Защото после се топи. И се превръща в НИЩо. Разбираш ли? Много скъпо плаща за правилното място

Водата нито изпреварва промяната, нито изостава от нея - пак е много правилна снежинката :)

Водата е част от кръговрата, Нищо. Тя се върти в кръг и правилността на снежинката е подчинена на тази инерция-диалектика. Абсолютна е, затова засяга само идеята на снежинка, а едно конкретно кристалче..дали може да усети тази своя правилност и съвършеност? Дали е важно да си толкова правилен, че да не можеш да промениш нищо, Нищо? Снежен фатализъм :)

Когато караш колело си в постоянно движение и в същото време - в покой. Просто си неделима част от някаква сравнително проста тримерна промяна, не я изпреварваш, не изоставаш, а си в равновесие, в хармония, в покой.

Ако абсолутизираш това движение, станеш част от него и по този начин постигнеш покоя, който някои наричат Истина, други - Хармония, трети - Бог - какво би искал да промениш? :)

Така е. Много хубава аналогия си намерил. И ние сме част от вечното движение и след определено време ставаме "снежинки". Универсални. Съвършени. Нищо-не-чувстващи и не-усещащи. Просто от самото начало в нас се борят два системи - едната е абсолютна, другата относителна. Пречат ни сетива, временни белези, предмети, подробности. Разсейват вниманието ни. А дисперсията прави така да ни се струва понякога, че колелото е само един спортен уред.

Ако нищо не чувстваме, нищо не усещаме - как можем да останем в мига, как да не загубим покоя в абсолюта на движението, а в простото тримерно упражнение с колелото - как можем да запазим равновесието (покоя) без да го усещаме и защо да го запазим, ако не ни изпълва с радост? А и би ли било покой без радост?

Покоят по принцип не предполага да бурни страсти и емоции. Покоят трябва да е сПОКОен, тих. Мирен. А радостта е непостоянна - тя е нещо като малко, щастливо хамелеонче: мени цветовете, оттенъците си, положенията в пространството. Само тихата, дълбока радост, наречена уМИРтворение, вдъхновение, е уравновесено и хармонично. Нали се сещаш за финала на "Майстор и Маргарита"? - Мечтата на М. се материализира. Някъде извън мига, в универсалното времеп, много много далеч, но близо той и М. получават дълги разходки, тихи реки, зелени ливади,... паче перо, за да допише историята за/на Пилат. Но всичко това Е наречено "безсмъртие". Защо, Н.? Какво е покой тогава? И нима бързосменящите се мигове носят успокоение?

Бързо сменящи се мигове има само когато не си в мига, не си неделима част от промяната. Ако станеш част от нея - тогава мигът става вечност и не съществува друг миг :)

и това ли се нарича покой? красив и тържествен вакуум? хармонията..не е ли транс, безкрайна умора с тиха, спотаена усмивка?

Вакуум? Не разбрах откъде се взе този вакуум ...

Покой е дума. Всеки може да я използва различно.

За мен покой е това, което се случва с гребена на вълната, покой е това, което движи вятъра и онова, което вятърът гони.

Как мога да обясня покоя без да го загубя?

Може би покоят се прави от изпити мигове. Нещата, хората, събитията, които са случили свободен избор, определят числото им и те падат на определени места като снежинки. Преди хвърляли зарове, записвали всичко и навярно още може да се намерят някъде прашни папки с координати.

roman4o,

Може би един известен български автор го е казал много точно:

то
е силата с която
пада листа от дървото
в кофата вода

и размътва небесата


то
е също и покоя
в който силата се трупа
и небето се избистря

между две листа


Дали свободният избор му е помогнал да усети това, което е написал? Може би просто е разбрал, че всички координати са правилни и е забравил заровете, избора, просто е намерил пътя :)

:)

Вярно.
Аз мислех как свършва животът на покоя и снежинките тук ми харесаха.
Струва ми се, че поетът не може да усети това, което е написал или не винаги, той усеща как го е написал. Кой е този?

Нищо, "вакуум-а" го въведох аз. Сигурно за да разгранича съвършеното циркулиране от много човешки, несъвършени лутания. А дали можем да се превърнем в мълчаливи снежинки, Н.? - съвсем сериозно ви питам. Без да искам да ви изкарам от БЕЗценното равновесие. Защото наистина е невъзможно да обясниш нещо, без да се отдалечиш, да се дистанцираш от него :)

roman4o,

Покоят не свършва, защото движението е абсолютно. Ако движението изчезне и покоят ще си отиде.

Ако усеща не това, което е написал, а просто начина, по който го е написал - поетът не е поет, а жонгльор.

А този е Георги Господинов,
стихосбирката е "Лапидариум",
ISBN 954-8136-01-5

Nedotykomka,

А нима сме нещо друго в контекста на живота?

roman4o, още малко лапидарни образи, взети назаемот г-н Господинов. Покой-движение- потъване. Жонглирането да не се брои:

Искаш ли да станеш мисъл -
питах камъка.
Аз съм камък - каза камъкът
и потъна в себе си.

Искаш ли да станеш смисъл -
питах камъка.
Аз съм смисъл - каза камъкът
и потъна в себе си.

Искаш ли да станеш дума -
пита камъкът.
Аз съм дума - казах каменно
и потънах в него...

...Капки вода във всички агрегатни състояния. Понякога дъжд, понякога пара. В определен момент даже може да заприличаме на снежинки,Нищо. Но дали падаме на точното място? Кръгът на репликите се затвори, нали? :)

Като копие на варварин долиташ
да ме пронижеш и вковеш в пръстта
та проснат там да ме попиташ
за истината целите и любовта

Отвъд отмерва тъпан глух
лагуните мълчание
когато бие съм без слух
когато спира съм познание

разказвай за размера на живота
и за това какво съм
достига вече дъно лотът
и милосърдието е на косъм

отвъд отмерва тъпан глух
лагуните мълчание
когато бие съм без слух
когато спира съм страдание