ЦЕРКОВЬ ФРАУЭНКИРХЕ (ДРЕЗДЕН)
31-10-2018 03:38
Это цитата сообщения Марина_Ушакова Оригинальное сообщение
Церковь Фрауэнкирхе (Дрезден)
Это цитата сообщения Марина_Ушакова Оригинальное сообщение
Церковь Фрауэнкирхе (Дрезден)
Церковь Фрауэнкирхе (Дрезден) – одна из старейших и красивейших евангелистско-лютеранских церквей Германии. Она привлекает прекрасной архитектурой и ярким внутренним убранством. Церковь расположена в самом центре города и видна из любой его точки.
За Луната, отново...
30-10-2018 21:38
За Луната, отново...
Тиха нощ...сякаш някой е скрил
всички звуци на много дълбоко.
Във небето смълчано премигват звезди
и приличат на мънички лодки.
А Луната сред тях е един параход
и издишва кълбета от облаци.
Натоварена с тонове най-различна любов,
тя безкрайно мечтае за още и още...
Сбира с поглед усмивки на нежни момичета;
малки думички, шепнещи галещо;
и сълзи на момчета, които обичат;
и целувки, с които Тя Него изпраща.
Как да спра да я гледам? Как да спра?
Тя единствена сигурно знае
как понякога ставам малка, земна Луна
и от обич до бяло изгарям...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_18.html
About the Moon, Again ...
A quiet night ... as if someone has hidden
all the sounds so away , very deep
In the sky many stars twinkle and dither
resembling boats in a sea, (that is asleep)
And the Moon among them seems like a big ship
exhaling some puffs of whitish clouds
burdened with so much and different love trips
still dreaming of more , silent or aloud
Her eyes are gathering all the girls' smiles
tiny words that are echoing and whisper tender
the tears of boys who know love never dies
so many ksses she gives while She is sending
How can I take my eyes off her face ?
She is the One who probably knows
How I become a small Moon in my days
burning in white out of love, I suppose ...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
За Луната, отново...
Тиха нощ...сякаш някой е скрил
всички звуци на много дълбоко.
Във небето смълчано премигват звезди
и приличат на мънички лодки.
А Луната сред тях е един параход
и издишва кълбета от облаци.
Натоварена с тонове най-различна любов,
тя безкрайно мечтае за още и още...
Сбира с поглед усмивки на нежни момичета;
малки думички, шепнещи галещо;
и сълзи на момчета, които обичат;
и целувки, с които Тя Него изпраща.
Как да спра да я гледам? Как да спра?
Тя единствена сигурно знае
как понякога ставам малка, земна Луна
и от обич до бяло изгарям...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_18.html
About the Moon, Again ...
A quiet night ... as if someone has hidden
all the sounds so away , very deep
In the sky many stars twinkle and dither
resembling boats in a sea, (that is asleep)
And the Moon among them seems like a big ship
exhaling some puffs of whitish clouds
burdened with so much and different love trips
still dreaming of more , silent or aloud
Her eyes are gathering all the girls' smiles
tiny words that are echoing and whisper tender
the tears of boys who know love never dies
so many ksses she gives while She is sending
How can I take my eyes off her face ?
She is the One who probably knows
How I become a small Moon in my days
burning in white out of love, I suppose ...
английски yanbibiyan
По възелчетата на едно сърце...
30-10-2018 21:37
По възелчетата на едно сърце...
Не знам коя съм. Нито искам
да бъда по-различна от това.
Над мен звездите са ужасно истински
и лесно се докосват със ръка.
Във мен покълват приказки по здрач,
в които няма никакви поуки.
Понякога съм езерна вода,
която облакът е сложил във капчука.
Когато времето на покрива ми спре,
ти подарявам залези в червено.
Когато плача, ставам на море
и устните ми стават по-солени.
Във полунощ съм повече жена,
но вътре в мен усмихва се момиче.
И ставам плаха. И мълча.
А всъщност, просто ... много те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_7383.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
По възелчетата на едно сърце...
Не знам коя съм. Нито искам
да бъда по-различна от това.
Над мен звездите са ужасно истински
и лесно се докосват със ръка.
Във мен покълват приказки по здрач,
в които няма никакви поуки.
Понякога съм езерна вода,
която облакът е сложил във капчука.
Когато времето на покрива ми спре,
ти подарявам залези в червено.
Когато плача, ставам на море
и устните ми стават по-солени.
Във полунощ съм повече жена,
но вътре в мен усмихва се момиче.
И ставам плаха. И мълча.
А всъщност, просто ... много те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_7383.html
От сънища и дъжд...
30-10-2018 21:35
От сънища и дъжд...
Аз съм толкова, толкова влюбена
в аромата на дъжд по листата...
Цяла нощ на сън съм се губила
между шепот на вятър и капки.
Цяла нощ по тревите съм стъпвала
босонога, с коси разпилени.
Мълчаливо дърветата шушнеха
свойте тайни зелени поеми.
По ръцете ми плъзваха длани
тънкосребърни лунни лъчи.
От среднощния дъжд над поляните
заискряваха мокри звезди.
Аз се влюбвах до лудост в дъжда,
във водата, дошла от небето.
А когато се съмна, разбрах -
цяла нощ съм се влюбвала в тебе...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_17.html
Made of dreams and rain ...
I am so much, so much in Love
In the fragrance of rain on the leaves
losing myself at night,like a dove
between rainy drops and whisperings
All the night I've been walikng on grass
barefooted with hairs unbraided
trees were whispering silently waltz
and their secret and green poems faded
On my hands there were palm slipping gently
silvery thin rays - coming out of the Moon
and the night rain made the glens , incidently
glistening bright wet stars - with perfume
I was falling in love with this summer rain
in the water that came from the sky - pure , blue
and at dawnbreak I knew (I simply explained)
that all night I was falling in love with you...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
От сънища и дъжд...
Аз съм толкова, толкова влюбена
в аромата на дъжд по листата...
Цяла нощ на сън съм се губила
между шепот на вятър и капки.
Цяла нощ по тревите съм стъпвала
босонога, с коси разпилени.
Мълчаливо дърветата шушнеха
свойте тайни зелени поеми.
По ръцете ми плъзваха длани
тънкосребърни лунни лъчи.
От среднощния дъжд над поляните
заискряваха мокри звезди.
Аз се влюбвах до лудост в дъжда,
във водата, дошла от небето.
А когато се съмна, разбрах -
цяла нощ съм се влюбвала в тебе...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_17.html
Made of dreams and rain ...
I am so much, so much in Love
In the fragrance of rain on the leaves
losing myself at night,like a dove
between rainy drops and whisperings
All the night I've been walikng on grass
barefooted with hairs unbraided
trees were whispering silently waltz
and their secret and green poems faded
On my hands there were palm slipping gently
silvery thin rays - coming out of the Moon
and the night rain made the glens , incidently
glistening bright wet stars - with perfume
I was falling in love with this summer rain
in the water that came from the sky - pure , blue
and at dawnbreak I knew (I simply explained)
that all night I was falling in love with you...
английски yanbibiyan
А знам, че няма смисъл...
30-10-2018 21:34
А знам, че няма смисъл...
Мълча отвътре. Есенни листа
незнайно как обрамчват лятото.
А аз мълча. Единствено мълча
и цялата се сливам с тишината.
Протягам длан към теб. Прозрачна длан,
в която спи една любов. От сто години.
От сто години искам да я дам
на теб. Но не достигам
сърцето ти. Кристалното сърце,
в което се оглеждам. И съм друга.
Такава, че рисувам ти небе,
в което лесно може да се плува.
Такава, че ти пиша по дъжда
и пускам корени във плаващите пясъци.
Но все мълча. Обичам да мълча.
И тайно да ти давам обичта си.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_15.html
I know there ain't no reason ...
I am silent within. And autumn leaves
inexplicably put the summer in frame
and I am silent and the silently bliss
and I mingle in silnece over again.
I stretch my palm to you, It is crystal clear
a palm where one love's been sleeping for years
for a hundred years I want to give it,right here
to you ,but I could Not reach you near...
Your heart , your heart is pure crystal
there I can see myself and I'm different
I am the One to draw you sky and whistle
where you can swim so easy and so swiftly...
I am the one that can write on the rain
and I root myself into moving quick sands
but I am still silent , I repeat once again
I fly my love secretly , by You, here it lands...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А знам, че няма смисъл...
Мълча отвътре. Есенни листа
незнайно как обрамчват лятото.
А аз мълча. Единствено мълча
и цялата се сливам с тишината.
Протягам длан към теб. Прозрачна длан,
в която спи една любов. От сто години.
От сто години искам да я дам
на теб. Но не достигам
сърцето ти. Кристалното сърце,
в което се оглеждам. И съм друга.
Такава, че рисувам ти небе,
в което лесно може да се плува.
Такава, че ти пиша по дъжда
и пускам корени във плаващите пясъци.
Но все мълча. Обичам да мълча.
И тайно да ти давам обичта си.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_15.html
I know there ain't no reason ...
I am silent within. And autumn leaves
inexplicably put the summer in frame
and I am silent and the silently bliss
and I mingle in silnece over again.
I stretch my palm to you, It is crystal clear
a palm where one love's been sleeping for years
for a hundred years I want to give it,right here
to you ,but I could Not reach you near...
Your heart , your heart is pure crystal
there I can see myself and I'm different
I am the One to draw you sky and whistle
where you can swim so easy and so swiftly...
I am the one that can write on the rain
and I root myself into moving quick sands
but I am still silent , I repeat once again
I fly my love secretly , by You, here it lands...
английски yanbibiyan
Където свършват думите...
30-10-2018 21:32
Където свършват думите...
Обичам го...Не съм ли ти разказвала?
Обичах го, дори когато
невидима бях.И заедно със вятъра
се сгушвахме във дългите коси на лятото.
Обичах го, когато бях прозрачна
и със дъжда се плъзгах по тревите.
Обичах го, когато тихо крачех
незрима и мъничка сред звездите.
Обичах го, когато бях русалка.
Когато бях принцеса го обичах.
Обичах го когато ставах бяла
и криех себе си във думите на птиците.
Обичах го, когато съм го губела
в спиралните очи на необята.
Обичам го...Не съм ли ти разказвала?
Безкрайно повече от свободата си...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_4088.html
When the words are over
I love Him ... Haven't I told you ?
I loved Him even when I was invisible
I loved him when together with the wind
we cuddled in the hairs of summer peacefully
I loved Him when i was transparent
And I lingered on green grass together with Rain
I loved Him while striding like a fairy
unseen and tiny among starry flame
I loved Him , when a mermaid I was
when I was a princess I loved Him, too
I loved Him when I was white , I was sure
hiding myself in the birds impromptu
I loved Him when I was losing Him
In the spiral eyes of the infinity
I love Him ...Haven't I told You
much more than my freedom - He's my divinity ....
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Където свършват думите...
Обичам го...Не съм ли ти разказвала?
Обичах го, дори когато
невидима бях.И заедно със вятъра
се сгушвахме във дългите коси на лятото.
Обичах го, когато бях прозрачна
и със дъжда се плъзгах по тревите.
Обичах го, когато тихо крачех
незрима и мъничка сред звездите.
Обичах го, когато бях русалка.
Когато бях принцеса го обичах.
Обичах го когато ставах бяла
и криех себе си във думите на птиците.
Обичах го, когато съм го губела
в спиралните очи на необята.
Обичам го...Не съм ли ти разказвала?
Безкрайно повече от свободата си...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_4088.html
When the words are over
I love Him ... Haven't I told you ?
I loved Him even when I was invisible
I loved him when together with the wind
we cuddled in the hairs of summer peacefully
I loved Him when i was transparent
And I lingered on green grass together with Rain
I loved Him while striding like a fairy
unseen and tiny among starry flame
I loved Him , when a mermaid I was
when I was a princess I loved Him, too
I loved Him when I was white , I was sure
hiding myself in the birds impromptu
I loved Him when I was losing Him
In the spiral eyes of the infinity
I love Him ...Haven't I told You
much more than my freedom - He's my divinity ....
английски yanbibiyan
Инструкции за оцеляване
30-10-2018 21:31
Инструкции за оцеляване
Защото винаги се влюбвах в бедствия,
очите ми са станали морета.
Във тях Луната просто е последствие
на думите, закърпили сърцето ми.
Сега отказвам да обичам ураганите.
Не вярвам в земетръси и в порои.
След тях пресъхнаха до пусто дланите,
в които Слънцето заспиваше спокойно.
Сега ще спра да търся невъзможното,
и обичта, и всички други глупости.
Небето ли? Изглежда разтревожено...
Но някак си ще трябва да възкръсне.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_8461.html
Instructions to survive
Because always fall in love with disasters
my eyes have become enormous seas
where the Moon is just a sub-sequence, after
the words that have sewn my heart to be
Now I deny to love hurricanes
I don't believe in earthquakes and floods
because after them - dry are my veins
where the Sun went to sleep in my blood
Now I'll stop my search the most impossible
love and passion and all... other things
the sky looks upset, it is like a fossil
It will resurrect , to see the birds' wings...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Инструкции за оцеляване
Защото винаги се влюбвах в бедствия,
очите ми са станали морета.
Във тях Луната просто е последствие
на думите, закърпили сърцето ми.
Сега отказвам да обичам ураганите.
Не вярвам в земетръси и в порои.
След тях пресъхнаха до пусто дланите,
в които Слънцето заспиваше спокойно.
Сега ще спра да търся невъзможното,
и обичта, и всички други глупости.
Небето ли? Изглежда разтревожено...
Но някак си ще трябва да възкръсне.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_8461.html
Instructions to survive
Because always fall in love with disasters
my eyes have become enormous seas
where the Moon is just a sub-sequence, after
the words that have sewn my heart to be
Now I deny to love hurricanes
I don't believe in earthquakes and floods
because after them - dry are my veins
where the Sun went to sleep in my blood
Now I'll stop my search the most impossible
love and passion and all... other things
the sky looks upset, it is like a fossil
It will resurrect , to see the birds' wings...
английски yanbibiyan
ДАНЕЛИАДА. ЭТО КАКОЕ-ТО ЧУДО!!!
30-10-2018 20:55
Это цитата сообщения Uncle_Sasha Оригинальное сообщение
Данелиада. Это какое-то чудо!!!
“Знаменитый скрипач Гидон Кремер попросил Канчели написать пьесу для симфонического оркестра по мотивам музыки «Кин-дза-дза» и «Слезы капали». Гия написал. И поскольку ее впервые исполнили в Германии, назвал «Айне кляйне Данелиада». И написал ее так, что по музыке оркестранты во время исполнения несколько раз должны пропеть «Ку». (Что оркестранты делают с большим удовольствием.)”
Георгий Данелия, “Тостуемый пьет до дна.”
Гия Канчели, сюита "Маленькая Данелиада"
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Это цитата сообщения Uncle_Sasha Оригинальное сообщение
Данелиада. Это какое-то чудо!!!
Георгий Данелия, “Тостуемый пьет до дна.”
Гия Канчели, сюита "Маленькая Данелиада"
ПЛЕЕР
30-10-2018 19:59
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Избрала съм да е така...
30-10-2018 18:51
Избрала съм да е така...
Не помня залези, различни от онези,
в които птиците се влюбват до полуда.
По мислите ми правят малки белези -
като от повей на крило на пеперуда.
От тях очите ми приличат на небета,
в които синьото е дяволски ненужно.
И топля късче обич във ръцете си,
макар да знам, че сигурно е незаслужена.
Но помня само тези залези, безотговорните,
които идват и си тръгват. И не питат
дали без тях на мен ми е просторно.
Дали без тях ще мога да съм птица...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_14.html
I have chosen to be this way ...
I don't remember sunsets different than those
in which the birds are madly falling in love
they are leaving small scars into my thoughts
a puff of air of butterfly ... ( or a dove )
And they make my eyes look like skies - very deep
where the colour of blue is needed No One
a small piece of love in my hands now sleeps
I may not deserve it, because everything's done
I only remember these irresponsible sunsets
that come and go , they don't ask any questions
If I can feel the vast space without them
Can I be a bird without them ? ...(no suggestions)
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Избрала съм да е така...
Не помня залези, различни от онези,
в които птиците се влюбват до полуда.
По мислите ми правят малки белези -
като от повей на крило на пеперуда.
От тях очите ми приличат на небета,
в които синьото е дяволски ненужно.
И топля късче обич във ръцете си,
макар да знам, че сигурно е незаслужена.
Но помня само тези залези, безотговорните,
които идват и си тръгват. И не питат
дали без тях на мен ми е просторно.
Дали без тях ще мога да съм птица...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_14.html
I have chosen to be this way ...
I don't remember sunsets different than those
in which the birds are madly falling in love
they are leaving small scars into my thoughts
a puff of air of butterfly ... ( or a dove )
And they make my eyes look like skies - very deep
where the colour of blue is needed No One
a small piece of love in my hands now sleeps
I may not deserve it, because everything's done
I only remember these irresponsible sunsets
that come and go , they don't ask any questions
If I can feel the vast space without them
Can I be a bird without them ? ...(no suggestions)
английски yanbibiyan
Ако вратата е заключена...
30-10-2018 18:50
Ако вратата е заключена...
Подслушвал ли си под прозореца на лятото
как си шепнат брегът и морето?
Как се галят... Разменят си мидички
и докосват неволно ръцете си?
Поглеждал ли си крадешком как слънцето
съблича роклята си от жарава?
Горещо му е. И си вее. Вместо с ветрило -
със криле на гларуси.
Не крий очите си под сламената шапка!
И без това си вятър и половина!
Не стой така пред къщата на лятото,
а просто влизай.
Даже през комина!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_13.html
If the door is locked ...
Have you ever overheard under the window of Summer
how the beach and the sea are softly whispering ?
The way they're caressing and changing shells ( glamorous )
the way that they touch their hands ( almost kissing )
Have you secretly cast a glance how the Sun
is taking off its hot burning dress ?
it feels hot and He needs a small fan
the wind's made by sea-gulls (and nothing less)
Don't hide your eyes under the straw hat !
I know you're a wind , even more , cos' you spin
So Don't stand in front of the summer house sad
it maybe through he chimney, but please ,just come in !
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Ако вратата е заключена...
Подслушвал ли си под прозореца на лятото
как си шепнат брегът и морето?
Как се галят... Разменят си мидички
и докосват неволно ръцете си?
Поглеждал ли си крадешком как слънцето
съблича роклята си от жарава?
Горещо му е. И си вее. Вместо с ветрило -
със криле на гларуси.
Не крий очите си под сламената шапка!
И без това си вятър и половина!
Не стой така пред къщата на лятото,
а просто влизай.
Даже през комина!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_13.html
If the door is locked ...
Have you ever overheard under the window of Summer
how the beach and the sea are softly whispering ?
The way they're caressing and changing shells ( glamorous )
the way that they touch their hands ( almost kissing )
Have you secretly cast a glance how the Sun
is taking off its hot burning dress ?
it feels hot and He needs a small fan
the wind's made by sea-gulls (and nothing less)
Don't hide your eyes under the straw hat !
I know you're a wind , even more , cos' you spin
So Don't stand in front of the summer house sad
it maybe through he chimney, but please ,just come in !
английски yanbibiyan
Настроение за споделяне
30-10-2018 18:48
Настроение за споделяне
Луната се нащърби. Остаря.
А по дърветата цъфтяха славеи.
Небето пак се влюби във Нощта
и сигурно до сутринта ще и раздава
с огромни шепи купища звезди,
парфюм от вятър, тъмносиня рокля.
Нощта ще се усмихва. Ще мълчи,
свенливо скрила погледа си в облак.
А аз ще си измислям сетива,
с които да улавям любовта им.
Ще ставам птица, лодка и жена,
която всеки мъж не би забравил.
Ще гледам дълго старата Луна.
А тя нащърбено към мен ще свети.
Когато ми омръзне да мълча,
ще си говоря с лунните човеци.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_11.html
A feeling to share
The Moon got uneven and then it grew old
and the trees were blossoming with nightingales
the sky fell in love with the Night ( though quite cold )
and will give her till morning again prevails
it will give her so many stars with his hands
a perfume of wind and of dark night blue dress
the night will be smiling silently above land
hiding its eyes in a cloud (to caress)
I will fancy myself some different sences
that will help me feel and catch their love
I am a bird, a woman-boat (I've my chances)
that no man would ever forget (me and my stuff)
I 'll be watching for so long this old yellow Moon
and It will shine towards me , it will be eneven
and when I got tired to be silent ( not soon )
I'll be talking to Lunar men ( 'cos I really see them )...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Настроение за споделяне
Луната се нащърби. Остаря.
А по дърветата цъфтяха славеи.
Небето пак се влюби във Нощта
и сигурно до сутринта ще и раздава
с огромни шепи купища звезди,
парфюм от вятър, тъмносиня рокля.
Нощта ще се усмихва. Ще мълчи,
свенливо скрила погледа си в облак.
А аз ще си измислям сетива,
с които да улавям любовта им.
Ще ставам птица, лодка и жена,
която всеки мъж не би забравил.
Ще гледам дълго старата Луна.
А тя нащърбено към мен ще свети.
Когато ми омръзне да мълча,
ще си говоря с лунните човеци.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_11.html
A feeling to share
The Moon got uneven and then it grew old
and the trees were blossoming with nightingales
the sky fell in love with the Night ( though quite cold )
and will give her till morning again prevails
it will give her so many stars with his hands
a perfume of wind and of dark night blue dress
the night will be smiling silently above land
hiding its eyes in a cloud (to caress)
I will fancy myself some different sences
that will help me feel and catch their love
I am a bird, a woman-boat (I've my chances)
that no man would ever forget (me and my stuff)
I 'll be watching for so long this old yellow Moon
and It will shine towards me , it will be eneven
and when I got tired to be silent ( not soon )
I'll be talking to Lunar men ( 'cos I really see them )...
английски yanbibiyan
Би било почти като стих...
30-10-2018 18:47
Би било почти като стих...
Аз днес съм по-красива от дъжда,
поникнал в дланите на скитащите облаци.
По изтока на Слънцето вървя
и стигам с погледа си до високото.
В ръцете ми заспиват всички тайни,
които огънят е вплитал в мен.
И за това в очите ти изгрявам
и цялата приличам на небе.
Аз днес съм по-красива от дъжда.
И храня с думите си тишината.
Преливам се в една дъга,
която пише стихове за теб върху водата.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_10.html
It would be just like a poem...
Today I am prettier even than Rain
that has grown in the palms of the wandering clouds
I'm walking on Sunshine on a small Eastern lane
and my eyes're reaching high up (heaven sounds)
All the secrets get asleep into my hands,
entangled in me by the flames of the fire
that's why I am burning into your eyes
and I am like sky, my atmost desire.
Today I am prettier even than Rain
my words are feeding the silence (Sky's daughter)
in a rainbow I'm merging, over again
writing poems for you under the water...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Би било почти като стих...
Аз днес съм по-красива от дъжда,
поникнал в дланите на скитащите облаци.
По изтока на Слънцето вървя
и стигам с погледа си до високото.
В ръцете ми заспиват всички тайни,
които огънят е вплитал в мен.
И за това в очите ти изгрявам
и цялата приличам на небе.
Аз днес съм по-красива от дъжда.
И храня с думите си тишината.
Преливам се в една дъга,
която пише стихове за теб върху водата.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_10.html
It would be just like a poem...
Today I am prettier even than Rain
that has grown in the palms of the wandering clouds
I'm walking on Sunshine on a small Eastern lane
and my eyes're reaching high up (heaven sounds)
All the secrets get asleep into my hands,
entangled in me by the flames of the fire
that's why I am burning into your eyes
and I am like sky, my atmost desire.
Today I am prettier even than Rain
my words are feeding the silence (Sky's daughter)
in a rainbow I'm merging, over again
writing poems for you under the water...
английски yanbibiyan
Просто усещане...
30-10-2018 18:35
Просто усещане...
Разлистú ми сърцето със пръсти разнежени,
изпиши всички страници с обич.
Аз съм твоя (не знаеш ли?) от хиляди вечности.
Да съм нечия друга - не мога.
И не смея да питам закъснелите птици
теб дали са те виждали някъде...
Аз мълча и те топля - сълза под ресниците.
И умея ... Умея да чакам.
Ти целувай мечтите ми с устни-безплътия.
Остави ми по тях отпечатъци.
Аз за тебе превръщам нощта си в безсъние.
И във дом за надежди - душата си...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_4512.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Просто усещане...
Разлистú ми сърцето със пръсти разнежени,
изпиши всички страници с обич.
Аз съм твоя (не знаеш ли?) от хиляди вечности.
Да съм нечия друга - не мога.
И не смея да питам закъснелите птици
теб дали са те виждали някъде...
Аз мълча и те топля - сълза под ресниците.
И умея ... Умея да чакам.
Ти целувай мечтите ми с устни-безплътия.
Остави ми по тях отпечатъци.
Аз за тебе превръщам нощта си в безсъние.
И във дом за надежди - душата си...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_4512.html
И е така необятно...
30-10-2018 18:34
И е така необятно...
Разстилам кратки, сини разстояния
между далечни, жълти брегове.
Светът е нов. Неизживян е.
И тихичко във мен расте.
Навярно нищо няма да остане,
когато мигна със очи.
Но не сега. Сега е рано.
Сега съм люлка на звезди.
А ти какво си ми? Недоизмисленост.
И шепа сладка самота.
Вселената нашепва приказки
и в тях се случва Любовта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_09.html
And it is so ...endlessly
I'm spreading short and bluish distances
between so far laid and yellow beaches
the world is new , unlived and existing
and slowly growing and it - teaches me
It will probably won't last a thing
when I blink with my long woman's lashes
but just right now, it is early to sink
now I'm a swing of a star that simply flashes
And what are You ? unfinished woman's thought
a handful of sweet lonely night pure hours
the universe is whispering , a bit ,so... a lot
and right in it - Love blossoms ,just like a flower....
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И е така необятно...
Разстилам кратки, сини разстояния
между далечни, жълти брегове.
Светът е нов. Неизживян е.
И тихичко във мен расте.
Навярно нищо няма да остане,
когато мигна със очи.
Но не сега. Сега е рано.
Сега съм люлка на звезди.
А ти какво си ми? Недоизмисленост.
И шепа сладка самота.
Вселената нашепва приказки
и в тях се случва Любовта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_09.html
And it is so ...endlessly
I'm spreading short and bluish distances
between so far laid and yellow beaches
the world is new , unlived and existing
and slowly growing and it - teaches me
It will probably won't last a thing
when I blink with my long woman's lashes
but just right now, it is early to sink
now I'm a swing of a star that simply flashes
And what are You ? unfinished woman's thought
a handful of sweet lonely night pure hours
the universe is whispering , a bit ,so... a lot
and right in it - Love blossoms ,just like a flower....
английски yanbibiyan
Аз не зная...
30-10-2018 18:33
Аз не зная...
Как се рисува любов, любими?
Как се рисува любов?
С твоя дъх, заровен в косите ми
и със шепотен зов...
С твойте длани, прегърнали раменете ми
и със устни копнежни.
С тъмни ириси, озарени от нежност
и със мигли премрежени.
С топли пръсти по скулите
на зазоряване.
Със усещане, че всъщност сме заедно,
макар да ни няма...
Как се рисува любов...
Как се рисува, любими?
Ето ти облак-платно...
напиши ми...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_1039.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Аз не зная...
Как се рисува любов, любими?
Как се рисува любов?
С твоя дъх, заровен в косите ми
и със шепотен зов...
С твойте длани, прегърнали раменете ми
и със устни копнежни.
С тъмни ириси, озарени от нежност
и със мигли премрежени.
С топли пръсти по скулите
на зазоряване.
Със усещане, че всъщност сме заедно,
макар да ни няма...
Как се рисува любов...
Как се рисува, любими?
Ето ти облак-платно...
напиши ми...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_1039.html
От незаспиване /а днес си обещах да не напиша стих.../
30-10-2018 18:32
От незаспиване
/а днес си обещах да не напиша стих.../
Здравей. Нарекох те Любов,
понеже просто нямаш друго име.
Сега ти пиша стих.
Не знам защо.
Защото, може би, сега те има.
Защото тази незаспиваща Луна
се взира в мен...почти със укор.
И аз, естествено, не мога да заспя.
И аз, естествено, оставам будна.
Ти може би не спиш.
Или пък спиш.
Не знам. И знам.
И всичко ми е странно.
Но, знаеш ли, така ми се лети...
И всичко е ужасно нереално.
След малко ще е утро.
А пък аз
безсънно си стоях и те мечтаех.
Нарекох те Любов.
Така избрах.
А ти навярно даже и не знаеш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_1106.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
От незаспиване
/а днес си обещах да не напиша стих.../
Здравей. Нарекох те Любов,
понеже просто нямаш друго име.
Сега ти пиша стих.
Не знам защо.
Защото, може би, сега те има.
Защото тази незаспиваща Луна
се взира в мен...почти със укор.
И аз, естествено, не мога да заспя.
И аз, естествено, оставам будна.
Ти може би не спиш.
Или пък спиш.
Не знам. И знам.
И всичко ми е странно.
Но, знаеш ли, така ми се лети...
И всичко е ужасно нереално.
След малко ще е утро.
А пък аз
безсънно си стоях и те мечтаех.
Нарекох те Любов.
Така избрах.
А ти навярно даже и не знаеш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_1106.html
Луната знае всичко
30-10-2018 18:31
Луната знае всичко
Понякога те виждам как вървиш
по непознати улици и чужди гари.
Над теб блещукат сънени звезди
и сигурно за мене ти разказват.
И става тихо в този странен град.
Замлъква всичко. Всичко оглушава.
И аз долавям твоя пулс в нощта
да бие с моя, точно там, от ляво.
Тогава те целувам, мили мой...
На прага на съня си те целувам.
Не знам дали си го усещал, но
от сто живота вече те сънувам.
И за това те виждам как вървиш
по непознати улици и чужди гари...
И те прегръщам, след като заспиш.
И те обичам, мили мой...
Не го забравяй.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_07.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Луната знае всичко
Понякога те виждам как вървиш
по непознати улици и чужди гари.
Над теб блещукат сънени звезди
и сигурно за мене ти разказват.
И става тихо в този странен град.
Замлъква всичко. Всичко оглушава.
И аз долавям твоя пулс в нощта
да бие с моя, точно там, от ляво.
Тогава те целувам, мили мой...
На прага на съня си те целувам.
Не знам дали си го усещал, но
от сто живота вече те сънувам.
И за това те виждам как вървиш
по непознати улици и чужди гари...
И те прегръщам, след като заспиш.
И те обичам, мили мой...
Не го забравяй.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_07.html
До където погледът ти стига...
30-10-2018 18:30
До където погледът ти стига...
Небето се подпира, уморено,
на хълма, пренаселен от череши.
Обагри облаците в огнено червено
и викна вятърът - да ги разреше.
Щурците, по традиция безгрижни,
празнуваха поредното си лято.
Тревите се смълчаха и замижаха
във тръпнещите длани на земята.
Какъв ти залез! Някаква магия
се спусна тихомълком над света.
И той въздъхна тихичко, за да я скрие
в окото си, подобно на сълза.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_06.html
As far as your eyes can see
The sky is leaning ,it is a bit tired
onto the hill that is so ... full of red cherries
It coloured the clouds in crimson and violet
and then called the wind to comb them as fairies
The crickets are singing as usual careless
and celebrating with such a joy the hot summer
the grass benting down , stayed silent and airless
in the palms of the Earth - nice and much warmer
It isn't a sunset ! It is really a wonder
that's rolling so quietly above the world
and sighing and whispering hiding the thunder
in the eye like a tear or maybe like pearl ...
=============
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
До където погледът ти стига...
Небето се подпира, уморено,
на хълма, пренаселен от череши.
Обагри облаците в огнено червено
и викна вятърът - да ги разреше.
Щурците, по традиция безгрижни,
празнуваха поредното си лято.
Тревите се смълчаха и замижаха
във тръпнещите длани на земята.
Какъв ти залез! Някаква магия
се спусна тихомълком над света.
И той въздъхна тихичко, за да я скрие
в окото си, подобно на сълза.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_06.html
As far as your eyes can see
The sky is leaning ,it is a bit tired
onto the hill that is so ... full of red cherries
It coloured the clouds in crimson and violet
and then called the wind to comb them as fairies
The crickets are singing as usual careless
and celebrating with such a joy the hot summer
the grass benting down , stayed silent and airless
in the palms of the Earth - nice and much warmer
It isn't a sunset ! It is really a wonder
that's rolling so quietly above the world
and sighing and whispering hiding the thunder
in the eye like a tear or maybe like pearl ...
=============
английски yanbibiyan
Обещай ми...
30-10-2018 18:29
Обещай ми...
Защо не идваш? Пуста е нощта
и във косите и препуска вятър.
Без теб наистина не мога да заспя
и стискам в дланите си тишината.
Къде остана? Тъжен е градът
и всичките прозорци са му тъмни.
Без теб очите ми наистина мълчат
и чакат безнадеждно да се съмне.
Нали ще дойдеш? Шепотът съм аз
и разпилявам себе си в небето.
Кажи ми, че си тук... А аз ще знам,
че тази нощ заспивам във ръцете ти.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_1222.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Обещай ми...
Защо не идваш? Пуста е нощта
и във косите и препуска вятър.
Без теб наистина не мога да заспя
и стискам в дланите си тишината.
Къде остана? Тъжен е градът
и всичките прозорци са му тъмни.
Без теб очите ми наистина мълчат
и чакат безнадеждно да се съмне.
Нали ще дойдеш? Шепотът съм аз
и разпилявам себе си в небето.
Кажи ми, че си тук... А аз ще знам,
че тази нощ заспивам във ръцете ти.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_1222.html