Нямаше ветрове, нямаше нищо. Под случайни звезди неслучайно се срещнахме с тебе. Нямаше ветрове, нямаше нищо. Ние просто отплувахме под звездите. Не тъгувай, че няма звезди във края на пътя. Не тъгувай — единствен мой, всички пътища свършват и няма звезди. [403x302]

Толкова отдавна те обичам. Никога ли няма да те забравя... [480x600]

хората ни напускат, когато са готови за това, а не когато ние сме готови. [571x700]

Не е страшно, когато човек умира, страшно е, когато човек спира да се обича. [500x500]

тази вечер имам нужда да те целуна [512x700]

туй остана след теб - беззаветно и безпаметно, и без ок о! [700x403]

винагизавинаги [480x612]

отново ме смрази. [540x699]

Ти си бряг отсреща, аз съм бряг отсреща, ний сме двата бряга. Вечно разделени, от водата дето към морето бяга. [700x583]

Добре живяхме, конче мое, но живота за малко ни е даден - само да извикаш. Б.Хр. [466x700]

толкова прекрасни мигове преживях чрез познанството си с теб! и в общуването, и в себеусещането, и в откритията в словото, и в душевните вълнения - с теб или без теб, но винаги заради теб. беше като една лятна разходка с велосипед някъде из Тоскана ;) колелото остана само някъде по пътя - жал ми е за него. но пък аз съм вече далече напред... и продължавам, без теб и вече заради себе си. помахай ми с бялата си панама, а аз ще развея пъстрия си шал и ще си кажем сбогом и на добър час. прекрасно лято се очертава - що е време, все е пред нас :) [411x590]

просто зимни настроения..., надявам се днес ми е много тъжно! [472x630]

"... каждая любовь похожа и одновременно совершенно не похожа на предыдущую. Каждый человек вступает в эту любовь, как в новый мир, который обещает всё и редко дает хоть что-нибудь. Но когда она уходит, он понимает, что ему дали всё, — он просто этого не понял" из сети [552x700]

даже много ми липсваш. но не смея да те тревожа с пpисъствие... [700x621]

През прага си говорят разделя ги въздишка стъпка жест Разделят се сами Делят се в себе си През прага си говорят а няма помежду им праг Ръката ѝ съвсем не се протяга Не се напряга тялото му-струна През прага си говорят Говорят в нищото всеки през своя праг пред себе си протегнали души и чакат да се докоснат световете да пресекат самотните полета в безкрая сив на всички вероятности един пред друг да се изправят И заедно да помълчат до каменност. Елица Кирилова [497x699]

душевното благородство се проявява в малките жестове, които правиш винаги когато можеш и просто защото го можеш. [700x557]

мечтая те. пролет е. [504x700]

Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му. [468x700]

Впрочем, какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било? [500x571]

Позволи ми да мисля за тебе. Да си спомня за тебе. Отново да се влюбя във тебе. Аз не мога да живея без кратките срещи по крайбрежните улици. Просто да потъна в дълбоката сянка на дървото, което се вслушва в гласовете ни... Колко е смешно. А е страшно, когато те няма под дървото, което забрави гласовете ни, смешните думи и прекрасните думи, които ти отнесе със себе си... Позволи ми да мисля за тебе. Да се влюбя във тебе. Отново да повярвам във тебе. Съществувай! Неизвестно с кого - съществувай! И си спомняй за мене понякога. Хр.Ф. [700x562]

Родные души... Много ль их на свете? Как вытащить счастливый тот билет, Чтобы родную душу в жизни встретить, Блуждающую до сих пор во мгле? Вокруг немало, в общем-то, хороших, Не злых, не глупых, но ЧУЖИХ людей... Поговорить неплохо с ними можно, Узнать, возможно, кучу новостей, Поесть и выпить, песню спеть дуэтом, Потом сплясать ... Да, выбор тут большой! Но помолчать и ВСЁ понять при этом - Возможно только с близкою душой... [526x382]

Твой человек не тот, кому «с тобой хорошо» — с тобой может быть хорошо сотне людей. Твоему — «без тебя плохо». Эрих Мария Ремарк [699x644]

Из памяти твоей я выну этот день, Чтоб спрашивал твой взор беспомощно-туманный: Где видел я персидскую сирень, И ласточек, и домик деревянный? О, как ты часто будешь вспоминать Внезапную тоску неназванных желаний И в городах задумчивых искать Ту улицу, которой нет на плане! При виде каждого случайного письма, При звуке голоса за приоткрытой дверью Ты будешь думать: «Вот она сама Пришла на помощь моему неверью». Анна Ахматова [468x700]

бывают люди, которые могут кормить глазами. не умирайте, пока они рядом поставленные не вами! [517x700]

Не гледай човека, когато той не те вижда, защото няма да видиш онзи, който гледа към теб и заедно с него може да влезеш в минаващия по пътя строй от слепци. [600x600]

Ще е на глава напишено, на камик нема да иде! [700x259]

Осень – она не спросит, Осень – она придёт. Осень – она вопросом В синих глазах замрёт. Осень дождями ляжет, Листьями заметёт... По опустевшим пляжам Медленно побредёт. Может быть, ты заметишь Рыжую грусть листвы, Может быть, мне ответишь, Что вспоминаешь ты? Или вот это небо, Синее, как вода?... Что же ты раньше не был, Не приходил сюда? Пусть мне не снится лето, Я тебе улыбнусь. А под бровями где-то Чуть притаится грусть. Где-то за синью вёсен Кто-нибудь загрустит... Молча ложится осень Листьями на пути... ИЛ [650x657]

В голите ми клони се заплете ти. Като хвърчило от хартия. А когато бях трева в полето, босите ти стъпки жадно пиех. В синьото си тяло те загръщах – бях солена и горчива жажда. После ти престана да ме раждаш. [700x525]

Говорят, что нужна минута, чтобы найти особенного человека. Час, чтобы оценить его. День, чтобы полюбить его. И целая жизнь, чтобы забыть… [650x517]

Ответ на комментарий ROYSA # В этом вся моя сказка, добрые люди Мне больше не надо от вас ничего: Я никогда не мечтал о чуде - И вы успокойтесь - и забудьте про него. Александър Блок [700x485]