Много е добро като препоръка за това, човек да се стреми правилно да преценява реалността си. Но! Не е ли огледалното някаква степен отражение на нашите мечти и въображение, на нашите стремежи за организиране на действителността. И тъй като сега си отговарям сама, както в този пример с огледалото, ще го направя и тук - О, да в голяма степен то е точно това, друго наше въжделено аз, което съвсем не е примитивната животинска реакция на срещата с огледалния образ. Това са нашите амбиция, въображение, воля, сила на желанията. Има много думи, с които бихме могли красиво и на пръв поглед смислено да обличаме степените на себепознание и преценка на реалното. Но виж как думите не рядко са подкупни и изменчиви одалиски, които често се водят от желанието ни да представим едно или друго наше намерение, така че да изглежда смислено и спретнато в красиви одежди... С други думи според мен е по-важен стремежа човека да е в мир със себе си и своята същност от вътък до ива, затова и когато някоя нишка се е измъкнала или ивата прокъснала, той се бори, стреми се да заплете и слепи липсващите части с всичките си сили и воля.