И все пак, има ме...
01-11-2018 05:30
И все пак, има ме...
Аз сигурно не съм наистина,
а някой ме измисля
във виолетовите вечери покрай брега.
Разлиства плахо мислите ми,
като приказка,
и ме кръщава с нежни имена.
Създава ме такава, недокосната,
една-единствена във цялата Вселена.
Рисува ми очи - безкрайни космоси
и по детински ще се влюби в мене.
Дори не забелязва, че не съм наистина.
Понеже шепотът ми е съвсем реален.
И устните ми. Също и косите ми.
И дланите, с които го погалих...
А аз съвсем не знам,
дали ме има.
Но даже и да съм измислица, ще е добре,
щом има рамо, на което да заспивам
и обич, колкото море.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_10.html
And Yet I am here ...And yet (yes!) I exist ...
I ain't probably here , I'm ... not even real
maybe somebody simply figure me out
beside the shore in calm violet evenings
turning the pages of my thoughts with no sound
He is giving me names - so soft and so tender
He's creating me all - untouched with much grace
The one and only I am in this Universe bending
while he's drawing my eyes - as endless as space
He's falling in love with me - so naive , like a child
and he doesn't notice that in fact I'm not real
because all my whispers are real and mild
as well as my hair and lips ... that can feel
I caressed him with my palms - and... it was real
Although I don't know if I live or exist
but even if I am a dream ... I can feel
I've a shoulder to lie on ,by sea-love I've been kissed
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И все пак, има ме...
Аз сигурно не съм наистина,
а някой ме измисля
във виолетовите вечери покрай брега.
Разлиства плахо мислите ми,
като приказка,
и ме кръщава с нежни имена.
Създава ме такава, недокосната,
една-единствена във цялата Вселена.
Рисува ми очи - безкрайни космоси
и по детински ще се влюби в мене.
Дори не забелязва, че не съм наистина.
Понеже шепотът ми е съвсем реален.
И устните ми. Също и косите ми.
И дланите, с които го погалих...
А аз съвсем не знам,
дали ме има.
Но даже и да съм измислица, ще е добре,
щом има рамо, на което да заспивам
и обич, колкото море.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_10.html
And Yet I am here ...And yet (yes!) I exist ...
I ain't probably here , I'm ... not even real
maybe somebody simply figure me out
beside the shore in calm violet evenings
turning the pages of my thoughts with no sound
He is giving me names - so soft and so tender
He's creating me all - untouched with much grace
The one and only I am in this Universe bending
while he's drawing my eyes - as endless as space
He's falling in love with me - so naive , like a child
and he doesn't notice that in fact I'm not real
because all my whispers are real and mild
as well as my hair and lips ... that can feel
I caressed him with my palms - and... it was real
Although I don't know if I live or exist
but even if I am a dream ... I can feel
I've a shoulder to lie on ,by sea-love I've been kissed
===========================
английски превод yanbibiyan
Усещане, което няма име
01-11-2018 05:27
Усещане, което няма име
И ето пак - една от тези нощи,
в които съм щастлива безпричинно.
Луната се люлее върху облак
и гъделичка със лъчи комините.
Балконът ми е лодка във небето.
Звездите - до една - Полярни.
Под мене клоните шумят като морета
и сигурно рисуват листопади.
Такова ми е есенно и пълнолунно,
че чак забравям, че съм на Земята.
Понеже няма кой да ме целуне,
усмихвам се, и ставам вятър...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_600.html
A feeling without a name
And here again -It's one of those Nights
when I am so happy without a reason
The Moon's swinging gently on a cloud pure white
and tickles with rays the chimneys in season
My balcony's a small boat in the sky
and all the stars - North, and not only one
the branches beneath whisper sea-like and chime
and maybe they draw when leaves fall ...under Sun
It is ... autumn-like and I'm sensing Full Moon
and I almost forget I am here, on Earth
because there's no one to kiss me ( maybe soon )
I smile and I turn into wind ... ( it is worth) ..... ..:)
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Усещане, което няма име
И ето пак - една от тези нощи,
в които съм щастлива безпричинно.
Луната се люлее върху облак
и гъделичка със лъчи комините.
Балконът ми е лодка във небето.
Звездите - до една - Полярни.
Под мене клоните шумят като морета
и сигурно рисуват листопади.
Такова ми е есенно и пълнолунно,
че чак забравям, че съм на Земята.
Понеже няма кой да ме целуне,
усмихвам се, и ставам вятър...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_600.html
A feeling without a name
And here again -It's one of those Nights
when I am so happy without a reason
The Moon's swinging gently on a cloud pure white
and tickles with rays the chimneys in season
My balcony's a small boat in the sky
and all the stars - North, and not only one
the branches beneath whisper sea-like and chime
and maybe they draw when leaves fall ...under Sun
It is ... autumn-like and I'm sensing Full Moon
and I almost forget I am here, on Earth
because there's no one to kiss me ( maybe soon )
I smile and I turn into wind ... ( it is worth) ..... ..:)
===========================
английски превод yanbibiyan
Ако има и други животи...
01-11-2018 05:25
Ако има и други животи...
Откакто съм русалка, той - кентавър,
пътеките ни все не се пресичат.
Това е жалко...Толкова е жалко,
защото аз безумно го обичам.
Когато стана вишна, ще е друго.
Той ще се влюби в мен. Напролет.
И ще е влюбен много, много дълго.
Чак до върха на новите си клони.
Но ако той реши да е човек, е тъжно.
Човек ... едва ли ще ме заобича.
Защото - няма да се лъжем -
русалките не стават на момичета.
Русалките от нелюбов се стапят
и стават само пяна по вълните.
Над тях звездите много тъжно капят.
И някой ги разказва в приказки.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_08.html
If this life is not the only one ...
Since I became a mermaid, and He - a centaur
our roads just can't cross in the distance
and It's a pity , it's so pity and .. even .more
cos' I love Him truly until resistance
It will be so much different when morello-cherry I am
He will fall in love with me - when outside is spring
and he will love me for all times -no matter when
and his love to the top of his branches he'll bring
But it's gonna be sad , if he wants to be human
Because as a man , he will hardly love me
because it is time to disperse all the rumours
that say : "all mermaids become girls there to be"
Cos' mermaids just melt when they feel unloved
and they simply turn into light white sea foam
and above them the stars - fall from the Sky-glove
Someone 's telling about them in tales while at home ...
Someone 's telling about them in tales from their home ...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Ако има и други животи...
Откакто съм русалка, той - кентавър,
пътеките ни все не се пресичат.
Това е жалко...Толкова е жалко,
защото аз безумно го обичам.
Когато стана вишна, ще е друго.
Той ще се влюби в мен. Напролет.
И ще е влюбен много, много дълго.
Чак до върха на новите си клони.
Но ако той реши да е човек, е тъжно.
Човек ... едва ли ще ме заобича.
Защото - няма да се лъжем -
русалките не стават на момичета.
Русалките от нелюбов се стапят
и стават само пяна по вълните.
Над тях звездите много тъжно капят.
И някой ги разказва в приказки.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_08.html
If this life is not the only one ...
Since I became a mermaid, and He - a centaur
our roads just can't cross in the distance
and It's a pity , it's so pity and .. even .more
cos' I love Him truly until resistance
It will be so much different when morello-cherry I am
He will fall in love with me - when outside is spring
and he will love me for all times -no matter when
and his love to the top of his branches he'll bring
But it's gonna be sad , if he wants to be human
Because as a man , he will hardly love me
because it is time to disperse all the rumours
that say : "all mermaids become girls there to be"
Cos' mermaids just melt when they feel unloved
and they simply turn into light white sea foam
and above them the stars - fall from the Sky-glove
Someone 's telling about them in tales while at home ...
Someone 's telling about them in tales from their home ...
===========================
английски превод yanbibiyan
Пианистката, която прави мост през времето
01-11-2018 05:22
Пианистката, която прави мост през времето
Отдавна не е ставало дума за хората зад прозорците...А това е лошо.
Добре, че днес минах по улицата на Пианистката, та се сетих да разкажа за нея.
Тя живее зад един френски прозорец с бели тюлени завеси, които стигат чак до пода и когато времето е хубаво, оставя едното му крило отворено.
А можете да си представите колко щастлив се чувства вятърът от това. Издува тъничкото перде и се промъква тихомълком в стаята, завърта се около китайската ваза в ъгъла и се подпира на пианото да послуша...
Днес направо му завидях.
Къщата на Пианистката се намира на една от онези улички, по които човек минава два или три пъти в живота си, но никога не може да забрави. Те са покрити с павета, между които са поникнали тревички, а тротоарите им са с разкривени и напукани плочки, надигнати от коренищата на дърветата. Но това не пречи на никого, понеже никой не ги използва за да паркира там колата си.
А самите дървета дружелюбно махат с листа и току отронват някое, колкото да закичат косите ми. Покрай тротоарите са наредени огради с наполовина тухлени или каменни зидове и наполовина - ажурни парапети от ковано желязо с красиви орнаменти. Като надникна зад тях, виждам дворове с бели плочници, по които слънцето обича да се изляга и да мърка с гласовете на всички котки. А самите котки се чувстват пълноправни господари не само на плочките и слънцето, а и на градините, обрамчени с чемшири, и на хризантемите, и на бръшляните, оплели стените на сънливите къщи.
Точно така изглежда и къщата на Пианистката. Тя има широка веранда с няколко стъпала и прекрасни френски прозорци, през които може да се влезе направо в гостната. Там има един стар дъбов бюфет, в който има едно шише ликьор от вишни, кутия шоколадови бонбони, които са били любимите ми, когато съм била на 5, а днес вече не помня, че са съществували, малки стъклени чинийки за сладко, пакет салфетки и нещо, което Пианистката нарича кафе, но аз знам от баба, че е смес от ръж и леблебия. И си мисля, че би било прекрасно да прекарам следобеда си с чаша от тази напитка и музиката на Пианистката. Обаче понеже никой не излиза да ме покани, аз продължавам по улицата, над която се носят шепа слънчеви лъчи, някакъв аромат на есен и звуците на пианото. И въобще не ми е странно, че до там, до където се простира мелодията, фасадите на всички сгради изглеждат като чисто новички, няма ги петната от влага и островчетата мъх, паветата и плочките са подредени в равни редове и се разхождат хора...Мъже с папионки, пенснета и джобни часовници, госпожици с дълги двуредни гердани и чадъри за слънце и деца, които търкалят обръчи с пръчка... Дори самата аз изглеждам различно - роклята ми е дълга и кремава, на ситни червени цветчета, косата ми е овладяна в някаква кротка прическа и чак ми иде да пърхам с мигли.
Но когато прекрачвам прага на музиката, всичко става отново същото - и дънките ми, и къщите с изронена мазилка, и прегръбените тротоари...
Не знам магия ли е...Но има един остров във времето и пространството, на една улица, край една къща, от чийто прозорец извира музика като вълшебство...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_3914.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Пианистката, която прави мост през времето
Отдавна не е ставало дума за хората зад прозорците...А това е лошо.
Добре, че днес минах по улицата на Пианистката, та се сетих да разкажа за нея.
Тя живее зад един френски прозорец с бели тюлени завеси, които стигат чак до пода и когато времето е хубаво, оставя едното му крило отворено.
А можете да си представите колко щастлив се чувства вятърът от това. Издува тъничкото перде и се промъква тихомълком в стаята, завърта се около китайската ваза в ъгъла и се подпира на пианото да послуша...
Днес направо му завидях.
Къщата на Пианистката се намира на една от онези улички, по които човек минава два или три пъти в живота си, но никога не може да забрави. Те са покрити с павета, между които са поникнали тревички, а тротоарите им са с разкривени и напукани плочки, надигнати от коренищата на дърветата. Но това не пречи на никого, понеже никой не ги използва за да паркира там колата си.
А самите дървета дружелюбно махат с листа и току отронват някое, колкото да закичат косите ми. Покрай тротоарите са наредени огради с наполовина тухлени или каменни зидове и наполовина - ажурни парапети от ковано желязо с красиви орнаменти. Като надникна зад тях, виждам дворове с бели плочници, по които слънцето обича да се изляга и да мърка с гласовете на всички котки. А самите котки се чувстват пълноправни господари не само на плочките и слънцето, а и на градините, обрамчени с чемшири, и на хризантемите, и на бръшляните, оплели стените на сънливите къщи.
Точно така изглежда и къщата на Пианистката. Тя има широка веранда с няколко стъпала и прекрасни френски прозорци, през които може да се влезе направо в гостната. Там има един стар дъбов бюфет, в който има едно шише ликьор от вишни, кутия шоколадови бонбони, които са били любимите ми, когато съм била на 5, а днес вече не помня, че са съществували, малки стъклени чинийки за сладко, пакет салфетки и нещо, което Пианистката нарича кафе, но аз знам от баба, че е смес от ръж и леблебия. И си мисля, че би било прекрасно да прекарам следобеда си с чаша от тази напитка и музиката на Пианистката. Обаче понеже никой не излиза да ме покани, аз продължавам по улицата, над която се носят шепа слънчеви лъчи, някакъв аромат на есен и звуците на пианото. И въобще не ми е странно, че до там, до където се простира мелодията, фасадите на всички сгради изглеждат като чисто новички, няма ги петната от влага и островчетата мъх, паветата и плочките са подредени в равни редове и се разхождат хора...Мъже с папионки, пенснета и джобни часовници, госпожици с дълги двуредни гердани и чадъри за слънце и деца, които търкалят обръчи с пръчка... Дори самата аз изглеждам различно - роклята ми е дълга и кремава, на ситни червени цветчета, косата ми е овладяна в някаква кротка прическа и чак ми иде да пърхам с мигли.
Но когато прекрачвам прага на музиката, всичко става отново същото - и дънките ми, и къщите с изронена мазилка, и прегръбените тротоари...
Не знам магия ли е...Но има един остров във времето и пространството, на една улица, край една къща, от чийто прозорец извира музика като вълшебство...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_3914.html
===========================
Когато чувам тишината...
01-11-2018 05:20
Когато чувам тишината...
Звукът на нощите е толкова зелен,
дори сега, когато става есен...
Звукът на нощите е вятър, и море,
и шепот на вълшебници в небето.
Звукът на нощите е стъпки по паважа,
и листопад, и пръски лунен смях.
И също сепнат вик на буден гларус,
и светофар, и стръкче от звезда.
Звукът на нощите е корабна сирена
и глас на котка, и щурче.
Звукът на нощите е страшно много в мене.
И през октомври е особено зелен...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_07.html
When I hear the silence ...
The sound of the nights is so very green
although it is autumn already out
this sound of the nights and wind in between
and whispers of fairies (in Sky No one shouts).
The sound of the nights is a step on the sidewalk
falling of leaves and splashes of laughter
a startling squeak of a gull - (He can't talk)
traffic lights and a star blade grown thereafter.
The sound of the nights is also a foghorn
a purr of a cat and soft tune of a cricket
The sound of the nights is in myself alone
and in October it's green, (and not at all wicked)....
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Когато чувам тишината...
Звукът на нощите е толкова зелен,
дори сега, когато става есен...
Звукът на нощите е вятър, и море,
и шепот на вълшебници в небето.
Звукът на нощите е стъпки по паважа,
и листопад, и пръски лунен смях.
И също сепнат вик на буден гларус,
и светофар, и стръкче от звезда.
Звукът на нощите е корабна сирена
и глас на котка, и щурче.
Звукът на нощите е страшно много в мене.
И през октомври е особено зелен...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_07.html
When I hear the silence ...
The sound of the nights is so very green
although it is autumn already out
this sound of the nights and wind in between
and whispers of fairies (in Sky No one shouts).
The sound of the nights is a step on the sidewalk
falling of leaves and splashes of laughter
a startling squeak of a gull - (He can't talk)
traffic lights and a star blade grown thereafter.
The sound of the nights is also a foghorn
a purr of a cat and soft tune of a cricket
The sound of the nights is in myself alone
and in October it's green, (and not at all wicked)....
===========================
английски превод yanbibiyan
Едно различно разстояние
01-11-2018 05:18
Едно различно разстояние
Не ме намираш...Може би защото,
живея някъде ужасно надалеч.
От другата страна на този облак,
заседнал тъжно в твоето небе.
Градчето ми е много, много малко.
Три къщи само и безброй луни.
Живея с еднорог и две русалки,
и няколко отколешни мечти.
Тук всичко ти изглежда нереално-
една бродерия със нишки от слънца
по тънкото платно на онзи залез,
след който не започва вечерта.
И нямам нищо ... само бели листи,
върху които ти рисувам слънчоглед.
Не ме намираш...А пък аз съм близко-
на педя обич само съм от теб.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_05.html
A different distance
You cannot find me , probably because
I'm living somewhere - far and away
on the other side of the cloud made of gauze
that has stuck very sadly in your sky with no pray
My town is in fact so very little -
only three houses and innumerate Moons
I live with a unicorn and two mermaids (so brittle )
with several dreams floating above Lagoon
And everything here seems very unreal
a strange embroidery with threads of small suns
on the thin canvas where the sun sets its wheel
after the moment when evening ...can't dance :-)
And I have Nothing ... only white sheets of paper
on which I'm drawing sunflowers to you
You cannot find me , though near my shape is
on a span - very near and so far from you...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Едно различно разстояние
Не ме намираш...Може би защото,
живея някъде ужасно надалеч.
От другата страна на този облак,
заседнал тъжно в твоето небе.
Градчето ми е много, много малко.
Три къщи само и безброй луни.
Живея с еднорог и две русалки,
и няколко отколешни мечти.
Тук всичко ти изглежда нереално-
една бродерия със нишки от слънца
по тънкото платно на онзи залез,
след който не започва вечерта.
И нямам нищо ... само бели листи,
върху които ти рисувам слънчоглед.
Не ме намираш...А пък аз съм близко-
на педя обич само съм от теб.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_05.html
A different distance
You cannot find me , probably because
I'm living somewhere - far and away
on the other side of the cloud made of gauze
that has stuck very sadly in your sky with no pray
My town is in fact so very little -
only three houses and innumerate Moons
I live with a unicorn and two mermaids (so brittle )
with several dreams floating above Lagoon
And everything here seems very unreal
a strange embroidery with threads of small suns
on the thin canvas where the sun sets its wheel
after the moment when evening ...can't dance :-)
And I have Nothing ... only white sheets of paper
on which I'm drawing sunflowers to you
You cannot find me , though near my shape is
on a span - very near and so far from you...
===========================
английски превод yanbibiyan
Един почти завършен пейзаж...
01-11-2018 05:14
Един почти завършен пейзаж...
Балетните пантофки на Нощта
танцуват по опънатите жици.
По покривите уморено спят
антени, ветропоказатели и птици.
Един оркестър от безброй звезди
почти безшумно свири сонатина.
А Вятърът приглася и шепти,
минавайки на пръсти над комините.
Един внезапно нежен син неон
забравя, че е сложен за реклама.
И пръска малки снопчета сребро
по сивите ръце на тротоарите.
А облаците стават на коне.
Луната е далечна и голяма.
Докосвам с устни близкото небе.
Целувам го, защото теб те няма.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_02.html
A landscape that is almost complete
The dancing slippers of the Night-cavatina
are moving gently on wires - stretched out
on the roofs weather-cocks , birds and antennas
are sleeping tiredly ...without a sound
An enormous orchestra made of billion stars
is playing very silently a small sonatina
the wind is whispering there at last
passing on tip-toes by the chimneys-arena
A sudden and tender blue neon light
forgets for a while that it cannot talk :-))
it is spreading small rays of silver , so bright
on the dark grayish hands of the sidewalks.
And all the clouds turn into white horses
the Moon is so far , so huge and so round
I'm touching with my lips the sky that is crossing
my way because...because you aren't around ...
===========================
английски превод yanbibiyan
richard clayderman - Poetic Sonatina
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Един почти завършен пейзаж...
Балетните пантофки на Нощта
танцуват по опънатите жици.
По покривите уморено спят
антени, ветропоказатели и птици.
Един оркестър от безброй звезди
почти безшумно свири сонатина.
А Вятърът приглася и шепти,
минавайки на пръсти над комините.
Един внезапно нежен син неон
забравя, че е сложен за реклама.
И пръска малки снопчета сребро
по сивите ръце на тротоарите.
А облаците стават на коне.
Луната е далечна и голяма.
Докосвам с устни близкото небе.
Целувам го, защото теб те няма.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post_02.html
A landscape that is almost complete
The dancing slippers of the Night-cavatina
are moving gently on wires - stretched out
on the roofs weather-cocks , birds and antennas
are sleeping tiredly ...without a sound
An enormous orchestra made of billion stars
is playing very silently a small sonatina
the wind is whispering there at last
passing on tip-toes by the chimneys-arena
A sudden and tender blue neon light
forgets for a while that it cannot talk :-))
it is spreading small rays of silver , so bright
on the dark grayish hands of the sidewalks.
And all the clouds turn into white horses
the Moon is so far , so huge and so round
I'm touching with my lips the sky that is crossing
my way because...because you aren't around ...
===========================
английски превод yanbibiyan
richard clayderman - Poetic Sonatina
...със себе си..
01-11-2018 05:09
...със себе си...
/Може би подходящата дума е 'вглъбена', но не ми харесва. 'Себедостатъчност' пък граничи с егоизъм./
Свърших всичките думи за скитници.
И ми липсват две глътки време.
Във небето ми изтокът буди
едно есенно слънцестоене.
И ми става неясно щастливо...
Някак смътно усещам причината.
Или май няма причина.
Има само гнезда над комините.
Има само лунички по вятъра,
дето нощем наричам звезди.
А под жълтите мигли на Лятото
една Есен се сгушва и спи.
Днес следобедът дълго ме гали
и в ръцете му тихо замирам,
като някакво синьо дихание
над зелените още баири...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post.html
...with myself only ...
(maybe the word that is more appropriate is
"concentrated" or"wrapped in thoughts",
but It doesn't appeal to me .
self-enough or selfish enough ...
is very close to egoism and ego-centrism
б.р.(бележка на редактора)
или по скоро б.пр.(бележка на преводача)
(нe гарантирам за думите self-enough
и selfish enough , но някакси се вързаха )
I ran out of all words for strangers
and I feel the lack of two small sips of Time
In the Sky my East are simply awaking
quite uncommon sunshine stay on its line
And I feel very happy ...in fact for no reason
and the reason is felt somehow deep in me
or I don't know if there is at all any reason
there are only some nests above the chimneys
There are only freckles when the wind flashes
and at Night I am simply calling them stars
under the yellow bright Summer lashes
an early Fall goes to sleep in the grass
The afternoon today was caressing me long
I am fading so quietly into his arms
as some kind of a blue breath, an echo of song
above the green hills that still have their charm...
===================================
here and there you can see all the hues of green
and red , and yellow and brown ....
so many colors.... :-)
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
...със себе си...
/Може би подходящата дума е 'вглъбена', но не ми харесва. 'Себедостатъчност' пък граничи с егоизъм./
Свърших всичките думи за скитници.
И ми липсват две глътки време.
Във небето ми изтокът буди
едно есенно слънцестоене.
И ми става неясно щастливо...
Някак смътно усещам причината.
Или май няма причина.
Има само гнезда над комините.
Има само лунички по вятъра,
дето нощем наричам звезди.
А под жълтите мигли на Лятото
една Есен се сгушва и спи.
Днес следобедът дълго ме гали
и в ръцете му тихо замирам,
като някакво синьо дихание
над зелените още баири...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/10/blog-post.html
...with myself only ...
(maybe the word that is more appropriate is
"concentrated" or"wrapped in thoughts",
but It doesn't appeal to me .
self-enough or selfish enough ...
is very close to egoism and ego-centrism
б.р.(бележка на редактора)
или по скоро б.пр.(бележка на преводача)
(нe гарантирам за думите self-enough
и selfish enough , но някакси се вързаха )
I ran out of all words for strangers
and I feel the lack of two small sips of Time
In the Sky my East are simply awaking
quite uncommon sunshine stay on its line
And I feel very happy ...in fact for no reason
and the reason is felt somehow deep in me
or I don't know if there is at all any reason
there are only some nests above the chimneys
There are only freckles when the wind flashes
and at Night I am simply calling them stars
under the yellow bright Summer lashes
an early Fall goes to sleep in the grass
The afternoon today was caressing me long
I am fading so quietly into his arms
as some kind of a blue breath, an echo of song
above the green hills that still have their charm...
===================================
here and there you can see all the hues of green
and red , and yellow and brown ....
so many colors.... :-)
===========================
английски превод yanbibiyan
Слънчево, с превалявания...
01-11-2018 05:06
Слънчево, с превалявания...
Понякога, когато завали,
горите в мене стават много тъмни.
И тъничките борови игли
пробождат дланите ми до разсъмване.
Тогава ставам диря на сърна,
която си изгубил от очите си.
Понеже ти не плачеш, затова
очите ти се пълнят със мъниста.
Понеже аз потъвам в плюшен мъх,
посоките ми свършват много рано.
Дъждът е някакъв вълшебен дух
и цяла нощ в гората ще остане.
Сега не казвай "Днеска не вали"...
Ти няма как да видиш вътре в мене.
Пороите ми стават на реки,
но Слънцето е огненочервено.
Недей да търсиш нищо в този стих.
/Банално е да мислиш, че сравнявам
дъжда със някакви изплакани сълзи
и с някаква непоносима драма./
Не...Всъщност, просто заваля...
/Изглежда пролетта ми се завръща./
И аз се скитам боса под дъжда,
а иначе...а иначе съм същата...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_29.html
Sunny with rain showers
Sometimes when the raindrops are dipping
the forests in me become very dark
the small fur needles are sharply pricking
my palms till the morning comes with a lark
Then I become a small trace of a deer
that you have simply lost of your sight
because you don't know when crying appears
your eyes become full of beads in the night
Because now I sank in tender moss - plush
all my directions finish not before long
the rain is in fact a spirit that wash
it stays in the Night in the woods (like a song)
Now do not say : "Today the rain is coming"
you cannot see what's hidden into me
my torrents or rain in big rivers are flooding
but in spite of that the Sun's red and shines free
Do not seek something into these lines
(it would be banal if you think I compare
the rain with the tears falling into disguise
or with some kind of a drama or dark despair )
It isn't ..In fact... it is just a rain
(it seems that my spring is coming back)
and I walk barefooted along this lane
but I am the same (..it's only You that I lack )
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Слънчево, с превалявания...
Понякога, когато завали,
горите в мене стават много тъмни.
И тъничките борови игли
пробождат дланите ми до разсъмване.
Тогава ставам диря на сърна,
която си изгубил от очите си.
Понеже ти не плачеш, затова
очите ти се пълнят със мъниста.
Понеже аз потъвам в плюшен мъх,
посоките ми свършват много рано.
Дъждът е някакъв вълшебен дух
и цяла нощ в гората ще остане.
Сега не казвай "Днеска не вали"...
Ти няма как да видиш вътре в мене.
Пороите ми стават на реки,
но Слънцето е огненочервено.
Недей да търсиш нищо в този стих.
/Банално е да мислиш, че сравнявам
дъжда със някакви изплакани сълзи
и с някаква непоносима драма./
Не...Всъщност, просто заваля...
/Изглежда пролетта ми се завръща./
И аз се скитам боса под дъжда,
а иначе...а иначе съм същата...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_29.html
Sunny with rain showers
Sometimes when the raindrops are dipping
the forests in me become very dark
the small fur needles are sharply pricking
my palms till the morning comes with a lark
Then I become a small trace of a deer
that you have simply lost of your sight
because you don't know when crying appears
your eyes become full of beads in the night
Because now I sank in tender moss - plush
all my directions finish not before long
the rain is in fact a spirit that wash
it stays in the Night in the woods (like a song)
Now do not say : "Today the rain is coming"
you cannot see what's hidden into me
my torrents or rain in big rivers are flooding
but in spite of that the Sun's red and shines free
Do not seek something into these lines
(it would be banal if you think I compare
the rain with the tears falling into disguise
or with some kind of a drama or dark despair )
It isn't ..In fact... it is just a rain
(it seems that my spring is coming back)
and I walk barefooted along this lane
but I am the same (..it's only You that I lack )
===========================
английски превод yanbibiyan
И ти го знаеш...
01-11-2018 05:01
И ти го знаеш...
Само вятър струи между клоните.
А в небето - полулуна.
Отлетели са всички кораби,
натоварени с тишина.
Мойте мисли са водни кончета
и кръжат над едно море
от дълбоки, дълбоки обичи.
А е плитко. До коленé.
И очите ми търсят острова
със един омагьосан фар.
Над смълчаните нощни покриви
се откъсва една звезда.
Тя навярно е предсказание -
теб те има извън моя сън.
През един милион разстояния
аз съм твоя.
Твоя ще съм...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_28.html
And You know it ...
It's only the wind that goes through the branches
and up in the sky - the Half yellow Moon
and all the ships have taken their chances
to launch far away boarding silence and soon ....
All of my thoughts are like dragon - flies
spinning around a calm and blue sea
that has been made and true loving signs
though it is so shallow - reaching hardly the knees
And my eyes are seeking the most wanted island
that still has the magical light house -always lit
above the night roofs , burred in silence
a star's falling down ... twinkling with its last bit
Perhaps this is a strange kind of prophecy-
you exist, out of my dream ... simply because
through so many distances and at light velocity
I am yours (I'm repeating it ) forever, I'm yours ....
====================
+ извинение за
"украските" на английски ,
надявам се да не
засенчат или потъмнят
оригинала ...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И ти го знаеш...
Само вятър струи между клоните.
А в небето - полулуна.
Отлетели са всички кораби,
натоварени с тишина.
Мойте мисли са водни кончета
и кръжат над едно море
от дълбоки, дълбоки обичи.
А е плитко. До коленé.
И очите ми търсят острова
със един омагьосан фар.
Над смълчаните нощни покриви
се откъсва една звезда.
Тя навярно е предсказание -
теб те има извън моя сън.
През един милион разстояния
аз съм твоя.
Твоя ще съм...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_28.html
And You know it ...
It's only the wind that goes through the branches
and up in the sky - the Half yellow Moon
and all the ships have taken their chances
to launch far away boarding silence and soon ....
All of my thoughts are like dragon - flies
spinning around a calm and blue sea
that has been made and true loving signs
though it is so shallow - reaching hardly the knees
And my eyes are seeking the most wanted island
that still has the magical light house -always lit
above the night roofs , burred in silence
a star's falling down ... twinkling with its last bit
Perhaps this is a strange kind of prophecy-
you exist, out of my dream ... simply because
through so many distances and at light velocity
I am yours (I'm repeating it ) forever, I'm yours ....
====================
+ извинение за
"украските" на английски ,
надявам се да не
засенчат или потъмнят
оригинала ...
===========================
английски превод yanbibiyan
Приказка без цел и посока... и подарък за Емо :)
01-11-2018 04:58
Приказка без цел и посока...
и подарък за Емо :)
Не знам дали сте виждали моята къща. Но няма начин да не сте. Тя се намира във вашия град, точно в сърцето му, на онази, малката уличка с паветата и с дърветата с огромни корони, точно на първата пресечка в ляво от залеза.
Нарочно си я избрах там, защото когато Слънцето ляга зад покривите на отсрещните сгради, съвсем, съвсем последният му лъч винаги се закача за комина на голямата къща, която е точно срещу моята и остава да свети още цели петнайсет секунди след работното си време, точно в прозореца на дневната ми.
Хех, 15 секунди...ще кажете вие с насмешка.
Но ето тук грешите.
Петнайсет секунди залез в повече са ужасно дълго време, през което се случват ужасно много неща.
Всъщност, не чак толкова много, така като се замисля.
Просто ми идват гости. Идват, пият с мен по чаша чай или какао,разказват ми по нещо и си тръгват. Хващат се за Последния Слънчев Лъч и изчезват незнайно къде. Те си знаят, тоест, само аз не знам. Чудите се какви гости...Ами - различни. Понякога човеци, друг път не съвсем...
Понякога идва онази възрастна жена, която продава цветя на ъгъла между две недели. Идва с кофата, в която са потопени хиляда хиляди нарциси и в стаята става толкова жълто, колкото никога не е било. Тя ми разказва за едни далечни нощи, пълни с фокстрот и един мъж...Един единствен, но най-прекрасния...Въздиша тихо, а очите и гледат някъде над облаците и тя танцува ли, танцува назад през времето.
Друг път идва един бял вълк. Всъщност, не съм бял, ми казва. Съвсем нормален съм. Само че, нали знаеш, брашното, седемте козлета...И ми казва - имаш ли ябълки? Аз имам. Писнало му е на него от тази приказка, но си я обича. Все с камъни в стомаха
се оказва. И гладен, гладен... Не искам да ям козлетата, казва. Аз толкова време живея с тях в една приказка, че като деца са ми станали. Бели си бавно ябълката и продължава: Онзи, малкият, дето се крие в часовника...много ме обича, да знаеш. Онзи ден, в една пролука между две разказвания на приказката, реши че е крайно време да се промени нещо, та да спрат да ме хвърлят в кладенеца. И реши да го зазида. Да, ама така няма да има приказка с щастлив край. А аз не искам такива приказки. За това ще лежа в кладенеца по 300 пъти на ден, или по толкова, по колкото майките и татковците решат да разкажат нашата приказка на децата си, а понякога ще идвам при теб, ако имаш ябълки...И очите му едни такива добри, добри...почти като на дядо ми...
Вчера дойде една костенурка. Не била от никоя приказка. Просто така. Да, ама била братовчедка на Тортила и познавала Буратино. Обаче нямала златно ключе. Аз я успокоявам, че не на всички са им нужни златни ключета и подарявам едно стъклено топче.
А веднъж беше дошла Герда. И като се почна - съвсем по женски - Кай това, Кай онова...уж изпаднало леденото кристалче от окото му, ама не съвсем. Все Снежната Кралица му била в мислите. Мъже, какво да ги правиш, въздъхва тя и отива да полива розите.
Един път пък, дойде някакъв господин. Объркал се бил. Не знаел как е попаднал в къщата ми. Пълен киселяк. Чиновник с язва. Твърдеше, че никога не е бил дете и не е носил къси панталони. Попита къде е вратата. Аз му казах, че врата няма. Трябва да си тръгне с Последния Слънчев Лъч. Ама до тогава има цели петнайсет секунди, през които можем да изпием по чаша ментов чай. Той мърмори недоволно, но все пак сяда на креслото до масичката и се навежда да вземе чашата си. А в чая се отразява лицето му.
На деветгодишно момче, чието хвърчило се е заплело в клоните на една акация. Киселякът се вцепенява, после чертите му бавно се отпускат и той се разплаква. Не бой се, му казвам. Ще ти дам моето хвърчило. После той държи в едната си ръка връвчицата на хвърчилото, а в другата- слънчевия лъч и изчезва незнайно къде. Но аз и от тук го виждам как се усмихва.
Понякога и на мен ми се иска да се хвана за Последния Слънчев Лъч. Ако някой ден изчезна, да знаете, че съм го направила.
А вие наминавайте през къщата ми. За да има кой да посреща гостите.
Чаят е в шкафа над микровълновата печка. И какаото също. Там има и захар и мед. А млякото е в хладилника.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_5449.html
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Приказка без цел и посока...
и подарък за Емо :)
Не знам дали сте виждали моята къща. Но няма начин да не сте. Тя се намира във вашия град, точно в сърцето му, на онази, малката уличка с паветата и с дърветата с огромни корони, точно на първата пресечка в ляво от залеза.
Нарочно си я избрах там, защото когато Слънцето ляга зад покривите на отсрещните сгради, съвсем, съвсем последният му лъч винаги се закача за комина на голямата къща, която е точно срещу моята и остава да свети още цели петнайсет секунди след работното си време, точно в прозореца на дневната ми.
Хех, 15 секунди...ще кажете вие с насмешка.
Но ето тук грешите.
Петнайсет секунди залез в повече са ужасно дълго време, през което се случват ужасно много неща.
Всъщност, не чак толкова много, така като се замисля.
Просто ми идват гости. Идват, пият с мен по чаша чай или какао,разказват ми по нещо и си тръгват. Хващат се за Последния Слънчев Лъч и изчезват незнайно къде. Те си знаят, тоест, само аз не знам. Чудите се какви гости...Ами - различни. Понякога човеци, друг път не съвсем...
Понякога идва онази възрастна жена, която продава цветя на ъгъла между две недели. Идва с кофата, в която са потопени хиляда хиляди нарциси и в стаята става толкова жълто, колкото никога не е било. Тя ми разказва за едни далечни нощи, пълни с фокстрот и един мъж...Един единствен, но най-прекрасния...Въздиша тихо, а очите и гледат някъде над облаците и тя танцува ли, танцува назад през времето.
Друг път идва един бял вълк. Всъщност, не съм бял, ми казва. Съвсем нормален съм. Само че, нали знаеш, брашното, седемте козлета...И ми казва - имаш ли ябълки? Аз имам. Писнало му е на него от тази приказка, но си я обича. Все с камъни в стомаха
се оказва. И гладен, гладен... Не искам да ям козлетата, казва. Аз толкова време живея с тях в една приказка, че като деца са ми станали. Бели си бавно ябълката и продължава: Онзи, малкият, дето се крие в часовника...много ме обича, да знаеш. Онзи ден, в една пролука между две разказвания на приказката, реши че е крайно време да се промени нещо, та да спрат да ме хвърлят в кладенеца. И реши да го зазида. Да, ама така няма да има приказка с щастлив край. А аз не искам такива приказки. За това ще лежа в кладенеца по 300 пъти на ден, или по толкова, по колкото майките и татковците решат да разкажат нашата приказка на децата си, а понякога ще идвам при теб, ако имаш ябълки...И очите му едни такива добри, добри...почти като на дядо ми...
Вчера дойде една костенурка. Не била от никоя приказка. Просто така. Да, ама била братовчедка на Тортила и познавала Буратино. Обаче нямала златно ключе. Аз я успокоявам, че не на всички са им нужни златни ключета и подарявам едно стъклено топче.
А веднъж беше дошла Герда. И като се почна - съвсем по женски - Кай това, Кай онова...уж изпаднало леденото кристалче от окото му, ама не съвсем. Все Снежната Кралица му била в мислите. Мъже, какво да ги правиш, въздъхва тя и отива да полива розите.
Един път пък, дойде някакъв господин. Объркал се бил. Не знаел как е попаднал в къщата ми. Пълен киселяк. Чиновник с язва. Твърдеше, че никога не е бил дете и не е носил къси панталони. Попита къде е вратата. Аз му казах, че врата няма. Трябва да си тръгне с Последния Слънчев Лъч. Ама до тогава има цели петнайсет секунди, през които можем да изпием по чаша ментов чай. Той мърмори недоволно, но все пак сяда на креслото до масичката и се навежда да вземе чашата си. А в чая се отразява лицето му.
На деветгодишно момче, чието хвърчило се е заплело в клоните на една акация. Киселякът се вцепенява, после чертите му бавно се отпускат и той се разплаква. Не бой се, му казвам. Ще ти дам моето хвърчило. После той държи в едната си ръка връвчицата на хвърчилото, а в другата- слънчевия лъч и изчезва незнайно къде. Но аз и от тук го виждам как се усмихва.
Понякога и на мен ми се иска да се хвана за Последния Слънчев Лъч. Ако някой ден изчезна, да знаете, че съм го направила.
А вие наминавайте през къщата ми. За да има кой да посреща гостите.
Чаят е в шкафа над микровълновата печка. И какаото също. Там има и захар и мед. А млякото е в хладилника.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_5449.html
И тогава...
01-11-2018 04:56
И тогава...
Ще бъде нощ. Безсънна, като днешната.
И също като днешната - разнежена.
Аз ще съм най-красивата му грешка,
която е допускал от небрежност.
Но днес и аз, и той, не знаем...
Светът е пълен с много километри,
които образуват разстояния
между пресъхналите длани на ръцете ни.
А днес и аз, и той, не знаем още...
Но двамата безсънно се измисляме
в хиляда и една безкрайни нощи.
И някой ден ще се напишем в приказка...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_3223.html
And Then ...
It will be a Night - sleepless like this
it will be so tender - like a kiss, just like this
I will be his most pretty mistake
that his carelessness has ever made.
But today neither I nor He knows a thing
The world is so big, full of so many miles
that make the distances between our wings
between our dry palms and the roads that are lines
Today... neither he nor I knows for sure
but sleepless we are, we figure it as well
in a thousand and one endless nights pure
one day we shall write our love like a spell...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И тогава...
Ще бъде нощ. Безсънна, като днешната.
И също като днешната - разнежена.
Аз ще съм най-красивата му грешка,
която е допускал от небрежност.
Но днес и аз, и той, не знаем...
Светът е пълен с много километри,
които образуват разстояния
между пресъхналите длани на ръцете ни.
А днес и аз, и той, не знаем още...
Но двамата безсънно се измисляме
в хиляда и една безкрайни нощи.
И някой ден ще се напишем в приказка...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_3223.html
And Then ...
It will be a Night - sleepless like this
it will be so tender - like a kiss, just like this
I will be his most pretty mistake
that his carelessness has ever made.
But today neither I nor He knows a thing
The world is so big, full of so many miles
that make the distances between our wings
between our dry palms and the roads that are lines
Today... neither he nor I knows for sure
but sleepless we are, we figure it as well
in a thousand and one endless nights pure
one day we shall write our love like a spell...
===========================
английски превод yanbibiyan
6. /Вяра, Надежда, Любов - Декада седма на Декамерон на Лилит/
01-11-2018 04:54
6.
/Вяра, Надежда, Любов - Декада седма на Декамерон на Лилит/
-Надяваш ли се? - го попита.
-Не. Вярвам! - той и каза.
И лястовиците отлитнаха.
А маргаритите във вазата
отронваха листа и шепнеха:
"Обича ме, не ме обича..."
А пък Луната зад завесата
ужасно дълго се събличаше.
- Ти вярваш ли ми? - той попита.
- Обичам те. - му каза тя.
И после цяла нощ звездите
разказваха за любовта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/6.html
6.
(Faith , Hope and Love - 8th decade of Lilith's Decameron )
"Do you still hope ?" - She asked Him.
He answered :"No..But I believe"
the swallows flew away and left him
the daisies in the vase (as if bereaved )
undressed their leaves and started whispering:
"He loves me ...or ... He loves me not ..."
the Moon behind the curtains crispy
was slowly taking off - all that She's got
"Do you believe me?"- then He asked her
"I love You " - were the words she said
and all the night the stars above her
spoke about Love ...
....................things that No one have read
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
6.
/Вяра, Надежда, Любов - Декада седма на Декамерон на Лилит/
-Надяваш ли се? - го попита.
-Не. Вярвам! - той и каза.
И лястовиците отлитнаха.
А маргаритите във вазата
отронваха листа и шепнеха:
"Обича ме, не ме обича..."
А пък Луната зад завесата
ужасно дълго се събличаше.
- Ти вярваш ли ми? - той попита.
- Обичам те. - му каза тя.
И после цяла нощ звездите
разказваха за любовта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/6.html
6.
(Faith , Hope and Love - 8th decade of Lilith's Decameron )
"Do you still hope ?" - She asked Him.
He answered :"No..But I believe"
the swallows flew away and left him
the daisies in the vase (as if bereaved )
undressed their leaves and started whispering:
"He loves me ...or ... He loves me not ..."
the Moon behind the curtains crispy
was slowly taking off - all that She's got
"Do you believe me?"- then He asked her
"I love You " - were the words she said
and all the night the stars above her
spoke about Love ...
....................things that No one have read
===========================
английски превод yanbibiyan
2. НАЙ-ДЪЛГИЯТ ОТ ВСИЧКИТЕ СЕЗОНИ...
01-11-2018 04:51
2.
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ОТ ВСИЧКИТЕ СЕЗОНИ...
/Зима и лято, пролет и есен - сезони - Декада осма на Декамерон на Лилит/
Щипка канела в чашата ти с вино...
И после - дълга тишина.
Димът опъва струни над комините,
а покривите мъркат под снега.
Ти ме рисуваш с няколко снежинки.
...и после се стопявам в твойта длан.
Недей да пожелаваш да ме имаш.
Почакай ме поне до пролетта,
когато ще поникна със тревите,
ще нацъфтя с бадемов цвят.
Ще бъда някъде, из полета на птиците
и тихо ще шушукам със дъжда.
Тогава ме вземи. И ме целувай
чак докогато стана слънчоглед.
Докато стана лятна, като буря,
и се прелея във едно море.
А след това, ленива, като есен,
до тебе ще се сгуша да заспя.
Ти ме целувай, все така унесен
от сладкия ми гроздов аромат.
И сигурно, когато се събудим,
ще разберем, че вече сме едно...
Големи и красиви. Като чудо.
А в нас ... сезонът е Живот.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/2.html
2.
The longest season of all ...
(8th decade of Lilith's Decameron )
A pinch of Cinnamon in your glass of wine
and then the Silence -for so very long
smoke's stretching strings in perfect lines
and the roofs under snow ...murmur a song
You're drawing me with several snowflakes
then I am ... melting into your palm
But do not wish to have me , for God sake
wait until spring finally comes
Then I'll be growing with all the grass
and I will blossom in almond trees
it will be somewhere where birds pass
and where the rain falls and touches your knees
Then take me and kiss me for a very long time
until I become a big sunny flower
until my taste turns into summer wine
until as a storm I flow in the sea of blue colour
and afterwords , as lazy as autumn
I'll cuddle next to You and fall asleep
don't stop with your kisses , in reverie soften
by my sweet aroma of the grapes that I keep
And then, in the morning when we wake up
we'll understand that we are One ...
Grown up and Beautiful as wonder in a cup
the season in us will be Life - just begun ....
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
2.
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ОТ ВСИЧКИТЕ СЕЗОНИ...
/Зима и лято, пролет и есен - сезони - Декада осма на Декамерон на Лилит/
Щипка канела в чашата ти с вино...
И после - дълга тишина.
Димът опъва струни над комините,
а покривите мъркат под снега.
Ти ме рисуваш с няколко снежинки.
...и после се стопявам в твойта длан.
Недей да пожелаваш да ме имаш.
Почакай ме поне до пролетта,
когато ще поникна със тревите,
ще нацъфтя с бадемов цвят.
Ще бъда някъде, из полета на птиците
и тихо ще шушукам със дъжда.
Тогава ме вземи. И ме целувай
чак докогато стана слънчоглед.
Докато стана лятна, като буря,
и се прелея във едно море.
А след това, ленива, като есен,
до тебе ще се сгуша да заспя.
Ти ме целувай, все така унесен
от сладкия ми гроздов аромат.
И сигурно, когато се събудим,
ще разберем, че вече сме едно...
Големи и красиви. Като чудо.
А в нас ... сезонът е Живот.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/2.html
2.
The longest season of all ...
(8th decade of Lilith's Decameron )
A pinch of Cinnamon in your glass of wine
and then the Silence -for so very long
smoke's stretching strings in perfect lines
and the roofs under snow ...murmur a song
You're drawing me with several snowflakes
then I am ... melting into your palm
But do not wish to have me , for God sake
wait until spring finally comes
Then I'll be growing with all the grass
and I will blossom in almond trees
it will be somewhere where birds pass
and where the rain falls and touches your knees
Then take me and kiss me for a very long time
until I become a big sunny flower
until my taste turns into summer wine
until as a storm I flow in the sea of blue colour
and afterwords , as lazy as autumn
I'll cuddle next to You and fall asleep
don't stop with your kisses , in reverie soften
by my sweet aroma of the grapes that I keep
And then, in the morning when we wake up
we'll understand that we are One ...
Grown up and Beautiful as wonder in a cup
the season in us will be Life - just begun ....
===========================
английски превод yanbibiyan
По синята писта на следобеда...
01-11-2018 04:49
По синята писта на следобеда...
Шпалир от блóкове. И между тях - небе.
Прилича на пътека за отлитане.
Не се опитвай днеска да ме спреш.
И, всъщност, никога не се опитвай.
Сега съм Есен. Трябва ми простор
да нарисувам жълтите си мисли.
За тебе, върху кленово листо,
най-тихите си думи ще изпиша.
И някога, когато свърши есента,
аз кротко ще се сгуша в дланите ти.
Ще те обичам, както никой до сега.
...
И ще остана.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_24.html
On the blue track of the afternoon ...
Lanes of blocks - and between them - Blue sky
like a track to take off (before a fall)
don't try to stop me , don't ask even why
in fact never do that , never, and at all
Now I am Autumn.I need space and some room
to draw and paint my burning yellow thought
For you on a leaf - when the maple trees bloom
I'll be writing the most... silent words that I've got
And when the time comes ... and Autumn is over,
I will cuddle softly into your gentle palms,
And I will love you , like No one, (I'm sober)
....
There I'll stay and I will be calm ...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
По синята писта на следобеда...
Шпалир от блóкове. И между тях - небе.
Прилича на пътека за отлитане.
Не се опитвай днеска да ме спреш.
И, всъщност, никога не се опитвай.
Сега съм Есен. Трябва ми простор
да нарисувам жълтите си мисли.
За тебе, върху кленово листо,
най-тихите си думи ще изпиша.
И някога, когато свърши есента,
аз кротко ще се сгуша в дланите ти.
Ще те обичам, както никой до сега.
...
И ще остана.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_24.html
On the blue track of the afternoon ...
Lanes of blocks - and between them - Blue sky
like a track to take off (before a fall)
don't try to stop me , don't ask even why
in fact never do that , never, and at all
Now I am Autumn.I need space and some room
to draw and paint my burning yellow thought
For you on a leaf - when the maple trees bloom
I'll be writing the most... silent words that I've got
And when the time comes ... and Autumn is over,
I will cuddle softly into your gentle palms,
And I will love you , like No one, (I'm sober)
....
There I'll stay and I will be calm ...
===========================
английски превод yanbibiyan
И по-красива е нощта...
01-11-2018 04:46
И по-красива е нощта...
Понеже градът уморено заспива,
а вънка е есен, звезди и небе,
аз ставам направо ужасно щастлива.
И влюбена в теб. И влюбена в теб...
За малко забравям, че ти си далече,
затварям очи и те галя със длан.
Секундата става по-дълга от вечност,
Големият Свят - по-малко голям.
Над мен срамежливо премигват звездите-
разпръснати капчици бяло сребро.
Луната се скрива безмълвно в очите ми.
Навънка е есен, звезди и любов.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_22.html
And the Night is more beautiful ...
Because the town is tiredly sleeping
and outside is autumn, stars and blue sky
I am just happy, I hope I can keep it
and so much in love , with no reason why...
I forget for a while that you are away
I'm closing my eyes and my palms caress you
seconds are close to eternity in this way
Big World is much smaller when I'm thinking of You
The stars above me are twinkling shy -
they are like sprinkled silvery drops
The yellow Moon's hiding silently in my eyes
outside is autumn , stars , My Love - ...never stops...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И по-красива е нощта...
Понеже градът уморено заспива,
а вънка е есен, звезди и небе,
аз ставам направо ужасно щастлива.
И влюбена в теб. И влюбена в теб...
За малко забравям, че ти си далече,
затварям очи и те галя със длан.
Секундата става по-дълга от вечност,
Големият Свят - по-малко голям.
Над мен срамежливо премигват звездите-
разпръснати капчици бяло сребро.
Луната се скрива безмълвно в очите ми.
Навънка е есен, звезди и любов.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_22.html
And the Night is more beautiful ...
Because the town is tiredly sleeping
and outside is autumn, stars and blue sky
I am just happy, I hope I can keep it
and so much in love , with no reason why...
I forget for a while that you are away
I'm closing my eyes and my palms caress you
seconds are close to eternity in this way
Big World is much smaller when I'm thinking of You
The stars above me are twinkling shy -
they are like sprinkled silvery drops
The yellow Moon's hiding silently in my eyes
outside is autumn , stars , My Love - ...never stops...
===========================
английски превод yanbibiyan
Една недоразказана история
01-11-2018 04:43
Една недоразказана история
...а е страшно далеч.
Почти като в приказка -
през девет морета, в десето.
И в същото време
е дяволски истински.
Защото живее в сърцето ú.
Отрича принцесите.
/Това ú харесва,
откакто е сáмо момиче./
Със него е себе си.
Усмихва се лесно.
И някак по-лесно обича.
Не ú сваля звезди.
Оставя ги горе.
/Така са ú светли нощите./
И тя го целува
/макар и наум/.
И още, и още, и още...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_21.html
An unfinished story ...
..and It is so very far and away
like in a tale at the back of beyond
although it's so hard
at the same time it is real
as much as I say
because He lives
deep inside into her heart ...
He denies all the princess
(She really likes that)
since she has become
simply a girl
She feel herself wonderful
beside this Lad
she smiles very easily
and She Loves ..all the world
He does not promise her golden stars
he leaves them high ... up in the Sky
making night even brighter
She 's kissing him ...just in her mind
(as she ... really does )and more ...and still more...
as things continue .... go on ...Weither*
========================
*weither - (German) - нататък, напред ...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Една недоразказана история
...а е страшно далеч.
Почти като в приказка -
през девет морета, в десето.
И в същото време
е дяволски истински.
Защото живее в сърцето ú.
Отрича принцесите.
/Това ú харесва,
откакто е сáмо момиче./
Със него е себе си.
Усмихва се лесно.
И някак по-лесно обича.
Не ú сваля звезди.
Оставя ги горе.
/Така са ú светли нощите./
И тя го целува
/макар и наум/.
И още, и още, и още...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_21.html
An unfinished story ...
..and It is so very far and away
like in a tale at the back of beyond
although it's so hard
at the same time it is real
as much as I say
because He lives
deep inside into her heart ...
He denies all the princess
(She really likes that)
since she has become
simply a girl
She feel herself wonderful
beside this Lad
she smiles very easily
and She Loves ..all the world
He does not promise her golden stars
he leaves them high ... up in the Sky
making night even brighter
She 's kissing him ...just in her mind
(as she ... really does )and more ...and still more...
as things continue .... go on ...Weither*
========================
*weither - (German) - нататък, напред ...
===========================
английски превод yanbibiyan
Малка церемония /единствено за мен/
01-11-2018 04:40
Малка церемония
/единствено за мен/
...и точно в тези порцеланови минути,
между листенца чай и матови лъчи,
забравям колко много съм пречупена.
Забравям и така ми се лети...
Между тревата и небето ставам облак.
От близко ако гледаш, съм мъгла.
Ако заплача, ще направя локви.
И място за петнайсет хвърчила.
Но вече свърших всичките сълзи.
И нуждата от обич ми е тясна.
Сега си имам чаша чай. Жасмин.
Лъжичка мед, лимон и...щастие.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_16.html
A small ceremony
(ESPECIALLY and ONLY for myself)
...and right in these porcelain minutes
between soft leaves of tea and dull rays of light
I forget how much I am bent, I don't feel it
and I want so much - to fly up in the Sky...
I am a cloud between grass and the sky
if you look at me close I am whitish thin mist
puddles I'll make if I start to cry
and I'll have the room for 15 kites ...kissed
But I am through with all of my tears
the need of a love ...doesn't fit , nor impress
Now I simply have a cup of jasmine tea
a spoonful of honey, lemon and ... happiness
==========
(translated ESPECIALLY and ONLY for Yourself )
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Малка церемония
/единствено за мен/
...и точно в тези порцеланови минути,
между листенца чай и матови лъчи,
забравям колко много съм пречупена.
Забравям и така ми се лети...
Между тревата и небето ставам облак.
От близко ако гледаш, съм мъгла.
Ако заплача, ще направя локви.
И място за петнайсет хвърчила.
Но вече свърших всичките сълзи.
И нуждата от обич ми е тясна.
Сега си имам чаша чай. Жасмин.
Лъжичка мед, лимон и...щастие.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_16.html
A small ceremony
(ESPECIALLY and ONLY for myself)
...and right in these porcelain minutes
between soft leaves of tea and dull rays of light
I forget how much I am bent, I don't feel it
and I want so much - to fly up in the Sky...
I am a cloud between grass and the sky
if you look at me close I am whitish thin mist
puddles I'll make if I start to cry
and I'll have the room for 15 kites ...kissed
But I am through with all of my tears
the need of a love ...doesn't fit , nor impress
Now I simply have a cup of jasmine tea
a spoonful of honey, lemon and ... happiness
==========
(translated ESPECIALLY and ONLY for Yourself )
===========================
английски превод yanbibiyan
Осем етажа над града
01-11-2018 04:38
Осем етажа над града
Неделите са тихи. Като мен.
Септември е оранжев по листата.
В прозореца ми някакво небе
рисува облак, който ще заплаче.
Градът изглежда много мълчалив.
А въздухът е есен и какао.
Земята уморено се върти -
съвсем без край. И без начало.
Добре ми е. Добре ми е така.
Живея на високо. До небето.
Над мен два гълъба обсъждат есента
и малко ми приличат на поети.
Неделя е. Септември. Следобяд.
Свенливо слънце се промъква неочаквано.
Рисува с лъч две малки сърчица.
Едното искам да го подаря на някой.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_13.html
Eight floors above the city
The Sundays are quiet.They are like me.
On the leaves - September has orange colour
In my window some kind of a Sky I can see
it is drawing a cloud , its tears soon will follow
The city seems so quiet ...very quiet
The air's full of cocoa and of autumn
The Earth is spinning round, it's looking tired
with no end and beginning or this sort of.
I'm feeling alright, I'm just fine .
living high up , so close to the sky
Above me- two doves discuss autumn sight
they look like two poets (writing a line)
It's Sunday. It's September.... Afternoon
An unexpected sleepy Sun is somehow sneaking
Drawing two hearts in the sky - blue lagoon
wanna give one to Someone ........
.....(there's no need of speaking) ...
========================
p.s.
The sun is gone behind the clouds
the gray-lead clouds now cover the city
the rain is falling ..Can you.hear its sound ?
it's falling upon me , but You are still pretty...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Осем етажа над града
Неделите са тихи. Като мен.
Септември е оранжев по листата.
В прозореца ми някакво небе
рисува облак, който ще заплаче.
Градът изглежда много мълчалив.
А въздухът е есен и какао.
Земята уморено се върти -
съвсем без край. И без начало.
Добре ми е. Добре ми е така.
Живея на високо. До небето.
Над мен два гълъба обсъждат есента
и малко ми приличат на поети.
Неделя е. Септември. Следобяд.
Свенливо слънце се промъква неочаквано.
Рисува с лъч две малки сърчица.
Едното искам да го подаря на някой.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/blog-post_13.html
Eight floors above the city
The Sundays are quiet.They are like me.
On the leaves - September has orange colour
In my window some kind of a Sky I can see
it is drawing a cloud , its tears soon will follow
The city seems so quiet ...very quiet
The air's full of cocoa and of autumn
The Earth is spinning round, it's looking tired
with no end and beginning or this sort of.
I'm feeling alright, I'm just fine .
living high up , so close to the sky
Above me- two doves discuss autumn sight
they look like two poets (writing a line)
It's Sunday. It's September.... Afternoon
An unexpected sleepy Sun is somehow sneaking
Drawing two hearts in the sky - blue lagoon
wanna give one to Someone ........
.....(there's no need of speaking) ...
========================
p.s.
The sun is gone behind the clouds
the gray-lead clouds now cover the city
the rain is falling ..Can you.hear its sound ?
it's falling upon me , but You are still pretty...
===========================
английски превод yanbibiyan
7. /от Декада пета на Декамерон на Лилит/
01-11-2018 04:34
7.
/от Декада пета на Декамерон на Лилит/
Съжалявам за теб. Не, наистина.
Съжалявам, но си просто човек.
Твоят свят е ужасно измислен
и си няма ни дух, ни сърце.
А пък аз съм звездата в небето ти.
И съм горда. Личи ми, нали?
Остави ме така...Да посветя.
После тихо от мен си тръгни.
И понеже съм тук, на високото,
от високо те меря. Така е.
И пред мене са всички посоки.
Ти си грешната просто. И края.
Както искаш, така ме наричай.
Намрази ме дори. Не ми пука.
Аз безмълвно до днес те обичах.
Но от утре...от утре е друго...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/7.html
7.
(from the 5th decade of Decameron)
I am sorry for You . No, really, indeed.
I'm really sorry , you're just human being
Your world is so fanciful , and it does bleed
no spirit, no heart ,not even a feeling.
What about me ? - I am... the Star in your sky
I am proud , I don't hide it,and it is just clear
so leave me like that -I will simply shine
walk away then from me, and don't call me dear
And because I am here , up in the sky
I simply measure from my high point of view
all the directions I have , they are mine
you're the wrong one .The end , now - adieu !
You can call me the way you want ... and all
You can hate me as well , I do not care
Until today - I have loved you,but that is all
from tomorrow It's different - I can declare ...
===========================
английски превод yanbibiyan
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
7.
/от Декада пета на Декамерон на Лилит/
Съжалявам за теб. Не, наистина.
Съжалявам, но си просто човек.
Твоят свят е ужасно измислен
и си няма ни дух, ни сърце.
А пък аз съм звездата в небето ти.
И съм горда. Личи ми, нали?
Остави ме така...Да посветя.
После тихо от мен си тръгни.
И понеже съм тук, на високото,
от високо те меря. Така е.
И пред мене са всички посоки.
Ти си грешната просто. И края.
Както искаш, така ме наричай.
Намрази ме дори. Не ми пука.
Аз безмълвно до днес те обичах.
Но от утре...от утре е друго...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2009/09/7.html
7.
(from the 5th decade of Decameron)
I am sorry for You . No, really, indeed.
I'm really sorry , you're just human being
Your world is so fanciful , and it does bleed
no spirit, no heart ,not even a feeling.
What about me ? - I am... the Star in your sky
I am proud , I don't hide it,and it is just clear
so leave me like that -I will simply shine
walk away then from me, and don't call me dear
And because I am here , up in the sky
I simply measure from my high point of view
all the directions I have , they are mine
you're the wrong one .The end , now - adieu !
You can call me the way you want ... and all
You can hate me as well , I do not care
Until today - I have loved you,but that is all
from tomorrow It's different - I can declare ...
===========================
английски превод yanbibiyan