Лесно е да си представим нощно небе без звезди, ако например небето е покрито с облаци. Но тогава облаците със сигурност ще се разпръснат и отново ще се отвори красива и мистериозна картина на звездното небе. И ако не се отвори? И винаги ще има чернота на небето, осветена само от Луната и редки звезди от Слънчевата система? Как биха се чувствали хората на Земята? Самотен, изгубен в дълбините на космоса и обречен на самота. И ако небето е пълно със звезди, тогава ние не сме сами, тогава има шанс някой ден да полетим до други звезди и да се срещнем с жителите на други планети. Какъв полет на фантазията!
Никой не се е замислял как светлината от далечна звезда достига Земята на милиарди светлинни години? Прониква ли в пространството, изпълнено с други звезди, мъглявини, галактики, черни дупки, прах? Как
Няма начин. Светлината от него не достига до Земята. Тогава, защо наблюдаваме тези звезди, астрономите изчисляват разстоянието до него и дори, като вземат предвид скоростта на светлината, приблизителното време на онези събития, които се наблюдават в телескопите.
Днес Създателите разкриват за първи път космическа тайна, за която астрономите и астрофизиците могат само да мечтаят. Но, уви, астрономите не четат нашите публикации и ние сме щастливи да ви ги дадем, скъпи наши абонати и читатели на Училището на ума.
Когато отворихме тази тема, с изненада открихме картина, която отдалече наподобява реалността. Преди 2000 години Клавдий Птолемей, въпреки погрешната геоцентрична система на света, рисува един вид „Сфера от неподвижни звезди“. По-късно, през 16 век, Коперник променя системата на хелиоцентрична, но запазва Сферата. Вярно е, че Сферата не е нарисувана там, където трябва да бъде, но все пак може само да се гадае за удивителната интуиция на учените.
Ние четем поезия и разбираме откритата тайна.
ГОЛЯМ КОСМОС - МЕЧТА И РЕАЛНОСТ.
ЧАСТ 8.
Днес ще се върнем към темата за космоса,
В някои въпроси ще разберем по-дълбоко.
Опитаха се да ви дадат основна концепция за светимост,
Но в тази тема трябва да се изясни много.
Нощта идва, звезден купол се отваря отгоре,
Цяла нощ, като приказен чадър, се върти около една звезда,
Но сутринта идва - звездите избледняват, изчезват,
И куполът блести като синя палатка.
Физици и астрономи ви обясниха всички снимки,
И звездните величини, спектри и честоти бяха добавени с логика,
Но хората не могат да получат отговор на прост въпрос:
Защо на снимките, направени в космическото пространство, има само черно пространство, а на снимките няма звезди?
В крайна сметка Гагарин, Леонов и други космонавти, които наистина са летели,
Гледахме великолепни снимки на звезди в черното небе!
Само астронавти от Америка са страдали от "звездна слепота"
Е, съвестта им е техен съдия, един ден ще стане ясно, че има истина, че това е голяма измама.
И разбира се има обяснение,
За това говорим за първи път, сега и тук:
Всичко, което можем да видим в звездното небе заедно с вас,
Само отражение върху Купола - екрана!
Намира се в огромна сфера около Земята,
Хората няма да могат да го достигнат на съвременни устройства,
Разстоянието е равно на две разстояния до Луната,
На тази сфера, сякаш в голям планетариум, се виждат всички звезди и съзвездия.
Разбира се, тази сфера не е повърхност, не е екран,
И полева решетка от огромен брой програми,
И трябва да се изясни още един момент -
Че дебелината му е под сто километра.
Представете си, стотици хиляди милиони разстояния от Земята до Слънцето, светлината на звезда отива към Земята,
През това време ще минат милиарди земни години,
И по пътя огромен брой космически различни тела се среща със светлината,
Светлината в космоса щеше да се разпръсне през този период и нямаше да достигне Земята.
От софтуерната сфера се отразява малка част от звездната секторна система,
И така се трансформира от програми,
Че като в машина на времето Куполът ни дава истинска картина,
Сякаш светлината от тези звезди в продължение на десетки милиарди години отива към нея.
Не можем да ви обясним невероятно сложни програми,
Просто знаете - този Купол не е илюзия или измама,
Нито човешкото око, нито най-мощният телескоп
Не можех да видя звездите на толкова далечно разстояние.
И Куполът, като магически телескоп, с най-мъдрите програми приближава звездите до вас,
И хората виждат звездите на реално разстояние, сякаш наистина са били там!
Но всички обекти на Слънчевата система: Слънцето и Луната, планетите, спътниците, всякакви астероиди, комети,
Те са в открито пространство, няма отражения върху Купола.
И известните изображения на „Хъбъл“ от Купола, като земни телескопи, забелязват -
Той лети в орбита само на половин хиляда километра над Земята.
Космически сонди в дълбокия космос, изпратени да изучават тази тема,
Все още не са излезли отвъд Слънчевата система.
Корабите все още не са достигнали висотата на Купола с хора,
Нека си представим, че това се е случило, какво биха наблюдавали хората?
Докато полетът отива до Купола, хората наблюдават искрящите звезди в черното пространство,
Само на хиляда километра звездите избледняват и постепенно се топят.
о тогава космическият кораб лети по-нататък,
Човек няма да усети полета през Купола,
Сега наоколо има само черно пространство,
И можете да видите само това, което е подчертано от Слънцето.
Сега с честотите, нека разберем какво е в кой диапазон се проявява,
И кои от този диапазон са телескопите и какво се възприема от хората?
Честотният диапазон, в който се появяват звездите - честотите на сектора на Вселената,
А Слънцето и планетите, сателитите, кометите, астероидите се проявяват в честотите на Слънчевата система.
Всеки от телескопите ще приема само изчисления честотен спектър, който може да приема,
И визуалният анализатор на човек ще приема само онова, което е достъпно за зрението,
Затова огромен персонал от учени изучава спектъра на наличната радиация,
А снимките на „Хъбъл“ представляват резултата от стотици филтри.
Би било логично да се приеме, че ако Куполът се проявява от слънчевия индуктор,
Тогава честотният спектър не е по-широк от обхвата му, представен на Купола.
Но Куполът според нашата специална програма се прояви от Индуктора,
И спектрите на радиация от далечни звезди са напълно представени в него.
Всяка населена планета във Вселената има такъв Купол,
За какво си мислехме, когато го създавахме?
Те искаха човек да види нещо, което той не можеше да види,
Искаха да му родят мечта за далечни звезди,
Те искаха най-отдалеченото пространство да се сближи с човека,
Искаха човек да научи за миналото, изучавайки звездите,
За да видите моделите на Кода за създаване,
Да разберем величието и величието на Вселената!
Ще дойде времето, ще създадем Купол за Венера,
Разбира се, отражението на звездите върху него ще бъде различно,
Всяко дете ще знае, че това е отражение върху Купола,
Но човек никога няма да спре да мечтае за далечни светове!
Когато цялата Вселена се включи отново,
Над всеки свят звездите ще греят!
И ще ви повтаряме отново и отново:
Всичко това е наше, създадено от Любовта!