Дългоочакване
02-11-2018 18:19
Дългоочакване
Закъснява пролетта, ужасно закъснява.
Тази зима ми тежи по миглите.
Все вали. Или пък превалява...
И зеленото се крие от очите ми.
От небе без цвят не ми се диша.
Трябват ми глухарчета, да се разсъмна.
Само бухналите, нацъфтели вишни,
ще събудят в мене пеперудите.
Искам Слънцето да ме разлиства с пръсти.
Искам вятърът от юг да ме обича.
Като дивите треви съм. И възкръсвам,
скрита във камбанка на кокиче...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_12.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Дългоочакване
Закъснява пролетта, ужасно закъснява.
Тази зима ми тежи по миглите.
Все вали. Или пък превалява...
И зеленото се крие от очите ми.
От небе без цвят не ми се диша.
Трябват ми глухарчета, да се разсъмна.
Само бухналите, нацъфтели вишни,
ще събудят в мене пеперудите.
Искам Слънцето да ме разлиства с пръсти.
Искам вятърът от юг да ме обича.
Като дивите треви съм. И възкръсвам,
скрита във камбанка на кокиче...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_12.html
===========================
Безследница съм
02-11-2018 18:11
Безследница съм
Забравяй ме. Не искам да ме помниш.
Изтрий ме от света си. Още днес.
С парченцата от счупените стомни
ще си направя броня за сърце.
Ще се затворя в кулата. На най-високото.
И с диви рози ще я оплета.
С трънливи рози. Да не може никой
да я докосне никога с ръка.
Така е най-добре. Не си ме спомняй.
Недей да търсиш пътища към мен.
Ще мина просто като летен повей
и ще отмина. Все едно къде...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_09.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Безследница съм
Забравяй ме. Не искам да ме помниш.
Изтрий ме от света си. Още днес.
С парченцата от счупените стомни
ще си направя броня за сърце.
Ще се затворя в кулата. На най-високото.
И с диви рози ще я оплета.
С трънливи рози. Да не може никой
да я докосне никога с ръка.
Така е най-добре. Не си ме спомняй.
Недей да търсиш пътища към мен.
Ще мина просто като летен повей
и ще отмина. Все едно къде...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_09.html
===========================
Еженощия...
02-11-2018 18:09
Еженощия...
Избеляват ми думите.
Изтъняват във мрака.
И просветва една тишина.
Аз стоя на ръба и.
И просто те чакам.
А навън се раздипля нощта.
Опустяват площадите.
И изгряват прозорците.
Отдалече напомнят съзвездия.
Имам нужда от теб...
Две секунди за обич
са достатъчни. Колкото вечност.
Искам още веднъж
да ти кажа "Обичам те..."
После пак, после пак, после пак.
Нямам сили да бъда
все далечна и ничия.
А навън се раздипля нощта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_06.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Еженощия...
Избеляват ми думите.
Изтъняват във мрака.
И просветва една тишина.
Аз стоя на ръба и.
И просто те чакам.
А навън се раздипля нощта.
Опустяват площадите.
И изгряват прозорците.
Отдалече напомнят съзвездия.
Имам нужда от теб...
Две секунди за обич
са достатъчни. Колкото вечност.
Искам още веднъж
да ти кажа "Обичам те..."
После пак, после пак, после пак.
Нямам сили да бъда
все далечна и ничия.
А навън се раздипля нощта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_06.html
===========================
Най-необходимото
02-11-2018 18:07
Най-необходимото
Да знаеш, аз умея да се давя.
На мене всичката любов ми е дълбока.
Не съм измислила причина за спасяване,
нито компас със правилна посока.
Не зная правилá за непотъване.
(Но много се страхувам от вълните.)
А любовта на дъното е тъмна.
И лодките са слепи. И пробити.
А пък сърцето ми е натежало като котва
от нуждата да стана точно твоя.
Ще можеш ли (бих искала да можеш...)
да ми бъдеш море. И спасителен пояс.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_04.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Най-необходимото
Да знаеш, аз умея да се давя.
На мене всичката любов ми е дълбока.
Не съм измислила причина за спасяване,
нито компас със правилна посока.
Не зная правилá за непотъване.
(Но много се страхувам от вълните.)
А любовта на дъното е тъмна.
И лодките са слепи. И пробити.
А пък сърцето ми е натежало като котва
от нуждата да стана точно твоя.
Ще можеш ли (бих искала да можеш...)
да ми бъдеш море. И спасителен пояс.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_04.html
===========================
Още нещо, което не знам
02-11-2018 18:05
Още нещо, което не знам
Обикновена съм. Като солта и хляба.
Не знам дали със мен ще се заситиш.
Не знам дори дали ти трябвам.
Не знам дори дали да те попитам.
Не знам дали ще можеш да обикнеш
(не днес, а някога, по принцип...)
обърканите дири на мечтите ми,
в които вярвам и не вярвам в Принца.
Не зная колко много ти отнемам...
Не знам достатъчно ли давам.
Знам само, че съм толкова обикновена,
като деня навън. Като солта и хляба.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Още нещо, което не знам
Обикновена съм. Като солта и хляба.
Не знам дали със мен ще се заситиш.
Не знам дори дали ти трябвам.
Не знам дори дали да те попитам.
Не знам дали ще можеш да обикнеш
(не днес, а някога, по принцип...)
обърканите дири на мечтите ми,
в които вярвам и не вярвам в Принца.
Не зная колко много ти отнемам...
Не знам достатъчно ли давам.
Знам само, че съм толкова обикновена,
като деня навън. Като солта и хляба.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post.html
===========================
Не гледай. Аз ще ти разкажа...
02-11-2018 18:03
Не гледай. Аз ще ти разкажа...
Тихо... Вече птиците спят.
Виж - изгрява Луната полека.
И разплита безшумно Нощта
свойте тайни зелени пътеки.
Помълчи заедно с мене за миг.
Затвори тези сини очи и се вслушай -
във небето се раждат звезди.
А пък то е лилаво. И плюшено.
Сънен вятър прелита над нас
и мирише съвсем като пролет.
Над главите ни шушне едва
и прелита със смях между клоните.
Малък облак, опънал платно,
си играе на лодка. Отплува...
А това е... това е любов.
И със устни по теб я рисувам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_28.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не гледай. Аз ще ти разкажа...
Тихо... Вече птиците спят.
Виж - изгрява Луната полека.
И разплита безшумно Нощта
свойте тайни зелени пътеки.
Помълчи заедно с мене за миг.
Затвори тези сини очи и се вслушай -
във небето се раждат звезди.
А пък то е лилаво. И плюшено.
Сънен вятър прелита над нас
и мирише съвсем като пролет.
Над главите ни шушне едва
и прелита със смях между клоните.
Малък облак, опънал платно,
си играе на лодка. Отплува...
А това е... това е любов.
И със устни по теб я рисувам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_28.html
===========================
Познавам го
02-11-2018 18:01
Познавам го
Февруари разсеяно крачи
към един неизбежен край.
Февруари е малък. И плаче.
И мечтае за още ден-два.
Февруари е просто детенце -
своенравно, инато, навъсено.
За да стигне до другите месеци
се повдига наивно на пръсти.
Февруари върви по Земята,
а във джоба му - шепичка дъжд.
И от утре ще литне със вятъра -
един мъничък, тъжен, сив мъж.
Радосвета Аврамова
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Познавам го
Февруари разсеяно крачи
към един неизбежен край.
Февруари е малък. И плаче.
И мечтае за още ден-два.
Февруари е просто детенце -
своенравно, инато, навъсено.
За да стигне до другите месеци
се повдига наивно на пръсти.
Февруари върви по Земята,
а във джоба му - шепичка дъжд.
И от утре ще литне със вятъра -
един мъничък, тъжен, сив мъж.
Радосвета Аврамова
===========================
...от обич
02-11-2018 17:59
...от обич
Луната е почти съвсем закръглена.
И светла, като котешко око.
Поспряла е за мъничко на ъгъла
в небето над един квадратен блок.
Разплита облаците и ми сплита люлка.
И мълчаливо ме целува със лъчи.
Под своята бетонена качулка
Градът не спира и не спира да мълчи.
А аз говоря...Цялата говоря
със тази приказно добра Луна,
която бавно се търкулва по прозореца
и каца тихо в топлата ми длан.
---
Ако я видиш някъде над тебе,
попитай я (дори наум) за мен...
Да видиш само как ще просветлее
и най-стъмненото, затулено небе.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_25.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
...от обич
Луната е почти съвсем закръглена.
И светла, като котешко око.
Поспряла е за мъничко на ъгъла
в небето над един квадратен блок.
Разплита облаците и ми сплита люлка.
И мълчаливо ме целува със лъчи.
Под своята бетонена качулка
Градът не спира и не спира да мълчи.
А аз говоря...Цялата говоря
със тази приказно добра Луна,
която бавно се търкулва по прозореца
и каца тихо в топлата ми длан.
---
Ако я видиш някъде над тебе,
попитай я (дори наум) за мен...
Да видиш само как ще просветлее
и най-стъмненото, затулено небе.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_25.html
===========================
Последният платноход
02-11-2018 17:56
Последният платноход
Уших платна за старата си лодка
от някакви остатъци небе.
Сега ще чакам вятъра. И толкова.
Той знае на къде да поведе
мечтите ми, душата ми, сърцето
и сънищата, във които ти
се скиташ еженощно и небрежно-
далечен, близък,тъжен и щастлив .
Ще чакам вятъра. Оставям му платната.
Да духне в тях и да ме отведе при теб.
Дано да дойде правилният вятър.
Защото нямам повече небе.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_24.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Последният платноход
Уших платна за старата си лодка
от някакви остатъци небе.
Сега ще чакам вятъра. И толкова.
Той знае на къде да поведе
мечтите ми, душата ми, сърцето
и сънищата, във които ти
се скиташ еженощно и небрежно-
далечен, близък,тъжен и щастлив .
Ще чакам вятъра. Оставям му платната.
Да духне в тях и да ме отведе при теб.
Дано да дойде правилният вятър.
Защото нямам повече небе.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_24.html
===========================
...и семенца от нар
02-11-2018 17:54
...и семенца от нар
Понеже всичко вече се е случвало
(Светът е стар и всичко е видял)
навярно е решил, че му е скучно
от вечната история за Любовта...
Все същите герои, в нови дрехи,
и пълен куп объркани души...
И все Любов, с илюзия за вечност,
която продължава само миг...
И аз, навярно, влизам в кръговрата
на драмата, наречена Любов.
Животът си върви. И тъй нататък...
(Светът наднича с половин око.)
Аз няма да го изненадам с нищо, знам.
Така че, ако иска, да се мръщи.
Но как да стигна твоята Земя?
Посей ми, много моля, теменужки*!
*Когато Хадес се влюбил в Персефона, помолил Гея да я залиса и тя и показала теменужка. Цвете, което никой не бил виждал до тогава. Когато Персефона понечила да откъсне цветето, Хадес я грабнал на колесницата си и изчезнал с нея.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Персефона
Радосвета Аврамова
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
...и семенца от нар
Понеже всичко вече се е случвало
(Светът е стар и всичко е видял)
навярно е решил, че му е скучно
от вечната история за Любовта...
Все същите герои, в нови дрехи,
и пълен куп объркани души...
И все Любов, с илюзия за вечност,
която продължава само миг...
И аз, навярно, влизам в кръговрата
на драмата, наречена Любов.
Животът си върви. И тъй нататък...
(Светът наднича с половин око.)
Аз няма да го изненадам с нищо, знам.
Така че, ако иска, да се мръщи.
Но как да стигна твоята Земя?
Посей ми, много моля, теменужки*!
*Когато Хадес се влюбил в Персефона, помолил Гея да я залиса и тя и показала теменужка. Цвете, което никой не бил виждал до тогава. Когато Персефона понечила да откъсне цветето, Хадес я грабнал на колесницата си и изчезнал с нея.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Персефона
Радосвета Аврамова
===========================
През девет земи, в десетата...
02-11-2018 17:52
През девет земи, в десетата...
Между мене и тебе половината свят
си живее безгрижно и весело.
И нехае, че нощем не мога да спя.
И кръстосвам наум по планетата.
Между мене и тебе са десет гори.
Десет реки. И десет морета.
Десет високи и зли планини,
стиснали в шепи небето.
Между мене и теб е половината свят -
страшно голям. Категоричен.
Но на пук на света ми поникват крила.
И на пук на света те обичам.
Радосвета Аврамова
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
През девет земи, в десетата...
Между мене и тебе половината свят
си живее безгрижно и весело.
И нехае, че нощем не мога да спя.
И кръстосвам наум по планетата.
Между мене и тебе са десет гори.
Десет реки. И десет морета.
Десет високи и зли планини,
стиснали в шепи небето.
Между мене и теб е половината свят -
страшно голям. Категоричен.
Но на пук на света ми поникват крила.
И на пук на света те обичам.
Радосвета Аврамова
===========================
Сто години /или колкото са нужни.../
02-11-2018 17:50
Сто години
/или колкото са нужни.../
Пропуснала съм толкова много себе си,
че вече ми е трудно да се стигна.
Следобедите ми напомнят вечности,
в които Слънцето припламва. И умира.
А нощите ми дремят, зарешетени,
между една Луна и няколко измислици.
Понякога мечтая тайно за вретеното
на лошата, най-лошата орисница.
Да ме приспи до края на годините,
в които любовта ще гони чужди влакове.
До онзи ден, във който ще повярвам в Принца.
И ще налея вятър в мелниците на очакването.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_17.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Сто години
/или колкото са нужни.../
Пропуснала съм толкова много себе си,
че вече ми е трудно да се стигна.
Следобедите ми напомнят вечности,
в които Слънцето припламва. И умира.
А нощите ми дремят, зарешетени,
между една Луна и няколко измислици.
Понякога мечтая тайно за вретеното
на лошата, най-лошата орисница.
Да ме приспи до края на годините,
в които любовта ще гони чужди влакове.
До онзи ден, във който ще повярвам в Принца.
И ще налея вятър в мелниците на очакването.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_17.html
===========================
В мен е нищо...
02-11-2018 17:48
В мен е нищо...
Днес съм тъжна.
И съм пълна със облаци.
Мога безкрай да мълча...
Едно слънце ме лъже
и блести във прозорците.
И не помни, че аз съм луна.
А небето над мене
раира палтото си.
Над баирите бавно пълзи.
Изтърбушено време...
Ненавиждам прогнозите!
(Утре казват, че пак ще вали.)
Днес съм празна.
Отесняха ми думите.
Днес съм само устни, очи и ръце.
Чакам залеза
над гърбатите хълмове.
И се стоплям със мисъл за теб.
Радосвета Аврамова
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
В мен е нищо...
Днес съм тъжна.
И съм пълна със облаци.
Мога безкрай да мълча...
Едно слънце ме лъже
и блести във прозорците.
И не помни, че аз съм луна.
А небето над мене
раира палтото си.
Над баирите бавно пълзи.
Изтърбушено време...
Ненавиждам прогнозите!
(Утре казват, че пак ще вали.)
Днес съм празна.
Отесняха ми думите.
Днес съм само устни, очи и ръце.
Чакам залеза
над гърбатите хълмове.
И се стоплям със мисъл за теб.
Радосвета Аврамова
===========================
Най-тъжната мелодия
02-11-2018 17:46
Най-тъжната мелодия
Под шепненките на дъжда денят умира...
Едно момче в отсрещния прозорец
държи китара. Никога не свири.
И никога със никой не говори.
Превръща струните в предчувствие за обич,
която все не идва и не идва.
Която все изглежда невъзможна.
И струните заглъхват. От обида.
Дъждът му пише ноти по стъклата.
Но неговите ноти под очите
премрежват погледа му. После тихо падат.
И винаги остават неизсвирени.
По ръбовете на нощта е само розово.
Не различава залеза от изгрев.
Превърнал музиката в ежедневна проза,
под шепненките на дъжда денят умира...
Радосвета Аврамова
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Най-тъжната мелодия
Под шепненките на дъжда денят умира...
Едно момче в отсрещния прозорец
държи китара. Никога не свири.
И никога със никой не говори.
Превръща струните в предчувствие за обич,
която все не идва и не идва.
Която все изглежда невъзможна.
И струните заглъхват. От обида.
Дъждът му пише ноти по стъклата.
Но неговите ноти под очите
премрежват погледа му. После тихо падат.
И винаги остават неизсвирени.
По ръбовете на нощта е само розово.
Не различава залеза от изгрев.
Превърнал музиката в ежедневна проза,
под шепненките на дъжда денят умира...
Радосвета Аврамова
===========================
Нищо не знам...
02-11-2018 17:44
Нищо не знам...
Не знам къде започва любовта...
Навярно там, където свършва времето.
Където думите умират. И от тях
покълва нещо, за което няма име.
Не зная как изглежда любовта.
Не знам цвета и, плътността, релефа...
Не зная аромата и...Но знам,
че пренастройва пулса на сърцето.
Не знам какво е точно любовта...
Но мисля, че сега живее в мене.
И иска, много иска да я дам
на теб. Ако поискаш да я вземеш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_14.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Нищо не знам...
Не знам къде започва любовта...
Навярно там, където свършва времето.
Където думите умират. И от тях
покълва нещо, за което няма име.
Не зная как изглежда любовта.
Не знам цвета и, плътността, релефа...
Не зная аромата и...Но знам,
че пренастройва пулса на сърцето.
Не знам какво е точно любовта...
Но мисля, че сега живее в мене.
И иска, много иска да я дам
на теб. Ако поискаш да я вземеш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_14.html
===========================
Големият взрив наобратно
02-11-2018 17:42
Големият взрив наобратно
Ако ти решиш да си вървиш,
след тебе светлините ще угаснат.
Ще се размият белите стени.
И първо ще изчезне стаята.
А после къщата ще избледнее,
преди да се превърне в нищо.
Градът ще се стопи. Ще опустее.
И вече няма да е град, а призрак.
След тях Земята и Вселената
ще се разтворят тъжно в мрака.
Ще спре да съществува времето,
когато няма кой да чакам.
Една огромна, глуха празнота
ще глътне всичко.
Не, не се преструвам.
Щом теб те няма вече в моя свят,
какъв е смисълът светът да съществува?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_13.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Големият взрив наобратно
Ако ти решиш да си вървиш,
след тебе светлините ще угаснат.
Ще се размият белите стени.
И първо ще изчезне стаята.
А после къщата ще избледнее,
преди да се превърне в нищо.
Градът ще се стопи. Ще опустее.
И вече няма да е град, а призрак.
След тях Земята и Вселената
ще се разтворят тъжно в мрака.
Ще спре да съществува времето,
когато няма кой да чакам.
Една огромна, глуха празнота
ще глътне всичко.
Не, не се преструвам.
Щом теб те няма вече в моя свят,
какъв е смисълът светът да съществува?
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_13.html
===========================
Портрет на една Нощ
02-11-2018 17:40
Портрет на една Нощ
Нощта е зимна, тъжна и сама.
Подритва няколко звезди в небето.
Съблича дългата си тишина.
Луната зъзне. И просветва.
На ъгъла разсеян светофар
бръмчи. (Изглежда си свирука.)
Премигва с пожълтяла светлина
и се преструва на светулка.
Един среднощен котарак
промъква сянката си по стената.
Под няколко воала мрак
похърква някакъв избягал вятър.
Нощта е зимна, тъжна и сама.
Кръжи над покривите много тихо.
И ми разказва някакви неща.
Това, че е сама, си го измислих...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_12.html
========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Портрет на една Нощ
Нощта е зимна, тъжна и сама.
Подритва няколко звезди в небето.
Съблича дългата си тишина.
Луната зъзне. И просветва.
На ъгъла разсеян светофар
бръмчи. (Изглежда си свирука.)
Премигва с пожълтяла светлина
и се преструва на светулка.
Един среднощен котарак
промъква сянката си по стената.
Под няколко воала мрак
похърква някакъв избягал вятър.
Нощта е зимна, тъжна и сама.
Кръжи над покривите много тихо.
И ми разказва някакви неща.
Това, че е сама, си го измислих...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_12.html
========================
По моят начин
02-11-2018 17:38
По моят начин
По улиците никне само лед.
Ръмжат колите като бели мечки.
Над къщите виси едно небе
без капка цвят. И много тежко.
Снегът не пожела да си върви.
Полегна върху клоните като безделник.
А във земята сънени треви
се гушат в корените на дърветата.
Това е. Зима. Странен пейзаж.
От бяло погледът ми оглушава.
Измислям слънцето. Измислям и цветя.
Измислям птиците. И оцелявам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_11.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
По моят начин
По улиците никне само лед.
Ръмжат колите като бели мечки.
Над къщите виси едно небе
без капка цвят. И много тежко.
Снегът не пожела да си върви.
Полегна върху клоните като безделник.
А във земята сънени треви
се гушат в корените на дърветата.
Това е. Зима. Странен пейзаж.
От бяло погледът ми оглушава.
Измислям слънцето. Измислям и цветя.
Измислям птиците. И оцелявам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_11.html
===========================
Нещата, за които няма думи
02-11-2018 17:35
Нещата, за които няма думи
Затварям думите си. Нека да мълчат.
Във тишината само ще се случвам.
Във тази тънка, хладна тишина,
която вятърът бродира върху къщите.
Сърцето ми говори друг език -
беззвучен, и безбуквен, и негласен.
Със слух единствено не можеш да го доловиш.
Нито с което е да от сетивата си.
Не можеш да го чуеш. Знаех си.
Това се чува само от сърцата.
Когато ти долипсвам, може би,
ще се научиш да разбираш тишината...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_07.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Нещата, за които няма думи
Затварям думите си. Нека да мълчат.
Във тишината само ще се случвам.
Във тази тънка, хладна тишина,
която вятърът бродира върху къщите.
Сърцето ми говори друг език -
беззвучен, и безбуквен, и негласен.
Със слух единствено не можеш да го доловиш.
Нито с което е да от сетивата си.
Не можеш да го чуеш. Знаех си.
Това се чува само от сърцата.
Когато ти долипсвам, може би,
ще се научиш да разбираш тишината...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_07.html
===========================
И още, и още, и още...
02-11-2018 17:33
И още, и още, и още...
Аз просто искам да се сгуша в теб,
когато плача и когато съм щастлива.
Да ме погалиш с устни, с дъх, с ръце
и много бавно да ме преоткриваш.
Да измълчим ненужните слова.
А тишината да тежи от обичта ни.
Да шепнат само, влюбено, в нощта
разнежените ни до изнемога длани.
Не искам друго. Нищичко не искам.
А само тихо да се сгуша в теб.
И да заспя във най-вълшебната си приказка,
заслушана във твоето сърце...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_1014.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
И още, и още, и още...
Аз просто искам да се сгуша в теб,
когато плача и когато съм щастлива.
Да ме погалиш с устни, с дъх, с ръце
и много бавно да ме преоткриваш.
Да измълчим ненужните слова.
А тишината да тежи от обичта ни.
Да шепнат само, влюбено, в нощта
разнежените ни до изнемога длани.
Не искам друго. Нищичко не искам.
А само тихо да се сгуша в теб.
И да заспя във най-вълшебната си приказка,
заслушана във твоето сърце...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/02/blog-post_1014.html
===========================