Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Случайни спомени от едно бъдеще 03-11-2018 07:12

Случайни спомени от едно бъдеще

Тя вече няма нищо за забравяне.
Не помни обичи, не помни и тъги.
Тя няма денонощия, а само залези.
И не признава думите. А ги мълчи.
Във гардероба и е пълно с приказки.
Не ги сънува. Просто ги живее.
Светът в очите и полека се разлиства.
Светът от векове е влюбен в нея.

А тя сама пресича звездопадите.
(И мислите ти тайничко пресича.)
Прилича малко на една Шехерезада,
дошла да те научи на обичане;
дошла от древно предсказание,
да сбъдне твоите най-нежни нужди...
И ти заспиваш, стоплен, в скута и,
и ти не искаш никога да се събуждаш...

А после, след безброй безвремия,
навярно ще я помниш. Много тихо.
Като сънуване. Като докосване. Като доверие.
Като усещане, заключено във стихове.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_28.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Нещо между мен и дъждовете... 03-11-2018 07:11

Нещо между мен и дъждовете...

От тъжни хора и от тъжен дъжд
Земята става много малка.
Светът навън изчезва изведнъж.
Остава само този, в стаята ми.
Остават само четири стени,
между които е една вселена
от думи, чувства и мечти,
от липсата ти. И от мене.
Добре, че имам някакъв прозорец
и нощем го изпълвам със небе.
Когато няма с кой да поговоря,
говоря с него. (Все за теб...)
И, знаеш ли, донякъде ми е красиво.
Донякъде съм тъжна и сама.

Нощта навън във шепички събира
изплаканите думи на дъжда...

Радосвета Аврамова

Показват се публикациите с етикет обичам те. Показване на всички публикации

https://caribiana.blogspot.com/search/label/обичам%20те

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Стъпвай тихо... 03-11-2018 04:34

Стъпвай тихо...
Ето виж -
аз измислих наново Света-
много мъничък, само за двама.
Има пейка, над нея - Луна.
И зелена, зелена поляна.
Няма хора, но има щурци.
Няма думи, а само мелодия.
И се учим със теб да мълчим.
И забравяме как се говори...
И забравяме всичко билó.
И забравяме всяко "ще бъде..."
Този свят е сега. И е нов.
Една малка планета за влюбени.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_24.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Да ти кажа преди да заспиш... 03-11-2018 04:32

Да ти кажа преди да заспиш...

Ще помълчим и тази нощ. Ще помълчим.
Когато ми е тихо, е красиво.
По клепките ми вече сън личи.
И аз се сгушвам в тебе. И заспивам.
В съня ми влиза лунна светлина.
А ти ме галиш дълго и безмълвно.
Така обичам тази тишина,
че чак не искам никога да съмва.
Достатъчно ми е, че си със мен.
Дъхът ти върху голото ми рамо.
Сърцето ти до моето сърце.
Не искам друго. Друго няма.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_22.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дали... 03-11-2018 04:30

Дали...

Тя е лято. На вид и на вкус.
Като вишна, узряла в ръцете ти,
тя е пулсът на твоя пулс
и тръпчиво сладни по небцето ти.
Ти не можеш да кажеш каква е.
Тя прилича на слънце и дъжд.
Тя е някаква мъничка тайна
във очите на влюбен мъж.
Тя е мекото, нежно лоно,
във което потъваш, обичайки.
Тя е твоето бъдеще. Тя е спомен.
Не е нищо особено. Тя е всичко.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_18.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато сама не зная как... 03-11-2018 04:28

Когато сама не зная как...

Понякога си тръгвам много тихо
от теб, от себе си, от любовта.
И никой не разбира, никой
защо съм си отѝшла. И кога.
Утрата зейват празни и кънтящи.
След тях накуцват излинели дни.
А после нощите намятат тъмни плащове
над някакви разплакани звезди.
Не знам дали дори един от нас усеща,
че мен ме няма.И че съм сама.
Единствено на любовта и липсва нещо.
И тайно подозира, че съм аз.
Не зная кой от двама ви ще ме завърне.
Дори не знам ще се опиташ ли и ти.

Не искам да ме пускаш да си тръгвам.
Понякога, когато ме боли...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_15.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Във всички мои светове 03-11-2018 04:26

Във всички мои светове

Сега съм друга.
А преди минута бях
едно листо отсреща на дървото.
Сега съм някаква смутена тишина
и сядам в ъгълчето на окото ти.
След две минути ще съм морски фар
и гларусите ще кръжат около мене.
А след това...навярно след това
ще бъда нещо сладко и червено.
Аз се променям всеки следващ миг.
Светът край мене също се променя.
Поникват му лунички и звезди
и ту се смее, ту е начумерен.
И всичко се върти и се върти...
Врабче-бръшлян-бисквитка -тайна притча..
Единствена константа си ми ти.
И начинът по който те обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Такова едно... 03-11-2018 04:23

Такова едно...

Само малко повдигни глава-
виж небето. Толкова е синьо,
че дори тежи от синева
и почива кротко по комините.
Кой ли е измислил този цвят
и е боядисал точно с него
всички хубави неща в света -
твоите очи и ...и небето :)
Да ти кажа ли? Аз вече знам.
Снощи даже си го изсънувах -
как стои на някаква звезда
и рисува, и рисува, и рисува.
Той си няма име като нас.
Каза, че не му е нужно име.
Стига му единствено това,
че умее да рисува в синьо.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_13.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

На този, който не напълни сърцето ми 03-11-2018 04:21

На този, който не напълни сърцето ми

Изхвърлям старателно всички отпадъци
от някаква смешна и грозна любов.
("Любов" ли се казва дългото чакане
на някой, пропускащ те винаги в своя живот?)

Сега съм сама. Тъй както бях с него.
Боли ме така, както с него боля.
Но май имам повече. Поне имам себе си.
На себе си само принадлежа.

Това беше всичко. Ти сам го направи.
Аз мога да дишам дори без сърце.
На негово място, в гърдите, от ляво,
са Никогавече и Никогастеб.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_05.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

От корените на небето...чак до мен 03-11-2018 04:19

От корените на небето...чак до мен

Внезапен дъжд. И синя светлина.
В прозорците се стича мрак на капки.
Разсърдени, дърветата шумят
под своите зелени летни шапки.
Внезапен дъжд. Самотен трубадур,
избрал под моята тераса да попее.
Луната крие в облак-абажур
една светулка. Или нощна фея.
Внезапен дъжд. Кристалчета небе.
И нещо в мен безпаметно олеква.
Събирам го във двете си ръце,
а тъжното ми става много светло.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_02.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не казвай, че не съм ти казала... 03-11-2018 04:17

Не казвай, че не съм ти казала...

Не виждаш ли? Тя още вярва в чудеса.
Сънува феи. (А и те сънуват нея.)
Живее сам-сама във своя свят.
А в другия, Големия, не смее...
Разказва приказки на тъжните звезди.
И чува как цветята си говорят.
Понякога е гълъб. И лети
над смешно малките сърдити хора.
Не виждаш ли...тя има сетива,
различни от на другите човеци.
И с тях улавя цялата тъга
и всичките усмивки на планетата.
Така различна е, че ще боли
ако объркаш нещо и се влюбиш.
Но пък...момиче-приказка е. А нали
на приказките краят им е хубав...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_01.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

...до небето 03-11-2018 02:31

...до небето

Над мен се спира Слънцето. И се рони
на малки, светли песъчинки.
По кожата ми слънчеви сълзи
проблясват като огнени езичета.
И цялата ухая на липа.
На медена роса. На вкус съм лято.
Усещам с босите си ходила
зелените целувки на тревата.
Небето е красиво. Като мъж,
с очи по-сини даже от вълшебство.
Заключва обич в капки топъл дъжд
и тихо ги излива в шепите ми.
Край мен кръжат ефирни ветрове.
Задъхано с косите ми флиртуват.
А аз прегръщам с двете си ръце
най-нежното си лято. И съм влюбена...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_30.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Л като... 03-11-2018 02:29

Л като...

От л и п с а т а ти пускам дълги корени
в земята на забравените приказки.
И дълго прожектирам спомени...
И си повтарям: "Л ю б о в т а е истинска".
И после идваш, грабва ме смехът ти
и корените стават хвърчила,
които знаят всички тайни пътища
до истинския дом на Любовта.
И все така сме...Детска въртележка...
Но страшно ми е хубаво със теб.
Усмихнато, разплакано, л у д е ш к о...
и малко трудно да се разбере.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Сезони на обичане 03-11-2018 02:27

Сезони на обичане

Защото Той е малък слънчев лъч,
очите и изглеждат кехлибарени.
А устните и - вишневи на вкус.
И цялото небе е в дланите и.
Защото Той я гали с тишина
и нощем с обич като шепот я приспива,
тя сутрин е момиче, и звезда,
и слънчева, и топла, и красива.
Когато Tой изгуби своя път
сред облаците и се спусне здрачът,
очите и от кехлибари стават дъжд.
И дълго си припомнят как се плаче.

Но той е просто малък слънчев лъч
и се завръща, светъл и обичащ.
Светулките в очите и блестят.
И тя не помни как блестят сълзите.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_25.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

И ти не знаеш... 03-11-2018 02:25

И ти не знаеш...

Няма как да си ида от тебе. Не мога.
Ти си ми всичко на тази земя.
Ти си ми слънцето, вятъра, облака,
и на небето си всяка звезда.
Ти си ми нощите, в които будувам.
Ти си ми дните, в които мечтая.
Ти си усещане, скрито зад думите.
Аз пък съм влюбена. В тебе. Отчаяно.
Ти си ми тъжното, скрито в сълзите.
Ти си най-нежното, скрито в ръцете ми.
Как да си ида, кажи ми...Да питам ли
как си отива човек от сърцето си?

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Единствената, която познавам 03-11-2018 02:23

Единствената, която познавам

Не помня да съм чупила огледала...
А седемте години все не свършват.
И все се случва тъжна любовта,
с която се прибираме във къщи.
Очите и се пълнят със сълзи.
И моите се пълнят. Покрай нея.
Понякога не можем да заспим
и дълго на Луната се люлеем.
Тя къса маргариткови листа
"Обича ме. И... Не. Не ме обича."
А аз я гледам просто. И мълча.
Най-тъжната...Най-тъжната любов от всички.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Приказка за един Дъжд 03-11-2018 02:21

Приказка за един Дъжд

Дъждът е някакъв добър самотник
и тихо се разхожда из града
по сивите и уморени плочници,
изпръхнали от хора и от прах.
Подсвирква си с ръце в джобовете,
а в сивия си кадифен каскет
е скрил два малки и щастливи облака
и думите на цялото небе.
Пресреща ме в средата на площада.
Усмихва ми се, прави ми поклон,
/Дъждът е джентълмен, не ви ли казах?/
и бавно продължава своя ход.
Довечера ще седне пред дома си,
ще храни гълъбите и ще пие чай.
Когато стане много, много късно
ще стане романтик. И ще мечтае...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_16.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Вдишване 03-11-2018 02:18

Вдишване

Умората със тънички презрамки
се впива в раменете ми. И ме мълчи.
Покрива тялото ми с кротката си сянка
и те поглежда с моите очи.
Днес тя е дълга. Дълга до земята.
Оплита глезените ми с воал.
Покрива устните ми с тишина, която
прониква в натежалите ми сетива.
И искам ти, със търпеливи пръсти,
от мене много бавно да я съблечеш.
От ласките ти днес ми се възкръсва.
От шепота на твоите ръце.
От устните ти ми се съживява.
Без дъх ми се остава от копнежи.
Виж как умората полека се стопява
и как под нея цялата съм нежност...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

До следващия ден... 03-11-2018 02:15

До следващия ден...

Тази музика дяволски нежно
ми рисува прозрачни крила.
За последно Земята поглеждам,
после просто летя...

А край мен профучават съзвездия
и намигат случайни Луни.
Светлините трептят по крилете ми
после стават звезди.

Бих пристигнала днес във съня ти.
Бих останала час или два.
Ти разбираш ли колко съм влюбена?
Че от обич боля...

Ако искаш, сънувай ме бързо.
Ако искаш - сънувай ме с дни.
/Само моля те - нека се сбъдна!
Та дори и за миг.../

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_13.html

===========================

Will You Still Love Me Tomorrow.( Amy Winehouse)

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пътеката ще се изгуби сред тревите... 03-11-2018 02:09

Пътеката ще се изгуби сред тревите...

Не идвайте. Тук живата вода
отдавна вече не е жива.
Пресъхна изворът. Пресъхна до земя.
На мястото му избуя коприва.
А тънките ви стомни неведнъж
се чупеха от тежките ви думи...
---
Пресъхна изворът. Ще чакам дъжд.
Или поне ще чакам да се съмне.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/06/blog-post_2273.html

===========================

Perpetuum Jazzile - Africa

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»