I. Тук са думите на праведния Енох, с които той благославя праведните, които ще живеят в скръбни времена, в които ще бъдат наказани злите и нечестиви люде. Енох, мъж праведен и богобоязлив, ходеше пред Бога, а очите му бяха отворени и той съзерцаваше святото видение на небето. Той каза: – Ще ви разкажа онова, което ми показаха небесните ангели.

2. Ангелите ми разкриха всички неща и благодарение на това имах прозрение за всичко, което се е случило досега и за всичко, което ще се случи не при днешното поколение, но при едно далечно поколение, за благото на избраните.

3. Чрез ангелите именно можах да говоря с Онзи, който един ден ще слезе от небесните си селения — със Всесветия и Всемогъщия, Господаря на този свят.

4. Един ден Той ще слезе на планината Синай, ще отвори дарохранителницата си и ще се покаже в цялата сила на небесната си мощ.

5. Всички наблюдатели ще бъдат изплашени всички ще загубят и ума, и дума.

6. Всички ще бъдат обхванати от ужас от началото до края на Земята. Високите планини ще се разпукат, хълмовете ще бъдат сравнени със земята; всичко ще рухне пред лицето му, подобно на стапящ се пред пламъка восък. Земята ще бъде залята с вода и всичко, което я населява, ще загине. Тогава всички, дори и праведните, ще бъдат съдени от Господа.

7. Праведните обаче ще получат мир. Господ ще запази избраните и ще излее върху им милостта си. Праведните ще бъдат Божие достояние и Бог ще ги благослови и ще ги направи щастливи. Те ще бъдат озарени от Неговото величие.

8. Ето, Господ пристига, заедно с 10 000 свети воини, за да съди всичко живо! Той ще погуби потомството на злите хора и ще отхвърли всяка плът на грешните и нечестивите, заради престъпленията, които са извършили спрямо неговите закони.



II. Ония, които са на небето, знаят всичко, което става на Земята.

2. Те знаят, че небесните светила над нас никога не сменят пътя си; всяко от тях изгрява и залязва в точно определено време и никога не пристъпва заповедите, които е получило. Те гледат към Земята и виждат всичко, което се случва по всяко време на деня и нощта.

3. Те виждат, че всяко божие създание има свой предначертан път, който да следва. Те виждат смяната на сезоните, виждат водните повърхности на Земята и знаят, че облаците, изпаренията и дъждът разхлаждат земната топлина.

4. Те наблюдават с възхищение живота на дървото например — как се покрива с листа, които после окапват, с изключение на листата на 14 облагодетелствани дървета, които остават вечнозелени и много зими подред живеят като през пролетта.

5. Небесните воини гледат с възторг как през летните дни Слънцето стопля земята още при изгрева си, а хората търсят прохладата на сенките, когато земята се пука от непоносима жега и никой не може да се разхожда на открито по полето или в планината.

6. Те се възхищават и на плодовете, които раждат дървесата и разбират много добре, че Оня, който живее вечно, прави за хората всичко.

7. Те знаят, че всички неща, които стават през всяка година са неизменно следствие от Господните повеления и затова, когато Бог реши, всички неща могат да изчезнат.

8. Те виждат, че реките и моретата следват това, което им е предопределено.

9. Те виждат и тогава, когато хората престъпват Божиите заповеди и по този начин сквернят Неговото величие. Нечестивите им уста изричат богохулства срещу Неговото великолепие.

10. Грешници, за вашите каменни сърца, няма да има мир и прошка!

11. Дните ви ще бъдат прокълнати, а животът ви — изличен от Книгата на Божиите дела; ще бъдете обречени на ненавист и за вас няма да има прошка.

12. В деня на съда спокойствието ви ще бъде разбито от вечното проклятие на всички праведни.

13. Те ще намразят и вас, грешниците, и нечестивите.

14. А за избраните ще бъдат радостта и светлината, мирът и красотата. Те ще наследят Земята.

15. За вас, нечестивци, ще бъде проклятието.

16. Избраните ще бъдат надарени с Божията мъдрост и тогава няма да има повече нито престъпления, нито богохулства, нито пък някой ще се възгордява. Всички ще бъдат благоразумни и смирени, и няма да нарушават Божиите закони.

17. След това праведните няма повече да бъдат съдени до края на живота си. Смъртта им ще бъде без страх и без болка. Дните им ще бъдат изпълнени с благи дела и ще дочакат старините си в радост и спокойствие. Всички години от живота им ще бъдат безоблачни, без тревога, а само с радост и мир.



III. В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха, родиха се момичета стройни и красиви.

2. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влюбиха в тях. Тогава Азазел каза на някои: – Хайде да си изберем жени измежду хората и да имаме деца от тях!

3. Сатанаил, техният началник, ги предупреди, че това е неизпълнимо и не бива да се прави.

4. Той беше уплашен, че ще бъде наказан за техните престъпления.

5. Но те му отвърнаха: – „Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с взаимна омраза към небето с теб или без тебе. Не желаем да променяме намерението си и ще изпълним онова, което сме замислили!

6. И те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха двеста на брой паднали ангели, които слязоха в Ермонската планина на място наречено Арадис.

7. Тази планина беше наречена така, защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с oмерзение.

8. Ето имената на предводителите им: – Сатана, Уранаел, Ададал, Тартарал, Демонеел, Вадаел, Гадаал, Садоел, Азазел, Лилит, Михехеел. Това бяха водачите на тези 200 ангели.

9. Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета.

10. Жените човешки заченаха и родиха исполини.

11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20 метра). Те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени.

12. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им.

13. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата си с кръвта им.

14. Тогава Земята осъди престъпните люде.



IV. Гадаал научи хората да произвеждат оръжие — саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Освен това той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякакви багрила така, че да изглеждат порочни и покварени.

2. Беззаконието растеше; прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха божиите заповеди и опорочиха целия си живот.

3. Уранаел пък научи хората на всякакви земни магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките и отровите.

4. Лилит им предаде скверни изкуства да заплитат всякакви зли заклинания.

5. Тартарал ги въведе в астрологията като им показа как да се допитват и тълкуват движението на звездите за свои цели.

6. Ададал ги посвети в тайните на знаците.

7. Садоел ги научи на всякакви мъчения.

8. Михехеел им разкри как да се кланят на Луната и да отдават почит на мрака.

9. Тогава хората навириха глави, не знаейки че отиват към гибел, надигнаха глас и гласът им достигна до небесата.



V. Тогава архангелите Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел погледнаха от небето към Земята, видяха потоците кръв, които я обагряха и неправдите, които се вършеха там и си казаха; това е шумът от човешките гласове.

2. Земята, лишена от децата си, беше издигнала своя глас до Небесните врати.

3. Към вас, о, цвят на небето, към вас душите отправят своите жалби и вопият: – измолете за нас справедливостта на Всевишния. Тогава те казаха на своя Бог и Господ: – Ти си Господа на господарите, Бога на боговете, Царя на царете. Тронът на Твоята слава се издига във вечността и навеки е прославено и осветено Твоето име. Ти си славен вовеки веков.

4. Ти си Създателят, върховният Господ на всичко; нищо не е скрито за Твоя всепроникващ поглед. Ти владееш над всичко и нищо не избягва от вниманието Ти.

5. Ти видя онова, което извърши Азазел; как научи човеците на всякакъв грях и как откри на хората всичко, което се върши в Небесата.

6. Сатана също научи хората на магии, той, когото ти беше поставил над всички като херувим и вожд. Те се свързаха с дъщерите човешки. Съгрешиха с тях и се оскверниха.

7. Те ги научиха на най-отвратителни престъпления.

8. И жените родиха великани.

9. И цялата Земя се изпълни с кръв и неправда.

10. И ето че сега душите на онези, които са умрели, вопият към теб.

11. И техните вопли стигат до Небесните врати.

12. Към Теб се възнасят техните стонове; човеците не могат да се изтръгнат от неправдата, която покрива лицето на Земята. Но Ти знаеш за всичко, дори преди да e станало.

13. Познаваш всичко. Знаеш онова, което става и нищо не ни казваш. За многото престъпления, какво трябва да сторим на грешниците?



VI. Тогава Великия, Всевишния и Всесветия направи да бъде чут Неговият глас.

2. И изпрати Уриел при Ной, сина на Ламех.

3. И му каза: – Говори му от Мое име, но не се показвай да те види.

4. После му кажи за страшното бедствие, което ще направя. Ще загинат всички човеци; защото водите на потопа ще залеят цялата суша и ще загине всяка земна твар.

5. Научи го обаче как да се спаси; кажи, че неговото потомство съм избрал да продължи човешкото съществуване на Земята.

6. След това Господ каза на архангел Рафаел: – Вземи Азазел, вържи му краката и ръцете; и хвърли го в мрака на пустинята Дудаел.

7. Направи така, че да падат върху му тежки и остри камъни; обвий го в мрак.

8. Нека той остане там завинаги със забулено лице и никога да не види светлината.

9. А в деня на Страшния съд ще го потопим в огън.

10. Очисти Земята, която ангелите оскверниха; възвести й живота, кажи й, че ще я съживя отново.

11. Синовете человечески няма да загинат поради тайните, които наблюдателите са им разкрили и на които те научиха своите потомци.

12. Но Земята беше осквернема от нечестивите съвети на Азазела. И той трябва да отговаря за всичките престъпления.

13. После Господ рече на архангел Гавраил: – Иди при злите люде, при отвергнатите, при децата на прелюбодеянието, изтреби тези деца на блудството, потомците-великани на наблюдателите; тласни ги, насъскай ги едни срещу други. Нека погинат от собствените си ръце; защото дните им са преброени.

14. Наблюдателите ще те молят, но молбите им да бъдат всуе; напразно ще се надяват децата им да живеят вечно или поне до петстотин години.

15. След това Бог каза на архангел Михаил: – Иди и възвести наказанието, което очаква Сатана и всички ония ангели с него, що са се свързали с човешки жени и са се сквернили с гадости. И когато бъдат изтребени техните синове и те видят разрухата на всичко онова, което им е било най-свидно на света, окови ги във вериги под земята за седемдесет поколения, чак до деня на Страшния съд; и страхът от този съд да бъде с тях през цялото време.

16. Тогава те ще бъдат хвърлени в дълбините на един пожар, който ще ги измъчва непрестанно; и ще останат там за вечни времена.

17. С тях в пламъците ще гори и техният предводител; и ще останат там оковани във вериги, докато изтекат голям брой поколения.

18. Изтреби заедно с тях и грешниците, пристрастени към порочни забавления; унищожи потомството на наблюдателите; твърде дълго време са гнетили човешкия род.

19. Нека потисниците да бъдат изтребени от лицето на Земята.

20. Да бъде унищожено злото!

21. Но нека разцъфнат справедливостта и истината и да станат те залог за бъдещ благослов.

22. Защото правдата и справедливостта трябва да разцъфнат в радост за вечни времена.

23. И тогава всичките свети мъже ще отправят към Небесата делата за благослов и ще живеят, докато народят хиляди деца; докато дните на тяхната младост и техните празници преминават в радост и спокойствие. Тогава цялата земя ще бъде обработвана справедливо; тя ще се изпълни с плод и благослов, и ще бъде засадена с дивни растения.

24. Лозата ще расте там изобилно и ще ражда доволно плод; всичките семена, поверени на земята, ще се раждат по хиляда зърна от едно; една мяра маслини ще дава десетки литри зехтин.

25. Избави Земята от всяко потисничество, от всяка неправда, от всяко престъпление, от всяко светотатство, от всичко онова, което може да я оскверни. Нека злото да бъде заличено от нея.

26. Тогава земните деца ще живеят в правда и всички народи ще ми отдадат дължимите почести; всички ще ме, благославят, всички ще ме обожават.

27. Земята ще се очисти от всяка поквара, от всяко престъпление, от всяко страдание и тя не ще има защо повече да се бои от мене и от рушителния потоп.

28. След това аз ще разтворя съкровищниците на благослова, които крие небето, ще ги изсипя върху Земята и те ще оплодят човешките дела и труд. Мирът и правдата ще сключат съюз с хората, и този свещен съюз ще трае, докато съществува светът.



VII. (липсва от ръкописа)



VIII. Преди да разкаже всичките тези неща, Енох беше отведен от Земята и никой не знаеше къде беше отнесен, нито какво се беше случило с него.

2. Всичките тези дни той прекара със светите мъже и с наблюдателите.

3. Аз, Енох, благославях великия Бог, Царя на света.

4. И наблюдателите ме нарекоха Енох, писаря, защото описвах всичко.

5. А Господ ми каза: – Енох, писарю на правдата, иди да кажеш на наблюдателите от небето, които са напуснали върховните висини на Небесата и техните обиталища, и са се осквернили с жените, че ще бъдат наказани.

6. Вършили са човешки дела, вземайки по примера на хората жени и са се покварили на Земята. Кажи им, че на Земята те няма никога да получат ни спокойствие, нито опрощение на греховете си. Никога няма да се възрадват в своите потомства и ще видят изтребени своите любимци; ще оплакват погубените си синове. Те ще ме молят за тях, но никога няма да получат прошка или милост.



IX. Тогава Енох тръгна и каза на Азазел: – Няма вече спокойствие за теб. Тежка присъда беше произнесена срещу теб. Той ще те окове във вериги.

2. За тебе няма да има вече никаква утеха, нито милост, ни застъпничество заради злините, на които учеше хората.

3. Ти научи хората да обиждат Бога и да потискат себеподобните си.

4. И като си тръгнах от него, отидох да известя същото на съмишлениците на неговите престъпления.

5. И всички те бяха ужасени и обхванати от страх.

6. Молеха ме да напиша от тяхно име една смирена просба, за да получат опрощение за прегрешенията си. Молеха ме да я поднеса пред трона на Бога Небесний, понеже не смееха да се обърнат към Него лично, нито да повдигнат очи към небето, поради голямото престъпление, което бяха извършили.

7. Тогава аз написах една смирена молба за тях, за да могат да получат прошка и милост за всичко, което бяха извършили.

8. После ги напуснах и продължих пътя си, четейки молбата им, към водите на Данендаан, който се намира на запад от Ермон. По пътя заспах.

9. И ето че имах сън — видение. Изпаднах в унес и видях наказанието, печалната вест, за което трябваше да съобщя на децата на небето и да ги укоря. Когато се пробудих, отидох при тях. Те се бяха събрали в Убелсейаел, място, разположено между Ливан и Сенесер. Плачеха, а лицата им бяха покрити.

10. Разказах им за моите видения.

11. Казах им думите на правда и ги упрекнах за злото.



X. Това е Книгата на истината. Тук са думите, отправени от Всевишния към наблюдателите, според моето видение. И тъй, аз се видях в съня си, че съм от плът и кръв и говоря с моя си език — т.е. с езика, с който човеците разговарят помежду си.

2. Аз им казах: – Разбрах със сърцето си, че докато свят светува няма да има прошка за вас. Съставих вашите молби, както ви обещах, но чрез видението си разбрах, че няма да получите това, което искате.

3. Срещу вас беше произнесена присъда. Всичките ви молби ще бъдат напразни.

4. Ето защо отсега нататък няма да можете да се върнете на небесата, а под земята ще бъдете оковани във вериги, докато съществува самата тя.

5. А преди това ще станете свидетели на злочестата съдба на скъпите си същества и никога повече няма да бъдете заедно с тях. Те ще паднат посечени пред очите ви.

6. И няма да можете да се застъпите с молби нито за тях, нито за себе си, защото сте обречени да плачете и страдате във вечно мълчание.

7. Такива са словата на Книгата, която изписах.

8. А сега ще разкажа за видението си.

9. Видях се най-напред заобиколен от облаци и гъста мъгла; наоколо ми се движеха звездите и наблюдавах с безпокойство просветването на мълниите. После благоприятни ветрове повдигнаха крилете ми и ускориха полета ми.

10. Така бях издигнат чак до небето и скоро стигнах до една стена от кристал. Подвижни пламъци обгръщаха нейните очертания. Започна да ме обзема ужас.

11. И после се спуснах всред пламъците.

12. Проникнах в едно пространно жилище, чийто под беше също от кристал. И стените му бяха от кристал, както и основите. Покривът му беше от блуждаещи звезди и мълнии от светлина, а в средата се виждаха огнени херувими в едно кръстосвано от бури Небе. Пламъци трептяха около тези стени, а вратата беше от огън. Когато влязох в това жилище, то беше едновременно горещо като огън и студено като лед; и нямаше следа нито на щастие, нито на живот. Бях обхванат от внезапен ужас и потреперих от страх.

13. Цял разтреперан, паднах ничком към земята и имах друго видение.

14. Ето, там имаше друго едно обиталище, по-пространно от първото, всичките щерни на което бяха отворени пред мен, всред трептящия пламък.

15. То беше така великолепно и неговата големина беше такава, че ми е невъзможно да опиша нито блясъка, който го заобикаляше, нито неговата пространност.

16. Подът му беше от огън; отгоре блестяха мълнии и блуждаещи звезди, а таванът му беше изцяло от пламтящ огън. Аз го разглеждах внимателно и забелязах, че в средата имаше един висок трон.

17. По вид той приличаше на огромно зърно от градушка, а очертанията му наподобяваха блестящия диск на Слънцето; от него излизаха гласове на херувими.

18. От този могъщ трон струяха потоци от ярки бели пламъци.

19. Така, че беше невъзможно да се гледа в него.

20. Някой беше седнал върху този трон на славата.

21. Дрехите му бяха по-сияйни от Слънцето и по-бели от сняг.

22. Никой от ангелите не можеше да гледа в лицето Славния и Великолепния, нито да се приближи до Него; ничие око на смъртен не можеше да го съзерцава. Около Него имаше пламтяща светлина.

23. Пред Господа също се издигаше буен огън, така че никой от тези, които го заобикаляха, не можеше да се приближи до Него. А безброй бяха онези пред Него. Той не се нуждаеше нито от съвети, нито от помощ, но светите мъже, които го заобикаляха, не се отлъчваха от Него ни денем, ни нощем. Приближих се, доколкото можех, закривайки лицето си и изпълнен със страх. Тогава Бог сам благоволи със собствената си уста да ме назове по име: – Приближи се — каза той — ела по-близко, за да чуеш моето свято слово, Енох!

24. Хвана ме и ме накара да стигна чак до вратата. А очите ми бяха наведени към нозете.

XI. Тогава, обръщайки се към мен, той ми каза: – Слушай! Слушай ме без страх, о, праведни Еноше, о, писарю на справедливостта. Приближи се и чуй моя глас. Иди и кажи на наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях: – Вие трябваше да се молите за хората, а не хората да се молят за вас!

2. Защо сте напуснали свещените небесни висини, вашето вечно oбиталище, за да отидете да се скверните с жени? Защо се увлякохте по дъщерите человечески, направихте ги свои съпруги и вършехте с тях онова, което вършеха децата на Земята и народихте едно нечестиво поколение?

3. Вие, които бяхте небесни духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на плътта; вие се уподобихте на онези, които са от плът и кръв; и направихте да се зачеват синовете ви в кръв.

4. Човеците бидоха създадени, за да умират. Ето защо аз им бях дал жени, за да могат да живеят с тях и да раждат деца, които да продължават техния род на Земята.

5. Но вие, вие бяхте създадени още отначало от чисти духове и имахте вечен живот и съвсем не бяхте подвластни на смъртта.

6. Не ви дадох никакви жени, защото като чисти духове трябваше да обитавате небесата.

7. Отсега исполините, които са цената на връзката между духа и плътта, ще бъдат наричани земни зли духове и тяхно обиталище ще бъде под земята. На свой ред те ще родят зли духове, понеже са свързани с небето с една част от естеството си, тъй като произлизат от наблюдателите. Те следователно ще бъдат злите духове на Земята и ще ги наричат “духове на злото”. Обиталището на небесните духове е небето; но на Земята ще да бъде жилище на земните духове, тъй като там са родени.

8. Духовете на великаните ще донасят на Земята всякакъв вид напаст — чумата, войната, гладуването и скръбта.

9. Те нито ще ядат, нито ще пият, невидими за всеки поглед. Ще бунтуват мъжете и жените, защото са били заченати в дни на разруха и сеч.



XII. Когато умрат исполините, където и да отидат техните души, когато напуснат телата им, ангелите ще се постараят това, което е плът у тях да загине преди Страшния съд. Да бъдат изтребени до деня на свършека на света; а наблюдателите и нечестивите ще бъдат унищожени завинаги.

2. Сега за наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях.

3. Кажи им на тези небесни разуми: – Вие имахте за жилище небесните селения; но върховните тайни не ви бяха разкрити; затова узнахте тайната на несправедливостта.

4. И вие я доверихте на жените с трепета на своето сърце и с това умножихте злото на Земята.

5. Кажи им прочее: – Никога вие не ще получите милост, нито някога мир!



XIII. После ангелите ме отнесоха на едно място, където имаше нещо, подобно на унищожителен огън и където по желание приемаха човешки образ от плът и кръв.

2. Отведоха ме на една височина, на една планина, чийто връх се извисяваше в високо в небето.

3. И аз видях в покрайнините на това място, в най-отдалечения му кът, скривалищата на мълниите и гръмотевиците. Там имаше един огнен лък и стрели в един колчан, един огнен меч и всякакъв вид светкавици.

4. След това ме пренесоха до един бликащ извор на запад от огньовете на залязващото Слънце. Стигнах до една река от пламък, който течеше като вода и се вливаше в огромното западно море.

5. Видях всичките големи реки и скоро пристигнах сред черните мрачини, където отива всяка земна плът. Там имаше планини от мрак, които раждат зимата и място, където водата се втича в определените й бездни.

6. Видях също устията на всички реки на Земята и това на бездната.



XIV. После стигнах до обиталищата на всички ветрове и забелязах, че те служат за украса на Земята и за запазване на нейните основи.

2. Видях ядрото от разтопен метал, на което се крепят на пластове сферите на земната твърд.

3. Видях също четирите вятъра, които поддържат земята и небосвода.

4. Ветровете, които духат в небесните висини.

5. Ветровете, които се издигат между небето и земята и образуват стълбовете на небето.

6. Онези, които правят да се върти небето и увличат в своята орбита Слънцето и звездите, а над земята видях вятъра, който крепи облаците.

7. Видях пътя на облаците.

8. Зърнах края на небесната вис, която тънее като ефир високо над повърхността на Земята. Тогава се обърнах на юг.

9. Там блестяха денем и нощем шест планини от скъпоценни камъни — три на изток и три на юг.

10. Планините на изток бяха направени от скъпоценни разноцветни камъни — от бисер и антимон. Планините на юг бяха от червени камъни. Върхът на тези планини се извисяваше до небето като трона Господен; той беше направен от алабастър, а върхът му от сапфир. Видях също пламтящ огън, който блестеше върху планините.

11. Там също зърнах в едно пространство мястото, където бяха събрани водите.

12. Там видях и изворите на земята, скрити в небесните стълбове.

13. И в небесните стълбове видях, но нито горе, нито долу, безброй бликащи огньове. Под изворите забелязах една местност, над която нямаше нито небосвод, нито земя под него; нямаше и вода; и нищо нито от отляво, нито отдясно — това беше един лишен от всичко, пустинен свят.

14. Там имаше седем звезди, блестящи като огнени кълба или като небесни духове.

15. Тогава архангел Уриел каза: – Това място ще бъде до свършека на Земята и небето затвор за седемте звезди, и за падналите от небесното войнство наблюдатели.

16. Звездите, които кръжат над огъня, са ония, които са престъпили Божиите заповеди преди тяхното изпитание. Той ги окова във вериги в това празно място, докато изкупят своето престъпление до една неизвестна година.



XV. Тогава Уриел извика: – Ето, погледни и виж падналите ангели, които са съжителствували греховно с жените и са провъзгласили себе си за земни князе.

2. Те скверниха хората и умножиха между тях заблужденията дотам, че ги накараха да принасят жертва на демоните, като на богове. Но в съдния ден те ще бъдат осъдени и ще загинат, а с тях и техните жени, тъй като са се оставили да бъдат прелъстени доброволно и с радост.

3. И сам аз, Енох, видях края на всичко това и никому другиму не беше дадено да го види, освен на мене.



XVI. Ето имената на ангелите, които бдят: –

2. Архангел Уриел, пазител на виденията, прозренията, сънищата и пророчествата; ангелът, който управлява воплите и ужаса.

3. Архангел Рафаел, който властвува над болките и раните на човеците, и цери недъзите на земните духове.

4. Архангел Рагуил, един от светите ангели, който наказва Земята и небесните светила.

5. Архангел Михаил, предводител на безплътните небесни сили, който господства над човешките добродетели и заповядва на народите.

6. Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.

7. Архангел Гавраил, вестител на Божиите тайни; ангел на раждането и на възкресението, който управлява всичко онова, което е могъщо.

8. Архангел Азраил, ангел на мира, който управлява разрухата, смъртта и духовете на умрелите; края или възвисението на всяко нещо, което се появява на света.



XVII. Направихме дълга обиколка и стигнах отново до онова място, където нищо не беше, както трябва.

2. Не видях там нито величественото дело на високото небе, нито земята с нейните чудеса; това беше една празна и страховита пустиня.

3. Там също видях седемте звезди, оковани една о друга като големи грамади, като огнени кълба. При тази гледка аз извиках: – За какво престъпление са оковани тези звезди? Защо са били затворени в това безнадеждно място? Тогава Уриел, един от светите архангели, който ме придружаваше и ми служеше за водач, ми отговори: – Енох, защо са тези въпроси? Защо е това безпокойство и тая голяма тревога? Тези седем звезди пристъпиха заповедите на всевишния Бог и за да изкупят своето престъпление, са оковани във вериги за безброй векове.

4. Оттам отидохме наблизо до едно друго място на голямо униние.

5. Там видях да гори море от безкраен огън, палещ и унищожителен, сред който се намираше група ангели. Огнени стълбове и огнени езици се бореха помежду си и потъваха в бездната. Не бях в състояние да измеря нито нейната големина, нито височината й. Не можех да си обясня и нейния произход. Когато я видях, извиках отново: – Какво жежко място! Колко трудно е да се измерят неговите ужасни дълбини.

6. Уриел ми отговори така: – Енох, защо са тези тревоги, защо е тази почуда при вида на това огнено море, на това отчайващо място на болка, страдание и вопли? Тук — прибави той — е затворът за падналите ангели; и те ще останат в него завинаги.



XVIII. Оттам тръгнах към друго място, където от западна страна видях една голяма и висока планина, една стръмна скала и четири дивни пещери.

2. Във вътрешността си това място беше дълбоко, пространно, гладко и равно, но възтъмно.

3. Тогава архангел Азраил, който ме придружаваше там, ми рече: – Ето блаженото място, където са събрани духовете, душите на умрелите; там именно трябва да се съберат душите на децата на человеците.

4. Там те ще останат до деня на Страшния съд, до уреченото им време.

5. Но това време ще бъде далечно; това е денят на Страшния съд. И аз видях духовете на децата человечески, които вече бяха умрели и техните обвиняващи гласове се извисяваха до небето.

6. Тогава се обърнах към Азраил, светият архангел, който ме придружаваше и го запитах: – Чий е този обвиняващ глас, който възлиза към небесата?

7. А той ми отговори: – Това е гласът на духа на Авел, който биде убит от брата си Каин и който ще го обвинява, докато неговото потомство не бъде изтребено от лицето на Земята.

8. Докато неговото потомство бъде заличено измежду човеците.

9. Тогава аз го запитах за него, за Всемирния съд и му рекох: – Защо едните са разделени от другите? А той ми отговори: – Има три различни вида между духовете на умрелите; три различни групи духове на праведни.

10. Тези групи са разделени от бездна, от вода и от светлина, която е над водата.

11. Грешниците също така са разделени на групи; след тяхната смърт те отиват под земята, ако Страшният съд не ги е изпреварил приживе.

12. Там именно са заключени техните души; и там те са плячка на непоносими страдания — наказание за ония, които са завинаги прокълнати и чиито души ще бъдат наказани, и оковани за вечни времена.

13. И ето това, което съществува от началото на света. Душите на тези, които се оплакват, са разделени от ония, които искат тяхната гибел, тяхното изтребление в деня на прегрешенията.

14. Такова е обиталището, предназначено за душите на неправедните люде и грешниците, за душите на онези, които са извършили несправедливости и са се присъединили към групата на нечестивите. Душите им съвсем няма да бъдат унищожени в деня на Страшния съд; но ще бъдат затворени в това място, от което няма да излязат нивга.

15. А аз казах с богоговение: – Бъди благословен, Господ мой, Господарю на славата и справедливостта, върховен и вечен!



XIX. Оттам пристигнах в едно друго място от западната страна на краищата на Земята.

2. Там видях отново пламтящ огън и неспирно движение, което продължаваше денем и нощем.

3. Запитах архангела, който беше с мен: – Какво е това? Защо е това нестихващо движение?

4. Тогава Рагуил, един от архангелите, който ме придружаваше, ми отговори: –

5. Този пламтящ огън, който се движи на запад, е огънят, който пали всички небесни светила.



XX. Оттам отлетях на друго едно място и видях планина от горящ денем и нощем огън. Щом я доближих, забелязах други седем различни една от друга блестящи планини.

2. Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една върху друга; три бяха на юг, също така непоклатими. Там имаше и дълбоки долини, които бяха разделени една от друга. В средата им се издигаше седмата планина. И всичките тези планини изглеждаха отдалече като величествени тронове и бяха заобиколени с благоуханни дървета.

3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се усилваше и беше толкова нежен, че дори в райската градина нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен аромат. Неговите листа, неговите цветове и неговото стебло не повяхваха нивга и плодовете му бяха изключителни.

4. Те приличаха на плодовете на палма. Когато го видях, извиках: – Ето едно чудесно за гледане дърво; какви красиви листа, какви прекрасни плодове! Тогава архангел Михаил, един от светите и преславни ангели, които ме придружаваха и който им беше начело, ми отвърна: –

5. Енох, защо задаваш въпроси относно миризмата на това дърво?

6. Защо гориш от желание да го опознаеш?

7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: – Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се отнася до това дърво.

8. Архангелът ми отвърна: – Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височината на трона Господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господаря на светостта и славата, вечният Цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта Земята.

9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо плътско, никой не ще го докосне до деня на Страшния съд. И когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това дърво на живота ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите плодове ще бъдат запазени за избраните, защото животът ще бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на вечния Цар.

10. Тогава избраните ще се възрадват и ще потреперят от ликуване в Светая светих; един сладостен дъх ще проникне в техните кости и те ще прекарат, както твоите праотци, дълъг живот на Земята; и този живот не ще бъде смутен нито от беди, нито от мъки, нито от нищета.

11. И аз славех Господаря на славата, вечния Цар. Тогова, който беше приготвил това дърво на дългоденствието и беше благоволил да го обещае на светите мъже.



XXI. Оттам се упътих към центъра на Земята и забелязах едно благодатно и плодородно място, където дърветата разпускаха непрестанно вечнозелени клони. Там видях и една свещена планина и по-надолу, на източния склон, вода, която течеше на юг. Още забелязах на изток също тъй извисена планина всред дълбоки, но тесни долини.

2. Водата течеше към планината, към западната й страна; по-надолу се издигаше друга една планина.

3. В полите на тази планина имаше тясна долина, а в средата, към краищата на тези три планини, други дълбоки и сухи долини. Всички тези долини, дълбоки и тесни, бяха върху една пространна скала, на която имаше посадено едно дърво. Аз възхитено се дивях на скалата и долините.



XXII. Тогава извиках: – Каква е тази благословена земя; какво означава това високо дърво и тази прокълната долина, която ги отделя?

2. Зариел, единият от архангелите, който беше с мен, ми отговори: – Тази долина е прокълната с вечно проклятие. Тук ще бъдат събрани онези, които си служат с езика си, за да богохулствуват против Бога и които отварят устата си, за да хулят неговата слава. Тук те ще бъдат събрани и това ще бъде жилището им. Във върховния ден на съд с тях ще бъде даден на всички пример за справедливост; защото те ще получат прошка от Бога и ще го благославят през всичките дни на живота си като техен Господар и Цар.

4. И ще го славят в деня на Страшния съд заради милостта, която той ще направи да блесне върху тях.

5. И тогава именно аз се обърнах към Бога и славех Неговото име, величието му, властта му.



XXIII. Оттам тръгнах на изток към една планина, която се издигаше сред пустиня и на която видях само върха.

2. Тя беше покрита с много от дървета, които споменах; бяха порасли от семената им и от планината се спускаше един поток.

3. Оттам се спущаше един водопад, наглед съставен от множество потоци, на запад и на изток. От едната страна се издигаха дървета, а от другата се виждаха вода и роса.



XXIV. Тогава се приближих до едно друго място на пустинята, на изток от планината, близо до която се намирах.

2. Там видях отбрани дървета, най-вече такива, които изпускат нежен аромат, подобен на тамяна и миртата. Всичките дървета бяха различни едно от друго.

3. В това място, недалеч оттам, се извисяваше над всичките тези дървета едно възвишение на изток.

XXV. Видях също друго едно място с долини, откъдето изтичаха нивга непресъхващи води.

2. Видях още едно прекрасно дърво, чийто мирис се равняваше на този на сакъзовото дърво.

3. И на бреговете на тази долина забелязах кинамоново дърво с чудесен аромат. Тогава се запътих на изток.

категория: Лични дневници
прочетен: 3330 коментари: 2 гласове: 0
последна промяна: 03.04.2009 08:17
03.04.2009 08:13 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ


XXVI. Видях друга една планина с дървета, които отделяха сок, подобен на нектар. Наричаха я Сарира или Калбанен, а върху й имаше друга една планина, на която растяха дървета с алое.

2. Тези дървета бяха отрупани като бадеми и бяха широки, а плодовете им надминаваха всички земни по аромат.



XXVII. Сетне се обърнах на север и започнах да разглеждам входовете откъм планините. Видях седем други планини, покрити с лавандула, с ухаещи дървета канела и папирус.

2. Оставих зад себе си върховете на тези планини и насочвайки се на изток, минах Еритрейско море. Когато го оставих зад себе си, свърнах към архангела Зариел и достигнах градината на утешението. Там видях множество високи дървета, отрупани с цвят.

3. Техният мирис беше сладостен, а формите им разнообразни и красиви. Там видях и дървото на познанието, чиито плодове просветляват разума на онзи, който ги опита.

4. То беше подобно на тамарис, а плодовете му бяха чудно красиви и приличаха на чепки грозде; неговият аромат се носеше навсякъде наоколо. И аз извиках: – Какво красиво дърво! Каква прекрасна гледка!

5. Тогава архангел Зариел, който беше с мен, ми каза: – Това е дървото на познанието, от което са яли твоят прадядо и твоята прабаба. Неговите плодове ги просветлиха; очите им бидоха отворени и след като бяха разбрали, че са голи, бяха изгонени от рая на Земята.



XXVIII. След това се упътих към границите на Земята; там видях големи животни от различен вид, различни по форма и вид птици, надарени със странни гласове.

2. На изток от местността, където бяха животните, забелязах границите на Земята и мястото, където свършваше небето. Небесната врата беше отворена и видях, че оттам излизат звездите. Броях ги, както излизаха, и установих точния им брой. Узнах също така имената им, тяхното равномерно движение и отклонения, както ми ги обясняваше светият архангел Зариел, който ме придружаваше.

3. Защото той ми ги показа всичките и ме осведоми за всичко свързано с космоса.

4. Запозна ме още с техните названия, големина и величина, спектър и светимост, и с различните им влияния върху човека.



XXIX. После тръгнах на север към краищата на Земята.

2. И там на границата на света, аз видях чудо, голямо и великолепно.

3. Видях небесните порти отворени. Те бяха три различни. От тях излизаха северните ветрове, бащата на студа, на градушката, на леда, на росата и на дъжда.

4. В една от тези порти ветровете леко свистяха. Обаче на другите две те свиреха бурно и тяхното свистене се разнасяше по цялата Земя.



XXX. Оттам се упътих на запад към границите на Земята.

2. И видях три врати, както тези на север. И тези врати имаха същата големина.



XXXI. Оттам се упътих на юг към границите на Земята.

2. Там също имаше три врати, откъдето излизаха росата, дъждът и вятърът.



XXXII. След това тръгнах на изток, към края на Земята, където видях три небесни врати, обърнати на изток, и чиито рамки бяха по-тесни. През тези тесни врати излизаха небесните звезди, които следваха своя неизменен път на запад и този блестящ път се виждаше през цялото време.

2. Когато ги забелязах, издигнах глас за възхвала на Бога, който беше създал тези светли и сияйни небесни тела, за да разкрие на ангелското и човешкото умозрение великолепието на Своите велики дела; за да възвеличат и едните, и другите чудесата на Неговото могъщество; за да прославят тежкия Божествен труд на Неговите ръце и да Го величаят вовеки веков.



XXXIII. (липсва от ръкописа)



XXXIV. Eто едно друго видение, второто видение на мъдростта, което има Енох, син на Иаред, син на Малелеил, син на Каинан, син на Енос, син на Сит, син Адамов. В него именно е началото на оная мъдрост, която получих, за да обясня и накарам да я обикнат онези, които населяват Земята. Слушайте прочие и проумейте светите неща, които ще ви разкрия в присъствието на Господаря на духовете.

2. Онези, които бяха преди нас, гледаха на служенето на словото като на едно от своите задължения. И ние, които идваме след тях, не поставяме пречка за проповядването на мъдростта; обаче никога до днес никому не е било дадено това, което биде дадено на мене — мъдростта, както аз я разбирам и както Богу се харесва. Това, което получих от Него е наистина част от вечния живот.

3. Тази мъдрост беше изказана в три мъдрословия, които се постарах да възвестя на жителите на този свят.



XXXV. Първо мъдрословие: – Когато бъде възвестено на Земята да се съберат праведните, грешниците ще бъдат наказани и ще получат пред всички заслуженото наказание за своите грехове;

2. Когато справедливостта бъде въздадена пред самите праведници, техните дела ще бъдат претеглени от Господа и те ще заслужат да получат обещаната награда;

3. Когато светлината на праведниците и избраните, които населяват Земята, заблести с безсмъртен блясък какво ще стане с обиталището на грешниците? Къде ще бъде мястото за отдих на ония, който са отхвърлили Бога? За тях щеше да бъде по-добре да не се бяха раждали.

4. Когато бъдат разкрити тайните помисли на праведниците, грешните люде ще бъдат подвергнати на строга присъда и нечестивците ще бъдат измъчвани в тяхно присъствие.

5. От този момент насетне господарите на земята ще престанат да бъдат силни и възвишени. Те не ще могат да гледат светите мъже в лицата; защото светлината на праведниците и на избраните ще може да бъде съзерцавана само от Вседържителя.

6. Обаче силните на този свят съвсем няма да бъдат унищожени; те ще бъдат предадени на праведниците и светите мъже.

7. Отсега насетне няма да има никаква милост за тях от Бога, тъй като с времето на живота им ще бъде изтекло и времето за Неговата милост над тях.



XXXVI. В ония дни свята и благословена раса ще слезе от небесните висини и нейното потомство ще живее съвместно със синовете человечески.

2. Чрез Енох, който получава от ангелите Книгите на възмущението и гнева, Книгите на смута и вълнението, Господаря на духовете казва: – Никога те не ще получат милост!

3. Тогава облакът ме издигна над повърхността на Земята и ме отнесе на границите на Небесата.

4. Там имах едно прекрасно видение за рая и за мирното пребивание на светиите в него. Очите ми имаха щастието да съзерцават техните жилища и тези на ангелите; преспокойното им пребивание заедно със светиите. Там се разнасяха запитвания, молитви и просби за децата человечески. Правдата течеше пред тях като чиста река, а милосърдието се разливаше по земята като скъпоценна роса. И така блажено, те живееха там за вечни времена.

5. В това време очите ми съзерцаваха жилището на избраните, обиталището на истината, вярата и справедливостта.

6. И броят на светите мъже и на избраните беше безкраен във всички времена.

7. Видях жилището им под крилата на Господа. Всички светци и всички избрани пееха пред Него, блестящи като пречистен пламък; устата им бяха изпълнени с хвалебствия към Бога и устните им се отваряха, за да възвеличават името на Господаря на духовете. Правдата беше застанала изправена пред Него.

8. Там желаех да остана. Там аз въздишах за това свято жилище. Там беше частта от моето наследство още от началото, защото такава беше за мен волята на Господа.

9. Аз славех и величаех името Господне с благословии и славословия, защото така заслужава и желае той.

10. Дълго очите ми съзерцаваха тези честити обиталища и устните ми хвалех Бога с думите: – Благословен завинаги бъди, Господи, от началото, преди създаването на света и до края на вековете!

11. Чий е този свят? Във всички поколения, трябва да те благославят онези, които съвсем не спят в праха, но които съзерцават твоята светлина, които те прославят, величаят и те благословят с думите: – Свят, свят, свят е Господаря на Всемира, който изпълва със своята безкрайност целия свят на разума.

12. Там очите ми съзерцаваха всички онези, които никога не заспиват и стоят изправени пред Него и които го славят, казвайки: – Бъди благословен! Нека завинаги да бъде благословено името Господне! И лицето ми внезапно се промени, така че не можех повече да виждам.



XXXVII. Видях след това стотици и хиляди, милиони и милиарди, безброй люде, които стояха изправени пред Бога.

2. Под четирите му крила на четирите страни освен тях видях и други, които стояха пред Него. Същевременно узнах техните имена, тъй като ангелите, които ме придружаваха, ми ги казаха, разкривайки всичките им тайни.

3. Слушах гласовете на онези, които бяха на четирите страни и величаеха Вседържителя на Вселената.

4. Първият глас, който чух, славеше Господа във всичките векове.

5. Вторият глас, който чух, славеше Избрания и избраните, които са измъчвани в името Господне.

6. Третият глас, който чух, се застъпваше и умоляваше за онези, които са на Земята, и които призовават Господа.

7. Четвъртият глас, който чух, прогонваше нечестивите ангели и им запретяваше да застанат пред Господаря на духовете, за да не възбудят никакви обвинения против земните жители.

8. Подир това помолих ангела на мира, Азраил, който беше с мен, да ми разкрие всичките тези загадки. Казах му: – Кои са онези, които видях от четирите страни на Бога, чиито думи чух и записах? А той ми отвърна: – Най-напред това е свети Михаил, архангел милостив и търпелив.

9. След него идва свети архангел Рафаел, владетел над страданията, болките и изцелението на человеците.

10. Следва архангел Гавраил, който управлява всичко онова, що е могъщо.

11. Най-сетне идва Уриел, който владее над покаянието и надеждата на онези, които трябва да наследят вечния живот. 12. Това са четирите архангели на Всевишния. Това са четирите им гласове, които ти току-що чу.



XXXVIII. След това видях тайните на Небесата и на рая във всичките кътища и тайните на всичките човешки дела, всяко според неговата тежест и неговото значение. Съзерцавах жилището на избраните и обиталищата на светците. Там моите очи видяха всичките грешници, които се бяха отрекли и отхвърлили Вседържителя на Вселената и които бяха отвергнати от Него. Тъй като наказанието за техните престъпления не е могло да бъде обявено от Него.

2. Там очите ми съзерцаваха още тайните на гръмотевиците, тайните на ветровете и на какви се разделят те, когато духат на Земята; загадките на ветровете, на росата и на облаците. Видях мястото на техния произход и мястото, откъдето излитат, за да се наситят със земна прах.

3. Там също видях сборищата, откъдето излизат, разделяйки се, ветровете; видях съкровищата на градушката, богатствата на снега, на облаците и дори облакът, който е виснел преди създаването на света над земната повърхност.

4. Там видях също съкровищата на Луната, откъдето се виждаха нейните фази тяхното начало и величествен поврат; и колко всяка от тях е по-сияйна от другите; техния бляскав и неизбежен въртеж, другарството помежду им, тяхното послушание и тяхното покорство, което ги води по стъпките на Слънцето, според както повелява Вседържителя. О, колко е могъщо Неговото име и колко е прекрасна силата му във всички векове!

5. След това биде завършена пътеката на Луната, както в невидимата, така и във видимата й страна, преминаването на нейната пътека, както през деня, така и през нощта. Както едната, така и другата страна обръщаха своя лик към Господа, като го величаеха и хвалеха безспир; още повече, че за тях времето за възхвала е като времето за почивка, а за Слънцето това са честите поврати към благословението и проклятието.

6. За избраните светлината на Луната е това, което са мрачнините за грешниците. Такава е волята Божия, който раздели светлината от мрачнините, както разграничи духовете на хората, укрепвайки тези на праведниците със собствената си правда.

7. И никой от ангелите не ще ги предхожда, тъй като никой от тях не е получил тази власт. Колкото до Бога, той вижда от висотата на своя трон всички създания и ги съди като върховен Вседържител.



XXXIХ. Мъдростта никъде не намери на Земята място, където да положи глава; затова избра за свое жилище небето.

2. Мъдростта слезе на Земята, за да живее с децата человечески, но съвсем не намери сред тях жилище. Тогава тя се върна в своето Небесно селение и зае място сред светите ангели. След нейното оттегляне от Земята, там дойде неправдата и си намери място. Тя беше приета от синовете човешки, както дъждът се попива от пустинята, както росата от зажъднялата земя.



ХL. Видях друго едно великолепие за звездите на небето. Забелязах, че той ги назоваваше всичките със собствените им имена и те се обаждаха на Неговото повикване. Забелязах как ги мереше във везната на справедливостта според тяхната светлина, според пространствата, които изминаваха и деня, в който трябваше да изгряват или залязват. Редът ражда великолепието и техните движения отговарят на движенията на ангелите и на верните на Бога свети люде.

2. Тогава запитах Зариел, архангелът, който беше с мен и който ми обясняваше тайните, за техните имена. А той ми отговори: – Господ ти показа една личба. Това са имената на праведните, които са на Земята и които вярват в името Господне във всички векове.



XLI. Видях още друго великолепно нещо, което излъчваше звезди и ставаше блестящо, но никога не се отделяше от тях.

2. И това свято нещо, съставено от милиарди звезди беше нашата Галактика.



XLII. Второто мъдрословие, което се отнася за онези, които отричат името и обиталището на светиите и на Господаря на духовете.

2. Те никога не ще се изкачат на небето, никога не ще слязат на Земята. Ето каква ще бъде съдбата на ония, които отричат Неговото име. Те ще бъдат определени за наказание в деня на възмездието.

3. В него ден Избрания ще седи на трона на славата и ще определя тяхната съдба. Обнадеждавайки със своето присъствие духовете на светите мъже, той ще отреди жилище за ония, които са положили своето доверие и любов в Неговото свято и прославено име.

4. В него ден ще положа Избрания сред тях, ще променя лицето на небето и ще го осветля вовеки веков.

5. Ще променя също и лицето на Земята, ще я благословя, също както онези, които избрах и с които ще населя Земята. Но онези, които са извършили неправда, никога не ще живеят там, защото ги видях и забелязах. Но праведниците ще ги възнаградя със спокойствие. Ще ги поставя пред мен. А за грешните ще изрека вечно проклятие! Те ще бъдат изличени от лицето на Земята.



XLIII. Там видях най-стария от дните, главата, на когото беше бяла като сняг, а с Него и един друг Ден, който имаше образ на човек. Той беше пълен с благовидност като тази на светите ангели. Тогава попитах ангела, който вървеше с мен и ми обясняваше тайните относно Сина человечески. Запитах го кой беше този човек, откъде идваше и защо придружаваше най-стария от дните.

2. Отговори ми със следните думи: – Този е Богомладенеца человечески, Месията на когото се отдава всяка правда, с която Той живее и Който държи ключа на всички скрити съкровища; защото Господ Него благоизволи да избере и Го дари със слава измежду всички Свои създания.

3. Този Син человечески, когото ти видя да изтръгва властниците от техните сладострастни легла и да ги изгонва от техните исконни земи; Той ще тури юзда на властниците и ще строши зъбите на грешните.

4. Той ще прогони царете от техните тронове и царства, понеже отказват да Му отдават почит, да изказват своите хвалби и да се покланят пред Оногова, Комуто беше дадено цялото Царство. Той ще всее смут сред властниците; ще ги принуди да се крият пред Него. Мрачините ще станат тяхното жилище, а червеите ще бъдат съжители на тяхното ложе; и няма да има никаква надежда да излязат от тази гнусна смрад, защото никога не са зачитали името Божие.

5. Те ще намразят небесните звезди и ще вдигнат ръце против Всемогъщия; очите им ще бъдат обърнати само към земята, която ще искат да направят свое вечно жилище; и делата им ще бъдат само дела на неправда. Те ще се радват само на своите богатства и ще се доверяват само на създадени от собствените им ръце богове. Те високомерно ще откажат да се молят Господу и ще го отритнат из своите презрени храмове.

6. Също като вярващите, които ще бъдат преследвани заради Него.



XLIV. В него ден молитвите на светите мъже ще се издигнат от Земята чак до трона на Господа Вседържителя.

2. Тогава праведниците, които живеят на Небесата, ще се съберат и единогласно ще се молят, ще искат, ще славят, ще въздават голяма хвала, ще превъзнасят Неговото име заради кръвта на праведниците, пролята за Него и тези молитви на праведните ще се издигат непрестанно към Неговия трон, докато най-сетне им въздаде справедливост и се изчерпи Неговото търпение към високомерието на злите люде.

3. В това време видях най-стария от дните, седнал върху трона на Своята слава. Пред Себе Си той държеше отворена Книгата на живота и всички небесни властелини стояха изправени пред Него и около Него.

4. Сърцата на светите мъже преливаха от радост, защото беше дошло времето на правдата, бидоха чути молитвите на светите мъже и кръвта на праведните биде зачетена от Отца, и Сина, и светия Дух.

категория: Лични дневници
прочетен: 2047 коментари: 1 гласове: 0
03.04.2009 08:11 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ
XLV. Забелязах Източника на правдата, който никога не пресъхваше и от който излизаха голямо множество малки ручеи, които бяха ручеите на мъдростта. Всички, които бяха жадни, идваха там да пият, биваха внезапно изпълвани с мъдрост и отиваха да живеят с праведните, избраните и светите.

2. И в този час Сина человечески биде призован пред Отеца на духовете, а името Му пред най-стария от дните.

3. Още преди да бъдат създадени Слънцето и звездите, преди небесните светила да бъдат оформени на небесната вис, призоваха името на Сина пред светия Отец. Той ще бъде опора на праведните и светите, те ще се облегнат върху Него и ще бъдат непоклатими. Той ще стане светлината и Спасителя на народите.

4. Ще бъде надеждата на онези, чието сърце е в тревога. Всички, които населяват Земята, ще коленичат пред Него и ще Му се поклонят. Ще Го славят и ще Го възхваляват; ще пеят хвалебни песни за Сина Господен.

5. Така тайнствено биде роден преди създаването на света Избрания Богомладенец, и Неговото съществуване няма да има край. Той живее в Неговото присъствие и разкрива на светиите, и праведните мъдростта Му; защото Той именно им пази частта от тяхното наследство. Понеже те мразеха и гонеха далеч от себе си този свят на неправдата, и мразеха Неговите дела, и Неговите пътища, и искаха да споменават само името на Неговия Отец.

7. Те ще бъдат спасени с Неговото име и Неговото име ще стане техен живот. В този ден ще бъдат унижени царете и силните на Земята, които биха искали да завладеят света със силата на своите ръце.

8. В деня на тревогата, — казва Господ, — душите им няма да бъдат спасени, но ще бъдат в смут подчинени на ония, които Аз съм избрал.

9. Ще ги отхвърля, както се хвърля слама в огъня и както се утаява олово във вода. Те ще горят пред очите на праведните и ще бъдат стопени пред очите на светиите, и от тях не ще остане нито една частица.

10. Но в деня на техния смут мирът ще царува на Земята.

11. Ще паднат в Неговото присъствие и преди да се пречистят няма да се вдигнат, и никой не ще може да ги изтръгне от техните собствени ръце, и да им помогне; защото са отхвърлили Господаря на духовете и Неговия пратеник. Да бъде благословено името Му!



XLVI. Мъдростта изтича като водата и славата пред Него е непресъхваща вовеки веков, защото той е могъщ във всичките тайни на правдата.

2. А неправдата минава като сянка; за нея няма постоянно жилище, защото Избрания е застанал прав пред Господа и славата му трае вовеки веков и Неговото могъщество е вечно.

3 С Него живее духът на мъдростта и разума, духът на познанието и на могъществото, духът на онези, които спят с правдата. Той съди и различава най-скритите неща.

4. Никой не дръзва да произнесе дума пред Него, а Месията е пред лицето на Господа, защото такава е Неговата воля.



XLVII. В ония дни светите мъже и избраните ще дочакат своя ред. Светлината на деня ще живее в тях и великолепието, и славата ще ги озарят с нов живот.

2. В дните на смут всички беди ще се струпат върху грешните, но праведниците ще тържествуват в името Господне.

3. Други най-сетне ще разберат, че трябва да се покаят и да престанат да вършат лоши дела; ще разберат, че е крайно време да въздадат похвали пред Него и че още могат да бъдат спасени в Негово име. Той ще въздаде своето милосърдие върху тях; защото голяма е Неговата снизходителност, а в присъдите му липсва всякаква несправедливост. И който не се покае, ще загине.

4. Нека нечестивите грешници не очакват повече милост от мен, казва Господ.



XLVIII. В онези дни земята и адът ще върнат от своите недра всичко, което са погълнали, а бездната ще повърне всичко, което трябва да върне.

2. Той ще отдели праведните и светите от нечестивите, защото за първите това ще бъдат дни на помилване и спасение.

3. Избрания ще седи на своя трон и всичките тайни на мъдростта и разума ще се отронят из Неговите уста; защото Отеца го е надарил с вечната си слава.

4. Планините ще потреперят като овни и хълмовете ще заиграят като агнета, когато са се набозали, а праведните ще станат като ангелите от небето. Лицето им ще се озарят със светла радост; защото в онези дни Избрания ще бъде опиянен от възторг; Земята ще тръпне от радост. Ще я населяват праведните и избраните, ще я тъпчат с невинните си нозе.



XLIХ. След това време, в същото място, където бях видял толкова тайни, бях издигнат от един вихър и отнесен на запад.

2. Там очите ми прозряха тайните на небесата и онези на Земята; една планина от желязо, една планина от бронз, една планина от сребро, една планина от злато, една планина от течен метал и най-сетне една планина от олово.

3. Попитах ангела, който беше с мен: – Какво означават нещата, които току-що видях?

4. И ангелът ми отговори: – Всичките видени от теб неща са подвластни на Месията и са знак на Неговото царуване и власт на Земята.

5. Ангелът на мира ми каза още: – Почакай малко и ще видиш, и ще ти бъдат разкрити всичките неща, които е създала мъдростта Божия. Планините, които видя и които са от желязо, бронз, сребро, злато, от разтопен метал и най-сетне от олово, всичките тези планини ще стоят пред Избрания, както сладкиш от мед пред горяща пещ, или както водата, която се стича от върха на една планина, те ще паднат в Неговите нозе.

6. В онези дни човеците не ще намерят своето спасение нито в златото, нито в среброто.

7. Те не ще могат нито да бягат, нито да се защитават.

8. Тогава не ще се изковават оръжия от бронз, нито пък броня за гърдите.

9. Желязото ще стане ненужно; ще стане излишно дори онова, което нито ръждясва, нито се изхабява и никой няма повече да се нуждае от олово.

10. Всичко ще бъде отхвърлено, всичко ще бъде премахнато от лицето на Земята, когато Месията застане пред лицето на Господа.



L. Тогава пред очите ми се представи дълбока долина с голям и обширен вход.

2. Ако дори всички, които населяват континентите, морето и островите принесат своята дан и подаръци, пак не биха могли да запълнят нейната дълбочина. Ръцете им ще извършат неправда. Всичко, което създава усиленият труд на праведните, грешниците ще го погълнат срамно. Те ще загинат отпред лицето Божие и ще изчезнат от лицето на самата Земя. А праведните ще се вдигнат и ще живеят вo веки веков.

3. Видях ангелите на наказанието, които живееха там и приготовляваха оръдията против Сатаната.

4. Запитах ангела на мира, който вървеше с мен, за кого са предназначени тези смъртоносни инструменти.

5. Той ми отговори: – Те се приготвят за царете и за силните на Земята, които трябва да загинат по такъв начин.

6. Тогава ще се издигне величествен храм, където ще се съберат и никога не ще се разделят праведните в името на Бога.

7. Тези планини, както и земята и хълмовете, не ще останат, когато той дойде, но ще изчезнат пред Него като изворите на жива вода. Тогава праведните ще бъдат спасени от преследванията на грешниците.



LI. Видях друга една част на Земята, към която свърнах и където имаше една дълбока долина, цялата в пламъци.

2. В нея бяха отвеждани царете и силните на Земята.

3. Там очите ми зърнаха оръдия за измъчване, вериги от желязо без тегло.

4. Запитах ангела на мира, който ме придружаваше; за кого са предназначени тези вериги и тези оръдия за наказание?

5. А той ми отговори: – Всичките тези инструменти са приготвени за армията на Азазел. Там нечестивите му войни ще бъдат хвърлени върху заострени камъни. Такава е волята на Господаря на всички войнства.

6. Колкото до Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел, те ще бъдат утвърдени в този ден и ще бъдат натоварени да хвърлят в пламтящата пещ разбунтувалите се ангели; така ще бъде отмъстен Вседържителя на Вселената; по този начин ще бъдат наказани техните престъпления; защото те са се превърнали в министри и слуги на Сатаната, и прелъстители на онези, които обитават Земята.

7. В оня ден Господ ще даде знак за мъчение. небесните щерни, както и изворите под небето и под земята, ще се разтворят.

8. Всичките води, както горните, така и долните ще се смесят.

9. Горната вода ще изпълни ролята на мъжа.

10. А долната вода ще изпълни ролята на жената; всички онези, които населяват Земята и всички, които населяват границите на небето, ще бъдат изтребени.

11. От големината на наказанието те ще разберат големината на своята неправда и ще загинат.



LII. И тогава най-старият от дните се разкая и каза: – Напразно унищожих всички жители на Земята.

2. И се закле в своето велико име, казвайки: – Никога повече не ще постъпвам така със земните обитатели.

3. Но ще поставя знак в небето и той ще стане залог между мене и тях за вечни времена, за всичкото време, докато траят небето и Земята.

4. Ето какво още реших: – Ако искам да ги изненадам, ще си послужа с ангелите като с оръдия за наказание в дни на смут и печал; и гневът ми ще се стовари върху тях изневиделица.

5. О, царе, о, силни на този свят! Вие ще видите моя Избран, седнал върху трона на моята слава; той ще съди Азазел, всичките негови съучастници и всичките му кохорти в името на Господа.

6. Там видях много ангели в средата на мъченията, затворени в железни и месингови мрежи. Тогава попитах ангела на мира, който ме придружаваше: – Къде отиват всички тези пленници?

7. А той ми отвърна: – Към своите избрани и любимите си деца, за да бъдат всичките хвърлени в дълбочините на долината.

8. Тази долина ще бъде изпълнена с техните избрани и техните любими, чиито дни са безсъмнено свършени, но дните на прегрешенията им никога не ще свършат.

9. Тогава князете ще се съберат и ще заговорничат заедно. Князете от изток, между партите и медите, ще прогонят царете, обладани от духа на главозамайването и заблуждението. Те ще ги свалят от техните тронове, скачайки като лъвове извън своите бърлоги и като гладни вълци сред стадо овце.

10. Ще пристъпят напред и ще тъпчат под нозете си земите на своите избрани, която ще се простира пред тях. Аерът, пътят и градът на моя праведен ще спрат техните набези. Те ще се вдигнат, за да се унищожат един друг; десницата им ще укрепне, очите им ще се замъглят и никой не ще познае своя брат или своя приятел.

11. Нито баща си, нито майка си, докато броят на труповете не бъде попълнен с тяхната смърт и с тяхното наказание. И това ще бъде справедливо.

12. През ония дни бездната ще разтвори своята всеунищожителна паст, за да погълне грешниците, които по този начин ще изчезнат от лицето на Земята.



LIII. После видях друга една армия от колесници и тези колесници бяха изпълнени с воини.

2. Носени върху крилата на ветровете, те идваха от изток, запад и юг.

3. Отдалеч се чуваше тътенът на техните движещи се крила.

4. И този шум беше тъй силен, че го чуваха светиите в небето; стълбовете и основите на Земята бяха разтърсвани от него. Той огласяше и краищата на Земята, чак до тези на небето.

5. Тогава всички паднаха ничком и отдаваха почести на Господа на силите.

6. Така завършва второто мъдрословие.



LIV. Тогава започнах третото мъдрословие за праведните и избраните.

2. Бъдете благословени, праведници и избраници, защото жребият ви е славен.

3. Праведните ще живеят в светлината на Слънцето, а избраните в светлината на вечния живот, чиито дни няма да имат край; дните на праведниците няма да имат чет. Те търсеха светлината и намериха правдата на Господа.

4. Нека прочие праведните получат мир от Господаря на света.

5. След този миг ще се каже, че те търсят в небето тайните на справедливостта и частта от наследството, което вярата им обещава. Понеже те се издигнаха като Слънцето върху земята и мрачините се разпръснаха. Там ще има безкрайна светлина и безброй дни. Мрачините ще се разпръснат и светлината ще възрасне пред Господаря на Всемира; светлината и правдата ще сияят над тях с несравним блясък.



LV. В ония дни очите ми прозряха тайните на мълниите и светкавиците и тяхната присъда.

2. Те проблясват за благослов или проклятие в зависимост от волята Господна.

3. Видях също тайните на гръмотевиците, когато боботят в небето и земята отеква от техния страшен грохот.

4. Видях още земните им жилища. Колкото до гърма, ако понякога той боботи, за да извести мир и за да благославя, друг път трещи за проклятие, според волята Божия.

5. После разбрах всичките тайни на мълниите и светкавиците. Те еднакво възвестяват на света благослова и плодородието; проклятието и безплодието.



LVI. В четиридесетия ден от седмия месец на петстотната година от живота ми, аз Енох, видях в това трето мъдрословие, че небето на небесата беше разтърсено и че върховните власти, че хилядите, безброят ангели бяха силно разтревожени. Когато погледнах, видях най-стария от дните, седнал върху трона на славата, заобиколен от ангели и светци. Бях обзет от силен страх и сякаш зашеметен от изумление; нозете ми се разтрепериха и паднах ничком на земята. Тогава архангел Михаил, предводителят на светите ангели, беше изпратен да ме вдигне.

2