Фотографии Elena_Ilieva :

София

Днес е светъл ден, празникът на Св. Андрей. В навечерието сме на най-хубавите християнски празници - Никулден, Коледа. И моят рожден ден е през декември. Тази година ще бъде много по-различно, отиде си Пепи. Животът непрекъснато ни изненадва и сякаш тъжните и лоши вести са много повече от радостните и красивите.
Пепи е мъжът ми, и макар, че доста години живеехме разделени, той винаги е бил част от нашия дом и на празници винаги бяхме заедно с децата. Казвам деца, защото и на 50 години да станат, те ще са нашите деца. Сега всичко ще бъде различно. Добре, че приятелката на сина ми ще дойде да живее у нас, та покрай нея и тъгата да е по-малко на трапезата ни.
На 6.12.- Никулден ще станат 20 дни , а точно на Коледа 40 дни. Предстои ни да изпратим тази година с болка и свити сърца.
Моето сърце премина през много изгаряща болка - на 33 години вече бях загубила баща си и майка ми, а нямам братя и сестри и трябваше да се справя с тези ужасни факти сам сама. Грижех се за децата, които бяха съвсем малки и поставях инжекции с морфин на майка ми, за да не търпи ужасните болки. Оттогава съм намразила дрогата - мама беше много силен и енергичен човек, а наркотиците я превърнаха в някаква неадекватна личност и това не беше моята майка. Преди това баща ми загина в катастрофа, докато е пътувал по работа. Такива кошмари трудно могат да се видят и в най-ужасяващите трилъри.
За да мога да живея се опитах да изградя стена на емоциите и чувствата си. И досега умея да запазвам самообладание и в най-ужасяващите моменти, но усещам как нещо вътре в мен, част от душата ми ме напуща заедно със смъртта на моите близки.
Тъжно е всичко, което пиша и може би не трябва да се чете от други хора. На най-близките ми приятели се опитвам да покажа мъжество и сила, все едно нищо не се е случило и едва когато остана сама вкъщи, тихичко плача сама, далеч от всички погледи. Навярно в очите на другите изглеждам безсърдечна и лекомислена. Не ми пука, както казваме на жаргон!
Трябва да съм силна и да продължа, защото миналата година замалко не загубих сина си - беше с енцефалит и буквално лекарите го върнаха от оня сват. Така, че заради него трябва да се държа и да не давам воля на самотата, на болката и мъката.
Всъщност знаех, че мъжа ми е много болен, дори му предложих помощта си, но май бях женена за най-гордия човек на света. Може би е решил да не ни създава проблеми покрай гпижите за него. Отиде си в съня си на 17 ноември много болен и сам. Не бива така да става, за тези които имат близки и семейство не е редно да няма до теб никой, дори чаша с вода да няма кой да ти подаде.
Съжалявам, че пиша за толкова тъжни неща. Вероятно по света се случват много по-страшни и кошмарни събития.
Но както казват: "Смъртта на милиони е само статистика - загубата на близък човек е трагедия."
Липсваш ми, Пепи! Обичам те!
Простила съм ти всичко отдавна и се надявам и ти да ми простиш!

Една жена от България с вкус за доброто и красивото.
[700x525]