Колкото повече навлизаме в тайните на турската кухня, толкова повече ни очарова тя и откриваме в нея един неизчерпаем източник на кулинарно вдъхновение!

Всяко турско кулинарно предложение - и сладко, и солено, е просто великолепно!

Точно премерен пикантен вкус, оригинална визия на блюдата, необикновени поетични наименования... всяко ястие е възхитително точно гастрономическо попадение, завладяващо и небцето, и въображението на човека!

На българските читатели няма нужда да обясняваме какво означава "тюл перде". И двете думи са турцизми, исторически трайно настанили се в българския език. Обяснението е нужно само на англоговорящите: "a tulle curtain".

А дали на този сладкиш основателно е дадено това поредно поетично наименование,  преценете сами:



Необходими продукти за правоъгълна тавичка с размери 32 х 18 см:

1 пакет (500 гр) фини кори за баница (ние отново използвахме нашите любими кори с марка "Фамилия" на хранителна компания "Белла")
1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. натрошени непечени орехи (ние използвахме непечено кашу)

За заливката: 

2 яйца
2/3 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио (растителна мазнина без мирис)
1 пакет (10 гр) бакпулвер
1 пакет (10 гр) ванилова захар

За шербета:

3 ч.ч. вода
2 ч.ч захар
сокът от 1 лимон (или на вкус)

Обем на мерителната чаша: 300 мл

*** Корите, с които се прави сладкишът, трябва да са много пресни и меки, иначе просто няма да се получи.



Тавичката предварително намазваме с малко олио.

Фурната загряваме до 200 градуса

За да подредим сладкиша, трябва на широка и равна повърхност да разстиламе корите една по една.

После поръсваме всяка кора равномерно със сух суров грис и натрошени ядки.

Хващаме кората от единия край в двата и ъгъла с палец и показалец, за да я наберем леко, после с приплъзване избутваме вече набрания и край обратно на нашето тяло и с другите пръсти набираме и нагъваме кората така, както се нагъва плат. Кората се нагъва като хармоника.

Пренасяме нагънатата кора в тавичката и я подреждаме успоредно на едната страна, изправена, така че гънките да са видими от горната страна.

По този начин поръсваме с пълнеж, нагъваме и подреждаме всички останали кори.

Трябва в края да получим в тавата ефекта на нагънато перде - ето така:



Така нагънатите кори поставяме в загрятата фурна, да се запекат до бледо-златисто.

Изваждаме ги и наръсваме отгоре с натрошени ядки.

После връщаме във фурната за още няколко минути, за да се запекат и ядките съвсем малко.



През това време в купичка разбиваме двете яйца със захарта, добавяме олиото, млякото, ванилията и бакпулвера и разбиваме с домакинска тел (не с миксер), до хомогенност.

Леко запечените кори с ядки поливаме равномерно с подготвената течна смес, като се стремим да поливаме повече от нея между "гънките на пердето".

Връщаме тавичката във фурната и следим сладкишът да се изпече до стягане на заливката. За да не прегори от горната страна, покриваме с алуминиево фолио.  Добре е сладкишът да остане светло-златист, така е най-апетитен.

Изваждаме от фурната и го оставяме в тавичката върху решетка, за да се изстуди напълно.

През това време приготвяме шербета от вода и захар. Варим сместа докато получим златисто-жълт гъст захарен сироп. Добавяме лимонов сок на вкус (ние харесваме сиропът ни да е с ясно изразена кисела жилка, но за себе си решете сами).

Изстудения сладкиш заливаме с горещ сироп.

Заливаме обилно, сиропът никога не е излишен. В сладкиша ни има и сух изпечен грис и той трябва добре да се напои.

Освен това няма българин, който да не знае, че турските шербетни сладости трябва буквално да "плуват" в сироп, тогава са най-вкусни.

Изчакваме поне два часа, сиропът да напои добре сладкиша и да се изстуди. После можем да разрежем и да сервираме.

Да ви е сладко!