Горделивите - ние - не питаме никога. В резултат - емболия от сподавени викове. Няма за нас лекарства! Няма противоядия. Мълчаливо, но царствено умираме. Млади. (Моя гордост и бич мой, мразен и неминуем, как да кажа "обичам"? Може някой да чуе!) Горделивите - ние - живеем от болката. Ех, понякога пием един за друг. Толкова. Миряна Башева [604x403]

Мостовете винаги са ме плашили. Странно е, но винаги съм предпочитала да преплувам или да изкатеря пространството, вместо да изтърпя притеснението да се доверя на мостостроителя. А и подозрението, че свързват неща, за които не знаем дали искат да бъдат свързвани, ме насторожва отделно. Мостът е вещ безцеремонна, незачитаща правото ти на усамотение, на недостъпност и отдалеченост. Мостът освен това е и знак за сервилност - услужливо ляга и подлага гръб - да минеш по него, като се прави, че търси нещо в тревата или сред вълните. А разрушеният мост е знак за свобода. Ха, върви сега да те видя! - накъдето ти видят очите върви! Свободен си сам да си избереш, да трасираш пътя си, да определиш маршрута си, според както ти стиска или според силите си. Предмостието също не ми е по сърце - да се докараш до лесното, да додрапаш до него и какво? Да се успокоиш, да грохнеш и да лазиш по утъпканото, благодарен, че си оцелял. А подмостието? Е, тука вече се предавам! Това не съм го живяла..., но съм го сънувала. На една крачка до него съм била и съм си го представяла. То може би също е свобода, но такава не я пожелавам на никого. Освен ако не си река, която да шуми под мостовете... [700x525]

Литературата е бавна медия. Дава ти шанс да се събереш с душата си. [700x497]

Истинското пътуване е не да търсиш нови пейзажи, а да погледнеш с други очи. Марсел Пруст [700x525]

БЕЗ Не е страшно, че аз мога без теб... Страшно е, че ти можеш без мене. Беше гора – сега е степ без хоризонти и без елени. Суха трева и прободен сандал. Къса пътека и счупени ноти. Дишаш без мене – това е скандал, който докрая ми взема живота. В най-неприличното щастие – сам. В най-необятната мъка – единствен. Мога без тебе, защото знам, че приближавам, без да пристигна. Без да говоря, трупам наум думи, които само ти знаеш. Беше изящество и беше парфюм нашето чувство, слепено от паяк. Двете ни устни бяха една, двете ни кожи побираха всичко. Сега е горещо и с много слана. Сега е откъснато и единично. Сега е бивше и докрая преди. Равно, протяжно и замъглено. Спрялото време от години лети с нашите паднали сини елени. НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ [700x520]

А время — оно не лечит. Оно не заштопывает раны, оно просто закрывает их сверху марлевой повязкой новых впечатлений, новых ощущений, жизненного опыта. И иногда, зацепившись за что-то, эта повязка слетает, и свежий воздух попадает в рану, даря ей новую боль… и новую жизнь… Время — плохой доктор. Заставляет забыть о боли старых ран, нанося все новые и новые… Так и ползем по жизни, как ее израненные солдаты… И с каждым годом на душе все растет и растет количество плохо наложенных повязок… Эрих Мария Ремарк [381x495]

Анна Ахматова Я улыбаться перестала, Морозный ветер губы студит, Одной надеждой меньше стало, Одною песней больше будет. И эту песню я невольно Отдам на смех и поруганье, Затем, что нестерпимо больно Душе любовное молчанье. [700x476]

- Може би трябва да го забравиш?! - Не мога. Липсва ми жената, която бях с него. [697x700]

Белла Ахмадуллина ... Ты думаешь, что я из гордости Хожу, с тобою не дружу? Я не из гордости - из горести Так прямо голову держу. [700x525]

Пази се от мъдрост, неспособна да плаче, от философия, забравила смеха, и от величие, което не се прекланя пред децата.

Човек живее колкото трябва и умира, когато се съгласи. И в любовта е така. И във взаимността. [457x700]

Какъв химн за душата във полета на чайките след обед днес! Какво безкрайно спокойствие във гласовете, които идват тук от сушата далечна! и кукувицата в зелената забрадка на дърветата, и тайната вечеря на рибарите, морето, дето свири на фисхармоника, и мъката далечна на жената, красивата, която свойта гръд оголи когато споменът се върна във гнездата. Одисеас Елитис [700x525]

Един ден..., може би..., кой знае?! [700x548]

Анна Ахматова Сколько просьб у любимой всегда! У разлюбленной просьб не бывает. Как я рада, что нынче вода Под бесцветным ледком замирает. И я стану - Христос помоги! - На покров этот, светлый и ломкий, А ты письма мои береги, Чтобы нас рассудили потомки, Чтоб отчетливей и ясней Ты был виден им, мудрый и смелый. В биографии славной твоей Разве можно оставить пробелы? Слишком сладко земное питье, Слишком плотны любовные сети. Пусть когда-нибудь имя мое Прочитают в учебнике дети, И, печальную весть узнав, Пусть они улыбнутся лукаво... Мне любви и покоя не дав, Подари меня горькою славой. [537x700]

Крило на гълъб в градската градина. А птицата току-що е отнесена, нахранила бездомните и гладните, политнала нагоре – без крило. А смелите пера – да ни напомнят: Че полетът е нещо предстоящо за тленната ни плът, за бренни мисли, за временни любови. И за всички престъпни пиршества с крилати твари. Че полетът е утре! Не забравяй! МБ [509x700]

Седнах писмо да ти пиша. Защо ли? Пак ще го сложа в купа "Неизпратени". Толкова време ми липсваше воля плик да надпиша със липсващ подател. Рани кървят - ето, имам мастило, лист не разписан и празен - сърцето, тръпнещо някога, днес се е свило чуждо за теб, а ти беше в ръцете. В гърлото думите спират, защото още вълнувам се, мисля те още. Няма да пиша. Аз просто в писмото себе си пращам ти днес. Имаш поща! мая попова [500x352]

- Но ты не должна меня ждать. Никогда. Очень страшно ждать чего-то. Она покачала головой: - Этого ты не понимаешь. Страшно, когда нечего ждать. Эрих Мария Ремарк «Три товарища» [525x700]

Умные люди везде, в самом лучшем смысле, одинаковы. С ними не то, чтобы удобно говорить, с ними говоришь на одном языке... Диана Арбенина [523x700]

знаешь, заметила, что ты делаешь дружеские жесты - например поздравить с ДР - не тем, которые тебя дорожат и которые кое-что для тебя сделали, а тем, которые на тебя особо не обращают внимание, как будто етим их привлечь к себе. я хуже тебя. тех, которые показали, что ценят меня, я вообще не принимаю в друзей. я самой себе не нравлюсь и все, которые показали другое отношение, для меня выглядят дурными. так что ты правильно сделал и таким образом остался в приемлимом круге моих знакомых. но с другой стороны, я думала, что мы не просто знакомые, а близкие, родственные души. а им неположено быть небрежными в отношениях. не говоря о том, что близких нельзя использовать в психологических экспериментах на выносливости на своих выпадках. [700x525]

Прости ми! Моля те, прости ми! И аз ти прощавам. Прощавам ти от цялото си сърце! Нека да се освободим от всичко, с което натоварихме общуването си! Нека се отдалечим без лоши мисли, а да запазим усещането за хубавото, което ни свързваше - словото. Целувам очите ти, целувам дланта ти и я притискам към бузата си. Погалвам те и аз и си тръгвам. Сбогом! [519x359]

: [700x393]

. [357x480]

Начать и кончить – только и всего. Начать и кончить – вот и вся задача. Но разве не великая удача Вдруг нечто сотворить из ничего? Нам, впрочем, жить с нуля не привыкать. Ведь мы же появились ниоткуда – Не то из тишины, не то из гуда, Чтоб в тутошную тайнопись вникать. Начать и кончить – только и всего. А вот бы не кончать совсем, вовеки, А вот бы, что ни утро, абрис некий Или хотя б предчувствие его. ЛМ [480x360]

Писатель написал, а я подписываюсь:) Возможно, некоторые люди удивляются мне. Живые, не читающие. Возможно, удивляются именно в последнее время. Например, думают: он играет по каким-то своим правилам. Это так, с той лишь поправкой, что я не играю и не веду игру, поэтому вернее будет сказать, что я живу по своим правилам. Я честно выполняю задачи, которые ставит каждый мой новый день. Если передо мной будет стоять заведомо невыполнимая задача, например, вырыть яму до магмы, я приступлю к ней, там видно будет. Я так устроен, что буду пахать до последнего. Я не пойду за гаражи договариваться с гастарбайтерами. Я сам. Мои правила сильно не совпадают с общественными. Чему учит этот общество меня? Какой счёт оно может мне выставить даже за мои грехи? Я смотрю на это общество - это общество позорно. Я вижу вокруг себя в основном несчастливых или обречённых на скотское существование людей. Не только пьяных ухарей в разгар субботы у торгового центра в подмосковном Хотьково, но и тех, кто постит котиков в фейсбуках. Однако я отлично счастлив и не скрываю этого. Это глубокое - до магмы личное счастье и удовлетворённость любым своим положением. Кстати, наверное, зачастую я выгляжу угрюмым, но это я наслаждаюсь умственной работой. В голове моей много проектов. Моё правило - жить, чтобы быть счастливым. Как у человека взрослого, оно совпадает с правилом делать счастливыми тех людей, кого я люблю. Ничего странного во мне нет, просто именно в последнее время я чувствую, что вхожу в силу. [700x584]

И какво от това, че веднъж самотата ми каза: "Той е красивата брадва, която опитваш на пръста..." Докато се стопя като малката бучица захар, ще излизам с фенера в нощта да те търся. Аз ще падна в калта - но в ръката със цвете. А когато смъртта с безмоторната своя машина ме вземе, ще те чакам на последния етаж на небето... И от там ще решиме накъде да поемем. БОРИС ХРИСТОВ [700x525]

Любовь, это канал психической энергии, возникший между людьми, и дающий энергию обоим. Когда этот канал перекрывается, гибнут оба. Что-то угасает в любящих людях, быстрее или медленнее. Что-то невидимое, неощутимое. И оба, на время мертвы… [545x700]

ДА ОБИЧАШ, ТОВА ОЗНАЧАВА ДА СИ НАПРАВЕН ОТ СЪЛЗИ И ВЪЗДИШКИ, ОТ ПЛАМЪК И ЯРОСТ, ОТ НЕЖНОСТ И ВЯРНОСТ... ДОКАТО НЕ СТАНЕШ КУПЧИНА ПЕПЕЛ. Уйлям Шекспир [500x401]

Всеки ден ще рисувам любов. От дъгата ще взема боички. Тази приказка с име „Живот” неизменно започва с обичане. От небето събирам си синьото, а от слънцето – жълтия цвят. И червено – от залези, минали неусетно през тихия свят... А зеленото – скрито в тревата – ще се плисне на листите бели. Виолетова литва душата ми! - колко нощи така сме летели... Ще си взема сребро от луната, да ме пази от всяка беда. От звездите ще сбирам позлата – да оставя в безкрая следа... Ето, вече събрах цветовете и рисувам мечтите си пъстри. Те докосват с любов световете и ги учат да стъпват на пръсти... Всяка приказка има си край и когато завърша картината, ще я хвърля пред себе си, знай, и във нея ще вляза. Завинаги. от нет-а [700x516]