Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

...да обичам. 03-11-2018 00:11

...да обичам.

Нали ти казах колко ме е страх...
Светът ми е чуплив и много крехък.
Допускам много рядко любовта
в пределите на своята планета.
Защото я познавам. Как руши...
И как помита всичко. И си тръгва.
Защото знам морето от сълзи,
оставащо след тихите и стъпки.
Но тя се вмъкна пак. Ти я доведе.
Ще ме опазиш ли сега? Не знам...
---
И всеки път си мисля: "За последно!"
Дано е за последен път сега...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_08.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато те чакам... 02-11-2018 19:02

Когато те чакам...

Вали ли пак...Притичват по стъклата
следите на избягалите сънища.
Преплитат се въздишките на вятъра
с въздишките на незаспали къщи.
Примигват в здрачината още будни
светулките на късните прозорци.
Луната е отсъстващо учудена
и пак не иска с никой да говори.
А аз не съществувам. Не и в този миг.
Дъждът ме композира във момента.
Ще ме изсвири някога... Или
ще ме запише на магнетофонна лента.
И ще ме пуска тихо да звуча
в безкрайно дългите му нощи на самотник.
А аз не съществувам. Не сега...
Сега надбягвам тишината си с часовника.
И пак вали... Заради мен вали, навярно.
Дъждът изглежда иска да ме има.
Една звезда в косите му изгрява
и той ме композира. И заспива.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_07.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Изгубеният дом 02-11-2018 19:00

Изгубеният дом

Морето ли? Повика ме и тръгнах...
(Аз бях русалка в предния живот.)
Познах смеха му - радостен и стръмен,
и луд,като виенско колело.
А бризът, впримчил във юздите си
най-сините, разрошени вълни,
разказваше на всички риби приказки
за тайнството на Горните Земи.
Брегът попи солта на тишината ми,
самият той солен като сълза.
И отпечата стъпките на гларуса
до отпечатъка на моята ръка.
И аз забравих всички празнодумия
на тъжния живот като човек.
Русалките не трябва да са тъжни.
Защото имат цялото море...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_05.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Този въздух така омагьосва... 02-11-2018 18:58

Този въздух така омагьосва...

В главата ми прехвърчат пеперуди.
Може би виновен е Април...
Може някой днес да се е влюбил
(много тайно) в моите очи.
Може Слънцето да ми напише песен.
И да ме целуне. (Вместо теб.)
И една гора от нацъфтели кестени
да ме грабне. Да ме отведе
там, където някой ще обича
много дълго (цял живот!) и мене...
Днес се чувствам толкова различна.
Днес съм себе си. Но преродена.
И в главата ми прехвърчат пеперуди.
И подсвиркват слънчеви лъчи.
Шарено ми е. Зелено. И събудено.
Сигурно виновен е Април...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_4.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Непосилна съм... 02-11-2018 18:50

Непосилна съм...

Ще ми простиш ли таралежовите дни,
в които ставам остра и бодлива?
Когато всичките заключени сълзи
напират зад очите и заливат
света ми, също твоя свят
и цялата вселена се удавя...
Когато те замервам с тишина
и губя себе си, и се забравям...
И тътена на черното сърце,
което прави облаци...ще ми простиш ли?
Ще ме заключиш ли във двете си ръце,
да си призная, колко те обичам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_01.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Остави ме да вярвам... 02-11-2018 18:48

Остави ме да вярвам...

Денят се ражда. Следващият ден.
Излиза от морето мълчаливо.
Въздушен, розов, хладен и солен
върви по пясъка. Луната си отива.
Денят достига моя дом от тишина.
Рисува с пръсти изгрев по стъклата.
По тялото ми пръска светлина -
прашинки от разсъмване и злато.
Най-първият от всичките лъчи
трепти по скулите ми. Влюбена целувка.
Представям си, че може би си ти.
Не си. Аз знам. И само се преструвам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Близо, далече... 02-11-2018 18:46

Близо, далече...

Пристанището свети. Спи градът.
Сънува гълъби по белите площади.
Над люлката му някаква звезда
разказва приказки...(Каква Шехерезада!)
В тревите много ясно си личат
следи на Пролет. Минала е боса...
Премигва светофар с оранжев кръг.
Прилича на окото на магьосник.
Очите ми чертаят път навън...
Отвъд града, и пролетта, и хоризонта...
Отвъд нощта и приказния сън.
Далеч, далеч...Очите ми са облак.
И много тайно някога валят.
От липсата ти. Става им дъждовно.
...
Луната се събужда. Спи градът.
А аз протягам длан и те докосвам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_31.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

По-будна от Нощта... 02-11-2018 18:44

По-будна от Нощта...

Защото ти не спиш, и аз не спя,
макар Сънят да дращи по очите ми.
В прозореца ми - спомен за Луна
през тъмните стъкла едва наднича.
Ще те дочакам. Чаках цял живот!
Сега от сънища ли да се плаша?
По-страшно ми е празното легло.
И празните минути са ми страшни.
Защото ти не спиш, и аз не спя.
Не съм ти казала за днес, че те обичам.
Не мога просто да го премълча.
Аз цялата съм в тези малки срички.
И имам нужда да ги кажа пак.
Да ти напомня. За да не забравиш.
Обичам те. Обичам те така,
че чак Вселената потръпва.
И изгаря...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_30.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Игра на буря 02-11-2018 18:42

Игра на буря

А облаците си играят на война...
Гърмят. Прострелват се. И плачат.
От раните им шурва дъжд. Светът
завива по алеята на здрача.

А облаците си играят на война.
Под тях Земята сресва мокри клони.
Избърсва си очите със ръкав
и гледа към небето от балкона.

Където облаците си играят на война-
задъхани, разрошени момчета.
Накрая уморени ще заспят.
И след играта им ще стане светло.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Притаявам дъх... 02-11-2018 18:40

Притаявам дъх...

Събличай устните ми от страха...
Със цялата си нежност ги събличай.
Изпивай тихо шепота по тях.
Един изгубен шепот на момиче.
Накарай ги да проумеят тишината,
която пълни всички сетива.
Целувай ги дори насън, когато
небето ги посипва с лунен прах.
Вземи дъха им. Подари им жажда.
Събличай ги от всички страхове.
---
По устните ми любовта се ражда.
И много иска да се слее с теб.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_28.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Реконструкция на сърце 02-11-2018 18:39

Реконструкция на сърце

Той ми прави небето, смеха и тъгата.
И създава наново чудесата във мене.
Той е юлското слънце, януарският вятър,
и априлският дъжд, и вкусът на ноември.
Той ми знае душата до последната бримка.
Знае как да разплита възлите по нея.
Той е всичко, което бих могла да поискам.
И това, за което да помисля не смея.
Той ме прави наново. Мълчаливо сглобява
всички късчета 'аз, която била съм'.
Но не знам дали знае, че се вгражда отляво.
Там, където по принцип бие сърцето.
И чрез него живея. Дишам с дъха му.
(Ако тръгне, ще бъда съвсем бездиханна.)
...
Той ме взема във шепи и с устни ме сбъдва.
Аз му вярвам до лудост. До лудост му вярвам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Световете във мен 02-11-2018 18:36

Световете във мен

Ставам сутрин. Обличам се.И отивам на работа.
Правя вълни. И перлени миди.
Украсявам брега. И шумя във рапаните.
Дирижирам оркестъра на певиците-риби.
После пея и аз. На самотните кораби.
Омагьосвам рибарите. И понякога плача.
(За това е солено морето на хората.
А небето над него е горчиво. И мрачно.)
Аз съм русалка. По съдба. И професия.
Станах жена, защото се влюбих.
Той не може да дойде в морето, естествено.
Но морето разбра. И прости. И ме пусна.
И сега ей така си живея. Във приказка.
Сутрин ставам русалка. И отивам на работа.
Вечер ставам жена. По човешки съм истинска.
И заспивам, обичана, в най-любимите длани.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_25.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Една такава нощ... 02-11-2018 18:34

Една такава нощ...

Понеже аз ще дойда, ти ме чакай.
И приготви небето като за любов.
Светни Луната в синьото на мрака,
а облаците облечи в сребро.
И направи звездите да ухаят.
Да капят много нежно над света.
Под техните блещукащи сияния
се случва най-красиво любовта.
И после замълчи. Не искам думи.
Достатъчни са двете ти ръце
и устните, които да целуна.
Достатъчно ми е да бъда с теб.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_8826.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Бих искала да е наобратно... 02-11-2018 18:32

Бих искала да е наобратно...

В прозорците ми, бавничко, небето
надзърта тайно, някак тихомълком.
Прилича на поле от слънчогледи -
звездите са узрели. И потръпват.
Небето чука по стъклата. И наднича.
Навярно му е скучно и самотно.
Навярно няма кой да го обича
и то се е превърнало в бездомник.
Отварям му. Оставям да нахлуе
във рамката на нощната ми стая.
И вместо теб - небето ще целувам.
А теб...до сутринта ще те мечтая...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Една палитра в мен... 02-11-2018 18:30

Една палитра в мен...

Понякога съм гневна. Много гневна!
Защото знаеш ли къде си се запратил?
Земята е огромна, като бездна.
Такава е огромна, че ме плаши.
Шегуваш се: "Луната пó е близко.
Нали поне я виждаш със очи?"
Обаче аз Луната не я искам!
Аз искам теб! Където и да си...
Понякога съм гневна. После тъжна.
А после съм щастлива. И така...
Изглежда съм успяла да се влюбя
чак до върха, до края на света.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Далечни утра 02-11-2018 18:29

Далечни утра

Когато те сънувам, плачат нощите.
Валят звездите им над тихата Земя.
Луната е една пробита кошница,
и пръска бледи струйки светлина.
Когато те сънувам, по ръцете ми
минава обич. И шепти във мен.
А някъде заспиват уморените,
угрижени, самотни ветрове...
Когато те сънувам, ставам музика,
написана от нотите на любовта.
Под миглите ми - влюбени светулки
трептят. И после гаснат в тишина.
По кожата ми пламнали искрици
обричат ме на теб. И все на теб.
Душата ми, превърната на птица,
излита със невидими криле.
И устните ми тихо те повтарят
в задъхан полусън. И те целуват.
...
А в люлката на спящата ми стая
аз много отдалече те сънувам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_18.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Една музикална кутия разказва... (...) 02-11-2018 18:27

Една музикална кутия разказва...
(...)

Ти ме виждаш така, отдалеч.
И съвсем ти приличам на другите.
На капака ми - цветове -
еуфорни, почти пеперудени.
Но не знаеш, не знаеш...Зад тях
аз съм скрила нещо различно.
Повдигни го този капак
и ще видиш - едно момиче
как танцува вътре във мен.
И нашепват вълшебства нотите.
На капака ми - цветове.
А пък вътре във мен - живота.
Ти ме гледаш така, отстрани.
Цветовете ми - пеперудени.
А дълбоко във мен звучи
една тиха мелодия.
И съм влюбена...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_17.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Привечерия 02-11-2018 18:25

Привечерия

...И потръпна брегът от прохладата
на тази предпролетна вечер.
Една лодка изопна платната си
и потегли към свойто Далече.
На небето изплува залезът
в тънка дреха от розов брокат.
Духна вятър. Звездите запалиха
малки точици светлина.
Тротоарите дишаха тежко,
уморени от дългия ден.
А Луната - една въртележка -
завъртя тишината. И мен.
Замълчах...А не ми се мълчеше.
Имах думи. Но пак замълчах.
Чаках свойто Далече-далече
и рисувах наум любовта.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_16.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

А всъщност - знаеш... 02-11-2018 18:23

А всъщност - знаеш...

Не ти се вярва, но ми правиш чудеса.
(Една планета цялата в любов превърна!)
Сърдит си ми, когато замълча.
Но тайничко мечтаеш да прегърнеш
и мен, и тъжните ми дни,
и мислите ми, разпилени сред безкрая,
сълзите ми... ината ми дори,
и вечната ми нужда да мечтая.
Не ти се вярва, но в душата ти чета
не само всичко, дето искаш да ми кажеш...
Прочитам в нея толкова неща,
които ти не подозираш даже.
Прочитам в нея малкото момче,
което търси в мен едно момиче.
Мъжа прочитам, който ме зове.
Приятеля. Спасителя. И всичко...
Прочитам тайните ти страхове.
Ранимата ти обич препрочитам...
Не ти се вярва. Знам. Добре.
Но знаеш ли...ужасно те обичам!

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_15.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Детски игри 02-11-2018 18:21

Детски игри

Най-дългите ми нощи си създал.
Най-хубавите. Също - най-кошмарните.
Накара ме да вярвам в любовта,
макар че тя съвсем не е за вярване.
Успя с един единствен жест
да ме изстреляш горе, при звездите.
Показа ми безкрайното небе.
И после си го взе. Така, усмихнато.
Не знам до колко можеш да броиш.
(Броил ли си сълзите ми? Едва ли...)
Твой ред е вече. Затвори очи.
Брой до безброй, но без да ги отваряш!
И после, ако искаш, ме търси.
Играта е такава, както знаеш.
Нали не вярваш, че ще победиш?
Любов е. Победител ... няма.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_13.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»