Очите ти са влажни, генерале, и чашата в ръката ти трепери.

Усещам как в окото ти люти умората на трудното доверие.


Поемам този поглед като длан. Ти чакаш нещо с пушечно търпение,

ти искаш да говорим за любов. Благодаря ти. Запознат съм със идеята.


И тази битка явно съм проспал - жената, дето все към тебе слизаше.

Мъжът заби в душата й пирон, на който вечер си окачва ризата.


Мъжът сега е лош, не го търси, не слагай във ръцете му ножове.

Макар че вижда по-добре – уви, той знае как да пази свойта кожа…


Как газихме през болка и бодил, как търсихме пътеката към храма…

Но стигнахме до селски магазин със надпис: “Хляб и вино няма”.


Изгубихме войната, генерале, сега сме само скитници в пустиня.

Един от нас ще стигне до вода, един от нас ще легне кротко в тинята.


Един за всички. Колко си горчим! И колко лесно беше да замина.

Ала не бой се – ще остана, генерале, с едно оставане – като лавина.

Пламен Сивов
[620x253]