За цветята и бодлите
28-10-2018 14:51
За цветята и бодлите
Обичам те...не те обичам...
На маргаритките им писна.
Не писах думи. Писах чувства
по гладките очи на листите.
Сега ще стрелям по звездите
(понеже никоя не пада).
Ще си измисля, че те има.
(Обичам явно да те страдам.)
А утре ти ще ме захвърлиш
в чувала с вехтите си чувства.
От тежка обич се прегърбих.
Това съвсем не е изкуство.
Обичам те, не ме обичаш...
Или обратно. Или трето.
Момиче съм. Не съм момиче.
А остро трънче във сърцето ти...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_12.html
About the flowers and the thorns
I love You ...I love You NOt...
and then the daisies got pretty tired
It wasn't words , but my feelings hot
I wrote on the sheets into my diary
Now I'm gonna shoot up the stars
(Not a single one fell down, alas)
I'll imagine You, existing at last
(obviously I like the suffering cries)
Tomorrow You gonna throw me away
in the sack of your worn and dusty feelings
I stooped from such love, it's so heavy to play
that is not at all Art, it is my b(le)e(d)ing...
I love You ... You love me not ...
Or maybe vice versa ? maybe it is...
I am just a girl ... A girl I am not
a sharp thorn in your heart (but not a kiss)
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
За цветята и бодлите
Обичам те...не те обичам...
На маргаритките им писна.
Не писах думи. Писах чувства
по гладките очи на листите.
Сега ще стрелям по звездите
(понеже никоя не пада).
Ще си измисля, че те има.
(Обичам явно да те страдам.)
А утре ти ще ме захвърлиш
в чувала с вехтите си чувства.
От тежка обич се прегърбих.
Това съвсем не е изкуство.
Обичам те, не ме обичаш...
Или обратно. Или трето.
Момиче съм. Не съм момиче.
А остро трънче във сърцето ти...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_12.html
About the flowers and the thorns
I love You ...I love You NOt...
and then the daisies got pretty tired
It wasn't words , but my feelings hot
I wrote on the sheets into my diary
Now I'm gonna shoot up the stars
(Not a single one fell down, alas)
I'll imagine You, existing at last
(obviously I like the suffering cries)
Tomorrow You gonna throw me away
in the sack of your worn and dusty feelings
I stooped from such love, it's so heavy to play
that is not at all Art, it is my b(le)e(d)ing...
I love You ... You love me not ...
Or maybe vice versa ? maybe it is...
I am just a girl ... A girl I am not
a sharp thorn in your heart (but not a kiss)
английски превод yanbibiyan
...но не мога
28-10-2018 14:50
...но не мога
Не знам заспивам ли, но ти си сън,
който сълзи по тъмните ми мигли.
Звездите капят тихичко на вън
и бавно гаснат в своето си минало.
Луната е едно око,
вторачено в морето отвисоко.
И аз не знам...не знам защо,
но искам да докосна този поглед.
Навярно е заради съня, във който тебе
те има. Въпреки сълзите.
Прекрасно знам, че нямаш време.
И трябва да те пусна да отлитнеш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_11.html
..But I can't
I don't know If I ... am getiing asleep
but a dream on my lashes - that's what You are
the stars are now falling silently , deep
and they fade away in their past with no scar
The Moon has one eye - over the sea
it's peering down from very high
but I don't know , and I cannot see
but I wanna touch her yellow eye-sight
Maybe ... it's because ... because of the dream
where You are , in spite of the tears
I perfectly know You've no time and it seems
I have to let you fly away in the years ...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
...но не мога
Не знам заспивам ли, но ти си сън,
който сълзи по тъмните ми мигли.
Звездите капят тихичко на вън
и бавно гаснат в своето си минало.
Луната е едно око,
вторачено в морето отвисоко.
И аз не знам...не знам защо,
но искам да докосна този поглед.
Навярно е заради съня, във който тебе
те има. Въпреки сълзите.
Прекрасно знам, че нямаш време.
И трябва да те пусна да отлитнеш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_11.html
..But I can't
I don't know If I ... am getiing asleep
but a dream on my lashes - that's what You are
the stars are now falling silently , deep
and they fade away in their past with no scar
The Moon has one eye - over the sea
it's peering down from very high
but I don't know , and I cannot see
but I wanna touch her yellow eye-sight
Maybe ... it's because ... because of the dream
where You are , in spite of the tears
I perfectly know You've no time and it seems
I have to let you fly away in the years ...
английски превод yanbibiyan
Извънсезонни чувства ме връхлитат...
28-10-2018 14:49
Извънсезонни чувства ме връхлитат...
Пожарите на дългите лета,
в които търсех твоята крайбрежност,
преминаха във тъжен листопад
по клоните на есенната нежност.
Един оранжев късен минзухар
проби земята с острата си жажда.
И после зимата затрупа с тишина
онези думи, дето те възраждаха.
Аз станах най-невидимия слънчев лъч
и много тайно стигнах до ръката ти.
А след това търкулна се светът
по дългите пътеки на раздялата.
Навярно може само пролетта
да ме напише нова. И по-правилна.
Но ти едва ли имаш топлина,
която да ме стопли огледално.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_7734.html
Out-of-season feelings are falling on me...
The fires of the lengthy summers
where I was looking for your shore
have turned into a sad fall - drama
perched on the branches of the autumn lore
A late and burning orange crocus
poked down the Earth to quench its thirst
and then the winter silence locked us
into the words that ressurect and burst
A sunray I became - I was transparent
I reached your hand so furtively and sly
the world came tumbling,looking quite barren
onto the long paths of parting , without a cry
Maybe, only MIss Spring can write of me
and make me new , regular , better
the warmth is just hardly what You have in thee
I can not feel cozy in the mirror of Your letters...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Извънсезонни чувства ме връхлитат...
Пожарите на дългите лета,
в които търсех твоята крайбрежност,
преминаха във тъжен листопад
по клоните на есенната нежност.
Един оранжев късен минзухар
проби земята с острата си жажда.
И после зимата затрупа с тишина
онези думи, дето те възраждаха.
Аз станах най-невидимия слънчев лъч
и много тайно стигнах до ръката ти.
А след това търкулна се светът
по дългите пътеки на раздялата.
Навярно може само пролетта
да ме напише нова. И по-правилна.
Но ти едва ли имаш топлина,
която да ме стопли огледално.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_7734.html
Out-of-season feelings are falling on me...
The fires of the lengthy summers
where I was looking for your shore
have turned into a sad fall - drama
perched on the branches of the autumn lore
A late and burning orange crocus
poked down the Earth to quench its thirst
and then the winter silence locked us
into the words that ressurect and burst
A sunray I became - I was transparent
I reached your hand so furtively and sly
the world came tumbling,looking quite barren
onto the long paths of parting , without a cry
Maybe, only MIss Spring can write of me
and make me new , regular , better
the warmth is just hardly what You have in thee
I can not feel cozy in the mirror of Your letters...
английски превод yanbibiyan
Ще се събудя...
28-10-2018 14:48
Ще се събудя...
Затварям думите във стъклени буркани,
за да запазят аромата на обичане.
На мен самата ми е адски рано
от себе си да се отричам.
Едва ли повече ще ме боли, отколкото
боляло ме е всеки път преди.
Това е просто нова обиколка
с карета от накъсани мечти.
Обаче пътят си е път. И аз го зная.
По-бавно го вървя. И се страхувам.
Ти няма да ме чакаш там, на края.
Какво пък... Щеше да е чудо...
Така че нищо, ама нищо ново.
Сега ще се целувам със дъжда.
А утре всичко ще е шепа спомени,
които някой е събирал през нощта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_4594.html
I'll wake up ...
I close my words into some glassy jars
to keep the scent and aroma of affection
and for myself It is early ,maybe quite craze
myself to deny (in an old-new selection)
It would hardly hurt me more than ever
I felt in this way , I felt it before
it's just a new lap (it isn't forever)
with a dream chariot - most of it torn
but I know the road, I know it well
I'm walking it slowly and I am afraid
You won't be waiting for me in the end
It would have been miracle ,but it's too late
So nothing is new, absolutely nothing
now I'm gonna exchange kisses with rain
tomorrow - a handful of memory-writing
someone will have gathered when the night fell...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Ще се събудя...
Затварям думите във стъклени буркани,
за да запазят аромата на обичане.
На мен самата ми е адски рано
от себе си да се отричам.
Едва ли повече ще ме боли, отколкото
боляло ме е всеки път преди.
Това е просто нова обиколка
с карета от накъсани мечти.
Обаче пътят си е път. И аз го зная.
По-бавно го вървя. И се страхувам.
Ти няма да ме чакаш там, на края.
Какво пък... Щеше да е чудо...
Така че нищо, ама нищо ново.
Сега ще се целувам със дъжда.
А утре всичко ще е шепа спомени,
които някой е събирал през нощта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_4594.html
I'll wake up ...
I close my words into some glassy jars
to keep the scent and aroma of affection
and for myself It is early ,maybe quite craze
myself to deny (in an old-new selection)
It would hardly hurt me more than ever
I felt in this way , I felt it before
it's just a new lap (it isn't forever)
with a dream chariot - most of it torn
but I know the road, I know it well
I'm walking it slowly and I am afraid
You won't be waiting for me in the end
It would have been miracle ,but it's too late
So nothing is new, absolutely nothing
now I'm gonna exchange kisses with rain
tomorrow - a handful of memory-writing
someone will have gathered when the night fell...
английски превод yanbibiyan
Не плача. Оазисите са за други.
28-10-2018 14:46
Не плача. Оазисите са за други.
Гласът ми. Мислите. Червените луни.
Копринените нишки на тъгата.
На вън вали. Не чу ли? Пак вали.
Аз спирам. Друга е нататък.
Рисувах птици. Шиех им небе
от някакви мечти, назаем взети.
Накрая, със отчаяни ръце
свалих крилата им. И скрих небето.
Тогава точно заваля отново.
Но не е дъжд. Не е. Нали?
Това са сребърните капки на отровата.
Не виждаш ли? Тъга вали...
А аз ще тръгвам. Някъде. На изток.
Където хоризонтът ражда изгреви.
Не ме завръщай. Няма ме. Не искам.
Ще се удавя в тези тъжни стихове.
Не можеш да си мой, разбираш ли...
Понеже още си на всички минали.
Очите ми от днес са сухи извори.
Принадлежа изцяло на пустинята.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_10.html
don't cry .The oases are for others.
My Voice, My thoughts, The Moons- full,red
the silky threads of my own sorrow
It's raining outside,"It's raining"-I said
and Here I stop , another woman will follow
I was drawing birds , and wings I was sewing
made of some dreams that I have borrowed
and then at last they didn't start soaring
I took the wings off and hid the sky for tomorrow
Then heavy rain came suddenly out agian
it wasn't rain ... we both knew the way
these were silver drops poisoned with pain
can't you see what it is ?It is sorrow that slay
I will be going , i'll be bound to the East
where sunsets are born from the deep bluish sea
don't make me come back,don't want at least
cos' I will get drawn in the sad lines of thee.
You can never be mine , don't You know it...
Because You are ex- to so many before
My eyes are wells, where water's not flowing
I belong to the desert,and not to the shore...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не плача. Оазисите са за други.
Гласът ми. Мислите. Червените луни.
Копринените нишки на тъгата.
На вън вали. Не чу ли? Пак вали.
Аз спирам. Друга е нататък.
Рисувах птици. Шиех им небе
от някакви мечти, назаем взети.
Накрая, със отчаяни ръце
свалих крилата им. И скрих небето.
Тогава точно заваля отново.
Но не е дъжд. Не е. Нали?
Това са сребърните капки на отровата.
Не виждаш ли? Тъга вали...
А аз ще тръгвам. Някъде. На изток.
Където хоризонтът ражда изгреви.
Не ме завръщай. Няма ме. Не искам.
Ще се удавя в тези тъжни стихове.
Не можеш да си мой, разбираш ли...
Понеже още си на всички минали.
Очите ми от днес са сухи извори.
Принадлежа изцяло на пустинята.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_10.html
don't cry .The oases are for others.
My Voice, My thoughts, The Moons- full,red
the silky threads of my own sorrow
It's raining outside,"It's raining"-I said
and Here I stop , another woman will follow
I was drawing birds , and wings I was sewing
made of some dreams that I have borrowed
and then at last they didn't start soaring
I took the wings off and hid the sky for tomorrow
Then heavy rain came suddenly out agian
it wasn't rain ... we both knew the way
these were silver drops poisoned with pain
can't you see what it is ?It is sorrow that slay
I will be going , i'll be bound to the East
where sunsets are born from the deep bluish sea
don't make me come back,don't want at least
cos' I will get drawn in the sad lines of thee.
You can never be mine , don't You know it...
Because You are ex- to so many before
My eyes are wells, where water's not flowing
I belong to the desert,and not to the shore...
английски превод yanbibiyan
Само няколко ноти...
28-10-2018 14:45
Само няколко ноти...
Напиши ми песен за едно небе,
във което изгревите се прераждат
в светлите бои на акварела
със отблясъци от жълто и оранжево.
Напиши ми песен за крилете,
във които диша много вятър.
За летеното над утринни морета,
за вкуса солен на свободата.
Напиши ми песен за високото.
Даже да е мъничък рефрен.
Подари ми всичките посоки.
Напиши ми песен за едно небе!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_8643.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Само няколко ноти...
Напиши ми песен за едно небе,
във което изгревите се прераждат
в светлите бои на акварела
със отблясъци от жълто и оранжево.
Напиши ми песен за крилете,
във които диша много вятър.
За летеното над утринни морета,
за вкуса солен на свободата.
Напиши ми песен за високото.
Даже да е мъничък рефрен.
Подари ми всичките посоки.
Напиши ми песен за едно небе!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_8643.html
Усещане за обич (пролетно)
28-10-2018 14:44
Усещане за обич (пролетно)
На Слънцето усмихнатите пръсти
разрошват късата прическа на тревата.
А облаците дишат разпокъсано,
догонвайки каляската на Вятъра.
Дали е Пролет? Или само настроение
на Зимата, която си отива?
Не знам... Но влюбвам се в зеленото,
което е усещане за прилив.
И всичко страшно вече е различно...
Аз днес съм просто мъничка пчела,
която няма нужда от причина,
за да се влюби до полуда в Пролетта.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_09.html
A scent of Love ( spring-time )
The shiny smiling fingers of the Sun
are tousling the Green Grass hairdo
The clouds are breathing uneven ,undone
chasing the Wind's chariot , in sky-blue...
Is is The Spring ? Or just a high spirit
of cold Winter that is going away ?
I've no idea, but I just can feel it
in love with the green,as a tide that'll stay
Everything fearful seems so much different ...
Today I am just a tiny , soft bee
that needs only one, its only one reason,
to feel love to Spirng , (and maybe to thee*)
--------------
*thee = you
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Усещане за обич (пролетно)
На Слънцето усмихнатите пръсти
разрошват късата прическа на тревата.
А облаците дишат разпокъсано,
догонвайки каляската на Вятъра.
Дали е Пролет? Или само настроение
на Зимата, която си отива?
Не знам... Но влюбвам се в зеленото,
което е усещане за прилив.
И всичко страшно вече е различно...
Аз днес съм просто мъничка пчела,
която няма нужда от причина,
за да се влюби до полуда в Пролетта.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_09.html
A scent of Love ( spring-time )
The shiny smiling fingers of the Sun
are tousling the Green Grass hairdo
The clouds are breathing uneven ,undone
chasing the Wind's chariot , in sky-blue...
Is is The Spring ? Or just a high spirit
of cold Winter that is going away ?
I've no idea, but I just can feel it
in love with the green,as a tide that'll stay
Everything fearful seems so much different ...
Today I am just a tiny , soft bee
that needs only one, its only one reason,
to feel love to Spirng , (and maybe to thee*)
--------------
*thee = you
английски превод yanbibiyan
А теб, все пак, те има...
28-10-2018 14:43
А теб, все пак, те има...
Откъсвам три звезди и стръкче вятър
и тръгвам накъдето пеят птиците.
Зад мен пристъпя мълчешком Луната
по опнатата тетива на жиците.
Светът отвъд внезапно се смалява
и се затваря в стъклено кълбо.
Небето става синкаво-лилаво
и се върти като виенско колело.
Събличам бавно тежките умори
и влизам гола в облак от вода.
Издигам се нагоре и нагоре
във влюбените шепи на нощта.
Оставям устните на тишината
да ме целуват, докато заспивам.
Това, което липсва е ръката ти,
която ме докосва колебливо.
Това, което липсва е дъхът ти,
който се сгушва тихо до гръдта ми.
Без теб ми е безпътно и самотно.
Ела...ела поне в съня ми...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_07.html
And You ,you ... still exist
I pick up three stars and a blade of a breeze
and I start to where all birds are singing
Moon behind me is walking with such an ease
upon the bow string of the wires swinging
The world beyond is suddenly shrinking
in a crystal glass shpere - itself it conceals
the sky becomes bluish and violet , blinking
and round it goes just like a true Ferris wheel
And ... slowly I take off my heavy fatigues
and naked I get in , in a cloud of warm water
and I rise high above , above the intrigues
in the beloved Night hands (I am her Daughter) ...:-)
And I leave the lips of this velvet silence
to kiss me so softly until I get asleep
the thing that I miss is your hand to guide me
and touch me so hesitant ,( maybe even naive )
The thing that I miss is Your pure breath
which is cuddling softly near my bosom
I am fleshless without You,lonely since You have left
So, please come to my sleep ,and gently ... soothe me
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А теб, все пак, те има...
Откъсвам три звезди и стръкче вятър
и тръгвам накъдето пеят птиците.
Зад мен пристъпя мълчешком Луната
по опнатата тетива на жиците.
Светът отвъд внезапно се смалява
и се затваря в стъклено кълбо.
Небето става синкаво-лилаво
и се върти като виенско колело.
Събличам бавно тежките умори
и влизам гола в облак от вода.
Издигам се нагоре и нагоре
във влюбените шепи на нощта.
Оставям устните на тишината
да ме целуват, докато заспивам.
Това, което липсва е ръката ти,
която ме докосва колебливо.
Това, което липсва е дъхът ти,
който се сгушва тихо до гръдта ми.
Без теб ми е безпътно и самотно.
Ела...ела поне в съня ми...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_07.html
And You ,you ... still exist
I pick up three stars and a blade of a breeze
and I start to where all birds are singing
Moon behind me is walking with such an ease
upon the bow string of the wires swinging
The world beyond is suddenly shrinking
in a crystal glass shpere - itself it conceals
the sky becomes bluish and violet , blinking
and round it goes just like a true Ferris wheel
And ... slowly I take off my heavy fatigues
and naked I get in , in a cloud of warm water
and I rise high above , above the intrigues
in the beloved Night hands (I am her Daughter) ...:-)
And I leave the lips of this velvet silence
to kiss me so softly until I get asleep
the thing that I miss is your hand to guide me
and touch me so hesitant ,( maybe even naive )
The thing that I miss is Your pure breath
which is cuddling softly near my bosom
I am fleshless without You,lonely since You have left
So, please come to my sleep ,and gently ... soothe me
английски превод yanbibiyan
Няма стих.
28-10-2018 14:42
Няма стих.
Защо реших да не напиша този стих...
Защото думите отдавна са безмълвия.
Защото синевата нощем спи
във шапката на просяка зад ъгъла.
Или защото чувствата се раждат голи
и после се гримират със слова.
Но някой знае ли, изобщо, колко
им струва тази тяхна суета?
Реших да не напиша този стих, защото
аз искам да усещам без изричане -
тъй, както цял живот дървото
безмълвно своята земя обича...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_06.html
No verse.
Why DID I decide NOT to write down this verse... ?
Because the words've been for SO long but only silence
because the azure at night sleeps ,and it even hurts
in the hat of the beggar who knows so pain,violence
because the feelings - naked are always born
and then they just put some words as covering make-up
But does anyone know the price of vanity torn
and does anyone know why this is ,for God sake ?
I decided not to write this verse, because
I wanna FEEL, WITHOUT even saying the words
just the same as the tree for a whole life it does
saying NO word it loves the ground ( and its birds ...)
======================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Няма стих.
Защо реших да не напиша този стих...
Защото думите отдавна са безмълвия.
Защото синевата нощем спи
във шапката на просяка зад ъгъла.
Или защото чувствата се раждат голи
и после се гримират със слова.
Но някой знае ли, изобщо, колко
им струва тази тяхна суета?
Реших да не напиша този стих, защото
аз искам да усещам без изричане -
тъй, както цял живот дървото
безмълвно своята земя обича...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_06.html
No verse.
Why DID I decide NOT to write down this verse... ?
Because the words've been for SO long but only silence
because the azure at night sleeps ,and it even hurts
in the hat of the beggar who knows so pain,violence
because the feelings - naked are always born
and then they just put some words as covering make-up
But does anyone know the price of vanity torn
and does anyone know why this is ,for God sake ?
I decided not to write this verse, because
I wanna FEEL, WITHOUT even saying the words
just the same as the tree for a whole life it does
saying NO word it loves the ground ( and its birds ...)
======================
английски превод yanbibiyan
Декада девета - Лицемерие
28-10-2018 14:41
Декада девета - Лицемерие
Едно дръвче облече нежен цвят
и сигурно се влюби във Небето.
Небето, явно, нищо не разбра
и не погледна даже към дръвчето.
Тогава слезе Вятър кривоок
и между тъничките клони взе да шушне,
че може да е пратеник с писмо
до синьото небесно привъздушие.
Дръвчето се усмихна, засия
и прати шепа розови цветчета.
С които да разкаже любовта,
по-нежно от въздишка, на небето.
И вятърът ги грабна. И изчезна.
Завърна се отново със Луната.
Да се достигне до Небето не е лесно,
дори да бъдеш много силен Вятър.
Не стигнали до получателя цветчетата.
И още трябвало, поне три шепи.
И Вятъра се спусна над дръвчето,
загребвайки без жалост цветовете му.
И отлетя. И никога не се завърна.
А малкото дръвче, със голи клони,
очакваше Небето да го зърне
и трупаше надежди, вместо спомени.
Едно внезапно утро, над мъглата,
Небето мълчаливо се наведе.
Огледа птиците и къщите, тревата,
и хората. И малкото дръвче. Последно.
"Какво е грозно!" каза си наум.
"Добре, че е далеч от мене!"
И само Вятърът го чу
и бързо, думите поемайки,
до малкото дръвче се спря
и нагло в клоните му ги изшушна.
То цялото се сви и посивя.
Заплака. Само корените му изсъхнаха.
След време синьото Небе
съвсем забрави сбръчканите клони
на малкото, обичащо дръвче.
И само Вятърът над него гонеше
мъгли и облаци, и пясъчни въздишки.
Не му тежаха казаните думи.
Безчувствие си имаше в излишък.
И просто продължи да съществува.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/i-love-far-better-than-thee.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Декада девета - Лицемерие
Едно дръвче облече нежен цвят
и сигурно се влюби във Небето.
Небето, явно, нищо не разбра
и не погледна даже към дръвчето.
Тогава слезе Вятър кривоок
и между тъничките клони взе да шушне,
че може да е пратеник с писмо
до синьото небесно привъздушие.
Дръвчето се усмихна, засия
и прати шепа розови цветчета.
С които да разкаже любовта,
по-нежно от въздишка, на небето.
И вятърът ги грабна. И изчезна.
Завърна се отново със Луната.
Да се достигне до Небето не е лесно,
дори да бъдеш много силен Вятър.
Не стигнали до получателя цветчетата.
И още трябвало, поне три шепи.
И Вятъра се спусна над дръвчето,
загребвайки без жалост цветовете му.
И отлетя. И никога не се завърна.
А малкото дръвче, със голи клони,
очакваше Небето да го зърне
и трупаше надежди, вместо спомени.
Едно внезапно утро, над мъглата,
Небето мълчаливо се наведе.
Огледа птиците и къщите, тревата,
и хората. И малкото дръвче. Последно.
"Какво е грозно!" каза си наум.
"Добре, че е далеч от мене!"
И само Вятърът го чу
и бързо, думите поемайки,
до малкото дръвче се спря
и нагло в клоните му ги изшушна.
То цялото се сви и посивя.
Заплака. Само корените му изсъхнаха.
След време синьото Небе
съвсем забрави сбръчканите клони
на малкото, обичащо дръвче.
И само Вятърът над него гонеше
мъгли и облаци, и пясъчни въздишки.
Не му тежаха казаните думи.
Безчувствие си имаше в излишък.
И просто продължи да съществува.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/i-love-far-better-than-thee.html
За нуждата от чадъри...
28-10-2018 14:40
За нуждата от чадъри...
Бих стояла дълго под дъжда.
Докато съвсем се слея с него.
Докато започна да трептя.
Докато ме грабнат ветровете.
Бих валяла дълго. Денонощно.
Бих попивала в студената земя.
Докогато имам сили още
да превръщам камъни в цветя.
И когато се усетя уморена
бих поспряла мълчешком до теб.
Бих ти позволила да ме вземеш.
Но не зная ти дали би взел
шепа капки, късчета от облак,
с вкус на вятър, с мирис на небе...
Би ли взел една въздушна болка?
Толкова дъжд, кажи ми, би ли взел?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_05.html
About the need of umbrellas ...
I would stay for so long under the rain
until I entirely merge within Him
until I begin to feel shivering pain
until I get lost , taken by the winds
And I'd rain for long, day after night
and I'd absorb into the cold greyish ground
until I have strengths (and maybe the right)
to turn into flowers rocks with blosoming sound
And when in the end I feel very tired
then I would stop right in front of You
I would let You to take me ( I am a violet )
but I don't know if you would take with You...
a handful of raindrops and pieces of clouds
that taste like a wind and smell like blue sky
would You take airy pain to keep by and around
and so many drops - tears,rain ... would you try?
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
За нуждата от чадъри...
Бих стояла дълго под дъжда.
Докато съвсем се слея с него.
Докато започна да трептя.
Докато ме грабнат ветровете.
Бих валяла дълго. Денонощно.
Бих попивала в студената земя.
Докогато имам сили още
да превръщам камъни в цветя.
И когато се усетя уморена
бих поспряла мълчешком до теб.
Бих ти позволила да ме вземеш.
Но не зная ти дали би взел
шепа капки, късчета от облак,
с вкус на вятър, с мирис на небе...
Би ли взел една въздушна болка?
Толкова дъжд, кажи ми, би ли взел?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_05.html
About the need of umbrellas ...
I would stay for so long under the rain
until I entirely merge within Him
until I begin to feel shivering pain
until I get lost , taken by the winds
And I'd rain for long, day after night
and I'd absorb into the cold greyish ground
until I have strengths (and maybe the right)
to turn into flowers rocks with blosoming sound
And when in the end I feel very tired
then I would stop right in front of You
I would let You to take me ( I am a violet )
but I don't know if you would take with You...
a handful of raindrops and pieces of clouds
that taste like a wind and smell like blue sky
would You take airy pain to keep by and around
and so many drops - tears,rain ... would you try?
английски превод yanbibiyan
А толкова имам нужда от теб...
28-10-2018 14:39
А толкова имам нужда от теб...
След всяка обич странно опустявам.
В мен звуците се блъскат, непроронени.
По тялото ми плъзват сто лиани
от някакви мъгливи, сини спомени.
В очите тихо гаснат световете,
които вчера пръскаха искрици.
И става някак мъртво във сърцето ми.
По-мъртво от пречупени криле на птица.
Прибирам си косите. И надеждите.
Затварям всички чакащи прозорци.
В картонена кутия скривам нежното.
И късам стълбите, които водят Горе.
След всяка обич слагам катинари.
И стават все по - тежки от преди.
Пътеките към мен жаравно парят.
И всяка стъпчица по тях ще те боли.
Така че помисли добре, дали да тръгнеш.
Боля ужасно. И ужасно ме е страх.
Защото, знаеш ли, ще бъде много трудно.
А всъщност, имам много обич да ти дам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_04.html
And I need You so much ...
After every love I feel like a desert
and all the sounds crash in me unspoken
hundreds of lianas on my body creep and hurt
made of some blur mists, they are token
And all The worlds are fading in my eyes
yesterday they were sparkling so very bright
and somehow quite deadly and quietly lies
into my heart just like broken wings' flight
I gather my hairs and all of my hope
I close the windows that were open, awaiting
i hide the Tenderness in a big envelope
and I tear the stairs that UP were ascending
After every love I'm putting heavy padlocks
and they are much heavier than those before
and so hot and burning are the paths to be walked on
and every step upon they will hurt you, even more
So, think twice if you wanna start on that way
I hurt so much and also I'm so much afraid
because You know, It's so hard (even to say)
but ,in fact my love to You simply can't fade...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А толкова имам нужда от теб...
След всяка обич странно опустявам.
В мен звуците се блъскат, непроронени.
По тялото ми плъзват сто лиани
от някакви мъгливи, сини спомени.
В очите тихо гаснат световете,
които вчера пръскаха искрици.
И става някак мъртво във сърцето ми.
По-мъртво от пречупени криле на птица.
Прибирам си косите. И надеждите.
Затварям всички чакащи прозорци.
В картонена кутия скривам нежното.
И късам стълбите, които водят Горе.
След всяка обич слагам катинари.
И стават все по - тежки от преди.
Пътеките към мен жаравно парят.
И всяка стъпчица по тях ще те боли.
Така че помисли добре, дали да тръгнеш.
Боля ужасно. И ужасно ме е страх.
Защото, знаеш ли, ще бъде много трудно.
А всъщност, имам много обич да ти дам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_04.html
And I need You so much ...
After every love I feel like a desert
and all the sounds crash in me unspoken
hundreds of lianas on my body creep and hurt
made of some blur mists, they are token
And all The worlds are fading in my eyes
yesterday they were sparkling so very bright
and somehow quite deadly and quietly lies
into my heart just like broken wings' flight
I gather my hairs and all of my hope
I close the windows that were open, awaiting
i hide the Tenderness in a big envelope
and I tear the stairs that UP were ascending
After every love I'm putting heavy padlocks
and they are much heavier than those before
and so hot and burning are the paths to be walked on
and every step upon they will hurt you, even more
So, think twice if you wanna start on that way
I hurt so much and also I'm so much afraid
because You know, It's so hard (even to say)
but ,in fact my love to You simply can't fade...
английски превод yanbibiyan
Тогава няма да поискам да си тръгна...
28-10-2018 14:37
Тогава няма да поискам да си тръгна...
Идея нямаш колко те обичам...
Идея нямаш колко ме е страх.
И как съвсем безпътни криволичат
пътеките из моята душа.
И за това понякога замлъквам,
заслушана в гласа на пеперудите,
защото ми е непосилно трудно
да изговоря с прости думи чудото.
И за това понякога се скривам
под сянката на първото кокиче.
Защото чакам в мене да премине
страхът от силата, с която те обичам.
Когато превъзмогна себе си,
когато скъсам на парченца този страх,
ще се заключа тихичко в ръцете ти
и цяла вечност ще остана там...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_03.html
Then I wouldn't like to leave ...
You have no idea how much I love You
You have no idea how much I'm afraid
all the roads are unbound and so very winding
all the roads in my soul simply evade ...
That's why I stay silent from now and then
and I wanna hear the butterflies' voices
because It's so hard to feel & understand
and say simple words for this wonder of choices.
That's why I sometimes hide very shy
under the shade of the very first snow-drop
because I am waiting to pass or to fly
the fear of strength that I love to the top.
When I get myself over, though very hard
when I tear this fear in thousands of pieces
my body I'll lock in your palms ( be my guard )
and I will stay there till eterninty ... kisses ....
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Тогава няма да поискам да си тръгна...
Идея нямаш колко те обичам...
Идея нямаш колко ме е страх.
И как съвсем безпътни криволичат
пътеките из моята душа.
И за това понякога замлъквам,
заслушана в гласа на пеперудите,
защото ми е непосилно трудно
да изговоря с прости думи чудото.
И за това понякога се скривам
под сянката на първото кокиче.
Защото чакам в мене да премине
страхът от силата, с която те обичам.
Когато превъзмогна себе си,
когато скъсам на парченца този страх,
ще се заключа тихичко в ръцете ти
и цяла вечност ще остана там...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_03.html
Then I wouldn't like to leave ...
You have no idea how much I love You
You have no idea how much I'm afraid
all the roads are unbound and so very winding
all the roads in my soul simply evade ...
That's why I stay silent from now and then
and I wanna hear the butterflies' voices
because It's so hard to feel & understand
and say simple words for this wonder of choices.
That's why I sometimes hide very shy
under the shade of the very first snow-drop
because I am waiting to pass or to fly
the fear of strength that I love to the top.
When I get myself over, though very hard
when I tear this fear in thousands of pieces
my body I'll lock in your palms ( be my guard )
and I will stay there till eterninty ... kisses ....
английски превод yanbibiyan
Стихчета, писани просто така...
28-10-2018 14:36
Стихчета, писани просто така...
из разни форумчета с игрички :)
***
Аз рисувам Живота. Той рисува по мене.
И така се създава изкуство...
Кой ли дявол ще иска точно мен да ме вземе
и да пие със мене до късно...
Никой. Не, наистина, казвам ви - никой.
Аз рисувам слънца по живота.
Всички дяволи бягат. Те така са отвикнали
да подсвиркват по моите ноти.
А Животът по мене рисува поречия.
Пълноводни реки под очите.
По челото ми спуска бразди от обреченост.
И си прави криле. Да отлитне.
***
/акростих/
Н ощта целуна светлите прозорци.
Е дна звезда заплака и угасна.
Б алконите приличаха на хора,
е два докоснали се в късно лято.
Ш ептяха капки дъжд. И беше тихо.
Е сенцията на Луната се разплиска.
Р имуваше дъждът среднощни стихове,
а вятърът нелепо се изкиска.
Н е си отидох. Чаках до последно.
О бичах те на сляпо. Като лудите.
Т и беше моята бездънна бездна.
И аз сама в дълбокото се хвърлих.
Н е можех да си тръгна, не разбра ли?
Е дин единствен път така обичам.
Б олеше ли? Болеше. Но останах.
Е зичница във храма на въздишките...
Ш изофренично в себе си те оправдавах,
е стествено се лъжех. И си вярвах.
Т ежеше вечерта. Не беше рано.
А аз измислях светлина. И те очаквах.
М ълчи сега...ужасно късно е за думи...
едит - 09.12.2009
А моят замък стига до небето...
И в него много тишина звучи.
Живея в кулата на сенките, където
отдавна ме заключи ти.
Остави ми един сандък със спомени.
И роза, със повехнали листа.
Превърна ме във сянка. А прозореца
с решетки от желязо окова.
Но аз ще излетя, разбираш ли?
Защото моят замък стига до небето!
Когато някой ден отключиш кулата
ще бъде празно. И безкрайно светло.
***
Дърветата - старици среброкоси
мълчат под тази лунна светлина.
Ти ли превърна Вятъра във просяк,
че скита безутешен във нощта?
Ти ли скова капчука във висулка
и скри звездите в облакова прежда?
Отидеш ли си, ще се стопи беззвучно
първия сняг. Но и последната надежда.
***
Като излязал рицар от старите замъци,
със блестящи във златно доспехи,
Слънцето гордо изправя главата си
и тръгва сияйно в небето.
Лъчите му - мечове - пронизват тъмата
и тежките лапи на облаци сиви.
Под него се буди с въздишка Земята-
целуната изгревно, есенна, жива.
***
За нея най-лютата битка си струва.
Защото без нея е празен света.
Макар, че по пътя и трудно пътуват
и срещат стени от бетон и метал.
Но с мъничко вяра и много надежда
успяват да минат зад тях и отвъд.
От силната Обич сърцата повеждани
не спират пред нищо. Не могат да спрат!
***
До пътя, пазейки наш'те мечти
стоеше усмихната мъничка фея.
-На нея приличаш - прошепна ми ти.
Най-вече когато така се засмееш.
И аз се усмихнах. Неволно, за теб.
В очите ти изгрева бавно изплува.
А феята тихо в тревите се скри.
И точно тогава ти ме целуна.
***
Eдно сърце тупти съвсем само
на края на студената Вселена.
То чака шепа истинска любов
и две протегнати ръце, за да го вземат.
То чака да дочуе във безкрая
на друго някое сърце гласа.
И се надява много, много тайно,
че някога се случват чудеса...
***
Отстъпват сенките без препирни, без звук.
Нощта си тръгва бледа, изсветляла.
И Слънцето по хоризонта плъзва лък -
лъчите му като стрели излитат, в бяло.
***
Един живот,помнете,че живеем!
Горчиво-сладък, мъничко тръпчив.
Понякога мечтите си пилеем,
понякога от нещо ни боли.
Но е така - съдбата многолика
поднася ни различни изненади.
Така че, стига със сълзите!
Животът е магия. И награда.
***
В болка и в наслада
всяка мисъл ти си.
Как да те изстрадам?
Стих си недописан...
Гвоздейче в сърцето,
трънче във петата,
вятър във ръцете ми,
пламъче в душата.
Ти си просто всичко
и за теб съм жива...
Просто...те обичам.
Как да си отида?
***
Слънцето
отмята юргана от облаци
и бавно целува небето.
Протяга лъчите измачкани
и сънено още просветва.
Морето протяга вълните си.
А гларуси махат за поздрав.
Във въздуха трепка ухание
На бриз и на пролет. По морски.
Далече брегът се събужда,
обречен и днес да е пристан.
Със розов воал се намята
и тръпне от хладния изгрев.
***
Останаха само камъни, Обич…
останаха само руИни…
Хиляда години душата ми броди
и търси те в мъртви градини…
Пустее полето отдавна. СамO…
И птиците вече не идват.
А аз все така те очаквам, Любов –
невидима, бяла и тиха…
Сега всеки камък ни помни – нали?
История , спряла във времето.
Зад тези порутени, хладни стени
отново да се намерим…
***
Прозорците, квадратни като минало
се взират сляпо във парченце ден.
Пердетата им сигурно намигат
на някой, по - щастлив от мен.
А аз затворих своя собствен свят
с решетка. Също на квадрати.
През тях квадратно идва светлина.
В невинната окръжност на сумрака.
Ти си навън. Аз чакам някой друг.
Със коня си да скочи до прозореца.
(във приказките май се Читать далее...
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Стихчета, писани просто така...
из разни форумчета с игрички :)
***
Аз рисувам Живота. Той рисува по мене.
И така се създава изкуство...
Кой ли дявол ще иска точно мен да ме вземе
и да пие със мене до късно...
Никой. Не, наистина, казвам ви - никой.
Аз рисувам слънца по живота.
Всички дяволи бягат. Те така са отвикнали
да подсвиркват по моите ноти.
А Животът по мене рисува поречия.
Пълноводни реки под очите.
По челото ми спуска бразди от обреченост.
И си прави криле. Да отлитне.
***
/акростих/
Н ощта целуна светлите прозорци.
Е дна звезда заплака и угасна.
Б алконите приличаха на хора,
е два докоснали се в късно лято.
Ш ептяха капки дъжд. И беше тихо.
Е сенцията на Луната се разплиска.
Р имуваше дъждът среднощни стихове,
а вятърът нелепо се изкиска.
Н е си отидох. Чаках до последно.
О бичах те на сляпо. Като лудите.
Т и беше моята бездънна бездна.
И аз сама в дълбокото се хвърлих.
Н е можех да си тръгна, не разбра ли?
Е дин единствен път така обичам.
Б олеше ли? Болеше. Но останах.
Е зичница във храма на въздишките...
Ш изофренично в себе си те оправдавах,
е стествено се лъжех. И си вярвах.
Т ежеше вечерта. Не беше рано.
А аз измислях светлина. И те очаквах.
М ълчи сега...ужасно късно е за думи...
едит - 09.12.2009
А моят замък стига до небето...
И в него много тишина звучи.
Живея в кулата на сенките, където
отдавна ме заключи ти.
Остави ми един сандък със спомени.
И роза, със повехнали листа.
Превърна ме във сянка. А прозореца
с решетки от желязо окова.
Но аз ще излетя, разбираш ли?
Защото моят замък стига до небето!
Когато някой ден отключиш кулата
ще бъде празно. И безкрайно светло.
***
Дърветата - старици среброкоси
мълчат под тази лунна светлина.
Ти ли превърна Вятъра във просяк,
че скита безутешен във нощта?
Ти ли скова капчука във висулка
и скри звездите в облакова прежда?
Отидеш ли си, ще се стопи беззвучно
първия сняг. Но и последната надежда.
***
Като излязал рицар от старите замъци,
със блестящи във златно доспехи,
Слънцето гордо изправя главата си
и тръгва сияйно в небето.
Лъчите му - мечове - пронизват тъмата
и тежките лапи на облаци сиви.
Под него се буди с въздишка Земята-
целуната изгревно, есенна, жива.
***
За нея най-лютата битка си струва.
Защото без нея е празен света.
Макар, че по пътя и трудно пътуват
и срещат стени от бетон и метал.
Но с мъничко вяра и много надежда
успяват да минат зад тях и отвъд.
От силната Обич сърцата повеждани
не спират пред нищо. Не могат да спрат!
***
До пътя, пазейки наш'те мечти
стоеше усмихната мъничка фея.
-На нея приличаш - прошепна ми ти.
Най-вече когато така се засмееш.
И аз се усмихнах. Неволно, за теб.
В очите ти изгрева бавно изплува.
А феята тихо в тревите се скри.
И точно тогава ти ме целуна.
***
Eдно сърце тупти съвсем само
на края на студената Вселена.
То чака шепа истинска любов
и две протегнати ръце, за да го вземат.
То чака да дочуе във безкрая
на друго някое сърце гласа.
И се надява много, много тайно,
че някога се случват чудеса...
***
Отстъпват сенките без препирни, без звук.
Нощта си тръгва бледа, изсветляла.
И Слънцето по хоризонта плъзва лък -
лъчите му като стрели излитат, в бяло.
***
Един живот,помнете,че живеем!
Горчиво-сладък, мъничко тръпчив.
Понякога мечтите си пилеем,
понякога от нещо ни боли.
Но е така - съдбата многолика
поднася ни различни изненади.
Така че, стига със сълзите!
Животът е магия. И награда.
***
В болка и в наслада
всяка мисъл ти си.
Как да те изстрадам?
Стих си недописан...
Гвоздейче в сърцето,
трънче във петата,
вятър във ръцете ми,
пламъче в душата.
Ти си просто всичко
и за теб съм жива...
Просто...те обичам.
Как да си отида?
***
Слънцето
отмята юргана от облаци
и бавно целува небето.
Протяга лъчите измачкани
и сънено още просветва.
Морето протяга вълните си.
А гларуси махат за поздрав.
Във въздуха трепка ухание
На бриз и на пролет. По морски.
Далече брегът се събужда,
обречен и днес да е пристан.
Със розов воал се намята
и тръпне от хладния изгрев.
***
Останаха само камъни, Обич…
останаха само руИни…
Хиляда години душата ми броди
и търси те в мъртви градини…
Пустее полето отдавна. СамO…
И птиците вече не идват.
А аз все така те очаквам, Любов –
невидима, бяла и тиха…
Сега всеки камък ни помни – нали?
История , спряла във времето.
Зад тези порутени, хладни стени
отново да се намерим…
***
Прозорците, квадратни като минало
се взират сляпо във парченце ден.
Пердетата им сигурно намигат
на някой, по - щастлив от мен.
А аз затворих своя собствен свят
с решетка. Също на квадрати.
През тях квадратно идва светлина.
В невинната окръжност на сумрака.
Ти си навън. Аз чакам някой друг.
Със коня си да скочи до прозореца.
(във приказките май се
Прилича малко на вълшебство...
28-10-2018 14:34
Прилича малко на вълшебство...
Когато Слънцето не иска да се буди
и крие погледа си в шепите на облака,
когато птиците кръжат, като прокудени,
загубили в безветрие посоката,
когато улиците глъхнат под подметките
и тишината крачи над площадите,
когато клоните се сплитат във решетка
и скриват устрема към синевата,
когато най-естествено ми е да се разплача,
понеже всичко ми прилича на обречено,
тогава става някак си така че
ти идваш и е лято във ръцете ти...
И само шепа думи са достатъчни,
да знам, че приказките още съществуват.
И всъщност, чак забравям, че ще плача.
И всъщност те обичам до безумие...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_02.html
It looks like a magic ( a bit )
When the Sun doesn't want to wake up
and it's hiding in the hands of a cloud
when birds go circling ,banished in a lap
losing directions that can never be found
When the streets are echoing under the soles
and the silence is striding along the squares
when the bows entangle in, as if two the poles
hiding the impetus to the blue over there
WHen the most natural thing is to start crying
because everything seems that it is doomed
then it somehow becomes - as if you were flying
you're coming to me - like a summer lagoon...
And only a couple of words are enough
just to know that the tales are really existing
and in fact I forget that I'm crying - it's love
this is the feeling that myself consists of ...
+++++++++++++++++++++++++++++++
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Прилича малко на вълшебство...
Когато Слънцето не иска да се буди
и крие погледа си в шепите на облака,
когато птиците кръжат, като прокудени,
загубили в безветрие посоката,
когато улиците глъхнат под подметките
и тишината крачи над площадите,
когато клоните се сплитат във решетка
и скриват устрема към синевата,
когато най-естествено ми е да се разплача,
понеже всичко ми прилича на обречено,
тогава става някак си така че
ти идваш и е лято във ръцете ти...
И само шепа думи са достатъчни,
да знам, че приказките още съществуват.
И всъщност, чак забравям, че ще плача.
И всъщност те обичам до безумие...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_02.html
It looks like a magic ( a bit )
When the Sun doesn't want to wake up
and it's hiding in the hands of a cloud
when birds go circling ,banished in a lap
losing directions that can never be found
When the streets are echoing under the soles
and the silence is striding along the squares
when the bows entangle in, as if two the poles
hiding the impetus to the blue over there
WHen the most natural thing is to start crying
because everything seems that it is doomed
then it somehow becomes - as if you were flying
you're coming to me - like a summer lagoon...
And only a couple of words are enough
just to know that the tales are really existing
and in fact I forget that I'm crying - it's love
this is the feeling that myself consists of ...
+++++++++++++++++++++++++++++++
английски превод yanbibiyan
Глупаво стихче за пролетта
28-10-2018 14:32
Глупаво стихче за пролетта
Пролетта излезе от морето,
стъпи босонога на брега
и в небето стана светло,
даже натежа от светлина.
Някой и написа песен,
друг се влюби, трети се напи,
а на мен ми беше лесно
просто да напиша този стих.
Пролетта премина като тръпка
и тревите опнаха телца.
Виждам как по беглите и стъпки
стръкчета усмивка разцъфтя.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_2891.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Глупаво стихче за пролетта
Пролетта излезе от морето,
стъпи босонога на брега
и в небето стана светло,
даже натежа от светлина.
Някой и написа песен,
друг се влюби, трети се напи,
а на мен ми беше лесно
просто да напиша този стих.
Пролетта премина като тръпка
и тревите опнаха телца.
Виждам как по беглите и стъпки
стръкчета усмивка разцъфтя.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_2891.html
Със себе си...
28-10-2018 14:31
Със себе си...
От всичките умори на света
за днес съм си избрала някаква,
която има рижава коса,
завързана с зелени ластички.
Със нея ми е толкова добре,
понеже тя обича ябълки.
Обича аромата на море
и да рисува с лак по огледалото.
Ще пием сигурно по чаша мляко,
ще си говорим за Моне и джаз,
а след това ще пишем в тишината
банални стихчета за любовта.
И най-на края ще заспя в ръцете и.
(Навярно и на сън ще и говоря)
А тя ще се усмихне на сърцето ми -
любимата ми рижава умора.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_2806.html
With Myself ( ONLY )
From all the fatigues that are in the world
for today I have chosen this kind of...well
that is red-haired and ... a bit curled
tied with green rubber bands (it doesn't sell)
I feel so good when She is around
because just like me, she adores apples
She likes the aroma of sea ( and the sound )
nail-polish drawings on the mirror (it happens :)
We'll probably have a small cup of milk
we'll talk about Monet and modern jazz
then we'll be writing in silence like silk
some lines of love ... while...whereas...
AT last I'll be sleeping into Her hands
and probably I will talk soft in my sleep
She will be smiling, lying onto my own heart
She is my favourite red-haired fatigue ...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Със себе си...
От всичките умори на света
за днес съм си избрала някаква,
която има рижава коса,
завързана с зелени ластички.
Със нея ми е толкова добре,
понеже тя обича ябълки.
Обича аромата на море
и да рисува с лак по огледалото.
Ще пием сигурно по чаша мляко,
ще си говорим за Моне и джаз,
а след това ще пишем в тишината
банални стихчета за любовта.
И най-на края ще заспя в ръцете и.
(Навярно и на сън ще и говоря)
А тя ще се усмихне на сърцето ми -
любимата ми рижава умора.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_2806.html
With Myself ( ONLY )
From all the fatigues that are in the world
for today I have chosen this kind of...well
that is red-haired and ... a bit curled
tied with green rubber bands (it doesn't sell)
I feel so good when She is around
because just like me, she adores apples
She likes the aroma of sea ( and the sound )
nail-polish drawings on the mirror (it happens :)
We'll probably have a small cup of milk
we'll talk about Monet and modern jazz
then we'll be writing in silence like silk
some lines of love ... while...whereas...
AT last I'll be sleeping into Her hands
and probably I will talk soft in my sleep
She will be smiling, lying onto my own heart
She is my favourite red-haired fatigue ...
английски превод yanbibiyan
Понякога се сливам с нея...
28-10-2018 14:30
Понякога се сливам с нея...
Тази тънка, неделна Луна
е увиснала в мрежа от клони
(сякаш легнала в плетен хамак)
и наднича към мен на балкона.
Нежен бриз я полюшва полека,
тя премигва свенливо с очи
и изглежда ефирна и мека
и загадъчно нещо шепти...
Ти не знаеш какво ми разказва.
Само аз и разбирам гласа.
И в очите ми бавно пролазват
две парченца неделна Луна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_01.html
Sometimes I'm merging with Her ...
(When The Moon and Me become one)
This...slim bluish Sunday silvery Moon
it has hung in a net made of high dark tree branches
as if lying in hammock on its back , a cocoon
and it peers to me on my balcony crunches
The breeze is so soft, it is swinging Her gently
She is blinking so shyly with Her tender eyes
She looks etherial ,soft-light it is sending
whispering something mystical , as if She cries
You don't know at all what she really tells me
because it's just me who can hear her voice
in my eyes she is crawling so slowly and tenderly
and leaving two Sunday bits of Her, slender joists...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Понякога се сливам с нея...
Тази тънка, неделна Луна
е увиснала в мрежа от клони
(сякаш легнала в плетен хамак)
и наднича към мен на балкона.
Нежен бриз я полюшва полека,
тя премигва свенливо с очи
и изглежда ефирна и мека
и загадъчно нещо шепти...
Ти не знаеш какво ми разказва.
Само аз и разбирам гласа.
И в очите ми бавно пролазват
две парченца неделна Луна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post_01.html
Sometimes I'm merging with Her ...
(When The Moon and Me become one)
This...slim bluish Sunday silvery Moon
it has hung in a net made of high dark tree branches
as if lying in hammock on its back , a cocoon
and it peers to me on my balcony crunches
The breeze is so soft, it is swinging Her gently
She is blinking so shyly with Her tender eyes
She looks etherial ,soft-light it is sending
whispering something mystical , as if She cries
You don't know at all what she really tells me
because it's just me who can hear her voice
in my eyes she is crawling so slowly and tenderly
and leaving two Sunday bits of Her, slender joists...
английски превод yanbibiyan
Пренеси ме другаде (за да ме имаш)
28-10-2018 14:29
Пренеси ме другаде (за да ме имаш)
Измисли ми приказка. Че този свят
без това ми става малко страшен.
Имам нужда от небе и от крила,
за да мога да летя над прашното.
Имам нужда от росата върху цветето,
да не губя вяра в любовта.
Имам нужда от погалването на ръцете ти,
за да мога нощем да заспя.
Не разпъвай стъкленото ми сърце
върху кръстове от сто съмнения...
То ще се пропука и ще спре.
После няма да зарасне и с вълшебство.
Не разплитай всяка моя мисъл.
И недей във шепи да ме стискаш.
Щом съм твоя - значи съм го искала...
Ти ще можеш ли да ми измислиш приказка?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post.html
Move me* somewhere else ( to have me )
Make up a fairy-tale - only for me
because this world seems scary,fearful
I need a sky and wings, can't you see
just to be able to fly high and cheerful
I need the dew upon every flower
I want to keep my trust in life
I need your touch of your hands,like a shower
then I'll get asleep, (maybe about five)
Don't crucify my heart - glassy, fragile
upon the crosses of so many doubts
It may get cracked and stop beating agile
it wouldn't heal - no whisper, no shouts
Do not unknit every thought I possess
and please do not squeeze me so very tight
if I am yours - I wanted you to caress
Can you make up a tale for me that sounds just right...?
= = = = = = = = = = = = = = = = =
*Думата "MOVE" има двойно значение в английския език-
1. движа , премествам
2. трогвам
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Пренеси ме другаде (за да ме имаш)
Измисли ми приказка. Че този свят
без това ми става малко страшен.
Имам нужда от небе и от крила,
за да мога да летя над прашното.
Имам нужда от росата върху цветето,
да не губя вяра в любовта.
Имам нужда от погалването на ръцете ти,
за да мога нощем да заспя.
Не разпъвай стъкленото ми сърце
върху кръстове от сто съмнения...
То ще се пропука и ще спре.
После няма да зарасне и с вълшебство.
Не разплитай всяка моя мисъл.
И недей във шепи да ме стискаш.
Щом съм твоя - значи съм го искала...
Ти ще можеш ли да ми измислиш приказка?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/03/blog-post.html
Move me* somewhere else ( to have me )
Make up a fairy-tale - only for me
because this world seems scary,fearful
I need a sky and wings, can't you see
just to be able to fly high and cheerful
I need the dew upon every flower
I want to keep my trust in life
I need your touch of your hands,like a shower
then I'll get asleep, (maybe about five)
Don't crucify my heart - glassy, fragile
upon the crosses of so many doubts
It may get cracked and stop beating agile
it wouldn't heal - no whisper, no shouts
Do not unknit every thought I possess
and please do not squeeze me so very tight
if I am yours - I wanted you to caress
Can you make up a tale for me that sounds just right...?
= = = = = = = = = = = = = = = = =
*Думата "MOVE" има двойно значение в английския език-
1. движа , премествам
2. трогвам
английски превод yanbibiyan
Два вида светлина
28-10-2018 14:27
Два вида светлина
Ти си мислиш, че аз съм Луна
и така ти изглеждам красива.
По небето ти стръмно вървя
в коловоза на някаква диря.
Хвърлям мрежи от меки отблясъци
и докосвам със крехки лъчи
онзи тъмен пожар във душата ти,
в който много отдавна гориш.
Ала, знаеш ли...всъщност грешиш.
Аз изобщо не съм ти Луна!
Аз не светя със чужди лъчи.
Имам собствена светлина.
За това не поглеждай във мен.
Нажежена до бяло съм. Грея.
И привикнал на нощно небе
ти навярно ... ще ослепееш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_28.html
Two types of Light
You Think I'm for You the glowing Moon
and thus I do seem so very pretty
on your steep sky I walk (a tiny balloon)
getting in train track to my own city
I'm throwing my nets made of soft radiance
I'm touching so gentltly with my tender rays
that dark soul-mate fire ,there is no defence
in which You are burning in flames set ablaze
But d'you know ,it is wrong what You may think
I am not, not at all, any silvery Moon !
I don't shine with reflected light that just blink
I've My own inner lights! Can't You see how they bloom
So, please, do not you look inside of me
I am white hot so much , and I am burning
You've got used to the night sky only to see
you'll get blind ,probably - .........
...........do you want a back-turning ...?
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Два вида светлина
Ти си мислиш, че аз съм Луна
и така ти изглеждам красива.
По небето ти стръмно вървя
в коловоза на някаква диря.
Хвърлям мрежи от меки отблясъци
и докосвам със крехки лъчи
онзи тъмен пожар във душата ти,
в който много отдавна гориш.
Ала, знаеш ли...всъщност грешиш.
Аз изобщо не съм ти Луна!
Аз не светя със чужди лъчи.
Имам собствена светлина.
За това не поглеждай във мен.
Нажежена до бяло съм. Грея.
И привикнал на нощно небе
ти навярно ... ще ослепееш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/02/blog-post_28.html
Two types of Light
You Think I'm for You the glowing Moon
and thus I do seem so very pretty
on your steep sky I walk (a tiny balloon)
getting in train track to my own city
I'm throwing my nets made of soft radiance
I'm touching so gentltly with my tender rays
that dark soul-mate fire ,there is no defence
in which You are burning in flames set ablaze
But d'you know ,it is wrong what You may think
I am not, not at all, any silvery Moon !
I don't shine with reflected light that just blink
I've My own inner lights! Can't You see how they bloom
So, please, do not you look inside of me
I am white hot so much , and I am burning
You've got used to the night sky only to see
you'll get blind ,probably - .........
...........do you want a back-turning ...?
английски превод yanbibiyan