25.12. Свободен стих. Крадец
Обичам Шопен
в него има нещо библейско
тази плоча с траурния марш
я купихме с нея в Симферпол
на битпазара до гастронома
и на булеварда пред Ленин
коледна елха
събудил се привечер
преди да тръгна за работа
простил се с ерекцията
го слушам
отбягват ме малко съседите
и нека
само тя знае
колко нежен може да бъде
черноризецът
25.12. Хайку 65. Волтерианец
Нарекох момичето Анирам
сваля мъжете с палав поглед
гледам я простодушен
22.12. Когато замлъква вдъхновението
А как да не замлъкне, когато днес беше най-дългата нощ в годината, а до вълшебния празник остават броени дни, и нищо вече не може да се направи, няма къде да избягаш? Когато е намерен, най-накрая, адаптер и елхата грее в гостната. На перваза – мандарини, а на ум: да купя фойерверки, свещи, шампанско, патица (патица? – защо патица? Е, импровизирам). От всичките си работи да изчукам пари, да платя кредита, да звънна на родата с покана за Золотово. Да повикам Проклов. Да купя нова музика ("Мираж” и "Бийтълс”, "Лед Цепелин”, който ме преследва навсякъде – в арбатския подлез, в редакцията; накратко, нещо светло и носталгично).
Да набележа тези, които ще поздравя – като помисля, няма да е лошо да поздравя някого анахронично: с писмо в плик и вече с Рождество. За това да разровя архивите.
Може, следвайки традициите, да потърся из Москва истински абсент. Да приготвя инвентара за представлението с фокусите.
Гирлянд за живата елха. След сауната на 1 или по-добре на 2 да отида до селската църква или в Пасад. И нека да има виелица. И нека да има низа от високомерни гълъби на корниза в притвора на храма.
В такива сутрини, когато вървиш по пътя, а полето наоколо спи, тревата се е заскрежила и гората се изправя като зъберите на крепостна стена на хоризонта, - не ти се мисли за равносметка. Какви, по дяволите, равносметки? Има път, има начало на нов ден и нова година, и може би ще ти провърви, и край теб, със звън на звънчета ще прелети тройка с празнуващи, както е ставало в далечното и недалечното минало.
В супермаркете купил кое-какой еды. Чёрный хлеб, белый. (...) по залу, в котором сплю, гуляет скозняк 5-градусный. Негде звон свой спрятать. Но 4.16. Рис, сосиски, вино из холодильника. Неуравновешен я.
(...)
Но я одинок и тревожен, если вижу свет в своей пустой квартире, подходя к дому: забыл выключить его утром.
Я люблю Шопена
в нём есть что-то библейское
эту пластинку с траурным маршем
купили с ней в Симферополе
на барахолке где гастроном
и на бульваре перед Лениным -
рождественская ёлка
проснувшись под вечер
перед выходом на дело
простившись с Browning
слушаю его
немного сторонятся соседи
и пусть
только она знает
каким нежным может быть
чернорубашечник
Бывает и такое в наши дни: 23-летняя девушка, "лицо Азии", выбросилась из окна, узнав, что её 33-летний друг женат. Девушку звали Сахар.
Погорячился я вожделеть вчера скрежета лопат; это невыносимо. Поставил с утра пластинку с Вивальди, но стало ещё хуже - всё-таки скрипка - вампирический инструмент. Но не слушать же тишину. Поставил Кипелова.
(...)
Мне нравится получать судьбы нечитаемые знаки. Если говорить общо, мне неинтересны люди, мне нравятся только знаки. Но каждый человек в отдельности для меня - ангел, их посылающий.
Вчерашний знак мне послала М., которая забрела в наш отдел с неясной целью. Да, такое бывает с пишущими людьми, даже с журналистками: это называется эстетической рассеянностью. Что там скрывать - её зовут Мария, я проникнут к ней вечной симпатией за тот случай, когда она явилась так же, из ниоткуда, на мой день ДР с водкой, шпротами и Шишем Брянским. Мы были тогда незнакомы.
Она чисто по-журналистски села на край стола и мы немного поговорили об Иерусалиме, Турции и о смерти семи русскоговорящих туристов в Египте. Это так разрушило гнетущую формальность нашего отдела, что мне вдруг стало страшно легко. (...)
22.12. Троя
- Ако си изживял половината от живота си и един път си се събудил щастлив – ти все едно си щастлив само наполовина. Ето вчера например стана с откритието, че си необяснимо щастлив. И сега какво? Поряза си устната с новата самобръсначка, после те заболя зъб и още малко да кажеш: "Проклети да сте всичките!" Нататък: сложи си вратовръзка (не светложълта, а строга. Колко е хубаво, че имаш син, а той е конте). Изтупа се и отиде на работа. Къде му е смисълът? Ти и работи като в просъница, а през нощта бодърства, бачка упорито, и не ти се пишеше, не ти се мислеше за нищо, беше хладен, не замръзнал, а студен, като къс месо в нулевата камера. В последната декада на декември – помисли си – е късно да започваш нещо, не подозирайки, че всичко е започнато без теб. Както мърморковците казват: ненавиждам този празник, но явно празникът ги ненавижда, а ти, водимият (а всъщност вслушващият се) вярваш в чудото, и спиш леко, и чувстваш как през нощта тя обвива нозете ти с надеждата да се спаси, да избяга от кошмара: точно така, както ти самият обвиваш нейните със същата надежда. И знаеш колко е хубаво за жената да бъде фина – не префинена. Макар за нея да не си нито стена, нито опора, нито зеленоок крал – но пък си онзи вечно гладен Гаврош, който – почти като в гръцкия мит – живее в утробата на слона, и всеки (сантим, грош?) превръща в диамант, и покорява крепости и сърца. С какво те съблазнява тази твоя жена? С различността, с това, че като че ли е от друга планета, с вълшебството си.
22.12 Убиха още един скинхед
Казвам и: днеска искам да гледам тъп американски филм без негри. Цъкъ, цъка, цъка. Негри, негри, негри. Стоп, позната музика. Е-ех. Много обичам Рей Чарлз, спиричуъл и джаз и всичко такова, но искам без негри! Стоп. "Бандата на Оушън". Скъпа, обожавам грабежите, но тук освен негри има и жълти, а от тях в московското метро ми прижълтява! MTV. Блондинка танцува в обятията на негър.
Ба! – опомних се изведнъж. – О, бама..! Сега кино без негри няма да видим!
Измъкна изпод одеалото дистанционното и символично ме гръмна в главата.
Ей така искам да умра: целувайки жена в ухаещите на вино уста.
21.12. Москва
Много и безсистемно, увит с бендеровски шал, се разхождах из града, засядах в кръчми, където пих кафе и ядох сладолед: на пресечка на Брюлов (бар "При Обущаря"), после с жената Х.: Голяма Никитска, Суворовския булевард (някой ме убеждават, че той е Никитски *смее се*), проспект Калинин (гъмжащ от азиатци), Садовое, улица 1905 година (изядох в Макдоналдс грикбургер – гръцки чийзбургер)... Търсих по кината - "Художествен”, ”Октябър”, "Киноцентър”, "Барикади” – "Морфий”. Навсякъде дават някакви л..на.
20.12. Съкращение или смърт
Не разбирам, защо не съкращават портиерите: няма сняг, значи, няма работа. Съкращавайте, дявол да ви вземе! – аз първи ще грабна метлата, и ще заема свободното място. Малко са ми три работи.
Като приближава Нова година, започвам да гледам телевизия. Погледах за нелеката съдба на Сасо Павлиашвили и за това как "грузинците могат да ухажват красиво”. После малко послушах Долина и като ми се доповръща превключих на Валерия. Камерата акцентира на тънката талия на тази майка на няколко деца. Макар че животът с Шрек явно не и е минал безнаказано и шията и издава развратницата в нея. Пък и пее на английски.
И ето, о, небеса, моята ГлюкоZа. Порастналото момиче от 2006-та. "А снег идет...”
[700x525]