• Авторизация


из никогда не написанного 16-06-2009 17:51 к комментариям - к полной версии - понравилось!


когда ловишь на себе взгляд оптического прицела,
то вовсе не ясно кому страшней.
ему - дышать и смотреть сквозь прицел
или мне - дышать и быть цель.
и нет повода не вспомнить Марцелла,
глупый бес Марцелл.
мне то что, крылышки нацепил и на небо - фьюить.
а ему? ему знаете ли потом жить.
вверх^ к полной версии понравилось! в evernote
Комментарии (2):
ROYSA 30-06-2009-00:00 удалить
Не знаю поймешь ли что-нибудь вообще, но... Я это писала давно. Твое, конечно:)), глубже.

ЛЕСНА МИШЕНА

Открита съм – далече пред заслоните.
Изправена, най-цветно съм облечена
и не обичам резките движения.
Очаквам ви – далече пред заслоните.
Заслушана в звездите и във утрото,
така ще си стоя – да се прицелите.

Оная стръв – да кацна върху мерника
и да потъна в стрелящите погледи –
е сто пъти по силна от страха.

Прицелват се очите на човек.
Еж__ 01-07-2009-15:16 удалить
ежелев честно то ничего не понял : ( плохо на мове бачу, то исть никак не бачу. переведи?


Комментарии (2): вверх^

Вы сейчас не можете прокомментировать это сообщение.

Дневник из никогда не написанного | Еж__ - записки рифмача | Лента друзей Еж__ / Полная версия Добавить в друзья Страницы: раньше»