Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Направена от слънце и от дъжд... 03-11-2018 02:06

Направена от слънце и от дъжд...

Не ми достигат думите...Не ми достигат.
Във мен живеят цветове. И нищо друго.
Отвътре съм безмълвна и картинна.
Отвътре съм беззвучно пеперудена.
Отвън успешно се преструвам на момиче,
но вътре в себе си съм макове и слънчогледи.
Отвътре тишината ми е акустична.
А думите са бледи. Много бледи.
Ако понякога замлъквам, не тъгувай.
То е защото те рисувам вътре в мен.
И някакси ... не са ми нужни думи.
Откакто имам теб вместо сърце.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_12.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Малко преди новолуние... 03-11-2018 02:04

Малко преди новолуние...
/когато Луната ще изчезне и няма да чертае път в морето/

Защото нощем всичко е по-нежно,
липите са със сребърни листа.
Луната пестеливо се процежда
по тъмните прозорци на града.
Запяват птици, скрити сред звездите.
А Юни скита бос. И светлоок.
Почти я виждам Любовта - прелита
на своето виенско колело.
Нали ти казах...
Нощем всичко е по-нежно.
По-нежни сме и ти, и аз...
А лунната пътека ни отвежда
до онзи скрит, вълшебен бряг.
Където губим всички дневни думи.
За шепот само ни достига слух.
И искам тайничко да се изгубим.
За винаги да си останем тук...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_11.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Перцето в шепата ти... 03-11-2018 02:01

Перцето в шепата ти...

Жените-гълъби са като другите жени.
Познават се единствено по светлината,
която от ръцете им струи,
докато спиш. А те те галят.
Жените-гълъби не спират да летят,
дори когато вятърът им е насрещен.
И свиват свойте мънички гнезда
във крехката черупка на сърцето ти.
Жените-гълъби си тръгват без сълзи.
Но, чувала съм, някога се връщат.
Когато имаш нужда от мечти.
От обич. И от ключ за в къщи...
Жените-гълъби са най-обикновени.
Почти не можеш да ги различиш.
Разбираш другостта им чак след време.
И осъзнаваш, че и ти летиш...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_09.html

===========================

Rinoa is a Bird Gerhl

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Все едно... 03-11-2018 01:58

Все едно...
"Може би времето,
може би временно..."
Недялко Йорданов

Има любов.
Тя не вярва във мене.
Нито пък аз във нея.
Но се срещаме двете от време на време.
И от време на време дори се живеем.
Тя ми натрива носа.
А аз, нали съм глупачка,
все и нося жива вода.
После тя тръгва. А аз пък си плача.
Но е факт, че има любов.
Ето, признавам.
Само че, вече, не знам защо,
но не искам да я познавам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_08.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Изгубеният дом 03-11-2018 01:56

Изгубеният дом
"— Аз съм родена на луната и съм царицата на небесните нимфи. Времето, което ми е определено да остана на земята, наближава своя край. През месец август, при пълнолуние, ще дойдат да ме вземат и аз ще трябва да напусна земята, за да се възкача там горе."
Приказка за Химе

Навярно и със мен така ще се получи...
Ще дойде август и Луната ще ме вземе.
Така и не успях да се науча
да бъда тукашна. Да бъда земна.

А е красиво, знам. Особено по залез,
когато облаците раждат цветове.
Но някак ми е трудно да остана.
Не ми достига мъничко небе.

Не ми достига само шепа нежност
/а имам в повече. По земния стандарт/.
Измръзнах цяла от слънцевалежи.
Аз просто имам нужда от Луна.

А тя ме помни. И на сън ме вика.
И сплита мост от тънички лъчи.
-----
Ако през август гледаш към звездите,
ще видиш на небето две Луни.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_07.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Един предсънен стих ми шушне нещо... 03-11-2018 01:54

Един предсънен стих ми шушне нещо...

През прозореца ми влиза вятър.
Носи ситен шепот на звезди.
Аз не искам да събуждам тишината,
дето върху устните ми спи.
И мълча. Наум си те повтарям.
Вярвам те наум, съвсем без глас.
Цялата Вселена влиза в стаята ми,
за да чуе тази тишина.
По стените никнат хризантеми,
избродирани от лунна прежда.
А на вън небето е голямо.
Като обич. И като надежда.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_06.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

А понякога ме води до небето... 03-11-2018 01:52

А понякога ме води до небето...

С онази Улица, която нощем слиза до морето,
се помним сякаш отпреди столетия.
Така сме свикнали. Да бъдем двете.
/А уж и двете сме ужасно мимолетни.../
Тя ми разказва приказки за хората,
за градския вълшебник, за дърветата.
А аз понякога дори не и говоря.
Тя ме чете по пулса на сърцето ми.
Пресичаме града. Така, улисано.
и Улицата е щастлива, че съм влюбена.
Над нас небето е особено замислено.
А пък Луната днес се е изгубила.

И след това си тръгваме обратно.
Тя ме изпраща чак до моя ъгъл
и тръгва пак към свойта необятност.
А аз - към тебе. За да те целуна.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_03.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ако понякога не ме намираш... 03-11-2018 01:49

Ако понякога не ме намираш...

Звездата, дето няма свое име,
се казва просто Втората Звезда От Дясно.
Понякога в очите ми се скрива.
Когато не внимавам. И пораствам.
Понякога ме вика. И я чувам.
С крилете си я чувам. И политам.
Най-тайното ми, най-вълшебното пътуване
по тихите пътеки на звездите...
Не знам летял ли си до там и на обратно.
Не знам дали ми вярваш, че я има.
Когато съм далеч от тебе, вероятно
съм на звездата, дето няма име...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post.html

===========================

"The Second Star to the Right" A Finding Neverland Video

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато ти изпращам дъжд 03-11-2018 01:44

Когато ти изпращам дъжд

Аз пиша стихове върху дъжда.
Във всяка капка запечатвам буква.
И думите ми, станали вода,
по заздрачените прозорци се промъкват.
Дали ще може някой да ги разчете...
Онези мои безконечни дъждостишия,
събрали всичките ми тайни светове.

Дъждът вали. А аз по него пиша...

И все си мисля - ако ти
си беше тук и виждаше дъжда ми,
дали ще можеше с невярващи очи
да разчетеш най-влюбените думи...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_3891.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Бих искала такава всеотдайност... 03-11-2018 01:42

Бих искала такава всеотдайност...

Небето стана извор изведнъж.
Напука се със гръм и после плисна.
Не беше дъжд. Не беше просто дъжд.
Небето пожела да бъде извор.
Превърна тялото си във вода
и сякаш пред Земята коленичи.

А аз стоях зад тънките стъкла
и тихичко се учех да обичам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_31.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Като усещане... 03-11-2018 01:40

Като усещане...

Нощта, Луната, чашата ми с чай
и птиците, които не заспиват.
Това е Май. Все още Май...
Най-хубав е преди да си отиде.
Целува дланите ми. И брои звезди.
Разказва някакви истории за влюбени.
И аз го чувам. Нищо че шепти.
(Гласът му е ужасно пеперуден.)
Поглежда ме с кобалтови очи
и ми напомня как ми се обича.
Преди да тръгне, ще си помълчим.
И, знаеш ли... на тебе ми прилича...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_30.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дано да не вали... 03-11-2018 01:38

Дано да не вали...

Светът /и Той/
не вярват в порцеланови момичета.
Не вярват в приказки и чудеса.
Не вярват в невъзможното обичане.
Но искат да повярват в любовта.
Когато им се случи, я пилеят.
Презират я. Подливат и вода.
Но тя е търпелива. И живее.
Напук на Него. Въпреки Света.
Тогава той /и Той/ я игнорират.
Изтриват с гума всичките и цветове.
Накрая казват "Ама че е сива!
Това не е любов. Съвсем не е."
И тя си тръгва, малко наранена
/почти като момичето от порцелан/.
------------------
Понякога, при много лошо време
Светът /и Него/ ги наболява Любовта.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_23.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

За думите и празните пространства 03-11-2018 01:36

За думите и празните пространства

Когато хората забравят как се чувства,
започват да измислят много думи.
Засяват с тях вселенската си пустош
и чакат да разцъфне на разсъмване.
Но чудесата вече са оскъдни.
От думите не никне корен нежност.
И хората остават дълго будни.
Заспива само малката човечност.
И думите изпълват тишината.
Оплитат я със кухите си клони.
А ние чакаме любов и тъй нататък...
Дори не помним, че сме я прогонили.
Оставили сме само разни букви.
Навързваме им смисъл. По-изкусно.
А пък сърцата тъжно се пропукват,
защото не си спомнят как се чувства.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_22.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

На пет ( и нещо...) 03-11-2018 01:34

На пет ( и нещо...)
"Хайде хапчета чудесни,
никога да не поресна!"
Пипи Дългото Чорапче

По улиците пролетните хора
почти не помнят зимните си грижи.
Градът е делнично просторен,
а Слънцето над него - рижо.
Един балон се смее от високо,
а петгодишната госпожица си тича.
Едва ли има някаква посока.
Когато си на пет е по-различно...
Когато си на пет все ти е пролет.
И всичко е голямо до небето.
Възможни са ти всички дълги полети-
не си превърнал на ръце крилете си.
А после ... някак си порастваш.
Не ти се случват никакви летежи...
И кактусите са си просто кактуси.
(Когато си на пет са таралежи.)
Добре, че петгодишната е упорита.
Живее някъде из мен и най-нахално
усмихва устните ми и надзърта зад очите.
Добре, че не поиска да порасне...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

На горния край на деня 03-11-2018 01:30

На горния край на деня

В копринените шалове на здрача
и синкавия въздух над града
приличам на надеждопродавачка,
която си е купила звезда.
Минават хора. Някои ме виждат.
А други виждат себе си във мен.
Една Луна в окото ми премижва,
а във косите ми израстват ветрове.
И аз пресичам няколко живота,
площада със звънливия фонтан,
събирам малко късни птичи ноти
и влизам много тихо във нощта.
А там ме чакаш ти. Едно вълшебство
разперва аметистови криле.
Превръщам се във шепа нежност
в милувката на твоите ръце...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Начини за чуване... 03-11-2018 01:28

Начини за чуване...

Можем просто да поседнем някъде
и да си измислим залез вместо кино.
Да броим отлитащите влакове
или щъркелите. Или пък комините.
Можем да напълним със череши
празните джобове на мечтите си.
Или да бродираме по пешовете
на небето няколко звездици.
Просто трябва мъничко да замълчим.
Трябват само стръкчета от Тишината,
да си спомним колко хубаво звучи
истинският глас на Любовта...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_18.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Някъде, на кръстопът... 03-11-2018 01:25

Някъде, на кръстопът...
"Учителят казва: Кръстопътят е свещено място..."
Паулу Коелю, "Мактуб"

Сигурно ще ти е тъжно с мен понякога.
Ще си нервен. (Аз ще те ядосвам.)
Сигурно ще търсим разни влакове
с най-различните отдалечаващи посоки.
Аз ще те замервам със сълзите си.
И сърцето си по теб ще хвърля.
Ти ще ме забравиш със ръцете си.
И ще ме забравяш много бързо.
Ще сме си сърдити. И жестоки. И обидени.
Ще се нараняваме. Взаимно. По човешки.
Ще си тръгваме един от друг. (Наистина?)
После ще тъгуваме за грешката...
И добре, че кръгла е Земята
и че плюс и минус се привличат,
че се срещаме отново двамата
в точката, в която се обичаме.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_16.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Неповторима 03-11-2018 01:22

Неповторима

Тъгата ми е синя, като вечер.
Солена, като дъно на море.
И няма никой, който да и пречи,
ако поиска да ме отведе.
И няма никой, който да и каже
да не нахлува в моите очи.
Тъгата ми е есенна и влажна.
И като всичките тъги - горчи.
Прегръща с хладни, тънки остриета
сърцето ми. Безумното сърце.
Тъгата ми е много, много светла.
Като сълзичка на добро дете.
Тъгата ми е приказка без думи.
Не се изрича. Само се боли.
Тъгата ми е страшно тихо-шумна.
Единствена сред всичките тъги...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_8053.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Най-вълшебното вълшебство 03-11-2018 01:20

Най-вълшебното вълшебство

Навън е пълно с нощ и със звезди,
със май, със птичи песни, със небета.
На мене много малко ми се спи.
А повече ми се стои в ръцете ти.

Какво пък...ще пропусна този сън.
Дори да е красив, ще го пропусна.
С вълшебства е напълнено навън.
А вътре - с теб. По устните ми.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_12.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Един миг вечност... 03-11-2018 01:18

Един миг вечност...

Тези дълги сенки на следобеда...
Сигурно достигат хоризонта.
А в небето закъснели кораби
бързат да догонят своя облак.
Теменужените ириси на залеза
гаснат под ресниците на мрака.
Чувам ноти от далечни валсове.
И по пулса си познавам, че ме чакаш.
Всичко ми е някак...насънувано.
Сякаш е било. Или ще бъде.
Твойте устни спрели върху устните ми.
После шепот. Вик. И пеперуди,
дето пърхат с хиляди криле във мене
и ме носят някъде и никъде.
И е късно. И е рано. И е време
да ти кажа пак, че те обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/05/blog-post_10.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»