Ще ме опазиш ли...
30-10-2018 18:28
Ще ме опазиш ли...
Аз много, много дълго не заспивам.
Почти докато не заспи нощта.
Под клепките си тихо те откривам
и после те пренасям във съня.
Рисувам с пръст по дясната ти длан
едно сърце. И после го целувам.
Оставям му и пулс, и топлина
от мекото докосване на устните.
Стисни го в шепата си. То тупти.
И цялата вселена е побрало...
Сънувам ли те, обич? Може би...
Но с теб се чувствам себе си. И цяла.
Сега заспивам. Води ме Съня...
По миглите ми спуска лъч Луната.
Но знам че в теб, във дясната ти длан,
на сигурно съм скрила обичта си.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_6368.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Ще ме опазиш ли...
Аз много, много дълго не заспивам.
Почти докато не заспи нощта.
Под клепките си тихо те откривам
и после те пренасям във съня.
Рисувам с пръст по дясната ти длан
едно сърце. И после го целувам.
Оставям му и пулс, и топлина
от мекото докосване на устните.
Стисни го в шепата си. То тупти.
И цялата вселена е побрало...
Сънувам ли те, обич? Може би...
Но с теб се чувствам себе си. И цяла.
Сега заспивам. Води ме Съня...
По миглите ми спуска лъч Луната.
Но знам че в теб, във дясната ти длан,
на сигурно съм скрила обичта си.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_6368.html
Необяснимо е...
30-10-2018 18:27
Необяснимо е...
От птиците на вън,
от тишината в мене,
от думите,
които някой шепне,
пролазва странно нежно
по тънките ми вени
усещане за нещо,
голямо като вечност.
И стъпва вечерта
по цветните балкони-
разрошена досущ като момиче.
Очите и приличат
на слънчеви балони
и залезът във тях
на капчици се стича.
От някъде липи
миришат ли, миришат.
И гларусите пеят
с пълно гърло.
Отдавна ветровете
изпаднаха в затишие.
Навярно утре сутрин
ще се върнат.
Сега е просто вечер.
Така необяснима.
Протягам си мечтите -
да я взема.
И цялата в дъха и
беззвучно се разтварям
от птиците навън,
от тишината в мене...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_05.html
It's inexplicable
Because of the birds out,
because of the silence in me
because of the words
that somebody whispers
it crawls something tender
on my veins - thin and bleak
it is something so strange ,
huge ,eternnal and crystal...
And the Evening steps in
on the colourful terraces
with hairs so wild
as those of a girl
her eyes are like balloons,
though a little embarrassed
and the sunset in them
lingers drops 'bove the world
And the linden trees smell
so nice and so beautiful
and seagulls are singing
from the top of their voices
and the winds've been for so long
in a lull and so smoothly
they will come back tomorrow
I know what their choice is ...
And Now it's just an evening,
it is so inexplicable
I'm stretching my dreams
to reach Her and take
In her breath I am dissolving
and I am admissible
because of the birds out ,
the silence that I won't wake...
==========
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Необяснимо е...
От птиците на вън,
от тишината в мене,
от думите,
които някой шепне,
пролазва странно нежно
по тънките ми вени
усещане за нещо,
голямо като вечност.
И стъпва вечерта
по цветните балкони-
разрошена досущ като момиче.
Очите и приличат
на слънчеви балони
и залезът във тях
на капчици се стича.
От някъде липи
миришат ли, миришат.
И гларусите пеят
с пълно гърло.
Отдавна ветровете
изпаднаха в затишие.
Навярно утре сутрин
ще се върнат.
Сега е просто вечер.
Така необяснима.
Протягам си мечтите -
да я взема.
И цялата в дъха и
беззвучно се разтварям
от птиците навън,
от тишината в мене...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_05.html
It's inexplicable
Because of the birds out,
because of the silence in me
because of the words
that somebody whispers
it crawls something tender
on my veins - thin and bleak
it is something so strange ,
huge ,eternnal and crystal...
And the Evening steps in
on the colourful terraces
with hairs so wild
as those of a girl
her eyes are like balloons,
though a little embarrassed
and the sunset in them
lingers drops 'bove the world
And the linden trees smell
so nice and so beautiful
and seagulls are singing
from the top of their voices
and the winds've been for so long
in a lull and so smoothly
they will come back tomorrow
I know what their choice is ...
And Now it's just an evening,
it is so inexplicable
I'm stretching my dreams
to reach Her and take
In her breath I am dissolving
and I am admissible
because of the birds out ,
the silence that I won't wake...
==========
английски yanbibiyan
Подари ми този сън...
30-10-2018 18:26
Подари ми този сън...
Постой при мен. След малко ще заспя.
Но ти не тръгвай. Остани до мене.
Виж - гаснат светлинките на града
и някак си звездите стават по-големи.
Усещаш ли как плахата ми длан
се сгушва доверчиво във ръката ти?
А вън една усмихната Луна
танцува в облаците, сякаш те е чакала.
Не тръгвай още...Остани до мен.
Незримо-истински, поискай да съм твоя.
Бъди ми тази нощ едно небе,
в което да покълна като полет.
Когато стъпя, босонога, във съня,
ме целуни. Аз искам нежността ти.
Не тръгвай още...Крехка е нощта
и устните и галят тишината...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_1468.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Подари ми този сън...
Постой при мен. След малко ще заспя.
Но ти не тръгвай. Остани до мене.
Виж - гаснат светлинките на града
и някак си звездите стават по-големи.
Усещаш ли как плахата ми длан
се сгушва доверчиво във ръката ти?
А вън една усмихната Луна
танцува в облаците, сякаш те е чакала.
Не тръгвай още...Остани до мен.
Незримо-истински, поискай да съм твоя.
Бъди ми тази нощ едно небе,
в което да покълна като полет.
Когато стъпя, босонога, във съня,
ме целуни. Аз искам нежността ти.
Не тръгвай още...Крехка е нощта
и устните и галят тишината...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_1468.html
Което никой друг не може...
30-10-2018 18:25
Което никой друг не може...
Прозрачните коне на моя сън
те носят през косите на вселените.
Вали любов. Любов вали на вън
по всички безпосочия на времето.
А аз се пиша с шепот под очите ти
и стъпките ми водят до Луната.
Обичай ме. Обичай ме, обичай ме!
Какво, като на сън си само вятър...
Какво, като не ме целуваш на разсъмване?
Аз мога да ти подаря безкрая!
Звезди, като вулкани в тъмното.
И правото безспир да ме мечтаеш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_04.html
Something that Noone else can ...
The transparent horses of my dream
carry you throught Universes' hairs
It is raining Love , (it doesn't just seem)
on all directions of time - here...there
I'm writing with whisper under your eyes
and my steps are leading up to the Moon
Love me ! Please ,Love me! And my Love flies
you are just a wind over dreamy lagoon...
And what if you can't kiss me early at dawn
as a present I'll give you plus and minus infinity
many stars like volcanoes in the darkness have flown
and the right to dream of me ( while you are in proximity )...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Което никой друг не може...
Прозрачните коне на моя сън
те носят през косите на вселените.
Вали любов. Любов вали на вън
по всички безпосочия на времето.
А аз се пиша с шепот под очите ти
и стъпките ми водят до Луната.
Обичай ме. Обичай ме, обичай ме!
Какво, като на сън си само вятър...
Какво, като не ме целуваш на разсъмване?
Аз мога да ти подаря безкрая!
Звезди, като вулкани в тъмното.
И правото безспир да ме мечтаеш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_04.html
Something that Noone else can ...
The transparent horses of my dream
carry you throught Universes' hairs
It is raining Love , (it doesn't just seem)
on all directions of time - here...there
I'm writing with whisper under your eyes
and my steps are leading up to the Moon
Love me ! Please ,Love me! And my Love flies
you are just a wind over dreamy lagoon...
And what if you can't kiss me early at dawn
as a present I'll give you plus and minus infinity
many stars like volcanoes in the darkness have flown
and the right to dream of me ( while you are in proximity )...
английски yanbibiyan
А теб те няма само
30-10-2018 18:23
А теб те няма само
Иска ми се да си тук, до мен,
когато ти тежи от преумора.
Да скрия думите ти със ръце
и ей така, с очи да си говорим.
Да бъде тихо. Много, много тихо.
Светът да чезне в пазвата на мрака.
Луната мълчаливо да се вплита
във дланите на облака разплакан
Да те докосна с устни. Пак. И пак.
Отново, и отново, и отново...
В прозореца да пада лунен прах,
примесен с капчици-сълзи на облак.
А ние с тебе просто да мълчим.
И да е тихо, топло и уютно...
Едва тогава можеш да заспиш
вместо с възглавница - на скута ми.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_965.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А теб те няма само
Иска ми се да си тук, до мен,
когато ти тежи от преумора.
Да скрия думите ти със ръце
и ей така, с очи да си говорим.
Да бъде тихо. Много, много тихо.
Светът да чезне в пазвата на мрака.
Луната мълчаливо да се вплита
във дланите на облака разплакан
Да те докосна с устни. Пак. И пак.
Отново, и отново, и отново...
В прозореца да пада лунен прах,
примесен с капчици-сълзи на облак.
А ние с тебе просто да мълчим.
И да е тихо, топло и уютно...
Едва тогава можеш да заспиш
вместо с възглавница - на скута ми.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_965.html
И просто без причина...
30-10-2018 18:22
И просто без причина...
Понеже валя, а аз не заплаках,
макар, че ми беше тъжно без теб,
понеже след малко ще слезе сумракът
в очите на днешното лошо небе,
понеже е хладно /но не и в ръцете ти/,
понеже Луната расте ли расте,
понеже събирам звезди на парчета
и с тях си сглобявам едно ново сърце,
понеже, понякога, тихо те галя,
макар, че те няма, всъщност, до мен,
понеже лъчите небрежно търкалят
по шумните улици дъх на кафе,
понеже Земята на карта е плоска
и хиляди пътища водят към Теб,
понеже, обаче, не зная посоката,
измислям си нови и светли криле,
които да вдигнат най-нежното в мене
високо, високо, до петия облак,
и ти да ме видиш, и ти да ме вземеш,
и аз да съм толкова, толкова твоя,
че чак да забравя очите си в твоите,
в ръцете ти себе си чак да забравя...
Понеже е привечер, понеже е пролет,
понеже сега те мечтая, мечтая...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_8073.html
And just without reason ...
Because the rain came, but I didn't cry
although I was sad cos' you weren't around
because in a while the dusk will come dry
in the eyes of the sky that was angry and loud
because It is cold (but not in your hands)
because the Moon is growing and growing
because I'm collecting piece of stars above land
that I will assemble in a heart that is flowing
because sometimes ... I just softly caress you
although You are not ,in fact, near me
because all the rays are rolling carelessly
the aroma of coffeee on the streets vehemently
because the Earth is just flat on a notebook map
and a thousand roads are leading to you
I don't know the directions ,there is a big gap
so I fancy pure wings - to fly over you
this pair of wings will bring tenderness in me
up-high and above to the seventh* cloud
so that you will be able to see me and take me
and then I'll be yours , without any sound
I'll be yours, I'll forget my eyes into yours
in your hands I will leave my slender body
because It is dusk ,it is spring and much more
because all my dreams my words have embodied ....
==========
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И просто без причина...
Понеже валя, а аз не заплаках,
макар, че ми беше тъжно без теб,
понеже след малко ще слезе сумракът
в очите на днешното лошо небе,
понеже е хладно /но не и в ръцете ти/,
понеже Луната расте ли расте,
понеже събирам звезди на парчета
и с тях си сглобявам едно ново сърце,
понеже, понякога, тихо те галя,
макар, че те няма, всъщност, до мен,
понеже лъчите небрежно търкалят
по шумните улици дъх на кафе,
понеже Земята на карта е плоска
и хиляди пътища водят към Теб,
понеже, обаче, не зная посоката,
измислям си нови и светли криле,
които да вдигнат най-нежното в мене
високо, високо, до петия облак,
и ти да ме видиш, и ти да ме вземеш,
и аз да съм толкова, толкова твоя,
че чак да забравя очите си в твоите,
в ръцете ти себе си чак да забравя...
Понеже е привечер, понеже е пролет,
понеже сега те мечтая, мечтая...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_8073.html
And just without reason ...
Because the rain came, but I didn't cry
although I was sad cos' you weren't around
because in a while the dusk will come dry
in the eyes of the sky that was angry and loud
because It is cold (but not in your hands)
because the Moon is growing and growing
because I'm collecting piece of stars above land
that I will assemble in a heart that is flowing
because sometimes ... I just softly caress you
although You are not ,in fact, near me
because all the rays are rolling carelessly
the aroma of coffeee on the streets vehemently
because the Earth is just flat on a notebook map
and a thousand roads are leading to you
I don't know the directions ,there is a big gap
so I fancy pure wings - to fly over you
this pair of wings will bring tenderness in me
up-high and above to the seventh* cloud
so that you will be able to see me and take me
and then I'll be yours , without any sound
I'll be yours, I'll forget my eyes into yours
in your hands I will leave my slender body
because It is dusk ,it is spring and much more
because all my dreams my words have embodied ....
==========
английски yanbibiyan
Капризи на времето...
30-10-2018 18:21
Капризи на времето...
Небето днес реши да гледа кино.
И си избра екран - Земята.
Направи тъмно. Спря да бъде синьо.
И стисна силно облаците във ръката си.
Закапа дъжд. Изглежда, по сценарий.
Огромни капки - колкото море.
Земята първо беше много жадна
и пиеше, безсилна да се спре.
Ала това не беше много интересно...
И на небето, май, му стана страшно скучно.
Начупи ситно облаците на парчета
и те подскачаха върху земята като пуканки.
А после филмът спря. Просветна киното.
Небето просто си отиде. Не видя
как след забавата му тъжно се усмихваха,
умиращи, актьорите - цветя...
---
въпреки, че не се вижда много добре - ето забавлението на небето днес :(
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_03.html
The whims of the weather
Today the sky decided - to watch a movie
and chose a screen - it was the Earth
It darkened the theatre and made it groovy
and squezzed all the clouds (contractions at birth)
And Rain started down .As if in a screenplay
the drops were as big as a whole choppy sea
The earth was so thirsty and drank in dismay
without being able to stop the rain-free
But it was not... so interesting at all...
and the sky became so angry and so bored
then crashed the clouds on bits against the wall
and they came popping down onto the earthly floor
Then the movie eneded .The cinema was lit again
The sky has left , it simply didn't see
the way the actors - smiling sadly in pain
were dying speechless , resembling debris....
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Капризи на времето...
Небето днес реши да гледа кино.
И си избра екран - Земята.
Направи тъмно. Спря да бъде синьо.
И стисна силно облаците във ръката си.
Закапа дъжд. Изглежда, по сценарий.
Огромни капки - колкото море.
Земята първо беше много жадна
и пиеше, безсилна да се спре.
Ала това не беше много интересно...
И на небето, май, му стана страшно скучно.
Начупи ситно облаците на парчета
и те подскачаха върху земята като пуканки.
А после филмът спря. Просветна киното.
Небето просто си отиде. Не видя
как след забавата му тъжно се усмихваха,
умиращи, актьорите - цветя...
---
въпреки, че не се вижда много добре - ето забавлението на небето днес :(
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_03.html
The whims of the weather
Today the sky decided - to watch a movie
and chose a screen - it was the Earth
It darkened the theatre and made it groovy
and squezzed all the clouds (contractions at birth)
And Rain started down .As if in a screenplay
the drops were as big as a whole choppy sea
The earth was so thirsty and drank in dismay
without being able to stop the rain-free
But it was not... so interesting at all...
and the sky became so angry and so bored
then crashed the clouds on bits against the wall
and they came popping down onto the earthly floor
Then the movie eneded .The cinema was lit again
The sky has left , it simply didn't see
the way the actors - smiling sadly in pain
were dying speechless , resembling debris....
английски yanbibiyan
Поне така си мисля...
30-10-2018 18:20
Поне така си мисля...
Ще духне Слънцето от жълтата си шепа
безброй лъчи, с които ще целува.
А Вятърът ще грейне над дърветата,
солен, като подводно плуване.
По ходилата на морето ще полепват мидички
и то ще тича към брега да ги събуе.
Вълните ще хихикат много тихичко,
така че пясъкът да може да ги чуе.
Чадърите ще опнат пъстротата си -
раирана, на точки, на цветчета.
А птиците ще носят на крилата си
най-топлите парченца от небето.
Ще бъде лято. Страшно много лято!
Рефренно лято от любима песен,
което сее макове между житата...
След него няма как да дойде есен.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_6948.html
At least I think so ...
The Sun will blow from its yellow palm
a thousand rays which will kiss ( not a whim )
the Wind will sparkle in the trees, very calm
quite salty just like under-water swim.
The steps of the sea will stick tiny shells
It will run to the beach - to take them off
the waves will be chuckling as very small bells
so as Sand will hear this melody soft
The umbrellas will spread its various colours
some in lines, some on flowers, and others- just dotted
the birds will be carrying in their wings the sky palace
the warmest pieces which cannot be forgotten
There will be SUMMER, so much It will be !
A summer so real - from a well-known refrain
sawing red poppies in the fields that are green
and after it there'll never be autumn again ....
==================
английски yanbibiyan
Тоника - Нека да е лято (1994)
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Поне така си мисля...
Ще духне Слънцето от жълтата си шепа
безброй лъчи, с които ще целува.
А Вятърът ще грейне над дърветата,
солен, като подводно плуване.
По ходилата на морето ще полепват мидички
и то ще тича към брега да ги събуе.
Вълните ще хихикат много тихичко,
така че пясъкът да може да ги чуе.
Чадърите ще опнат пъстротата си -
раирана, на точки, на цветчета.
А птиците ще носят на крилата си
най-топлите парченца от небето.
Ще бъде лято. Страшно много лято!
Рефренно лято от любима песен,
което сее макове между житата...
След него няма как да дойде есен.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_6948.html
At least I think so ...
The Sun will blow from its yellow palm
a thousand rays which will kiss ( not a whim )
the Wind will sparkle in the trees, very calm
quite salty just like under-water swim.
The steps of the sea will stick tiny shells
It will run to the beach - to take them off
the waves will be chuckling as very small bells
so as Sand will hear this melody soft
The umbrellas will spread its various colours
some in lines, some on flowers, and others- just dotted
the birds will be carrying in their wings the sky palace
the warmest pieces which cannot be forgotten
There will be SUMMER, so much It will be !
A summer so real - from a well-known refrain
sawing red poppies in the fields that are green
and after it there'll never be autumn again ....
==================
английски yanbibiyan
Тоника - Нека да е лято (1994)
Неща, които не знаеш
30-10-2018 18:19
Неща, които не знаеш
Знаеш ли,
че ме е страх да спя на тъмно?
А нощната ми лампа е зелена.
Понякога прилича на разсъмване.
Понякога е малко уморена...
А знаеш ли, че някаква звезда
живее в ъгъла на левия прозорец?
Разказва приказки /между един и два/.
Кой казва, че звездите не говорят?
И сигурно не знаеш, но чаршафите
понякога тъгуват, че те няма...
Мърморят тихо сънените шкафове,
а после ни сънуват. Заедно.
И цялата ми стая, заедно с мен,
не спира да те чака, и те чака...
Понякога се скривам с две ръце
да не познае утрото, че пак съм плакала.
Не знаеш сигурно, но всяка нощ
преди заспиване ти пиша сънища...
Които скривам в твоето легло
и много, много дълго те прегръщам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_7040.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Неща, които не знаеш
Знаеш ли,
че ме е страх да спя на тъмно?
А нощната ми лампа е зелена.
Понякога прилича на разсъмване.
Понякога е малко уморена...
А знаеш ли, че някаква звезда
живее в ъгъла на левия прозорец?
Разказва приказки /между един и два/.
Кой казва, че звездите не говорят?
И сигурно не знаеш, но чаршафите
понякога тъгуват, че те няма...
Мърморят тихо сънените шкафове,
а после ни сънуват. Заедно.
И цялата ми стая, заедно с мен,
не спира да те чака, и те чака...
Понякога се скривам с две ръце
да не познае утрото, че пак съм плакала.
Не знаеш сигурно, но всяка нощ
преди заспиване ти пиша сънища...
Които скривам в твоето легло
и много, много дълго те прегръщам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_7040.html
Отвъд всичко...
30-10-2018 18:18
Отвъд всичко...
Зад тези думи няма нищо друго,
освен едно небе и малко залез.
И те изтичат някъде зад хълма,
по който бягат пролетни поляни.
И думите остават много плитки-
едва до глезените на дърветата.
Поне да бяха бели маргаритки,
а те - отломки от сърцето...
Не...Във тези думи няма нищо...
Освен небе, което си отива.
И облаците тихичко въздишат,
но страшно ми приличат на щастливи.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_01.html
Beyond everything ...
Beyond these words - there is nothing ,just will
except one sky and bits of rusty sunsEt
and they were slipping somewhere behind the hill
where spring glens are running (so fresh and wet )
The words are staying very shallow
they can only reach the ankle of the trees
they could have been daisies ,or some other fellows
but they are just bits of a heart that's apiece
No, there is nothing into these words
except some sky that fits them so much
and several clouds that sigh over birds
looking so happy, within reach of my touch ...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Отвъд всичко...
Зад тези думи няма нищо друго,
освен едно небе и малко залез.
И те изтичат някъде зад хълма,
по който бягат пролетни поляни.
И думите остават много плитки-
едва до глезените на дърветата.
Поне да бяха бели маргаритки,
а те - отломки от сърцето...
Не...Във тези думи няма нищо...
Освен небе, което си отива.
И облаците тихичко въздишат,
но страшно ми приличат на щастливи.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_01.html
Beyond everything ...
Beyond these words - there is nothing ,just will
except one sky and bits of rusty sunsEt
and they were slipping somewhere behind the hill
where spring glens are running (so fresh and wet )
The words are staying very shallow
they can only reach the ankle of the trees
they could have been daisies ,or some other fellows
but they are just bits of a heart that's apiece
No, there is nothing into these words
except some sky that fits them so much
and several clouds that sigh over birds
looking so happy, within reach of my touch ...
английски yanbibiyan
Вълшебник?
30-10-2018 18:16
Вълшебник?
Една оранжева и щура пеперуда
се спря в зеленото на дивата лоза.
Под нея розите завиждаха до лудост,
защото просто нямаха крила.
Листенцата им бяха цветни, като нея.
И нежни бяха. Даже с аромат.
Понякога два вятъра ги вееха,
но те така и не успяха да летят.
И аз се чувствам роза, да ти кажа.
Безкрила и поникнала във коловоза...
И чакам някой, който да направи
от моето цветче летяща роза.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post.html
A magician ?
An orange and weird small butterfly
perched in the greenery of the wild rose
The roses below it got envy, almost cry
because they had no wings , of course
Its leaves were colouful, exactly like her
they were so tender, with such a nice fragrance
sometimes two winds in the rose petals stir
but they couldn't fly ,just performing a sway dance
I want to tell you that I feel like a rose
I've no wings ,I have grown in the railroad
waiting for someone who will flutter my pose
making me flower in a soft flying mode ...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Вълшебник?
Една оранжева и щура пеперуда
се спря в зеленото на дивата лоза.
Под нея розите завиждаха до лудост,
защото просто нямаха крила.
Листенцата им бяха цветни, като нея.
И нежни бяха. Даже с аромат.
Понякога два вятъра ги вееха,
но те така и не успяха да летят.
И аз се чувствам роза, да ти кажа.
Безкрила и поникнала във коловоза...
И чакам някой, който да направи
от моето цветче летяща роза.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post.html
A magician ?
An orange and weird small butterfly
perched in the greenery of the wild rose
The roses below it got envy, almost cry
because they had no wings , of course
Its leaves were colouful, exactly like her
they were so tender, with such a nice fragrance
sometimes two winds in the rose petals stir
but they couldn't fly ,just performing a sway dance
I want to tell you that I feel like a rose
I've no wings ,I have grown in the railroad
waiting for someone who will flutter my pose
making me flower in a soft flying mode ...
английски yanbibiyan
Най-дългата целувка на света
30-10-2018 18:15
Най-дългата целувка на света
Над твоя град живеят чудеса.
И всяка вечер слизат във съня ти.
Камбанките на вятъра звънят,
когато облаците нежно се прегръщат.
Луната пее в рокля от мъгли
и стъпките и блесват във водата.
Понякога не спира да вали.
Понякога не спира да е лято.
А някога аз слизам над града
и ти ме срещаш нощем. Непозната.
Но вярваш още. Вярваш в чудеса.
И тръгваш да догониш тишината ми.
И някога навярно ще ме спреш.
Навярно ще приличаме на влюбени.
Ще ме целунеш сигурно. За лека нощ.
И чак до сутринта ще ме целуваш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_2001.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Най-дългата целувка на света
Над твоя град живеят чудеса.
И всяка вечер слизат във съня ти.
Камбанките на вятъра звънят,
когато облаците нежно се прегръщат.
Луната пее в рокля от мъгли
и стъпките и блесват във водата.
Понякога не спира да вали.
Понякога не спира да е лято.
А някога аз слизам над града
и ти ме срещаш нощем. Непозната.
Но вярваш още. Вярваш в чудеса.
И тръгваш да догониш тишината ми.
И някога навярно ще ме спреш.
Навярно ще приличаме на влюбени.
Ще ме целунеш сигурно. За лека нощ.
И чак до сутринта ще ме целуваш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_2001.html
Повтарям се...за стотен път /поне/ :)
30-10-2018 18:14
Повтарям се...за стотен път /поне/ :)
Не знам дали си чувствал топлината,
когато съм сънувала, че те целувам.
Не знам дали си шепнел думите ми,
когато дълго съм стояла будна.
Не знам дали дъждът ме е рисувал
по късните прозорци в тишината ти.
Не знам дали изобщо си е струвало
да те заключвам шепнешком в душата си...
Но знам, че ако мога да докосна раменете ти
със плахи, много плахи устни,
ще бъда най-щастливото момиче на планетата.
И няма да поискам да те пусна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_623.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Повтарям се...за стотен път /поне/ :)
Не знам дали си чувствал топлината,
когато съм сънувала, че те целувам.
Не знам дали си шепнел думите ми,
когато дълго съм стояла будна.
Не знам дали дъждът ме е рисувал
по късните прозорци в тишината ти.
Не знам дали изобщо си е струвало
да те заключвам шепнешком в душата си...
Но знам, че ако мога да докосна раменете ти
със плахи, много плахи устни,
ще бъда най-щастливото момиче на планетата.
И няма да поискам да те пусна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_623.html
Светът, във който утре ще ме има
30-10-2018 18:12
Светът, във който утре ще ме има
Всяко стръкче трева е вселена,
впила коренче в тази земя.
И пулсира животът в зелено,
отразен сутрин в капка роса.
Аз съм твърде голяма да видя
тези малки добри светове,
над които пчелите прелитат
и жужат с посребрени криле.
А под тях група охлюви бродят
и озъртат високи очи.
Носят къщи, препълнени с пролет,
на кафяви и бели черти.
Бързат мравки и кацат калинки.
И мирише на слънце земята.
А небето е толкова синьо
и танцува в полите му вятърът.
Ако утре не бъда момиче,
бих могла да съм стръкче трева.
От земята към теб ще надничам,
скрила своята женска душа...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_25.html
The world where I'll be tomorrow
Every blade of grass is a Universe
digging its roots into the Earth
Life is in green - a pulsing disperse
reflected in dew drop when dawn outside burst
I am too big in order to see
all these enchanting and bringing good worlds
but I can see that above them the bees
buzz in a rhythm , wings of silvery pearls
And beneath - there are snails that straying
making circles with eyes high above
carrying houses of spring while they're swaying
in a white and brownish pattern( or maybe that stuff )
Ants are hurrying ,tiny ladybirds - perching
and the Earth smells of Sun , all of it
the sky is so blue, and the soft wind is searching
for a place in its skirt to dance free
If I'm not a girl, even tomorrow
I could be a blade of fragile green grass
looking to you from the Earth , I will follow
where I will have hidden my soul of a lass ...
============
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Светът, във който утре ще ме има
Всяко стръкче трева е вселена,
впила коренче в тази земя.
И пулсира животът в зелено,
отразен сутрин в капка роса.
Аз съм твърде голяма да видя
тези малки добри светове,
над които пчелите прелитат
и жужат с посребрени криле.
А под тях група охлюви бродят
и озъртат високи очи.
Носят къщи, препълнени с пролет,
на кафяви и бели черти.
Бързат мравки и кацат калинки.
И мирише на слънце земята.
А небето е толкова синьо
и танцува в полите му вятърът.
Ако утре не бъда момиче,
бих могла да съм стръкче трева.
От земята към теб ще надничам,
скрила своята женска душа...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_25.html
The world where I'll be tomorrow
Every blade of grass is a Universe
digging its roots into the Earth
Life is in green - a pulsing disperse
reflected in dew drop when dawn outside burst
I am too big in order to see
all these enchanting and bringing good worlds
but I can see that above them the bees
buzz in a rhythm , wings of silvery pearls
And beneath - there are snails that straying
making circles with eyes high above
carrying houses of spring while they're swaying
in a white and brownish pattern( or maybe that stuff )
Ants are hurrying ,tiny ladybirds - perching
and the Earth smells of Sun , all of it
the sky is so blue, and the soft wind is searching
for a place in its skirt to dance free
If I'm not a girl, even tomorrow
I could be a blade of fragile green grass
looking to you from the Earth , I will follow
where I will have hidden my soul of a lass ...
============
английски yanbibiyan
Теб, когото...
30-10-2018 18:11
Теб, когото...
И не, че днес ще бъда по-различна...
Напротив - същата съм си и гоня вятъра.
Съвсем не съм престанала да те обичам -
в мечтите си, копнежите и тъй нататък.
Но само малко се усещам по-наситена,
защото лятото прегърна раменете ми
и босите му стъпки в мен преминаха,
а песъчинките блестяха по нозете му.
И пареше асфалта по петите му -
стопено слънце - капчици жарава.
А аз все още искам да обичам
не само изгревите, идващи от ляво...
И не, че някога ще бъда по-различна.
Дори когато купесто - дъждовна
валя в очите си и те отричам
ще търся теб. Отново и отново...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_24.html
You , whom I ...
It isn't that I am different today
I am the same ,and the wind I am chasing
I haven't stopped to love you - I say
in my dreamy desires and beyond where I'm facing
But I feel a bit, just a bit less insatiable
because the summer was embracing my shoulders
and its naked steps passed in me, like a patio
and its sandy grits on my legs got unfolded
And the asphalt was so hot under my heels -
some melted Sun , drops of sweltering gleeds
I still want to love - although the wheel
changes the sunrises from my left,maybe East...
It is not I'll be ever and ever more different
and even when I am like a stormy rain cloud
I'm raining in your eyes, denying and sieving
still looking for you , I have taken my vow...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Теб, когото...
И не, че днес ще бъда по-различна...
Напротив - същата съм си и гоня вятъра.
Съвсем не съм престанала да те обичам -
в мечтите си, копнежите и тъй нататък.
Но само малко се усещам по-наситена,
защото лятото прегърна раменете ми
и босите му стъпки в мен преминаха,
а песъчинките блестяха по нозете му.
И пареше асфалта по петите му -
стопено слънце - капчици жарава.
А аз все още искам да обичам
не само изгревите, идващи от ляво...
И не, че някога ще бъда по-различна.
Дори когато купесто - дъждовна
валя в очите си и те отричам
ще търся теб. Отново и отново...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_24.html
You , whom I ...
It isn't that I am different today
I am the same ,and the wind I am chasing
I haven't stopped to love you - I say
in my dreamy desires and beyond where I'm facing
But I feel a bit, just a bit less insatiable
because the summer was embracing my shoulders
and its naked steps passed in me, like a patio
and its sandy grits on my legs got unfolded
And the asphalt was so hot under my heels -
some melted Sun , drops of sweltering gleeds
I still want to love - although the wheel
changes the sunrises from my left,maybe East...
It is not I'll be ever and ever more different
and even when I am like a stormy rain cloud
I'm raining in your eyes, denying and sieving
still looking for you , I have taken my vow...
английски yanbibiyan
Чакай ме...
30-10-2018 18:10
Чакай ме...
Не ме сънувай тази нощ. Недей.
И без това сама ще дойда.
Направила съм впряг от ветрове
и някак съм уверена в посоката.
Ти спи спокойно. Аз ще долетя
през сребърните нишки на мъглата.
И цяла нощ до тебе ще стоя.
И ще се влюбвам в тебе без остатък.
Когато се почувствам уморена,
за малко ще се сгуша до гърдите ти.
Ще слушам пулса ти безкрайно дълго време,
чак до когато трябва да отлитна.
Ще те целуна. Някъде към пет.
Да бъда първа, още преди изгрева.
Ще ти оставя мъничък куплет,
за да си сигурен, че мен ме има.
Не ме сънувай тази нощ. Недей.
Аз вече полетях с криле от вятър.
Ако не вярваш - погледни небето.
Ще видиш силуета ми върху Луната.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_9275.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Чакай ме...
Не ме сънувай тази нощ. Недей.
И без това сама ще дойда.
Направила съм впряг от ветрове
и някак съм уверена в посоката.
Ти спи спокойно. Аз ще долетя
през сребърните нишки на мъглата.
И цяла нощ до тебе ще стоя.
И ще се влюбвам в тебе без остатък.
Когато се почувствам уморена,
за малко ще се сгуша до гърдите ти.
Ще слушам пулса ти безкрайно дълго време,
чак до когато трябва да отлитна.
Ще те целуна. Някъде към пет.
Да бъда първа, още преди изгрева.
Ще ти оставя мъничък куплет,
за да си сигурен, че мен ме има.
Не ме сънувай тази нощ. Недей.
Аз вече полетях с криле от вятър.
Ако не вярваш - погледни небето.
Ще видиш силуета ми върху Луната.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_9275.html
Не знам сънувала ли съм те...
30-10-2018 18:09
Не знам сънувала ли съм те...
Когато нощем идваш уморен,
аз спя. По-кротка и притихнала.
А ти отключваш късното небе,
потънал в аромата на косите ми.
Докосваш с устни лявата ми длан
и тихо влизаш в будните ми стихове.
Понякога оставяш къс Луна
във ъгълчето на смутените ми мигли.
Когато се събудя, съм сама.
Но във дланта ми малък отпечатък
напомня, че се случват чудеса...
А пътищата са известни на сърцата.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_23.html
I don't know if I've dreamed of You
When You come in the night pretty tired
I am sleeping already , quiet and calm
you're unlocking the late sky inspired
sinking in the aroma in my hair and arms
Your lips are touching my left woman's palm
and you silently walk in my poems awaken
sometimes you leave a Moon piece undone
in the corner of my shy lashes forsaken
And ... When I wake up ... I'm alone
but оn my palms - there is a mark
and it reminds me - there are wonders
the hearts know the roads - inspite of the dark ...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не знам сънувала ли съм те...
Когато нощем идваш уморен,
аз спя. По-кротка и притихнала.
А ти отключваш късното небе,
потънал в аромата на косите ми.
Докосваш с устни лявата ми длан
и тихо влизаш в будните ми стихове.
Понякога оставяш къс Луна
във ъгълчето на смутените ми мигли.
Когато се събудя, съм сама.
Но във дланта ми малък отпечатък
напомня, че се случват чудеса...
А пътищата са известни на сърцата.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_23.html
I don't know if I've dreamed of You
When You come in the night pretty tired
I am sleeping already , quiet and calm
you're unlocking the late sky inspired
sinking in the aroma in my hair and arms
Your lips are touching my left woman's palm
and you silently walk in my poems awaken
sometimes you leave a Moon piece undone
in the corner of my shy lashes forsaken
And ... When I wake up ... I'm alone
but оn my palms - there is a mark
and it reminds me - there are wonders
the hearts know the roads - inspite of the dark ...
английски yanbibiyan
Усещаш ли?
30-10-2018 18:08
Усещаш ли?
Такава нощ се случва само по веднъж...
Звездите драскат тихичко по мрака
и ронят приказки във дланите на мъж,
който от цели сто живота ме очаква.
И искам точно тази нощ да разбере,
че аз от сто живота вече го обичам.
(Изписала съм цялото небе
със обич, запечатана във стихове.)
Такава нощ се случва по веднъж...
Една-единствена ще бъде във живота
на онзи мой така обичан мъж,
със който над Земята се докосваме.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_22.html
Can You feel ...?
This night is happening, but it is only one
The stars are scribbling on dusky skies
shedding fairy tales in the hands of a man
who's waiting for me for a hundred lives
I want this very night that He will understand
That I've been loving Him as long as He's been waiting
And I have written the sky over all of the land
with love that I sealed in my lines not-forsaken
This night is happening , but it is only one...
because In one's life ... it is ... only One
to the Man whom I love , because He is the One
we'll embrace above land when the magic is done
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Усещаш ли?
Такава нощ се случва само по веднъж...
Звездите драскат тихичко по мрака
и ронят приказки във дланите на мъж,
който от цели сто живота ме очаква.
И искам точно тази нощ да разбере,
че аз от сто живота вече го обичам.
(Изписала съм цялото небе
със обич, запечатана във стихове.)
Такава нощ се случва по веднъж...
Една-единствена ще бъде във живота
на онзи мой така обичан мъж,
със който над Земята се докосваме.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_22.html
Can You feel ...?
This night is happening, but it is only one
The stars are scribbling on dusky skies
shedding fairy tales in the hands of a man
who's waiting for me for a hundred lives
I want this very night that He will understand
That I've been loving Him as long as He's been waiting
And I have written the sky over all of the land
with love that I sealed in my lines not-forsaken
This night is happening , but it is only one...
because In one's life ... it is ... only One
to the Man whom I love , because He is the One
we'll embrace above land when the magic is done
английски превод yanbibiyan
От всички страни
30-10-2018 18:07
От всички страни
Не мога да ти обещая синева,
откакто стискам облаците в шепи.
Откакто и последната звезда
се изкачи при другите, в небето.
Не мога да ти дам уютен дом,
понеже по рождение съм скитница.
Дори с едно прекършено крило
познават себе си във мене птиците.
Май само обич мога да ти дам.
Но тя е толкова много, че е тежка.
И как съм я събрала...аз не знам,
в едно сърце - стандартно и човешко.
Е, ти решавай, стига ли това.
/Но запомни, че то върви с мъглите ми./
Нали ме знаеш колко съм Луна
и колко като нея съм различна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_21.html
Seen From All Sides
I cannot promise you what You call azure
since I grabbed the clouds into my hands
since the vey last star - calm and impatient
climbed up to the others in the sky over land
I cannot give you a nice, cosy home
because I'm a tramp , I am such by my birth
I've one broken wing, but even though
I am recognized by all of the birds
It seems I can give you only my Love
but it is so much and it is so heavy
How have I created ? - I don't knw that stuff
in a heart that's so human and ordinary ...
Well,You can decide - if that is enough
/but remember - it comes with all of my mists/
You know Me when I am ... a Moon - like white dove
how different I am , but I DO exist ...
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
От всички страни
Не мога да ти обещая синева,
откакто стискам облаците в шепи.
Откакто и последната звезда
се изкачи при другите, в небето.
Не мога да ти дам уютен дом,
понеже по рождение съм скитница.
Дори с едно прекършено крило
познават себе си във мене птиците.
Май само обич мога да ти дам.
Но тя е толкова много, че е тежка.
И как съм я събрала...аз не знам,
в едно сърце - стандартно и човешко.
Е, ти решавай, стига ли това.
/Но запомни, че то върви с мъглите ми./
Нали ме знаеш колко съм Луна
и колко като нея съм различна...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_21.html
Seen From All Sides
I cannot promise you what You call azure
since I grabbed the clouds into my hands
since the vey last star - calm and impatient
climbed up to the others in the sky over land
I cannot give you a nice, cosy home
because I'm a tramp , I am such by my birth
I've one broken wing, but even though
I am recognized by all of the birds
It seems I can give you only my Love
but it is so much and it is so heavy
How have I created ? - I don't knw that stuff
in a heart that's so human and ordinary ...
Well,You can decide - if that is enough
/but remember - it comes with all of my mists/
You know Me when I am ... a Moon - like white dove
how different I am , but I DO exist ...
английски превод yanbibiyan
Без заголовка
30-10-2018 18:06
Стъпки по звездите
Алеите вечерно притъмняват
и кестените си говорят шепнешком.
Над клоните им бавно разцъфтява
една Луна, изцяло от сребро.
Щурците свирят валс. Безкрайно нежен.
В три-четвърти. Най-влюбеният такт.
Полюшват се тревичките небрежно
под дъхавите преспи майски сняг.
Представям си очите ти, които канят.
И дланите, с които ме държиш.
Завъртаме се тихо, много бавно
в секундата преди да полетим.
Под нас остават нощните алеи,
дърветата и цялата земя.
Танцуваме със тебе по небето
един любовен и ... измислен валс.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_20.html
Stepping on the stars
The alleys are turning indigo and dusky
and the chestnuts are talking in voices so low
above their branches the Moon's blooming rusty
made of white silver and feels the wind blow
The crickets are playing so tenderly - waltz
in a rhythm that shows the most loving act
the grass is a-swaying and carelessly flows
under the poplars' "May-snow" that is left intact
I imagine your eyes that are inviting
and the arms you are holding me tightly within
then we turn about, very slowly, excitingly
in a second before our flight can begin
We're leaving the dusky alleys below
the trees, and the grass and ... the whole world
we're dancing with you on the sky ( the wind blows )
we're dancing a love walts ( all the stars shine like pearls)
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Стъпки по звездите
Алеите вечерно притъмняват
и кестените си говорят шепнешком.
Над клоните им бавно разцъфтява
една Луна, изцяло от сребро.
Щурците свирят валс. Безкрайно нежен.
В три-четвърти. Най-влюбеният такт.
Полюшват се тревичките небрежно
под дъхавите преспи майски сняг.
Представям си очите ти, които канят.
И дланите, с които ме държиш.
Завъртаме се тихо, много бавно
в секундата преди да полетим.
Под нас остават нощните алеи,
дърветата и цялата земя.
Танцуваме със тебе по небето
един любовен и ... измислен валс.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/05/blog-post_20.html
Stepping on the stars
The alleys are turning indigo and dusky
and the chestnuts are talking in voices so low
above their branches the Moon's blooming rusty
made of white silver and feels the wind blow
The crickets are playing so tenderly - waltz
in a rhythm that shows the most loving act
the grass is a-swaying and carelessly flows
under the poplars' "May-snow" that is left intact
I imagine your eyes that are inviting
and the arms you are holding me tightly within
then we turn about, very slowly, excitingly
in a second before our flight can begin
We're leaving the dusky alleys below
the trees, and the grass and ... the whole world
we're dancing with you on the sky ( the wind blows )
we're dancing a love walts ( all the stars shine like pearls)
английски превод yanbibiyan