На връщане

Владимир Левков


Още е август, невернико,
още сме август, усети ли!...
Нека ветрецът да нервничи
по незабравката на небето,


нека в сапфира на утрото
от любовта те отлъчат,
старчески да се залутат
към слепоочията ти бръчките.


Нека тънее прибоят.
Паяжинка да стане.
Свършила ли се е твоята?
Толкова!... Другото е мълчание?


Но след инфарктното смайване,
че те превзема забравата,
някой напук ще задайничи:
„ Невероятно, ала е август!”


Краят е само измислица,
малко разклатени нерви.
Вятърът просто прелиства
своите спомени и невери,


дето с очите ти гълъбови,
с твоите кичури щуро
от прегорелите хълмове
мигом момчето ти ще се втурне.


И ще усетиш ли, страннико,
как към върха си възлизаш?
Как със крилата си ангелски
бие единствената ви риза.
[450x600]