Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Пясък за часовници 03-11-2018 07:55

Пясък за часовници

И все те няма, и те няма, и те няма...
Ти беше ли, или аз просто те измислих
в безлунна нощ, безлунна и голяма
като начало на вълшебна приказка...
Ти беше ли наистина? Или сънят ми
премина в ден и аз не го усетих...
И после някакъв будилник звънна.
И опустях. И се строши сърцето ми.
А все те чакам...Тиха и дъждовна.
Добре, че е строшеното сърце, обаче.
Допълвам с него всички пясъчни часовници.
И правя време. За да не заплача.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_15.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Опустели небета... 03-11-2018 07:51

Опустели небета...

Приличам на нощ, когато в очите ми
заспиват отблясъци на тъжни мечти.
Изгубвам Луната си. Ставам индигова.
И дъжд от звезди във мене вали.
Не сбъдват желания. Те просто умират-
простреляни мънички слънчица.
Не знам този дъжд как изобщо се спира.
И просто валя, и валя, и валя...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Хиляди километри обич... 03-11-2018 07:48

Хиляди километри обич...

Каквото и да кажа, няма смисъл.
Ще ти говоря само с тишина.
Заключих всичките вълшебни приказки
във Кулата На Края На Света.
Поне една да ми се беше сбъднала...
Поне в една да беше оживял.
Поне за мъничко, преди да тръгнеш,
да беше ми показал Любовта...
Но няма нищо. И така ще стане.
Без думи ще говоря. И с копнеж,
че ти, през всички земния разстояния
ще имаш сетива. Да разбереш...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_13.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Навярно ще обичам тази Есен 03-11-2018 07:46

Навярно ще обичам тази Есен

Има толкова есен навън,
че забравих напълно за лятото.
Дълги облаци, пълни със сън
слизат ниско и галят земята.
Тънки, арфени ветрове
свирят жълто в зелените клони.
И препускат дъждовни коне
над помръкналите балкони.
Само гларуси махат с крила
и по малко усмихват небето.
Нямат нужда от слънце и юг.
Те си носят Юга във сърцето.
Тиха музика...Вятър и звън
се разливат из нощния въздух.
Има толкова есен навън...
Да си спомням ли лятото? Късно е...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_9382.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

До другия край на света... 03-11-2018 07:44

До другия край на света...

Колко дълго със теб си мълчим...
И забравяме как сме звучали.
Между нас бледосини мъгли
крият всичко. И носят забрава.
Между нас расне дива трева
и пътеките бавно се губят.
Между нас се пречупва света.
И не носи надежда за утре.
Само моята тъжна любов
търси път. Или въжено мостче.
По което да мине сама.
И да стигне до теб. Ако може.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_10.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Едно разсърдено стихотворение 03-11-2018 07:42

Едно разсърдено стихотворение

Боли ме, знаеш ли, когато други хора
крадат от думите, оставени за теб.
Не искам с тях за нищо да говоря.
Не искам техните самотни светове.
Не искам да се припознават в мене
и да твърдят, че аз съм Любовта.
Не съм. И, дявол да го вземе,
до ужас ми е писнало от тях.
Не съм Любов. Дори не съм Надежда.
(Когато съм това, то е за теб.)
А ти ... изобщо не се сещаш...
Превръщаш ме в забрава. Или не...
Или отдавна вече си прекъснал
онази тънка нишка между нас.

А аз живея в своята заблуда
и още вярвам в теб и любовта...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_09.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Усеща се по въздуха... 03-11-2018 07:40

Усеща се по въздуха...

Между последните лъчи и клоните
две птици крият смеховете си.
Когато мине вятър, ги отронва.
И под дървото никне цвете.
Тревата слуша мълчаливо
как корените и земята се обичат.
А после става жълта и заспива.
И тъжен дъжд над нея коленичи.
Това е Есента, навярно...
Сезон на някакво безплътие.
Небе, от залези прошарено.
Сезон на тишина отвътре.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_4314.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Μεταμόρφωση, Не знам посоката... 03-11-2018 07:37

Μεταμόρφωση

Вървя по залеза. А птиците над мен
разстилат между облаците вятър.
Когато имам толкова небе
бих искала да имам и крилата си.
Бих искала да бъда светлина.
И нищо друго. Нищо, нищо друго.
---
Събличам тялото си на жена
и просто се превръщам в пеперуда.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_07.html

Не знам посоката...

И все те чакам...Твоето 'далеч'
полека се превръща във безкрайност.
А всички мои облачни коне
са уморени чак до отчаяние
от дългото препускане след тебе.
Или след сянката ти. Ако бъдем честни.
Сега сама съм си ужасно непотребна.
И страшно лесна за изчезване.
От мен остава само силует,
изрязан по лицето на Луната.
И всичките ми облачни коне
уплашени, побягват с вятъра...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_08.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Беззвучност 03-11-2018 07:33

Беззвучност

А ти мълчиш...На мен ми става тъжно.
Небето се разпуква над света.
Аз се затварям в някаква окръжност
от спомени и тишина.
Аз се заключвам с десет катинара
зад десет омагьосани врати.
Не искам с никого да разговарям.
Нали със тебе си мълчим...
Навярно ме забравяш неусетно.
Навярно никак, никак не боля.
А ти болиш във мене. Многоцветно.
Със всички цветове на любовта.
Или пък просто...просто нямаш време.
/Детинската наивност ме подвежда...
И все те чакам. Даже уморени,
мечтите във сърцето си подреждам./

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_06.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Хубаво като Неделя 03-11-2018 07:31

Хубаво като Неделя

Неделята е пълна с гълъби.
С небе. Със уморено слънце.
Със някаква вълшебна тишина.

По краищата и заглъхва
поскърцващия смях на люлките.
И бавно се разхожда есента.

В прозорците и плуват облаци.
Отлитат птици.
Раснат дъждове.
А улиците и посрещат хората
и стъпките на тъжни ветрове.

Неделята ме хваща за ръка
и двете си вървим сами...
На Никъде.
От нейната вълшебна тишина
във музиката ми
поникват стихове...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_05.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато се страхува любовта... 03-11-2018 07:29

Когато се страхува любовта...

Заспиват тихо уморените сълзи.
Заспиват уморените усмивки.
Дъждът не спи. Съвсем не спи.
Разказва мокрите си приказки,
в които рицарят спaсява любовта
във битка с вятърните мелници.
Русалката излиза на брега,
повярвала на лоша морска вещица.
Елиза някъде, наместо прежда,
пресуква нишки от копривени листа.
Луната мълчаливо се оглежда
в една изгубена пантофка от кристал...
А аз не съм от приказките уж,
но не заспивам.
Не вярвам да е грахово зърно
това, което страшно ми убива.
По-скоро е уплашена любов...
Дъждът вали, вали и преразказва
истории за разни чудеса.
А в мен е празно. Просто празно.
Или е пълно с тишина...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_2641.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Донеси ми сън... 03-11-2018 07:27

Донеси ми сън...

В прозорците ми нощното небе
суетно си брои звездите.
А след това откача две
и ги оставя във очите ми.
Когато прави ей така,
съвсем не мога да заспивам.
Измислям приказки до сутринта
за принцове и самодиви.
Измислям себе си. И тебе.
А обичта ... не я измислям.
Тя си е тук. От много време.
В очакване да я поискаш.
Така че, идвай си...Тези звезди
ужасно ми тежат в очите.
С тях и без теб...не ми се спи.
А дяволски ми се обича.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_04.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато те няма, си Вятъра 03-11-2018 07:24

Когато те няма, си Вятъра

Този вятър идва ненадейно.
Точно както ти дойде.
Като теб е щурав и е грейнал
като лятно, влюбено момче.
Сплита дъх в косите ми. Притихва.
После пак изхвърча, полудял.
После шепне тайните си стихове
скрит във сянката на някаква липа.
После тича бос по калдъръма
чак до ъгъла на своите мечти.
После някой плахо ме целува.
Вятъра ли беше, или ти...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Докато чакам... 03-11-2018 07:23

Докато чакам...

Пак ми отесняха всички думи.
Тишините се разхождат в мен.
Чакам времето, което ще ме сбъдне
във очите на едно момче.
Чакам устните му да ме нарисуват-
същата, но малко по-добра.
До тогава... мога да сънувам.
До тогава мога да мълча.
Да пресичам с мисли разстояния
някъде по земното кълбо...
А когато той протегне длани
искам да оставя в тях любов.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/08/blog-post_31.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Есенност 03-11-2018 07:21

Есенност

Този август е толкова дълъг...
А във мене се буди септември.
И ме прави различна. И друга.
По-красива. И малко неземна.
А във мене валят листопади
и се стелят потайни мъгли.
А във мене дъждовна прохлада
се промъква и тихо ръми...
Този август е прашен и скучен,
пресолен от море. Остарял.
Искам есен в очите. По устните.
Искам шепот на жълти листа.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/08/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Случайно или не... 03-11-2018 07:20

Случайно или не...

Едно момиче с жълта рокля
пресича улиците на града.
Едно момче рисува облаци,
във стая, пълна с тишина.

Той има птици в мислите си.
Тя си отглежда еднорог.
И двамата разказват приказки.
И нямат нужда от любов.

Но някога, напук на всичко,
напук на тях и на света
те ще се срещнат. Ще обичат.
Така се случва в любовта...

/една песен, която често ми звучи в главата създаде това стихче, не аз...
"Девушка по городу"/

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/08/blog-post_11.html

Ю-Питер - Девушка По Городу

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Време за криле 03-11-2018 07:19

Време за криле

Земята най-внезапно опустя
като разбрах, че хората са хора-
убиват всичките си чудеса
и всички сини Улици Нагоре.
И не осмислят, че да си Живот
не значи просто да си съществуваш.
Уж търсят все Голямата Любов...
когато я намерят - търсят друга.
И станах цялата една тъга...
Заради смисъла, човеците и чудесата.
Защото ставах точно като тях.
И точно като тях крадях душата си.
Ти, за това навярно (може би,
защото ме болеше всяко падане,
защото ми горчеше от сълзи)
дойде. И аз повярвах в ангели.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/08/blog-post_862.html
===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не спя. Но мога да сънувам... 03-11-2018 07:18

Не спя. Но мога да сънувам...

Безсънна съм. Защото, знаеш ли,
без теб леглото ми е толкова огромно...
Възглавницата тъжно си мълчи.
Чаршафите са сънени и голи.
Не ми достигат двете ти ръце,
които да ме скрият в топлината си.
Часовникът отсреща си преде
една безкрайност от минути в мрака.
И аз се мъча някак да заспя,
но устните ти ме побъркват. А ги няма.
Една ужасно шумна тишина,
безкрайна, синя, тежка и голяма
превзема тялото ми. Вместо теб.
И вместо тебе дълго ме целува.
Докосва нежно голите ми рамене
и много влюбено по тях танцуват
два лунни лъча. Нежни светлинки.
Чертаят тънки ивички надолу...
И, знаеш ли, ужасно ми се спи.
Обаче ето - аз без теб не мога...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_31.html

===========================
Показват се публикациите с етикет безсънна. Показване на всички публикации
https://caribiana.blogspot.com/search/label/безсънна

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ако не беше толкова далеч... 03-11-2018 07:17

Ако не беше толкова далеч...

Краят на юли е мек като коте.
Мърка по обед сред тихите клони.
Стъпва на пръсти по топлите плочници.
Натежават сънливи лъчи по балконите.
Красиви момичета с шарени рокли
цъфтят като макове по прашните улици.
А във небето последния облак,
небрежно усмихнат, играе на куцанка.
Едно ми е пясъчно, вятърно, слънчево...
Такова отнесено, лятно и влюбено.
Напълно естествено време за случване
на някаква приказка. В края на юли...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_30.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Аз мога да съм сън в съня ти... 03-11-2018 07:16

Аз мога да съм сън в съня ти...

Понеже днес не мога да съм с теб,
отново ставам Сънебродница.
И прекосявам цялото небе
в каляска от прозрачни облаци.
Полека влизам в тихия ти сън
и галя влюбено очите ти.
Безброй звезди потрепват вън,
превръщайки мига във приказка.
Не се събуждай. Аз съм тук.
Почувствай устните ми върху своите.
Така красиво е...
Съвсем без звук
се сливам с тебе. И съм твоя...
А върху нас вали любов.
Валят задъхани копнежи.
Не знам усещаш ли ме, но
аз тази нощ съм само нежност...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/07/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»