Единственото сигурно нещо
31-10-2018 04:35
Единственото сигурно нещо
От утре няма да съм същата. Ще съм различна.
Ще имам малко смисъл. Даже никак.
Ще съм абсурдна. Много алогична.
Ще бъда скучна. Като тъпа книга.
Ще съм отчайващо безвкусна. Безполезна.
Ще бъда сива, колкото си искаш.
Ще бъда много празна. Като бездна.
Ще бъда нищо...Ще съм просто нищо.
Но днес все още мога да съм жълта.
Да бъда течен шоколад и фреш от диня.
Да бъда като Дядо Коледа, нахълтал
през лятото /защо пък не?/ в комина.
Да съм ти пликче пуканки във киното,
сметанов сладолед, заря в небето.
Да бъда чаша много нежно вино
и цяла да се влея във сърцето ти...
От утре няма да съм същата. Ще бъда тиха.
Без теб от утре ще съм друга. По-различна.
Ще си запазя само малко стихове.
И начинът, по който те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_17.html
The one thing that can be sure
I won't be the same from tomorrow, I'll be different
I'll have little reason ... in fact not at all
I 'll be absurd , illogical and indifferent
I'll be boring like a dull book, and like an unwanted call
I'll be absolutely tasteless and I'll be useless
I'll be as gray as you may think
I'll be so empty like an enormous abyss
I'll be a naught, I will be nothing ...
But today I can still have my yellow
I can be hot chocolate and water melon fresh
I can be like Santa , this old funny fellow
in the summer who comes ... cos' I can just wish wish
I can be a movie packet of some pop-corn
vanilla ice-cream , fireworks in the sky
a glass of tender wine , laid there alone
and pour in your heart without asking "how, why"
I won't be the same ...I will be so quiet
without you I will be so much different tomorrow
I will only keep some poems beside me
and the way that I love you , cos in love I have fallen...
..................
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Единственото сигурно нещо
От утре няма да съм същата. Ще съм различна.
Ще имам малко смисъл. Даже никак.
Ще съм абсурдна. Много алогична.
Ще бъда скучна. Като тъпа книга.
Ще съм отчайващо безвкусна. Безполезна.
Ще бъда сива, колкото си искаш.
Ще бъда много празна. Като бездна.
Ще бъда нищо...Ще съм просто нищо.
Но днес все още мога да съм жълта.
Да бъда течен шоколад и фреш от диня.
Да бъда като Дядо Коледа, нахълтал
през лятото /защо пък не?/ в комина.
Да съм ти пликче пуканки във киното,
сметанов сладолед, заря в небето.
Да бъда чаша много нежно вино
и цяла да се влея във сърцето ти...
От утре няма да съм същата. Ще бъда тиха.
Без теб от утре ще съм друга. По-различна.
Ще си запазя само малко стихове.
И начинът, по който те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_17.html
The one thing that can be sure
I won't be the same from tomorrow, I'll be different
I'll have little reason ... in fact not at all
I 'll be absurd , illogical and indifferent
I'll be boring like a dull book, and like an unwanted call
I'll be absolutely tasteless and I'll be useless
I'll be as gray as you may think
I'll be so empty like an enormous abyss
I'll be a naught, I will be nothing ...
But today I can still have my yellow
I can be hot chocolate and water melon fresh
I can be like Santa , this old funny fellow
in the summer who comes ... cos' I can just wish wish
I can be a movie packet of some pop-corn
vanilla ice-cream , fireworks in the sky
a glass of tender wine , laid there alone
and pour in your heart without asking "how, why"
I won't be the same ...I will be so quiet
without you I will be so much different tomorrow
I will only keep some poems beside me
and the way that I love you , cos in love I have fallen...
..................
английски превод yanbibiyan
Да си останем непознати...
31-10-2018 04:34
Да си останем непознати...
Дъждът не ме познава. Не по име...
Познава само кичурите на косите,
извивката на раменете ми, очите,
в които скрива тъжните си рими.
Но не познава стъпките ми по небето,
които бягат над валящите му мигли.
Дъждът не може днес да ме настигне.
Не може да надникне във сърцето ми.
Познават ме единствено дъгите -
те знаят името ми. Те ще ме повикат.
Дъждът над тях ще пада много тихо
и след това безшумно ще си иде...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_2759.html
Let's stay just strangers ...
The rain doesn't know me.At least not my name
He only knows... the braids of my hair
the curves of my shoulders , my eyes (never the same)
he's hiding his sad rhymes and memories there
He doesn't know my steps on the sky
how they're running over his raining lashes of art
he can not catch me today ,maybe simply 'cause I
run faster than Him , he can't even peer into my heart
The rainbows are those who know all of me-
they know my name , and soon they will call me
and then the silent rain above them will fall
and then He will leave ,because Nothing He owes me
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Да си останем непознати...
Дъждът не ме познава. Не по име...
Познава само кичурите на косите,
извивката на раменете ми, очите,
в които скрива тъжните си рими.
Но не познава стъпките ми по небето,
които бягат над валящите му мигли.
Дъждът не може днес да ме настигне.
Не може да надникне във сърцето ми.
Познават ме единствено дъгите -
те знаят името ми. Те ще ме повикат.
Дъждът над тях ще пада много тихо
и след това безшумно ще си иде...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_2759.html
Let's stay just strangers ...
The rain doesn't know me.At least not my name
He only knows... the braids of my hair
the curves of my shoulders , my eyes (never the same)
he's hiding his sad rhymes and memories there
He doesn't know my steps on the sky
how they're running over his raining lashes of art
he can not catch me today ,maybe simply 'cause I
run faster than Him , he can't even peer into my heart
The rainbows are those who know all of me-
they know my name , and soon they will call me
and then the silent rain above them will fall
and then He will leave ,because Nothing He owes me
английски превод yanbibiyan
Луна в шепите
31-10-2018 04:33
Луна в шепите
От ляво на Луната пада дъжд.
От дясно - падат думи.
Почти внезапно, много изведнъж,
Луната заприличва на безумие,
поникнало в мастилено небе,
като една златиста, обла грешка.
И аз се мъча да я стигна със ръце,
макар да знам, че сигурно е тежко
да извървя пътеките пред мен,
прегърнала сълзите на Луната...
И въпреки това, ще е добре.
Поне ще имам пътепоказател.
Поне ще имам снопче светлина
и някой, който да прегръщам...
Ще имам себе си, една Луна
и още сто пътеки за невръщане.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_3114.html
A handful full of Moon
On the left of the Moon - falls the rain
on the right on the Moon -words are falling
almost suddenly , now and again
the Moon seems like a mad calling
like a golden round-shaped mistake
I'm trying to reach her with my woman's hands
although I know there can be a sharp ache
when I have to walk the all the paths of the land
Embracing the tears of this yellow round planet
and no matter this fact I know it will be good
I will have a weather cock - pointing , and finding
the rays full of light , I am sure I would ...
I also will have Someone to embrace
I will have myself , a round yellow Moon
and will also have my own woman's face
and a hundred paths for NOT getting back soon ...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Луна в шепите
От ляво на Луната пада дъжд.
От дясно - падат думи.
Почти внезапно, много изведнъж,
Луната заприличва на безумие,
поникнало в мастилено небе,
като една златиста, обла грешка.
И аз се мъча да я стигна със ръце,
макар да знам, че сигурно е тежко
да извървя пътеките пред мен,
прегърнала сълзите на Луната...
И въпреки това, ще е добре.
Поне ще имам пътепоказател.
Поне ще имам снопче светлина
и някой, който да прегръщам...
Ще имам себе си, една Луна
и още сто пътеки за невръщане.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_3114.html
A handful full of Moon
On the left of the Moon - falls the rain
on the right on the Moon -words are falling
almost suddenly , now and again
the Moon seems like a mad calling
like a golden round-shaped mistake
I'm trying to reach her with my woman's hands
although I know there can be a sharp ache
when I have to walk the all the paths of the land
Embracing the tears of this yellow round planet
and no matter this fact I know it will be good
I will have a weather cock - pointing , and finding
the rays full of light , I am sure I would ...
I also will have Someone to embrace
I will have myself , a round yellow Moon
and will also have my own woman's face
and a hundred paths for NOT getting back soon ...
английски yanbibiyan
На разсъмване... /отвъд пределите на всички светове/
31-10-2018 04:32
На разсъмване...
/отвъд пределите на всички светове/
Все някога ще стане и това...
ще се събудя, топла, във ръцете ти.
Ще се събудиш, тих, във мойта длан.
И всичко ще е просто шепотно -
и моят глас, и твоите очи,
и слънцето, помилвало небето,
и птиците, и бледите звезди,
които гаснат, уморени по лицето ми,
и устните ми, и дъхът ти, и нощта,
и вятърът, преминал през стъклата...
Все някога ще стане и това...
Аз те обичам. И ще го дочакам.
Дори да бъде в някой друг живот,
в друга вселена, в друго време...
Аз вярвам в тази истинска любов.
А ти? Ти вярваш ли във мене...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_1067.html
At dawn
(beyond the limits of all the words)
One day this will happen for real
I will wake up warm in your hands
you'll wake up quietly , there won't be tears
all will be a whisper on this olden land-
my voice'll be a whisper , and your eyes -too
the sun that's caressed the light bluish sky
the birds and the stars, that fade impromptu
and go down in my face while I lie
My lips , my breath , my everything ...the Night
the wind that has passed through ALL window panes
One day it will happen , it will happen , that's right
because I love you .I'll be here and wait
It can happen in life that now doesn't exist
in another universe, in Time unlike ours
but I DO believe-in this love as a bliss
And do you believe ...in me ? in my powers? ....
=========
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
На разсъмване...
/отвъд пределите на всички светове/
Все някога ще стане и това...
ще се събудя, топла, във ръцете ти.
Ще се събудиш, тих, във мойта длан.
И всичко ще е просто шепотно -
и моят глас, и твоите очи,
и слънцето, помилвало небето,
и птиците, и бледите звезди,
които гаснат, уморени по лицето ми,
и устните ми, и дъхът ти, и нощта,
и вятърът, преминал през стъклата...
Все някога ще стане и това...
Аз те обичам. И ще го дочакам.
Дори да бъде в някой друг живот,
в друга вселена, в друго време...
Аз вярвам в тази истинска любов.
А ти? Ти вярваш ли във мене...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_1067.html
At dawn
(beyond the limits of all the words)
One day this will happen for real
I will wake up warm in your hands
you'll wake up quietly , there won't be tears
all will be a whisper on this olden land-
my voice'll be a whisper , and your eyes -too
the sun that's caressed the light bluish sky
the birds and the stars, that fade impromptu
and go down in my face while I lie
My lips , my breath , my everything ...the Night
the wind that has passed through ALL window panes
One day it will happen , it will happen , that's right
because I love you .I'll be here and wait
It can happen in life that now doesn't exist
in another universe, in Time unlike ours
but I DO believe-in this love as a bliss
And do you believe ...in me ? in my powers? ....
=========
английски yanbibiyan
Не се разбирам и сама... но трябва да съм на високо...
31-10-2018 04:31
Не се разбирам и сама...
но трябва да съм на високо...
Понякога е нужно и това -
да слезеш на земята и да крачиш
по стария, очукан тротоар.
Да бъдеш като всички минувачи,
които носят в себе си живот -
не истински, но делничен. И празен.
Не питаш как, не питаш и защо.
Навярно е опасно. И заразно.
Аз малко съм отвикнала да ходя.
По покривите повечко летях.
Но стига толкова. Нали сме хора?
А хората се раждат без крила.
И тъй. Здравей, Земя! Ти как си?
Отблизо ми изглеждаш симпатична.
А аз на теб? Не казвай. Все е тая.
На пук и на инат ще се обичаме.
А аз ... за мъничко съм тук -
ще постоя ден-два и ще си ида.
Посях си рози в стария олук,
и трябва да нагледам керемидите.
Тъй, че, земя - здравей и чао.
Аз все за кратичко се приземявам.
Небето ми ми маха със Луна
и просто... дяволски ме изкушава.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_15.html
I can't understand myself ...
(but I must be standing high )
Sometimes this is ... needed and I need it , too
to get down to Earth and simply stride
on the old trashy pavement, light and dark blue
and be like the passers-by seen there insight
Their lives are unreal, everyday and quite empty
you don't ask yourself how ,and you don't ask why
it can be dangerous , even contagious
though I haven't used my skills ...but I'll try
I was flying above the roofs
But ..this is enough- in fact we are people
And people are born with no wings (that's a proof )
so, hello, my Earth , How are You , are you weeping ?
You look quite nice seen at short distance
and How do you find me ?Don't say! I don't care
We'll be loving each other (aloud and with whispers)
and I'm just for a while - then ...I don't know where ...
I'll be here for a day or so -and then I'll leave
I've sewn some roses in the olden water pipe
an eye on my roof I have to keep
so Hello , My Earth, and then simply ...Good bye...
My staying here has been always short
The sky is waving to me with its Moon
There I am ...and My ship, I'm on board
it is tempting me so much ( I am leaving soon ...)
============
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не се разбирам и сама...
но трябва да съм на високо...
Понякога е нужно и това -
да слезеш на земята и да крачиш
по стария, очукан тротоар.
Да бъдеш като всички минувачи,
които носят в себе си живот -
не истински, но делничен. И празен.
Не питаш как, не питаш и защо.
Навярно е опасно. И заразно.
Аз малко съм отвикнала да ходя.
По покривите повечко летях.
Но стига толкова. Нали сме хора?
А хората се раждат без крила.
И тъй. Здравей, Земя! Ти как си?
Отблизо ми изглеждаш симпатична.
А аз на теб? Не казвай. Все е тая.
На пук и на инат ще се обичаме.
А аз ... за мъничко съм тук -
ще постоя ден-два и ще си ида.
Посях си рози в стария олук,
и трябва да нагледам керемидите.
Тъй, че, земя - здравей и чао.
Аз все за кратичко се приземявам.
Небето ми ми маха със Луна
и просто... дяволски ме изкушава.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_15.html
I can't understand myself ...
(but I must be standing high )
Sometimes this is ... needed and I need it , too
to get down to Earth and simply stride
on the old trashy pavement, light and dark blue
and be like the passers-by seen there insight
Their lives are unreal, everyday and quite empty
you don't ask yourself how ,and you don't ask why
it can be dangerous , even contagious
though I haven't used my skills ...but I'll try
I was flying above the roofs
But ..this is enough- in fact we are people
And people are born with no wings (that's a proof )
so, hello, my Earth , How are You , are you weeping ?
You look quite nice seen at short distance
and How do you find me ?Don't say! I don't care
We'll be loving each other (aloud and with whispers)
and I'm just for a while - then ...I don't know where ...
I'll be here for a day or so -and then I'll leave
I've sewn some roses in the olden water pipe
an eye on my roof I have to keep
so Hello , My Earth, and then simply ...Good bye...
My staying here has been always short
The sky is waving to me with its Moon
There I am ...and My ship, I'm on board
it is tempting me so much ( I am leaving soon ...)
============
английски yanbibiyan
А може би сънувам и не знам...
31-10-2018 04:30
А може би сънувам и не знам...
Очите му са топли, като нощ,
откъсната от дланите на юли.
Той има слънце в задния си джоб,
което слиза в погледа ми сутрин.
Усмихва и сълзите ми. Без глас
разказва приказки и водопади.
Понякога мълчи. И аз мълча.
И свети в мене тишината му.
Във полунощ е музика. И лунен прах,
полепнал по сънливите ми мигли.
Аз, без да искам, се превръщам във звезда.
И тихичко над него се издигам.
Измислях си го цял един живот.
И още сто преди това съм го сънувала.
Обичала съм го от още сто...
И той е толкова истински, че се страхувам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_12.html
Maybe I'm dreaming and I don't know it is so...
His eyes are warm, like the warmth of the Night
that's been taken from the soft palms of July
In his pocket he has a Sun shining bright
that comes in my eyes at dawn ( then I fly )...
He makes my tears laugh , saying no words
he's telling me tales and waterfalls
Sometimes He is silent and my silence bursts
and his silence shines in me - and then I recall
At midnight He's music and dust of the Moon
that has stuck on my lashes when sleep is so near
and I turn into star ( twinkling 'bove a lagoon )
and rising above Him ...so ... I won't disappear
I've been thinking about Him in mind mind all my life
And I've been dreaming about Him a hundreds lives before
I've been in love with Him , to Him I still strive
and He's so real ...that I'm scared ... (nothing more)
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А може би сънувам и не знам...
Очите му са топли, като нощ,
откъсната от дланите на юли.
Той има слънце в задния си джоб,
което слиза в погледа ми сутрин.
Усмихва и сълзите ми. Без глас
разказва приказки и водопади.
Понякога мълчи. И аз мълча.
И свети в мене тишината му.
Във полунощ е музика. И лунен прах,
полепнал по сънливите ми мигли.
Аз, без да искам, се превръщам във звезда.
И тихичко над него се издигам.
Измислях си го цял един живот.
И още сто преди това съм го сънувала.
Обичала съм го от още сто...
И той е толкова истински, че се страхувам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_12.html
Maybe I'm dreaming and I don't know it is so...
His eyes are warm, like the warmth of the Night
that's been taken from the soft palms of July
In his pocket he has a Sun shining bright
that comes in my eyes at dawn ( then I fly )...
He makes my tears laugh , saying no words
he's telling me tales and waterfalls
Sometimes He is silent and my silence bursts
and his silence shines in me - and then I recall
At midnight He's music and dust of the Moon
that has stuck on my lashes when sleep is so near
and I turn into star ( twinkling 'bove a lagoon )
and rising above Him ...so ... I won't disappear
I've been thinking about Him in mind mind all my life
And I've been dreaming about Him a hundreds lives before
I've been in love with Him , to Him I still strive
and He's so real ...that I'm scared ... (nothing more)
английски yanbibiyan
От тишина...
31-10-2018 04:29
От тишина...
Не знам какво да кажа на Нощта.
Мълчи ми се. А тя отдавна знае всичко.
Познава и сълзите, и смеха,
и начина, по който те обичам.
Познава даже тази тишина,
която стъпва в мен, съвсем на пръсти.
Нощта мълчи. И аз мълча.
Единствено дъждът навън разпръсква
вода и въздух, лято и небе,
и няколко звезди по тротоарите.
Когато стана дъжд, ще спра до теб
и сигурно ще те целуна много бавно.
Не знам ще плача ли. Или пък ще шептя.
Ала по устните ти тихо ще се стичам.
Ще бъда дъжд. Целувка. И жена,
която до полуда те обича.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_2168.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
От тишина...
Не знам какво да кажа на Нощта.
Мълчи ми се. А тя отдавна знае всичко.
Познава и сълзите, и смеха,
и начина, по който те обичам.
Познава даже тази тишина,
която стъпва в мен, съвсем на пръсти.
Нощта мълчи. И аз мълча.
Единствено дъждът навън разпръсква
вода и въздух, лято и небе,
и няколко звезди по тротоарите.
Когато стана дъжд, ще спра до теб
и сигурно ще те целуна много бавно.
Не знам ще плача ли. Или пък ще шептя.
Ала по устните ти тихо ще се стичам.
Ще бъда дъжд. Целувка. И жена,
която до полуда те обича.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_2168.html
Танц за дъжд и още някой
31-10-2018 04:28
Танц за дъжд и още някой
Нощта вали. Дъждът и е самотник
по улиците на утихналия град.
Върви небрежен, мъничко бездомен
и има шапка със една звезда.
Дъждът си тананика стари песни,
които аз не зная. Но нали
във мене думите поникват много лесно,
особено когато завали.
Прозорецът е мястото, където
ще се целуваме отново със дъжда.
Под мократа прегръдка на ръцете му
си спомням думите на песента.
Под тихите напеви на водата
забравям всички свои "как, защо..."
Танцувам в своя свят, отвъд Земята,
самичка.
Като еднорог.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_11.html
A dance for Rain and Somebody else
The Night is raining. The rain stands out alone
along the streets of the silent and timid town
He walks careless , a bit homeless , he has a sewn
strange hat with a star, but He has no gown ...
The Rain is whistling some pretty old tunes
that I don't know, because I'm not that old
but the words grow in me and inflate like balloons
especially when falling rain drops I can hold
The window is the place where once again tonight
we'll be kissing with these drops that are falling
under the wet embrace , and with no light
the words of this song now I'm recalling ...
Under the quiet chanting of the water
Now I forget my questions "How and why"
I'm dancing in my world so far ..a lot of
I am alone like a unicorn ( can you hear my sigh ...?)
=======
The rain has stopped
the wind is gone
the sky is blue
you're not alone ....
=======
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Танц за дъжд и още някой
Нощта вали. Дъждът и е самотник
по улиците на утихналия град.
Върви небрежен, мъничко бездомен
и има шапка със една звезда.
Дъждът си тананика стари песни,
които аз не зная. Но нали
във мене думите поникват много лесно,
особено когато завали.
Прозорецът е мястото, където
ще се целуваме отново със дъжда.
Под мократа прегръдка на ръцете му
си спомням думите на песента.
Под тихите напеви на водата
забравям всички свои "как, защо..."
Танцувам в своя свят, отвъд Земята,
самичка.
Като еднорог.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_11.html
A dance for Rain and Somebody else
The Night is raining. The rain stands out alone
along the streets of the silent and timid town
He walks careless , a bit homeless , he has a sewn
strange hat with a star, but He has no gown ...
The Rain is whistling some pretty old tunes
that I don't know, because I'm not that old
but the words grow in me and inflate like balloons
especially when falling rain drops I can hold
The window is the place where once again tonight
we'll be kissing with these drops that are falling
under the wet embrace , and with no light
the words of this song now I'm recalling ...
Under the quiet chanting of the water
Now I forget my questions "How and why"
I'm dancing in my world so far ..a lot of
I am alone like a unicorn ( can you hear my sigh ...?)
=======
The rain has stopped
the wind is gone
the sky is blue
you're not alone ....
=======
английски yanbibiyan
След края
31-10-2018 04:27
След края
Когато и последната Луна заспи
в солената прегръдка на морето,
със него двамата ще станем на звезди.
Ще се издигнем над Света. И ще засветим.
Под нас Земята кротко ще сънува.
Сънят и ще е приказка без край.
И други влюбени все тъй ще се целуват
под тяхната, под първата Луна.
А ние с него ще преплитаме лъчи -
душа в душа, съдба в съдбата.
Когато и последната Луна заспи,
а обичта ни продължи нататък...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_530.html
After the end
When The least Moon also goes to sleep
in the salty hug of this blue sea
we'll turn into stars , in the sky high and deep
we'll rise over World and then we shall glee
The Earth below will be tenderly dreaming
this dream - fairy -tale that will have no end
and others in love will be kissing and beaming
under their Moon , the first One , and will blend
You and I will be blending our own rays
we'll be sharing two souls (eternity in our bed )
when the last Moon a-sleeps ( and covers its face )
our Love will not stop, and continue ahead ...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
След края
Когато и последната Луна заспи
в солената прегръдка на морето,
със него двамата ще станем на звезди.
Ще се издигнем над Света. И ще засветим.
Под нас Земята кротко ще сънува.
Сънят и ще е приказка без край.
И други влюбени все тъй ще се целуват
под тяхната, под първата Луна.
А ние с него ще преплитаме лъчи -
душа в душа, съдба в съдбата.
Когато и последната Луна заспи,
а обичта ни продължи нататък...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_530.html
After the end
When The least Moon also goes to sleep
in the salty hug of this blue sea
we'll turn into stars , in the sky high and deep
we'll rise over World and then we shall glee
The Earth below will be tenderly dreaming
this dream - fairy -tale that will have no end
and others in love will be kissing and beaming
under their Moon , the first One , and will blend
You and I will be blending our own rays
we'll be sharing two souls (eternity in our bed )
when the last Moon a-sleeps ( and covers its face )
our Love will not stop, and continue ahead ...
английски yanbibiyan
Няколко стиха, които...
31-10-2018 04:25
Няколко стиха, които...
бях публикувала другаде, под друг ник. Но в крайна сметка реших и тях да си прибера тук :)
Оттам нататък
Когато ме поискаш страшно много,
с притворени очи и тежък глас,
ще съблека последния си облак
и ще остана само по мъгла.
Под нея ще светлеят в полуздрача
две обли и изпълнени Луни...
И тя ще стане още по-прозрачна.
А ти ще станеш много мълчалив.
Ще паднат тихо тънките презрамки
от шепота на вятъра по мен.
Ще се надиплят сънени воали
край глезените ми. Като море.
Ще ги прекрача, боса и свенлива.
И тихо ще те хвана за ръка.
Навярно ще съм дяволски красива-
една обичана, обичаща жена.
А ти ще ме целуваш дълго, дълго,
препил от чашите на двете ми луни.
До тук е приказка. Натам - е чудо.
И то не се побира в стих...
***
Най-нежните невидими ръце...
Ти ли идваш шепнешком в съня ми
и оставаш с мене цяла нощ?
Ти ли топлиш голото безсъние,
свило се във празното легло?
Твоите ръце ли ме докосват,
плахо, като вятър призори?
Устните ти бавно омагьосват
тъмното на моите очи.
Знам, че ти си, този, който пише
с топъл дъх по голото ми рамо.
Който ме превръща във въздишка
във съня ми...във съня ми само...
Хайде, идвай...Нека да сънувам.
Погали ме с устни да заспя.
После много дълго ме целувай
в сянката на бялата Луна.
Нищо, че когато се събудя,
с теб сме само смътни силуети.
С тебе ми е непростимо хубаво...
Искам да заспя в ръцете ти...
***
Дъжд
По устните ми твоят дъх шепти
най-нежното магично заклинание.
По кожата ми тръпнат и пълзят
ръцете ти, превърнати в стенания.
А след това, на ред съм аз -
със длани проследявам пулса ти.
Докосвам те. Едва. Едва...
И после пак. Обаче с устни.
Очите ми са тъмни като грях.
И нещо в тях напомня изкушение.
Потъва погледът ти бавно в тях,
и ти потъваш целият. Във мене.
На вън вали ли? Господи, не знам!
Във мене се взривяват сто планети.
И ставам мека, топла, и ...жена.
А ти заспиваш тихо във ръцете ми.
***
Божествено
Ръцете ти са праведни, когато
рисуват грях по тялото ми сутрин.
Пречистват до въздишка тишината
в смиреното мълчание на мойте устни.
Покръстват с шепот облото очакване
на мекотата, сгушена в гърдите ми.
Покорно тръпнат капчиците влага
от досега на святата ти истина.
Аз ставам храм за мъжката ти изповед.
Поемам в себе си от твойта безутешност.
И се разтварям искаща и искана
в молитвата на пламналите свещи.
***
червено
във шепата му
съм настръхнала
череша
и искам
да ме стопли
със език
да нарисува
кръг
около мен
от нежност
избухнала
в единствен
кратък миг
под
устните му
съм солена
от безумие
и свършвам
тихо
в кратка непорочност
следите ми са
топли
влажни
струи
черешите
(банално, но)
са сочни
***
сетива
Пулсът му в мен-
стадо диви коне
необяздени
галопира
до лудост
до вик
и вибрира
червено
горещо
и яростно
вътре в мен
на дълбоко
трепти
после бавно
и дълго
умира
конвулсивно
треперещ
и тих
до последната
капка
изпивам
редовете
на
белия
...
стих
***
топло
след мълнията на езика му
съм взрив
и кожата ми пари
от дъха му
по устните ми
натежал
тръпчив
едно стенание
оставя само
топя се
капки
сок
и лава
извивам се
шептя
и викам
накрая
цяла се стопявам
по грапавото
на езика му
Устните ти след полунощ
Тези твои устни...как разнежват
тялото ми - женствено и топло.
Как полека, бавно ме повеждат
през свенливите ми тихи вопли...
Как гърдите ми набъбват и узряват,
а езика ти чертае лабиринти...
Как настръхвам цялата от дланите ти.
И е страст...и обич...и интимност...
Как за тебе се разтварям и те моля,
до задъхване те моля да ме имаш.
Как трептя, докато ставам твоя,
как потъваш в мене и изригваш
как пулсираш в мекото ми лоно
и обгръщам с цялата си нежност...
по-дълбоко, чак до изнемога
в мен...задъхано блаженство...
Как дъхът ти се разбива в мене;
дрезгаво ме викаш, отмаляло...
как съм пълна с теб. И със безвремие...
Устните ти...Голото ми тяло...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_6059.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Няколко стиха, които...
бях публикувала другаде, под друг ник. Но в крайна сметка реших и тях да си прибера тук :)
Оттам нататък
Когато ме поискаш страшно много,
с притворени очи и тежък глас,
ще съблека последния си облак
и ще остана само по мъгла.
Под нея ще светлеят в полуздрача
две обли и изпълнени Луни...
И тя ще стане още по-прозрачна.
А ти ще станеш много мълчалив.
Ще паднат тихо тънките презрамки
от шепота на вятъра по мен.
Ще се надиплят сънени воали
край глезените ми. Като море.
Ще ги прекрача, боса и свенлива.
И тихо ще те хвана за ръка.
Навярно ще съм дяволски красива-
една обичана, обичаща жена.
А ти ще ме целуваш дълго, дълго,
препил от чашите на двете ми луни.
До тук е приказка. Натам - е чудо.
И то не се побира в стих...
***
Най-нежните невидими ръце...
Ти ли идваш шепнешком в съня ми
и оставаш с мене цяла нощ?
Ти ли топлиш голото безсъние,
свило се във празното легло?
Твоите ръце ли ме докосват,
плахо, като вятър призори?
Устните ти бавно омагьосват
тъмното на моите очи.
Знам, че ти си, този, който пише
с топъл дъх по голото ми рамо.
Който ме превръща във въздишка
във съня ми...във съня ми само...
Хайде, идвай...Нека да сънувам.
Погали ме с устни да заспя.
После много дълго ме целувай
в сянката на бялата Луна.
Нищо, че когато се събудя,
с теб сме само смътни силуети.
С тебе ми е непростимо хубаво...
Искам да заспя в ръцете ти...
***
Дъжд
По устните ми твоят дъх шепти
най-нежното магично заклинание.
По кожата ми тръпнат и пълзят
ръцете ти, превърнати в стенания.
А след това, на ред съм аз -
със длани проследявам пулса ти.
Докосвам те. Едва. Едва...
И после пак. Обаче с устни.
Очите ми са тъмни като грях.
И нещо в тях напомня изкушение.
Потъва погледът ти бавно в тях,
и ти потъваш целият. Във мене.
На вън вали ли? Господи, не знам!
Във мене се взривяват сто планети.
И ставам мека, топла, и ...жена.
А ти заспиваш тихо във ръцете ми.
***
Божествено
Ръцете ти са праведни, когато
рисуват грях по тялото ми сутрин.
Пречистват до въздишка тишината
в смиреното мълчание на мойте устни.
Покръстват с шепот облото очакване
на мекотата, сгушена в гърдите ми.
Покорно тръпнат капчиците влага
от досега на святата ти истина.
Аз ставам храм за мъжката ти изповед.
Поемам в себе си от твойта безутешност.
И се разтварям искаща и искана
в молитвата на пламналите свещи.
***
червено
във шепата му
съм настръхнала
череша
и искам
да ме стопли
със език
да нарисува
кръг
около мен
от нежност
избухнала
в единствен
кратък миг
под
устните му
съм солена
от безумие
и свършвам
тихо
в кратка непорочност
следите ми са
топли
влажни
струи
черешите
(банално, но)
са сочни
***
сетива
Пулсът му в мен-
стадо диви коне
необяздени
галопира
до лудост
до вик
и вибрира
червено
горещо
и яростно
вътре в мен
на дълбоко
трепти
после бавно
и дълго
умира
конвулсивно
треперещ
и тих
до последната
капка
изпивам
редовете
на
белия
...
стих
***
топло
след мълнията на езика му
съм взрив
и кожата ми пари
от дъха му
по устните ми
натежал
тръпчив
едно стенание
оставя само
топя се
капки
сок
и лава
извивам се
шептя
и викам
накрая
цяла се стопявам
по грапавото
на езика му
Устните ти след полунощ
Тези твои устни...как разнежват
тялото ми - женствено и топло.
Как полека, бавно ме повеждат
през свенливите ми тихи вопли...
Как гърдите ми набъбват и узряват,
а езика ти чертае лабиринти...
Как настръхвам цялата от дланите ти.
И е страст...и обич...и интимност...
Как за тебе се разтварям и те моля,
до задъхване те моля да ме имаш.
Как трептя, докато ставам твоя,
как потъваш в мене и изригваш
как пулсираш в мекото ми лоно
и обгръщам с цялата си нежност...
по-дълбоко, чак до изнемога
в мен...задъхано блаженство...
Как дъхът ти се разбива в мене;
дрезгаво ме викаш, отмаляло...
как съм пълна с теб. И със безвремие...
Устните ти...Голото ми тяло...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_6059.html
А всъщност - ти го правиш
31-10-2018 04:24
А всъщност - ти го правиш
Бих прекосила цялото небе,
да стигна призори при тебе.
И Слънцето бих носила в ръце,
да може утрото ти да е светло.
По здрач, събрала бих звезди,
които да оставя над леглото ти.
Изрязала бих всичките бодли
по трудните пътеки на живота.
Направила бих сто вълшебства,
да можеш и на сън да си усмихнат.
Когато е за тебе - ми е лесно.
Навярно е защото те обичам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_10.html
And it's You that you're doing it actually ...
I would cross the entire blue sky
to reach at dawn right next to you
I would even carry the hottest Sun
to make your morning bright and brand new
At dusk I would gather the shining stars
and I'd gently lay them - over your bed
I've cut all the thorns , they are in the past
on the hard roads that you walk ahead - not to fret
I would make (at least ) a thousand of wonders
so that ... you'd be smiling - while you are sleeping
when it's for you - it's so easy , no blunder
it is because for you Love that I'm keeping ...
==================
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
А всъщност - ти го правиш
Бих прекосила цялото небе,
да стигна призори при тебе.
И Слънцето бих носила в ръце,
да може утрото ти да е светло.
По здрач, събрала бих звезди,
които да оставя над леглото ти.
Изрязала бих всичките бодли
по трудните пътеки на живота.
Направила бих сто вълшебства,
да можеш и на сън да си усмихнат.
Когато е за тебе - ми е лесно.
Навярно е защото те обичам...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_10.html
And it's You that you're doing it actually ...
I would cross the entire blue sky
to reach at dawn right next to you
I would even carry the hottest Sun
to make your morning bright and brand new
At dusk I would gather the shining stars
and I'd gently lay them - over your bed
I've cut all the thorns , they are in the past
on the hard roads that you walk ahead - not to fret
I would make (at least ) a thousand of wonders
so that ... you'd be smiling - while you are sleeping
when it's for you - it's so easy , no blunder
it is because for you Love that I'm keeping ...
==================
английски yanbibiyan
Два воала полусъние
31-10-2018 04:23
Два воала полусъние
След малко ще заспя...След три минути.
Сега приспивам най-последната си фея.
Луната тази нощ ще се събуди
и цяла нощ в ръце ще ме люлее.
Дърветата ще бъдат нощни стражи.
Зелените им длани ще ме галят.
А стъпките, преминали по плажа,
едва по изгрев ще се запознаят.
И аз не бързам. После ще заспя.
Нали ти казвам...Още три минути.
А тази синя, звездна тишина
ужасно ми напомня на гласа ти...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_09.html
Two veils of sleeplessness
I'm gonna sleep in a while.Just in 3 minutes
Now I am singing to sleep my latest fairy
Moon tonight will wake over the planets
and will swing me in her arms and ... will carry me
The trees will become guards in the night
their green palms caressing me - gently and dear
and the steps that have gone on the beach in Moonlight
will meet one another - when sunrise appears
I'm not in a hurry. I can sleep later -
just as I told you , in 3 minutes ( my choice )
this blue starry silence looks like a vapour
reminding me so of your tender voice ...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Два воала полусъние
След малко ще заспя...След три минути.
Сега приспивам най-последната си фея.
Луната тази нощ ще се събуди
и цяла нощ в ръце ще ме люлее.
Дърветата ще бъдат нощни стражи.
Зелените им длани ще ме галят.
А стъпките, преминали по плажа,
едва по изгрев ще се запознаят.
И аз не бързам. После ще заспя.
Нали ти казвам...Още три минути.
А тази синя, звездна тишина
ужасно ми напомня на гласа ти...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_09.html
Two veils of sleeplessness
I'm gonna sleep in a while.Just in 3 minutes
Now I am singing to sleep my latest fairy
Moon tonight will wake over the planets
and will swing me in her arms and ... will carry me
The trees will become guards in the night
their green palms caressing me - gently and dear
and the steps that have gone on the beach in Moonlight
will meet one another - when sunrise appears
I'm not in a hurry. I can sleep later -
just as I told you , in 3 minutes ( my choice )
this blue starry silence looks like a vapour
reminding me so of your tender voice ...
английски yanbibiyan
Не ме е имало...
31-10-2018 04:22
Не ме е имало...
Когато си далеч, Земята
е някаква огромна тишина.
Ужасно празна е. И само вятърът
напомня, че не съм сама.
Когато си далеч, небето
рисува облаци, вместо звезди.
Когато си далеч, сърцето ми
забравя, че е нужно да тупти.
Когато си далеч, се чудя,
дали преди да се намерим ме е имало?
Или започнах истински да съществувам
едва когато с тебе се открихме...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_9795.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не ме е имало...
Когато си далеч, Земята
е някаква огромна тишина.
Ужасно празна е. И само вятърът
напомня, че не съм сама.
Когато си далеч, небето
рисува облаци, вместо звезди.
Когато си далеч, сърцето ми
забравя, че е нужно да тупти.
Когато си далеч, се чудя,
дали преди да се намерим ме е имало?
Или започнах истински да съществувам
едва когато с тебе се открихме...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_9795.html
От близо и далеч...
31-10-2018 04:21
От близо и далеч...
Приличаш ми на пристан отдалеч,
във който връзвам всичките си бури.
Отблизо ти си мъж. И си дете.
И котенце, което тихо мърка.
А аз се чувствам лодка, и жена,
и длан, която нежно гали.
Отблизо съм по-светла от Луна.
А отдалеч приличам на начало.
Когато ставаш вятър, аз съм арфа,
и ти звъниш със пръсти върху мен.
Когато ставам нощ, ти си звездата
на рамото на моето небе.
Прилича ми на обич, отдалеч.
Отблизо - пак на обич ми прилича.
Не зная казах ли ти днес,
но аз безумно много те обичам!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_07.html
From near or far ...
You look like a quay seen from afar
where I can tie all my possible storms
and If I look closely -you're a man and a child
and a kitten that purrs when It is not alone
And I feel like a boat , I feel like a woman
and a palm that tenderly caresses
if you look at me closely I'm brighter than the Moon is
and from afar I look like a beginning and blessing
When You turn into wind - I will be a harp
you'll be ringing with fingers over my strings
when I am the Night you're a star, shining sharp
on the shoulder of my sky , that melody brings
It looks like affection , seen from afar
and it looks the same , seen very closely
I don't know today if I've told you so far
how deep my love is, I love You, first and mostly ...
==============
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
От близо и далеч...
Приличаш ми на пристан отдалеч,
във който връзвам всичките си бури.
Отблизо ти си мъж. И си дете.
И котенце, което тихо мърка.
А аз се чувствам лодка, и жена,
и длан, която нежно гали.
Отблизо съм по-светла от Луна.
А отдалеч приличам на начало.
Когато ставаш вятър, аз съм арфа,
и ти звъниш със пръсти върху мен.
Когато ставам нощ, ти си звездата
на рамото на моето небе.
Прилича ми на обич, отдалеч.
Отблизо - пак на обич ми прилича.
Не зная казах ли ти днес,
но аз безумно много те обичам!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_07.html
From near or far ...
You look like a quay seen from afar
where I can tie all my possible storms
and If I look closely -you're a man and a child
and a kitten that purrs when It is not alone
And I feel like a boat , I feel like a woman
and a palm that tenderly caresses
if you look at me closely I'm brighter than the Moon is
and from afar I look like a beginning and blessing
When You turn into wind - I will be a harp
you'll be ringing with fingers over my strings
when I am the Night you're a star, shining sharp
on the shoulder of my sky , that melody brings
It looks like affection , seen from afar
and it looks the same , seen very closely
I don't know today if I've told you so far
how deep my love is, I love You, first and mostly ...
==============
английски yanbibiyan
Всеки ден, все във теб...
31-10-2018 04:20
Всеки ден, все във теб...
Малиновите устни на небето
целуват рамото на хълма и заспиват.
А аз си мисля тайно за ръцете ти
и ставам малко по-щастлива.
Два вятъра се шмугват тихомълком
в разрошените гриви на на тополите.
А аз във мислите си тайно те отмъквам
и ставам твоя. Много-много твоя.
След малко няколко звезди ще се събудят.
Нощта ще слезе ниско над морето.
А аз ... отново ще се влюбя.
И пак във теб... И все във тебе...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_06.html
Every day , I'll fall in love with you ...
The raspberry lips of the tonight skies
are kissing the shoulder hill, then going to sleep
of your gentle hands - I think in disguise
and in this way - happier I become , a bit
Two winds are silently dashing around
through the untidy manes of the poplars
in my thoughts I am taking you, with no sound
and I am yours ... all yours ...tender ... softer
after a while some starts will wake up
the Night will go down, above the Sea
I 'll fall in love again, I'll never stop...
I'll fall in love with thee, only with thee* ...
========
*Thee (Old English) = You
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Всеки ден, все във теб...
Малиновите устни на небето
целуват рамото на хълма и заспиват.
А аз си мисля тайно за ръцете ти
и ставам малко по-щастлива.
Два вятъра се шмугват тихомълком
в разрошените гриви на на тополите.
А аз във мислите си тайно те отмъквам
и ставам твоя. Много-много твоя.
След малко няколко звезди ще се събудят.
Нощта ще слезе ниско над морето.
А аз ... отново ще се влюбя.
И пак във теб... И все във тебе...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_06.html
Every day , I'll fall in love with you ...
The raspberry lips of the tonight skies
are kissing the shoulder hill, then going to sleep
of your gentle hands - I think in disguise
and in this way - happier I become , a bit
Two winds are silently dashing around
through the untidy manes of the poplars
in my thoughts I am taking you, with no sound
and I am yours ... all yours ...tender ... softer
after a while some starts will wake up
the Night will go down, above the Sea
I 'll fall in love again, I'll never stop...
I'll fall in love with thee, only with thee* ...
========
*Thee (Old English) = You
английски yanbibiyan
Седем смъртни гряха, седем добродетели Първи грях - похот
31-10-2018 04:19
Седем смъртни гряха, седем добродетели
Първи грях - похот
Понякога събличам душата си
и се любя с мъжете безсрамно.
Ако Господ ми каже "Уличница!"
ще го гледам нахално през рамо.
Хайде, Господи, хайде кажи ми-
кой ме създаде такава?
С тази душа /ужасно ранима/
заключена в женското тяло.
Тялото кой го създаде?
Не прехвърляй вината на дявола...
И недей да ми слагаш забрани!
Искам ли, мога да давам.
Душата ми...нека е твоя.
Ако искаш - прати я във Ада.
Аз съвсем не съм неспокойна.
На Земята достатъчно страдам.
Та така...Нека съм грешна в очите ти.
А мъжете след мен полудяват.
Аз ги храня с любов. И със притчи.
Дъщеря съм на теб. И на дявола.
Първи добродетел - целомъдрие
Аз съм вярна само на един.
За това недей ме пожелава.
Моето сърце принадлежи
на мъжа, със мен останал
във онези нощи на печал
и във дните на безумна радост.
Всъщност, цялата принадлежа,
на мъжа, на който съм отдала
тялото си, грешните си мисли,
и душата, цялата. До края.
За това ти казвам - не ме искай.
Никога недей ме пожелава!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_6250.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Седем смъртни гряха, седем добродетели
Първи грях - похот
Понякога събличам душата си
и се любя с мъжете безсрамно.
Ако Господ ми каже "Уличница!"
ще го гледам нахално през рамо.
Хайде, Господи, хайде кажи ми-
кой ме създаде такава?
С тази душа /ужасно ранима/
заключена в женското тяло.
Тялото кой го създаде?
Не прехвърляй вината на дявола...
И недей да ми слагаш забрани!
Искам ли, мога да давам.
Душата ми...нека е твоя.
Ако искаш - прати я във Ада.
Аз съвсем не съм неспокойна.
На Земята достатъчно страдам.
Та така...Нека съм грешна в очите ти.
А мъжете след мен полудяват.
Аз ги храня с любов. И със притчи.
Дъщеря съм на теб. И на дявола.
Първи добродетел - целомъдрие
Аз съм вярна само на един.
За това недей ме пожелава.
Моето сърце принадлежи
на мъжа, със мен останал
във онези нощи на печал
и във дните на безумна радост.
Всъщност, цялата принадлежа,
на мъжа, на който съм отдала
тялото си, грешните си мисли,
и душата, цялата. До края.
За това ти казвам - не ме искай.
Никога недей ме пожелава!
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_6250.html
Това е.
31-10-2018 04:18
Това е.
Това ще бъде
много кратък стих.
Две...две думи само -
обичам те,
обичам те,
обичам те...
Обичам те. И друго няма.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_04.html
THAT'S IT
It will be a very, very short poem
it will consists of only two words
I love you
I love you
I love you
I'm flying ...
I love you
That's all
and Nothing can hurt ...
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Това е.
Това ще бъде
много кратък стих.
Две...две думи само -
обичам те,
обичам те,
обичам те...
Обичам те. И друго няма.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_04.html
THAT'S IT
It will be a very, very short poem
it will consists of only two words
I love you
I love you
I love you
I'm flying ...
I love you
That's all
and Nothing can hurt ...
английски yanbibiyan
Една история за двама
31-10-2018 04:17
Една история за двама
При тях се случва лесно любовта,
понеже те умеят да обичат.
Той - непораснал мъж. А тя - жена,
и малко повече - момиче.
Той сутрин и рисува сто слънца
по синята завивка на небето.
Тя слага мляко, обич и душа
и прави аромата на кафето му.
И после той и композира дъжд
и ляга като вятър във косите и.
А тя бродира макове и ръж
по дългия следобед на мечтите му.
Надвечер той утихва, уморен
във ласкавата топлина на дланите и.
А тя превръща залеза в море
и устните и стапят тишината му.
Когато стане нощ, той я целува
и я отвежда някъде отвъд звездите.
А тя сияе, негова, във тъмното
и след това заспива до гърдите му...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_03.html
A story for two
Love happens easy for them
because they can really and deeply love
He is not grown to be a man
she is a woman , and girl and a dove...
He's drawing suns for her in the morning
on the bluish cover of the summer sky
She puts some milk, affection, soul at dawning
and makes the aroma of his coffee rise high
Then He composes rain drops for Her
and lies like a wind into her hairs
embroidering poppies and rye , softly purrs
on the long afternoon of his dreams - right there
When evening comes he stays calm , a bit tired
in the pampering warmth of her gentle palms
she's turning the sunset into sea , it is violet
her lips melt the silence ...everything is so calm
When night comes along, he kisses her softly
and brings her somewhere beyond the stars
She is his , she's bright ,and she is blossoming
falling asleep on his chest ..feeling his heart ....
===================
английски yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Една история за двама
При тях се случва лесно любовта,
понеже те умеят да обичат.
Той - непораснал мъж. А тя - жена,
и малко повече - момиче.
Той сутрин и рисува сто слънца
по синята завивка на небето.
Тя слага мляко, обич и душа
и прави аромата на кафето му.
И после той и композира дъжд
и ляга като вятър във косите и.
А тя бродира макове и ръж
по дългия следобед на мечтите му.
Надвечер той утихва, уморен
във ласкавата топлина на дланите и.
А тя превръща залеза в море
и устните и стапят тишината му.
Когато стане нощ, той я целува
и я отвежда някъде отвъд звездите.
А тя сияе, негова, във тъмното
и след това заспива до гърдите му...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_03.html
A story for two
Love happens easy for them
because they can really and deeply love
He is not grown to be a man
she is a woman , and girl and a dove...
He's drawing suns for her in the morning
on the bluish cover of the summer sky
She puts some milk, affection, soul at dawning
and makes the aroma of his coffee rise high
Then He composes rain drops for Her
and lies like a wind into her hairs
embroidering poppies and rye , softly purrs
on the long afternoon of his dreams - right there
When evening comes he stays calm , a bit tired
in the pampering warmth of her gentle palms
she's turning the sunset into sea , it is violet
her lips melt the silence ...everything is so calm
When night comes along, he kisses her softly
and brings her somewhere beyond the stars
She is his , she's bright ,and she is blossoming
falling asleep on his chest ..feeling his heart ....
===================
английски yanbibiyan
Просто приказка
31-10-2018 04:16
Просто приказка
Не заспивай още...Не сега.
Не преди да ти разкажа приказка
за едно море, една Луна
и брега, на който те са истински.
За това, как нейните разпуснати коси
галят нежно раменете му среднощни.
А морето тръпне и шепти,
че я иска още, още, още...
Виждаш ли? Луната се съблича
и чертае по корема му пътечка...
-----------------------------------
А аз те обичам, обичам, обичам
чак до ушите... на Голямата Мечка :)
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_4355.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Просто приказка
Не заспивай още...Не сега.
Не преди да ти разкажа приказка
за едно море, една Луна
и брега, на който те са истински.
За това, как нейните разпуснати коси
галят нежно раменете му среднощни.
А морето тръпне и шепти,
че я иска още, още, още...
Виждаш ли? Луната се съблича
и чертае по корема му пътечка...
-----------------------------------
А аз те обичам, обичам, обичам
чак до ушите... на Голямата Мечка :)
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_4355.html
Всичко, всичко на света!
31-10-2018 04:15
Всичко, всичко на света!
Изглежда, вече нямам нужда от Луна.
И ми е все едно за звездопадите.
Не ме интересува ни дъжда,
ни Слънцето, заспало над площада,
ни облаците, дето като стадо
похрупват синята трева в небето,
ни сянката на тази птица бяла,
ни лятната любов на ветровете.
Не са ми нужни шепите на залеза,
в които влизах, за да пиша стихове.
Не ми е нужно нищо на Земята,
защото имам теб. И ти ми стигаш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_02.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Всичко, всичко на света!
Изглежда, вече нямам нужда от Луна.
И ми е все едно за звездопадите.
Не ме интересува ни дъжда,
ни Слънцето, заспало над площада,
ни облаците, дето като стадо
похрупват синята трева в небето,
ни сянката на тази птица бяла,
ни лятната любов на ветровете.
Не са ми нужни шепите на залеза,
в които влизах, за да пиша стихове.
Не ми е нужно нищо на Земята,
защото имам теб. И ти ми стигаш.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_02.html