Съкровения
03-11-2018 01:16
Съкровения
Ти спиш. А аз притихвам.
И слушам дишането ти.
И съм щастлива.
В небето рошав облак киха.
Разплаква се.
И си отива.
А лястовиците са ... букви.
И пишат стихове по жиците.
От някъде се чуват стъпки.
И клаксони. И морски птици.
Навън Земята се събужда.
И развълнувано шуми...
Но някак ми е странно чужда.
Във моя свят сме аз и ти.
И никой друг. И нищо друго.
Една вселена от обичане.
Ти уморено спиш. А аз те слушам.
И знаеш ли, това е Всичко...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_08.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Съкровения
Ти спиш. А аз притихвам.
И слушам дишането ти.
И съм щастлива.
В небето рошав облак киха.
Разплаква се.
И си отива.
А лястовиците са ... букви.
И пишат стихове по жиците.
От някъде се чуват стъпки.
И клаксони. И морски птици.
Навън Земята се събужда.
И развълнувано шуми...
Но някак ми е странно чужда.
Във моя свят сме аз и ти.
И никой друг. И нищо друго.
Една вселена от обичане.
Ти уморено спиш. А аз те слушам.
И знаеш ли, това е Всичко...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_08.html
===========================
Прехвърчащи случайно мисли, Да ти каже дъждът...
03-11-2018 01:14
Прехвърчащи случайно мисли
Изобщо нямам нужда от безсмислени истини.
Когато се лутам в себе си, подреждам мъниста.
Нанизвам дните си шарено, като гердани.
И с тях си запълвам и старите, и новите рани.
Когато светът ми е тежък, рисувам изгреви.
А после влизам в рисунките. И съм невидима.
Когато край мене те няма, те пиша в стихове.
Съвсем не мога без тебе... Ужасно тихо е.
https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post.html
Да ти каже дъждът...
Отвъд стъклата - дъжд. Човеци със чадъри.
И мокри улици. И мъничко тъга.
Бих искала сега да ме прегърнеш
и дълго да се взираме в дъжда.
Да помълчим. Да слушаме водата.
Да гледаме как капките пълзят
и как рисуват бавно по стъклата
рекичките на краткия си път.
Бих искала сега да те целуна.
И после...все така да си мълчим.
А вместо мен дъждът да ти повтаря думите
обичан, и единствен, и любим.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_07.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Прехвърчащи случайно мисли
Изобщо нямам нужда от безсмислени истини.
Когато се лутам в себе си, подреждам мъниста.
Нанизвам дните си шарено, като гердани.
И с тях си запълвам и старите, и новите рани.
Когато светът ми е тежък, рисувам изгреви.
А после влизам в рисунките. И съм невидима.
Когато край мене те няма, те пиша в стихове.
Съвсем не мога без тебе... Ужасно тихо е.
https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post.html
Да ти каже дъждът...
Отвъд стъклата - дъжд. Човеци със чадъри.
И мокри улици. И мъничко тъга.
Бих искала сега да ме прегърнеш
и дълго да се взираме в дъжда.
Да помълчим. Да слушаме водата.
Да гледаме как капките пълзят
и как рисуват бавно по стъклата
рекичките на краткия си път.
Бих искала сега да те целуна.
И после...все така да си мълчим.
А вместо мен дъждът да ти повтаря думите
обичан, и единствен, и любим.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_07.html
===========================
Има такива дни...
03-11-2018 01:10
Има такива дни...
Днес ми е страшно. Плаши ме Светът.
Изглежда като много труден ребус.
Сама не мога нищо да реша,
а имам нужда да се скрия в себе си.
Минутите на този дълъг ден
ме дебнат иззад всичките завои.
Загубих си лъчите. Върху мен
вали дъждът. Вали поройно.
Изглежда, трябва да премина през това.
Изглежда днес и аз съм като хората.
Но утре, утре пак ще съм си аз.
И пак ще гледам на Света отгоре.
(А ти довечера ме чакай у дома,
да ми напомниш, че съм т в о е т о момиче -
такова, лунно, не от този свят,
дошло единствено да те обича...)
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_29.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Има такива дни...
Днес ми е страшно. Плаши ме Светът.
Изглежда като много труден ребус.
Сама не мога нищо да реша,
а имам нужда да се скрия в себе си.
Минутите на този дълъг ден
ме дебнат иззад всичките завои.
Загубих си лъчите. Върху мен
вали дъждът. Вали поройно.
Изглежда, трябва да премина през това.
Изглежда днес и аз съм като хората.
Но утре, утре пак ще съм си аз.
И пак ще гледам на Света отгоре.
(А ти довечера ме чакай у дома,
да ми напомниш, че съм т в о е т о момиче -
такова, лунно, не от този свят,
дошло единствено да те обича...)
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_29.html
===========================
Откакто свърших камъчетата... /и трошиците/
03-11-2018 01:07
Откакто свърших камъчетата...
/и трошиците/
Понякога си тръгвам от света
по уличка със слънчеви павета,
между които стръкчета трева
надзъртат и се вглеждат във небето.
Съвсем на края и ме чака дом.
Понякога е просто звезден кораб.
Понякога - виенско колело.
(Когато имам нужда от високо.)
Понякога живея там сама.
Понякога със мен живеят още
Маншон, Полуобувка, Мъхеста Брада,
Вълшебникът от Оз и ...котката.
(Не Чеширския котарак, а друг.
Един оранжев. Аз си го измислих.)
Когато там е къща, през капчука
дъждът изтича, преразказан в приказка.
Когато е виенско колело, един човек
продава сънища и свири на латерна.
Когато имам повече небе,
е звезден кораб. Даже междузвезден.
Когато си отивам от света,
се връщам утре още по-красива.
Ако поискаш някога, ела...
Оставям маргаритки. Следвай дирята.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_7346.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Откакто свърших камъчетата...
/и трошиците/
Понякога си тръгвам от света
по уличка със слънчеви павета,
между които стръкчета трева
надзъртат и се вглеждат във небето.
Съвсем на края и ме чака дом.
Понякога е просто звезден кораб.
Понякога - виенско колело.
(Когато имам нужда от високо.)
Понякога живея там сама.
Понякога със мен живеят още
Маншон, Полуобувка, Мъхеста Брада,
Вълшебникът от Оз и ...котката.
(Не Чеширския котарак, а друг.
Един оранжев. Аз си го измислих.)
Когато там е къща, през капчука
дъждът изтича, преразказан в приказка.
Когато е виенско колело, един човек
продава сънища и свири на латерна.
Когато имам повече небе,
е звезден кораб. Даже междузвезден.
Когато си отивам от света,
се връщам утре още по-красива.
Ако поискаш някога, ела...
Оставям маргаритки. Следвай дирята.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_7346.html
===========================
Не искам да си спомням...
03-11-2018 01:05
Не искам да си спомням...
Със теб е толкова хубаво, че аз
забравям колко съм другопланетна.
Забравям, че не вярвах в любовта.
Нито във хората. Нито във себе си.
Със теб е толкова хубаво, че вън
Нощта присяда на прозореца да ни погледа.
Напомня ми как някога, на сън,
препусках през поля от слънчогледи.
А там, отгоре, Лунните човеци
строят за нас небе подир небе.
Със теб е толкова хубаво, че вече
не помня как е било преди теб...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_28.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Не искам да си спомням...
Със теб е толкова хубаво, че аз
забравям колко съм другопланетна.
Забравям, че не вярвах в любовта.
Нито във хората. Нито във себе си.
Със теб е толкова хубаво, че вън
Нощта присяда на прозореца да ни погледа.
Напомня ми как някога, на сън,
препусках през поля от слънчогледи.
А там, отгоре, Лунните човеци
строят за нас небе подир небе.
Със теб е толкова хубаво, че вече
не помня как е било преди теб...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_28.html
===========================
Винаги след полунощ...
03-11-2018 01:02
Винаги след полунощ...
Когато се търкулне вечерта
в дворовете със тайните градини,
Луната слиза ниско над града
и сяда уморено на комина.
Заглъхват хората. Морето спи.
Прозорците угасват. Става тихо.
И само няколко несбъднати мечти
се будят в мен. (Преструват се на стихове.)
Улавям ги със двете си ръце
и ги записвам по звездите някъде...
Ти можеш ли звездите да четеш?
Да прочетеш по тях, че те очаквам.
Нощта мълчи. Луната на комина
люлее тънички лъчи (като крачета).
А аз разхождам в тайните градини
най-скритите копнежи на сърцето си.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_26.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Винаги след полунощ...
Когато се търкулне вечерта
в дворовете със тайните градини,
Луната слиза ниско над града
и сяда уморено на комина.
Заглъхват хората. Морето спи.
Прозорците угасват. Става тихо.
И само няколко несбъднати мечти
се будят в мен. (Преструват се на стихове.)
Улавям ги със двете си ръце
и ги записвам по звездите някъде...
Ти можеш ли звездите да четеш?
Да прочетеш по тях, че те очаквам.
Нощта мълчи. Луната на комина
люлее тънички лъчи (като крачета).
А аз разхождам в тайните градини
най-скритите копнежи на сърцето си.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_26.html
===========================
Понякога е трудно за разбиране...
03-11-2018 01:00
Понякога е трудно за разбиране...
Понякога ме правиш страшно тъжна,
разплакана, ранима и сама.
Понякога до лудост ме объркваш.
Понякога ми иде да крещя.
Понякога ми иде да съм друга.
Да бъда лоша и ужасно безразлична.
Но някак си не мога и не мога.
Защото, знаеш ли... аз те обичам.
Обичам те сърдито и щастливо,
обичам те ядосано, безмълвно.
Обичам те, когато съм горчива.
Обичам те, когато се разсъмва.
Обичам те, когато ми се сърдиш,
когато ти се сърдя, те обичам,
обичам те, когато си ми труден,
когато със сълзите си изтичам,
когато вън вали, когато липсваш,
когато нощите ми стават само твои,
когато спя, когато дишам,
когато се изгубвам зад завоя,
когато ме намразваш за последно,
когато за последно те отричам,
когато си ми дяволски потребен,
когато...
Винаги.
Аз те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_25.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Понякога е трудно за разбиране...
Понякога ме правиш страшно тъжна,
разплакана, ранима и сама.
Понякога до лудост ме объркваш.
Понякога ми иде да крещя.
Понякога ми иде да съм друга.
Да бъда лоша и ужасно безразлична.
Но някак си не мога и не мога.
Защото, знаеш ли... аз те обичам.
Обичам те сърдито и щастливо,
обичам те ядосано, безмълвно.
Обичам те, когато съм горчива.
Обичам те, когато се разсъмва.
Обичам те, когато ми се сърдиш,
когато ти се сърдя, те обичам,
обичам те, когато си ми труден,
когато със сълзите си изтичам,
когато вън вали, когато липсваш,
когато нощите ми стават само твои,
когато спя, когато дишам,
когато се изгубвам зад завоя,
когато ме намразваш за последно,
когато за последно те отричам,
когато си ми дяволски потребен,
когато...
Винаги.
Аз те обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_25.html
===========================
Нощта, в която беше създаден светът
03-11-2018 00:58
Нощта, в която беше създаден светът
Не знаех колко нежна е нощта,
докато той не ми показа.
Напълни я с една Луна
и всичко спря да бъде празно.
Изсипа в шепите ми сто звезди
и светна цялата вселена.
Земята спря да се върти
и спря да съществува време.
И бяхме само той и аз...
И никой друг. И нищо друго.
Сами създавахме Света
в една единствена прегръдка.
Сами си бяхме богове.
Без ад и рай. Само с безбрежност.
Покрита с двете му ръце
разбрах - нощта е много нежна.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_23.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Нощта, в която беше създаден светът
Не знаех колко нежна е нощта,
докато той не ми показа.
Напълни я с една Луна
и всичко спря да бъде празно.
Изсипа в шепите ми сто звезди
и светна цялата вселена.
Земята спря да се върти
и спря да съществува време.
И бяхме само той и аз...
И никой друг. И нищо друго.
Сами създавахме Света
в една единствена прегръдка.
Сами си бяхме богове.
Без ад и рай. Само с безбрежност.
Покрита с двете му ръце
разбрах - нощта е много нежна.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_23.html
===========================
Тя, всъщност, е жена
03-11-2018 00:55
Тя, всъщност, е жена
Навсякъде над покривите на града е пролет.
Върви на пръсти по терасите и по комините.
Танцува слънчева, разрошена и гола,
избягала от нечия картина.
Разпръсва лястовици по небето. И се смее.
Под босите и ходила цъфтят глухарчета.
Дърветата са влюбени във нея.
(Дори им се приисква да подскачат.)
А тя върви сама, съвсем небрежна
и гали с длани грубите им клони.
Получили една внезапна нежност,
цветчетата им вятърно се ронят.
Приличат на сълзи. И на конфети.
Вали любов по улиците. И ухае...
А пролетта танцува под небето -
красива, босонога и безкрайна...
---
Ето я :)
http://i66.servimg.com/u/f66/11/46/18/42/dscf0310.jpg
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_8849.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Тя, всъщност, е жена
Навсякъде над покривите на града е пролет.
Върви на пръсти по терасите и по комините.
Танцува слънчева, разрошена и гола,
избягала от нечия картина.
Разпръсва лястовици по небето. И се смее.
Под босите и ходила цъфтят глухарчета.
Дърветата са влюбени във нея.
(Дори им се приисква да подскачат.)
А тя върви сама, съвсем небрежна
и гали с длани грубите им клони.
Получили една внезапна нежност,
цветчетата им вятърно се ронят.
Приличат на сълзи. И на конфети.
Вали любов по улиците. И ухае...
А пролетта танцува под небето -
красива, босонога и безкрайна...
---
Ето я :)
http://i66.servimg.com/u/f66/11/46/18/42/dscf0310.jpg
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_8849.html
===========================
Полъх
03-11-2018 00:50
Полъх
Аз днес съм някакво черешово цветче
и пръстите на вятъра ме милват.
Потрепват много нежно върху мен.
Дъхът му натежава и притихва.
Листенцата ми тихо му шептят
и цялата си пролет му разказват...
Той ги целува мълчаливо. След това
отново ги целува. Много бавно.
И им рисува слънчеви лъчи.
И цялото небе им подарява.
Не спира да ги гали, много тих.
И сигурно е много влюбен вятър.
Ужасно е красиво... А над нас
кръжат слънца, и облаци, и птици.
Аз днес съм някакъв черешов цвят.
А той е вятъра. И страшно го обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_22.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Полъх
Аз днес съм някакво черешово цветче
и пръстите на вятъра ме милват.
Потрепват много нежно върху мен.
Дъхът му натежава и притихва.
Листенцата ми тихо му шептят
и цялата си пролет му разказват...
Той ги целува мълчаливо. След това
отново ги целува. Много бавно.
И им рисува слънчеви лъчи.
И цялото небе им подарява.
Не спира да ги гали, много тих.
И сигурно е много влюбен вятър.
Ужасно е красиво... А над нас
кръжат слънца, и облаци, и птици.
Аз днес съм някакъв черешов цвят.
А той е вятъра. И страшно го обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_22.html
===========================
Почти магьосническо...
03-11-2018 00:48
Почти магьосническо...
Гадая утрешния ден по сенките,
които клоните чертаят по асфалта.
Рисуват думи. Странни и преплетени,
между които се извива вятъра.
Луната ги раздвижва с тънки пръсти,
прережда ги и пише текст за песен.
Не помня музиката. Пее въздуха.
А аз усещам ритъма. И ми е лесно.
Защото предсказанието е красиво.
И тази вечер сенките предричат,
че утре ще съм още по-щастлива.
И още повече ще те обичам...
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_21.html
Радосвета Аврамова
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Почти магьосническо...
Гадая утрешния ден по сенките,
които клоните чертаят по асфалта.
Рисуват думи. Странни и преплетени,
между които се извива вятъра.
Луната ги раздвижва с тънки пръсти,
прережда ги и пише текст за песен.
Не помня музиката. Пее въздуха.
А аз усещам ритъма. И ми е лесно.
Защото предсказанието е красиво.
И тази вечер сенките предричат,
че утре ще съм още по-щастлива.
И още повече ще те обичам...
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_21.html
Радосвета Аврамова
===========================
Всъщност, не вали.
03-11-2018 00:46
Всъщност, не вали.
Небето слиза при Земята
по стълбичка от дъжд.
И гали с пръстчета тревата и,
по-пухкава от плюш.
Земята днеска е момиче,
Небето е момче.
И те, изглежда, се обичат.
(Държат се за ръце.)
Земята сваля срамежливо
вечерната си дреха.
Небето цяло се разлива
от нежност във ръцете и.
И после дълго се прегръщат,
затворили очи.
А всички хора, скрити в къщите,
си мислят, че вали...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_20.html
Показват се публикациите с етикет еемиии.... Показване на всички публикации
https://caribiana.blogspot.com/search/label/еемиии...
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Всъщност, не вали.
Небето слиза при Земята
по стълбичка от дъжд.
И гали с пръстчета тревата и,
по-пухкава от плюш.
Земята днеска е момиче,
Небето е момче.
И те, изглежда, се обичат.
(Държат се за ръце.)
Земята сваля срамежливо
вечерната си дреха.
Небето цяло се разлива
от нежност във ръцете и.
И после дълго се прегръщат,
затворили очи.
А всички хора, скрити в къщите,
си мислят, че вали...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_20.html
Показват се публикациите с етикет еемиии.... Показване на всички публикации
https://caribiana.blogspot.com/search/label/еемиии...
===========================
Да си призная...
03-11-2018 00:42
Да си призная...
Докато спеше, си откраднах от дъха ти.
Усети ли? Целувах те, докато спиш.
Докоснах скулите ти. Леко, с устни.
и във съня ти тихичко се скрих.
Облякох рокля от дъждовни капки -
ако си жаден - да те утоли.
Преминах през съня ти. Много кратко.
Достатъчно да го напълня със звезди.
Пресякох го. Почти недоловима.
След мен остана мирис на небе.
И нещо, дето казва, че ме има.
За тебе само...цял живот за теб...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_19.html
Показват се публикациите с етикет обичам те. Показване на всички публикации
https://caribiana.blogspot.com/search/label/обичам%20те
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Да си призная...
Докато спеше, си откраднах от дъха ти.
Усети ли? Целувах те, докато спиш.
Докоснах скулите ти. Леко, с устни.
и във съня ти тихичко се скрих.
Облякох рокля от дъждовни капки -
ако си жаден - да те утоли.
Преминах през съня ти. Много кратко.
Достатъчно да го напълня със звезди.
Пресякох го. Почти недоловима.
След мен остана мирис на небе.
И нещо, дето казва, че ме има.
За тебе само...цял живот за теб...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_19.html
Показват се публикациите с етикет обичам те. Показване на всички публикации
https://caribiana.blogspot.com/search/label/обичам%20те
===========================
Аз мога да ти бъда дом...
03-11-2018 00:25
Аз мога да ти бъда дом...
Понякога се чувствам като къща
и сам-сама във себе си живея.
Тогава ветровете ме прегръщат
и казват колко дълго са копнели
да видят двата светнали прозореца,
перденцата с оранжеви лалета
и думите, забравени от хората,
които съм превърнала в куплети.
По покрива ми, между керемидите
прораства мъх. Разхождат се врабците.
А аз преда душата си. И я разпридам.
И украсявам спомените със шевици.
Понякога се чувствам като къща...
Седя на прага си и чакам да си дойдеш.
Изхвърлих времето. И всичко си е същото.
До най-мъничката прашинка обич.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_16.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Аз мога да ти бъда дом...
Понякога се чувствам като къща
и сам-сама във себе си живея.
Тогава ветровете ме прегръщат
и казват колко дълго са копнели
да видят двата светнали прозореца,
перденцата с оранжеви лалета
и думите, забравени от хората,
които съм превърнала в куплети.
По покрива ми, между керемидите
прораства мъх. Разхождат се врабците.
А аз преда душата си. И я разпридам.
И украсявам спомените със шевици.
Понякога се чувствам като къща...
Седя на прага си и чакам да си дойдеш.
Изхвърлих времето. И всичко си е същото.
До най-мъничката прашинка обич.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_16.html
===========================
Направи ме истинска...
03-11-2018 00:23
Направи ме истинска...
Не съм момиче. И не съм жена.
Импресия съм на един художник.
Измисли ме от цвят и тишина
и пълни със рехаво вино нощи.
Нахвърли силуета ми върху платното.
В очите ми постави две луни.
Със пръсти нарисува в мен живота.
И след това не можеше да спи.
Говореше ми, сякаш че съм жива.
Дори се влюби в мен. И полудя.
А аз останах недовършена картина.
Една от многото на стария таван.
Внезапно ми пресъхнаха боите.
Излющиха се всички цветове.
Оглеждах се единствено в стените.
Тогава пожелах да съм човек.
Поисках да обичам. Като истинска.
(Художникът ми беше дал живот.Нали?)
Прекрачих през платното и разплисках
дъждовната вода на твойте дни.
Сега разбираш ли защо съм по-различна?
Измислица съм на един художник.
Не искам друго. Само да обичам...
И ти да ме обичаш. Ако може...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_15.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Направи ме истинска...
Не съм момиче. И не съм жена.
Импресия съм на един художник.
Измисли ме от цвят и тишина
и пълни със рехаво вино нощи.
Нахвърли силуета ми върху платното.
В очите ми постави две луни.
Със пръсти нарисува в мен живота.
И след това не можеше да спи.
Говореше ми, сякаш че съм жива.
Дори се влюби в мен. И полудя.
А аз останах недовършена картина.
Една от многото на стария таван.
Внезапно ми пресъхнаха боите.
Излющиха се всички цветове.
Оглеждах се единствено в стените.
Тогава пожелах да съм човек.
Поисках да обичам. Като истинска.
(Художникът ми беше дал живот.Нали?)
Прекрачих през платното и разплисках
дъждовната вода на твойте дни.
Сега разбираш ли защо съм по-различна?
Измислица съм на един художник.
Не искам друго. Само да обичам...
И ти да ме обичаш. Ако може...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_15.html
===========================
Чети ме със затворени очи
03-11-2018 00:21
Чети ме със затворени очи
Не ми разчиташ мислите...
Ще ти говоря с думи.
Макар понякога да бъркам и със тях.
Разсипвам с шепи
чувства и безумия.
И всичките сълзи на любовта.
Ще ги събираш ли...
Аз знам, че ти е трудно
да им намериш правилния ред.
Усещай ме...
Когато се разсъмне
ще бъда цяла в твоите ръце.
Ще се научим заедно
да се разчитаме...
Като слепци, със пръсти ще четем.
Изписана съм цялата
с "обичам те!".
Прокарай длан по мен.
Ще разбереш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_13.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Чети ме със затворени очи
Не ми разчиташ мислите...
Ще ти говоря с думи.
Макар понякога да бъркам и със тях.
Разсипвам с шепи
чувства и безумия.
И всичките сълзи на любовта.
Ще ги събираш ли...
Аз знам, че ти е трудно
да им намериш правилния ред.
Усещай ме...
Когато се разсъмне
ще бъда цяла в твоите ръце.
Ще се научим заедно
да се разчитаме...
Като слепци, със пръсти ще четем.
Изписана съм цялата
с "обичам те!".
Прокарай длан по мен.
Ще разбереш...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_13.html
===========================
Една шепа вятър
03-11-2018 00:19
Една шепа вятър
По нощното небе безшумни сенки
чертаят бели гларуси с криле.
Звездите са илюзия за вечност.
А облаците - прерийни коне.
Под мен градът угасва колебливо
и шепне приказки за лека нощ.
Луната днес е много пестелива -
оставила е люспица сребро.
В такива нощи мога да мечтая
за тебе чак до сутринта...
(Мечтите ми са дълги и безкрайни.
Такава си представям Любовта...)
Разнежено ми е... Пак ставам вятър.
Забързан, рошав малък ураган.
Прелитам за секундички Земята,
за да заспя в една любима длан...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_10.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Една шепа вятър
По нощното небе безшумни сенки
чертаят бели гларуси с криле.
Звездите са илюзия за вечност.
А облаците - прерийни коне.
Под мен градът угасва колебливо
и шепне приказки за лека нощ.
Луната днес е много пестелива -
оставила е люспица сребро.
В такива нощи мога да мечтая
за тебе чак до сутринта...
(Мечтите ми са дълги и безкрайни.
Такава си представям Любовта...)
Разнежено ми е... Пак ставам вятър.
Забързан, рошав малък ураган.
Прелитам за секундички Земята,
за да заспя в една любима длан...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_10.html
===========================
Em seus braços
03-11-2018 00:17
Em seus braços
Харесвам как ухае тишината...
И ме докосва с твоите ръце.
По устните ми нежно се разтапя
със вкус на дъжд. На обич. И на теб.
От дланите си си направил вятър.
И той ме гали дълго. Цяла нощ...
По кожата ми - пръски лунно злато
изписват с пръсти думата 'любов'.
Попиваш в мен. Живея от дъха ти.
Под спуснатите мигли на нощта
събличам думите си. Тихичко пристъпвам
в прегръдката ти. И оставам там.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/em-seus-bracos.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Em seus braços
Харесвам как ухае тишината...
И ме докосва с твоите ръце.
По устните ми нежно се разтапя
със вкус на дъжд. На обич. И на теб.
От дланите си си направил вятър.
И той ме гали дълго. Цяла нощ...
По кожата ми - пръски лунно злато
изписват с пръсти думата 'любов'.
Попиваш в мен. Живея от дъха ти.
Под спуснатите мигли на нощта
събличам думите си. Тихичко пристъпвам
в прегръдката ти. И оставам там.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/em-seus-bracos.html
===========================
Просто миг. А всъщност - вечност...
03-11-2018 00:15
Просто миг. А всъщност - вечност...
И този ден си тръгва уморено.
Под залеза - прелитащи ята
донасят в човки хубавото време.
А пролетните облаци шептят.
Бих казала за улицата - пълноводна.
Преливат хора, говор, смехове...
Над тях угасва Слънцето - оранжев конник.
И става тихо цялото небе.
Усмихвам се...Животът е прекрасен.
Усещам го на вкус, със дъх, с душа...
Денят си тръгва уморено. Гасне.
В очите ми танцува вечерта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_8613.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Просто миг. А всъщност - вечност...
И този ден си тръгва уморено.
Под залеза - прелитащи ята
донасят в човки хубавото време.
А пролетните облаци шептят.
Бих казала за улицата - пълноводна.
Преливат хора, говор, смехове...
Над тях угасва Слънцето - оранжев конник.
И става тихо цялото небе.
Усмихвам се...Животът е прекрасен.
Усещам го на вкус, със дъх, с душа...
Денят си тръгва уморено. Гасне.
В очите ми танцува вечерта...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_8613.html
===========================
Познаваш ли я...
03-11-2018 00:13
Познаваш ли я...
Най-тъжната Любов живее нощем.
Пресича боса пустия площад.
Бездомен вятър нежно я разрошва,
преди да я подхвърли на дъжда.
Тя не трепери. Или пък трепери.
Но не от студ. От страх. От самота.
Звездите на небето стават черни,
когато е самотна Любовта.
И устните и цяла нощ немеят,
заключили вселенска тишина...
Целувките минават покрай нея.
Но никога не стигат Любовта.
Най-тъжната Любов си идва в къщи.
Ще спи сама. За сто и първи път.
И само нощем тихо ще се връща
в една мечта. На прага на съня...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_7716.html
===========================
комментарии: 0
понравилось!
вверх^
к полной версии
Познаваш ли я...
Най-тъжната Любов живее нощем.
Пресича боса пустия площад.
Бездомен вятър нежно я разрошва,
преди да я подхвърли на дъжда.
Тя не трепери. Или пък трепери.
Но не от студ. От страх. От самота.
Звездите на небето стават черни,
когато е самотна Любовта.
И устните и цяла нощ немеят,
заключили вселенска тишина...
Целувките минават покрай нея.
Но никога не стигат Любовта.
Най-тъжната Любов си идва в къщи.
Ще спи сама. За сто и първи път.
И само нощем тихо ще се връща
в една мечта. На прага на съня...
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/04/blog-post_7716.html
===========================