Георги Минчев

"Сребърни ята"


Когато в нощите се промъкне хлад,
и по върхарите затрепти мъгла...
Когато сладък сок,
налее гроздето,
и слезе тихичко есента....

Сребърни ята над нас кръжат,
поглеждат все на юг, избират път...
Сребърни ята със нас летят,
утре те от тук ще отлетят...

Къде потънахте светлосини дни...
и мил бакърен цвят свежеста смени...
Разсърден вятъра,
нападна клоните,
постла шумящ килим от листа...

Сребърни ята над нас кръжат,
поглеждат все на юг, избират път...
Сребърни ята със нас летят,
утре те от тук ще тъжат...

Смълчани утрини напоени с мрак..
Гнезда притихнали в пелени от сняг..
Къде са птиците!...
на юг отлитнали...
Кога ще дойде с тях ПРОЛЕТТА!...

Сребърни ята след дълъг път,
в пролетния свод ще закръжат,
Сребърни ята ще долетят,
обич и живот ще донесат...