Не толкова далеч...до хоризонта само...
27-10-2018 18:35
Не толкова далеч...до хоризонта само...
Там някъде раздават светлинки,
такива, малки, като от светулки,
където хоризонта тихо спи
преди от тежки облаци да се напука.
Там някъде ти ставаш по-добър
и носиш си усещане за "в къщи".
Луната ти прилича на чадър.
Валят звезди. И всичко си е същото.
Там някъде по устните ми пишеш
със сляпата любов на твойте устни.
А аз се мъча просто да те вдишам,
защото ме е страх да те изпусна.
Там някъде сме само очертания,
които се преплитат и се сливат.
И вече няма дълги разстояния.
Живея в теб. И няма да си ида.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9968.html
Not so far ...only till the horizon...
Somewhere there ... they are giving lights
as little as glow-worms and shiny as well
it's where the horizon is a sleeping delight
before it gets cracked of heavy clouds' spell
Somehwere there ... You're getting much better
and You're carrying a sense of "true home"
the Moon's an umbrella with bristling feather
shoooting stars coming down and all is light as a foam
Somewhere there ... You're writing onto my lips
with the blind love of your tender, soft mouth
and I'm really trying to breathe and to sip
because I'm afraid not to let you fly South...
Somewhere there ... we're just sillouettes
that merge together into one, on our way
there is no distance that is too far or wet
I am living in You. And I won't go away.
------------------------------------
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не толкова далеч...до хоризонта само...
Там някъде раздават светлинки,
такива, малки, като от светулки,
където хоризонта тихо спи
преди от тежки облаци да се напука.
Там някъде ти ставаш по-добър
и носиш си усещане за "в къщи".
Луната ти прилича на чадър.
Валят звезди. И всичко си е същото.
Там някъде по устните ми пишеш
със сляпата любов на твойте устни.
А аз се мъча просто да те вдишам,
защото ме е страх да те изпусна.
Там някъде сме само очертания,
които се преплитат и се сливат.
И вече няма дълги разстояния.
Живея в теб. И няма да си ида.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_9968.html
Not so far ...only till the horizon...
Somewhere there ... they are giving lights
as little as glow-worms and shiny as well
it's where the horizon is a sleeping delight
before it gets cracked of heavy clouds' spell
Somehwere there ... You're getting much better
and You're carrying a sense of "true home"
the Moon's an umbrella with bristling feather
shoooting stars coming down and all is light as a foam
Somewhere there ... You're writing onto my lips
with the blind love of your tender, soft mouth
and I'm really trying to breathe and to sip
because I'm afraid not to let you fly South...
Somewhere there ... we're just sillouettes
that merge together into one, on our way
there is no distance that is too far or wet
I am living in You. And I won't go away.
------------------------------------
английски превод yanbibiyan
Понякога по мен полепя скреж... ...и днес замръзнах. И ме няма.
27-10-2018 18:34
Понякога по мен полепя скреж...
...и днес замръзнах. И ме няма.
Видях тъгата ти - зелена тишина
под сянката на обич непосилна.
Очите и - очите на жена,
която трудно се превръща в минало.
Видях тъгата ти. А ти видя ли мен?
Едно оранжево цветче надежда,
което с тънко коренче плете
една непоносимо друга нежност.
Което се опитва със листа
да бъде слънце, тука, под земята.
Което се преструва, че не знае
че дните му до теб са страшно кратки.
Тъгата ти, със тежките очи
не иска да го виждаш. И го къса.
И после най-измамно ти шепти
и връзва нишките в душата ти на възел.
А онова оранжево цветче
навярно можеше и камък да разпука.
Да се протегне към едно небе
погалено от утринния въздух.
И после в шепите ти двете му ръце
привечер доверчиво да се сгушат...
Но забрави... Останал си далеч
в зелената тъга до смърт заслушан...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_14.html
Sometimes white frost is sticking on me ...
( and today I got frozen and I disappeared )
I saw your sadness - that green coloured silence
under the shades of love - difficult , hard
Her eyes like the eyes of a woman in violet
that can hardly become a past in her heart
I saw your sadness, and did You see me ?
an orange flower of hope and love blooming
down its roots it was weaving trying to be
another diffucult gentle, soft,tender soothing
and then It was trying with its tender leaves
to be The Sun right here on the mother Earth
as if not knowing , that's how it may seem
that days next to you are short, like rebirth
You sadness with her heavy , deep eyes
refuses to see it and tears it then
and whispering to you , but only true lies
and tying the threads in a knot, as It can
and this orange flower - so fresh and so tender
may have been able to crack up a stone
to reach out the sky and then to send it
to you pampered by the fresh air alone
And then in your hands to cuddle so trustfully
and gently embrace its two little palms
well ... forget about it, you're so far, you are rusting
in the green coloured sadness , listening deadly psalms...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Понякога по мен полепя скреж...
...и днес замръзнах. И ме няма.
Видях тъгата ти - зелена тишина
под сянката на обич непосилна.
Очите и - очите на жена,
която трудно се превръща в минало.
Видях тъгата ти. А ти видя ли мен?
Едно оранжево цветче надежда,
което с тънко коренче плете
една непоносимо друга нежност.
Което се опитва със листа
да бъде слънце, тука, под земята.
Което се преструва, че не знае
че дните му до теб са страшно кратки.
Тъгата ти, със тежките очи
не иска да го виждаш. И го къса.
И после най-измамно ти шепти
и връзва нишките в душата ти на възел.
А онова оранжево цветче
навярно можеше и камък да разпука.
Да се протегне към едно небе
погалено от утринния въздух.
И после в шепите ти двете му ръце
привечер доверчиво да се сгушат...
Но забрави... Останал си далеч
в зелената тъга до смърт заслушан...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_14.html
Sometimes white frost is sticking on me ...
( and today I got frozen and I disappeared )
I saw your sadness - that green coloured silence
under the shades of love - difficult , hard
Her eyes like the eyes of a woman in violet
that can hardly become a past in her heart
I saw your sadness, and did You see me ?
an orange flower of hope and love blooming
down its roots it was weaving trying to be
another diffucult gentle, soft,tender soothing
and then It was trying with its tender leaves
to be The Sun right here on the mother Earth
as if not knowing , that's how it may seem
that days next to you are short, like rebirth
You sadness with her heavy , deep eyes
refuses to see it and tears it then
and whispering to you , but only true lies
and tying the threads in a knot, as It can
and this orange flower - so fresh and so tender
may have been able to crack up a stone
to reach out the sky and then to send it
to you pampered by the fresh air alone
And then in your hands to cuddle so trustfully
and gently embrace its two little palms
well ... forget about it, you're so far, you are rusting
in the green coloured sadness , listening deadly psalms...
английски превод yanbibiyan
На моят език...
27-10-2018 18:32
На моят език...
Ти чу ли като никнеха тревите
и боцкаха отвътре по Земята?
А някъде една червена птица
открадваше от Слънцето крилата си.
Небето среса облаците си "на път",
а после вятърът отново ги разроши.
Ти чу ли как листата тихо спят,
преди дърветата да се почувстват пролетни?
Не си...нали? Това за теб е лудост.
И аз съм пак наивна и неясна.
Добре. Така да е...Тогава как ще чуеш,
когато ти разказвам любовта си?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_8524.html
In my own language ...
Did you hear how the grass was growing
and how the stems were pricking the Earth from beneath ?
and somewhere a red bird - flying and soaring
was stealing her wings from the Sun and its heat
The sky combed his clouds - it split them apart
then the wind made them ruffle over again
did you hear leaves sleeping , deep down in your heart
before the trees feel the spring and tender soft rain ?
You didn't ...right ? You think that this is madness
you're thinking of me as unclear and very naive
Ok, let it be yours, but how would you feel (it is pretty sadly)
when I start telling you the way I love and believe ...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
На моят език...
Ти чу ли като никнеха тревите
и боцкаха отвътре по Земята?
А някъде една червена птица
открадваше от Слънцето крилата си.
Небето среса облаците си "на път",
а после вятърът отново ги разроши.
Ти чу ли как листата тихо спят,
преди дърветата да се почувстват пролетни?
Не си...нали? Това за теб е лудост.
И аз съм пак наивна и неясна.
Добре. Така да е...Тогава как ще чуеш,
когато ти разказвам любовта си?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_8524.html
In my own language ...
Did you hear how the grass was growing
and how the stems were pricking the Earth from beneath ?
and somewhere a red bird - flying and soaring
was stealing her wings from the Sun and its heat
The sky combed his clouds - it split them apart
then the wind made them ruffle over again
did you hear leaves sleeping , deep down in your heart
before the trees feel the spring and tender soft rain ?
You didn't ...right ? You think that this is madness
you're thinking of me as unclear and very naive
Ok, let it be yours, but how would you feel (it is pretty sadly)
when I start telling you the way I love and believe ...
английски превод yanbibiyan
От другата страна на настроението...
27-10-2018 18:31
От другата страна на настроението...
Фантазирам...Не мога да спра.
Ти вървиш през мрака прозирен.
Следваш моето плахо "Ела..."
и изгрялата в тъмното диря.
С топли длани докосваш вратите,
зад които е жив моят свят.
Само с поглед, без думи, ме питаш.
Само с поглед отвръщам ти "Да..."
После тихо прекрачваш през прага
и изпълваш света ми със себе си.
Ти си топъл, обичащ и галещ,
а пък аз се промъквам в сърцето ти
и така ми е толкова хубаво,
че по устните плъзват сълзи.
Аз съм толкова твоя и влюбена,
че душата ми даже крещи.
Всъщност, знаеш ли, твойте ръце
безумно, безумно ми липсваха.
Днес светът ми е пълен със теб
и всичко е толкова истинско...
и всичко е само фантазия,
която не мога да спра.
А без тебе светът ми е празен.
Ти не чу ли? Аз казах "Ела..."
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_7081.html
On the other side of my mood...
I cannot stop ... again I am dreaming
the dark is transparent ,you're walking to me
You Follow my timid "Come to me ... feel me"
chasing the rising track that you see
You are touching the doors with your tender arms
there, behind them, my world's still alive
Your eyes're asking, with no words, but so calm
and I answer softly "Yes, with you I survive"
Then you silnetly walk through the threshold
and You're filling my world with yourself
You're so hot,so caressing and special
in your heart I linger, and I stay like an elf
And I feel so much warmth , so much joy
that some tears come trickling onto my lips
I am so much yours,and in love with you, boy
that my soul shouts aloud from its very dips
Do you know how insanely and how very much
I missed the touch of your gentle hands ?
Today the world is full of you and you're such
such a real and genuine and my love expands...
And everything, alas, is just another dream
which I can't stop, which is living inside me
the world without you is empty , I scream ...
haven't You heard that I said "Come, stay beside me !"...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
От другата страна на настроението...
Фантазирам...Не мога да спра.
Ти вървиш през мрака прозирен.
Следваш моето плахо "Ела..."
и изгрялата в тъмното диря.
С топли длани докосваш вратите,
зад които е жив моят свят.
Само с поглед, без думи, ме питаш.
Само с поглед отвръщам ти "Да..."
После тихо прекрачваш през прага
и изпълваш света ми със себе си.
Ти си топъл, обичащ и галещ,
а пък аз се промъквам в сърцето ти
и така ми е толкова хубаво,
че по устните плъзват сълзи.
Аз съм толкова твоя и влюбена,
че душата ми даже крещи.
Всъщност, знаеш ли, твойте ръце
безумно, безумно ми липсваха.
Днес светът ми е пълен със теб
и всичко е толкова истинско...
и всичко е само фантазия,
която не мога да спра.
А без тебе светът ми е празен.
Ти не чу ли? Аз казах "Ела..."
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_7081.html
On the other side of my mood...
I cannot stop ... again I am dreaming
the dark is transparent ,you're walking to me
You Follow my timid "Come to me ... feel me"
chasing the rising track that you see
You are touching the doors with your tender arms
there, behind them, my world's still alive
Your eyes're asking, with no words, but so calm
and I answer softly "Yes, with you I survive"
Then you silnetly walk through the threshold
and You're filling my world with yourself
You're so hot,so caressing and special
in your heart I linger, and I stay like an elf
And I feel so much warmth , so much joy
that some tears come trickling onto my lips
I am so much yours,and in love with you, boy
that my soul shouts aloud from its very dips
Do you know how insanely and how very much
I missed the touch of your gentle hands ?
Today the world is full of you and you're such
such a real and genuine and my love expands...
And everything, alas, is just another dream
which I can't stop, which is living inside me
the world without you is empty , I scream ...
haven't You heard that I said "Come, stay beside me !"...
английски превод yanbibiyan
Теб
27-10-2018 18:30
Теб
Тя иска да повярва, че Нощта
ще скрие в шапката си тъжното от вчера.
Ще мине босонога над града,
запалила звездите си - фенери.
Ще се наметне с вятърен воал
и тихичко ще слезе на Земята.
Във шепи ще и донесе Луна
и капчица небесна необятност.
Ще нарисува на стената и море
със корабче с хвърчило вместо знаме.
А после със Съня ще и даде,
това което иска, но го няма...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_13.html
You
She wants to believe that this very Night
will hide in its hat the yesterday sadness
then passing barefooted - all of the lights
will be ablazed like lantern of kindness
She'll put on a veil,that is made of soft breeze
and then will come down to Earth - very quiet
the Night will bring her a Moon ( and a kiss )
and drops of Infinity Heaven ( in violet )
The night will draw a sea on Her walls
with a small ship and kite , instead of flags
then She will be given the one wanted most
the One most desired, but who always lacks...
===============
If you have Him, even in the sleep
He is yours ,to a 1000 %
If you have if and You can keep
You can walk with Him in all parts of the land ....
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Теб
Тя иска да повярва, че Нощта
ще скрие в шапката си тъжното от вчера.
Ще мине босонога над града,
запалила звездите си - фенери.
Ще се наметне с вятърен воал
и тихичко ще слезе на Земята.
Във шепи ще и донесе Луна
и капчица небесна необятност.
Ще нарисува на стената и море
със корабче с хвърчило вместо знаме.
А после със Съня ще и даде,
това което иска, но го няма...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_13.html
You
She wants to believe that this very Night
will hide in its hat the yesterday sadness
then passing barefooted - all of the lights
will be ablazed like lantern of kindness
She'll put on a veil,that is made of soft breeze
and then will come down to Earth - very quiet
the Night will bring her a Moon ( and a kiss )
and drops of Infinity Heaven ( in violet )
The night will draw a sea on Her walls
with a small ship and kite , instead of flags
then She will be given the one wanted most
the One most desired, but who always lacks...
===============
If you have Him, even in the sleep
He is yours ,to a 1000 %
If you have if and You can keep
You can walk with Him in all parts of the land ....
английски превод yanbibiyan
Когато валяха звезди...
27-10-2018 18:29
Когато валяха звезди...
След всеки порив да си тръгна ме завръщаш
необяснимо как. Или защо.
Заспивам, стихнала във твоята прегръдка,
превърнала ръцете ти в любов.
По клепките ми устните ти сричат
онези думи, дето ме разплакват.
Но всичко е на сън. И е магично.
(навярно за това е звездопадът...)
А утре, може би, ще си отида...
Ти няма да поискаш да ме спреш.Дори да можеш.
От мен ще ти останат шепа стихове.
И ... цялата ми непризната обич.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_12.html
WHen stars were falling...
After every impulse to quit and leave You
You make Me come back unexplicably why
and I asleep in your hugs , soft and believe you
embracing your hands and love that... make me fly
On my lashes your lips try to softly utter
those words that make me ... silently cry
but everything's dream and the magic shatters
(maybe that's why it's like shooting stars - high)
And tomorrow , maybe, I'll probably leave...
And You wouldn't like to stop me,( even if You can )
after me - a handful of lines you'll receive
and all my unacknowledged and unspoken Love span...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Когато валяха звезди...
След всеки порив да си тръгна ме завръщаш
необяснимо как. Или защо.
Заспивам, стихнала във твоята прегръдка,
превърнала ръцете ти в любов.
По клепките ми устните ти сричат
онези думи, дето ме разплакват.
Но всичко е на сън. И е магично.
(навярно за това е звездопадът...)
А утре, може би, ще си отида...
Ти няма да поискаш да ме спреш.Дори да можеш.
От мен ще ти останат шепа стихове.
И ... цялата ми непризната обич.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_12.html
WHen stars were falling...
After every impulse to quit and leave You
You make Me come back unexplicably why
and I asleep in your hugs , soft and believe you
embracing your hands and love that... make me fly
On my lashes your lips try to softly utter
those words that make me ... silently cry
but everything's dream and the magic shatters
(maybe that's why it's like shooting stars - high)
And tomorrow , maybe, I'll probably leave...
And You wouldn't like to stop me,( even if You can )
after me - a handful of lines you'll receive
and all my unacknowledged and unspoken Love span...
английски превод yanbibiyan
И за това пропускам да ти кажа...
27-10-2018 18:28
И за това пропускам да ти кажа...
Понякога гласът ти ме намира
и чак забравям колко си далечен.
Тогава те обичам до безсилие.
Но все остава в мене неизречено.
Понякога ти пиша със бездумия,
когато те обичам мълчаливо.
Когато те обичам до задъхване.
Когато те обичам до горчивост.
Но мостът е конец.А страховете ми
тежат. Тежат като Земята...
От тук до там е дълго като вечност.
Аз съм толкова непростимо кратка.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_11.html
That's why I may forget to tell You...
Sometimes Your voice just randomly finds me
and I simply forget that You are so far
and I love you ... as if nothing surrounds me
but there's something unsaid,it stays like a scar
Sometimes I am writing using no words
when I am loving You so very quiet and silently
when I love You till last breath, though It may hurt
when I love You till last bitter drop and so violently
*But the bridge is a thread, and my fears are heavy
so very much heavy like the whole Mother Earth...
from a duke till that place - it's too much to carry
and I am so unforgivably short ... since my birth
**But the bridge is a thread,and my fears are heavy
so very much heavy, like the whole Mother Earth
from here till there has got eternity as a levy
unforgivably short am I , since my human's birth...
------------------------
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И за това пропускам да ти кажа...
Понякога гласът ти ме намира
и чак забравям колко си далечен.
Тогава те обичам до безсилие.
Но все остава в мене неизречено.
Понякога ти пиша със бездумия,
когато те обичам мълчаливо.
Когато те обичам до задъхване.
Когато те обичам до горчивост.
Но мостът е конец.А страховете ми
тежат. Тежат като Земята...
От тук до там е дълго като вечност.
Аз съм толкова непростимо кратка.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_11.html
That's why I may forget to tell You...
Sometimes Your voice just randomly finds me
and I simply forget that You are so far
and I love you ... as if nothing surrounds me
but there's something unsaid,it stays like a scar
Sometimes I am writing using no words
when I am loving You so very quiet and silently
when I love You till last breath, though It may hurt
when I love You till last bitter drop and so violently
*But the bridge is a thread, and my fears are heavy
so very much heavy like the whole Mother Earth...
from a duke till that place - it's too much to carry
and I am so unforgivably short ... since my birth
**But the bridge is a thread,and my fears are heavy
so very much heavy, like the whole Mother Earth
from here till there has got eternity as a levy
unforgivably short am I , since my human's birth...
------------------------
английски превод yanbibiyan
Дишай дълбоко!
27-10-2018 18:27
Дишай дълбоко!
Аз съм някакъв мъничък спомен -
петминутен, случаен и кратък.
Даже до днес не съм ти говорила.
Да, обаче, сега ми е скучно от чакане.
За това ще премина набързо през тебе,
ще подскоча по няколко опнати мисли,
ще си взема парченце от твоето време.
А пък ти ще решиш, че съм само измислица.
Че не помниш смеха ми, че съм нещо сънувано...
дежа вю, може би, или нещо такова.
И не си ме докосвал, не си ме целувал.
Ще махнеш с ръка и...изчезнах. Готово.
Аз отново ще стана мъничък спомен,
между другите, дето са страшно значими.
Но и двамата с тебе прекрасно го знаем -
само аз го умея това сърцебиене...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_10.html
..Take a dee-e-e-eeep breath !
I am just a little fragile memory -
lasting 5 minutes, random and short
I haven't told You, It isn't a felony
Yes, but right now waiting makes me bored.
That is why I will walk quickly through You
I will leap on your several tight-woven thoughts
I will take a small bit from Your time , too
and You will decide I'm a fiction You caught
You'll think I'm a dream, You won't remember my laughter
Deja Vu, maybe ... or something like , or bygone
as If you never touched me ,never kissed thereafter
You will just wave your hand, and then I'll be gone
And I'll be again a little fragile memory
by the way,just to know, they are very important
But we both know well, this is my ... ceremony
of a heart throbbing fast, when Love can't be forgotten...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Дишай дълбоко!
Аз съм някакъв мъничък спомен -
петминутен, случаен и кратък.
Даже до днес не съм ти говорила.
Да, обаче, сега ми е скучно от чакане.
За това ще премина набързо през тебе,
ще подскоча по няколко опнати мисли,
ще си взема парченце от твоето време.
А пък ти ще решиш, че съм само измислица.
Че не помниш смеха ми, че съм нещо сънувано...
дежа вю, може би, или нещо такова.
И не си ме докосвал, не си ме целувал.
Ще махнеш с ръка и...изчезнах. Готово.
Аз отново ще стана мъничък спомен,
между другите, дето са страшно значими.
Но и двамата с тебе прекрасно го знаем -
само аз го умея това сърцебиене...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_10.html
..Take a dee-e-e-eeep breath !
I am just a little fragile memory -
lasting 5 minutes, random and short
I haven't told You, It isn't a felony
Yes, but right now waiting makes me bored.
That is why I will walk quickly through You
I will leap on your several tight-woven thoughts
I will take a small bit from Your time , too
and You will decide I'm a fiction You caught
You'll think I'm a dream, You won't remember my laughter
Deja Vu, maybe ... or something like , or bygone
as If you never touched me ,never kissed thereafter
You will just wave your hand, and then I'll be gone
And I'll be again a little fragile memory
by the way,just to know, they are very important
But we both know well, this is my ... ceremony
of a heart throbbing fast, when Love can't be forgotten...
английски превод yanbibiyan
Защото Дъждът ме е разказал на Луната...
27-10-2018 18:26
Защото Дъждът ме е разказал на Луната...
Ето - поредният дъжд
тихичко шепне в чадърите.
Лампите сгряват с дъха си
тези премръзнали улици.
До едно мълчаливо дърво
две улични котки се влюбват.
Сянка на мъж със балтон
бавно завива зад ъгъла.
На мен ми е мокро. И празно.
И малко студено дори.
Във локвите плуват изрязани
парченца от пълни Луни.
Дали бих могла да си взема
само едничко от тях?
А ти, ако беше до мене,
би ми свалил и Луната.
А ти, ако беше до мене
щях да съм толкова влюбена.
Сега ми е просто студено.
И просто съм дъждолунна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6463.html
Because the Rain's told about Me to the Moon
Here it is - the rain again comes
whispering quietly in the umbrallas
the streets are warmed by the lamps
by their breath and a voice of a cello
By a tree, looking silent and gloomy
two stray cats are falling in love
a shadow of man in a coat, pretty groovy
is turning slowly by the corner of...
And I'm wet and I'm feeling so empty
and I'm even a little bit cold
in the puddles cut examples are sailing
pieces of Full Moon ,pieces of Gold...
Can I somehow manage to take
just a piece of one Full Moon Gold
if You were next to me ,near that lake
You'd get The Moon down, though It is bold
If You were only right next to me
I would be so much , so much in love
Now I am cold and the rain's inside me
Now I am just a ... Rain-Moon piece of dove
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Защото Дъждът ме е разказал на Луната...
Ето - поредният дъжд
тихичко шепне в чадърите.
Лампите сгряват с дъха си
тези премръзнали улици.
До едно мълчаливо дърво
две улични котки се влюбват.
Сянка на мъж със балтон
бавно завива зад ъгъла.
На мен ми е мокро. И празно.
И малко студено дори.
Във локвите плуват изрязани
парченца от пълни Луни.
Дали бих могла да си взема
само едничко от тях?
А ти, ако беше до мене,
би ми свалил и Луната.
А ти, ако беше до мене
щях да съм толкова влюбена.
Сега ми е просто студено.
И просто съм дъждолунна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6463.html
Because the Rain's told about Me to the Moon
Here it is - the rain again comes
whispering quietly in the umbrallas
the streets are warmed by the lamps
by their breath and a voice of a cello
By a tree, looking silent and gloomy
two stray cats are falling in love
a shadow of man in a coat, pretty groovy
is turning slowly by the corner of...
And I'm wet and I'm feeling so empty
and I'm even a little bit cold
in the puddles cut examples are sailing
pieces of Full Moon ,pieces of Gold...
Can I somehow manage to take
just a piece of one Full Moon Gold
if You were next to me ,near that lake
You'd get The Moon down, though It is bold
If You were only right next to me
I would be so much , so much in love
Now I am cold and the rain's inside me
Now I am just a ... Rain-Moon piece of dove
английски превод yanbibiyan
А мене ме е страх от тъмното...
27-10-2018 18:25
А мене ме е страх от тъмното...
Още дълго няма да заспят
звуците на твоето отсъствие.
Ще те шепнат с тъжния си глас,
скрит в извивката на топлите ми устни.
Ще се счупи нощното небе
и звездите тихо ще закапят.
В моите протегнати ръце
само липсата ти бавно ще догаря.
А луната ще обърне гръб.
И ще стане тъмно, много тъмно.
Още дълго няма да заспя...
Да дочакам ти да ми се сбъднеш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3020.html
And I am afraid of the dark ...
For a long time the sounds of your absence
they won't get... neither blink nor a sleep
They'll be whispering with sad voices wrapping
behind the cover of my warm lips that I keep
The Night sky will break into pieces
and the stars will go falling so quiet
in my strethced hands , as your kisses
your absence will fade,( just like a diet )
And The moon then will turn its back
and it will become so dark and gloomy
and for a long time my sleep I will lack
to wait for You to come-happen and soothe me...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А мене ме е страх от тъмното...
Още дълго няма да заспят
звуците на твоето отсъствие.
Ще те шепнат с тъжния си глас,
скрит в извивката на топлите ми устни.
Ще се счупи нощното небе
и звездите тихо ще закапят.
В моите протегнати ръце
само липсата ти бавно ще догаря.
А луната ще обърне гръб.
И ще стане тъмно, много тъмно.
Още дълго няма да заспя...
Да дочакам ти да ми се сбъднеш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_3020.html
And I am afraid of the dark ...
For a long time the sounds of your absence
they won't get... neither blink nor a sleep
They'll be whispering with sad voices wrapping
behind the cover of my warm lips that I keep
The Night sky will break into pieces
and the stars will go falling so quiet
in my strethced hands , as your kisses
your absence will fade,( just like a diet )
And The moon then will turn its back
and it will become so dark and gloomy
and for a long time my sleep I will lack
to wait for You to come-happen and soothe me...
английски превод yanbibiyan
Може би е по-добре така...
27-10-2018 18:23
Може би е по-добре така...
По пътеката на облаците капе нощ.
Става хладно. Свива се небето.
Днес звездите май са от стъкло -
отразена в тях, Луната свети.
Аз се чувствам някак не така,
както винаги, когато те мечтаех.
Днес съм се превърнала във тишина
и съм вятърна направо до безкрайност.
Все едно ми е дали те има теб.
Все едно ми е дали ще ме намериш.
Разпилявам се по нощното небе
и заспивам тиха във ръцете му.
А по топлото ми рамо капе нощ.
Плъзват хладни длани ветровете.
Вече ми е толкова все едно...
Просто ще остана ненамерена.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_08.html
Maybe , It's better this way...
The night is dripping on the path of the clouds
It's getting colder, the sky is now shrinking
the stars today are made of glass, with their shrouds
the Moon next to them is silently blinking
And I feel somehow awkwards ,but pretty might
just like when I was dreaming about You
and today I've become a silence in sight
and I am windy and my infinity sounds true
It ain't really matter ... if You exist
It ain't really matter If you gonna find me
I scatter around on the night sky I kissed
and I get asleep with his arms beside me
The night is dripping on my warm tender shoulder
the winds are slipping their palms - pretty cool
It ain't matter now - if it's hot or it's colder
I will be left unfound - like a soft veil or tulle...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Може би е по-добре така...
По пътеката на облаците капе нощ.
Става хладно. Свива се небето.
Днес звездите май са от стъкло -
отразена в тях, Луната свети.
Аз се чувствам някак не така,
както винаги, когато те мечтаех.
Днес съм се превърнала във тишина
и съм вятърна направо до безкрайност.
Все едно ми е дали те има теб.
Все едно ми е дали ще ме намериш.
Разпилявам се по нощното небе
и заспивам тиха във ръцете му.
А по топлото ми рамо капе нощ.
Плъзват хладни длани ветровете.
Вече ми е толкова все едно...
Просто ще остана ненамерена.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_08.html
Maybe , It's better this way...
The night is dripping on the path of the clouds
It's getting colder, the sky is now shrinking
the stars today are made of glass, with their shrouds
the Moon next to them is silently blinking
And I feel somehow awkwards ,but pretty might
just like when I was dreaming about You
and today I've become a silence in sight
and I am windy and my infinity sounds true
It ain't really matter ... if You exist
It ain't really matter If you gonna find me
I scatter around on the night sky I kissed
and I get asleep with his arms beside me
The night is dripping on my warm tender shoulder
the winds are slipping their palms - pretty cool
It ain't matter now - if it's hot or it's colder
I will be left unfound - like a soft veil or tulle...
английски превод yanbibiyan
(:
27-10-2018 18:22
(:
Зимата изтърва Слънцето.
И то търчи по небето на воля.
Разни намусени облаци
мъчат се да го гонят.
То се спъва в антените,
пада за малко и става.
Тича, и даже се плези.
После завива на ляво,
крие се зад комините,
маха с лъчи над клоните,
скача с усмивка в синьото.
Нека да го догонят де!
Зимата дърпа ухото му.
Слънцето киха (след мене).
Беше едно междучасие
днешното слънчево време.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6230.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
(:
Зимата изтърва Слънцето.
И то търчи по небето на воля.
Разни намусени облаци
мъчат се да го гонят.
То се спъва в антените,
пада за малко и става.
Тича, и даже се плези.
После завива на ляво,
крие се зад комините,
маха с лъчи над клоните,
скача с усмивка в синьото.
Нека да го догонят де!
Зимата дърпа ухото му.
Слънцето киха (след мене).
Беше едно междучасие
днешното слънчево време.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6230.html
поне в една твоя мисъл...
27-10-2018 18:21
поне в една твоя мисъл...
Хайде...Съблечи ми страховете.
Вече ми е толкова уморено...
Аз съм някакво пустинно цвете
в някаква измислена вселена.
Нека да усетя по нозете си
как тревите плачат на разсъмване.
Нека във косите ми разплетени
да се къпят нощни пълнолуния.
Остави ме гола. Да подишам
истинският въздух на Земята.
Остави дъждът да се подпише
с капчици по пътя на гръбнака ми.
Нека слънцето да ме целува като влюбено.
Да бележи кожата ми с топлината си.
Нека пада върху мен задъхано
порива на истинския вятър...
Съблечи ми страховете. До последния.
Нека да усетя твойте длани...
После сигурно ще се стопя безследно.
Но ще съм била...Ще съм останала...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6176.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
поне в една твоя мисъл...
Хайде...Съблечи ми страховете.
Вече ми е толкова уморено...
Аз съм някакво пустинно цвете
в някаква измислена вселена.
Нека да усетя по нозете си
как тревите плачат на разсъмване.
Нека във косите ми разплетени
да се къпят нощни пълнолуния.
Остави ме гола. Да подишам
истинският въздух на Земята.
Остави дъждът да се подпише
с капчици по пътя на гръбнака ми.
Нека слънцето да ме целува като влюбено.
Да бележи кожата ми с топлината си.
Нека пада върху мен задъхано
порива на истинския вятър...
Съблечи ми страховете. До последния.
Нека да усетя твойте длани...
После сигурно ще се стопя безследно.
Но ще съм била...Ще съм останала...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_6176.html
Приливи, отливи и други неща... ( не съм виновна )
27-10-2018 18:21
Приливи, отливи и други неща...
( не съм виновна )
Днес съм дива. И не съм добра.
Остави ме...Нека да избягам!
Днес в зениците ми влязла е Луна
и ме прави страшно неразбрана.
Чак по вените ми тръгва да тече
непокорност, просто невъзможна!
Близва ме с езика на змийче
и ми прави мълнии по кожата.
И не мога да съм ласкава и нежна.
Днес съм тъмна, с дяволи в очите.
По-добре въобще не ме поглеждай.
Остави ме. Нека си отида.
Днес в зениците ми влязла е Луната
и ме прави друга. Чак до лудост.
Ще се върна...Някога, когато...
Ще се върна. Знай, че ще се върна.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_07.html
High-tides, Low-tides, and other Stuff
(I am not guilty )
Today I am wild. And I am no good.
Leave me alone. Let me run away, please.
Today my pupils shelter the Moon
and it makes me weird, that's my caprise.
It starts flowing down into my veins
this rebellious spirit that Noone can bear
it licks with a tongue resembling snake's
giving me thunders - on my skin and hair
I can NOT be caressing and tender
today I am dark, devils live in my eyes
Your eyes to me, please ,do not send me
leave me alone, let me walk, with no cries
Today my pupils shelter the Moon
It makes me different, probably mad
But I will be back, sometimes when ...Soon
be sure and wait for me ,'cos You are my lad...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Приливи, отливи и други неща...
( не съм виновна )
Днес съм дива. И не съм добра.
Остави ме...Нека да избягам!
Днес в зениците ми влязла е Луна
и ме прави страшно неразбрана.
Чак по вените ми тръгва да тече
непокорност, просто невъзможна!
Близва ме с езика на змийче
и ми прави мълнии по кожата.
И не мога да съм ласкава и нежна.
Днес съм тъмна, с дяволи в очите.
По-добре въобще не ме поглеждай.
Остави ме. Нека си отида.
Днес в зениците ми влязла е Луната
и ме прави друга. Чак до лудост.
Ще се върна...Някога, когато...
Ще се върна. Знай, че ще се върна.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_07.html
High-tides, Low-tides, and other Stuff
(I am not guilty )
Today I am wild. And I am no good.
Leave me alone. Let me run away, please.
Today my pupils shelter the Moon
and it makes me weird, that's my caprise.
It starts flowing down into my veins
this rebellious spirit that Noone can bear
it licks with a tongue resembling snake's
giving me thunders - on my skin and hair
I can NOT be caressing and tender
today I am dark, devils live in my eyes
Your eyes to me, please ,do not send me
leave me alone, let me walk, with no cries
Today my pupils shelter the Moon
It makes me different, probably mad
But I will be back, sometimes when ...Soon
be sure and wait for me ,'cos You are my lad...
английски превод yanbibiyan
А ти ще ме усещаш след това.
27-10-2018 18:19
А ти ще ме усещаш след това.
Усещам те. По мириса на вятъра.
По тихото шушукане на светофарите.
И по цвета на вчерашното слънце.
И по ваниловия вкус на залеза.
Долавям те. По пулса на дърветата.
По дишането на крайбрежната алея.
Долавям те във погледа на гларуса.
Долавям те из тайните във мене.
Предчувствам те направо до настръхване-
със устните си, с пръстите, с косите.
Предчувствам как те има. И ме имаш...
в секундата преди да си отидеш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_06.html
And You will feel me after it.
I can feel You.In the soft wind's aroma
in the silent whisper of the traffic lights
in the colour of Sun - yesterday morning
in the vanilla taste of the sunset - so bright
I can sense You.In the pulse of the trees
in the breathing of the winding seaside alley
I can sense You in the way the sea-gull sees
in the secrets that I'm inside myself hiding
I can feel You in my bones and I am bristling
in my hairs , in my fingers , in my lips
I can feel You're here and You have me ... kissing
in the second 'fore You leave (and I go in the dips)
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А ти ще ме усещаш след това.
Усещам те. По мириса на вятъра.
По тихото шушукане на светофарите.
И по цвета на вчерашното слънце.
И по ваниловия вкус на залеза.
Долавям те. По пулса на дърветата.
По дишането на крайбрежната алея.
Долавям те във погледа на гларуса.
Долавям те из тайните във мене.
Предчувствам те направо до настръхване-
със устните си, с пръстите, с косите.
Предчувствам как те има. И ме имаш...
в секундата преди да си отидеш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_06.html
And You will feel me after it.
I can feel You.In the soft wind's aroma
in the silent whisper of the traffic lights
in the colour of Sun - yesterday morning
in the vanilla taste of the sunset - so bright
I can sense You.In the pulse of the trees
in the breathing of the winding seaside alley
I can sense You in the way the sea-gull sees
in the secrets that I'm inside myself hiding
I can feel You in my bones and I am bristling
in my hairs , in my fingers , in my lips
I can feel You're here and You have me ... kissing
in the second 'fore You leave (and I go in the dips)
английски превод yanbibiyan
По вода...
27-10-2018 18:18
По вода...
А аз ще те разкажа на реката...
Ако поиска - да те отнесе.
Или да те превърне в шепа пясък
и утре да те вземат ветровете.
Или да те завърже с коренищата
на дивите, разплакани върби.
Или пък просто да не прави нищо...
Реката знае... Ще реши.
Аз само ще разкажа на реката.
И после ще си тръгна. Изживяна.
След мене ще заплаче мълчината
по бавните води на Ропотамо.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4453.html
On the water ripples ...
I will tell it, to the river,all about You...
If She wants to carry You, to take You away
or to make you a handful of dust,If She choose
so then the winds may blow You astray...
Or I'll tie You in the roots, just over there
to the stems of the wild weeping williows
Or She may do nothing, is She doesn't care
The rivers knows...She has her own feelings.
I will only tell it to the river.
Then I'll go,cos' I'll have been lived through
after me - the silence - will cry and deliver
on the slowly-drifting waters of Ropotamo blue.
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
По вода...
А аз ще те разкажа на реката...
Ако поиска - да те отнесе.
Или да те превърне в шепа пясък
и утре да те вземат ветровете.
Или да те завърже с коренищата
на дивите, разплакани върби.
Или пък просто да не прави нищо...
Реката знае... Ще реши.
Аз само ще разкажа на реката.
И после ще си тръгна. Изживяна.
След мене ще заплаче мълчината
по бавните води на Ропотамо.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_4453.html
On the water ripples ...
I will tell it, to the river,all about You...
If She wants to carry You, to take You away
or to make you a handful of dust,If She choose
so then the winds may blow You astray...
Or I'll tie You in the roots, just over there
to the stems of the wild weeping williows
Or She may do nothing, is She doesn't care
The rivers knows...She has her own feelings.
I will only tell it to the river.
Then I'll go,cos' I'll have been lived through
after me - the silence - will cry and deliver
on the slowly-drifting waters of Ropotamo blue.
английски превод yanbibiyan
Човекът, който нямаше нужда от думи...
27-10-2018 18:17
Човекът, който нямаше нужда от думи...
Това стихче ще има предисловие по-дълго, от самото него.
Случи се така, че малко след като прочетох тези думи:
"Мрежата служи да се улови рибата - след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави.
Примката служи, за да се улови заекът - след като заекът е уловен, примката се забравя.
Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.
Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него..."
на Джуандзъ, видях тази снимка. И някак си усещанията от двете неща се преплетоха в мен и просто изплува образът на
Човекът, който нямаше нужда от думи...
В очите му гнездяха много истини.
От трудните. За Бога и живота.
И като тънки нишки от безсилие
завързваха душата с хоризонта.
А хората си мислеха "Безумен!"
И много дълго с него не привикваха.
А той, откакто бе забравил думите,
говореше на птиците езика.
А той, откакто го отрекоха човеците,
си имаше единствено небето.
Тогава го познаха само птиците.
И само те усетиха крилете му...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_05.html
The man who needed no words...
So many truths nested into his eyes.
The hard ones - about God, about Life
And like thin fibres of which can't let him fly
They tied his soul to the horizon strive
And people thought of him "He's really mad!"
And couldn't get used to him for so long
And since he's forgotten all words - good and bad
He's been speaking the language of the birds' song
And since he was rejected by the the people
He had only sky , and nothing he lacked
The creatures who recognized he isn't cripple
Were the birds who felt his wings on his back
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Човекът, който нямаше нужда от думи...
Това стихче ще има предисловие по-дълго, от самото него.
Случи се така, че малко след като прочетох тези думи:
"Мрежата служи да се улови рибата - след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави.
Примката служи, за да се улови заекът - след като заекът е уловен, примката се забравя.
Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.
Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него..."
на Джуандзъ, видях тази снимка. И някак си усещанията от двете неща се преплетоха в мен и просто изплува образът на
Човекът, който нямаше нужда от думи...
В очите му гнездяха много истини.
От трудните. За Бога и живота.
И като тънки нишки от безсилие
завързваха душата с хоризонта.
А хората си мислеха "Безумен!"
И много дълго с него не привикваха.
А той, откакто бе забравил думите,
говореше на птиците езика.
А той, откакто го отрекоха човеците,
си имаше единствено небето.
Тогава го познаха само птиците.
И само те усетиха крилете му...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_05.html
The man who needed no words...
So many truths nested into his eyes.
The hard ones - about God, about Life
And like thin fibres of which can't let him fly
They tied his soul to the horizon strive
And people thought of him "He's really mad!"
And couldn't get used to him for so long
And since he's forgotten all words - good and bad
He's been speaking the language of the birds' song
And since he was rejected by the the people
He had only sky , and nothing he lacked
The creatures who recognized he isn't cripple
Were the birds who felt his wings on his back
английски превод yanbibiyan
Концерт за ... никой
27-10-2018 18:16
Концерт за ... никой
Дъждът изсвири своето стакато
по черните клавиши на асфалта.
Мелодията се разпръсна сляпо
из празните ъгли на светлината.
А нямаше един човек да чуе,
как капките разказват с кратки срички
за облаците, скрити в думите
с които някога си ме обичал...
А нямаше един човек да чуе,
как нотите се удрят във прозореца.
Как вятърът в ръцете ми нахлува
и с думите ти нещо ми говори...
Дъждът изсвири своето стакато -
концерт за празна улица и самота.
И после си замина в тишината,
която слезе бавно над града...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_04.html
A concert for ... Nobody
The rain played quickly its staccato
onto the black keyboards of cold asphalt
the melody spilled blind and then legato
and faded in empty corners of light and cobalt
And there was No one out to listen
the way the drops were telling very short
about the clouds hidden in words( that were kissing)
with which You loved me once , so very lot...
And there was No one out to listen
the way that tune came tumbling on the window pane
the way the wind in my hands came as a whispering
the way he talked with your words... half-insane
The rain played quickly its staccato
a concert for loneliness and empty street
then it went away - with the silence legato
that came upon town - slow , with regular beat...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Концерт за ... никой
Дъждът изсвири своето стакато
по черните клавиши на асфалта.
Мелодията се разпръсна сляпо
из празните ъгли на светлината.
А нямаше един човек да чуе,
как капките разказват с кратки срички
за облаците, скрити в думите
с които някога си ме обичал...
А нямаше един човек да чуе,
как нотите се удрят във прозореца.
Как вятърът в ръцете ми нахлува
и с думите ти нещо ми говори...
Дъждът изсвири своето стакато -
концерт за празна улица и самота.
И после си замина в тишината,
която слезе бавно над града...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_04.html
A concert for ... Nobody
The rain played quickly its staccato
onto the black keyboards of cold asphalt
the melody spilled blind and then legato
and faded in empty corners of light and cobalt
And there was No one out to listen
the way the drops were telling very short
about the clouds hidden in words( that were kissing)
with which You loved me once , so very lot...
And there was No one out to listen
the way that tune came tumbling on the window pane
the way the wind in my hands came as a whispering
the way he talked with your words... half-insane
The rain played quickly its staccato
a concert for loneliness and empty street
then it went away - with the silence legato
that came upon town - slow , with regular beat...
английски превод yanbibiyan
Едно условие само...
27-10-2018 18:15
Едно условие само...
"Червеното - цветът на любовта!"
Клиширано до лудост е направо!
Омръзна ми. Червени сърчица
не искам да погледна, да ти кажа.
А аз, съвсем не знам защо,
но виждам думата "любов" във жълто.
Изгряла като слънчево кълбо
по вените ми леко се търкулва.
Та тъй. До тук с любов в червено.
От утре искам само жълта обич!
Ако решиш, че влюбил си се в мене,
кажи го в жълто. Знам, че можеш :)
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1919.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Едно условие само...
"Червеното - цветът на любовта!"
Клиширано до лудост е направо!
Омръзна ми. Червени сърчица
не искам да погледна, да ти кажа.
А аз, съвсем не знам защо,
но виждам думата "любов" във жълто.
Изгряла като слънчево кълбо
по вените ми леко се търкулва.
Та тъй. До тук с любов в червено.
От утре искам само жълта обич!
Ако решиш, че влюбил си се в мене,
кажи го в жълто. Знам, че можеш :)
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_1919.html
Посявам в мислите ти анемонии...
27-10-2018 18:14
Посявам в мислите ти анемонии...
Посявам в мислите ти анемонии-
изящни, с нежна красота.
Невинни уж.Ала отрова
тече по крехките стебла.
Не няма да умреш, не бой се.
Ще мислиш просто само мен.
Ще ме обичаш до експлозия.
Ще бъдеш сякаш претворен.
Посявам в мислите ти анемонии...
А мойте мисли чезнат все по теб.
Търся те в случайни силуети,
във отражения, в утайка от кафе.
И щом доксна с устни твойте устни
и вкуся анемонения сок,
ще принеса във дар любов възкръснала,
ще стъпя плахо в твоя бял чертог.
***
Един такъв, съвсем небрежен,
дойде при мен и просто ме обикна.
Без никакви претенции.Без ултиматуми.
А аз дори и не успях да мигна.
До онзи ден, дори не те познавах.
А днес ...съм влюбена неистово.
Изобщо не разбрах как стана...
Обаче съм щастлива,че е истина.
До вчера все се питах как,защо,
поетите възпяват любовта...
Но ето-ти дойде и ми показа.
И аз повярвах във това.
Две думи...Само две.Прошепнати...
Със топлина,със искреност, със нежност.
Не спираш да ги казваш.Аз не спирам...
Така започва нашата безбрежност.
И влюбени със теб, творим безвремие.
Рушим пространства,срутваме стени.
И няма жива сила на Земята,
която може да ни раздели...
Защото те обичам до полуда!
Защото знам, че ме обичаш до забрава.
Защото щом душите ни се търсят,
на другите какво ли им остава...
DEJA VU
Над заспалия град нежно пада мъгла.
Ние двама въвим по смълчаните улици.
Бледи призрачни лампи светят едва
и споделят със сенките свойте безсъници.
Сякаш всичко това е било и преди-
тази улица пуста и луната вековна.
Ние пак така мълчаливо вървим,
сплели длани и мисли в прегръдка любовна.
Във времето сякаш наш`та обич прескача.
-Няма срещи случайни!-прошепва съдбата.
Луната усмихва се тайнствено в здрача.
Над заспалия град нежно пада мъглата.
ВЕЧНАТА
Първо бях жрица.Лекувах с треви.
По летежа на птиците предричах съдбата.
По новолуние умират звезди...
Преродих се. Съвсем непозната.
Бях робиня.Наложница бях.
Фаворитка в султански харем.
Презирах го.Сама се презрях.
Знаех- други ще има след мен...
Бях кралица.Безмилостна.Властна.
Сривах противници.Сривах мъже.
Отрова във пръстени.Смърт тъй изискана.
Просташко е някак да умреш на въже...
Бях пастирка.Чух ги във църквата.
Аз им повярвах.Луда ли бях?
Поведох народа.Битка жестока.
После...клада и огън...Горях.
Флиртувах със камери.И с политици.
Бялата рокля, кокетния смях...
Слава.Мъже.Алкохол.Наркотици.
Смъртта...май сама я избрах...
Чертаех през времето своята диря.
Бях светица.И грешница бях.
Пъстри парченца душа си събирах.
И ето ме днес- съвършена жена!
ЕДИН КЪМ ДРУГ
Пътувахме един към друг през времето,
без даже да разбираме това.
Пресичахме пътеки криволичещи
строяхме мОстове ... Любов? Съдба?
По звездни карти търсехме ориентир,
загубили контура на Земята.
Но вярващи, че някой ден,
ще се открием.И ще се дочакаме.
И бъдещето, скрито,кротко дремеше,
в кристална топка на магьосница.
А любовта пътуваше към нас
със свойта чувствопълна конница.
Сега сме тук, открили се в пространството.
От бяла чародейка сме орисани.
Чертаем вече заедно своя път
и звездните атласи пренаписваме...
БЪДИ МИ...
Бъди ми горски мъх във юнска вечер.
Бъди ми полъха на утринния бриз.
Бъди ми звезден прах. Бъди ми лято.
Бъди ми извор див. И чист.
Бъди ми мед във липовия чай.
Бъди ми лунната пътека във морето.
Бъди ми бряг. Бъди ми дъжд.
Бъди ми всеки удар на сърцето.
Бъди ми музика среднощна.На цигулки.
Бъди ми пареща, изгаряща сълза...
А аз за теб какво да бъда...
...Ще бъда само твоята жена.
***
Заставам на прага на свойта душа.
Завърнах се днес от краткото бягство.
Донесох и дар-отстрани се видях-
неподвластна съм още на измамни богатства.
Пораствам.Разлиствам се.Ставам жена.
Коварно невинна и суетна небрежно.
И страшно ми беше.Но после разбрах-
оставам си аз. Сърцето е нежно.
И вече по-женствена, но по детски усмихната
аз пак ще заплитам лъчите в косите си.
И пак ще играя с Луната на жмичка,
и пак ще събирам звезди във очите си.
И пак ще рисувам слънца тебеширени
по стените олющени на къщите стари.
Ще целувам морето, ще се смея със вятъра
(те са моите вечни другари).
Момичето вчерашно днес е жена.
Измамно наивна, суетно небрежна.
Но още от моята женска душа
с усмивка широка момиче поглежда.
***
Не заспаха нощес звездопадите
и валяха, валяха звезди.
И учудено гледаха сградите.
И морето притихна дори.
Само вятърът-шепотник стар-
се промъкваше тихичко в мрака.
После сгуши се в млади листа
и навярно зората зачака.
И тогава ти ме целуна,
а пък аз ...затворих очи...
Беше приказка? Не, не сънувах.
И валяха ,валяха звезди...
Ако...,но...
Ако съм роза...
Ти си капките роса във утрото
проблясващи по моите листенца.
Пчелата,за която се Читать далее...
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Посявам в мислите ти анемонии...
Посявам в мислите ти анемонии-
изящни, с нежна красота.
Невинни уж.Ала отрова
тече по крехките стебла.
Не няма да умреш, не бой се.
Ще мислиш просто само мен.
Ще ме обичаш до експлозия.
Ще бъдеш сякаш претворен.
Посявам в мислите ти анемонии...
А мойте мисли чезнат все по теб.
Търся те в случайни силуети,
във отражения, в утайка от кафе.
И щом доксна с устни твойте устни
и вкуся анемонения сок,
ще принеса във дар любов възкръснала,
ще стъпя плахо в твоя бял чертог.
***
Един такъв, съвсем небрежен,
дойде при мен и просто ме обикна.
Без никакви претенции.Без ултиматуми.
А аз дори и не успях да мигна.
До онзи ден, дори не те познавах.
А днес ...съм влюбена неистово.
Изобщо не разбрах как стана...
Обаче съм щастлива,че е истина.
До вчера все се питах как,защо,
поетите възпяват любовта...
Но ето-ти дойде и ми показа.
И аз повярвах във това.
Две думи...Само две.Прошепнати...
Със топлина,със искреност, със нежност.
Не спираш да ги казваш.Аз не спирам...
Така започва нашата безбрежност.
И влюбени със теб, творим безвремие.
Рушим пространства,срутваме стени.
И няма жива сила на Земята,
която може да ни раздели...
Защото те обичам до полуда!
Защото знам, че ме обичаш до забрава.
Защото щом душите ни се търсят,
на другите какво ли им остава...
DEJA VU
Над заспалия град нежно пада мъгла.
Ние двама въвим по смълчаните улици.
Бледи призрачни лампи светят едва
и споделят със сенките свойте безсъници.
Сякаш всичко това е било и преди-
тази улица пуста и луната вековна.
Ние пак така мълчаливо вървим,
сплели длани и мисли в прегръдка любовна.
Във времето сякаш наш`та обич прескача.
-Няма срещи случайни!-прошепва съдбата.
Луната усмихва се тайнствено в здрача.
Над заспалия град нежно пада мъглата.
ВЕЧНАТА
Първо бях жрица.Лекувах с треви.
По летежа на птиците предричах съдбата.
По новолуние умират звезди...
Преродих се. Съвсем непозната.
Бях робиня.Наложница бях.
Фаворитка в султански харем.
Презирах го.Сама се презрях.
Знаех- други ще има след мен...
Бях кралица.Безмилостна.Властна.
Сривах противници.Сривах мъже.
Отрова във пръстени.Смърт тъй изискана.
Просташко е някак да умреш на въже...
Бях пастирка.Чух ги във църквата.
Аз им повярвах.Луда ли бях?
Поведох народа.Битка жестока.
После...клада и огън...Горях.
Флиртувах със камери.И с политици.
Бялата рокля, кокетния смях...
Слава.Мъже.Алкохол.Наркотици.
Смъртта...май сама я избрах...
Чертаех през времето своята диря.
Бях светица.И грешница бях.
Пъстри парченца душа си събирах.
И ето ме днес- съвършена жена!
ЕДИН КЪМ ДРУГ
Пътувахме един към друг през времето,
без даже да разбираме това.
Пресичахме пътеки криволичещи
строяхме мОстове ... Любов? Съдба?
По звездни карти търсехме ориентир,
загубили контура на Земята.
Но вярващи, че някой ден,
ще се открием.И ще се дочакаме.
И бъдещето, скрито,кротко дремеше,
в кристална топка на магьосница.
А любовта пътуваше към нас
със свойта чувствопълна конница.
Сега сме тук, открили се в пространството.
От бяла чародейка сме орисани.
Чертаем вече заедно своя път
и звездните атласи пренаписваме...
БЪДИ МИ...
Бъди ми горски мъх във юнска вечер.
Бъди ми полъха на утринния бриз.
Бъди ми звезден прах. Бъди ми лято.
Бъди ми извор див. И чист.
Бъди ми мед във липовия чай.
Бъди ми лунната пътека във морето.
Бъди ми бряг. Бъди ми дъжд.
Бъди ми всеки удар на сърцето.
Бъди ми музика среднощна.На цигулки.
Бъди ми пареща, изгаряща сълза...
А аз за теб какво да бъда...
...Ще бъда само твоята жена.
***
Заставам на прага на свойта душа.
Завърнах се днес от краткото бягство.
Донесох и дар-отстрани се видях-
неподвластна съм още на измамни богатства.
Пораствам.Разлиствам се.Ставам жена.
Коварно невинна и суетна небрежно.
И страшно ми беше.Но после разбрах-
оставам си аз. Сърцето е нежно.
И вече по-женствена, но по детски усмихната
аз пак ще заплитам лъчите в косите си.
И пак ще играя с Луната на жмичка,
и пак ще събирам звезди във очите си.
И пак ще рисувам слънца тебеширени
по стените олющени на къщите стари.
Ще целувам морето, ще се смея със вятъра
(те са моите вечни другари).
Момичето вчерашно днес е жена.
Измамно наивна, суетно небрежна.
Но още от моята женска душа
с усмивка широка момиче поглежда.
***
Не заспаха нощес звездопадите
и валяха, валяха звезди.
И учудено гледаха сградите.
И морето притихна дори.
Само вятърът-шепотник стар-
се промъкваше тихичко в мрака.
После сгуши се в млади листа
и навярно зората зачака.
И тогава ти ме целуна,
а пък аз ...затворих очи...
Беше приказка? Не, не сънувах.
И валяха ,валяха звезди...
Ако...,но...
Ако съм роза...
Ти си капките роса във утрото
проблясващи по моите листенца.
Пчелата,за която се