Дъждът разплакал облаците пак
със сълзи от звезден прах,
вали над улиците на града,
сред шума с бензинов дъх.
Вали над къщи и коли
поискал да превърне всичко тук
в тишина...
Градът, облян от утринна роса
и лъчи от слънчев смях,
очи отваря, за да стане пак
от зори задъхан град.
Дъждът избяга надалеч -
отиде, за да се завърне пак
със нощта...
Перевожу буквально:
Дождь, расплакал снова облака
со слезами из звездной пыли,
идет над улицами города,
посреди гула и бензинного дыхания.
Идет над домами и машинами
и хочет превратить все здесь в тишину...
Город, облитый утринной росой
и лучами солнечного смеха,
открывает глаза, чтоб встать снова,
задохнувшийся с зари город.
Дождь убежал вдалеке -
ушел, чтоб снова вернуться
ночью...
Прости за шершавость, но и так видно какая прелесть этот текст, да?))))))))))))))))