се. Мирише на море.
На бриз. На обич закъсняла.
Грешиш.Не съм невинна тази нощ.
Изобщо!...Уo soy mala...
В очите ми,с цвят на кафе
припламват огънчета диви...
В кръвта ми-ритъм на merengue,
по вените ми бясно се разлива.
"Te mando flores, mi amor,
червеното безкрайно ти отива."
Нали?!Отдавна си го знаех и сама.
Обаче розите са толкова бодливи.
No te pido flores, caro mio...
Не съм принцеса. Свърши бала...
Сега съм просто твоето момиче...
И тази вечер...Уo soy mala...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1096.html
ПОЧТИ ЕЗИЧЕСКО
27-10-2018 00:12
ПОЧТИ ЕЗИЧЕСКО
Ще те пречистя. С изворна вода.
Понеже тази, в църквите,макар и свята,
не може да изтрие любовта,
която е ръждясала в сърцата.
Ще те благословя, но не с молитва,
отправена към Бог или Мария.
Със стих ще го направя, който литва,
когато в него любовта си ти открия.
Ще те въздигна. Там ,в душата.
От обич ще ти построя пиедестал.
Това ще бъде моята отплата,
че място във сърцето си ми дал...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_8787.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ПОЧТИ ЕЗИЧЕСКО
Ще те пречистя. С изворна вода.
Понеже тази, в църквите,макар и свята,
не може да изтрие любовта,
която е ръждясала в сърцата.
Ще те благословя, но не с молитва,
отправена към Бог или Мария.
Със стих ще го направя, който литва,
когато в него любовта си ти открия.
Ще те въздигна. Там ,в душата.
От обич ще ти построя пиедестал.
Това ще бъде моята отплата,
че място във сърцето си ми дал...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_8787.html
ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНА...СУТРИНТА
27-10-2018 00:11
ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНА...СУТРИНТА
Ще се превърна в малък слънчев лъч,
във утрото пронизващ небосвода,
ще се приплъзна през отворения ти прозорец,
а след това ще пропълзя по пода,
ще се промъкна по леглото ти заспало
и по сънуващите ти ръце.
Накрая ще се спусна засияла
и ще се спра на твоето лице.
И ще целуна първо спящите ти клепки,
а после и челото, без преструвка,
и чак тогава устните ти ще опаря
с най-слънчевата си целувка...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9328.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНА...СУТРИНТА
Ще се превърна в малък слънчев лъч,
във утрото пронизващ небосвода,
ще се приплъзна през отворения ти прозорец,
а след това ще пропълзя по пода,
ще се промъкна по леглото ти заспало
и по сънуващите ти ръце.
Накрая ще се спусна засияла
и ще се спра на твоето лице.
И ще целуна първо спящите ти клепки,
а после и челото, без преструвка,
и чак тогава устните ти ще опаря
с най-слънчевата си целувка...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9328.html
До утрото
27-10-2018 00:10
До утрото
Когато свойте плитки тъмнокоси
Нощта разпусне и покрие с тях света
и по небесните поляни хукнат боси
звездите диви и влюбчивата Луна,
в каляска от разрошени божури
със пъстрокрило-пеперуден впряг
лилави сънища към теб изпращам
със дъх на първи,недокоснат сняг.
Във тях пристъпям много плаха, тиха
облечена във теменужена мъгла.
Денят ти сив от мислите изтривам
и ставам твоя,чак до сутринта.
А с изгрева, от гларуси събуден,
по стълба ,сплетена от слънчеви лъчи,
аз си отивам-сън недосънуван.
Ще се завърна пак,когато свечери...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9191.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
До утрото
Когато свойте плитки тъмнокоси
Нощта разпусне и покрие с тях света
и по небесните поляни хукнат боси
звездите диви и влюбчивата Луна,
в каляска от разрошени божури
със пъстрокрило-пеперуден впряг
лилави сънища към теб изпращам
със дъх на първи,недокоснат сняг.
Във тях пристъпям много плаха, тиха
облечена във теменужена мъгла.
Денят ти сив от мислите изтривам
и ставам твоя,чак до сутринта.
А с изгрева, от гларуси събуден,
по стълба ,сплетена от слънчеви лъчи,
аз си отивам-сън недосънуван.
Ще се завърна пак,когато свечери...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9191.html