всяка любов, като всяко знание, е припомняне Сьорен Киркегор [597x411]

Если поэту не пишется, значит это неправильная любовь. Вознесенский [604x453]

Ако мога нещо, то е да боравя с думите. Много искам да съм твоя - ама че безумие! Ако зная нещо, зная го баш каквото точно е. На любов не си играя. /Следва многоточие.../ Ако искам нещо, искам го винаги до края му, Начаса, веднага, мигом. Е, това го знаеш. Ако правя нещо, значи е трябвало да стане. Думите са дъх прозрачен. Но оставят рани.( Маргарита Петкова [537x538]

И скучно и грустно, и некому руку подать В минуту душевной невзгоды... Желанья!.. что пользы напрасно и вечно желать?.. А годы проходят - все лучшие годы! Любить... но кого же?.. на время - не стоит труда, А вечно любить невозможно. В себя ли заглянешь? - там прошлого нет и следа: И радость, и муки, и всё там ничтожно... Что страсти? - ведь рано иль поздно их сладкий недуг Исчезнет при слове рассудка; И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг - Такая пустая и глупая шутка... [700x688]

Т-Р-Ъ-Г-В-А-М Остър е ръбът на думата идва срещу мене ръгва ме Нещо обло ми кажи нещо като т р ъ г в а м е Георги Господинов [480x395]

во сне, впервые за пять лет, встретилась с тобой. у тебя были белые волосы и черный плащ. обнялись и ощутили ожидаемую близость, было красиво. потом пошли по городу с какими-то девчушками. ты остался холодным к увиденному. и в один момент, объяснив что-то жестами, отдалился. на другой стороны площади тебя ждала женщина. ты снял плащ и накрыл женщину, остался голым до пояса. и отдалился вместе с ней. это тоже было для меня ожиданно. и все. [471x700]

ТЕЛЕФОН През 7000 километра и 300 месеца немота той й направи адски зашеметително предложение: - Значи виж - каза той - не стана през тоя живот обичането. Дай горе твърдо да си поискаме два нови живота - наблизо. Помълча и добави тихо: - Защото не виждам друга причина пак да се раждам, ако те няма наоколо. Тя стоеше в ръка с ютия, а в другата - със слушалка. После тихо подпря ютията, и ютията тъй застина - като вирнал носа си лайнер в картина на маринист. - Здравей - каза тя - отдавна не си се обаждал. Всъщност е радостно да те чуя. А после не каза нищо нито тя, нито той, защото летяха мисли и хора, течаха скали, цъфтяха свръхнови звезди и разни прекрасни цветя на бунта. А те като смърт са ярки - като смърт или като букви в букварите по обичане. Но жиците не улавят такива неща все още. Те - жиците - съответстват на своя си и на нашия несложен капацитет. В което си има логика. Бойко Ламбовски [700x560]

и скучно, и грустно, и некому это сказать... [700x499]

— Ведь кто ж, если не ты, звёзды считать будет! Я ж уже и веточек наготовил! Этих, как его… — Можжевеловых. — Можжевеловых! …Медвежонок говорил, говорил, а Ёжик думал: «Всё-таки хорошо, что мы снова вместе». [550x412]

... история о взаимоотношениях, которые длятся годами, так никогда и не начавшись... [525x700]

Здравей, започвам, тихо е без теб. Пред погледа ми се извиват сребристи рибни торнада, понякога лицето ти проблясва в лъскавите кожи. Говориш нещо, но няма звук във бездната. Здравей, повтарям, не помня колко време пиша, но листът е безкраен прилив, ще те стигне някога. Представям си как те обгръщам с думи, как плуваш във разтвора на душата ми. А после ме изтриваш разсеяно от себе си. Здравей, отново, скоро ще те видя. Изроних се от чакане, излъга ме водата. Сега остава само да се моля да дойде бързо майсторът със своя огън. Да се стопя от обич, да стана гладък слитък. Все някога да се огледаш в мене. ED [700x525]

вървя без теб в гора от спомени. ще те намеря ли? [700x466]

Супер Луна пошла на убыль... , а моя любовь к тебе остается всегда полной. [700x458]

Морскосърдечно Сърцето ми, във амфора положено, стои си кротко накъде на дъното, зарито в пясък на брега в подножието. И ритъмът прескача някак спънато. Над него щорм вилнее, а гемиите – на другите... – потъват съкрушително. В покоите му охлюви пустинници актинии поднасят утешително. Във вечен щил, забравило командите: „Аврал!“, „Платната вдигай!“ и „По реите!“, сънува спомените си - от тази амфора как вино на любовен пир се лееше. 01.07.13 [700x525]

Не остарявай, любов! Чуваш ли, много те моля! [520x353]

лесно се обича споменът, не е като жив човек... [700x560]

"и казваме, че ни боли от времето, когато ни боли от самота..." Калин Донков [478x602]

Хоп! МАРИЯ ДОНЕВА Ах, то е толкова малко – потъва цяло в тревата. Крачета като писалки и гръбче с фина позлата. Уши, които внимават, опашка като ветрило. Такова конче минава, премигнеш – хоп! – и се скрило. Тревата ври и ухае, погледнеш – хоп! – лайка бликне. И само майка му знае къде е, как да го викне. Такова конче изящно, в сърцето – хоп! – ще ти влезне. И е красиво, и страшно – че може – хоп! – да изчезне. [700x466]

"Казват: Много е далече. Казвам: Дишаме един и същи въздух. Казват: Той те е забравил. Казвам: Думите му пазят своя смисъл. Казват: Може би целува друга? Казвам: Иска устните ми да си спомни. Казват: Все стоиш сама. И мислиш. Казвам: Искам устните му да си спомня. Казват: Стиховете ти са вече тъжни. Казвам: Сянката на щастието е тъгата. Казват: Ти самата станала си сянка. Казвам: Тялото ще литне след душата ми. Казват: А Животът вече не е дълъг. Казвам: Но нали поне Смъртта е вечна. Казват: Смешна си. Любов такава няма. Казвам: Бедни сте. Но вън вратата хлопна. Казват: Сигурно е вятърът - отново. Нямам устни, за да отговоря." КАЛИНА КОВАЧЕВА [550x561]

"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно." Франц Кафка [501x567]

Всичко, което имахме… Всичко, което имахме… Кой ще го притежава? Ние живяхме скрити в тайната си държава. Бяхме си всичко. Двамата. Имахме политика – граници нека нямаме, да не граничим с никого. Колко пътеки минати. Колко целувки взети. Аз ли ти бях родината? Ти ли ми бе морето? Вече сме си история. Вечност от ден до пладне. Нашата територия* просто ще се разпадне. Мария Донева мостът беше нашата територия... [700x466]

ти отново забpави pождения ми ден. по-скоpо го пpнебpегна. пpенебpегна ме. [696x700]

ЛЮБОВНО Мирише непростимо на цветя. И непростимо никъде те няма. Не ми се диша. Никаква пчела. И никаква раздяла по-голяма. Ако те видя, ще е може би. А може би е само част от нищо. Мирише непростимо на върби, които като всичко са излишни. Н М [658x480]

Глупо не общаться с человеком, который тебе дорог. И неважно, что случилось. Его в любой момент может не стать. Представляешь? Навсегда. И ничего не вернёшь [604x453]

Молитва Димчо Дебелянов Сложи ръка на мойте устни, когато, морна да блуждае, крила душата ми отпусне и безутешна възроптае; сложи ръка и запази ме! Да не надвие скръб безмерна, и в гняв, и в горест твойто име с похулни думи да зачерна! [380x380]

Повява вятър. Пясъкът на плажа е пълен със черупчици на миди. Не чакам. То е мижи да те лажем. Годо дойде, седя и си отиде. А вятърът - я виж, дойде при мене. Сред клоните на крушата се мушна. Надвечер е. Добро, сънливо време. Да чакам още! - ми Годо подшушна... Преваля нощ. Звездите се стопяват зад хоризонта, опнат като струна. Прозрачна песен вятърът запява... Годо на сън ми се яви. И ме целуна. авторски колектив [504x700]

Если ты говоришь кому-то: "Я тебя люблю!", на самом деле, энергетически, это означает: "Живи Вечно!"... Нужно выплескивать чувства наружу. Хуже, если перестать это делать. Иначе они будут накапливаться и затвердевать внутри. А потом - умирать. Харуки Мураками [403x302]

НЯМА КАК И няма как да завлечеш със себе си морето. Можеш да си вземеш два-три камъка за своята градина, малко пясък във обувките, черупка от мида или охлюв, даже нечия любов, но няма как да завлечеш със себе си морето. За него снимките са плоски, цветовете им – оскъдни, и в паметта – дори напрегната до пръсване не се побира цялото море. И спомените избледняват, стапят се в забравата, но то не избледнява никога, не изплитнява – остава си все същото и диша, и ни чака. И няма как да завлечеш със себе си морето. То може да те завлече, да те поеме, да те приюти, да те залюшка в люлките невидими, преди да повери плътта ти на мъничките рачета. То може да е много ласкаво и нежно, то може да ти постеле легло от гладък пясък – но знай, че няма то да те запомни. Мащаби други има неговата памет и няма как сред тях да бъдеш доловен. Едвин Сугарев [700x700]

стоит регулярно работать и многое будет проясняться само по себе... [640x481]

Что может дать один человек другому, кроме капли тепла? И что может быть больше этого? Ремарк [700x495]