Великaта змия скучаеше. Искаше да си поговори с Гърмящата река, но не знаеше за какво.

— Бялата акация е разцъфнала, - каза той, решавайки, че разговор за природата е едно добро начало.

— Ама как? — ахна Гърмящата река. — Бялата акация е само на 16 есени! Малка е още.

— Пролетният дъжд я е напоил. — Змията не разбираше защо трябва да се дискутира пълнолетието при дърветата и за всеки случай продължи да говори за природата.

— Как така я е напоил? — заекна от възмущение Гърмящата река. — Пролетният дъжд е велик войн. Бялата акация не е подходяща за него.

http://antonia.del.bg/2005/12/11/indian/ -