Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Такава 02-11-2018 17:31

Такава

Защото можех да съм друга някоя-
по-обичайна.
С коса като коса, с очи - небета,
със флирт по устните, с хиляда тайни,
и с празно да е пълно във сърцето ми.
Защото можех да не плача толкова лесно.
И никога да не греша в прогнозите.
Да имам ценности като измачкан вестник
и сладко да се захаросвам в розово...
Но някак си не ми се получава.
Аз съм бедствена.
А влюбя ли се - апокалиптична.
Обичам без причини и без следствия.
обичам ли ... това е. Аз обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_9198.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Себесъстояния 02-11-2018 17:28

Себесъстояния

Понякога съм тук, и там, навсякъде -
в дъжда, в тревите, в чаша шоколад.
И имам мисли като туфа макове -
цъфтят, и прецъфтяват, и цъфтят.
Понякога съм зима, слънце, кестен
и сън на бебе, шепичка звезди.
Тогава става много, много лесно
да ме целунеш, за да полетиш.
Понякога съм друга, жълта, тиха.
Защото ставам извор на живот.
Тогава съм съвсем, съвсем наистина.
Тогава имам смисъл. И любов.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_7468.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Какво сънуват глухарчетата 02-11-2018 17:18

Какво сънуват глухарчетата

Капчукът чурулика на стрехата.
Една висулка нежно се топи,
защото някакъв разрошен вятър
край нея влюбено кръжи.

А във земята спят тревите.
Сънуват тихо под снега.
Сънуват слънцето, сънуват птици,
сънуват просто Пролетта.

И аз съм като тях - сънувам приказки
в хилядопъстри цветове.
Сънувам дланите, сънувам устните ти.
Сънувам любовта и теб...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_452.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Това, което хората забравят да видят 02-11-2018 17:16

Това, което хората забравят да видят

По снега е минал котарак.
Лъкатуши лапичкова диря.
Скрива се в предвéчерния мрак
някъде из тайните градини.
Бих могла да го последвам мълчешком.
(Като Мартенския заек и Алиса.)
Но не тръгвам. И не знам защо.
И следата си остава недописана...
Аз вървя по пътя си човешки
и си мисля за онези светове,
към които мълчаливо ме отвежда
моето момичешко сърце.

А по снега е минал котарак.
Оставил е следа и е изчезнал.
И струва ми се, някак си така -
и котешките дири са вълшебни.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_5359.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Най-простите вълшебства 02-11-2018 17:14

Най-простите вълшебства

Когато залезът рисува по снега,
преди да потопи света в лилаво,
една вълшебно-крехка тишина
минава над града. И се стопява.
Прелитат гълъби и шумолят с криле.
Небето става много, много близко.
И аз самата ставам на небе,
в което облаците си разказват приказки.
Усмихвам се на цялата Земя.
- По-влюбена съм - казвам и - от всички!
И някак ми се струва, че летя.
Когато те обичам, и обичам, и обичам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_6892.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Предопределено е... 02-11-2018 17:11

Предопределено е...

Не чукай на дърво. Ще ти се случа.
Обречена съм ти от цели сто живота.
По теб ще тръгна като тънък ручей
и ще се гмурна във сърцето ти. Дълбоко.
Ще станеш целият водовъртежен.
Така съм влюбена, че просто си безсилен.
А аз се чувствам до полуда нежна,
когато тихичко по тебе се разливам.
Не можеш да ме спреш да те обичам.
Заключих миналото си и хвърлих ключа.
Сега съм твоето объркано момиче.
Не чукай на дърво. Ще ти се случа!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_1305.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

За няколко секунди щастие 02-11-2018 17:08

За няколко секунди щастие

Един ден ще изляза, ще заключа вратата,
ще поставя ключа под прага.
Ще пътувам на стоп със някакъв вятър.
Ще избягам от тук. Ще избягам!
Ще опитам вкуса на небето по изгрев-
пълна чаша с черешово вино.
По ръцете ми после като тънички гривни
сто лъчи на слънце ще преминат.
А по залез ще сляза от вятъра, ще му махна.
Не за сбогом, а "Пак ще се видим!"
И ще тръгна сама. Ще вървя над Земята.
Без да зная къде ще пристигна.
Може би там, където се раждат звездите.
И където ще бъда различна.
А оттам е по-лесно да се спусна в очите ти.
И във тях да угасна. Обичана...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_727.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Така те обичам 02-11-2018 17:06

Така те обичам

Аз затварям очи и със пръсти погалвам лицето ти.
Всяка бръчица, всяка малка трапчинка.
И усещам - незнайно как - нежността да струи от ръцете ми.
И съм цялата обич.И трептящо избликвам.
След това те целувам. И се стапям по устните.
И светът се топи.Топи се Вселената.
Аз умирам във себе си. И във тебе възкръсвам.
За да можеш и ти да възкръснеш във мене.
Трепват миглите. От сълзи натежали.
Аз заспивам в ръцете ти. Укротена и тиха.
Тази вечер Луната ще е мокра и бяла.
И ще пише в небето най-любовните стихове.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_05.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ако ме целунеш, Up! 02-11-2018 16:36

Up!

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/up.html

Ако ме целунеш

А зад стените, някъде, светът
събужда птиците си. И растат цветята...
Във моя замък всички птици спят.
А между плочките пониква вятър.
И всичко тук е в полусветлина...
Прошумолява роклята ми от снежинки.
Не мога да говоря. И шептя.
Защото трябва да ти кажа, че обичам...
Огледалата ми са целите във лед.
Не мога да ги разтопя с дъха си.
Таванът е висок. Като небе.
И само Слънцето понякога разкъсва
воалите му - сплетени мъгли.
И тънките лъчи ме осветяват.
Тогава се разтапям. На сълзи.
Тогава ставам много, много бяла.
Но знаеш ли, във ледения си дворец
аз мога да обичам. И мечтая.
Зад рокля от снежинки съм сърце.
Обикновено. Истинско. Отчаяно.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post.html
===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Да ме намериш можеш само ти... 02-11-2018 16:28

Да ме намериш можеш само ти...

Понякога се лутам дълго в себе си.
(А аз съм омагьосана гора.)
Загубвам си следите по пътеките
и трябва много дълго да вървя
докато стигна хребета на хълма,
зад който изгревът се буди вместо мен.
От който като семенце покълвам
сама във собственото си сърце.
Понякога във себе си изригвам
и сигурно приличам на звезда.
Понякога съм тих, прозрачен извор
и съм дълбока колкото сълза.
(В която би могъл да се удавиш,
ако понечиш да я прекосиш.)
А ти заплиташ някога дъха ми.
Или разплиташ моите мечти.
И всичко е объркано до лудост.
А всъщност, толкова е ясно...
Когато дълго в себе си се лутам
аз просто се изгубвам в обичта си.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_24.html

Only You can find me here ...

Sometimes in myself I wander
(and I'm an old enchanted dark wood)
losing my tracks on the land that I saunter
and I have to walk for so long, yes, I should
Until I could reach the top of the hill
behind which the sunrise is waking for me
that makes me sprout and then I still
could find myself into my heart , easily
Sometimes suddenly in myself I erupt
and maybe then I resemble a star
sometimes I'm a quiet water spring or abrupt
and I am so deep like a tear or scar
Into this tear you may get drowned
if you somehow dare to cross the water
and you entangle my breath like a sound
and You unravel my dreams which I thought of
And all is confused , it cannot be more
at the same time It is so very clear ...
When for a long time I wander the shore
in my love I get lost, only You find me here.

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Припознаване 02-11-2018 16:25

Припознаване

Навън е снежно. Снежно е от дни...
А вечерите стават млечносини.
По улицата няколко следи
се гонят, за да се разминат.
Комините издишат дълъг дим,
със който галят тихичко Луната.
Зад облака две сънени звезди
намигат тайно на добрия Вятър.
А на перваза някакво врабче
подскача и защо не спи, не зная.
Но малко ми прилича на момче,
изгубило ключа за свойта стая.
Не мога да го стопля. Няма как.
Ще му оставя шепичка трошици.
...
И сгушено във синкавия мрак
едно врабче си мисли, че съм птица.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_22.html

Mistaken for ...
or ...Recognized ...

It's snowy outside.It's been for some days
and the evenings become so milky blue
some tracks on the street are chasing their way
and after that they will be parted, too
The chimneys exhale long and thin smoke
that pampers so silently the yellow Moon
Behind the cloud the stars try to provoke
by winking at this Good-soft wind - Monsoon
A very small sparrow on my window sill
hops on and about , (why doesn't he sleep ?)
It looks to me like a boy who never will
get into his room, his key he couldn't keep
I can't warm Him up , there's simply no way
but I will leave some crumbs for Him
...
cuddling softly in the dusk , He may say
that I am a bird , though it's only a whim ...

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

След всички наши безсъници... 02-11-2018 16:22

След всички наши безсъници...

Заспивай вече, моя тъжна обич.
Заспивай - ето го Съня.
Крилете му са сини. И те носят
високо над голямата Земя.
Аз ще остана още малко будна.
И много дълго ще се взирам в теб.
Ще те докосна тихичко със устни,
преди да стана някакво небе,
в което да заключа всички думи,
с които се раняваме излишно.
А след това, прозрачна и безшумна,
ще се превърна във една въздишка.
И кротко ще се слея със дъха ти.
И тихичко във тебе ще заспя.
Заспивай вече, моя нежна обич.
Заспивай. Ето го Съня...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_21.html

After all our sleepless nights ...

Now go to sleep , my sad dear love
And close your eyes , here is the Sleep
its wings are blue , as light as of a dove
carrying you gently above oceans, so deep
I will stay awake , just a little bit longer
and I will be gazing in you for so long
I'll touch you with lips , silently , sober
before I become a sky or a song
I will lock all the words ( this is my choice )
that we use to hurt ourselves so unduly
and then transparent , without any noise
in a sigh I will turn , (cos I love you so truly )
I'll silently blend with your breath , like a dove
and quietly I will sleep within you
Now go to sleep , my sad dear love
And close your eyes - Sleep is coming - light blue

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Наистина не е прибързано /нито обмислено/ 02-11-2018 07:59

Наистина не е прибързано
/нито обмислено/

Аз имам сили само да си тръгна.
Но нямам сили да остана.
Не знам в какво съм се превърнала...
Дали е рано? Не е рано.
Напротив, малко закъснявам.
Изпуснах си сърцето някъде.
Забравих как се стига гарата
със най-отдалечаващите влакове.
Не мога, бързам, няма да се връщам.
Това сърце...не ми се търси.
И без това не съм си същата.
Задръж го и не ми го връщай.
Не ме изпращай, мога и сама.
Не помниш ли, ти ме научи.
Затваряй тая смотана врата.
И много бързо искам да заключиш.
Защото знам ли...глупавото ми сърце
ще вземе да ме дръпне да остана.
Но аз не мога. Вече не.
Обичам те. Изчезвам. Друго няма.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_20.html

It isn't hastily indeed
/neither is thought twice/

I have strengths only to leave
And I have no strengths to stay
I don't know what I am , nor what I achieved
Is it too early ? I don't think this way
It is quite opposite, I am rather late
cos' I dropped my heart- it is somewhere
I forgot how to get to the station , you see
the one with the trains that so far disappear
I can't , I've no time , I won't be back
this heart of mine , don't wanna look for it
so keep it for you , I don't need it back
and what is more - I've already been through it
Don't see me off , I can make it my own
Don't you remember - you taught me this way
so close, even shut this old god-damn door
lock it very fast, the key - throw it away
Because, you know ...this stupid heart of mine
will try to pull me , and will make me stay
But I can't , not anymore, I love you, (and your smile)
I'm leaving , I'm leaving -There's no more to say ...

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не беше рано, ти не беше там 02-11-2018 07:46

Не беше рано, ти не беше там

Н ощта целуна светлите прозорци.
Е дна звезда заплака и угасна.
Б алконите приличаха на хора,
е два докоснали се в късно лято.
Ш ептяха капки дъжд. И беше тихо.
Е сенцията на Луната се разплиска.
Р имуваше дъжда среднощни стихове,
а вятърът нелепо се изкиска.
Н е си отидох. Чаках до последно.
О бичах те на сляпо. Като лудите.
Т и беше моята дълбока бездна.
И аз сама в дълбокото се хвърлих.
Н е можех да си тръгна, не разбра ли?
Е дин единствен път така обичам.
Б олеше ли? Болеше. Но останах.
Е зичница във храма на въздишките...
Ш изофренично в себе си те оправдавах,
е стествено се лъжех. И си вярвах.
Т ежеше вечерта. Не беше рано.
А аз измислях светлина. И те очаквах.

М ълчи сега...ужасно късно е за думи...

9.12.2009

http://fragilelove.bulgarianforum.net

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_19.html

It wasn't early , You weren't there

The dark night kissed the light windows
a tiny star started crying ...then almost fade
the balconies were just like two people
who barely touched - the summer was late

Raindrops were whispering and it was quiet
The yellow Moon essence spread all around
the soft rain was rhyming lines in dark violet
the wind so ridiculous, uttered giggling sound

I didn't leave. I waited for you , for so long
I loved you , so blind - just like a mad girl
you were my one deep abyss (was I wrong ?)
and I threw myself in the depths of this whirl

I could not walk away , neither early , nor late
Only once in a lifetime can I love in this way
Did it hurt ? Yes,It did ! But here I stayed
A pagan in temple of sighs - night and day

I found you not guilty , schizophrenic I played
I lied to myself , and I sure believed
The night was so heavy ,neither early , nor late
I was waiting for you , Pure Light I perceived

Keep silent now, It's too late to say any words ...

===============================
Was no early , You - not there ...

W hen the Night kissed the lit-up bright windows
A lonely star started crying and died
S ome balconies looked like two people thinking
Not really touching , when the summer subside
O utside was quite, raindrops softy whispered
E ssence of Moon was spreading along
A nd the rain tried to rhyme poetic lines wishfully
R ound came the wind with a giggle, quite strong
L ate was the time , But I kept on waiting
Y ou I have loved , so blind , just like crazy

Y ou were my chasm , deep but elating
O ver this chasm I've thrown myself dizzily

U nchained I was , but I couldn't leave
-
N ot for a second time I could love just like that
O h , did it hurt ? As much as I can perceive
T hen a pagan I was , in a Sigh Temple, sad

T hough like schizophrenic, I said you were right
H onestly lying myself .... and I trusted
E nchanted the Night was, was not early outside
R ed light I was thinking of , I waited , it lasted

E nd of words ! - It is too late to say anything ...

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Друг сезон 02-11-2018 07:43

Друг сезон

Ела...Отвъд снега и зимата съм лято.
И имам цяла стая светлина.
Заспивам нощем, сгушена в тревата,
с един щурец до лявата си длан.
По обед свалям сянката си. И тогава
по мен полепват слънчеви лъчи.
Един разнежен вятър разпилява
глухарчета, усмивки и сълзи.
Вместо сърце - отглеждам пеперуда.
(По залез има пурпурни криле.)
Събирам мидички, звезди и думи.
И имам себе си, пчела и слънчоглед.
Измислям музика за дъжд и детелини.
На вкус напомням ягоди и мляко.
Отвъд прозореца ми може да е зима.
Но ти ела...Във себе си съм лято.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_17.html

Another season

Come, beyond the snow - I am summer
I have a whole room full of bright yellow light
At night I asleep , in the grass , cuddled -warmer
with a small cricket buzzing beneath my left palm
At noon my own shadow I am taking off
and so many sun rays stick onto my skin
the winds starts to blow - it is very soft
scattering fluff, smiles, and tears - akin
Instead of a heart I have got butterfly
(when sunset comes down it has purple wings)
gathering shells , stars and words (not to lie)
I've myself , a sunflower and a bee round its ring
I fancy own music - for dandelions and rain
I taste just like strawberry and a glass white milk
Out of my window can be winter again
but please, do come in, I am summer , soft silk ...

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Насън единствено... /разпролетяване/ 02-11-2018 07:41

Насън единствено...
/разпролетяване/

Заснежа под клепачите...
Боцкат малки скрежинки.
А сърцето ми май се топи.
Не умеех да плача.
Дъщеря бях на Зимата.
Но край мене безсънно вали.
Полудяха ми птиците.
И така...не отлитнаха.
Дишат ябълков студ покрай мен.
Имам трънче в зеницата.
Имам шапка със стихове.
И едно безконечно небе.
И защо се топя-
даже вече не зная...
Май че някой ме носи на юг.
Аз притихвам и спя
в най-желаните длани.
Аз съм малък и влюбен капчук.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_16.html

Only in my sleep ...

(when spring is about to come)

There is some snow ... under the lashes
pieces of white frost are piercing slight
my heart is melting , there is no crashing
and somehow I couldn't cry in the night
I was a daughter of Our Mum Earth
but all around me the rain doesn't stop
crazy became all of my birds
here they stayed ( the South miss them a lot )
they are breathing around me the cold apple air
And I have got a thistle into my eye
and also I have my lines , and I care
and I also have above me endless sky
And why am I melting - I don't know in fact ...
as if someone gets me , to the South ,green and ripe
And I lay asleep in the most wanted palms
Because I am a small gently -loving rain-pipe ...

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Море като пустиня 02-11-2018 07:36

Море като пустиня

Морето ми не може да заспи.
През зимата е толкова самотно...
На дъното му лятото горчи
като една пробита, стара лодка.
По изгрев слуша тишина
вместо глъчта на първите рибари.
Вълните му се кротват и мълчат.
Заменят синьо срещу шепа вяра.
През нощите брои звезди,
полегнало по гръб. И не продумва.
Морето ми не може да заспи.
И не сънува как ще се разсъмне.
В килера му стоят безброй неща -
рибарски мрежи, пояси и лодки...
За лятото навярно...Не сега...
През зимата морето е самотник.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_15.html

A sea like a desert

My sea just cannot get a night sleep
when winter is out, it is so lonesome
the summer taste's bitter , on the bottom it keeps
like an old wrecked boat , that once has been awesome
He is trying to catch the silence at dawn
instead of the voices of the men who are fishing
his waves are so still , and on top of them -foam
I try to get belief while I give blue sea wishes
He's counting the stars during the night
He's laid on his back , and doesn't move
My sea just cannot get sleep at night
and It cannot dream the dawn for a proof
In his tiny closet there are thousands of things
fishermen's nets ,boats , you can choose
kept for the summer ,when the sun blinks
because at winter the sea's just a recluse ...

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Като тъмна, мълчана вода... /ще се удавиш/ 02-11-2018 07:34

Като тъмна, мълчана вода...
/ще се удавиш/

Понякога в очите ми се гонят сенки.
Откъснати, светулките умират.
Една Тъга, протяжна като вечност
разхожда себе си по керемидите.
И гледа отвисоко на земята.
Не я привличат улиците скучни.
Тя има мен, и себе си, и вятъра.
И стиска здраво слънцето в юмруче.
А аз я гледам. Даже е красива...
И във очите ми изплува тишина -
небеснотъмна, облачногорчива...
А ти не искай да поглеждаш в тях!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_14.html

Like dark and silent water

/You gonna get drowned/

Sometimes shadows are chasing into my eyes
and glow-worms , all torn are slowly dying
a sadness , as long as eternity lies
is walking on roofs (maybe tired of flying )

To the earth She is looking from her own height
she can't be attracted by those boring streets
She has her own self , the wind , and the sight
in her fist with the sun , as if forever it keeps

And I'm looking at her , She's even pretty ...
And The silence is flowing into my eyes-
as dark as the sky , so cloudy and witty
If you look at them you will know who am I ...

Бел.пр.( с извинение зa смисловата
и интонационна промяна
в последния ред )

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не беше дъжд... 02-11-2018 07:32

Не беше дъжд...

Дъжд ли вали, или ангели плачат,
скрити зад облак измамна любов?
Тихичко шушнат крилете им в здрача
зад гладкото, мокро, студено стъкло.
Някой е счупил сърцето на някого.
Някой е сам. По-сам от Луна.
И от небето слизат разплакани
тъжните ангели на Любовта...
Кой ли разбира...От толкова хора,
кой ли ще види - това не е дъжд.
Само някъде там, вперил поглед нагоре,
със тях си говори най-самотният мъж...

П.П. Един човек стоеше на тротоара и гледаше небето под дъжда. Не знам защо. Измислих си...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_13.html

It wasn't rain ...

Is it raining or angels are falling
hidden behind a cloud of fake love ?
their wings are so quietly whispering in the morning
behind the smooth wet and cold window glass
Someone has broken the heart of another
Someone is lonely .More lonely that Moon
And from the sky come down a ladder
crying and sad Love angles , so soon ...
Who understands ... of so many people,
who will be able to see - it's not rain
somewhere there ,looking up at Big Dipper
the most lonesome man speaks with them again ...

P.S.
There was a man on the sidewalk , looking at the sky ,
under the rain .I don't know why .I just fancied it all ...

======
P.P.S.
No,it wasn't rain ...

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Всеки сън... 02-11-2018 07:29

Всеки сън...

Момичето с най-хубавия смях
премина снощи тихо през съня ти.
Приличаше на мъничка звезда -
искряща, бяла, светла и безпътна.
А ти така и не успя да уловиш
лъчите ú, извивките и аромата...
Тя се обърна, мигна със очи
и сякаш се разтвори в тишината.
Една мелодия остана след съня.
И мисълта, че Тя не съществува.
---
Но аз си зная, че и тази нощ,
затвориш ли очи, ще ме сънуваш.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_12.html

Every dream ...

The girl with the most beautiful laughter
passed through your sleep the other night
it resembled a star , shining , bright ever-after
and also sparkling , seeking way and so white
And you ( again ) could not at least catch her
neither any of rays , nor her curves or her scent
She turned around and blinked with her lashes
she seems to dissolve , away then She went .

There was only a melody
after dream that could fly
as well as the thought
that She couldn't exist
----
But I just know that this night
when You close your eyes
You'll be dreaming of me
(with star dust in your fist )

:-)...

===========================
английски превод yanbibiyan

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»